7. ЦИГУЛКА И БУЛКА

И след туй какво, омъжих се за Тошо-Босия. Намерих го него. Ходих с много момчета, лъгаха ме. Децата ми от Тошо ли са? Двете - Александър и Тодорка са от Тошо, а Стефчо, най-малкият не е от Тошо. Един брак имам. Нали имахме разни кавги. Нали Вера беше при баща ми. Той искаше да ме изсели. Как така та аз цигулка съм почнала да свиря. А сега ще кажа историята за цигулката. Аз още не свирех, бях в началото. Свирех на празни струни. Нали свирехме със сестра ми Стефка „на уж“ с пръчки. Един ден гледам, нали бай Ради имаше едно прозорче отворено и Ангел живееше там. До кухнята, там беше стаята на Ангел. „И знаеш ли колко цигулки има Ангел? Две-три цигулки“, казва Стефа. „Ти ще стоиш отвънка, а аз ще вляза вътре през прозорчето.“ Голяма история с тая цигулка. Тя ми я даде. После имах 3- 4 цигулки. Една малка дадох на Йоанна, а тя вика не помнела, прави се на ударена, че не помнела. За 40 лв. я дадох. Бяха ми се събрали 4 цигулки. Сега си имам пак две цигулки. И на сина си бях купила. Ама сега не можеш да купиш никаква цигулка. Няма. Значи тя влиза през прозорчето, а аз треперя. „Ама, Стефо, викам, по-бързо излизай, защото нали крадем.“ Била съм на 18- 19 години. Ама аз започнах на 19 години сериозно да свиря. Стефа е две години по-малка от мене и четири по-малка от сестра ми Мария. И измъква тя цигулката. И какво да видиш. Гледам такава дървена цигулка, но хубава, нежничка. Нямаше лък, но аз си купих лък, един много хубав. После го смених с Гого, защото концертмайстор е той, да вземе хубавия, пък той ми даде лошия. Като казах това на Антов когато отидох на урок, той ми каза: „Какво като е голям цигулар, вземала си, че го дала, а защо?“ Държеше много на мене, защото ме съжаляваше, нали съм бедна, пък съм способна. „Защо си дала лъка на Гого?“ „Ама той е голям цигулар, аз няма да стана никаква цигуларка.“ И ми се кара той тогава: „Много си сгрешила, как може да си дадеш хубавия лък. Може да станеш цигуларка, отде знаеш? Ако учиш, то зависи от тебе. Дарба имаш.“ Ама не съм учила сега, какво да правя. Три деца съм родила. Това е много дето съм научила, стига ми. След туй Гита продължаваше да си ходи там и един ден отивам на урок при Антов пак и взех да се оплаквам. Той вика: „Народи три деца та време ти е Братството да те изгони.“ Тогава бях родила Стефчо, но по-късно. Та така аз си останах със същия лък. После си купих друга цигулка, пък имаше цигулки по за 70 лв. Купих на сина си. Той беше войник. Той не свири ама искаше моята да взе- ме.Какво ще правя без цигулка? Казвам му: „Ще я носиш там в казармата, ще я тряскаш. Ще ти купя една цигулка най-после“. Един ден идва сестра Отунова на гости: „Анче, ти си доста напреднала и аз ти бях първата учителка, изсвири ми нещо от Хофман, някоя мелодийка. Много хубавичко си започнала да свириш.“ Взе да разглежда цигулката. Аз бях тогава на 19 г. А на колко години родих децата? На 24 години се омъжих. И после ходих при Антов, че Тошо ме ревнуваше. Че пак прекъсвах. Пък три години свирих преди да ги родя. После ту взема цигулката, ту я оставя. Ама не ми се оставя, отвътре ме човърка. Виж какво ще ти кажа, децата ги преспя, пък взема да свиря. По четири пъти на ден съм прала пелени. С голяма чистота и с голяма любов съм гледала децата си. Благодаря на Бога, живяхме хубаво, но това третото дете не е трябвало да го раждам. Той Стефчо вика: Защо си ме родила, майко?“ „Защо съм те родила, това не е твоя работа.“ И то гдето си го обичала най много. Да, това бе малкия гдето умря. Имах желание той да стане цигулар и двамата да си свирим вкъщи. Исках да имам музикална къща бе, лошо ли е? Един ден Антов ми казва: „Много я хвалят Гита, че си възпитавала децата, пък аз не съм ги възпитавала“. Нали после се омъжих де, после пак ходих при него. На прекъсване. Ами то вътре те човърка. „Две години свириш, после оставиш“. „Ами децата на Гита са добри и затова има условие да ги възпитава, макар че е била бедна.“ „Бедна ли е, вика Антов, най хубавата ракия ми носи и по половин агне на гърба, че масло, че яйца. С това си заплаща уроците по цигулка на двете си деца. Те са богати шопи, Ано.“ Така говореше той. „Как ще е бедоа. Ти си бедна, че всеки те гони, но ти не ме слушаш. Аз исках тебе да направя цигуларка. Виж тя се вреди и тя стана цигуларка Йоанна.“ И той Антов ги изкара и качи двамата на сцената. Пък аз се занимавам с триста работи. Стига ми толкова колкото съм научила. И след туй ставам на 24 години. Оставя ме моят любим с когото ходих. Той беше роден 1924 г. Колю се казваше. Това беше преди да се омъжа за Тошо- босия. Пък ходих си с гаджета много, флиртувах си и това е, само че не можех да забременея. Аз много обичах Колю и исках да имам дете от него и много страдах. А пък той ме лъжеше. След туй Тошо-босия все идваше при баща ми и адаш, адаш. И сестра ми Стефка, която почина вика: „Адаш, адаш, ама той май ще се вреди и ще се ожени за тебе. Той все се върти тука, ама внимавай да не те излъже. Той е много по-голям от тебе“. А Тошо имаше брат, който живееше на Цариградското шосе. Брат му беше много учен - инженер. Ангел се казваше. Той работеше в центъра там, до банята при архитектите. А Тошо как се казваше? Тодор Коцев Недин. Родителите му са от Лютаково, Ботевградско. Той е завършил столарското училище в Русе. Обаче чистеше комините на сестрите и на братята. Родителите му са много добри хора, пък и той беше добър, даже много добър. Майка му един път като дойде каза за Тошо, че бил много пъргав и як, но веднъж отишъл да гаси един пожар и тогава си счупил кръста и се увредил. И тъй аз се омъжих на 24 години за Тошо. Не го обичах, но се омъжих, защото бях разочарована от любимия, който ме остави. И родих, второто дете не го исках. Той вика: „Ще го родиш“. И тъй те ми са първи деца. Нямам никакъв аборт. Та Стефчо е най-малкият ми син, когото най-много обичах. Да, той е дете на любовта. И то го родих, за да не ходя в концлагер в Белене. Защо ще ходя да дивея, да ми изгният костите ли? По-добре дете да гледам, отколкото в концлагер. Баща ми искаше да ме изпрати там за наказание и за изправителен изпит.