В човешкия живот има строги закономерности, които ние не познаваме поради нашето незнание и нашето несъвършенство за възприятия и познания. Една от тези закономерности е човешкото общение със себеподобните, което е не само строго индивидуално и строго специфично, но и строго закономерно по време и по пространство. Между времето и пространството крачи човекът като едната величина го обхваща, а другата го прониква. Именно тук се вплита той с взаимоотношенията си чрез себеподобните си като хора, като човеци, като близки, като познати и т.н. И тук хората се срещат по строги закони на съответствие или на несъответствие, но винаги по строги закони. Защото никой не може да създаде закона, защото той закона е създаден да контролира и да съхранява живота изобщо. Говорим за онзи всемирен закон на съответствие съществуващ в природата, в живота и съответно в човека. Защото никой не може да срещне човек вън от себе си, ако същият не съществува вътре в него, и ако това съответствие или несъответствие не е създадено от преди. А дали това е от вчера или днес, това за онова време и пространство за което споменахме с неговите абсолютни стойности, е без значение, защото неговата проекция горе е една и съща и вездесъща, но долу проявяваща се в човешкия живот, може да бъде относителна или абсолютна, зависеща, именно от човека как я възприема вътре в себе си и как я проектира вън от себе си.
Ето по този начин имах възможността да се срещна с Петър Филипов още през 1970 г. И да потвърдя онова, което изписах по-горе, ще изнеса последователно всички онези неща, които съм запечатал в себе си от нашите срещи, разговори, както и моите наблюдения и съответни разсъждения. Онези неща, които ще изнеса отговарят на истината, онази, която виждах вън от себе си, онази, която съзирах в себе си, онази, която я проектирах назад и онази, която отиваше напред. А дали тази истина, която беше моя, беше на Петър Филипов, това не мога да потвърдя. Но, ако съм се доближил до онова истинско възприятие, съответствуващо на външното изявление на едно същество, както и неговата проекция в околните, това ще бъде успех.
За мен нещата имаха многостранно значение. Един факт, който се проектираше сега, бе един символичен език на нещо, което не можех да възприема. Но символиката оставаше и в нашето вътрешно движение на човешкия път, този път ставаше и се забиваше като звезда на небосвода и в онзи момент, когато вдигнем поглед в знак на безизходица, чак тогава можехме да съзрем символа, който блестеше като звезда и говореше на ясен език. Защото той проговаряше, изявяваше се и ставаше действен.
Такива неща изобилствуваха в моите срещи и разговори с Петър Филипов. Те не бяха много, но бяха точни и то в онзи момент, когато човек трябваше да се определи и защити себе си в своя път. Да защити своето верую, своят идеал, който следва, защото то ставаше не със слова и словосъчетания, а с дела и с категорично самоопределяне. Да се самоопределиш в даден момент, да се определиш в даден миг, това бе най-важното. Защото тук в този миг се събира твоето минало, твоето настояще и твоето бъдеще. Ето затова пиша тези неща, за онзи миг на самоопределяне. И човек в своят живот чрез делата показва как се е самоопределил и кому се е определил да служи. И от там започва истината на живота му. Истината за посоката на неговия живот - или нагоре, или надолу, или наляво, или на дясно. Други посоки няма.
