Още от малък обичах да си играя с ножове. Като ученици бяхме намерили в една нива, и то след като я бяха изорали на есен за посев много стари копия, мечове и ножове. Тази нива се казваше „Кървавата нива" - там е имало сражение между болярите и турците, когато са превзели България. Там дълги години изравяхме истински играчки, истински сечива за бой - мечове и ножове. Но този навик остана у мене, всякога да нося нож. Избирам най-хубавите ножове с кама или костур - да се свива. Зиме, лято, на полето или на планината в мен има винаги затъкнат нож. Ето, разбрахте защо нося този нож. Аз съм бил рицар в миналото и то с доспехи, с ризница и копие. А сега само този нож ми е останал. Учителят като ме видя, че нося все този нож в себе си каза: „Това е остатък от миналото". Да това е така, но да бъдеш рицар на времето, да бъдеш рицар и сега само е едно сгъваемо ножче, това не е лесна работа. Изискват се качества, чест и достойнство да носиш рицарството в себе си.
