НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Време и вечност

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Време и вечност

Най-често използвани думи в беседата: човек, време, живот, може, бог, всички, себе, има, хора, бъде, вечността, любов, съзнание, свят, всичко, мисъл ,

Общ Окултен клас , София, 14 Декември 1927г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!"

Размишление.

Чете се темата: "Време и вечност".

За следния път прегледайте какво са писали философите за времето и за вечността.

Един мъдрец определил времето и вечността по следния начин: Времето се движи около човека, а човек се движи във вечността. Във времето има две точки, които минават пред човека, и той ги наблюдава. Значи, времето парадира пред човека и той го вижда. А човек парадира пред вечността и тя го наблюдава. Това са иносказателни думи. Ако преведете термина "парадиране", какво ще разберете? "Парадиране" значи движение, минаване пред нещо. Кои са подбудителните причини за движението? Какво значи да се движи нещо?

За следния път пишете върху темата: "Причини за движението".

За да разберете вътрешната страна на въпросите, поставяйте ума си във възприемателно състояние. Ако иска да успява в училището, ученикът първо трябва да се научи да слуша. Когато учителят открива буквите на ученика, той трябва да внимава, да следи всички обяснения, които му се дават. Докато не знаеш нещата, ти си ученик. Щом знаеш нещо и можеш на други да го предадеш, ти си учител. Когато изучаваш някой предмет и се нуждаеш от помощта на някого, ти си ученик. Често ученикът минава през известни състояния, които отвличат вниманието му и пречат на успеха му. – Какви са тези състояния? – Разни болести, различни недъзи: или глава го боли, или корем, или ръка го боли, или някакъв цирей му излязъл и т.н. Значи, когато влезе в училището, ученикът трябва да бъде съвършено здрав, да няма абсолютно никакви недъзи. Ако ученикът е болен и по някакъв начин изкаже това, учителят веднага го изпраща в дома му да се лекува.Щом оздравее, ученикът отново влиза в училището.

Ученикът трябва да разбира времето и вечността като две величини в живота си, в които и около които се движи. Казвате, че настанало нещастно време. Друг път казвате, че е настанало щастливо време. Какво разбирате под думите нещастно и щастливо време? Преди всичко, може ли времето да бъде нещастно или щастливо? Казвате, че времето ви е ограничено. Може ли времето да бъде ограничено или неограничено? Мислете върху тия въпроси. Времето всякога разширява човека. То подразбира неограничено състояние, в което човек живее и се движи. Интервалите на времето, които ние различаваме, са относителни. Тази относителност именно ни дава понятие за ограничено и неограничено време. Ако поставят някого да прекара сто години в магнетически сън, като се събуди, той ще бъде толкова млад, колкото преди заспиването. Обаче ако прекара на земята сто години буден живот, той ще бъде стар. Значи, движението на човека хвърля отпечатъци върху неговото физическо тяло, върху съзнанието му. Има случаи, когато времето не остава никакви следи върху човека.

Една пословица казва: "Времето е пари". Какво означава тази пословица? Казано е че, парите, т. е. златото е знание. Оттук дохождаме до заключение, че времето е знание, т. е. знанието се придобива във времето. Това означава пословицата "времето е пари", а не че времето в буквален смисъл е пари. Във времето човек придобива знание, опитности, мъдрости.Щом има тези придобивки, човек лесно може да се домогне до външните блага на живота. Здравият по-лесно изкарва прехраната си от болния. Ученият по-лесно може да си създаде приятелски отношения с хората и да подобри положението си, отколкото невежия.

