61. ПО ПЪТЯ НА СТАМБОЛИЙСКИ, КРАЯТ - СЪЩИ! (бр. 22, 9.VІІ.1924 г.)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 22, 9.VІІ.1924 г., София, стр. 2)
Интерпелациятапо повод убийството на Такева, бившият министър Ал. Стамболийски излезе в парламента и като изреди в другите страни колко убийства има, мъчеше да доказва, че в България имало най-малко, и действително неговото послушно болшинство викаше тогава: „вярно” и ръкопляскаше, а опозицията тогава - днешни властници, правиха протест и доказваха противното. Днес ролите са сменени: министър Цанков от същото място, гдето по-рано покойният Стамболийски „доказваше”, че в България има най-малко убийства; днес г-н Цанков правеше същото. Неговият отговор по убийството на Петков и тоя на покойния Стамболийски по нищо не се отличават, па и двамата са Александровци, и двамата употребяват много това „аз”, „аз”, и двамата хвърляха отговорността на другите, а послушното болшинство и на двамата викаше „вярно”, „браво”.
Покойният Стамболийски хвърляше вината върху опозицията и днес г-н Цанков прави същото. Покойният Александър се заканваше на опозицията и я погребваше и новият Александър също днес върши. Покойният Александър топеше ледовете и говореше все за по-добри дни, и живият Александър говори за по-добри дни.
Покойният Александър през цялата война бе на топло и след нея приказваше и даваше примери все от войската, и живият Александър през цялата война бе на топло и днес и той все за атаки и пр. пр. разправя. И двама Александровци вървят по един и същи път.
Тогава по какво се различаваше покойният Александър от живия? Само по едно - че покойният беше селски даскал - простак неук, а живият Александър - учен професор и пр. пр.
Но мисли ли новият Александър, щом върви по стъпките на покойния Александър, че ще избегне неговата участ?
А. Лулчев
