НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Конкретното в Любовта

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Конкретното в Любовта

Най-често използвани думи в беседата: аз, любов, човек, може, има, бог, сега, мишката, съм, казва, друг, всички, тебе, обичаш, котка, казвам, обича, хора, говори ,

 Утрини Слова , София, 24 Януари 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета 10-та глава от Евангелието на Йоана, от 1-ви до 21-ви стих.

Има положения в живота, при които човешкият ум и човешкото сърце се изопачават. Благодарение на това, човек има крива представа за нещата. Затова той вади и криви заключения. Тази е причината, където хората не разбират живота, не знаят защо е създаден светът. Често и религиозните, и светските хора се питат защо светът е създаден така, а не иначе. Досега никой не е отговорил на тоя въпрос и не може да отговори. Който е създал света, Той има свой план. Като знаете това, не се занимавайте с въпроса, защо светът е създаден така; не се заемайте с решаване задачите на други същества. Тия въпроси не са за вас. Задача на детето от първо отделение е да изучава буквите – нищо повече; задача на детето от второ отделение е да се занимава с читанката си; детето от трето отделение изучава естествознание, отечествознание и други предмети; детето от четвърто отделение преговаря и разширява всичко, което е изучавало в първите три отделения. Като научи буквите и започне да срича, детето има високо мнение за себе си. То мисли, че много знае. Наистина, изкуство е да знаеш да сричаш. Не е малко нещо от пълен невежа да прогледаш, да знаеш да четеш. Да научиш буквите, да сричаш и да четеш, това е наука за децата. Коя е науката за възрастния? – Любовта. И Любовта има своя азбука. Първо ще научиш азбуката, а после ще четеш, ще изучаваш правилата на тая наука. Значи Любовта има своя граматика, свой език. Можеш да изучаваш Любовта в превод, от преводната литература; можеш да я изучаваш в оригинал. Като изучаваш любовта на растенията, на животните и на хората, това е Любовта в превод. Това е проява на Любовта в малък мащаб. Въпреки това комарът, например, мисли, че неговата любов е голяма. И рибата мисли, че любовта ѝ е голяма. Амбицията на рибата е голяма, а не любовта ѝ. Тя не ражда по едно–две деца, но хиляди и то наведнъж. Рибата казва: „Както виждате, аз не раждам само едно дете, но триста хиляди!“ Да се хвалиш с такова изобилие, това е детинска работа.

Като ученици, изучавайте всичко, което става в природата. Това е същественото; това внася дълбочина в човека. Що се отнася до изобилието, с което рибата се хвали, човек има думата. Рибата снася хиляди яйца, които той изяжда. Човек използва хайвера на рибата за храна. Особено се цени черният хайвер. Който яде такъв хайвер, минава за богат човек. Черният хайвер е недостъпен за сиромаха. Колкото и да се интересува от своя хайвер, рибата не може да си отговори защо човек яде яйцата ѝ, а не ги оставя да се превърнат на рибки. Тоя въпрос не е за рибата. Тя не е дошла даже да първо отделение. Може ли детето от първо отделение да пита защо учителят не му обръща внимание? То не може да се пита обича ли го учителят, или не. Тук не става въпрос за любовта на учителя, но за знанието, което той дава на ученика си. Любовта на учителя към ученика се проявява чрез знанието, което получава, и чрез подтика, който му дава да учи. Ако детето цял ден мисли дали учителят му го обича, то не може да учи. Ученикът трябва да учи! Учене се иска от всички. Животът на сегашните хора не се развива правилно по единствената причина, че те се занимават с въпроса, обича ли ги Бог, обичат ли ги хората, на кого колко е дадено. Детето се занимава с въпроса, колко ябълки е дала майка му на по-малките братчета и колко на него, кое дете най-много обича тя и кое – най-малко. Това не е важният въпрос нито за възрастния, нито за детето. Всички хора – млади и стари – трябва да учат. Знанието трябва да се придобива, а Любовта – да се прилага. Затова казваме, че Любовта е приложна наука. Някой казва, че е научил десет букви от азбуката на Любовта. – Това не е достатъчно. Когато Бог е създавал света, извикал всички букви, всяка да си даде мнението, с коя от тях да започне създаването. Това е цяла история, която интересуващите могат да намерят в историческите паметници на миналото. Аз ще ви приведа тая история накратко. Първа се явила българската буква „А“, не еврейската алеф. Буквата „А“ на български е гласна, а на еврейски е съгласна. Изобщо, еврейската азбука има 22 съгласни букви, гласни няма – те се подразбират. Като се представила буквата „А“ пред Господа, Той се замислил и казал: „Не мога да започна създаването на света с тебе, защото ти мислиш само за себе си“. Казваш: „Аз“ – имаш предвид само себе си. Ако започна с тебе, светът ще се обърне с главата надолу. Така се изредили всички останали букви. На всяка от тях Бог казал по нещо, с което им обяснил защо не може да започне създаването на света с тях. На буквата „М“ казал: „Ти си началната буква на думата „мразя“. Ти ще смразиш света“. На буквата „У“ казал: „Ти си началната буква на думата „умирам“. Ти ще умориш света“. Последна се явила пред Господа буквата „Б“. Господ се спрял на тая буква, защото тя е начална буква на думата „блажен“. Наистина, първата книга, в която се говори за създаването на света, е Битието. Дълъг и широк е митът за създаването на света. Питате: „Буквите могат ли да говорят?“ – Говорят. Грамофонната плоча говори ли? Щом я сложите на грамофона и завъртите ключа, плочата започва да се върти и да говори като човек. По какво се отличава плочата от оригинала? Плочата вечно може да се върти и да повтаря едно и също нещо. Един ден повтаряш: „Аз съм добър, аз съм добър“. На другия ден повтаряш: „Аз съм лош, аз съм лош“. Това са грамофонни плочи. Коя е причината, че един ден си добър, а на другия – лош? Ако си дърво, което ражда хубави плодове, ти си добър. Ако си ябълка, която ражда сладки, вкусни плодове, добра си; ако раждаш кисели, стипчиви плодове, не си добра. Същото се отнася и до човека. Обаче това, което мислите, че е добро, всякога не излиза добро. Срещаш един човек, който бяга и в бързината успява да сложи в джоба ти хиляда лева. Гледаш хиляда лева в джоба си. Радваш се и благодариш на тоя човек, че бил толкова добър, помислил и за тебе. Не виждаш, обаче, че полицията преследва твоя благодетел. Хващат го, обискират го, нищо не намират в джобовете му. Кой открадна парите? Той посочва към тебе. Веднага полицията те хваща и намира в джоба ти търсените пари. Как ще се оправдаеш? Завеждат те в затвора, там да те изследват.

Казвам: Доброто е вътрешен процес. Важна е подбудителната причина, която заставя човека да прави добро. За самия човек е мъчно да разбере коя е подбудителната причина за доброто, което прави. Затова той вади криви заключения. Например, вие имате лошо мнение за оня, който отнема топлината ви. За оня, който ви предава топлина, имате добро мнение. Правилно е да определяте добрата и лошата постъпка по резултатите, които тя произвежда. Например, съвременните лекари слагат лед на главата на оня, който страда от възпаление на мозъка. Лош ли е тоя лекар? Той е добър човек, защото помага на болния. Понякога болният умира, но желанието на лекаря е добро. Някои лекари си служат с топли компреси, а други – със студени. Защо едните прилагат студеното, а други – топлото? И едните, и другите си имат свои съображения. Първите казват, че студените компреси произвеждат реакция в организма, която възстановява нормалната температура на болния. Мнозина от вас, като слушате да ви говоря върху различни въпроси, казват: „Ние искаме да ни научиш да служим на Бога“. Наистина, да служиш на Бога, това е велика наука. Откъде трябва да започне детето, което иска да учи? Първо майката хваща детето за ръка и го завежда на училище. Учителят поглежда детето и пита как е името му. То казва името си, а учителят го записва ученик в първо отделение. След това детето влиза в класната стая и слуша как учителят открива първата буква на азбуката. Детето учи буква след буква и решава зададените от учителя задачи и упражнения. Това е служене на учителя. Първоначално детето пише прави и криви линии, кукички, камшичета, докато започне да пише буквите. Детето изучава буквите една след друга, съчетава ги в срички, докато най-после започне да чете цели думи и изречения.

Питам: Знаете ли вие да напишете първата буква на доброто? Можете ли да напишете първата буква на Любовта? Не е достатъчно само да ги напишете, но красиво да ги пишете. Някой ученик прави големи усилия, но не може да напише буквите. Ще кажете, че това нищо не значи. Не е така. Графологията определя характера на човека по неговия почерк. Графолозите изучават буквите, техните линии, форми, ъгли и по тях четат характера на човека. Например, по начина на написаната буква „М“, графологът определя щедър ли си, или не; мек ли си, или не; предаваш ли нещата точно, или ги изопачаваш; умен ли си, или глупав. – „Може ли само по една буква да се каже толкова много за човека?“ – Може. В една буква се крият големи подробности за човешкия характер. Това вижда само оня, който работи в тая област. Ако буквите са надебелени в основата, те говорят за твърд, упорит човек. Много естествено, неговата упоритост се отразява върху почерка. Той пише буквите и ги надебелява в основата. Вътрешното налягане в човека не може да не предизвика надебеляване на буквите. Който не е упорит, пише тънки букви и без надебеляване. Някой пише с по-едри, обемисти, широки букви, а друг – с тесни, заострени и по-малки. Първият човек по характер е разположен, мек, а вторият – сприхав, гневлив. Това е наука на образите. Малцина познават тая наука и си служат с нея. Учителите, които не са изучавали графологията, не могат да си представят как е възможно по почерка на човека да съдят за неговия характер. Достатъчно е да се вгледат в почерка на учениците си, да видят как се отразил характерът на децата върху него. Наука е това! И тъй, за да разберете Божиите работи, вие трябва да се освободите от вашите изопачени мисли и чувства. Изопачените мисли и чувства, както и кривите разбирания, внасят неразположение в човека. Някой тръгва на планина с шапка на глава и с раница на гърба си. По едно време излиза силен вятър, грабва шапката му и я хвърля на земята. Според мнението на мнозина планинските духове правят това. Обаче, който разбира природните закони, може да се разговаря с вятъра. Той го пита: „Как смееш да хвърляш шапката ми на земята?“ – Вятърът отговаря: „Ти трябва да знаеш кой съм аз. Искам да те науча, като влизаш в черква, да сваляш шапката си. Тук е Божествената черква и ти трябва да се съобразяваш с нейните изисквания“. Вървиш напред, оглеждаш се натук-натам, виждаш разхвърляни камъни и се чудиш как може да си в черква. Обаче вятърът настоява на своето. Кой от двамата е по-прав: ти, или вятърът? Като разсъждаваш, най-после дохождаш до въпроса: „Птицата има ли шапка? Аз съм надигнал кожата на една овца и казвам, че шапката е моя“. Така дохождаш до заключението, че вятърът има право да задига шапката ти и решаваш: „Следния път, като отивам на планината, няма да се обличам в кожи, нито ще слагам кожена шапка на главата си. Ще си направя вълнена шапка“. И при това положение не си изправен. Ще платиш на оня, който ти направи шапката, но не и на овцете, от които е взета вълната. Значи ти носиш неплатена шапка. Пак ще те хванат и ще те накарат да плащаш. Сега, аз не искам да ви създавам противоречия. И без това имате достатъчно противоречия. Доброто се познава по това, че намалява и лекува болките. Ако болката се увеличава, доброто не е свършило работата си, както трябва. Въз основа на тоя закон, казвам: Всяко прогресивно учение премахва тъмнината. Колкото повече се увеличава светлината, толкова по-ясно се виждат предметите. Когато светлината се намалява, заблужденията се увеличават. Значи заблужденията се дължат на слабата светлина. Благодарение на заблужденията в живота, хората нямат ясна представа за онова, което Бог е създал.

