55. ЕДНА ПРЕЦЕНКА НА УЧИТЕЛЯ

Бяхме в село Мърчаево. Работехме по оформянето на «Извора на Доброто». Имаше братя и сестри, дошли от провинцията. Така един брат, който тогава беше военен с чин майор, беше дошел от Беломорието и беше донесъл в една торба бели камъчета. Защо ги беше донесъл - никой не знаеше. И той самият не знаеше защо ги беше донесъл в с. Мърчаево, когато завършваше каптажът на «Извора на Доброто». Там бяха и някои сестри, като Верка Куртева. Изведнъж, както са около Учителя, те показват белите камъчета и Верка казва:

- Учителю, ако е тук брат Борис Николов, то той ще подреди камъчетата много добре, нали са мозайкаджии.

Учителят изведнъж стана строг. После през Него премина буря от негодувание. Целият трепереше и казваше:

- Какъв Борис, бе? Какъв Борис, бе?

Аз Го наблюдавах, беше пред мен. Всички бяха изненадани и потресени от случилото се. Аз го запомних. Учителят си замина. Дойде време, Борис оглави Братския съвет и Братството. Накрая се дойде до процеса през 1958 г. и Изгревът бе разрушен. Аз през цялото време работех мозайка с Борис. Аз бях бригадир на бригадата, защото той бе осъждан и нямаше право да заема обществени постове. Та, видях и проверих какво означаваше реакцията на Учителя към Борис. А сега го възвеличават, като че ли е божество. Но аз съм му ял попарата от змии и гущери. Той не признаваше нито държава, нито законите, нито правилата им. Отхвърляше всичко. Искаше да бъде свободен. Да, ама беше заел пост като ръководител на Братството и това задължаваше да се съобразява със законите на държавата. А той не ги спазваше. И оттам дойде провалът и трагедията на Братството.