8.1. В „Изгревът", том XXV от с. 94 до с. 455, са публикувани материалите за Минчо Сотиров.
8.2. Спомените на Димитър Минчов Сотиров са от с. 491-612 - включващи за семейството му и коментар за излезналият от печат „Изгревът", том I през 1993 година.
8.3. Поради големият обем на „Изгревът", том XXV, не можахме да поместим настоящите бележки. А те са много важни за мен и за вас.
8.4. В писмо на Учителя до Минчо Сотиров от 14 януари 1913 г. (виж „Изгревът", том XXV, с. 665), съобщава, че им изпраща като подарък 91 Псалом, да го четат сутрин и вечер като една скъпоценност.
8.5. През 1914 г. се дава „Добрата молитва" в гр. Търново в стаичката „Подницата". Така се казваше стаичката. Тази стаичка бе „Светая Светих". Навремето българите са пекли хляба си в подница, която представляваше голяма тепсия от изпечена глина. В нея се поставяше тестото, отгоре се поставяше връшник, над който се поставя жар от огнището. Така се пекло хляб на подница.
Виж „Изгревът", том XI, с. 758 - Първото събрание в Новата епоха. От с. 759 до с. 766 е отбелязано за „Добрата молитва".
8.6. Изказвания на Учителя за човешките страдания: „Страданията идват, за да шлифоват характера.", „Сега ви калайдисват, за да влезете по-късно в употреба."
8.7. Димитър Сотиров разказва: „През 1967 г. бях на операция на простатата. Прочистиха и извадиха много гной. Опериращият Д-р Михайлов ми каза: „Ако издържиш тази нощ, то ще прескочиш." Веднага се свързах с Учителя и Го видях като светлина на стената, и видях образа Му до кръста. Яви ми се. Заспах и след това оживях. Той ме спаси чрез ръцете на хирурга."
8.8. Учителят каза: „Започвайте от 0 градуса и отивайте до 1 000 градуса, а не обратното - да почнете от 1 000 градуса, та да стигнете до 0 градуса."
8.9. Седяхме на една пейка, и ето идва едно старче и се приближава до нас: „Ех, Петре, Петре не ме ли познаваш, бяхме съученици с теб?" Учителят мълчи. - „Петре, Петре, аз остарях. Какво беше едно време, такъв си остана. Като млад все се отделяше и се молеше и все свиреше с цигулката. А сега не ме познаваш. Забравил си. И ти си остарял."
А Учителят беше посочил гърдите Си и каза: „Петър Дънов умря на 19 години, а тук сега живее Духът на Истината."
Хайде разтълкувайте го! Няма да можете, понеже не знаете кой е Духът на Истината.
8.10. Георги Куртев и Минчо Сотиров тръгват от Тополица за София. Разказват следното:
Качили се на каруца, но тя върви бавно. Разбират, че ще закъснеят за влака, и започват да се молят. Пристигат на гарата, взимат билети. А влакът стои на перона и не може да тръгне. Закъсняли с 20 минути машинистите. Отговаряха, че нещо му е станало и не иска да тръгва. Тогава локомотивите бяха с пара и въглища. Щом влязоха във влака, той веднага тръгна. През това време ние се молихме. Така пристигнаха в София точно на време.
8.11. Имаше една полска писателка Крижиновска. Беше издала на руски език 5 книги. Учителят каза: „Интересно е да се прочетат." Говореше се за бъдещето на Слънчевата система.
8.12. Учителят казва: „Като дойде едно нещо, то помисли где е първо причината."
8.13. По време на процеса срещу Братството 1958 г. във вестник „Работническо дело", който бе орган на БКП, имаше уводна статия, в която пишеше, че когато Дънов е бил жив, са били изрядни. Но после се скарали кой да води бащинска дружина.
8.14. Тогава, когато ме виждаше, Учителят ме питаше: „Платени ли са данъците?"
Години на ред аз се грижих за тях.
8.15. Имах някакъв проблем. Отивам при Учителя и Му се оплаквам. Той ми казва: „Духовният ти ръководител е много силен. Не си сам, както ти си мислиш." - „Но Учителю, аз съм сам, няма кой да ми помогне." Учителят клати глава и Се усмихва.