Пазете се от изопачените мисли и чувства, за които не сте отговорни. – Коя е причината за тях? – Неравният път, по който вървите. Без да искаш, хлътнеш някъде и кракът ти се изкълчва. Тогава ще се принудиш да търсиш лекар, да го намести. Ако можеш сам, няма да търсиш лекар, но малцина могат да си помогнат сами. Опасен е пътят, по който сегашните хора вървят. Ако не внимава, човек има възможност да изкълчи крака си. В това отношение туристите имат големи опитности. Те минават за много опитни, но като се явят бури и виелици, става нужда да ги спасяват други хора. Често човек е изложен на големи опасности и изненади. Не мислете, че всякога може да се справите с мъчнотиите си. В обикновения живот човек лесно се справя с мъчнотиите си, но в необикновения живот става нужда някога да му помагат. Например, когато лекар заболее, той вика друг лекар да му помогне. Той се намира в анормално състояние на организма си и не се решава сам да си определи лекарства; не се решава сам да определи и дозата на тия лекарства.

Болестта произвежда аномалии в мислите и в чувствата на болния. Следователно никой болен не може сам да определи състоянието си. Болният не говори за нищо друго, освен за болестта си. Щом оздравее, престава да говори за себе си. Той забравя болестта си и влиза в нормалния си живот. Казвам: Живейте така, че да ликвидирате с болестите. Време е вече да ликвидирате и със старото. Когато дойде на земята, Христос влезе в стълкновение с религиозните хора на тогавашното време. Това беше естествено. Както всеки учител влиза в стълкновение със старите методи, така и Христос влезе в стълкновение със старото. Някой се оправдава и казва: „Аз така разбирам нещата“. – Как ги разбираш: по старому, или по нов начин? Природата допуща само един, естествен начин на разбиране, наречен Божествен начин, Божествено разбиране. В Божествения свят всичко е живо. Там буквите сами говорят. Какъвто въпрос и да зададеш на буквите, те веднага отговарят. Всяка буква представя живо същество. Щом се обърнеш към нея, тя веднага отговаря. Тя е като човек: извикаш я и веднага пристига. Тя казва: „Ето ме, аз съм „А“, алфа, начало на нещата“. Друга казва: „Аз съм омега, край на нещата“.

Какъв ще бъде краят на нещата? – Каквото е началото, такъв ще бъде и краят. Отчасти това е право. Ако началото е тъмно, и краят ще бъде тъмен. С други думи казано: Ако в началото мислиш криво, плодовете на твоята мисъл ще бъдат лоши. Обаче от това не следва, че киселите плодове и в началото, и накрая ще бъдат кисели. Първоначално всеки плод е кисел, стипчив, но като узрее, става сладък. Друг смисъл е вложен в думите „каквото е началото, такъв ще бъде и краят“. – Защо? – Защото Бог е и в началото, и в края. Той представя начало и край, т.е. алфа и омега на нещата. Единство има в Него. Единството образува и началото, и края. Вярно е, следователно, че началото определя края. Хубавата семка, като начало на плода, е излязла от хубавия плод – краят на процеса. От добрата семка излиза добър плод. Христос казва: „Благ е само Бог, от Когото излизат всички неща“. Питате: Щом Бог е благ, защо и ние не сме като Него? – Вие сами трябва да разрешите тоя въпрос. За себе си аз съм го разрешил, но не и за вас. „Бог е благ!“ – В това не се съмнявам. – „Защо и аз не съм като Него?“ – Щом желаеш, ще станеш като Него – от тебе зависи. В първо време плодът сладък ли е? – Постепенно той става сладък. За това има ред причини, които са ясни за мене. Сега, оставям на вас да свършите работата, която ви е дадена. Зная, че Бог е благ, но аз още не съм благ, стремя се да стана като Него. Зная, че Учителят, който ме учи, всичко знае, но аз още не зная това, което Той знае. Един ден, като науча нещата, както Той ги знае, и аз ще бъда благ. За да се научиш да мислиш като Бога, трябва да станеш благ. Ако не си благ, нищо положително не знаеш. – „Много неща зная.“ – Възможно е, но тия неща не са съществени, не са реални. – „Зная какво представя Любовта, опитал съм я.“ – Нищо не си опитал, нищо не си разбрал от Любовта. Даже аз още не я познавам напълно. Едва сега изучавам азбуката на Любовта. Тя не се състои само от букви. Срички, думи, цели изречения има в Любовта. Всичко това трябва да се изучава. Ако изучите значението на буквите, с които се пише думата „любов“ на български или на английски език, вие ще знаете много неща. На всеки език Любовта има свои специални качества. Колко качества има човешката любов? Под „човешка любов“ разбирам степента на съзнанието, до което вие сте дошли. Като не разбират духовната и Божествената Любов, хората говорят за материалната любов. Какво нещо е материалната любов? – Шише, което съдържа само един литър вода. На колко души можете да услужите с тая вода? – Само на пет–шест души. Ако имате едно буре от сто литри вместимост, ще услужите на много хора. Ако имате на разположение стотици и хиляди бурета, пълни с Любов, ще услужите на повече хора. Значи Любовта има степени. Определено е при всяка степен колко товар може да се носи. Например, ти можеш да носиш 50 килограма товар, друг може да носи 100 килограма товар, трети – стотици и хиляди килограми. Има същества, които могат да носят земята на гърба си. Това не е научно доказано, но е факт. Днес се знае, че земята се движи около оста си и около слънцето. В бъдеще ще се знае още нещо за движението на земята. В един гръцки мит се казва, че волът носи земята на рогата си, но това не е научно доказано и проверено. Като чел тоя мит, някой се запитал: „На какво стои тоя вол?“ – Това не е твоя работа.

Какво показва тоя гръцки мит? – Че хората често приемат за верни неща такива, които нямат основа. Допуща се, че земята стои на рогата на вол, а къде стои волът? – Не знаем. Казваш, че обичаш някого. Може да го обичаш, може и да не го обичаш. Това е предположение, едно самочувство в тебе. Казваш, че си готов да се жертваш за него. Опитал ли си колко го обичаш? Дойде някой при тебе, иска да му дадеш нещо. Ти го погледнеш накриво, не си готов за никаква жертва. Значи към оня, когото обичаш, си отворен, всичко даваш. Към оня, когото не обичаш, за него си затворен, нищо не даваш. Ако отидеш при един дрехар, който има разположение към тебе, веднага той ти показва най-хубавите дрехи, да си избереш, каквито ти харесат. При това продава ти по-евтино и казва: „Давам ти такива дрехи, че да ги помниш дълго време“. Казвам: Има случаи да помниш нещо хубаво и нещо лошо. И аз дълго време помнех обувките, които ми направи един прочут обущар. Той ми направи едни хубави обувки, според него, които десният ми крак и до днес помни. Принудих се да ги дам на някого – толкова тесни бяха.

Често хората носят такива идеи в ума си, които образуват мазоли на краката им. Дълго време носят мазолите от тия идеи. От тесните обувки лесно можеш да се освободиш, но не и от тесните идеи. Същото се отнася и до тесните чувства. Казваш: „Не обичам тоя човек, не мога да го търпя, не искам да ги видя“. – Защо не го обичаш? – Защото си сложил тесни обувки на сърцето си, които те стягат. Когато мразиш някого, ти го поставяш в тесни обувки и го носиш в сърцето си. Искаш да бъдеш свободен, не можеш – стягат те обувките. Ако ги свалиш, друга неприятност – не можеш да ходиш по камъните. Слагаш обувките на калъп, но и това не помага. Изкуство е да се справиш с тесните форми на своите чувства.

