66. САМОУНИЩОЖЕНИЕТО
ТОМ 16
66. САМОУНИЩОЖЕНИЕТО
ВК: Разкажи за случката с Иларионов. ПГ: Брат Иларионов е от Търново. Когато на 19 август отивахме на събор във Велико Търново, Учителят всякога квартируваше у него. Той е по чин полковник. Веднъж заведе Учителя с военен кабриолет да види Рилския манастир. Един войник беше файтонджия. Като наближихме манастира, конете спряха. Няма никой пред тях, а пък те се изправят. Войникът ги бие с камшика да вървят напред, обаче те се изправят на място. И Учителят, понеже е ясновидец, заповяда на войника: „Недей би конете!" Каза, че конете са ясновидци и че ние не виждаме туй, което те виждат. А те виждат, че насред шосето ги посреща свети Иван Рилски. Той чул, че ние пристигаме, и иде да ни посрещне. И конете го виждат и затуй не щат да вървят. Нищо няма пред тях, насред шосето се изправят и като че преграда има пред тях. А не искат да вървят, защото човек има насреща им, ха-ха!
ВК: Това е единият случай с Иларионов. ПГ: А другият случай - когато Учителят го поканвала дойде да живее в София. И той живееше в София. Беше много добър брат. Обаче една сутрин го намерихме обесен на боровите дървета, зад полянката на Изгрева, в гората. Отидох и попитах Учителя: „Защо Вие, Учителю, сте толкоз близък с Иларионов, а допуснахте той да се самообеси?" А Той каза: „Той се самообеси, защото в него е влязъл един голям престъпник - дух, който е направил голяма беля и иска тя да не се поменува, да изчезне." И затуй, като намери някой човек, който започва да съзерцава, влиза в него. Обсебеният не знае защо му е тежко, а то тежкото се дължи на това, че в него е влязъл този дух. У обсебения човек се появява желанието да унищожи себе си. И този дух намерил брат Иларионов, влязъл в него и иска да се самоунищожи. А пък нещо, което съществува, не може да се унищожи по никакъв начин. Обаче престъплението било толкоз голямо, че духът не може да го търпи. Затуй влиза и накарва много хора да вършат страшни неща. В момент, когато хората се отдават на съзерцание, духовете може да ги обсебят. И много пъти ний сме казвали за някого: „този не е на себе си" и то е вярно, защото друг е влязъл в него и той е, който върши работите.
ВК: И фактически Иларионов се обеси, обеси го един дух. ПГ: Обеси го един много голям престъпник-дух. ВК: Който е правел престъпления, убивал. ПГ: И който искал да унищожи спомена за тях. ВК: Той иска да унищожи себе си по този начин. ПГ: Себе си иска да унищожи, но не се унищожава онова, което е станало вече. ВК: То е записано в Акашевите записи. Аз си спомням един случай: разправяха ми, че точно когато се е обесил Иларионов, Учителят взел един камък, запратил го през оградата в гората и казал: „Обесиха го духовете. Исках да го спася, но не можах!" Така ми разказаха за този случай. ПГ: Аз отидох още да питам: „Защо Вий допуснахте?", а Той каза, че щяло да се обеси един голям престъпник. Това бяха думите на Учителя. И аз помислих, че Учителят може да надвие на престъпника, но Учителят спря дотук - като ми каза, че чрез него се обесил един голям престъпник. ВК: Само това каза? ПГ: Да, само това каза. ВК: Интересно е, нали? Неразбираемо за нас.