Въпросът за времето е свързан с кармата. Дето има карма, там има и време. Когато говорим за кармата, ние подразбираме времето, събрано не само от един, но от много животи. При кармата имаме положения, като че невидимият свят е събрал времето в бутилка. Кармата носи времето от миналото. Тя държи човека отговорен за делата му от преди четири-пет поколения насам. Като направи човек някакъв грях или някакво престъпление, кармата дебне да го улови. В който живот го хване, тя го заставя да плати. В това отношение времето представя написана книга на живота. Когато говорим за времето, разбираме човешките преживявания. Всичко, каквото човек е написал в съзнанието си, представя времето на миналите животи. В този смисъл времето може да бъде или добро, или лошо. Всичко, което човек пише във вечността, представя моменти от времето, т. е. ограничение. Като знае това, човек трябва да бъде буден в делата си, защото всичко се пише във времето. Без съзнанието времето не може да се прояви. Както се определя времето, това е външната страна на живота. За да имате ясна представа за времето и пространството, те трябва да се обяснят психологически. Вечността е без начало и без край. В нея няма никакво пре-късване. В нашия живот като част от времето, съществуват ред прекъсвания. Сега каквото и колкото да се говори, времето не е толкова важно за вас, колкото животът е важен. Като говоря за живота, аз нямам предвид вашия обикновен, ежедневен живот, който е непотребен товар на миналото. Ако нямаше идеал в живота си, човек не би се задоволил със сегашния си живот, който минава на земята. Той търпи всичко, благодарение на своя велик идеал, към който се стреми. Значи докато имаме висок идеал, докато търсим Бога, животът ни всякога ще има смисъл. Идеалът, стремежът ни към Великото, към Абсолютното начало показва, че истинският живот е извън обикновения, извън сегашния ни живот. Както живеете днес, ако нямате идеал в живота си, всякога ще завършвате с известни разочарования. Когато имаме приятели на земята, животът ни става красив. Когато имаме приятели в невидимия свят, вечността е красива. Няма по-страшно нещо от това, човек да няма приятели на земята, да няма приятели и в невидимия свят. Тогава той живее в неблагоприятни, тежки условия на живота, които сам трябва да преодолява. Представете си, че се виждате увиснал в пространството без почва, без вода и въздух около вас, без никаква светлина. Поглеждате, не виждате тялото си, не виждате никакви органи, а живеете само в съзнанието си. Можете ли да си представите какво ще бъде вашето състояние? Като почувствувате, че от вас е останало само голо съзнание, вие ще се ужасите. Тогава ще разберете каква привилегия е да имате органи, чрез които да изпълнявате всички функции на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля. Щастието на човека се заключава в това, да може чрез органите си да изразява всички подтици на душата и на духа си. И досега още хората не са съзнали какво благо е тялото, което им е дадено, вследствие на което сами те още нищо не са направили. Дойде ли до положение сам да извърши нещо, човек се натъква на противоречия, на съмнения, дали има друг живот, съществува ли Бог, или не. Този е един от трудноразрешимите въпроси. Всеки счита, че не е живял още както трябва, че времето му е отишло напразно. Наистина, човек трябва да мисли за времето, да го цени, но той трябва правилно да го използва за придобиване на положителни знания. Това знание е във връзка с времето. Въпреки това времето подразбира ограничения. Вечността пък подразбира вътрешна свобода.

Следователно свободен човек е само онзи, който живее във вечността. Време без ограничение се нарича вечност. Времето пък е вечност с ограничение. – Така определят окултистите времето и вечността. Някои философи определят времето като интервали от вечността. – И това определение е право. Според вас кое определение е най-добро: когато се раждате, когато сте в зряла възраст или когато умирате? Определете такова време, когато всички да сте доволни. Най-доброто време е, когато всички учат: майката и дъщерята, бащата и синът, господарят и слугата. Ако бащата седи дома и нищо не върши, а синът учи, това е ограничение. Най-красиво време е, когато всички учат, когато всички работят, когато всички почиват, когато всички се радват или скърбят. Хората философстват върху живота, върху страданията и радостите, но щом им дойде някаква болест, те изменят своята философия. Страданията, болестите са условия, чрез които проверяват доде е достигнало съзнанието на хората. Какво съзнание е това, което при най-малкото страдание се прекъсва? Всяко прекъсване показва, че съзнанието не е будно. Истинският адепт, истинският ученик при никакви изпитания, при никакви болести не прекъсва съзнанието си.

Много от окултните ученици от най-стари времена досега продължават да се съблазняват. Някои от учениците на Христа не повярваха във възкресението и се усъмниха. Причината за съблазните, за съмненията се крие във вътрешните ограничения на човека. Вътрешните ограничения пък представят предмет на дълбоки изучвания. Човек трябва да дойде до положение да не се прекъсва съзнанието му и да седи над мъчнотиите в живота. Който е постигнал това, той е силен човек. Онзи човек, на когото съзнанието се прекъсва, мяза на малки деца, които искат да прескачат големи трапове. Какво правят те? – Засилят се, дойдат до трапа, уплашат се и се върнат назад. Ако някой рече да им подаде ръка, те не приемат, страхуват се и не вярват на никого. Съвременните хора са толкова наплашени, че са изгубили доверие едни на други. Защо хората са изгубили вяра едни на други? – Защото турят за мостове сламки вместо греди и след това искат да убедят хората, че ако минат по сламките, никаква опасност не ги чака. Всеки, който е повярвал на техните думи, той дълго време е носил последствията на своето лековерие. И днес, когато някой човек не се поддава на философиите на хората, има право. Питат го после:" Ами ти не вярваш ли в Господа?" – " В Господа вярвам, но в твоята философия, подобна на мост от сламки, не вярвам." – "Ами нали Господ е създал сламката, защо не вярваш в нейната здравина?" – По-скоро вярвам, че крила могат да ми израснат, отколкото да вярвам, че мога да мина през мост от сламки. Ако искаше да ме прекара през такъв мост, Бог щеше да ме направи лек като мравка. Щом Бог ме е създал човек, Той е предвидил за мене друг мост, а не от сламки.

