24. ИМЕННИЯТ ДЕН

Струва ми се, че място му е тука да поместя една поемка от моя „Лиричен дневник" от най-ранните години, останала случайно на всичко писано до 1958 година.

В малката къщичка на сестрите стенографки имаше празник. Празнуваше се именния ден на сестра Стоянка Илиева, която нямаше още дом на Изгрева, а бе пожелала да направи една приятна и мила изненада на обични и дълго невиждани сестри-учителки от провинцията.

Зимата - мека, бяла, ласкаво бе приютила Изгрева, малката борова горичка и къщичката-параход, както се зовеше, сред нея. Бяла пътечка извива няколко пъти край стройно изправените и с бял пух и искрящи звезди обси­пани борове, които наподобяваха същински коледни елхи...

Празникът лъхна още от вън: от тях, от пътечката, от „парахода". Ограден с бели вълни, той пътуваше сякаш че наистина, в някакви също бели, незрими страни. „Параходът" бе стаята на стенографките Паша, Савка и Елена.

Радостта изпърха... След малко ще бъдем в него. И ще понесе и нас натам. Като малки деца се бутаме, смее, споглеждаме. Иска ни се да разперим ръце да замахаме, да заплескаме от удоволствие.

И вън, и вътре всичко е бяло. Трапезата е сложена в средата. Над нея, на покрива прозорец, голям и светъл. И най-разкошните от канделабрите на богатите и тъмни салони, не би могъл да го замени. Навярно, вечер пламваха звезди там, а денем - самото слънце. Но днес друго, бялата светлина на зимата влизаше през него.    -..

Не зная шумно или безшумно влязохме, но зная: Радостта, изненадата и възхищението се посрещнаха с мира, красотата и хармонията, прегръщаха се, целуваха се...

Заехме местата си. Видимо мълчание. Когато душата говори и пее, устата мълчи. След малко всяка се опомни и стаи дъх. Погледите се кръстосваха и питаха и поглеждаха навън: „Ще дойде ли? Иде ли?" Да...

Рядко, небивало, невъзмечтавано щастие!

37

Една, две, три, четири, пет...дванадесет сестри и в средата Той!

Какво наподобява това? Ах, де ни отнесе белият параход? Ах, де се намирахме ние?
Редят се тихи, нечувани слова... И цъфват в душите цветя. И раснат крила.
На прозореца горе тихо една по една ревниво надничат снежинки.