8.16. Отново отивам при Учителя по друг проблем. Той ми дава съвет. Казвам му: „Учителю, аз Ви вярвам, но искам сам да опитам и да го реализирам. Искам сам да я опитам." Казва ми: „Всяка придобивка е кратка, но ако се приеме от духовния „Аз" - тя става неизличима."
8.17. Отивам и споделям с Учителя за затрудненията, които имам в работата си. Казва ми: „Нещата ще се оправят, и за няколко години ще постигнеш това, което хората не са постигали в този живот."
Това много по-късно го проверих. Бях на върха на който никой не можеше да стъпи.
8.18. През месец октомври 1944 г. бях запас на остров Тасос във Флотата. Аз споделям с Неделчо Попов, че комунистите ме викат да влезна в Партията. А той отива и казва на Учителя: „Митко го викат да влезне в Партията - БКП." Обърна Се към мене и каза: „Ти ще влезеш в Партията и 10 години ще работиш да им покажеш как се работи за една идея. А след 10 години ще те освободят. Ще наваксаш онова, за което ред години не са могли другите. Ще отидеш на върха." Това всичко се случи.
8.19. Имаше една Магдалена, която непрекъснато създаваше бели на Учителя, когато идваше на Изгрева, и Му искаше пари. Веднъж Той се ядоса и каза: „Ще те направя на червей, за да се научиш да работиш."
8.20. По времето на управлението на Александър Стамболийски през 1922-1923 г., Минчо Сотиров срещнал се е с него и той отказва да бъде с него. А Учителят му казва: „Това ти спаси живота." На 9 юни 1923 г. свалиха Стамболийски чрез преврат, и го убиха.
8.21. Аз съм виждал как Георги Куртев и баща ми Минчо Сотиров бяха възрастни старци, и когато се срещаха с Учителя, целите са се разтрепервали, и пот е излизала от тях. Те са усещали и виждали Духа, Който е бил в Дънов.
8.22. Предстоеше да ми направят операция от апандисит. Учителят ме извика горе на езерата през лятото, и говори с мене. Беше ми спаднал гласа. А аз бях и певец. Учителят каза да ми счукат черен пипер да го сдъвча и да пия топла вода. Оправих се.
8.23. На Изгрева слагат на пост пред вратата Му възрастни братя, да не допускат да ходят при Учителя, за да не Му губят времето. Учителят казал, че не трябва да Го ограничават, и всеки, който иска да дойде при Него.
8.24. Баща ми отива при Учителя и Го пита дали да ходи на война.
Учителят му казва: „Какво е казал Христос преди 2 000 години? - Кесаревото Кесарю, Божието на Богу."
Баща ми заплакал и отива на война. Послушал и изпълнил заповедта на Христа.
8.25. Неговият полк според заповедта, трябвало е да бъде закаран в плен. Тогава излиза пред полка, изгарят калъфката на знамето, и всички виждат това. А самото знаме с помощта на ординареца си го навива около кръста си и така го съхранява 1 година и 6 месеца. После го предава на българския представител. За това получава специален орден, и го носеше на сакото си. По този начин нито едно българско знаме не е паднало в плен. Макар, че загубиха войната по вина на цар Фердинанд.
8.26. Учителят беше недоволен от учениците си и каза: „Много от вас преди 2 000 години викаха срещу Христа: „Разпни го!", а сега сте дошли да ме слушате и утре също ще извикате срещу мене: „Разпни го!"
И това се случи и аз бях свидетел по време на процеса срещу Братството 1958 г. Мнозина от Изгрева говореха срещу Учителя, за да разпънат противниците си.
8.27. Сънувам, че получавам писмо от Учителя. На сутринта бързам да хвана трамвая. Падам и случайно не ме прегази, и останах жив. Всички ме оглеждаха и се чудеха как не ми е срязал краката. Това се дължи на писмото, което получих на сън.
8.28. Един брат пита Учителя защо, когато е бил в Търново на събор бил с такова разширение, като че ли цялата Вселена е в него. А като се върнал у дома, всичко тръгнало по старому в сивота.
