Веднъж Борис Манов, учител в прогимназията в Годеч, председател на Годечкото читалище, ме замоли да вземем участие в изнасянето пиеси от името на читалището в Годеч. Изнесохме пиесата „Тъмни зори" от Илия Енчев.
С назначаването ми като учител в село Губеш и Равна, в мен се влюби Николина Угърчинска, учителка в началното училище в Годеч. Не можеше Еленка да не забележи чувствата на Угърчинска към мене и се появи болна ревност на Еленка къмто Угърчинска. Аз се въздържах да отговарям на чувствата на Угърчинска към мен, но Еленка с болки понасяше това.
В Годеч дадохме втора пиеса от името на читалището. Името на пиесата не си спомням. Аз играех младоженика, а Угърчинска ми бе годеницата. В една сцена всичките артисти бяха на сцената, а аз и Угърчинска бяхме зад кулисите. Годеницата ми използва, че ние двамата бяхме сами зад кулисите, дойде при мене и ми предложи да си целуна булчето. Аз се отказах да я целуна, защото тя сляпо ме преследваше и налиташе върху ми. Ако се отпуснех, да й се отдам, ще се изложим.
Вън бе навалял дебел сняг, цял метър. И бе голяма виелица. Към един часа след полунощ завърши веселата част. Бяхме поканени Еленка да спи при жената на касиера на Земеделската банка, а аз - у хазяина на Угърчинска, защото той имаше три къщи в двора си, та можеше да посреща гости. Той се казваше Димитър Костов. Еленка дойде при мен и плачейки, ме замоли да не оставам да спя у Димитър Костов, а да си отида в Равна, макар че вън снегът бе цял метър навалял и бе виелица. Полицейският пристав Паничков ми даде пистолета си, като ми каза: „Утре аз ще изпратя стражар да ми донесе пистолета. Вземи го, защото в такова лошо време ще те изядат вълците," Еленка предпочиташе вълци да ме изядат, но не и да остана да нощувам у хазаина на Угърчинска. Аз се отказах от пистолета и си отидох в Равна. Видях до каква безразсъдност дохожда човек от ревност. Еленка се боеше да не би Угърчинска да ме превземе през нощта, щом остана да нощувам у нейния хазяин.
