Разговор с Учителя на 3 февруари 1935 г.,
записан от Ана Шишкова
Ана Шишкова (II.1886 -25.VIII.1958 г.) е живяла на Изгрева. Била е скромна, но твърда в следването си на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев записва за нея в "Изгревът - Том 17":
Винаги си е носела някаква малка, тънка, измачкана тетрадка, понеже след записване на някоя мисъл и разговор с Учителя си я пъхвала в джоба на жилетката. Вървяла е след Учителя, била е до Него и е слушала и записвала думите Му. По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, понеже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя."
Спомен на Ана Шишкова: Времето на малката мисъл
Спомен на Ана Шишкова
II. тетрадка:
Из разговорите с нашия любим Учител
на Изгрева и на планината
Слушала сестра Ана Д. Шишкова
Из разговорите с Учителя на обеда в малкия салон, след гимнастичните упражнения в големия салон, на обеда при масите на двора и при екскурзиите.
39. Времето на малката мисъл
3 февруари 1935 год. на обеда в малкия салон
Един човек видял мишка в капан.
- Ела ме пусни - замолила се мишката - и аз ще ти направя добро.
- А, какво добро ще ми направиш ти, една мишка? - засмял се той и казал, но я пуснал.
След няколко време разбойници го хванали и вързали за едно дърво. Мишката отишла, прегризала въжето и го освободила.
Най-малката добра мисъл, приеми я и реализирай я. Тя ще ти донесе щастие.
Ако вървиш из гората в тъмно и някой те бутне, та паднеш да си удариш крака, да не можеш да вървиш бързо, то е за добро, че си се забавил и избавил от разбойниците.
Появява се един малък облак. Дохожда буря. Тя изгонва облака, градушката. Значи страданието те пази,
На един човек му казали да отиде за 40 дни в Цариград и да се върне. Тръгва. Говори и почива, говори и почива и закъснял. „Господи, да стигна някъде конче, да се кача, да си почина" - си думал той. Стигнал турчин с кобилка и конче. Турчинът му казал: „Имам милост за кончето, я го поноси!" „Господи, защо тъй? - замислил се той. „Щом си закъснял, ще носиш кончето", му отговорил Господ.
Та, не пропущайте времето, случая - всяко нещо навреме.
Изгревът - Том 17