Христос казва: „Любете враговете си“. – Как можем да любим враговете си? – Това е наука. Ти мразиш някого, но Бог го обича. Щом го обича Бог, и ти трябва да го обичаш. Знаеш ли, че той може да стане цар, а ти – негов поданик? Какво ще правиш тогава? Ще се научиш да обичаш и дявола, да не говориш лошо за него. Ако си позволяваш да говориш лошо по негов адрес, той ще изпрати стражари да те хванат и сложат в затвор. Днес дяволът е цар. При това положение щеш, не щеш, ще казваш, че царят е добър. Като останеш сам в стаята си, оглеждаш се наоколо и щом видиш, че никой няма при тебе, казваш: „Царят е лош човек“. Като кажеш така, ти си въздъхнеш спокойно и се облекчиш. В това отношение ти приличаш на оня българин от Варненско, който отишъл в града да си купи чехли. Обиколил дюкяните в целия град, но никъде не намерил чехли по мярка. Най-после отишъл в дюкяна на един турчин, дано там си намери чехли. Турчинът му дал да мери едни, втори, трети чифт, но нито един не бил по негова мярка. Ядосан, турчинът извикал: „Калъпсъз!“ Българинът се принудил да се върне в селото си без чехли и обиден от турчина. Той намислил да му каже нещо в отговор на обидата, но се въздържал, страхувал се от него. Като напуснал града, качил се на един баир и оттам извикал към турчина: „Сен калъпсъз!“ – и продължил пътя си. Помни: Християнската философия, като практична философия на живота, препоръчва на всички хора да не се произнасят за злото, както и за дявола. Никой няма право, нито власт да съди дявола и да се произнася за него. Кой ти даде право да обвиняваш за всичко дявола? Ако, наистина, дяволът е толкова лош, защо Бог го допусна в съвета на Синовете Божии? Даже Бог го запита: „Познаваш ли моя раб Йова? Знаеш ли, че няма подобен на него?“ Дяволът отговорил: „Аз съм на особено мнение за Йова. Ти си му дал много богатства, осигурил си го. Отнеми всичкото му богатство, тогава ще видиш колко е вреден. Дай го на мене, аз да го изпитам. Тогава ще си кажа мнението“. Така се разговарял сатаната с Господа. Сега и на вас казвам: Не се занимавайте с дявола. Не говорете лошо за него. Колкото по-лошо говорите за дявола, толкова по-зле за вас. Закон е: За каквото говори човек, това го сполетява. Ако говориш за злото, зло те сполетява; ако говориш за доброто, добро те сполетява. От каквото се страхуваш, това става. Дали вярваш в тоя закон, или не вярваш, не е важно. Някога ще го провериш. Ти желаеш смъртта на някого. Той може да не умре, но друг някой ще умре. Като знаете това, бъдете внимателни в своите мисли и чувства. Искаш да застреляш някого. – Защо ще го стреляш? – „Защото не го обичам.“ Обаче по невнимание куршумът попада на друг някой, за когото скърбиш. Също така и мисълта ви рядко попада там, където я отправяте. Та отива там, където не сте очаквали. Казвам: Ония, които вървят в Божия път, трябва да изпразнят пушките си. Пълната пушка има място само на бойното поле. Не е позволено на човека да носи пълна пушка и да си служи с нея. Всяко действие на човека, който живее в Божествения свят, трябва да бъде съвършено и добре обмислено. Той отговаря за всяка празна дума. Всеки съдия трябва да постъпва според законите на правдата. Ако не спазва тия закони, той носи отговорност. Както съдията е отговорен пред закона, така и ние сме отговорни за своите действия. Всеки носи отговорност първо пред себе си, а после и пред окръжаващите. Сегашните хора държат другите отговорни за постъпките им, а те държат отговорни тях. Малцина държат себе си отговорни за делата си. Докато държиш ближния си отговорен за нещо, а той държи тебе отговорен, светът никога няма да се оправи. Господарят държи отговорен слугата; слугата държи отговорен господаря и светът остава неоправен. Първо ще държиш себе си отговорен, а после другите.

Като е дошъл на земята, човек е длъжен да мисли право, както Бог мисли, и да чувства като Него. Ако някой дойде при тебе, не казвай, че не си разположен да го приемеш, но си кажи: „Бог има отношение към тоя човек. Следователно аз съм длъжен да го приема“. – „Съществува ли Бог в света?“ – Съществува. – „Има ли Промисъл?“ – Има. – За оня, който съпоставя нещата, съществува Промисъл, съществува велика Разумност. В тоя смисъл няма случайности в света. Не е случайно, че котката яде мишката. Като я изяжда, тя ѝ предава нещо. Котката е хитра, умна, а мишката е глупава. Тя възприема нещо от котката.

Ще ви приведа един пример, от който се вижда проявата на Божия Промисъл. Преди повече от 25 години наблюдавах един интересен случай между котка и мишка. Котката хвана мишката и започна да си играе с нея. Дълго време тя си игра с мишката, като че нямаше намерение да я изяде. – Защо не изяде изведнъж мишката, както постъпват всички котки? – Тая котка беше умна, разбираше хигиената. Тя знаеше, че ако изяде мишката изведнъж, ще я уплаши и ще се образува отрова в тялото ѝ. Котката не искаше да яде мишката с отровата. Като наблюдавах играта между котката и мишката, реших в себе си, че мога да помогна на мишката, но се въздържах, исках да видя дали няма да дойде друг някакъв фактор отвън. Щом реших да помогна на мишката, котката задряма. В това време мишката избяга и се скри зад един сандък. Котката се събуди и започна да търси мишката. Намери я зад сандъка и пак започна да я гони. Като отправих мисълта си към котката, тя отново заспа. Мишката пак избяга и се скри зад друг сандък, но котката и там я намери. Казвам на мишката: Защо си толкова глупава? Защо не се скри другаде, да не те намери котката? В тоя момент мишката пак избяга и се скри между купчина камъни. Котката я търси, но не можа да я намери. В случая Божият Промисъл се прояви чрез мене. И тъй, когато Бог иска, котката няма да изяде мишката. Тя ще играе с нея, ще я гони и в момента, когато се готви да я изяде, ще задреме, а мишката ще избяга. Като не разбирате живота, питате: „Защо Бог не оправи света?“ – Няма защо да го оправя. Светът е оправен. Вашият свят не е оправен; вашите разбирания са криви. Като гледах как котката си играе с мишката, мислех, че непременно ще я изяде, но не излезе така. Съществува Божи Промисъл, но той може да се разбере само от ония, за които Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Станете добри, разумни деца, да дадете плодове. С доброто заедно иде Любовта, която се оформява чрез Мъдростта на Бога. Човек трябва да бъде разумен, да използва условията. Какво иска учителят от своя ученик? Когато учителят разкрива буквите на учениците си, те трябва да бъдат съсредоточени, да възприемат това, което им се преподава. Детето следи движението на ръката на своя учител и се старае да го подражава. Казвате: „Кажи ни нещо конкретно за Любовта“. Питам: Кое е конкретното в любовта на двама млади? – Желанието им да се оженят. Ще го обича ли тя завинаги, или не? Ще я разбира ли той, или не? Това е конкретното в любовта на младите. Каквото и да кажа, важно е дали това ще стане. Ако ти кажа, че ще бъдеш щастлив, това ще стане ли? Можеш да бъдеш щастлив при условие, че ще живееш по Божествен начин. Как ще бъдеш щастлив, ако правиш избор между две и повече моми? Истината и Любовта сами ще те намерят. Оня, който те обича, сам ще дойде при тебе. Той няма да те чака да го търсиш. Ти ли отиваш при светлината, или тя иде при тебе? Ти ли отиваш при красивата мисъл, или тя иде при тебе? Светлината трябва да дойде при тебе. И мисълта – добра или лоша, тя сама иде при тебе. Значи, който те обича, той сам иде при тебе. Ако обичаш лошия човек, той ще се нахвърли върху тебе да ти отмъсти. Ако обичаш някого и видиш, че го обиждат, ти пръв ще отидеш при него да го защитаваш. Това са обикновени работи, които постоянно стават в живота.

Питате: „Защо спорят хората?“ – По причина на обикновената, човешката любов помежду им. Ако тяхната любов е Божествена, никакъв спор не може да има. Не можеш да причиниш пакост на оня, който носи Божията Любов в себе си. Това е закон. Да обичаш някого, това значи постоянно да се разширяваш. Ако Бог те обича, ти пак се разширяваш. Където е Любовта, там никакво зло не става. Стане ли някакво зло, това показва, че любовта ви е слаба.

Помнете: Където Бог присъства, никакво нещастие не може да стане. Много естествено. При 100 градуса топлина всяка граната, насочена към тебе, ще те убие. Обаче, ако топлината е десет хиляди градуса, гранатата не може да издържи; при сто хиляди градуса тя съвсем ще се разтопи. Голям е огънят на Любовта. В тоя огън всички гранати се разтопяват и престават да действат. Който живее в огъня на Любовта, той е свободен от всякакво зло, от всякакво нещастие, от всички лоши мисли и чувства. Не живее ли в тоя огън, всичко може да го засегне. Аз гледам широко на Любовта. Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка от далечното минало. Любовта между хората не се проявява само в един живот. Любовта излиза от Бога и пак в Бога се връща. Велико нещо е да обичаш! В 13-та глава, 1-во Послание към Коринтяните, апостол Павел говори за Любовта. Той казва: „Любовта не завижда, не прави зло, не се гордее, не търси своето“.

Сега, като наблюдавам хората, виждам, че всички се стремят към нещо красиво и възвишено. Няма човек в света, който съзнателно да се стреми към зло и престъпления. Те идат сами по себе си, по механичен начин. Поводът на злото е един, а на Любовта – друг. Поводът на Любовта е всякога чист, понеже Бог е Любов. Ако Той те подбужда да обичаш, или ако Той те изпрати някъде да помагаш, поводът за това е чист, безкористен. Друг е въпросът, ако ти си слаб и не можеш да изпълниш Божията воля. Тогава можеш да извършиш някакво престъпление, но причината е в самия тебе.

В далечното минало Бог изпратил един ангел на земята да донесе благословенията Му и да ги разпредели справедливо между всички хора. Като слязъл на земята, ангелът видял царската дъщеря, като миела лицето си. Той погледнал към нея и му се видяла толкова красива, че вдигнал ръце от учудване и изпуснал торбата с Божиите благословения. Хората се спуснали към тях и започвали да грабят, каквото им попаднало. Така ангелът не могъл да изпълни Божията воля. Грешката не е в желанието му да погледне към царската дъщеря, но в неразбиране на Божията воля.

Казвам: Ако и вие, като тоя ангел, се увлечете в някоя красива мома и оставите торбата с благословенията сред пътя, ще изпълните ли Божията воля? После ще се оправдавате с това, че сте се увлекли. Погрешката на ангела се заключава в това, че в любовта му имало известно раздвояване. Единство трябва да има в Любовта. Като е дошъл с мисия на земята, ангелът трябвало да бъде крайно съсредоточен. Ето защо, когато обичате някого и се раздвоявате, не се осъждайте, но се запитайте защо чувствата ви се раздвояват. Това е важен въпрос, който трябва да се разреши. Днес мъжът и жената се ограничават взаимно, поради което отношенията им не са искрени. Жената среща един мъж, поглежда го и се чуди къде е виждала тоя мъж, познат ѝ е. Тя не подозира, че в миналото той е бил неин баща. Чуди се защо ѝ е толкова приятен, защо изпитва особено чувство на благодарност към него. Обаче мъжът ѝ я следи, недоволен е, защо поглежда тя към него. Тя си спомня най-после, че тоя човек ѝ е бил баща в миналото и казва на мъжа си: „Благодаря на тоя човек за хубавото, което нося в себе си. То се дължи на него“. – „Баща ли? Не признавам това! Ти ще гледаш само мене.“ Питам: Само за един предмет ли са създадени очите?