Следователно, когато разисквате, когато философствате, внимавайте в изводите си. Казвате:" За Бога всичко е възможно." – Вярно, за Бога всичко е възможно, но какво трябва да се разбира под думата "всичко"? За Бога е възможно всичко разумно, но не и неразумното. Бог никога няма да застави човека да мине през мост от сламки. Бог никога няма да застави човека да краде, за да свърши училище. Кражбата не влиза в методите на правия път. Да краде човек, това значи да взема от благата, предвидени за друг някого. Крадецът нарушава установения ред на нещата. Той не дочаква времето, за да получи благата, които са определени за него, но прибързва да ги получи. В това прибързване той ги взема от другиго, не чака да ги получи по естествен път. Когато разбере това, човек никога не си служи с кражба. За да дойде до това разбиране, съзнанието му трябва да се пробуди. Много окултисти и теософи са писали за кражбата, но те имат различни разбирания по този въпрос. Те не са разглеждали само въпроса за кражбата, но и много други въпроси, пред които трябва съзнателно да се пристъпва. Защо? – Защото, както са разгледани, те не представят обикновена захар за ядене и за приправки, но захарин, който трябва внимателно да се употребява. Захаринът е 500 пъти по-сладък от обикновената захар, вследствие на което е необходимо да се разтвори в много вода, за да се използва. По същия начин, когато някой от тия окултисти говори за вечността, за да не се уплашите, вие трябва да разредите във вода неговата философия. Един виден астроном пожелал да проникне за момент само във вечността, да види какво нещо е вечност. Той дълго време се молил на Бога да му се даде тази възможност, докато най-после молитвата му била приета. Господ казал на един ангел да извади от тялото на астронома човешкото съзнание и човешкото сърце, да остави тялото му на земята и като дух да го разведе из вселената. Като разбрал, че молитвата му била приета, астрономът се зарадвал и благодарил на Бога. Ангелът го взел и понесъл из пространството. Така пътували от една система на друга, от един свят на друг, от едно слънце на друго и т. н. Най-после астрономът запитал ангела:" Няма ли край това нещо?"– "Няма край. Ние едва сме започнали пътуването си." – Я тогава ме върни на земята, не мога вече да издържам. Това не е за мене. Не ме интересува вече въпросът за вечността." Казвам: това, което не е интересно за нас, не значи, че не е интересно за други същества. Има същества, високо напреднали, които биха използвали тази разходка разумно. За да дойдат всички хора до високо съзнание, невидимият свят работи усилено върху тях, приготовлява ги. Едно се изисква от човека – да има любов към Бога. При това положение, дето застане, човек всякога ще има близки, които ще го обичат. Няма по-страшно нещо в све-та от самотията. Представете си, че както сте сега неприготвени, някой ангел ви понесе и остави между земята и слънцето. Какво ще правите там? Какво ще бъде положението ви? Вие мислите, че ще паднете. Няма да паднете, но ще останете в пространството. Благодарете, че сте дошли на земята, че живеете всички заедно, като пчели в кошерите си. Когато кошерът се развали, пчелите се разпръсват. Когато царицата на кошера умре, останалите пчели постепенно уми-рат. Хората живеят в кошери като пчели, но за да се развиват правилно, те трябва да спазват законите на своите кошери. Една основна, свещена идея поддържа живота на кошерите, в които хората живеят. Щом тази идея изчезне, с нея заедно и кошерът се разнебитва. Щом кошерът се разнебити, други пчели дохождат отвън и разграбват меда. Едни от пчелите умират, други се разпръсват и отиват в чужди кошери, а трети се роят.