Учителят казал: „Това състояние не се дължи на теб, а на белите братя, които бяха дошли от безкрая на Вселената, за да присъствуват на събора. И те създадоха тази аура и обстановка. И те влезнаха във вас. След събора си отидоха откъдето бяха дошли."
8.29. Беше неделя и правехме гимнастика на голямата поляна, на която играехме Паневритмия. Тогава германските войски влезнаха в България. Един бял гълъб пристигна отнякъде и започна да кръжи над поляната. Учителят го изгледа, после Се прибра в стаята Си, и там стоя 2 дни без да излиза. Тогава научихме, че немците са дошли в България.
А Учителят бе наредил България да пази неутралитет.
Но никой, както винаги никой не Го послуша от управниците.
8.30. Аз бях певец и пеех песните на Учителя понякога с Мария Златева. А певците знаят, че понякога гласът ми спада. Учителят препоръчваше за концерта да се печат сини сливи и да се ядат.
8.31. Учителят казва: „Когато човек пее, ако гласът му излиза от гърлото е оперно пеене, ако излиза от слънчевият възел, е духовно пеене." Гласът да бъде по-туширан, но в него да бъде.
8.32. За песента „Странникът". Когато бяхме на екскурзия, Учителят каза как да се пеят окултните песни. Душата да участвува, а не ларинкса.
8.33. „Скитах се по гори и планини, един незнаен ме придружаваше". Учителят загатна, че това се отнася лично за Него.
8.34. Винаги питах Учителят: „Може ли да правиме концерт всеки месец?" Отговори: „Може, може." И винаги присъствуваше в салона на тези концерти на Изгрева, в които аз взимах участие и пеех.
8.35. Причината за интернирането на Учителя във Върна се знае много добре каква е. Учителят беше предупредил да не се влиза на
страната на Германия. А по-късно каза, че България трябва да излезне от войната. И така, по настояване и на владиката Стефан, Той бе интерниран и престоя в хотел „Лондон".
8.36. На една от беседите Учителят изобличи Лулчев, който стоеше прав в салона и стърчеше над всички. След това избяга в провинцията и се скри за известно време. Той беше си направил група и им обясняваше какво Учителят е искал да им каже. Той лично ме викаше: „Ела в моята група." Казах му: „Аз си имам Учител."
8.37. Когато Лулчев се върна от провинцията, падна на колене пред Учителя и каза: „Моля Ви, помогнете ми, аз сгреших." Това нещо аз лично го видях и чух. Повтарям: Видях го. Чух го!
После чух, че е искал от Учителя да го спаси. Но Той му казал така: „Има закони с които не мога да боравя."
Чух лично от Любомир Лулчев да разказва, че цар Борис III му казал, че е получил писмо от баща си - цар Фердинанд и в което се пише, че съжалявал, че не е послушал Учителя. И сега съветва сина си Борис III да Го слуша.
Но и той не слуша, и го отровиха накрая самите германци. Цяла България знаеше това, но всички мълчаха.
8.38. Веднъж поканихме Учителя на гости у дома. Бяха направили баница. После прочетох в една беседа: „Бяхме поканени от една сестра на гости и ядохме хубава баница."
8.39. В салона имаше пиано. И много от посетителите се опитваха да дрънкат на него. И трябваше често да се акордира.
Тогава Учителят нареди да се заключва с ключ и той седеше у Него. Когато трябваше да репетирам за концерт, отивах и Го помолвах да ми даде ключа от пианото. Даваше ми го и казваше: „На мен ще го върнете." И аз го връщах. Тогава на Изгрева аз нямах пиано. Учителят не позволяваше на други да взимат ключа от пианото.
8.40. За песента „Киамет Зену" има един ,,auf такт, и тогава се почва, а при Мария Тодорова в нейната Песнарка започваше направо.
8.41. Във вестник „Работническо дело", орган на БКП, имаше уводна статия, където е било написано, че до Учителят, 1945 г. е било всичко изрядно към държавата, а след това се карали кой да води „бащина дружина".
На делото 1958/1959 г. беше казано, че единствения, който е бил изряден, е Минчо Сотиров от Бургас.
