И така, веднъж му казвам: „Ами тези пари, които ти дават, те са десятък за Господа, а ти ги разпиляваш насам-нататък!" А той ми казва: „Отдавна вече, аз не правя разлика между този десятък, който ми дават, братските пари, които ми дават и моята заплата. Всичко слагам общо в кюпа." И се усмихна. Знаете ли какво значи кюп? Кюп, това не е българска дума, а нещо такова, един такъв глинен съд - голям като делва и всичко се слага там. По ония години така хората си държаха много неща в този кюп. И когато, трябваше да търсят нещо, търсеха, ровеха и най-накрая намираха това, което им трябва. Та така беше въпроса с тези пари, които преминаваха през него. И въпроса се стигна до там, че той трябва да спре да работи.
Убеждавах го, настоявах, че дори и да има външни условия и да се променят политически нещата в страната, то той вече няма да има вътрешни условия, защото ще бъде възрастен. А това, което аз говорех, те изобщо не го възприемаха. Защо не го възприемаха? Ама не искаха това да се случи. Но така се случи, че започнаха да боледуват и почнаха да се замислят. И накрая се оказа, че Борис трябва да работи, за да изкарва пари, за да храни дома. А пари нямаше.
И тогава, не знам как си в мене изникна, и дойде една идея - една идея! И тази идея беше следната: аз да отделям всеки месец половин лекарска заплата и да им я давам. С тази половин лекарска заплата те, трябваше да се подпомагат и Борис да спре да отива да работи. А трябваше да седне на масата, и да работи по моята програма. А моята програма беше много трудна! Тя беше дадена, написана по точки.
И така, аз всеки месец отделях половин заплата от 50 лева, и започнах да я давам. Те отначало ме оглеждаха и поглеждаха много уплашено! Не знаеха какво това означава. И така, месец след месец -аз давам по 50 лева. Аз получавах 115 лева заплата, и като се удържат 22% данък, аз взимах некъде около 100 лева. Така че 50 лева за Борис и Мария отделях, останалите 20 лева давах за квартира. И аз, трябваше да живея с 30 лева месечно - по един лев на ден. А с един лев на ден, тогава можеше да си купиш един хляб и две кисели млека.
И реших да се жертвам в името на идеята. И се жертвах! А пенсията на Борис беше 132 лева, а моята заплата - 115 лева. Значи той взимаше по-голяма пенсия от моята заплата, макар че аз имах професията лекар. Но тогава лекарския труд не се смяташе за лекарски труд. Лекарите бяха длъжни да работят без пари. Защо? - Такава беше идеологията и такава беше икономиката, и така бяха изискванията на Комунистическата власт.