И тъй, кошерът трябва да се размножава, трябва да се рои. В Божествения свят кошерът не се разделя при рояването, но става все по-голям. Тази е една от задачите, която съвременните хора, пък и вие като ученици, трябва да разрешите. Когато се отглеждат и възпитават деца, между майката и децата трябва да съществува хармония. Иначе при първа възможност в кошера на семействата ще става рояване, което ще се разреши с раздяла на децата от майката. Ако в семействата съществува хармония, майката ще влиза във връзка с разумни същества от висока йерархия, които ще й по-магат при възпитанието на децата. Няма ли хармония в семействата, майката ще влиза във връзка със същества от низка йерархия, които ще я спъват при възпитанието на децата. Същият закон се забелязва и при избиране на приятели. Ако за приятел изберете човек, с когото се схождате по ум и сърце, вие ще влезете във връзка с разумни същества от висока йерархия. Ако приятелят ви е със сърце и ум от низък уровен, вие ще се свържете със същества от низка йерархия. Като знаете този закон, ще бъдете внимателни, защото от връзките, които правите на физическия свят, вие или ще се понижите или ще се повдигнете. Затова и в Писанието е казано: "Лошите общества развалят добрите нрави." Общението с лоши хора разваля доброто в човека. Ето защо учениците на окултните школи от древни времена досега, са употребявали от половин до един час време за размишление, за медитиране, за да се свържат с разумни същества от невидимия свят.

Какво нещо е медитация? – Размишление върху хубави, красиви неща, които повдигат ума и сърцето на човека, и по този начин го свързват с по-висок, по-възвишен свят от този, в който се движи. Като медитира, човек първо трябва да се спре върху своите добри страни, а после върху лошите с цел сам да ги изправи. Като работи съзнателно върху себе си, човек лесно може да се коригира, да изправи изопачените страни на своето съзнание. Като се изправяте, вие постепенно внасяте в себе си весел дух – дух на свобода. Докато не се стабилизирате във възгледите си, вие всякога ще се поддавате на хората, ще се колебаете, ще губите свободата си. Кой каквото ви каже, вие ще се чудите как да разберете това. – Щом се колебаете за нещо, щом не можете да го разберете, това показва, че е станало прекъсване на съзнанието ви. Прекъсването на съзнанието може да се представи с права линия, която в началото и накрая е надебелена, а в средата – тънка. На това се основава графологията. Когато някой се колебае, когато губи самостоятелността си, почеркът му се изменя: линиите стават тънки, несигурни. От почерка на човека може да се определи характера, състоянието, професията му и т. н. Като разглеждате почерците, можете да кажете дали даден човек е философ, поет, музикант, художник или писател. Изкуството да се чете характера на човека по почерка се дължи на известен биологически закон. От вибрациите на човешкия мозък се определят състоянията и характера на човека. Когато е сит, задоволен в живота си, човек пише по-дебело, линиите са на-дебелени. Когато човек е гладен, незадоволен в нещо, линиите на буквите му са тънки, изтънчени. Като правите различни опити в това направление, ще видите, че гладът се отразява, не само върху почерка на човека, но и върху вкуса му към музиката. Дръжте някой разположен човек няколко дни гладен и след това идете да му посвирите малко. Ако го питате какво желае да му изсвирите, той веднага ще каже:" Щом си дошъл да свириш, изсвири ми някое парче с материален, с физически характер. Не ми се слушат идеални работи. “Дайте му след това да напише нещо, ще видите, че линиите в него са тънки, слаби, без надебеляване.

Следователно при сегашния живот на земята, човек трябва да започне от видимото, от материалното и постепенно, крачка по крачка, да върви към невидимото, към идеалното, към духовното. Да правите добро, да се жертвате за другите, да помагате на по-малките, да ги учите, това са неща, които се отнасят към идеалния свят. Всеки има желание да прави добро, да помага на по-малките от себе си, да ги учи, но той трябва да знае как да направи това. За тези неща се изисква вътрешна подготовка, вътрешно знание. Мнозина искат да познаят Христа, но не знаят как да се домогнат до това познаване. Чудно нещо! От две хиляди години насам се говори за Христа, а хората още не Го познават. Как може ученикът да се представи пред учителя си? – Като учи. Достатъчно е ученикът да учи добре, за да го намери учителят му. Щом учителят намери ученика си, последният започва постепенно да го познава. Тъй щото, когато ученикът изучава предметите, които учителят му преподава, той влиза освен във външна, още и във вътрешна връзка с учителя си. Следователно, когато искате да бъдете обичани от Бога, вие трябва да живеете според законите на Божествения живот. От вас не се изисква да разберете работата и проявите на Бога във всички светове и слънца. Достатъчно е да проникнете в онзи малък кръг на дейността Божия, която можете да схванете със своето съзнание. В това отношение вие трябва да бъдете като децата, да сте доволни от малкото. Щом искате да познаете Бога и Христа, трябва да вземете участие в тяхната работа в най-малък размер, в кръга на вашите възможности. Ако нищо не правите за Бога, за Христа, по никой начин на можете да Го познаете. Мнозина искат първо да получат блага от Господа, а после да повярват в Него. Всъщност, законът е обратен: първо трябва да повярвате, а после ще получите блага. Питам: какви блага можете да очаквате, когато предварително вече сте получили най-голямото благо – животът?