8.42. По времето на Учителя редовно данъчната книжка на Братството бе у мен, и Учителя ме питаше: „Внесохме ли данъците?" Тогава аз взимах пари от Тодор Стоименов, който държеше парите и плащах. Аз работех като финансист в града.
И когато се дойде до Делото срещу Братството, аз предупредих Борис Николов. А той ми каза следното: „Мен не ме ловят земните закони." Аз му казах, че ние сме на Земята и трябва да се подчиняваме на законите. За нарушението на тези закони той бе осъден за 12 години, но пролежа само 4 години - от 1958 г. до края на 1962 г. Освободен бе на 1 януари 1963 г.
8.43. Софрони Ников бе теософ, историк и бе написал исторически книги за Европейската война. [Неговите книги са публикувани в „Изгревът", том XXV]. Той имаше и преводна литература на английски език. След 9.IX. 1944 г. комунистите дойдоха на власт, той недоволен от тех, пише едно писмо на английски, и го праща до Англия. Но хващат писмото, превеждат го и виждат, че той се бърка в политически въпроси. Вкараха го в затвора. И там умря.
Но прочетете писмата му в „Изгревът", том XIII, с. 108-114.
8.44. По време на процеса Никола Антов бе противник, и предизвика процеса. Запитах баща си, защо са го назначили като финансов отчетник в Братството. Каза ми, че го е посочила властта. Такова е било условието, при което никой не спази. И не изпълни, защото не се подчиняваха на законите.
8.45. През месец април 1944 г. Учителят с Братството е в Симеоново. Учителят говори, но Катя Грива Гозапитва: „Ще има ли още бомбардировки?" Той отговаря така: „Предстои ви още едно бягане, но по пясък. Дано да не ви споходи!"
8.46. Лично Румен Аврамов ми каза как са се подслонявали на Изгрева и са се укривали комунистите от полицията. Те са отсядали в къщата на Васил Иванов - той бил художник, и е живеел в малка дървена къщичка. А ето кои са били там:
8.47. 1. Орлин Василев, 2. Петър Славянски, 3. Антон Югов, 4. Цола Драгойчева, 5. Добри Терпешов, 6. Игнат Котаров - там била неговата барака, 7. Д-р Пенка Маринова.
Всички, които се укриваха на Изгрева, останаха неоткрити и живи. А после това го забравиха.
8.48. Минчо Сотиров се грижи за един чифлик. Изпраща му се телеграма, че Учителят е починал на 28.XII.1944 г. в 13.30 минути от 9 думи. Подписът е Александрия.
Подадена в София № 39369 Дата: 28.XII.1944 г.,ч. 13.30
Приета от Крб.
Дата: 28.XII.1944 г., ч. 16.30
ТЕЛЕГРАМА
Минчо Сотиров
гара - Нейчев
в Карнобатско
Учителя почина
Александрия
8.49. Как съм работил с Димитър Сотиров
8.49.1. Аз работих като детски лекар в Районна болница - гр. Своге. Като лекар по вътрешните болести бяха привлекли една лекарка пенсионерка. Тя беше с голямо самочувствие. Понякога дежурехме заедно, и аз обработвах всички случаи. Тя казваше: „Аз съм диагностик, но не съм терапевт." Искаше да каже, че не е запозната със съвременните медикаменти. Тя имаше вила в с. Томсън, и съм ходил на гости при нея.
8.49.2. Разбрах, че тя е дъщеря на Райна Грозданова от гр. Сливен и е първа братовчедка с Димитър Сотиров. Чрез нея стана запознанството ми с Димитър. Той е питал: „Да не е таен агент или от Милицията?" Казала му, че съм лекар от Своге.
8.49.3. Тази д-р Тюлева по мъж, бе Лалка Грозданова, дъщеря на Райна Грозданова. Тя ме заведе до нейния брат Димитър, който ме заведе в мазето и от един сандък извадихме разпокъсани портрети на Учителя, които са публикувани навремето в сп. „Факел". Вихър Пенков ги обработи и така ги спасихме. После ги направихме на големи портрети и ги слагахме на сцената за концерт-рециталите.
8.49.4. От д-р Тюлева съм взел 3 писма от Учителя до майка й Райна, преснех ги и после ги върнах. Тя ми предаде албума на майка си със снимки, като от тях съм включил в „Изгревът", том XXV.
