Така седи този въпрос - въпросът с трите желания. И трите желания не бяха изпълнени от Борис Николов!
Като първото желание, той ми предаде, предаде ми медальона, но ми го предаде при едно условие - че аз ще му предам песните на Мария. А той направи такава поразия с песните, които аз предадох, че още 30 години след това, аз още не мога да се справя с онези поразии, които той нанесе! Така, че трите мои желания, не бяха изпълнени! А не бяха изпълнени, по вина на Борис Николов.
И сега, ако не бех аз, Мария Тодорова нямаше да я има в историята, нямаше да я има в I том, нямаше да я има в V том. Борис Николов също нямаше да го има нито в I том, нито във II том, нито в III-ия том. Но сега ги има. Ясна ли ви е картинката?
А знаете ли, аз съм правел много снимки! - Имах фотоапарат, имах и фотокамера, имах и камера - руска камера. И съм правел много филми. Така, че животът, който те провеждаха на Рила, е заснет с камера и с фотоапарат. Няма от мен измислени неща.
Животът, който беше на „Секирица" -1975 г., е заснет с фотоапарат и с камера. Животът, който беше в така наречения „Малък дом" има много снимки, които съм направил с Мария и Борис. И Мария винаги казваше: „Абе интересно, когато аз съм най-болна, аз съм най-зле, тогава Вергилий има един подтик да ме снима!" Ами казвам: „Имам подтик да те снимам, случайно да не се размина с тебе."
[Виж „Изгревът", том XXII, снимки № 35, 36, 37, 38, където е Мария на Изгревът пред бараката си и пред „Малкият дом".]
И на някой от тези снимки ще видите колко е възрастна, как е изнемощена, как е с понижено самочувствие! Но имаше Дух, и чрез този Дух тя поддържаше своето тяло. И дойде време, за да се жертва. Жертвата, в името на любовта си към Борис Николов. Аз бях свидетел, как тя се жертва.
Но след жертвата дойде и развръзката през 1975 г. на „Секирица".