За следния път всеки от вас да напише един стих или едно изречение с най-красив почерк. Ако пишете азбуката внимателно, бавно, спокойно, ще видите, че всички букви не са еднакво красиви. Буквите а и б са красиви, но буквите в, г, д, ж не са толкова красиви. В бъдеще новите краснописци ще обръщат внимание на движенията, които ръката прави при написване на буквите. Движенията на ръката оказват влияние върху мозъка, върху нервната система на човека. Ако движенията при написване на буквите са правилни, те се отра-зяват благоприятно върху паметта, върху развиването на ума. Те развиват мекота и стабилност на човешкия характер. Изобщо всички движения, които човек прави, определят неговото състояние, както и характера му. Срещате един човек с наведена глава, едва влачи краката си. По движенията на този човек съдите, че той е изгубил смисъла на своя живот. Ако срещнете човек, за когото животът има смисъл, ще видите, че той върви смело, с изправена глава, със сигурна стъпка.

Сега ще ви дам едно упражнение за усилване на паметта. Които имат силна памет, те са свободни, могат да не правят упражнението. Онези, на които паметта е слаба, ще правят упражнението в продължение на един месец. Упражнението е следното: ще турите ръцете си на кръста. След това ще вдигнете десния си крак и ще го допрете, колкото може по-нагоре на бедрото на същия крак. През това време ще стоите само на левия крак. После ще свалите крака си и ще направите същото упражнение с левия крак. Така ще правите ту с десния, ту с левия крак в продължение на десет минути. Това упражнение развива стабилност, устойчивост на организма, а също така оказва влияние и върху паметта. Ако искате да имате резултати, правете упражнението редовно. Какво ви струва да отделяте всеки ден по десет минути от времето си за подобрение на своя организъм? Ако доброволно не правите движения, природата насила ще ви застави. Тя разполага с ред негативни методи, чрез които възпитава хората. Тя им изпраща болести и по необходимост те правят движения, въртят се в леглото на една и на друга страна. Резултатите на тези движения не са толкова добри, колкото при движенията, които здравият човек прави. Всяко движение, което правите, трябва да бъде разумно, да има смисъл. В идейния живот всяко движение е разумно. Когато сте добре разположени, движенията излизат естествени. Щом изгубите разположението на духа си, движенията започват да стават неестествени. Като правите движения, не се страхувайте, че ще направите повече или по-малко, отколкото трябва. Броят на движенията е точно определен. Движението на ръката означава волев импулс. Ако това движение е правилно, то събужда красив подтик в човека.

Баща има син, който следва в странство. Един ден синът пише на баща си писмо. Бащата отваря писмото, чете, взира се в него, нищо не може да разбере. Писмото е писано на бързо, едни букви нагоре, други надолу, остри, ъглести като йероглифи. Това е неразбраното писмо в живота. Когато обичате някого, вие пишете красиво, отчетливо, чисто, не бързате. Вземате хубаво перо, чиста книга, хубаво мастило и тогава пишете – по всички правила на етикецията. На баща си пишете:"Татко, искам да изпълня желанието ти, но..." На възлюбения или на възлюбената си пишете:" Добрият живот носи щастливи минути." Питам: как трябва да напишете писмото на баща си? На баща си ще напишете едно красиво писмо, да се чете добре, разбрано. Като го прочете, бащата трябва да остане доволен.