Ето и това, което ви говоря, е нещо конкретно в Любовта. Мъжът подозира жена си, жената подозира мъжа. Това било любов! Мъжът не трябва да подозира жена си в никакво престъпление; и жената не трябва да подозира мъжа си. Защо мъжът, като види, че жена му поглежда към друг мъж, да не се радва на свободата ѝ? Защо и жената да не се радва на свободата на своя мъж? Божественото се изявява чрез свободата. Въпреки това хората искат да заставят Бога в себе си да се проявява като тях. Това е невъзможно. Христос казва: „Не дойдох за праведните, но за ония, които грешат“. Сега вие искате да ви кажа нещо конкретно за Любовта. Ето, казвам: Не се подозирайте. Любовта изключва подозрението. Някой говори нещо – не го подозирай. Друг гледа на една или на друга страна – не го подозирай. Защо трябва да казваш, че той говори глупави работи? Ако той говори пред тебе глупави работи, пред други ти говориш глупости. Бъди справедлив към всички. Какво правят хората? Като обичат някого, приятно им е да седят при него повече. Ако не го обичат, бързат по-скоро да си отидат. – Какво означава бързането? – Движение с експрес. Ако си товарен влак, ще се спираш на всяка гара, където ще се товариш и разтовариш. Каквото и да правите, не допущайте съмнението и подозрението в себе си. Временно те могат да минат през ума ви, но никога не ги допущайте в душата си. Временно може да допуснете едно противоречие в сърцето си, но в душата си – никога. Ако не можете да се справите с някое противоречие, кажете: „Божия работа е това!“ Вие не знаете крайния резултат на Божиите дела. Следователно не трябва да се произнасяте за тях. Казвате, че Адам и Ева са виновни за много неща. – Защо? – Защото те първи сгрешили. Не говорете така. Вие не знаете Божия план. Всяко нещо, което Бог е допуснал, има свое велико предназначение. И тъй, пазете се от своите изопачени мисли и чувства, от своите криви разбирания. Как ще бъдете благоугодни на Бога с вашия изопачен живот? Ще отидете при Него да се оплаквате ли? Ако се оплаквате от беднотията си, нямате право. Вие сте в изобилието на живота. Защо сте бедни? Ако сте в живота, където хората се раждат и умират, все ще намерите нещо, от което да се оплачете. Обаче, ако влезете в живот, където смърт не съществува, от какво ще се оплачете? Всички трябва да влезете в Божествения живот. В тоя живот се разрешават всички задачи. – „Мъчно се постига това.“ – Докато дойдеш до новото разбиране, мъчно е да възлюбиш врага си. Това е велика наука. Мъчно се прилага законът на Божията Любов. Ония, които се качват на Хималаите, разбират това. Там въздушното налягане е малко. При това налягане от порите на човека започва да тече кръв. Както не е лесно да се качваш на високите върхове, така също не е лесно възлизането по високите върхове на духовния свят. На високите върхове е много студено, а същевременно и въздушното налягане е различно от това на ниските места. Човек трябва да се приспособи към това налягане.

Казвам: Противоречията в Любовта се дължат, именно, на голямото различие в налягането на ума, сърцето, душата и духа. Вън от тия налягания съществува едно Божествено налягане, към което човек трябва да се приспособи. Който не може да се приспособи към това налягане, той изменя отношенията си към Първата Причина на нещата. Когато обичате някого, отношенията ви към това налягане са правилни и вие се привличате взаимно. Ако не го обичате, отношенията ви не са правилни и вие се отдалечавате един от друг. Има ли нещо лошо в отдалечаването? – Зависи от какво се отдалечавате. Двама души седят при тебе, а ти казваш: „Единият ми е близък, а другият – далечен“. Значи близостта е вътрешен процес. Някой човек ви е близък в духовния свят, а далечен – на физичния. За да не се сблъскате, той трябва да бъде физически далеч от вас. Когато някой човек е далеч от вас на физическия свят, това показва, че той няма какво да ви даде. Учителят е близо до учениците си, защото има какво да им даде.

Какво трябва да се придаде към вашата любов? – Повече знание, повече светлина, повече мъдрост, повече истина. Една майка обича детето си и от любов го храни по десет пъти на ден. В любовта на тая майка липсва знание. Тя претоварва стомаха на детето си и после се чуди коя е причината за това. Много просто – нейната неразумна любов. Ако го храни по два–три пъти на ден, това е достатъчно. Ще кажете, че птиците хранят малките си по няколко пъти на ден. – Законът за храненето у тях е друг, не е както при хората.

В заключение на всичко, казвам: Пазете следените правила: Изправяйте своите изопачени мисли и чувства! Не се месете в Божиите работи! Следвайте Божиите закони! Не се заблуждавайте от лошите си състояния. Те са временни, не са общи за всички хора. Може само ти да не си разположен. Всички хора не са болни. Ако си трескав и ти е горчиво в устата, на всички хора не е горчиво. Другите хора си ядат сладко. Ако си неразположен, всички хора не са като тебе. Ти не обичаш един човек, но други го обичат. Бог обича тоя човек. Той е излязъл от Бога, както всички хора. Следователно Бог изисква от тоя човек да бъде като Него. – „Как можем да станем като Бога?“ – Вие знаете това. Едно време, когато не сте знаели, никой не ви е държал отговорни, но сега носите отговорност за делата си. Христос казва: „Аз съм вратата. Който мине през мене, той ще бъде спасен“.

Като ученици, вие трябва да изучавате буквите, които вашият духовен Учител ви открива. Научите ли тия букви, те ще бъдат талисман в живота ви. Никога няма да се освободите от тях. Те ще ви придружават навсякъде. Без тях не можете нито на физичния, нито на Божествения свят. Колкото и да е елементарна работа изучаването на буквите, в тях се крие велика истина. Често някои истини на земята са покрити с кал. Измийте тая кал. Под нея ще намерите онова, което търсите. – Защо са покрили истината с кал? – За да не прогледнат хората. Следователно, ако някои ваши чувства са окаляни, не се отвращавайте от тях. Измийте ги, за да видите каква е любовта ви към Бога, към вашия ближен, към семейството ви, към народа ви, към цялото човечество. Каквито са отношенията на Бога към вас, такива трябва да бъдат и вашите отношения към Него. Бог гледа еднакво към всички същества. Да любите Бога – това е вашият път.

В Божията Любов е благото на човека.

Утринно Слово от Учителя, държано на 24 януари 1937 г., София, Изгрев.

Конкретното в Любовта

Най-често използвани думи в беседата: аз, любов, човек, може, има, бог, сега, мишката, съм, казва, друг, всички, тебе, обичаш, котка, казвам, обича, хора, говори ,

 Утрини Слова , София, 24 Януари 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


8-мо Неделно Утринно Слово

24януари 1937 г. 5. ч. с. Тихо, приятно време.

Изгрев

Нарядът. Добрата молитва. Хвалата. Молитва на Царството.

Ще прочета 10 гл. от Евангелието на Йоана до 21 ст.

В Начало бе Словото.

Има едно положение в живота, в което чувствата на човека могат да се изопачат. Не само по сърдце, но и човешкият ум може да се изопачи. Човек може да има криви представи за нещата. И тогава всичките му заключения излизат неверни. Често религиозните хора, както и светските хора, се явява въпроса защо света така е направен. На този въпрос никой до сега не е отговорил. Онзи, Който е създал света си има свой план, такъв, какъвто ние не можем да си предполагаме. После, не се наемайте с въпроса да разрешавате задачата на всички същества. Това не се отнася до вас. На едно дете от първо отделение задачата му е да учи буквите нищо повече. На детето от второ отделение задачата е да се занимава с читанката. На детето от трето отделение, задачата му е, да се занимава с естествознание. А на 4 - то отделение задачата му е да преговори всичко, всичко влиза в неговата програма.

Сега интересното е, че децата от първо отделение като научат буквите, имат голямо мнение за себе си. И наистина, при онова голямо невежество, което са имали първоначално, голямо изкуство е, да се научат буквите. Тази наука е за децата. Често ние говорим за Любовта. В Любовта първо ще научиш азбуката. И Любовта си има своя азбука. Някои от вас едва е научил азбуката на Любовта, и казва: Какво има след това? Че от там насетне ще започнете да изучавате речта на Любовта. Любовта има свой език. Ти може да изучаваш Любовта от преведената литература; ти можеш да изучаваш Любовта на растенията, на животните. Запример комарът мисли че Любовта му е много голяма. Ти можеш да изучаваш Любовта на рибата. Според рибата голяма е нейната Любов. Тя има грандиозна работа. Каква амбиция има една риба. Тя не иска да роди само едно дете, но 300 хиляди ги ражда изведнъж. Ако рече рибата да се хвали с това, че има много деца, това е детинска работа. Тя казва: Не едно дете, а 300 хиляди ги раждам изведнъж. Аз зимам тия неща, които съществуват в Природата. Само тия неща имат дълбочина. Започнете да изучавате, как се вършат нещата в Природата. Но какво става с яйцата на рибата? Рибата ги снася, а човек ги яде като хайвер. Особено черният хайвер му определят голяма цена. Който яде черен хайвер, то минава за голям богаташ. Сиромахът не може да яде черен хайвер. Той е достъпен само за богаташи, за милионери хора. И тогава другото положение. По някога вие си задавате въпрос, защо Господ не обръща внимание на вас? Вие се занимавате с въпрос, който не се отнася за вас. Този въпрос, дали Учителят обича ученика си, не е въпрос за ученика от първо отделение. Ученикът не може да знае това. Въпросът не е за Любовта, но за знанието. Любовта на Учителят се проявява чрез знанието, което ще даде на ученика, чрез подтика, който ще му даде да учи. Ако едно дете цял ден се безспокои, дали Учителят му го обича, то не може да учи. Учение се изисква! Учение трябва. Защото Любовта е наука за приложение. И животът на хората сега не върви нормално, по единствената причина, че всички се занимават с въпроса дали Господ ги обича или не. Кому колко е дал? Детето се занимава с въпроса, дали майката е дала на братчето му една ябълка или две, дали майка му го обича повече или по-малко? Това не е първият въпрос който трябва да занимава човекът. Учение трябва на хората!

