Погледни слънчевия лъч, който извира от пламенното сърце на слънцето! Проследи незнайния му път и тръгни по следите му, за да разчетеш една от многобройните приказки на слънцето.
Къде ли не спира слънчевия лъч?
На кое ли място не отсяда в неспирния си устрем!
И дали слънчевия лъч избира мястото и хората, за да поднесе всеотдайната си служба? Тънкият и строен лъч прилича на оная искряща река, която тече по медените жици, опънати от човешките ръце, за да разнася навред светлина и топлина. Слънчевият лъч върши същата работа без витло и без силата на човешката мисъл. Слънчевият лъч само това прави - през където мине носи светлина и топлина. Всичко що на земята носи диханието на живот се насища от изобилието на слънцето. Напролет цялата земя ожида само слънцето.
Ти си човек и си възхитен и развълнуван. Вероятно от радост, от благодарност за това богатство, което се разлива без мярка. Ала изпитваш и малка болка и копнежа сякаш ти тежи - дали не би могъл да бъдеш и ти човекът - ученикът нещо повече от една електрическа искра?...
Да, ти си човек и при това ученик в една Велика школа. Да можеш и ти по някакъв начин като тях, където и да отсядаш, през където и да минаваш да пръскаш: Любов, Светлина, Мир и Радост!...
Ти се спираш и мислиш - какво трябва да притежаваш и как трябва да живееш, за да бъдеш като слънчевия лъч, като искрящата река? Ти си човек с идеал и жадуваш този идеал да бъде постижим сега през настоящия миг, а не през вечността.
Ученик си, застанал си пред лицето на Велик Учител - към тебе се изливат потоци от светлина и топлина, една топла грижа е разпростряла крилото си над теб и две очи те гледат непрестанно; стъпил си на здрава основа, епохалното събитие те докосна с магическия си жезъл - за тебе високият идеал е нещо постижимо.