И ние всеки момент пишем писма до небето. Всяка наша мисъл, добра или лоша, е писмо, отправено до небето. Всяко наше разсъждение върху известен въпрос не е нищо друго освен писмо, изпратено до небето. Ако мисълта ни е красива и разсъждението право, ние сме доволни от това писмо. Тогава затваряме писмото в плик, подписваме се и го пращаме в пространството. Вие написвате на баща си писмо със следното съдържание:" Любезни татко, намирам се при лоши условия. Работа нямам, гладен и бос ходя. Важно е при това, че не зная коя е причината за положението, в което съм изпаднал. Ако можеш, пиши ми нещо по този въпрос." Изпращате писмото и чакате отговор. Понеже нещата са наредени разумно, невидимият свят ви е поставил при тези условия с цел да ви възпита. По някакъв начин той ще ви изпрати една мисъл, чрез баща ви или чрез друг някой, от която ще научите защо сте поставени при неблагоприятни условия на живота. Щом се домогнете до причината на вашето положение, вие постепенно почвате да се коригирате и положението ви се подобрява. Чрез изпитания и страдания човек намира мястото, което му е определено в живота. Днес последните са заели първите места, а първите – последни. Който иска да бъде пръв на небето, като слезе на земята, той трябва да вземе последно място. Ще се впрегне на работа, ще учи и по този начин ще намери причините за противоречията в своя живот. Това е задача, която всеки човек трябва да реши.

Като ученици у вас трябва да се събуди желание да разбирате живота. Щом разберете живота, тогава и науката, и изкуствата се осмислят. В науката, в изкуствата, във всички отрасли на живота участва човешката мисъл. Щом е така, човек непременно трябва да се интересува от живота, разбирам от съзнателния, добрия живот. Щом живеем добре, ние изразяваме Божествения живот в себе си. Без този живот няма мисъл. Без този живот не можем да влезем в общение с разумните, с напредналите същества. За да влезем във връзка с мисълта на някой велик писател или учен, ние трябва да носим в себе си Великия живот– животът на Бога. При това положение само можем да разберем каква е била интимната мисъл на този велик човек. Тази мисъл не е негова само. Тя се е носила от векове насам, минавала е през много умове, разработвала се е, докато най-после е излязла от перото на този учен в стройна, красива форма, за да просвещава умовете и сърцата на хората. За това се изисква още и любещо сърце, пълно с любов, с обич. Тогава ще ви се разкрие дълбокият смисъл на всяка прочетена от вас дума. Ще разберете при какви условия е работил този учен и защо си е послужил с една или с друга дума.

Когато писал своите Послания, апостол Павел употребявал някъде неопределена форма. Той е бил учен човек, което показва, че това е правил съзнателно, а не произволно. Много филолози и досега не могат да разберат защо си е служил с неопределена форма. Щом си е служил с тази форма, той имал някаква идея. Затова именно всички трябва да работите, да влезете във връзка с великите, с учените хора на миналото, да разберете тяхната интимна мисъл, която ги е заставяла да пишат по един или по друг начин. Това се постига с подобрение на живота, с внасяне в него елемента на любовта. Човек трябва да обича. – Какво трябва да обича? – Той тряб-ва да обича красивото, великото в света и към него да се стреми. И грозното може някога да се обича, но само толкова, колкото е контраст на красивото. Злото може да се обича само като контраст на доброто. Омразата може да се обича само като контраст на любовта. Който има изобилна любов в себе си, той може да обича и омразата, и злото, и грозотата. Какво означава това? – Когато обичате някого, вие го обичате и с недъзите му, и с погрешките му – всичко му обичате. Когато не обичате някого, и най-малкият недъг в него, най-малката запетая е в състояние да ви отдалечи от този човек. Това опорочава живота ви, нарушава чистотата на вашата любов. Затова и Писанието казва: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си." Значи, първо ще възлюбиш Бога, след това ще възлюбиш ближния си – човека.

И тъй, когато Божествената Любов се прояви у нас, ние казваме, че Бог е проява на тази любов. Когато пък ние проявяваме своята любов в Божествения живот, тогава Бог проявява към нас любовта си в нашия живот. Следователно, ние ще проявим своята любов в Божествения живот, а Бог ще прояви своята Любов в нашия живот. Това е великото в света. Това е задача за разрешаване. Значи ние трябва да разрешаваме Божествената Любов, да проявяваме Бога в себе си, а Той трябва да проявява нас в себе си. По този начин ще има допирни точки между Божествения и нашия живот. Само така ще разберем разликата между Божията Любов и нашата.Така ще се създаде вътрешна връзка, вътрешна хармония между двата свята. Тази връзка ще осмисли живота на хората и ще ги сближи.

