Най-често използвани думи в беседата:човек, хора, среда, може, всички, живот, земя, себе, време, мисъл, има, гранати, въже, живее, лесно, същества, развитието, дошъл ,
От книгата, "Божествената мисъл", Младежки окултен клас - година седма, (1927-28),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
От книгата "Посока на растене", 1- 19 лекции на Младежкия окултен клас, т.I (1926-27 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1938 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Беседа в petardanov.com
Всички хора говорят за свобода, но въпреки това се ограничават едни други и всеки сам се ограничава. Видни хора, професори, учители, проповедници, като излязат да говорят, стесняват се, чувстват се ограничени. Трябва да мине известно време, докато се освободят. Една от причините за ограниченията и стеснението на хората е страхът. Всеки се страхува да не изгуби ценното, което носи в себе си. Генерал и полковник обикалят позициите във време на сражение. Неприятелят ги обстрелва, гранати и куршуми се сипят около тях. – „Как сте, господин генерал?“ – запитва полковникът. – „Много добре. Ами вие?“ – „И аз съм много добре.“ И двамата са много добре, но зъбите им тракат. Не е лесно да вървиш под дъжд от куршуми и гранати. Всеки момент животът ти е изложен на опасност.Какво по-ценно има човек от живота?Не е лесно да обикаляш позициите във време на бой и да не мислиш за живота си.
Представете си, че в този момент накарам някой от вас да изпее една песен. Той веднага ще почувства едно стеснение, едно ограничение. Не е лесно, гранати хвърчат из въздуха. От някоя позиция ще профучи една граната, ще ви уплаши. Страшни гранати са критиците. Започваш да пееш, но взимаш неверен тон – веднага една граната ще профучи към тебе. Как ще пеете при това положение? Друг е въпросът, ако излезете да пеете в приятелска среда, дето няма куршуми и гранати.
Нека всеки от вас прочете първа глава от Евангелието на Йоана и да спре вниманието си върху стиховете от 6 до 14, които са наредени музикално. Шестият стих е: „Имаше человек, проводен от Бога, името му Йоан“. Както виждате, Словото е предадено в музикална форма. Това показва, че всяка реч може да се изрази музикално. В бъдеще хората ще могат да си говорят музикално; вместо да говорят, ще пеят. Това е нов начин на отношения между хората. Операта не е ли музикално говорене? На каква гама ще се разговарят хората, не е важно – може и на мажорна, може и на миньорна гама. Мажорната гама е по-ограничена, а миньорната – по-богата на изрази. Като пее, човек прави движения, както в операта.
Изпейте първата фраза, „Имаше человек, проводен от Бога, името му Йоан“, с движения. При това, трябва да знаете коя дума е най-силна, нея да поставите на първо място или да ѝ дадете нужното ударение. Думите могат да се степенуват, както и числата. Степенуваните числа представят стъпалата на човешкото развитие. Запример, числата 2, 22, 23 показват фазите, през които човек е минавал. Първоначално човек се е хранил с вода, понеже се е движил във водна среда, подобно на рибите. Постепенно той сгъстявал храната си, докато дошъл до твърдата храна. Каквато храна употребява човек, такъв е и характерът му. Както външната среда оказва влияние върху характера и развитието на организмите, така също и храната им влияе. Рибата, запример, живее във водата, но няма вътрешна топлина. Тя е студенокръвна, защото има повече електричество в организма, отколкото магнетизъм. Тя има малко вода в себе си. Някои хора приличат на рибата. Мисълта им е логическа, но студена, малко вода имат в себе си. Когато чувствата преодоляват, мисълта на човека е топла, магнетична.
За да се домогнат до живота на низшите същества, каквито са микробите, учените си служат с микроскопи, увеличават ги няколко хиляди пъти и така ги изучават. Обаче това увеличение е временно. Не можете да увеличите нещата изкуствено, да измените естествените мерки, които им са дадени. Запример, ако човешкото лице се увеличи, човек погрознява. Много естествено. С увеличаване размерите на човешкото лице трябва да се увеличат размерите на всичките окръжаващи тела, даже и на земята. Не стане ли това, явява се вече известна дисхармония, която нарушава красотата в природата. Значи размерите на човешкото лице отговарят на първичния план на Битието. Ако ги увеличите или намалите, вие дохождате до илюзиите на живота.Големината и тежестта на земята определят големината и тежестта на всички същества, които живеят на нея. Чрез мисълта си човек може да увеличи и намали теглото си. Достатъчно е да мисли само за земни работи, за да увеличи теглото си; като мисли за възвишени работи, за небето, теглото му се намалява. Той става лек, подвижен, едва стъпва на земята. Като изучавате хода, вървежа на човека, ще познаете, дали е материалист, или идеалист. Материалистът стъпва тежко, грубо, а идеалистът – леко, едва се докосва до земята. Обаче докато е на земята, човек не трябва да се вдига много високо. Ще кажете, че, който лети високо, е безстрашен човек. На земята няма абсолютно безстрашни хора. Даже и авиаторите, които минават за безстрашни, като се намерят на голяма височина в пространството, изпитват страх, чувство на самота, на отдалечаване от земята. Щом се почувстват сами, те искат да се върнат назад. Това са изпитвали много писатели и поети. Чрез мисълта си те се издигат високо в пространството и дохождат до такава височина, която не могат да издържат повече и веднага слизат на земята. Чрез мисълта си те са стигали и до слънцето, но и там не са останали.
