6. ФОРМУЛАТА, КОЯТО НИКОЙ НЕ ЗАПИСА

Бях в последния клас на гимназията. Учителят по химия написа на ця­лата дъска една много сложна формула. Всички ученици се питаха кому е нужна тази формула и за какво ще ни трябва тази формула след като завър­шваме гимназия само след няколко месеца. Беше безумие да се записва в тетрадките тази дълга формула, а камо ли да се научи наизуст. Затова никой не се постара да я запише. Но моят вътрешен глас ми каза: „Запиши си тази формула и добре я научи". Аз сторих всичко каквото бях посъветвана. На следващият час по химия учителят бе строил няколко ученички и ги изпитва като ги кара да напишат тази сложна формула, но никой не я знаеше. Тогава аз се изтъпанчих пред учителя и му заявих, че аз мога да я напиша. Той се изненада, защото много добре знаеше, че почти никой не я записваше, кога­то я предаваше миналия път. А в учебника по химия я нямаше. Погледна ме многозначително, подаде ми тебешира и аз я написах на черната дъска. Отстрани той ме наблюдаваше с интерес, ученичките бяха ококорили очи, но аз написах цялата формула. Остана крайно изненадан, извади тефтерчето си и ми писа отличен. След това бях освободена по цяла матура по химия. Благодарих на своят вътрешен глас. Бях доволна от себе си и благодарих на духовния си ръководител.