Следователно, ако искате да създадете връзка с някой човек, вие трябва да намерите в него поне една добра черта, която винаги да държите в съзнанието си. По този начин и вие, и той ще проявите любов един към друг. Това е приятелство, това е любов към ближния. Не е нужно човек много да говори, за да създаде приятелски отношения с някого. Многото гово- рене забулва истината. За да се домогне до любовта, човек трябва да постави за основа на живота си такива максими, такива правила и закони, които да имат резултати. Всеки Божествен закон, приложен в живота на човека, произвежда буря, която или ще го повдигне, или ще го разруши. За да не пострада, човек трябва да върви в съгласие с този закон, да не му противодейства. – Не може ли без бури? – Не може. – Защо? – Когато влиза в гъста материя, каквато е човешкият живот, Божественото среща голямо съпротивление, вследствие на което частиците на тази материя се раздвижват силно, сгорещяват се и се образува голяма топлина, от която тялото или ще се стопи, или трябва да направи усилие да си пробие път.

Ето защо, когато тръгне в Божествения път, човек не трябва да спира, да се колебае, да се съмнява. Той трябва да върви напред с бързина, която да преодолява всички препятствия. За последствията не мислете. Щом сте влезли в Божествения свят, страхът трябва да отстъпи, да излезе навън. Така е било с мъчениците християни. Когато ги заковавали на кръста, когато ги туряли на кладата, те пеели и славили Бога. Идея са имали тези хора! Който носи в себе си Божествени идеи, той не страда. Изобщо в човека страда низшето, но щом Божественото, висшето съзнание в него се пробуди, той повече не страда. Докато е в ада, човек страда; щом влезе в рая, страданията му изчезват. Човешкото съзнание носи страдания. Божественото съзнание носи радости.

Когато работите върху себе си, правете наблюдения, коя е първата дума, с която започвате деня. Записвайте всяка сутрин коя е първата дума на вашата реч, с която се обръщате към другите. Като се събуди от сън, някой казва:" Донесете обущата ми!" Или:" Донесете дърва и запалете печката!" Друг казва:" Чакай да видя, какво имам в кесията." Детето пък казва:"Мамо, хляб искам!" Всеки човек започва деня с някаква дума, или с цяло изречение, но интересно е да направи наблюдение върху себе си поне в продължение на десет деня, с какви думи ще започва своята реч. Не само това, но правете наблюдения, каква ще бъде първата дума, с която ще посрещнете някой свой приятел или своята жена, или дъщеря си. Онези от вас, които са по-свободни, нека направят това наблюдение върху себе си да видят с какви думи започват деня. Това упражнение ще държи съзнанието ви будно поне за десет дни. Като правите тия упражнения, не мислете, че ще влезете в разрез със своите знания. Не, знанията, които сте придобили, могат само да ви радват. Обаче вие трябва да знаете, че освен знанията, до които човечеството е дошло, има и други знания, за които човек трябва да се приготовлява по ум, по сърце и по воля. Упражненията, които се дават в Школата, са приготовление на вашите органи за възприемане на бъдещето знание. Всеки ден носи ново знание със себе си. Човек трябва да развива своята чувствителност, да възприема това знание. Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде доволен от живота си. Ставаш сутрин, бъди доволен, че си станал. Боли те единият крак – бъди доволен и благодари, че само единият крак те боли, а не и двата. Ако те болят краката, благодари, че поне ръцете не те болят. Ако те болят ръцете и краката и не можеш да станеш от леглото, благодари, че можеш да се молиш. Като се молиш четири-пет часа, ще се развърже едната ти ръка. Като се молиш още четири-пет часа, ще се развърже другата ти ръка. След това ще се развърже единият ти крак, после – вторият и няма да забележиш как ще се развърже тялото ти, и ще станеш от леглото си здрав, доволен, че можеш да се молиш на Бога така, както никога не си се молил. Не са лесни тези упражнения. Те изискват воля, усилие. Мъчно е човек да бъде благодарен, доволен при всички условия на живота си, но трябва да работи в това направление, да развие тази черта в себе си. Мнозина дават външен израз, че са доволни от условията си. Те се усмихват и казват, че са благодарни, но това е привидно. Човек вътрешно трябва да бъде доволен, вътрешно трябва да се усмихва, сам със себе си да се разговаря, да разсъждава и да се запитва:" Защо не съм доволен и благодарен от положението си?"

