7. Обичам... от Владимир за Невена Неделчева

«Уви, защо споменът за грешките на моята
зора ме кара да въздишам? Може би трябва мъж
да обичам? Ах! Ако бих обичал мъж, чувствам, че
ще бъда все същият; времето никак не променя
сърцето: та нали така се люби?...»

Шевалие Де Бонде

Обичам...

Обичам светлите ти аз очи,
в които се оглежда пролетта,
обичам грейналите в тях лъчи,
що леяттвойта вечна доброта...

Усмихнат ли се те на мен,
аз виждам в тях душата ти,
която грей кат чуден ден -
в тях благостта безспир трепти!...

Аз виждам твоя слънчев път,
по който ти вървиш без страх...
Далечен, хубав Божи кът
те мами с плам без грях!...

В душата ти прозрачно чиста
се днес оглежда всеки лик -
тя твойта радост тъй лъчиста,
на всеки жаждущ е отклик...

В очите ти обичам светлината,
която грей кат чуден ден,
обичам жеста дивен на съдбата -
духа на тоя миг блажен!...

Зная, че ще Ви изненада това стихотворение, с което изразявам едно чувство, което много, много отдавна се е родило в мене и днес добива едно «реално» изявление, защото смятам, че не трябва да умре, преди да го узнаете.

Недейте ми се сърди!... Можете ли да попречите на птиците да хвърчат, на славеите да пеят, на Слънцето да грее?... Можете ли да забраните на сърцето да обича, дори на своето собствено?...

Защото и потребността от велика и истинска любов е постоянна, въпреки всички разочарования, горчивини и страдания от погрешните увлечения. Любовта е, именно, самият човек - тя има същото развитие и тя се стреми към по- висшето, по-доброто. «Никой болезнен опит не може да унищожи съвсем любовта и нуждата от нея» - е казал Блох,

Защото радостта и красотата от една велика любов изпълнят сърцето така чародейно и силно, че дори и блясъкът на Слънцето бледнее пред тях!...

Желае ви здраве и щастие: Владимир

София, 18.IV.1949 г.