Славчо Печеников (Славянски) беше се замогнал със своето книгоиздателство и си бе купил една кола - американска марка. С нея понякога изкарваше Учителя от София до Симеоново. Други път го е карал до Чам Кория - Боровец. Но през 1939 г. Учителят с Братството "е на Рила. Той поканва няколко приятели да ги закара от София до Говедарци и от там през Гюлечица до Вада, за да могат на следващия ден да бъдат горе на езерата. Качили се и тръгнали. Но той бил преуморен, не спал предната нощ и от време на време като шофирал очите му се затваряли. Един път, два пъти и като си отваря очите колата все била на прав път и вървяла направо. По едно време чул някакъв глас: „Спри, и отпочини, ще се обърнеш". Но той смятал, че това не е глас, а е чуждо внушение и може да го пренебрегне. Но за трети път му се затварят очите и след секунди колата се обръща в канавката. Излизат и какво да видят, колата се обръща на един малък завой. Само след 50 метра е имало остър завой, а долу една пропаст дълбока 40-50 метра. Всички уплашено гледат и се ободряват. „Добре че се обърнахме в тази канавка, а не в онази пропаст, където щяхме да загинем". Запретват ръкави, обръщат колата, поправят това-онова и колата тръгнала, но преди това Славчо дремнал един час. Накрая пристигнали на езерата. Посрещат ги приятелите, пристигналите разказват за случилото се, а те от своя страна научават следното:
В деня и часа когато са се обърнали Учителят е на Бивака и непрекъснато се разхожда пред палатката си и през пет минути пита сестрите, които са около Него: „Какво става с брат Славчо? Дойде ли брат Славчо?" това продължило около един час. След това Учителят се прибрал в палатката си. Сестрите отбелязали часът и времето на разходката на Учителя пред палатката. Тя съвпаднала с часа на обръщането на колата. Приятелите като научават всичко това отиват да благодарят на Учителя. Учителят казва на Славчо: „И друг път се вслушвай в гласът на твоя Ръководител!" Славчо кимва с глава и разбира кому дължи своето спасение.