Сега може да се спрем и да кажем: Аз съм научил 10 букви. Това още нищо не е. В старо време е съществувала цяла наука за буквите. Когато Господ е създал света, Той повикал всичките букви, всяка от тях да предложи кандидатурата си, за да се реши, с коя буква да се започне създаването на света. Всички букви дали своята кандидатура. Аз няма да ви разправям цялата тази история, но който се интересува, нека да проследи цялата литература. Интересна е тази история. Който я е създал е бил много гениален. И тъй, най-първо се явила българската буква „А". Малко мъчно е да се преведе тази история. Ако вземете еврейската кабала, тя има 22 съгласни букви. Алфа не е гласна, и тя е съгласна буква. Гласните букви се подразбират. Като дошла нашата буква „А", казала: Дошло е време да започне Господ с мене. Господ й казал: Не мога да започна с тебе, защото ти мислиш само за себе си. Аз, аз. Само за себе си мислиш. Ако създам свят с тебе, той ще се обърне с главата надолу. След буквата „А" дошли другите букви. След това дошла буквата „М", буквата „У". Господ казал на буквата „М": И с тебе не мога да започна, защото ти си начало на думата „мразя". Ти ще смразиш целия свет. На „У"-то казал: И с тебе не мога да започна, защото с буквата се почва думата „умирам“. Ти ще умориш света. Та сега, вие можете да си представите, какво е било по-нататък. Най-после, Господ се спрял на буквата „Б". Защото с нея се започва думата „блажен“. И казвате: Че в началото Бог създаде света. И за това евреите казват: „Бера берей илипет елохим охарец". „Бера" - в началото Елохим Господ е създал. Това е един дълъг и широк мит.

Казвате, това е цяла философия, могат ли буквите да говорят? Ако разсъждавате така, наистина задава се въпросът: Може ли буквата „А" да говори? Може да говори, как не. Една грамофона плоча може ли да говори? Като я туриш на грамофона, започва да се върти, да говори като човек говори. Но по какво се отличава плочата от оригинала? Плочата във веки веков все една и съща история. Например ако ти повтаряш: Аз съм добър, добър, добър. Това е една грамофонна плоча. Друг ден казваш: Аз съм лош, лош, лош. Това е друга грамофонна плоча. Коя е причината, че ти си добър? Ако си едно дърво, което ражда плодове, ти си добър. Човек казва: Тази ябълка е добра. Защо? Ражда хубави обемисти плодове. Ако тази ябълка ражда кисели, стипчиви плодове, тя не е хубава. Така седи въпросът и в самия човек. Това, което човек счита добро, не е всякога добро. Нима мислите, че онзи човек, който може да ви даде сто или хиляда лева или 10 000 лева е всякога добър? Един, човек, който откраднал една голяма сума е бил преследван от полицията. Както бягал, той турил парите в джоба на другиго, и продължил да бяга. Този погледнал джоба си, благодарил и погледнал на другия като на свой благодетел. Когато полицията хванала крадеца, той каза: Аз нищо не съм крал. Да ви кажа, кой е крадец. И той посочил онзи, в джоба на когото пъхнал парите. Хващат този човек и с това благо го поставят в затвора.

Та казвам, самото добро е вътрешно. Важно е какви са побудителните причини, по които се върши едно добро. В същност Човек мъчно може да знае, какви са побудителните причини. А като не знае побудителната причина човек може да дойде до криви заключения. Вие имате лошо мнение за известни положения. Запример за онзи, който отнима топлината ви, имате лошо мнение. А за онзи, който ви дава топлина, имате добро мнение. Съвремените лекари турат лед върху главата на онзи, който страда от възпаление на мозъка, от минингит. Дали този човек ще оздравее от този студ или не, то е друг въпрос. Важно е, че считате лекаря за добър човек. Някои лекари си служат със студени компреси, а други с топли компреси. Питам защо в един случай лекарите си служат със студени компреси, а в друг с топли? Съображенията на лекарите, че студените компреси произвеждат повече топлина от онази, която е в организма. Следователно, нормалната топлина трябва да дойде до едно естествено състояние. Идеята е такава.

Сега вие, които ме слушате, казвате: Ние искаме да знаем как да служим на Бога. Служенето на Бога е цяла наука. Когато детето иска да служи ни учителя си, от де трябва да започне? Първо майката завежда това дете на училище. Учителя ще го запита: Как ти е името? - Иванчо Драганов. Учителят записва името му. Той ще го запише. След това от първите букви, които Учителят е задал детето започва да учи. След това Учителят дава ред упражнения. Това е вече служение на Учителят. Първо ще пише прави и криви линии, после ще напише първата буква. Учителят казва: Хайде, Иванчо Драганов, напиши буквата „А". Иванчо я написва отлично. Това е служение. После ще напише втора, трета, 4-та, 5-та, след което ще започне да ги съчетава. Питам, вие знаете ли добре да пишете първата буква на ДОБРОТО? Вие знаете ли да пишете първата буква на Любовта, може ли хубаво да я напишете? Някой ученик прави големи усилия, но не може да напише първата буква хубаво. Има една наука графология, която определя характера на човека по неговия почерк. Онези, които се занимават с този наука, изучават буквите, формите, линиите, за да четат по тях. Съвременната графология изучава характера на човека по всяка една буква. Запример ти пишеш буквата „М". По нея графологът сади, дали ти си скръжав или щедър. Дали си твърд или мек? Дали казваш нещата тъй както трябва или ги изопачаваш. Буквата „М" показва още дали си умен или глупав, и т. н. По една буква може да се определят много потънкости на човешкия характер. Някои графолози като четат по буквите, показват една или друга черта от човешкия характер, но само те виждат тези неща. Някъде някоя буква била надебелена в основата. Казвам: Този човек е упорит. Много естествено, защо? Понеже ръката образува едно налягане, което създава това надебеляване в долната част на буквата. Някои букви са писани тънко, без надебеляване. Когато в дъното на буквата има надебеляване, това говори за голямо налягане упражнено върху ръката. Чудите се, как така това налягане да е създало надебелявание на буквата. Но като почнете да разсъждавате, виждате, че този човек е точно такъв, какъвто почерка му показва. Но Учителят, който преподава на децата, има ли някакво понятие за графология? Ако му говорите нещо за графология, той ще ви се смее. Той ще каже: От де на къде почерка да определя характера на човека. Буквите на Някои са по-обемисти, а на други по- стеснени, по-острички. Графологът казва, че първият, който пише обли букви е човек разположен. Вторият, който пише по-остри букви, той е сприхав гневлив. Това е цяла наука. Наука на образите.

Сега аз навеждам тези работи само за изяснение. За да разберете Божиите работи, вие трябва да се освободите от кривите чувства и мисли в себе си. Понякога чувствата на човека се така изопачават, че той започва да мисли, какво хората не са разположени към него. Това са криви разбирания. Често някой тури шапката на главата си, но дойде силен вятър и я отнесе. Онези които вярват в духовете, ще кажат, че духовете са отнели шапката му. И вятърът като човек казва: Ти знаеш ли аз кой съм? Който и да си не е учтиво да ми хвърляш шапката на земята. Да, но ти си влязъл в Божествената църква, а когато хората влизат в Божествената църква, свалят шапката. Защо влизаш с шапка на главата си? Снеми шапката си. Ама аз мисля, не съм в църква. Обаче вятърът ми проповядва, че като влизам в църква, трябва да снема шапката си. Оглеждам се натук натам, виждам разхвърлени камъни, не ми се вижда като църква, но вятърът ми проповядва, че съм в църква. Седя и размишлявам; ако не съм в църква, и ако това, което е при мене не е църква, аз съм прав. Но ако това е църква, вятърът е прав. Кой е по-прав: вятърът или аз? Като разсъждавам аз правя ред изводи. Птиците с шапки ли ходят? Ти си задигнал шапката на една овца, заради която те тургат в затвор. От де на къде тази шапка е твоя? Задигнал си кожата на няколко овце, и си направил от Тях една шапка. Не е право това. Виждам, че вятърът разсъждава право. Той има право да дигне шапката ми. Вторият път аз вече не излизам с кожени дрехи, с кожени шапки, защото ще ме накажат, за дето съм одрал една овца. Купи си една вълнена шапка, но и при това положение работата е пак сложна. Ти не си платил още на овцете. Ти си платил само на онзи, който прави шапките, без да знаеш, че той е крал тази вълна. Значи, аз нося крадена шапка. След това пак ме хванат и ми казват: определи сега, колко трябва да платиш?

Сегашните хора, сегашните държави и закони, дето и да погледнеш, всички живеят в едно подозрение. Като наблюдава, как хората се садят, Господ вижда че не се съдят право.

Сега да се повърнем към главната мисъл. Аз не искам да се роди у вас едно противоречие. Вие и без това имате доста противоречия. Вие и без това имате противоречия в себе си. Затова аз не искам на противоречието ви отгоре да създам и друго противоречие. Доброто се познава по това, че когато лекува една болка, тя се намалява. А когато тази болка не я лекуваш с добро, тя се уголемява. Щом болката се увеличава Доброто не е свършило своята работа. И тогава въз основа на същия закон казваме: ако едно учение е по- прогресивно, то премахва тъмнината. Колкото повече се увеличава светлината, толкова и предметите стават по-ясни, по-ясно се виждат. Когато светлината се намалява, заблужденията ти се увеличава. Що е заблуждение? - Малка светлина. Ние нямаме ясна представа за онова, което Бог е направи.

Та казвам, при сегашните условия ние трябва да се пазим от изопачените чувства. Няма да се спираме върху тях. Има една наука която показва, причините за изопачените чувства. Ти не си отговорен за изопачените си чувства, понеже като вървиш из пътя, можеш да кръшнеш някъде и да се изкълчи крака ти. Пътят някъде не е равен, ти може да наклониш крака си и да го изкълчиш. Тогава ще повикаш някой майстор, чакракчия, да изправи изкълчените неща. Някъде ти сам можеш да оправиш крака си, а някъде трябва да повикаш някой учен човек, който да намести крака ти. Т. е. пътят, по който сега пътувате не е гладък, не е равен. Опасен е този път. Хълмист е той. Почти всеки човек има възможност да изкълчи крака си, ако не внимава. В това отношение туристите, които пътуват по Алпите имат много опитности. ТЕ минават за гениални в своя туризъм, но някога попадат такива снежни бури и виелици, че има нужда други да ги спасяват. Изложен е човек. Не мислете, че всякога може да се справите с мъчнотиите. В обикновения живот всякога може да се справите с мъчнотиите си, но в необикновения живот има нужда други да ви помагат. Един лекар, който лекува хората, някой път може да изпадне в положение други лекари да го лекуват. Той сам не може да се лекува. Някой се страхува от това, че в анормалното състояние, в което се намира организъмът му може да вземе някое лекарство в по-силна доза и сам да се повреди. Затова той вика друг някой лекар, който не е болен. Той да го лекува. Всяка болест предизвиква едно анормално състояние в чувствата. Болният човек не е разположен, не обича да говори. Ако говори, и ако мисли той говори и мисли само за себе си. И той постояно говори за болестта си. За болната си ръка, за болния си крак. Щом оздравее ръката му, той престава да говори за нея.

Та казвам, когато Христос дойде на Земята, Той влезе в стълкновение с всички религиозни хора на своето време. Както всеки учител може да влезе в стълкновение със старите методи, така и Христос влезе. Новите методи могат да влязат в стълкновение със старите, с които се преподава. Някой казва: Аз така разбирам нещата. Природата има един естествен начин за разбиране нещата. Той е наречен Божествено разбиране. В Божественото разбиране буквите сами говорят. В Божествения свят всичко е живо, няма нищо мъртво. Там буквите сами говорят. Каквото попиташ някоя буква, тя отговаря. Там всяка буква е представена от едно същество. Тя е като човек извикаш го, и той дохожда. Тя казва: Аз съм „А" алфа, начало на нещата. Омега е краят на нещата. Тогава философите питат, какъв ще бъде краят на нещата? Отговорът е: Каквото е началото, такъв ще бъде и краят. Ако не знаем да разсъждаваме правилно в началото, плодовете такива ли ще бъдат, каквито в началото? В едно отношение това е право. Ако началото е тъмно и краят ще бъде тъмен; ако началото е лошо, и краят ще бъде лош. Но ние ни най-малко не подразбираме, че киселите плодове в началото ще бъдат такива и на края. В Природата когато един плод завързва, в началото той е кисел, стипчав а в края става сладък. Тогава какво се подразбира в мисълта, каквото е началото, такъв е краят? Друга е философията. Краят и началото ние не ги отделяме: Защо? Понеже в началото е Бог и в краят представа Бог. Единство има. Следователно, това единство, което образува началото, образува и края. Значи, заключението е, че каквото е началото, такъв ще е и края. Право е, че семката на една хубава ябълка е излязла от един сладък плод. Някой е изял плътта, материята, в която е била обвита семката, и казва, че и началото е било сладко, и краят ще бъде сладък. Семката не е произлязла от друг някой плод, но от плод, който какъвто е бил в началото, такъв ще бъде и на края - вторият плод който ще се яви от семката. В това отношение е право, че каквото е началото такъв ще и краят. И Христос казва: Благ е само Бог, от Когото излизат всички неща. Казвате, щом Бог е благ, защо и ние не сме като Него благи? - Този въпрос оставям на вас, вие сами да го разрешите. За себе си аз съм го разрешил, за вас не мога да го разрешавам. За мене няма противоречия, Бог е благ! - Ами аз защо не съм станал като Него? - Ще станеш в последствие. Плодът, който в началото започва да се развива, макар да е произлязъл от една сладка ябълка, не е сладък, но постепено ще стане сладък. Има ред причини за това. За мене е ясно всичко.

Сега оставям на вас, вашата работа да завършите. Аз зная, че Бог е благ. Зная, че не съм толкова благ като Него. Но се стремя да бъда като Него. Аз зная, че Учителят ми, който ме учи, знае. Аз зная, че не зная още тъй както той знае. Но един ден ще зная това, което ми преподава. И тогава, като науча нещата тъй както той знае, и аз ще бъда сладък. За да се научи човек да мисли като Бога той трябва да стане благ. Ако не си благ ти нямаш никаква положителна наука. Аз днес зная много работи - така казва някой. Можеш да знаеш много работи, които не са съществени, които не са нещо реално. Ама аз зная, какво нещо е Любовта, опитал съм я. Ти нищо не се опитал. Ако някой ми каже, че разбира Любовта, ще го питам, какво разбира от нея? Даже аз малко зная от Любовта. Аз едва сега изучавам азбуката й. А Любовта има и слогове. Че ако вие изучите само смисъла на Любовта от буквите и както тя се пише в български език или на английски, вие ще знаете много нещо. Любовта във Всяка език си има особени качества. Колко качества има човешката Любов? Под думата „човешка любов“ разбирам това съзнание, което вие имате. Като не разберат Любовта, Някои говорят, за материалната Любов. Какво е материалната Любов? Представете си, че имате едно малко шише, което съдържа един килограм вода. Това е вашата Любов, - от един килограм. На колко души може да помогнете с тази вода? На 5-6 души; Ако нося едно буре със сто килограма вода ще помогна на много души; ако нося 10, 20, 100, хиляда бурета, тази Любов може да служи на много повече хора. Значи, в Любовта има степени. При различните степени на Любовта е определено, колко товар може да се носи. Запример някой може да дигне 50 килограма товар, друг сто килограма. Има същества, които могат да носят 400, 500, хиляда килограма товар. Има същества, които могат да носят Земята на гърба си. Това не е научно. Ние казваме, че Земята се движи, търкаля. Но това не наука. Някога другояче ще се обяснява движението на Земята. Гърците са подържали, че Земята я носи един вол на рогата си. Гърците не са проверили това. Те турят Земята на рогите на вола и по-нататък не се интересуват. Друг грък запитал: Ами на какво седи вола? - Това не е твоя работа.

Сега ние всякога предполагаме неща, които нямат основа. Значи, предполагаме, че волът носи Земята на рогата си, а на какво седи вола не знаем. Казвате: Аз обичам. Това е едно предположение, едно самочувствие у тебе. Ти мислиш само, че обичаш нещо и си готов да се жертвуваш. Това може да е вярно, може и да не е вярно. Ти изпитал ли си, да знаеш, колко го обичаш. Дойде един човек при тебе, погледне те, иска нещо. Ти казваш, не съм готов да му дам много нещо. Дойде друг, даваш му два самуна хляб. Дойде един човек, не си готов да му дадеш и най-простите си дрехи. Като дойде някой, когото обичаш, готов си да му дадеш и най-хубавите си дрехи. Аз съм виждал, когато някой отиде при дрехар, който има разположение към него, веднага му показва най-хубави дрехи, и му казва: Тези дрехи аз не показвам на всички. Много рядко ги изваждам, но на тебе ще ги покажа. Защо? Обича го той. При това евтино му ги дава. И след това казва: Ще вземеш тези дрехи и ще ме помниш. Хубаво е да го помниш, но да не го помниш, както аз дълго време помних един прочут обущар. Той ми направи едни хубави според него, обуща, но десният крак и до сега помни тези обуща. Най-после трябваше да хвърля тези обуща. Вие често носите известни идеи в ума си, които образуват мазоли, и дълго време не можете да се освободите от тях. Вземете идеята сега. Например. ти намразиш някого, и казваш: Не мога да го гледам. Защо не можеш да го гледаш? Защото ти си го турил в едни тесни обуща, които ти стягат. Според мене Всяка човек, когото мразиш, това са тесните обуща, в които си го поставил. Турил си този човек в обущата си, искаш да вървиш, не можеш, убиват те. Ако извадиш обущата, бос не можеш да ходиш. По някога туряш тесните обуща на калъп. Казвам, това е цяла една наука, да можеш да се справиш с една времена форма на своите чувства.

Тогава Христос казва: Любете Враговете си. Как можем да любим враговете си? Това е наука. Този когото ти мразиш, Господ го обича. Ти мразиш някого не може да го гледаш, а Господ намислил да го направи Цар. Не само това, него ще направи цар, а тебе ще направи поданик на този цар. Питам, какво ще направиш тогава, я ми кажи? Някой път и дяволът ще трябва да го обичаш. Аз зная работите, че седят малко по другояче. Че дяволът сега е цар. Ти си позволяваш да говориш по негов адрес, и той изпраща стражарите си, хващат те арестуват те. Ти ще кажеш: Царят е добър. Като станеш, сам в стаята си, ще се огледаш натук на там, и като видиш, че няма никой около тебе, казваш: Много е лош царят. Ти ще замязаш на онзи българин във варненско, на когото кракът му бил толкова голям, че не могъл да си намери подходящи чехли. В цяла Варна обикалял, никъде не могъл да си намери. Отишъл най-после при един турчин, който имал много чехли, и като турял, турял различни номера, най-после турчинът казал: Калъпсъс! /без калъп!/ Той искал да му каже нещо, но не се решавал, побоял се от турчина. Но като излязъл от дюкеня му, качил се на един голям баир, и от там извикал: Сен калъпсъс! /ти си без калъп!/

Та казвам, философията на живота седи в това: НЕ СЕ ПРОИЗНАСЯЙТЕ ЗА ЗЛОТО И ДЯВОЛА. Това се казва и в християнската философия. Не се произнасяй за характера на дявола, нищо повече! Не засягай личността на дявола, защото като същество ти нямаш право да го критикуваш. Нито си съдия, нито ти е дал някой власт да се произнасяш за характера на дявола. Казваш: Дявола е причина за това. Това не е наука. Че ако дяволът е толкова лош, както вие мислите, както вие мислите, как ще оправдаете онова положение, когато синовете божии се събрали заедно, и сатана бил между тях. Господ се разговарял много учитиво с него и го запитал: Обърна ли си внимание на моя раб Йов? Като него няма друг на Земята! Сатаната отговорил: Аз съм на особено мнение. Ти не си опитал още неговия характер Ти си му дал толкова много имане: говеда, овце, камили. Ти не си опитал вътрешния му характер, я му вземи всичко, че тогава говори. Разговарял се с него върху характера на Йов. Та, често и вие се произнасяте за дявола много зле. Нищо не говорете за дявола. Колкото по-малко говорите за дявола, толкова по-добре ще ви бъде. Колкото по-зле говорите, и вие го обичате.

Аз зная един случай за една мома, която говори много зле за един момък. Защо говорила зле? Тя се влюбила в него. Това е политика. Когато обичаш един момък, не говори нищо лошо за него. Тъй щото колкото по-малко говорите за дявола, толкова по-добре. Това, за което човек говори, то става. Законът е такъв. Ако говориш за доброто, добър ще станеш. Ако говориш за злото, зъл ще станеш. Туй трябва да го знаете! Туй каквото говори човек все ще стане. И един ден това, което човек говори, ще се върне при него. Дали вярвате в това или не, ще го опитате. Това което говорят хората, то ще стане. И това, това за което днес говорят, пак ще стане. Няма нещо, за което човек като говори, да не стане. След време то ще се върне към вас. В дадения момент може да не се върне, но след време, ще се върне към вас. Вие не обичате един човек и казвате: Дано умре, да се махне, да се освободя от него. Този, за когото казвате, да умре няма да умре, но друг ще умре.

Представете си, че имате една съвременна пушка. Имате един неприятел, искате да му теглите куршум. Като се прицелвате, куршумът ви не удря този, когото замервате, но друг някой. По същия начин и вашата мисъл може да попадне безразборно върху когото и да е.

Та когато започнете да живеете по Бога, Той изисква от вас да носите празна пушка. Пушката, която носите със себе си, няма да я пълните, но като се отвори война, тогава ще напълните пушката си. Не е въпрос да вземете пушката си и да стреляте където и да е. В Божествения свят всяко действие, което се върши, трябва да бъде съвършено, разумно обмислено. Някой път хората се произнасят за нещо, но те не знаят, че за всяка празна дума ще отговарят. Всяко нещо, за което се произнасяш, ще те питат, право ли е или не? Че ако един съдия не постъпи по закона, ще го държат отговорен. Като прегледат делото, и видят, че той не е постъпил съобразно законите, държат го отговорен. Всяка съдия гледа да постъпи съобразно законите. Ако се укаже, че даден съдия е бил пристрастен, държат го отговорен. И нас ни държат отговорни за нашите действия. Човек е отговорен пред себе си. За да бъде Светът чист, непремено Всяка трябва да бъде отговорен. Сега ние държим другите хора отговорни пред нас, а същевременно другите държат нас отговорни. Аз държа някого отговорен, но други пък държат мене отговорен. За някоя зле направена работа, господарят държи отгворен слугата. А друг някой слуга държи господаря си отговорен, че той е направил някаква пакост.

Та сега в света ние сме длъжни да мислим право. Няма по-хубаво нещо от това, човек да мисли право за Бога, и да чувствува тъй както Бог чувствува. Дойде някой при мене, но аз съм неразположен. Тогава аз започвам да /размишлявам/, какво е отношението на Бога към този човек.

Сега ще ви приведа един пример, да ви покажа, че има Промисъл в света. Аз съм го опитвал. По видимому не може да се докаже, че има промисъл. Но ако почнеш да разсъждаваш, ще видиш, че в света има една Разумност която е схванала нещата. Една котка може да изяде една мишка - има причини за това. Една от причината седи в това, че котката има право да изяде мишката. Мишката трябваше да бъде по-умна, да не се оставяше на котката да я яде, но понеже е глупава, тя пострада. Понеже котката е по-умна, тя трябва да изяде мишката, за да поумнее, че в следния си живот да бъде по-умна. Сега аз не искам това да го приемете, но да ви послужи само за изяснение.

Преди 25 години аз наблюдавах следния случай: гледам една котка хванала една мишка и си играе с нея, не я яде. Аз разсъждавам: как така котката е хванала тази мишка и си играе с нея като приятелка, без да я яде. Котката ляга на гърба си, хваща мишката между краката си, както баща, който играе със своето малко дете. Казвам си, след малко това положение ще се смени. Котката ще кръцне с зъбите си и и мишката ще отиде. Казвам си: Умна е тази котка, тя залъгва мишката. Тя иска да я изяде, но разбира хигиената, не иска да я изплаши. Тя знае, че ако я изплаши, ще се образува отрова в нея. А котката не иска да яде отрова. Котката залъгва мишката /казва на/ мишката: Като дойдеш при мене, ще те облека с нова дрешка, това, онова. Тя разбра, че това е политика, дипломация. Котката иска да изяде мишката в такъв момент, когато тя не е образувала още никаква отрова в себе си. Като наблюдавам тази работа, казвам си: Аз съм в състояние да помогна на мишката, но искам да видя извън мене има ли някакъв фактор: Зная, че чрез мене Бог може да помогне на мишката, но искам да видя, има ли някакъв друг фактор вън от мене. Аз имам начин да помогна на мишката. В момента, когато през ума ми мина мисълта, че мога да помогна на мишката, котката като че заспа. И в това време мишката се скри в един сандък. След 4-5 минути, котката дойде в себе си, хвана мишката и я извади от сандъка. Казвам на мишката: Голяма си будала, защо влизаш в този сандък? Вторият момент котката пак заспа, а мишката се възползува от това, и се скри в друг сандък. Като се събуди, котката отново я хвана. Казвам си, като че е тъй съдено на мишката да бъде изядена. На третия път котката пак заспа. Като се събуди, тя видя наоколо си камъни, в които мишката се скри. Като се събуди котката, започна да търси мишката, но нийде не я намери.

Казвам: Има един външен промисъл. Следователно, когато Господ иска, котката да не яде мишката, няма да я яде. Котката ще заспи, а мишката ще избяга. Казвате: Защо Господ не оправи света? Вие мислите криво. Вие мислите, че Светът не е оправен. Не, Светът е оправен. Но вашият свят, вашите разбирания не са оправени. Като гледах, как котката си играе с мишката, и аз мислих, че котката трябва да изяде мишката.

Сега могат да се дадат много обяснения. Има един промисъл, но за да го разберете, вие трябва да станете като малките деца, да станете умни деца, да няма нужда да ви се доказва, че трябва да бъдете добри. Доброто е плод, който от после зрее. Преди него трябва да започне процеса на Любовта, която постоянно се оформява чрез Божествената Мъдрост. Най-първо трябва да бъдете много умни, специфично умни. В даден момент, когато Учителят разкрива една буква, вниманието на детето трябва да бъде съсредоточено, да следи, как се разкрива тази буква. Детето трябва да следи ръката на учителя си. След това детето се старае да напише тази буква, както учителят я е написал.

Та казвам, сега ви говоря, че онзи живот, в който сте влезли, в който Бог ви учи, който сега ви обикаля е едно предметно учение за вас.

Наскоро един познат ми казваше: Учителю, ти говориш много идейно за Любовта, кажи ни нещо по-конкретно. Под конкретни неща, аз разбирам следното. Влюбил се един момък в една мома. Конкретно е, може ли да се ожени за нея, или не може? Може ли да живее добре с нея, или не може? Дали тя ще го обича, или няма да го обича? Дали ще го разбира, или няма да го разбира? Това е конкретното. Аз мога да кажа нещо, но дали ще стане това, което казвам. След това той ще ми каже: Ами ти нали така каза? Ти можеш да живееш щастливо, но само при едно условие, - ако живееш Божествено! Речеш ли между две моми да избираш едната, ти не можеш да намериш Истината. Другояче мога да кажа тъй: Този, когото ти обичаш, той сам трябва да дойде при тебе, а не ти да отидеш при него. Какво значи, да отидеш сам? Питам, аз ли отивам при светлината или тя, при мене? Тя идва при мене. Това е обич, това е Божествено. Аз ли създавам хубавата мисъл, или тя идва при мене? Тя идва при мене. Лошата мисъл ме обича. Под лоша мисъл имам друго разбиране. Например като не обичаш някого, и го обичаш, но друг някой го обиди, ти взимаш неговото място, и го защищаваш. Това са обикновени работи, които стават в живота Всяка момент. Спорът в живота произтича от обикновената Любов, която ние имаме. Ако ти обичаш някого, с истинската Любов никой не може да направи пакост. На човека на Любовта никой не е в състояние да му причини някое зло. Това е максима на нещата. И тогава щом ти се боиш за някого, когото обичаш, ти не си разбрал закона. Като обичаш някого, сърдцето ти трябва да се отпусне. Когато Бог те обикне, никакво зло не може да ти се направи. Причиняват ли ти зло, нито Бог те е обикнал още нито ти си обикнал Господа. Казвате: Дали Бог ме обича? Аз оставам този въпрос на Бога, не се меся в Неговата Любов. Когато ми се случи някакво нещастие, казвам: Моята Любов към Бога не е толкова силна. Следователно, който има Божията Любов, всякакво нещастие може да го отмине. Да ви обясня това. При сто градуса топлина, една граната може да падне, и да те претрепе. А при 10 хиляди градуса топлина гранатата няма да стигне при тебе. При сто хиляди градуса, тя съвършено ще се разтопи. Хиляди гранати се разтопяват при огъня на Любовта! Любовта е най-големият огън, при който човек може да живее вън от всякаква опасност. При това положение никаква лоша мисъл не е в състояние да причини някакво зло. Щом нямаш тази топлина, този огън на Любовта, всяка граната ще те засегне. Това е мое разбиране. Така аз обяснявам нещата за себе си. Но имам и друго обяснение, което не мога да ви разправям. Ако аз ви кажа, че еди кого си обичам вие ще дойдете в едно стълкновение. За мене обаче, не е така. Ако ми кажат, че еди кой си обича някого, ще кажа, този човек е на прав път. Чудни са хората в своите разсъждения. Идва при мене един и ми казва, че обичал жената на някой си Иван Стоянов. Всички се ужасяват от това, но аз разсъждавам и казвам: Този, който обича жената на Иван Стоянов, е бил неин баща, а тя негова дъщеря. Той казва: Аз я обичам само повече, понеже виждам, че тя е много умна в живота си. Много добре живее с другаря си. Обичам дъщеря си сега, легнала ми е на сърдцето. Тя разбира мъжа си, цени го, обича го. Така трябва и вие да разсъждавате. Ти не може да обичаш един човек, с когото не си имал връзки. Любовта не е от този живот. Тя един протест, който е излязъл от Бога. И който пак ще се върне при Бога. Да обичаш, това е най- великото нещо в света. Така аз разбирам Любовта. Апостол Павел казва: „Любовта не завижда, не безобратствува, не дири своето, не прави зло никому...".

Сега, като отиваме по-далеч в Любовта, виждам че всички вие имате идеални схващания. Аз разбирам хората. Според мене, няма човек в света, който иска да направи едно престъпление. Престъплението иде по някакъв механически начин. Друг е поводът за престъплението. Побужденията на Любовта са винаги чисти, понеже казваме, че Бог е Любов! Следователно, ако Бог ме подбужда и ме прати някъде да отида, или да обикна някого, да извърша Неговата Воля, поводът за това е съвършено чист. Ако аз съм слаб, и не разбирам Божиите пътища, и извърша някое престъпление, причината се крие в мене. Има един пример, за един ангел, който бил изпратен от Бога, да слезе на Земята и да донесе благословение за всички хора. Като слязъл на Земята, той видял царската дъщеря, която миела лицето си. Но му се видяла толкова красива, че той вдигнал ръцете си от очудване! Той забравил, че носил торба с Божиите благословения, и я изтърсил на земята. А всичките благословения се разпръснали на земята. Хората се събрали около тези благословения, разграбили кой, каквото му попаднало. Така ангелът видял, че не извършил Волята Божия. Една жена отвлякла неговото внимание. Погрешката не е в желанието, да погледне към царската дъщеря, нито в самия него, но той не е разбрал Волята Божия.

Сега ако и вие като този ангел, погледнете някоя красива жена и оставите вашата торба с всичките благословения всред пътя, вие не сте изпълнили Волята Божия. След това ще кажете: Увлякох се. Така казвате вие. Сега вие не си задавате въпроса, как този ангел направил своята погрешка.

И аз няма да се спирам върху това. Важното е, че той трябвало да изправи своята погрешка. Той едновременно трябваше да държи съзнанието си будно, да запази всички Божии благословения. Той не е издържал в Любовта си. В неговото сърдце, в неговата Любов е имало едно малко раздвояване. В Любовта не се позволява никакво раздвояване. Единство трябва да има в Любовта! И затова, когато обичате някого, не се самоосъждайте, но разрешавайте защо във вашите чувства има раздвояване. Ние ставаме съдии едни на други. Какво правят мъжът или жената, когато се оженят? Мъжът или жената имат едно лицемерие. Когато една жена види друг един мъж, и зърне само лицето му, както ангелът видя лицето на тази царска дъщеря, тя се вглежда в него и се мъчи, да си спомни къде го е виждала. Тя казва: Къде съм виждала този мъж, много ми е симпатичен, приятен ми е. Ако мъжът не разбира това нещо, ще каже, защо жена ми е хвърлила око на този мъж. Питам, когато Господ създаде очите на човека, за един предмет ли ги създаде? Той ги създаде за всички предмети, но човек трябва да бъде умен. Може би този мъж да е бил баща на тази жена, неговата възлюблена. Може би този мъж да е направил едно голямо добро на тази жена. Качествата, които жената сега носи, може да се дължат имено на този мъж, когото тя сега среща. А мъжът й я следи, и казва: Какво гледаш този човек? Тя му отговаря: Каквото имам сега хубаво в себе си, аз съм го придобила от този човек, който беше мой баща. Баща ли? Такъв баща! Сега, и това е конкретното, което искате да знаете. Този мъж подозира жена си в някакво престъпление, нищо повече! Това е философия. Жената не трябва да подозира мъжа си в никакво престъпление; но и мъжът не трябва да подозира жена си. Когато мъжът види че жена му е погледнала някъде, да каже: Аз се радвам, че жена ми е свободна да гледа. И когато жената види, че мъжът й гледа някъде, и тя да каже: Аз се радвам, че мъжът ми е свободен да гледа. В това седи Божественото.

Сега ние искаме да накараме Господа, да гледа като нас. Христос казва: „Аз не дойдох за праведните но за онези, които грешат. "

Сега да се върнем към буквата на нещата. Вие искате конкретното в Любовта. Добре, тогава не се подозирайте! Не казвай, че говори много глупави работи. Ако искаш да знаеш, ако пред тебе той говори глупави работи, пред други пък ти говориш глупави работи. Понякога, като обичаш някого, ти ще седиш при него по-дълго време. Като не го обичаш, бързаш, по-скоро да си отидеш. Някои хора не искат да прояват Любовта си, за да не ги познаят. Някой пък като обичат някого, седят по-дълго време. Питам тогава, каква е разликата между дългото и късото седене? Ако си експрес, ще бързаш. Ако си товарен трен, на всяка гара ще спираш по един, по половин час, да се разтоварваш и натоварваш. Но казвам, каквото и да правите, не допущайте съмнението и подозрението в себе си. Може да дойде съмнението в ума ви, може да дойде подозрението, но в съзнанието си, в душата си, не допущайте никакви противоречия. В сърдцето си може да допущате противоречия, но никога не допущайте противоречията във вашата душа. Дойде ли в тебе някое противоречие, което не може да разрешиш, кажи: Божия работа е тази. Аз не мога да се произнасям върху тях. Защо? - Защото не зная, какви ще бъдат крайните резултати на Божиите постъпки. Сега ние казваме, че Адам е сгрешил. Обаче, ние не знаем Божиите пътища. Защото всяко нещо, което Бог е допуснал в света, си има своя философия.

Та казвам, няма какво да ви предупреждавам аз, но обръщам ви внимание, пазете се от изопачените чувства. Пазете се от вашите изопачени разбирания. Как ще бъде благоприятно на Господа, едно същество, което е със счупено сърдце. С какво ще се оплачеш на Господа? Няма с какво да се оплачеш. Ако е въпрос за беднотията, има за какво да се оплачеш. Но като отидеш при онова голямо изобилие на живота, за какво ще се оплачеш? В един живот, в който хората умират и се раждат, все може да човек с нещо. Но в един живот, дето смъртта не съществува, тогава вече отношенията на хората са съвсем други. Та всички трябва да влезем в Божествения живот! Това е разрешението на въпроса. Ама много мъчно е. Да, докато дойдем до новото разбиране, мъчно е да обичаш врага си. За това се изисква цяла наука. Съвременните хора, които се страхуват от задушливите газове, сега се приготовляват някакви маски, та при случай на война, да се пазят с тях от задушливите газове. Онези, които се качват на Хималайските планини, те разбират законите. Не е лесно да изучавате великия закон на Божията Любов. Защото там се изменя въздушното налягане. Там налягането е много малко. И като се качвате на известни височини, от порите на човека започва да изтича кръв. Та понякога ние искаме да се домогнем до най- високите върхове, които Бог е създал, но това не е лесна работа. При големите височини има не само голям студ, но и налягането е различно от това, което е долу. Човек трябва да се приспособи на това налягане.

Та казвам, противоречията в Любовта, произтичат от нееднаквото налягане, което съществува в човешкия ум, в човешкото сърдце, в човешката душа, и в човешкия Дух. Има едно Божествено налягане. И тогава, ако налягането се увеличава или намалява, заедно с това се изменят нашите отношения. Питам, когато обичате някого, какво е налягането ви? Щом обичате някого, това показва, че има налягане. Нещо ви притегля. Щом не обичате някого, налягането ви е много малко, тогава вие се разширявате, и се отдалечавате един от друг. Ако сте далеч един от друг, къде е злото? Някой път е по-добре да си далеч, а някой път е по-добре да си близо. Сега ние вадим заключение, и казваме: Този човек ми е далечен, а този ми е близък. И двамата седят при тебе, но ти казваш, че единият ти е далечен, а другият - близък. Близостта е друг закон. Тя се дължи на едно вътрешно състояние. Някога, някой човек ви е по-близък в духовния свят, а по-далечен в физическия. Щом е така, на физическия свят той трябва да бъде далеч от вас. Значи, Някои хора трябва да бъдат на физическия свят далеч от вас, за да не се сблъскате. Някой път те трябва да бъдат близо до вас. Един учител е близо до своите ученици. Защо? Защото има какво да им предаде. Някой човек не е близо до учениците. Защо? Защото не им е учител. Казвате: Ама добър е той. То е друг въпрос. Питам, какво трябва да се притури при сегашното ви разбиране за Любовта? На вашата Любов трябва повече знание. На вашата Любов трябва повече Истина. На вашата Любов трябва повече Мъдрост. Една майка обича детето си. Но тя го храни по 10 пъти на ден. Тази майка няма знание. Тя ще претовари стомаха на детето си. Като му даде два - три пъти на ден, това е достатъчно. Ако яде по-малко нищо няма да му стане. Птичките ядат по няколко пъти на ден. Майката и бащата туку им носят. Тук законът е друг. Законът у птиците не е както у нас.

Сега, една естествена мисъл. Пазете се от вашите изопачени чувства! Изправяйте вашите изопачени чувства! Второто положение: Не се месете в Божиите разпореждания! Спазвайте Божиите закони! Третото положение: Не се заблуждавайте от онези криви състояния, които имате. Някой път сте неразположени. Мислите, като че Целият свят е като вас. Не това е само ваше състояние. Аз често уподобявам това състояние на положението на болния. Запример някой човек страда от треска, и понеже му е горчиво на устата, той мисли, че всичко каквото вкуси е горчиво. Това е само негово състояние. Другите хора си ядат сладко. Та когато някой път човек е неразположен, това е негово специфично състояние. Ако ти не обичаш някого, мислиш че никой друг не обича този човек. Това е резултат на твоите изопачени чувства. Бог обича този човек. Ама как ще го обича Бог? Как? Всички хора са излезли от Бога. Всички хора са еднакво обичани от Бога. Казано е: „Онези, които Бог обича, Той всякога ги сади". Той казва: Всички, които са излезли от Мене, трябва да бъдат като Мене. Ама ние не знаем как. Господ казва: Аз ви извинявам, докато не сте знаели, но сега сте научени! След като сте се научили, не правете това което до сега сте правили. Христос казва: „Аз съм вратата, който влезе през мене, той спасен ще бъде". С други думи казано: Ако някой има моите разбирания, ако има моите отношения към Бога, той ще влезе през вратата, ще излезе и паша ще намери. Това са Неговите Думи.

Та казвам, гледайте да създадете тези отношения. Буквите, които вашият Учител ви открива от онзи свят, внимавайте да ги изучите. Понеже никога няма да се избавите от тези букви, те ще ви бъдат талисман. Тези букви ще изменят формата си, но винаги ще бъдат около вас. И в Божествения свят пак ще имате нужда от тях. Внимавайте в онова, което ви се преподава. Колкото и да е елементарно, в него се учи една велика Истина. Често Истините на Земята са покрити с кал. Мнозина са заинтересувани вследствие, на което са скрили Истината под калта. Знаете, че във вашите кални чувства се крие Истината. Измийте тази кал, за да се разкрие Истината, и да видите, каква е Любовта ви към вашите ближни каква е Любовта ви към вашите домашни; каква е Любовта ви към вашето семейство. Това е необходимо, за да видите, какви трябва да бъдат вашите отношения към Бога. ТЕ трябва да бъдат такива, каквито са отношенията на Бога към нас. Бог гледа еднакво към всички същества. Този е пътят.

Отче наш.

В Божията Любов е благото на човека. /три пъти/

На поляната направихме гимнастическите упражнения.

НАГОРЕ




placeholder