19.3. МАРИЯ И БОРИС ИГРАЯТ ПАНЕВРИТМИЯ НА „ХАРАМИЯТА"
И така, аз Мария я заварих, когато беше на 72 години, и от 1969 г. до 1976 г., тя беше от 72 до 78 години. За възрастта си тя беше подвижна, пъргава. Наблюдавах я дори на Рила как играеше Паневритмия. И се чудех как е възможно такова нещо - една баба на 74 години да играе така пластично, както ония, които бяха на 22 години не можеха да играят!
Но беше най-интересното тогава, имаше големи неразбории на Рила в онзи лагер, който беше при Молитвения връх. А Борис и Мария бяха горе на Салоните. И те бяха обявили, че ще слезат в 10 часа да играят Паневритмия на „Езерото на Чистотата". Обаче, разстоянието е много голямо от Салоните до „Езерото на Чистотата" и е необходимо два часа. Така, че каква сметка са си правили Борис и Мария, не знам, вероятно се бяха забавили да тръгнат. И когато тръгват, и идват, всички ги чакат. Беше 10 часа, половин час ги чакаха. Тогава вече не изтърпяха, особено ония възрастните от техното поколение и казаха: „Абе какво ще ги чакаме бе? Тука сме се събрали 200 човека, и чакаме двама човека! Абе тези хора защо не стоят тука при нас на лагера, а сега ние ще ги чакаме ония да слезнат там от горе от небето, като че ли са ангели и архангели!" И Паневритмията започна. Паневритмията започна без тех. И Паневритмията обикновено е 45 минути. И те вече играят 10-15 минути Паневритмия, музикантите свирят, и полека-лека се задават вече Борис и Мария. Застанаха за секунди пред колелото на Паневритмията, видяха, че онези вече играят, видяха също, че са почнали Паневритмията без тех. Стана им неприятно, но в момента намериха едно място от 2-3 метра -влезнаха и започнаха да играят.
И най-интересното беше: цялата Паневритмия в моите очи беше разкъсана. А тя беше разкъсана, понеже всички групи, които бяха там на лагера воюваха едни срещу други коя група и кой ръководител да бъде начело. Така, че Паневритмията беше разкъсана от тези групи и от тези борби. В момента, когато влезнаха Мария и Борис, отведнъж през цялата верига и през целия кръг премина една светлина, една сила, и Паневритмията се заключи! Всички изтръпнаха от този ток! Аз наблюдавам, и всички започнаха да играят.
А пък Мария! - Тя не играеше Паневритмия, тя не танцуваше Паневритмия, тя се движеше с такава пластичност, като че ли краката й не допираха тревата и земята, като че ли краката й бяха една педя над земята! А ръцете й пластични, тя се движеше, просто се движеше във въздуха! Ама това, което аз ви разказвам, това беше живо преживяване. Това не е измислица, това не е фантазия. Борис също играеше пластично. Бяха години наред играли Паневритмия.
И така, Паневритмията приключи, и след това Борис и Мария слезнаха в лагера. Там обядваха и полека-полека си отидоха на техния лагер горе на Салоните. И беше много интересно, Борис беше слезнал долу на лагера и Мария, бяха седнали на една маса. И около тях се завъртяха разни хора, всеки носи някакъв лист, написан на пишеща машина, и казва: „Брат Борис, виж този текст, виж това нещо." И той само клатеше глава: „Добре, добре!" - „Ами да го прочетеме ли?" И той казва: „Слушай какво, хайде ще си го прочетете довечера. Аз сега съм дошъл така, да се видя с приятелите." Беше много интересно, и беше много трагично. Защо? Ами нямаше Единство. А Единството се ръководи от Духа. Нямаше го Духът на Учителя, Духът на Школата на Учителя. Нямаше го и този Дух на единение на Рила. Духът на Рила е нещо съвсем различно. И го нямаше. Така, че това нещо аз съм го наблюдавал.
