22. ТИКВИТЕ

Веднъж стоим пред кухнята на Изгрева и се уточняваме кой какво трябва да върши, за да се подготви общия обед. Учителят излезе от приемната и се запъти към двама братя, които се разговаряха близо до нас. „Идете и посрещнете брата на шосето, че носи две големи тикви и не може да ги донесе.“ Загледахме се натам където посочи Учителят. Не се виждаше никой. Братята се запътиха с бърза крачка натам. След известно време гледаме, че трима души се задават и двамата от тях носят такива големи тикви, каквито за пръв път съм виждала, макар че знам какво значи земеделие. Посрещнахме ги с голямо внимание. А братът от провинцията се обръща към всички: „Учителю, тези тикви са Ваши! Това място, на което садяхме всяка година се наводняваше от реката, завличаше посаденото и нищо не можехме да получим като реколта. Тая година го засадих с тикви, а първото гнездо, което насадих го обрекох на Господа. От него гнездо се родиха тия големи тикви.А тая година не се наводни мястото.“ Учителят оглежда тиквите и каза: „Правилно си постъпил, първо, че си ги обрекъл на Господа и второ, че си си изпълнил обещанието“. След това Учителят нареди да бъдат разрязани и да ги опечем на фурна. И на общия обяд беше поднесено на всекиго парче от двете големи тикви.