17. ПОМОЩТА

Един наш добър брат Гръблев, често пъти помагал на душите под ръководството на своя ръководител. Той бил в жива връзка със своя ръководител и вечерно време като заспивал, той го повеждал и отивал да помага там, където той ме нарежда. Една вечер неговият ръководител му казал: „Лягай си по-скоро тази вечер, защото имаме важна работа“. Братът си легнал, заспал и се излъчил. Тръгнал със своя ръководител. Той го завел на един самолет, който катастрофирал в момента и му казал: „Помагай сега!“ Брата видял една красива, хубава жена и се спуснал да помогне на нея. Пожелал да помогне на тази жена, но неговият ръководител веднага го спрял, издърпал го и казал: „Не, не на тази, а на онази ще помогнеш“. Той погледнал, тя била грозна, слаба, дребна, но послушал своя ръководител и спасил нея. И действително на другия ден местни жители намират на сушата тази жена останала единствена жива от катастрофиралия самолет. Всички останали членове и екипажа загинали. Когато братът попитал своя ръководител: „Защо трябваше да спася тази жена, а не другата“, той му отговорил: „Защото в дадения момент тя беше единствената, която се молеше на Бога и търсеше Неговата подкрепа и закрила. Ние можем да помогнем само на този, който в дадения момент има будно съзнание. Понякога се спасява само той, а понякога заради него се спасяват и всички останали. Това зависи от кармата на присъстващите“.