8.49.5. Като се върнах от Либия 1986 г., занесох един порцеланов сервиз за кафе, на който много се зарадва. После се забравихме. Но днес е включена в „Изгревът", том XXV.
8.49.6. С Димитър Сотиров съм работил честно и почтено. Всичко, което записах на магнетофон - ролков, бе прехвърлен на касетки и бяха предадени на Марийка Марашлиева, която ги извади на машинописен текст. И бяха включени в „Изгревът", том XXV.
8.49.7. Сестрата на Димитър Сотиров, на име Мария влизаше в стаята и слушаше и от време на време допълваше. Тя била омъжена за голям комунист, защото видях специална червена карта за София за транспорт за безплатно движение. Даваше се само на активните борци срещу фашизма. Заснех ги на снимка. Тя приличаше на майка си - беше одрала кожата й.
8.49.8. Поисках едни снимки, които ги преснех, направих ги на негативи и му ги върнах. След време ги поисках да ги прибера за архив. Каза ми, че всичко, което е имало у него го е предал на Военния архив. Питам го: „Защо направи това? Нали мен ме изпратиха при теб!"
Те не можеха да разберат, че аз съм този, който реализира.
Вижте „Изгревът", том XXV с всички военни текстове и снимки.
8.49.9. Имало е в един сандък събрани на тавана ордените на баща му. Но минали крадци и обрали всичко, включително и сабята му. Питам го, нали апартамента му е широк и голям, защо ги е качил на тавана? Мълчеше.
Били са 14 ордена!
8.49.10. Минчо Сотиров е занесъл към 30 тетрадки с 80-100 листа, на които е описал своите спомени. Оставил ги е в бараката на Боян Боев. Но при обиска на 6/7 декември 1957 г. те са взети и претопени в книжна фабрика при гара Искър. Унищожени са. Това е положението.
8.49.11. По времето на правителството на Сговора през 1926-1928 г., министър на войната е Иван Вълков. А той е бил съученик на Минчо Сотиров. Предал му едно копие от своя ръкопис „На война с войника". Но Иван Вълков отказал да помести и издаде този материал. А тогава е имало и много снимки.
Днес през 2011 г. това го помествам, са запазените снимки от тогава. Другите са изчезнали. След това се среща с Кимон Георгиев и Дамян Велчев, но му казали, че туй нищо не може да мине сега. Но накрая му дойде времето и аз го издадох през 2011 г. И то чрез програмата на „Изгревът".
8.49.12. Имало е Релационен дневник, описание на всички походи, дълга тетрадка със скици, които той е правил по походите по времето на Балканската война. Но това нещо също изчезва безследно. Синовете не можеха да разберат подвига на бащите си. Защото бяха кармични врагове на бащите си.
8.50. По време на бомбардировките над София, Учителят с приятелите е в с. Симеоново. Катя Грива Го запитва дали ще има още бомбардировки. А това е месец април 1944 г. Учителят казал: „Предстои Ви още едно бягане, но по пясък. Дано не ви споходи."
А бягането по пясък е много трудна работа. И може да не стане за тази епоха. А за някоя друга епоха.
8.51. Имал е ръкопис на Райна Грозданова със спомените с Учителя. Но този ръкопис също изчезва. Дъщеря й Лалка ми предаде само албума на майка си.
Изобщо, разсипия по всички линии!
8.52. На един от концерт-рециталите, които правех на ул. „Раковска" 108, което е бившия салон на „Биат", поканих и Димитър Сотиров. Той седеше накрая. Като ме видя, заплака: „Вергилий, аз никого не познавам!" - „Аз също не познавам никого, нито им знам имената, нито им познавам лицата. Ние сме непознати за това поколение."
Нашата работа бе за едно друго поколение след 100-200 години. Тогава Духът на „Изгревът" ще ги ръководи, защото това е Пътят на Школата. А Словото на Учителя ще ги храни и оживява.
15 юли 2011 г.
Днес предадохме за печат на „Изгревът", том XXV с 968 страници + 124 страници снимки за 1 000 броя.
Преведохме на банкова сметка сумата 7 789,20 лв.! Амин!
