Мария Тодорова имаше едно желание тогава, че част от тези нейни записки и мисли, които е записала от Учителя, и които се намираха в нейните тетрадки, да влезнат като V-та част, като „Мисли на Учителя", в онзи раздел „Свещените думи на Учителя". Само аз знаех това нейно желание. И това желание го изпълних, макар че накрая бях изигран по всички направления! Последните си земни дни тя беше в съзнание, ту в безсъзнание - ту беше в тялото си, ту беше излъчена в Невидимия свят и я нямаше. И тялото й приличаше на една мидена черупка, изхвърлена на брега на морето. Като близък на нея и на Борис, като домашен лекар, като участник във всички преживявания от последните 10 години, аз бях до нея.
Но на масичката стоеше една оранжева тетрадка среден формат - 12 на 18 сантиметра, която не убегна от погледа ми. Тя, когато беше излъчена в тялото си спеше - тетрадката стоеше до нея. И тази тетрадка тя беше я взела, за да направи преглед на онова, което е записала в нея, неща, които са казани от Учителя за нея, за да си направи една преценка на живота. Защото тя знаеше, че вече си заминава. И тази тетрадка затова стоеше на шкафчето, а тя беше на кревата.
Тогава аз протегнах ръка към тази тетрадка, изведнъж тя простена, като че ли я ръгах и режех с нож. Прибрах си ръката, и се замислих. Явно, че тя четеше сама в тази тетрадка в последните си дни и беше свързана с нея, етерния й двойник беше свързан с тази тетрадка. Затова, когато аз протегах, тя реагираше. Аз отново се опитах с ръка да докосна тази тетрадка, и тя също изстена болезнено - все едно че я режеш с трион! Пак си дръпнах ръката - тетрадката седи. По едно време тя отвори очи. Аз й казвам: „Мария, моля те, аз не съм ти враг! Много държа да видя тази тетрадка!" После посегнах, взех я, и тя отново изстена. Отворих я и я зачетох. В нея имаше описани срещи с Учителя, разговори с нея, нейни препоръки, препоръки от Учителя за нейния житейски път, за слабостите и грешките, които тя е допуснала, и какво трябва да направи по-нататък. И това бяха бележки, записани от нея от първите години на Школата, като всеки разговор беше обозначен по време и по дата, и по място. Имаше въпроси, записани от нея към Учителя, имаше и отговори от Учителя, както имаше и нейни разсъждения след това.
За мен това беше едно цяло откровение и аз изтръпнах! Зачетох в тази тетрадка. И така, аз, който бях при нея и който записвах листче по листче, и слагах в торбата в разстояние на 10 години нейните спомени, на края на нейните земни дни, аз изведнъж попадам на една тетрадка, на тази оранжева тетрадка, която дава нещо много ценно от живота й! И аз разбрах, че тази тетрадка ще ми трябва много по време, когато аз ще обработвам нейните спомени. И така, имаше много съкровени неща в тази тетрадка - съкровени неща за нейния живот на Земята, за нейната душа. Тази тетрадка, ако беше попаднала в други ръце и друг да я чете, можеше да получи превратно впечатление от Мария при положение, че не знаеше нейния живот, и при положение, че не беше чул нито една опитност от нея. Така, че това, което аз търсих, и това, което аз исках, сега беше в моите ръце. Веднага разбрах, че това са точни цитати на Учителя, които трябва да се прибавят към нейните опитности. И по този начин работата ми ще добие един завършен вид. Така, че тази тетрадка аз не трябваше да я изпускам. В нея бяха много опитности от първия етап на нейния живот в Школата. Реших, че трябва да я взема. Но все пак я оставих.
След няколко дни аз отивам. Имам специален разговор с нея, който ще опиша по-късно. Но след това аз отново протегнах ръка: „Мария, аз не съм крадец и разбойник! Крадците и разбойниците са другите. И тези разбойници и крадци бяха около теб 60 години. А аз съм този, който идвам и спасявам. Искам да взема тази тетрадка, защото тя ще те спаси, защото ти си пред окончателен провал!" Тя ме гледа, и мълчи. Аз протягам ръка, взех я. Тя също изстена от силно по-силно, като че ли я режех с трион! Прибрах тетрадката в чантата си.
