48. ГЛАВОБОЛИЕ

Веднъж бяхме събрани пред стаята на Учителя доста братя и сестри пред салона до Неговата приемна. Един Го запитва за едно, друг Го пита за друго. А една сестра Му казва: „Учителю, що народ сме се събрали тука и непрекъснато Ви питаме за туй и за онуй, и виждам какво главоболие Ви правим“. А Той отговорил: „Да сте само вие с цвете да ви галим. Да знаете как постоянно пристигат и получавам телеграми от другите светове, на които трябва да отговарям“. Ние всички занемяхме. Значи Учителят говори с нас, работи с нас, отговаря на въпросите ни, а едновременно с мисълта си отговаряше на зададените Му въпроси на съществата от другия свят. Учителят Го търсеха не само българите, Неговите последователи или Неговите противни- ци-врагове, но Го търсеха от другите светове и Го намираха тук на земята. А защо това е така? Това се покрива с едно Негово изказване: „На Небето Аз съм най-големия светия, а тук на земята съм поставен на най-големия изпит. Тук на земята се изпитва моя най-висш ранг, който заемам на небето!“ А ние смятахме, че Бялото Братство ние го създаваме тук на Изгрева с нашето присъствие.

За потвърждение на гореказаното ще разкажа една друга случка. Веднъж Учителят се скарал на сестра Мара Савова Четалбашева. Повидиму нямало е в момента някаква причина за тази караница. Тогава тя се обръща към Него, престрашава се и Му казва: „Защо, Учителю, ми се карате? Аз не виждам да имам никаква вина“. А Той омекотил тона си и казал: „Аз ти казвам това, което други щяха да ти кажат, за да те предпазя от другите, които щяха да го изрекат в много по-тежка форма и можеше да изгориш, защото и думите човешки, когато са напоени с огън, изгарят човека отвътре“. Тя стояла и не могла да схване какво иска да й каже Учителят. Само след няколко часа я пресрещат две сестри от Изгрева и като започват да я обвиняват в същите онези неща, които преди няколко часа тя е чула от устата на Учителя. Но в момента тя почувствала, че била обвита с една обвивка и думите, които са изрекли сестрите срещу нея направо са се отблъсквали от тази невидима, стъклена ограда между нея и онези, които я обвинявали. Тогава Мара разбира, че Учителят я спасил. На следващата беседа Той споменал: „Когато аз изнеса погрешките на някого вземам половината от товара му на гърба си. По този начин му помагам да продължи пътя си като ученик, за да може да се справи сам с останалата част от товара му. Но при всички случаи той трябва да разреши задачата си и този товар да го свали на земята, за да бъде свободен“.

Ето, разказахме една милионна част от главоболията, които ние, учениците създавахме на Учителя. Ами другите главоболия, които Му създаваха от другите светове и на чиито телеграми Той трябваше да дава отговор? Помислете върху това.