Не е лесно да живее човек в среда, за която не е приготвен. Мнозина мечтаят да влязат в общество на благородни, учени, възвишени хора, но като попаднат между тях, чувстват се самотни, никой не им обръща внимание, поради което искат да се върнат в домовете си. Тази атмосфера за тях е непоносима. Ще напуснат обществото на учените, но няма да се върнат празни. Ще им напълнят торбите и ще кажат: „Идете си със здраве и кажете на близките си какво сте чули и видели между нас“. Когато влиза в известна среда, човек трябва да бъде готов за нея. Иначе и между учени и възвишени същества да влезе, пак ще се почувства незадоволен. За да не се отегчава, човек трябва да намери своята естествена среда, която помага за развитието му. Голямото разнообразие в природата е причина за съществуването на различни среди.
Колко време може да живее човек между учените?Колко време светията може да живее в пустинята? Когато светията прекара известно време в пустинята, той изпитва голямо напрежение и търси начин да се освободи от събралата се в него умствена енергия. Той слиза между хората, разговаря се с тях, споделя придобитото си знание и отново се връща в пустинята, доволен и облегчен. Никой светия не е останал до края на живота си в пустинята. Той трябва да влезе между хората, да им предаде знанието си, да се обмени с тях. Как получава той своите знания? – Чрез съзерцание, размишление и наблюдение. Той наблюдава растенията и камъните, от тях взима пример на търпение и издържливост.
Като ученици, вие трябва да изучавате средата, в която живеете, да знаете, естествена ли е тя, или изкуствена, Божествена, или човешка. При това, като минавате от една среда в друга, трябва да правите разумни връзки със съществата, да се обменяте правилно: да давате и да взимате. Само по този начин човек може да бъде доволен между своите, да им даде с любов и разположение от богатството, което носи в себе си. Каква по-голяма радост търсите от тази, да бъдете между близките си, да се разговорите с тях, да си хапнете заедно и след това да си легнете. След работа иде почивка. Затова природата е създала съня, да даде почивка на своите деца. Докато спят, като грижлива майка, тя изчиства къщите им, обновява ги и ги събужда, да продължат работата си.
И тъй, който иска да се развива правилно, да създава характер в себе си, трябва да намери своята естествена среда, своята естествена посока на движение. Наляво или надясно е тази посока? – На всички страни. Вятърът духа от всички посоки и ти трябва да знаеш как да се справиш с него. Акробатът, който ходи по въжето, е изложен на външни мъчнотии, но силата е в самия него. Ако има вътрешно равновесие, той може да се справи с всички външни мъчнотии. Това са неприятелите, които нападат човека от всички страни. Ако се справи с мъчнотиите си, той ще се качи и ще слезе от въжето безпрепятствено; ако не се справи с тях, ще падне от въжето и всички присъстващи ще го осмеят. Ще дойдат противодействащи сили отляво и отдясно, ще дойдат противоречия в ума и в сърцето ти, но никой няма да ти помогне. Ще влезеш в душата си, ще вземеш пръта и с него ще пазиш равновесие.
Хората се оплакват от страданията и искат да ги избегнат. Това е невъзможно. Каквото и да правите, ще минете по тънкото въже. Ще пазите равновесие с върлината на ума и сърцето си и ще уповавате на душата си. Може да дойде у вас съмнението, страхът, омразата, завистта; ще се наклоните наляво, но пак ще се изправите. Ще дойде у вас гордостта, ще се наклоните надясно, но пак ще се изправите. Ще гледате само напред, ще вървите само по законите на душата си. Няма да се отклонявате наляво или надясно, по законите на сърцето или на ума. Тъй щото, не питайте защо идат противоречията, но върнете се в естествената среда, в която Бог ви е поставил, там ще намерите себе си, висшето аз. Намери ли себе си, човек е придобил своя вътрешен мир, става господар на себе си.
Лекция от Учителя, държана на 18 декември 1927 г., София.
Най-често използвани думи в беседата:човек, хора, среда, може, всички, живот, земя, себе, време, мисъл, има, гранати, въже, живее, лесно, същества, развитието, дошъл ,