Дадена е "Заповедта на Учителя", на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата) - 15 август
"През месец август 1912 год. Учителят Петър Дънов е във Велико Търново и отива в село Арбанаси. Изкачва се на един висок връх, накрая на селото. Христовият Дух се явява пред Него и над Него. Той чува и вижда: „Петре, даваш ли тялото, сърцето си, ума си и ще работиш ли за Мене?" Отговорът бил следният: „Слушам Господи. Да бъде Твоята Воля както на Небето, така и на земята!" Христовият Дух се вселява в Него.
Над Него е Божественият Дух. В Него е Христовият Дух. Той става Миров Учител. Годината е 1912. Година свята и Христова. Мировият Учител управлява Битието и Небитието, управлява Бялата и Черна ложи. На една от първите страници на „Заветът на Цветните Лъчи на Светлината" са написани инициалите, които се четат така: „Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий", петнадесети август, Търново 1912 год. От другата страна са нарисувани символите на Божия Дух, Господния дух и Христовия Дух през времето на Мойсея, на Давида и на Исуса Христа. Това е Заветът на Мировия Учител. Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител:
ЗАПОВЕДТА НА УЧИТЕЛЯ:
Обичай съвършения път на Истината и живота.
Постави Доброто за основа на дома си,
Правдата за мерило,
Любовта за украшение,
Мъдростта за ограда и Истината за светило.
Само тогава ще ме познаеш и Аз ще ти се изявя."
Заветът на цветните лъчи (Книгата на PDF)