Толстой дава един разказ, в който представя разбирането на съвременните хора за християнството. Двама братя се разговаряли помежду си по въпроса за Христовия за-кон. Единият от тях казал:" Христовият закон – законът на любовта се изразява в готовността на човека да приеме всичко в живота си с любов, с търпение, без никаква критика, без никакво роптание." Представете си, че някой благочестив човек е прекарал цели 20 години в пустиня в пост и молитва, в служене на Бога и след това слиза в света да помага на хората. Потропа на една врата, не го приемат; потропа на втора врата, не го приемат; потропа на трета, на четвърта, пак не го приемат. Стотици врати обиколи, но никъде не го приемат. Ако при това положение този човек се обърне към Бога с молба да го напъти там, дето се нуждаят от него, и благодари на тези изпитания, без да роптае, без да се огорчава, той е постъпил по Христовия закон. След това Бог ще го напъти към онази врата, дето ще го приемат с благодарност. Започне ли да роптае, да съди, да критикува хората, че не са внимателни, не са добри, този човек е далеч от Христовия закон, той не може да се нарече християнин. Това е мъчение, а не страдание.

Съвременните християни минават през същия изпит, но като не са готови за него, те се мъчат. Онези християни, които са минали този изпит, не се страхуват. Те гледат на него като на книжен нож. За тях изкушенията в света не са нищо друго, освен миражи, които постепенно се разсейват. Затова душите на тия хора са свободни като птички във висините.

На ученика е нужно и самообладание. Чрез самообладание ученикът развива своя ум, своето сърце и своята воля; от друга страна, то помага за усилване на паметта, за подобрение на физическото му здраве, за подобрение отношенията между приятелите му. Човек трябва да прави усилия, да работи съзнателно върху себе си, за да развива самообладание. Без това качество той не може да прогресира.

За следния път напишете по едно изречение или по един стих, но красиво, чисто и се подпишете на листа. Ще бъдете смели, решителни, ще минете като автори. Тази работа ще бъде като конкурс, на който ще получите премия. Старите гърци са устройвали игри, надбягвания, на които само един е получавал награда – венец. Считайте, че и на вас ще се даде от невидимия свят такъв венец, затова гледайте да напишете нещо хубаво, което да задоволи самите вас. Като напишете изречението, прочетете го няколко пъти. Ако не ви хареса, не го късайте, но турете този лист настрана и като отидете на Витоша, изгорете го. Друг път ще ви дойде по-хубава мисъл. Докато не останете доволни от мисълта, която сте написали, не се спирайте. Пишете една, втора, трета мисъл, докато се установите върху тази, която най-много ви хареса. Може би тази мисъл да ви е предадена от някое възвишено същество. Вие трябва да зачитате всяка мисъл, всяка идея, която минава през ума ви, макар и да не ви харесва много. Често децата могат да изнесат по-хубави мисли от възрастните. Затова, стремете се да уважавате и почитате всичко хубаво, което човешката глава може да роди.

Ще ви дам един съвет относно космите, които падат от главите ви при ресане. Когато се решите, не хвърляйте космите си, но събирайте ги в торбичка; като съберете повече, занесете ги на Витоша и там, на някой чист камък, ги изгорете. Нека пепелта от космите се разнесе из въздуха, за да се оплодят идеите, които са минали през главите ви.

Сега ще кажете:" Защо трябва да горим космите си, а да не ги хвърляме? Какво ли се крие в това?" – Не чоплете Божественото. Ако чоплите, ще го изгубите и после ще съжалявате, защото не можете вече да го върнете. – Ами какво ще кажат хората? – За вас е важно какво Бог ще каже, а Той никого не съди. Казано е за Бога: "Отец никого не съди." – Кой съди тогава? – Той е предоставил това на синовете Божии. Значи ние сами себе си съдим. Като сравняваме нашите работи с Божиите, не ги харесваме и започваме да се съдим. Обаче Бог лесно изправя нещата. Достатъчно е да духне веднъж, за да изправи всичките ни погрешки. За Него всичко е възможно.

Сега в резюме ще кажа следното: Не чоплете Божественото в себе си! Не се обезсърдчавайте! Изправяйте недъзите си разумно! Не туряйте излишен товар на гърба си!

"Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!"

8. Лекция от Учителя, държана на 14 декември, 1927 г. София.

Начало: 19:00

Най-често използвани думи в беседата: човек, време, живот, може, бог, всички, себе, има, хора, бъде, вечността, любов, съзнание, свят, всичко, мисъл ,

Общ Окултен клас , София, 14 Декември 1927г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder