НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Твърдата храна

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Твърдата храна

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, земя, всички, хора, живот, дойде, свят, време, тяло, казва, могат, бог, говори, добро, себе ,

 Неделни беседи , София, 18 Декември 1927г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Беседа от Учителя, държана на 18 декември, 1927 г. София. – Изгрев.

А твърдата храна е за съвършените, които по навикновение имат чувствата си обучени, да разпознават доброто и злото." *)

Една от главните способности на човека е да различава доброто от злото. Страданията в света са последствия на злото, а радостите – последствия на доброто. Принципиално е така. От Божествено гледище, обаче, страданията на хората идат за тяхно добро. В безпределната си Мъдрост, Бог превръща страданията на всички народи, общества, хора и души в добро. Това е в интереса на Божието Царство. Бог не търпи дисхармония. Следователно, когато се говори за разпознаване на доброто от злото, това подразбира изучаване същината на Божествения живот. Дойде ли човек до този живот, той не може и не трябва да прави компромиси с доброто за сметка на злото. Ако направи нещо лошо, нищо не може да го оправдае. Доброто е добро, злото е зло. В Божествения живот те са строго разграничени. Който пита, какво нещо е доброто и какво – злото, той може да чете по тези въпроси ред философски трактати. Ние, обаче, не считаме за нужно да обясняваме, какво нещо е доброто и какво – злото. Според нас, доброто е положителна величина, със знак плюс; злото е отрицателна величина, със знак минус. В това отношение, злото и доброто, като величини, могат да послужат в математиката, както служат всички математически величини. Когато доброто и злото се употребяват, като математически величини, на своето място и време, те са полезни. Обаче, не се ли употребяват на своето място и време, те причиняват големи пакости, големи вреди на човечеството. Запример, приятно е да седиш зимно време около огъня, но страшно е да накладат огън на главата ти. Неприятно е малко да носиш цял кош с ябълки на главата си, но приятно е да носиш няколко ябълки в стомаха си. Приятен е огънят отдалеч, но опасен е огънят отблизо. В този смисъл, колкото и да е желано доброто, щом се приложи върху човека в увеличен мащаб, то става непоносимо.

И тъй, всяко нещо, добро или зло, взето в увеличена мярка, не на своето място и време, не може да ползва човека. Запример, знанието е храна за ума, но многото знание уморява човека, още повече, ако не е асимилирано. От Божествено гледище, умът е физическото тяло на духа; в нето духът се облича, за да се яви пред Бога. Умът не представя още истинския човек, но той е негов отличен слуга, който разрешава всички житейски въпроси. Във физическия свят умът е един от главните фактори; освен него има още два фактора: сърцето и тялото. Следователно, съществува физически, сърдечен и умствен свят, всеки от които се разделя на още три. Колкото и да се говори за тия светове, те представят за човека ненужно знание. Ако той не може да се ползва от него, в ума му ще се създаде голямо натрупване. И наистина, ако се проследят причините за човешките страдания, ще се види, че една от причините се дължи на натрупването на излишна енергия във физическото, умственото и духовното тяло на човека, или в тъй нареченото звездно тяло. Натрупването на тези ненужни вещества в различните тела на човека, произвежда аномалия в неговия живот. Запример, всички отрицателни чувства в човека, като омраза, завист, гняв и др., се дължат на излишни вещества в неговото астрално или звездно тяло. Гордостта, самосъзнанието, амбицията и ред още отрицателни прояви в човека се дължат на излишни вещества в неговото умствено тяло. Вследствие на тия излишъци, човек може да изпадне в някакво неестествено състояние, било във физическо, в умствено или в сърдечно отношение. Тъй щото, когато се говори за самовъзпитанието на човека, това подразбира да възпита той своето тяло, своето сърце и своя ум. Тялото, сърцето и мозъкът са трите главни фактора, които играят важна роля за развитието на човешкия дух и човешката душа.

В прочетената глава се казва, че на жените е забранено да говорят в църква. Питам: вечен принцип ли е този? Наистина, докато е болен, човек не трябва да говори, но като оздравее, ще говори. Болният не трябва да яде всякаква храна, но като оздравее, може да яде, каквато храна пожелае. Значи, във времето на Апостол Павел е било забранено на жените да говорят в църква, понеже не са знаели, какво да говорят. Може да говори само онзи, който знае, какво да говори, който дълго време се е учил. Той трябва да е свършил поне един факултет в университета, но не в университети като сегашните. Той трябва да се е учил във Всемирния университет, че като излезе да говори, да знае, де, какво и как да говори. Говорителят не трябва да бъде като онези продавачи на симити по улиците, които купуват от фурните и ги препродават. Добре е да търгува човек, но да бъде сам и производител, и продавач. Покрай търговията човек се запознава с хората, но понякога се скарва с тях. Същото нещо може да се каже и за земеделието, и за науката. Докато не знаят още, какво и как да говорят, хората ту ще се запознават, ту ще се карат помежду си. Следователно, те трябва да дойдат до положение, така да използват живота, че всички да бъдат доволни от него. „А твърдата храна е за съвършените." Животът е твърда храна, но ако вие не разбирате, отде е произлязъл той, трябва ли да се отказвате от него? Ако не можете да свършите университет, трябва ли да се отказвате от знанието? Ако никой не ви обича, трябва ли да се откажете от любовта? Ако никой не ви е направил добро, трябва ли да се откажете от правене добро на другите? Казвате: Понеже никой не ми е направил добро, и аз се отказвам да правя добро на хората. Понеже не съм свършил университет, не искам вече да уча. Не, така не се говори. Само децата могат да говорят така. Колко години са нужни на човека, за да свърши един факултет? На земята са потребни четири години, за да се свърши един факултет. Обаче, за да свърши човек един факултет в ангелския свят, нужни са 777 прераждания. Какво ще кажете на това? Туй е една математическа вероятност. Който е свършил ангелския университет, той знае много неща, минава за учен човек. Достатъчно е този учен да духне един житен клас, за да узреят моментално зрънцата му. Ще дойде това знание, но за кои? – За съвършените. Казвате: Какъв е смисълът на живота? Вие можете да разберете смисъла на живота само след като сте се прераждали 777 пъти на земята, и то епохални прераждания, в които да сте извършили нещо велико. Знаете ли, колко кардинални и колко обикновени прераждания трябва да мине човек на земята? Като не могат да отговорят на някои трудни въпроси, турците казват: „Седем
ката нагоре, седем ката надолу." Значи, повече няма какво да се мисли. Казано е в Писанието: „Знанието възгордява, а любовта назидава." Какво означава тази мисъл? – Знание без любов възгордява, а знание с любов назидава. Мнозина мислят, че знанието не се нуждае от любов. Вие трябва да знаете, че любовта, именно, носи знанието. Сам Апостол Павел казва: „Не отделяйте знанието от любовта." Обаче, знание без любов възгордява. В това отношение, мъдростта представя най-мъчния път в живота на човека. По-труден път от мъдростта не съществува. И по-лесен път от любовта не съществува. Няма по-лека наука в живота от любовта. Следователно, любовта е за децата, а мъдростта – за възрастните, за съвършените. В това няма никакво противоречие. И децата, както и възрастните, вървят в свой път. Като дете, човек върви в пътя на любовта; като възрастен, той влиза в пътя на мъдростта.

Казвам: в духовните хора трябва да се създаде силно желание към учене. Колкото малко знание да има, човек трябва да го знае така съвършено, че и на изпит да се постави, да издържи. Всички изпити, всички добри и лоши мисли, които минават през ума ви, не са произволни, те са числа, величини, точно определени. Духът и душата вечно пътуват, вечно се движат в пространството, и по този начин се учат. Както духът и душата, така умът и сърцето са във вечно движение. Всичко в света се движи. Като се движите, вие виждате различни дървета, цветя, птички, звезди, изгряването и залязването на слънцето и т.н. Питате: дърветата, реките имат ли някакво отношение към нас? – Имат, разбира се, но вие не знаете, какво е отношението им към вас. Вие знаете, например, че дадена река тече към изток, друга – към запад, трета – към север и четвърта – към юг, но нищо повече не знаете. Какво е отношението на една река към вас, какво е нейното предназначение в природата – не знаете. Нищо в света не е случайно създадено. Всяко нещо има свое строго определено предназначение и съотношение към други неща. Някой казва: Какво ме интересува въпроса за големината на Великия или Тихия океан? – Тогава, защо се интересувате, колко пари е оставил баща ви в народната банка? Както ви интересува въпроса за вашето наследство, така трябва да ви интересува въпроса за големината на Великия или Тихия океан, защото, според изследванията на някои учени, предполага се в него, както и в други океани и морета, да има около десет милиона тона разтворено злато. Десет милиона тона злато! – голямо богатство е това. Де да имат българите сега това злато? Трябва да се интересувате от океаните, понеже те представят възможности, условия за вашето развитие. Те са девствена почва, която се приготвя за бъдещата култура. Водата на Великия океан, например ще залее някои от съвременните континенти, а голяма част от сега живущите хора на земята ще се преселят на неговата почва. – Възможно ли е Господ да ни извади от Европа и да ни постави на почвата на Великия океан, при съвсем нови условия за нас? – В това няма нищо невъзможно. Както сте напуснали небето и сте слезли на земята, така ще се изселите и от Европа. Това не е нищо друго, освен преселване. Едно време бяхте на небето, веселихте се със Синовете Божии, но след това напуснахте небето и тръгнахте да странствате. Едно време хората живяха в Обетованата земя, но после я напуснаха, и от хиляди години насам те непрекъснато странстват. Значи, хората са излезли от една грамадна земя в космоса и са дошли на земята да работят, да учат. И в Притчите е казано: „И веселиха се в Обетованата земя."

Съвременните учени казват, че слънцето на космоса е 75 милиона пъти по-голямо и с по-силна светлина от нашето слънце. Въз основа на това, аз правя следното сравнение: в космоса също така съществува земя, която вие някога сте напуснали, за да дойдете на нашата малка земя. Космическата земя е също така 75 милиона пъти по-голяма от нашата. Помните ли, че някога сте живели на тази земя? Помните ли някои от нейните гледки? Ще кажете, че нищо не помните. Питам: как ще си обясните тогава някои ваши странни сънища? Сънувате, запример, че сте някъде, но нито на земята, на която днес живеете, нито на небето. Като не можете да си обясните тия сънища със знанията, които имате на земята, вие се отнасяте към тях с пренебрежение и казвате: Фантазия е това! Не, в подсъзнанието на човека са складирани ред впечатления, ред спомени, които говорят за живот в далечното минало. Космичната земя, за която говоря, е жива. И досега още живеят върху нея съвършени същества, завършили своето развитие. Мнозина наричат тази земя „рай," а някои я наричат „Царство Божие." Тази земя има своя външна и вътрешна страна. За да дойде човек до тия възгледи за нещата, той трябва да участва в делата Божии, т.е. да се свърже с Него. Ако вие не чувствате в себе си Божията Любов, Божията сила и мисъл, де е тогава вашата човещина? Ако нямате прави отношения към Първата Причина, вие ще живеете под вечен страх и ще бягате от Бога, както животните бягат от човека. Защо животните бягат от човека? Защото той има оръжия, с които убива, коли, унищожава. И земята се страхува от човека. Защо? Защото той впряга ралото и започва да оре, да я обработва.

Съвременните културни хора са подобни на ралата, които, дето минат, всичко разорават. И след това те казват: Ние орем. – Ако на място орете, има смисъл това оране; ако на място не орете, ще причините повече вреда, отколкото полза. Ако искате да знаете, каква е вашата работа, питайте дърветата, скалите, планините, какво те ще кажат за вас. Съвременните хора изсичат гори, пробиват тунели, но с това заедно и рушат. Възвишените същества създадоха планините, горите, а хората ги разрушават. Кое е по-голямо изкуство: да приготвите една дреха, без да прекарате игла през нея, или да я скроите, т.е. да нарежете плата на парчета и отгоре да минете няколко шева с машина. Първото изкуство е по-голямо от второто. Невидимият свят работи по първия начин, а хората – по втория. Те разрушават готовото и върху него минават с машини, наново го обработват, като казват: Културата изисква това. Когато някоя шивачка ушие една рокля, всички се възхищават от нея и казват: Голяма майсторка е тази шивачка! Тя е свършила в Париж. Казвам: докато през дрехите на съвременните хора минават железни игли и машини, нищо ново не може да се очаква от тях. Такова шиене на дрехите не може да окаже добро влияние върху възпитанието на човечеството. Само ризите на болните хора могат да се шият с железни игли, за да им предадат здраве, сила. Обаче, ризите на здравите хора трябва да се плетат или шият със златни куки, със златни игли. Железните игли внасят нещо нехармонично в характера на здравите хора. Съвременните хора често си служат с железни игли, с железни шила. Някоя жена живее добре с мъжа си, но дойде съседката й при нея и започва: Както виждам, вие живеете добре с мъжа си. – Да, разбираме се. – Хубаво е това, но едно нещо ще ти кажа: Виждам, че твоят мъж е малко игрив, обича да хвърля погледи натук-натам. Бъди внимателна, следи, да видиш, какво прави. Мъж е той, няма защо да му се вярва напълно. Поседи малко тази съседка, поразговори се и си отива. Остава тази млада жена сама и започва да мисли. Какво мисли? Шило е влязло вече в сърцето й. Като се върне мъжът й от работа, тя започва да го наблюдава, дали не е станала някаква промяна в него. Мъжът се чуди, защо жена му го гледа така изпитателно. – Какво има, жена? – Нищо. Казвам: има нещо. Съседката е дошла на гости, скроила е нещо, турила е в него желязното шило, а заедно с това е вмъкнала и съмнението. Какво представя съмнението? Съмнението е известна нечистота, която влиза в астралното, т.е. в звездното тяло на човека, и той изпитва завист, омраза, съмнение и казва: Не зная, какво става с мене, но изгубих мира си. Какво да правя сега? – Не приемайте в дома си шивачки, които работят с железни игли. И ако отидете в дома на съседката ви, която е свършила по шев в Париж, ще й кажете: Аз имам един болен съсед, на когото ще ви моля да ушиете една риза. Ако съседката ви се съгласи, ще я заведете при болния, да вземе мярка за ризата му. И наистина, казано е: „Болни утешавайте!" На вас пък казвам: мислете върху железните игли и шила и приложете тази аналогия в живота си, да се ползвате от нея.

Казвате: Какъв е смисълът на живота? – Животът има трояк смисъл. Първо, смисълът на живота се отнася до физическото тяло на човека, да си създаде той здраво, добре организирано тяло, в което духът и душата да живеят, да извършат своята работа на земята. Второ, смисълът на живота се отнася до астралното, или звездното тяло на човека, да подобри неговото състояние, да повдигне неговите чувства и желания на такава степен, че да уравновеси силите на неговото сърце. Тъй организирано това сърце, любовта ще влезе в него като енергия, като сила, която ще донесе живота. Иначе, това тяло може да бъде пълно с отрицателни чувства и низши желания, които ще му причинят смъртта. И най-после, смисълът на живота се отнася до умственото тяло на човека, да създаде той в себе си здрав мозък, който да възприема само ония мисли, необходими за храненето на неговия дух. Щом разбере смисъла на живота по този начин, човек се намира вече пред границите на Божествения свят, пред живота на душата, дето съществуват закони на пълна хармония, закони на вечна красота и единство.

Съвременните хора се натъкват на ред противоречия, вследствие на условията, при които живеят, както и на вярванията им. За да разрешат правилно тия противоречия, те трябва да знаят, де именно се явяват тия противоречия, дали във физическото, в астралното или в умственото им тяло. Те трябва да знаят, де се заражда доброто и де – злото. Доброто и злото са сили, които работят, както в природата, така и в организма на човека. Тези сили се предават по влияние от един човек на друг, както болестите. Когато в дома ви дойде някоя шивачка, която страда от заразителна болест, в дрехата, която ще ви ушие, тя ще остави нещо и от болестта си. Добре ли е ушила тази дреха? Външно дрехата може да е ушита добре, но вътрешно тя крие в себе си нещо не добро. Както се предават болестите, така може да се предаде и любовта. Как трябва да се шие за в бъдеще? За в бъдеще дрехите няма да се шият. Ако разберете тази мисъл буквално, вие ще се намерите в противоречие и ще кажете: Как е възможно да не се шият дрехите? Като казвам, че за в бъдеще няма да има никакво шиене, подразбирам непреривност в мисълта на човека. Мисълта на съвременните хора е създадена от отделни факти. Фактите са граници, които само потвърждават известни истини, но те не представят нещо цяло. Един факт може да показва признаци на живот, но той още не е самият живот. Фактът свидетелства само, че на известно място се проявява животът. Следователно, животът има смисъл, когато се прояви в своята непреривност. Това значи да изработва човек дрехите си по нов начин, без шевове, без кроене. Който иска да си изработи дреха по новия начин, той трябва да пази в чистота своето физическо, астрално и умствено тяло и да държи връзка между тях. Така ще се разбере същината на живота. Сърцето е център на звездното тяло, а мозъкът – на умственото тяло на човека. Който не може да владее своето физическо, астрално или звездно и умствено тяло, той всякога ще бъде изложен на страдания, противоречия и несполуки в живота. Несполуките се дължат на известни колебания в ума. Умът на човека не трябва да се колебае. Несполуките се дължат още и на отлагане на нещата. Дойде някоя хубава мисъл в ума ви, или някое благородно чувство в сърцето ви, но вие отлагате тяхното реализиране. Дойде някой беден човек в дома ви, нещо ви пошепне да го приемете, но понеже сте свидлив, вие отказвате да го приемете, като се оправдавате, че днес нямате тази възможност. Казвате си: Днес не можах да го приема, но друг някой ден ще стане това. Той ще дойде и друг път в моя дом. Да, природата забавя, но не забравя. Ще дойде ден, когато положението на този беден ще се измени, и тогава вие ще се нуждаете от него. Умният човек трябва да бъде като мъдреца, да предвижда нещата и да гледа на всеки човек като на душа, излязла от Бога и дошла на земята да свърши известна работа.

Мнозина питат: Душата има ли страдания? Колкото и да е възвишена, душата страда; и тя има свои мъчнотии, свои трудности. Умът пък и сърцето на човека често изпадат в смущения и колебания. Колкото възвишен и силен да е духът на човека, щом е дошъл на земята, и той носи известни тежести. Бог предвижда всичко това, вследствие на което е поставил всеки човек при условия, необходими за неговото растене и повдигане. Той е решил да спаси човечеството, заради което изпрати Сина си между хората. Но и при това положение хората са неблагодарни и казват: Защо ни е този ум, щом страдаме толкова много? – Този ум, именно, ще ви спаси, но вие трябва да го използвате разумно. – Защо ни е това сърце, да изпитваме толкова страдания? – Това сърце, именно, ще ви спаси, но трябва правилно да използвате неговите сили. Единственото нещо, което ще спаси човека, това са страданията. Бог говори на човека чрез страданията, а ангелите – чрез радостите. Господ пита човека: Ти знаеш ли, защо страдаш? – Не знам, Господи. – Ти страдаш, защото си напуснал бащиния си дом, забравил си майка, баща, братя и сестри, скиташ из света като чужденец. Върни се дома си, дето всички те чакат. Вън е студено, 36° под нулата, а ти си бос, със скъсани дрехи. Върни се в дома си, дето те чака топла стая и любещи същества! Съзнае ли своето отклонение, човек влиза вече в небето, в своя дом, между същества, които го обичат. Ако срещнете едно от възвишените същества, които живеят на небето, първо ще се уплашите от него, но после веднага ще се успокоите и ще разберете, че се намирате пред същество, което няма никакви отрицателни мисли и чувства в себе си. Когато Христос се яви на учениците след възкресението си, те първо се уплашиха от Него, но като им каза „Мир вам," те се успокоиха. Разговорът, който Христос е водил тогава с учениците си, не е предаден в Евангелието. Той е един от най-красивите разговори, които учениците са имали със своя Учител.

Апостол Павел казва, че докато дойде новото знание, старото не трябва да се изхвърля. Защо? Защото човек минава от едно преходно състояние в друго по-постоянно, но докато влезе в новото състояние, трябва да има почва под себе си. Ако разруши старата основа, преди да е съградил нова, ще увисне във въздуха. Ето, едно време Бог слезе в ума на човека, за да го повдигне, но той имаше тогава за основа сърцето. И днес Бог слиза на земята да повдигне душата в човека, а едновременно с това ще повдигне и жената, т.е. девата. Бъдещите хора ще водят девствен живот. Някои искат да знаят, трябва ли да се женят, или не. Не е въпросът до жененето, но хората трябва да живеят в абсолютна чистота в мислите, чувствата и постъпките си. Когато някой мъж срещне жената-дева, в ума му ще се събудят светли и красиви мисли, а в сърцето – възвишени чувства, и той ще бъде готов да й услужи в нещо, но с пълно безкористие. Значи, тази жена е внесла в мъжа нещо Божествено, което го е преобразило.

Казвате: Това може да стане, но не в този свят на престъпления, в който ние живеем. Питам: могат ли да се вършат престъпления при температура 10 000° или даже пет милиона градуса? Значи, днес се вършат престъпления, защото температурата на този свят е ниска. Яко живеете в един свят, в чиято атмосфера частиците се движат с бързина, по-голяма от тая на светлината, можете ли да вършите престъпления? В този свят никакви апаши не съществуват. Ако някой апаш влезе в такъв свят, той ще забрави за какво е дошъл. Ще гледа богатство около себе си, но мисъл няма да дойде в главата му да открадне нещо. Обаче, като слезе на земята, той ще се събуди от дълбокия сън и ще си каже: Съжалявам, че не взех от богатството, което ме заобикаляше. Същото нещо става и с хората на земята: докато с млади, те минават за идеалисти, за чисти хора, но като остареят, казват: Съжаляваме, че не откраднахме нещо от богатството на господаря си! Какво да правим, когато моралът ни тогава беше друг, че не можахме да постъпим другояче? Причината за това не се дължи на твоя морал, но тогава ти си живял при един светия, който се движи в свят, с голяма светлина и висока температура, при който всички нечисти мисли и желания изгарят. Който веднъж само е влязъл между чисти и святи същества, той беден не може да излезе; там ще му дадат една торба със злато, за да не го поставят на изкушение. Съвременните хора, били те религиозни или светски, не са доволни от живота, и намират, че светът още не е съвършен. Едно трябва да знаят хората: светът е замислен и проектиран в най-съвършената си форма, но понеже хората не са готови още да го възприемат в тази форма, той се проявява дотолкова, доколкото те могат да го използват и разберат. В този смисъл Бог още не се е доизказал, не се е напълно проявил. Като изучавам съвременните учени, писатели, поети, художници и музиканти, аз ги разглеждам, като носители на Божественото. Бог иска чрез тях да се проявява, но понеже те още не са добре организирани, не могат правилно да предават Божествените идеи. Това не е за упрек. Ще дойде ден, когато те ще могат правилно да предават Божествените идеи и чувства. Следователно, всички учени хора, всички хора на музиката и изкуствата са носители на Божественото, независимо това, дали те го съзнават, или не. Божественото в човека постепенно се разраства и дава добри резултати. То се развива бавно, но сигурно. Срещате две неприятелски армии, и двете добре въоръжени: с най-модерни оръжия, топове, припаси, телеграфи, телефони, радио-апарати и т.н. Дето минат, внасят страх и трепет. Всеки се запитва, коя от двете армии ще победи. Вървите по-нататък и срещате на пътя си един беден, прост колар, който отива някъде. Вие го запитвате: Какво караш в колата? – Нося едно житно зърно на един господар, който иска да го посади. Вие се засмивате и си казвате: „Трай, коньо, за зелена трева!" Как мислите, какъв ще бъде резултатът от сраженията на двете неприятелски армии, и какъв – от посаденото житно зърно? В скоро време ще чуете, че от двете неприятелски армии, тъй величествени в началото си, не е останало нищо, освен лошите последствия на разрушението: смърт, сиромашия и плач. Майки плачат за загубените си мъже и синове, бащи – за синовете си, сестри – за бащите и за братята си. Обаче, при житното зърно имате точно обратен резултат: началото е скромно, незабелязано, но краят – грандиозен: след 15 години най-много това житно зърно ще се увеличи, ще даде велики резултати, от които ще се пресушат сълзите на всички страдащи по лицето на земята. Кое е за предпочитане: да срещнете в живота си една величествена армия, или един прост човек, който носи в колата си едно житно зърно на своя господар?

Сега, пренесете тези два образа към своя личен живот, към обществения живот и към живота на душата. Чрез своите сражения, армията може временно само да спаси отечеството си, но храна не може да му даде. Армията убива, унищожава, съсипва човечеството, а житното зърно носи живот, музика и песен за човечеството. Дето има жито, хляб, там ще чувате само песни и веселби. Следователно, когато небето изпраща при вас един обикновен човек, с житно зърно в колата си, не го връщайте назад, но благодарете на Бога за здравето, което ви дава. Вземете това зърно, посадете го в земята, та когато даде плод, сдъвчете го и използвайте скритата сила, която то носи в себе си. Щом разберете силата, която се крие в житното зърно, вие ще почувствате, какво е вложено в душата на всеки човек и ще разберете, защо той е роден. Житното зърно е твърдата храна, която човек трябва да сдъвче и изяде. В него е скрито нещо велико, което след време ще даде добри резултати.

При един от израилските пророци, на име Елисей, дошъл един от царските посланици, Азаил, да го запита за здравето на Сирийския цар. Елисей утвърди лицето си на него, без да мръдне, доде се засрами той; и плака человекът Божи. И рече Азаил: Защо плачеш, Господине мой? А той отговори: Защото зная, колко зло ще сториш на Израилевите синове. – Що е рабът ти, та да направи това голямо нещо? И рече Елисей: Господ ми показа, че ти ще се възцариш над Сирия. Питам: защо плака пророкът? Той плака, защото видя твърдата храна, която се даваше на неговия народ. Израилският народ, към когото Бог имаше гопямо благоволение, не можа да разбере Бога. Защо? Имаше някакви неблагоприятни стечения на условията. И Мойсей работи между този народ, но най-после каза: Не разбрахте Божиите закони. Ето, и съвременните хора са непризнателни към Бога, Който иска да ги освободи, да им помогне, като внесе подобрение в техните тела, сърца, умове, а после и в техните души и духове. Това може да се постигне чрез знанието. Никаква слава не може да се постигне без знание. Има знание на ума, знание на душата и знание на духа. Човек трябва да се домогне до знанието на духа. В това знание не съществува никакво съмнение. То е Божествено знание. Като се говори за различни видове науки, същото може да се каже и за религията. Религията е съществувала от най-стари времена, съществува и днес. Най-добрата религия е съществувала още във времето на първия човек. Тогава е съществувала и особена наука. Първият човек още говори за небето, за звездите. По промените, които стават и са ставали на небето, се правят разни изчисления, от които се съди за културите, които са минали от това време до днес. Първият човек е разполагал с велика наука, която впоследствие се е забравила, изчезнала. Съвременните хора се силят чрез сегашната наука и религия да придобият онова, което в миналото са изгубили. Това усилие, този техен стремеж е на място. Затова казва Христос: „Кой е онзи пастир, който, след като изгуби една от своите овце, няма да остави 99-те настрана, за да отиде да търси изгубената?" Съвременните хора живеят в културата на този пастир, който изгубил една от своите овце, и казват: Отлична е тази култура! Да, отлична е културата на изгубената овца. Трагедия има днес в съвременния свят; трагедия има в човешките души; трагедия има и в човешките вярвания! Днес Христос има 500 милиона последователи, които знаят заповедта „не убий" но въпреки това не могат да се повдигнат поне до положението брат брата да не убива. Каква култура е тази?

Казвам: всеки човек за себе си е тази загубена овца, вследствие на което резултатите на тази култура са повече отрицателни. Така седи истината. Когато се говори на хората истината, те се обиждат. Много естествено! Но човек трябва да знае, какво го чака утрешният ден. Каквато основа поставиш на живота си, такъв ще бъде и по-нататъшният градеж. Да водиш порочен живот, това значи да съградиш сламен мост и по него да прекарваш тежка артилерия. Какъв ще бъде резултатът от този мост? Велика наука, велико знание се изисква за човечеството. И Апостол Павел казва: „Твърдата храна е за съвършените." Като знаеха това, древните учени поставиха знака на „Овен" като символ за самопожертване. Днес всички знаят, че в месец март настъпва равноденствие. Второто равноденствие е през септември. Равноденствието или знакът на „Овена" представя Божествения принцип на самопожертване. Минаването на слънцето през северния полюс, през полюса на Истината, подразбира закон на самопожертване. За да се познае Истината, Божественото трябва да слезе в материалния свят при онези души, които са вече на земята. Когато казваме, че съществува драма, трагедия за човешките души, ние имаме пред вид оплитането на тези души в материята. Тези души трябва да се освободят! Те са потиснати от тежестта на едно голямо здание, каквото представя материалният свят, но никой не подозира това. Никой не знае отде е дошъл, защо е дошъл и де ще отиде. Съвременният човек е изгубил историята на своето минало, историята на своето битие. Като дойде до закона на самопожертването, той ще се върне към своето битие. След първото равноденствие, в месец април, влиза знака на „Телеца или на Бика," който е принцип на майката, т.е. на онази сила, която съединява всички неща. После иде знакът „Близнаци," който представя принцип на космическия, т.е. на Божествения ум. Той свързва всички същества в едно цяло. Тези три знака в зодиака представят една триада, която се повтаря четири пъти през годината. Те съответстват на четирите полета, през които човек е минал, докато дойде на земята: той е слизал от причинния свят в умствения; от умствения – в астралния; от астралния – в физическия, дето най-после спрял.

Казвате: Това са трите месеца през годината – март, април и май, които всички знаем. Питам: вие разбирате ли значението на месец март? Ако разбирахте значението на този месец, вие бихте могли да оправите забърканите си работи. Как? Като изправите отношенията си към Бога. През месец април ще можете да изправите отношенията си към вашите ближни. През месец май пък ще изправите отношенията си към самите вас. Тъй щото, достатъчно е човек да влезе в правилна връзка с силите, които влияят през тия месеци, за да може в един месец само да подобри живота си, Как ще постигнете това? Чрез усилена работа, чрез постоянство, а не по начина, по който постъпил един пияница на име Здравко. Той пил непрекъснато цели 20 години. По едно време му попаднали на ръка няколко въздържателни книги. Прочел тия книги и си казал: Здравко, ти не трябва да пиеш вече! Нека кръчмарят разбере, че си решил въздържател да станеш. На другия ден той минал покрай кръчмата, но не влязъл вътре и си казал: Браво, Здравко, ти устоя на изкушението. Хайде сега да те почерпя за това. Влязъл в кръчмата и се напил. Това значи раздвояване на човешкото съзнание. Така постъпват и много от съвременните хора. Те казват: Ние няма да се гневим, няма да завиждаме. На другия ден минават покрай кръчмата, въздържат се: не се гневят, не завиждат на никого. Едва минат няколко крачки, те си казват: Браво, издържахме! Хайде сега да влезем в кръчмата, да се почерпим. Влизат в кръчмата и се напиват, т.е. гневът пак избухва в тях. Човек не може да се освободи от тия отрицателни прояви в себе си, докато не намери тяхното седалище. Те се намират в астралното тяло, затова върху него трябва да се работи. Казват за някой човек, че е тщеславен. Центърът на тщеславието се намира някъде в мозъка. Ако се отреже този център, човек пак ще прояви тщеславието си. Това показва, че тщеславието е пуснало дълбоки корени в човешкия мозък. Има случаи, когато и умопобъркани хора проявяват тщеславие. Те се мислят за същества, които могат да заповядват на всички.

В София имаше една македонка, Султана, която беше малко умопобъркана. Тя често казвала: Аз нося на ръката си целия свят – земята, слънцето, луната, звездите, както и всички хора. Каквото кажа, всичко става. Да, каквото каже, става, но за нея само, а не и за другите. Нейните предсказания са подобни на тия, които давал един знаменит астролог. Един от французките крале извикал този астролог при себе си и му казал: Аз мисля да отворя война на Австрия, но искам да направиш изчисления, ще бъде ли тази война сполучлива. Астрологът направил своите изчисления и казал на краля: Според съчетанията на планетите, ти можеш да обявиш война на Австрия. Условията са благоприятни. Кралят отворил война, но претърпял голямо поражение. За тази цел той решил по някакъв начин да премахне астролога. Извикал го у дома си и го запитал: Ти знаеш ли, кога ще умра? Астрологът бил досетлив човек. Той веднага разбрал, че кралят е намислил нещо срещу живота му, и казал на краля: Ти ще умреш 24 часа след моята смърт. Кралят се замислил и си казал: Щом е така, по-добре да пощадя неговия живот, за да запазя и своя. Това показва, че кралят е бил умен човек. Той повярвал в думите на астролога и си казал: Ако моята смърт е във връзка с неговата, по-добре да пощадя живота му, за да спася и своя. Той знаел закона: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери."

И тъй, вие трябва да поставите в живота си здрава основа, да не обвинявате съдбата си за вашите нещастия и несполуки. Човек сам пише съдбата си. Той пие, а кръчмарят, като съдбата, пише, колко дължи. Щом се обърне към законите на държавата, последната отива на страната на кръчмаря и казва: Ще платиш! Държавата е дала право на кръчмаря да изисква от своите посетители да плащат. Той казва: Този билет ми дава право да си изисквам парите, които ми дължиш. Вие отивате при един търговец и днес взимате на кредит, утре взимате, докато един ден се съберат хиляди левове дълг и казвате: За Бога! – не бързай, почакай малко, ще ти платя. – За никакъв Бог не чакам. Пари ми трябват, ще платиш, нищо повече! Законът е на негова страна. Ако този търговец е мек, добър човек, той ще постъпи по човешки. Обаче, ако е жесток, суров човек, ще ви нагруби, ще ви огорчи, ще помните, кога сте имали взимане – даване с него. Кой е крив за това? Умните хора дългове не правят. Казвате: Какво да правим сега, като и ние сме направили толкова дългове? Това, именно, желае сега невидимият свят – да ви освободи от дълговете. Той иска да ви покаже начин, как най-лесно да се освободите от дълговете си. Казано е, че светът лежи в лукавия. Това значи, че светът е затънал в дългове, които трябва да се изплатят. С пребиваването си на земята, Христос е показал на хората начин, по който те могат да изплатят дълговете си.

Съвременните хора казват, че Христос се пожертвал за човечеството, т.е. изплатил дълговете му. Наистина, Христос изплати дълговете на хората, но в Божествения свят. Всички хора имат да плащат на Христа големи суми, които ще трябва да изплатят. Той ще повика длъжниците си при себе си, да платят дълговете си, но ако Му се помолят да отложи плащането, защото нямат възможност да се издължат, Той ще ги прости. Ако онзи, на когото Христос е простил дълга, отиде да притеснява и да изтезава някой свой длъжник за нищожна сума, Христос ще каже на слугата си: „Върнете този при мене, да изплати дълга си!" Слугата отново ще го въведе при Христа, Който ще го запита: „Ти готов ли си да простиш малкия дълг на брата си, както аз ти простих големия? Ако си готов да простиш на брата си, и аз няма да искам твоя дълг."

Питам: кой от вас е готов да прости на брата си? Простите ли дълга на брата си, няма да има вече оплаквания, няма да се пишат заявления, да се давате под съд. Вие забравяте закона „с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери" и постъпвате по вашему. Какво по-красиво от това, да дойде при вас някой ваш приятел, да поиска сто лева на заем, с условие, че след десет дена ще ги върне? Вие му давате тия пари и виждате, че точно след десет дена приятелят ви носи парите назад. Това значи английска точност. Ако не може да ги върне на време, приятелят ви трябва да дойде при вас, да се извини, че не може да върне парите на време и да ви помоли, ако можете да му дадете някаква работа – по този начин да се изплати. Когато англичанинът взима пари на заем, той ги връща точно на определения срок. Българинът, обаче, вземе ли пари на заем, не ги връща лесно. Той постъпва също така и с книгите, които взима за четене; вземе една кгига за четене от някой свой приятел, прочете я, а за връщане не мисли. Изобщо, българинът не е точен. Точността е слабо развита в него. Срещате един български селянин и го питате: Моля ти се, знаеш ли, колко часа път има до това село? – Като минеш този баир, после още един, ще повървиш малко по равно и ще стигнеш селото, нещо около един час. Ти вървиш час, два, три, няма стигане. Това показва, че центърът на времето в него не е развит. Или пък, той може да се ръководи от друга математика. Някой българин обещава някому, че ще дойде след половин час, а дохожда след няколко часа. Аз съм правил изчисления и съм намерил, че българският половин час се равнява на шест европейски часа. Значи, ако българин каже, че ще дойде след един час, трябва да го чакате приблизително 12 европейски часа. Следователно, българинът се води по друго деление на времето, по-високо от това на обикновената математика.

Казвам: понеже българинът, по естество, е демократ, Божественото е изработило друга черта в него. Докато не вземе нещо от някого, той казва, че всичко, което човек сам е изработил, принадлежи на него. Обаче, щом се домогне до желаното, той казва: Всичко принадлежи на Бога. Така е, такъв е Христовият закон. Обаче, ако този закон се приложи в неговия живот, той ще каже, че това е анархия. Не, човек трябва да бъде последователен: ако това е анархия за него, трябва да бъде анархия и за другите. Турчинът казва: „Каквото давам, не търся, но и каквото взимам, не връщам." Когато не успее на време да изплати дълга си, българинът се извинява, като излага ред причини: или че имал много работа, че не могъл на време да дойде; или че имал гости, които го задържали и т.н. Той казва: Нали знаеш, човещина е, все нещо ще те спъне, но колкото време съм просрочил, ще платя лихвите си. Ако отидеш в дома му, да му напомниш, че срокът наближава, той ще те посрещне добре, ще те нагости и пак ще ти се извини. Българинът обича да урежда работите си, но ако го сравните с англичаните, по отношение на тях, той ще излезе неизправен. Тази е характерна черта не само на българите, но на всички славяни, изобщо. Ако изпишете една книга от странство, например, няма да мине много време, и вие ще я получите. Ако изпишете някоя книга от Русия, дълго време ще чакате, докато я получите. Руснакът ще каже: „Ну, посмотрим, находится эта книга здесь или нет." Едно трябва да знаете: Природата не обича отлагането. В духовно отношение, отлагането е лоша черта в човешкия характер. Бързането е лоша черта, но и отлагането не е по-добро. Човек трябва да извършва всяко нещо точно на определеното за него време: ни по-рано, ни по-късно.

Като наблюдавам развитието на съвременната наука, виждам, че тя готви човека за великото бъдеще. Тя не е нищо друго, освен приготовление. Велики същества, които ръководят съдбините на човечеството, взимат участие в това приготовление. Тия същества носят различни имена: християните ги наричат ангели на ветровете, на горите, на водите, на моретата, на житото, на обществата, на народите и т.н. Индусите ги наричат богове. Във връзка с тия ангели разните народи създават ред традиции в своя живот, които, обаче, не са суеверия. Тези традиции показват, че в света съществува ред и порядък. Следователно, дето има ред и порядък, там съществува законност; там има и разумност. Зад всеки закон седи едно разумно същество. Законът е признак на висша разумност. Законът изключва всякакво безправие. И когато вам се струва, че в света съществува безправие, привидно само е така. В света съществува абсолютна Правда, която въздава всекиму заслуженото. Това не значи още, че тази Правда наказва хората; тя им посочва само закона за изпълнение волята Божия. Който не изпълни този закон, сам по себе си вече, той попада под отговорност. Съществува Божествен план, според който трябва да станат всички неща в света. Колкото и да се отклоняват хората от този план, в края на краищата, те пак ще го изпълнят, но ще минат през големи страдания. Красив е Божественият план!

Питам: какво се изисква от човека, за да разбере Божествения план и да Го изпълни добре? Той трябва да постави в хармония с душата си своето астрално и умствено тяло, а душата – с духа си. Само по този начин човек ще се домогне до възможностите, които се крият в него. Дойде ли до това положение, той ще се подмлади. Ето начинът, по който всички хора, които днес са на 80 годишна възраст, могат да се подмладят. Защо хората остаряват днес? Защото живеят в закона на ограничението, което причинява смърт. Смъртта е бирник, който услужва на кармическите духове. Тия духове са наречени още секвестори, стражари. Те присъстват при всеки умиращ и спорят за душата му. В Откровението се казва, че Арахангел Михаил спорил със сатаната за тялото на Мойсей. Щом имало спор за тялото на Мойсей, това показва, че той дължал нещо. Кой е сатаната? Той е управителят на земята, или тъй нареченият „князът на света." Той туря ред и порядък в света. За онзи, който не се подчинява на този ред и порядък, съществуват бесилки, куршуми, ножове, саби и т.н. Князът на земята казва: „Тук управлявам аз, затова вие трябва да ми се подчинявате; аз пък ще отговарям пред Бога. Какво мислите за мене, това не ме интересува." Има християни, които не знаят нищо за този княз, вследствие на което изпадат в противоречие. Писанието казва: „Никого не одумвайте," т.е. не говорете лошо за никого. Следователно, не говорете лошо и за този паднал дух, както мнозина го наричат.

Ще приведа един анекдот, от който се вижда, че наистина, зле пати онзи, който си позволява да говори лошо за княза на земята, когото някои наричат Луцифер. Един беден човек говорил лошо за Луцифер, който веднъж го спрял на пътя и му казал: Слушай, престани да се занимаваш с мене! Какво правя на земята, това е моя работа. Ти си беден човек, и трябва да държиш езика в устата си. Аз мога така да ти напакостя, че да ме помниш за винаги и да разбереш, какво значи почит и уважение. – Не искам да зная. – Добре, аз ще ти докажа, какво мога да направя с тебе. Един ден Луцифер преобразил един от своите слуги на магаре, като му казал: Ще те изпратя на земята при един господар, който ще те заведе на пазара и ще те продаде евтино, за да може да те купи един беден човек, когото имам пред вид. По-нататък ти знаеш вече, какво ще правиш. И наистина, слугата слязъл на земята, като магаре, което господарят му завел на пазара да продава. Като видял това магаре, бедният човек пожелал да го купи и запитал, колко струва. – Евтино го продавам, казал господарят му. – Тъкмо това търся и аз; беден човек съм, не разполагам с много пари. Пазарлъкът станал лесно. Бедният човек купил магарето и тръгнал за дома си доволен, че могъл да купи толкова евтино магаре. Турил юларът на магарето и го завел на чешмата да го напои. Като се навело да пие вода, магарето влязло в курната на чешмата и така се навряло вътре, че само ушите му се виждали. Седи беднякът пред чешмата, иска да извади магарето от курната, но не може, не излиза магарето. По едно време, дошъл един човек да пие вода на чешмата и попитал бедния: Хубава ли е водата? – Водата е хубава, но в курната има едно магаре, което не може да излезе. Погледнал човекът в курната, но нищо не видял. – Защо лъжеш? Ударил му един бой и си отишъл. Седи бедният човек пред чешмата, чуди се, какво да прави. Дошъл втори човек да пие вода. Бедният казал и на него, че в курната на чешмата се е скрило едно магаре. Погледнал и той, но нищо не видял. – Ще ти дам да разбереш, как се лъже! И той го набил добре и си отишъл. Дошъл трети човек, но и той го набил за лъжата. Седи бедният и си казва: Какво да правя? Ушите на магарето виждам, но по никой начин не се решавам вече да казвам на хората, че в курната на чешмата се е скрило магаре. Не мога повече да понасям хорските удари, не искам да ме бият. Страх ме е да разправям на хората за моето магаре.

Сега и аз казвам: За никого не говорете лошо! Няма по-красиво нещо за човека от това, да знае, кога какво да говори. Всяко нещо трябва да се казва на своето време. Що се отнася до погрешките на хората, не се занимавайте с тях! Има кой да се занимава с погрешките на хората. Първо, човек сам се занимава с погрЪшките си, а след него цяла йерархия от същества изучава неговите погрешки, като прави ред математически изчисления. Да се занимава човек с погрешките на хората, това значи да се трови. За каквото човек мисли, и с каквото се занимава, такъв става. Затова, именно, той трябва да се занимава, както със своето добро, така и с доброто на хората. Като срещнете някой човек, търсете в него доброто и красивото, а що се отнася до лошото, пожелайте Бог да му помогне, да го изведе от лошия път. Само съвършеният човек има право да се занимава с погрешките на хората, защото той е в сила да ги изправи. Понякога Бог изпраща един пророк при някой грешник да му каже, че трябва да изправи отношенията си към Бога, към ближните си и към себе си. Ако не направи това, Той ще вдигне ръце от него и ще го остави да носи последствията на своя лош живот.

И тъй, като ученици на новото учение, вие трябва да се домогнете до Божествената наука, до съвършения живот, за които всеки има условия в себе си. За тази цел вие трябва да приложите знанието, което имате. Някои се страхуват, че са станали много чувствителни. Няма нищо страшно в това. За да може да учи, човек трябва да развие своята чувствителност. Един наш приятел заболял малко, вследствие на което чувствата му се префинили повече, и той започнал да вижда неща от невидимия свят, които по-рано не виждал. Като оставал сам в стаята си, той се разговарял със същества от невидимия свят. Като не знаела причината за това нещо, жена му започнала да се безпокои, да не е станало нещо с мъжа й. Дохожда при мене уплашена, разтревожена, разказва ми цялата работа. Казах й да не се безпокои, нищо лошо няма в тази работа. Мъжът й е станал доста чувствителен, вследствие на което се съобщава по своето радио с жителите на невидимия свят, както хората на земята се съобщават по радио с всички градове и държави в света. Този човек има антена, чрез която се съобщава и с хората на земята. Един ден чул, че някои го карат да се качи на аероплан, но той отказал. В същност, той може да е чул разговор между други някои хора. Като заболяват, много хора започват да бълнуват. Какво нещо е бълнуването? Бълнуването не е нищо друго, освен съобщение с невидимия свят, но понеже тогава човек не е здрав, той не може правилно да възприема и предава тия съобщения. Човек трябва да бъде толкова чувствителен, да схваща неща, които ще се реализират едва след десетки години, а някога и след векове. Колкото по-чувствителен е човек, толкова по-големи страдания има. Обаче, това не трябва да го плаши. Страданията са благо за човека. Те могат да го предпазят от известни изкушения.

При един светия, по народност руснак, от княжеско произхождение, отишла една красива жена, с намерение да го изкушава. Като я видял, той турил пръста си в пламъка на запаления светилник и започнал да говори с нея. В това време пръстът му горял. Той си причинил тази болка съзнателно, за да отклони ума си от мислите на своята посетителка. Той си казал: По-добре пръстът ми да гори, отколкото сърцето. И наистина, по-добре е да изгори пръста на човека, защото той е един малък уд от тялото му, отколкото да гори сърцето, което съставя почти целия човек. Като видяла всичко това, жената се смутила от своето поведение и казала на светията: Моля ти се, извини ме! Аз влязох в килията ти с лошо намерение, но разкайвам се, готова съм да изменя начина на живота си. Свали пръста си от пламъка! Тази твоя постъпка събуди в мене желание да водя чист живот, да служа на Бога, на ближните си и на себе си, както ти служиш.

Някой страда, пъшка, отчайва се и казва: Няма вече живот за мене. Казвам: не бивайте толкова маловерни. Следвайте пътя към Бога и не се плашете. Страданията ви не са големи. Бог е турил пръста ви на пламъка на свещта, но ако вашият пръст може да спаси една ваша сестра, или един ваш брат, страданието ви е на място. Вие смело можете да поставите пръста си на запаления светилник и да се радвате на болките, които ще изпитвате. Малките страдания спасяват много души. В този смисъл страданията не са нищо друго, освен изкупление, спасение на много души, които също така страдат. Вие можете да разглеждате думите ми в прям или в косвен смисъл, но както и да ги разглеждате, трябва да знаете, че страданията могат да бъдат съществени, наложени от самия живот, а могат да бъдат и несъществени, наложени от вас. Същото може да се каже и за радостите: има съществени радости, наложени от живота; има несъществени радости, наложени от самите вас. Вследствие на това, някои радости носят за човека злини, а някои страдания носят добрини.

И тъй, първо човек трябва да се занимава със своето физическо тяло, после – с астралното или звездното си тяло и най-после – с умственото си тяло. Тъй щото, влезе ли в сърцето ви чувство на омраза или завист, хванете го внимателно, с клещи, и го разгледайте научно, както естественикът изучава разни пеперуди, насекоми, животни и дава своите обяснения за тях. Някой казва: Много се разгневих. – Това не си ти. Гневът е чуждо състояние. Смешно е да дойде някой отвън и да ви напръска с гюлова вода, с някакъв парфюм, или пък с някаква нечистотия, и да кажете, че приятната или неприятната миризма излиза от вас. Причината, било за приятната, било за неприятната миризма, седи вън от вас. Някой човек извън вас ви е напръскал. Следователно, временно само от вас може да излиза някакво благоухание, но това още не сте вие. Временните промени които се извършват в човешкото сърце и в човешкия ум, не са в сила да окажат влияние върху човешката душа. Временните промени, временните състояния са преходни; те се дължат на сегашния живот на хората. За тях не сте отговорни само вие – много фактори има, които трябва да се държат отговорни. Вие не сте отговорни за всички ония камъни, за онази кал, която хората могат да нахвърлят върху вас. Като се върнете дома си, родителите ви могат да се карат за дрехите ви, че са изцапани и окъсани, но това не е само ваша вина. Когато родителите ви се карат за скъсаните и изцапани дрехи, кажете им: Елате вие на моето положение, при същите условия, да видите, как ще се върнете дома си. Има възможност да избегнете тия нападения от страна на хората, но условията трябва да се изменят: вие трябва да вземете някой автомобил, или аероплан, и с бързината на птица да прелетите пред тях, нито един от техните камъни да не ви засегне. Иначе, при условията, при които сега живеете, и по начина, по който сега добивате храната си, грешки всякога ще правите. Ако не се превъзпитате, вие не можете да се освободите от всичко онова, което родителите ви са внесли във вас.

„Твърдата храна е за съвършените." Щом твърдата храна е за съвършените, отделяйте я от храната, която употребявате всеки ден. Като се натъкнете на известно страдание, разгледайте, съществено ли е това страдание, или не. Като плачете за нещо, спрете се да разберете, коя е причината за вашите сълзи. Не казвайте, че сте нещастни, но бъдете доволни, че можете да плачете. Ако ви пита някой, защо плачете, кажете му, че сте извор, който трябва да даде малко от своята вода на някои тъжни, скръбни души. От водата на изворите много жадни души могат да уталожат жаждата си; много скръбни души могат да измият очите си. Така трябва да се гледа на човешките сълзи. Сълзите на човека крият в себе си едно от великите блага за неговата душа. Знаете ли, колко сълзи сте пролели от детинството си досега? Наблюдавали ли сте в продължение на един час, колко сълзи сте пролели? Някога бях ви казал да попивате сълзите си с чиста, хубава кърпичка, но сега ви казвам да събирате сълзите си в малки шишенца и на етикетчета, полепени върху тях, да пишете: Еди-кой си ден плаках един час и през това време събрах в това шишенце еди-колко си сълзи. Сега вие оставяте сълзите ви да падат на земята, но за това нещо небето не гледа с добро око на вас. Мнозина считат плача за слабост. Питам: кой от вас не е плакал? И за Христа, един от Великите Учители в света, се казва, че е плакал. Не само Христос, но и всички богове, които са слизали на земята, са плакали. Няма същество на земята, което да не е плакало. Не е лошо да плаче човек. Плачът е добър признак; той показва, че в света има ред и порядък. Плачът показва, че човек е разбрал Божественото, което говори в него. Той казва: Господи, имам желание да изпълня Твоята воля и да изправя всичко онова, което съм нарушил. Когато човек си поплаче малко, бил той мъж или жена, господар или слуга, учен или прост, все ще олекне на душата му. Ако човек цял ден плаче, това вече не е плач, но рев, който показва, че морето на този човек е силно развълнувано. Красиво е, когато видиш да блеснат в очите на някой скърбен човек две-три сълзи, които после да се търкулнат по лицето му. Благородство има в този човек! А тъй, да викне някой, да ревне, колкото гласът му държи, това още не изразява дълбока скръб. Това е израз на нещо, което мъчи човека. Този израз се определя от характера на човека.

„А твърдата храна е за съвършените." Въпросът за твърдата храна е един от най-важните. Ако се заемете с разрешаването на този въпрос, пред вас ще изникне друг, по-близкостоящ, а именно: как ще поправите сегашния си живот? За да се поправи този живот, първо той трябва да се преустрои. Това ще се постигне, когато човек използва благата, които сега му се дават. Светът се нуждае от умни хора, които знаят, как да използват тия блага. Бъдещите възпитатели трябва да са запознати с физическия, астралния и умствения живот на човека, да знаят, де седят добродетелите и де – недъзите му и да изберат добри, правилни методи, чрез които ще могат да му помогнат. Казвате, че хората трябва да се обичат. Значи, любовта е един от най-добрите методи за изправяне на човечеството.

Сега, на онези от вас, които искат да бъдат съвършени, препоръчвам да употребяват твърдата храна, да разбират своя живот и да не се ожесточават. За тази цел те трябва постоянно да се молят. Молитвата не подразбира само да говорите за Бога и да Му четете писани молитви, или красиво наредени послания. Няма защо да се оплаквате на Бога, нито пък да му се хвалите. Молитвите към Бога трябва да са естествен разговор, като между души. Щом започнете да се разговаряте с Бога по този начин, работите ви ще се оправят, характерът ви ще се смекчи, и вие ще гледате на всички хора, като на души, излезли от Бога. Това значи служители на новото учение, служители на новото верую. Това верую не дели хората на народности, на класи, на бедни и богати, на учени и прости. То гледа еднакво на всички души. Това значи да бъдем снизходителни едни към други; това значи да желаем доброто на цялото човечество. От хиляди години насам хората се молят да дойде Царството Божие на земята, но за да дойде това Царство, те трябва да бъдат съвършени. Докато ние не отворим душите си за Бога и не Му дадем място да работи в нас, и ние в Него, Царството Божие няма да дойде на земята.

Главната мисъл от тази беседа, която трябва да остане в ума ви, е да изучавате състоянията си и да знаете, кои от тях се отнасят към физическото ви тяло, кои – към астралното и кои – към умственото. След това занимавайте се с главния стремеж на вашата душа – стремежът й към любовта. Не се спирайте от това, кой какво говори за вас; но гледайте всичките ви чувства да бъдат искрени. Гледайте всеки нов ден да проявявате все повече и повече любов. Любовта ви трябва да се разширява, да обхващате все повече същества в сърцата и душите си. Свързвайте се с добри хора, като изучавате доброто в тях. При това, трябва да знаете, че в всеки човек има нещо добро. И в най-лошите моменти в живота си, човек пак може да прояви някакво Божествено чувство. Божественото съществува във всички хора, само че в едни е по-силно развито, а в други – по-слабо. Дайте място на Божествените чувства в себе си, в които няма никаква завист и омраза! Дайте място на Божествените мисли в себе си, в които няма никаква гордост! Не мислете, че който отстъпва, е слаб човек. В съзнателното отстъпване се крие благородството на човека. Ако един лъв, или вълк отстъпи пред вас, това не показва слабост, но благородство на характера му. С един скок само лъвът или вълкът може да ви нападне, но от благородство той може да отстъпи.

И тъй, всички трябва да бъдете съвършени, или поне да се стремите към съвършенство, към правилно разбиране на живота. Докато не разберете живота, няма да получите онези блага, които очаквате. Защо? И да дойдат тия блага при вас, вие не можете разумно да ги използвате. Казано е в Писанието: „Ето, хлопам на вратата ви."

Кой хлопа в човека? Духът, възвишеното в човека хлопа.

„А твърдата храна, т.е. възвишеното знание е само за съвършените." Всички можете да бъдете съвършени. Това не значи, че онова, което досега сте вършили, нищо не представя. Всички усилия на човека към доброто са дали нещо, но вие можете да създадете още по-хубаво нещо. Не туряйте граници на вашите възможности! Съвременните хора страдат от един недъг, че на всичко турят граници: на знанието, на музиката, на добродетелите, на живота и т.н. И в края на краищата, те казват: Свърши се нашата работа! Те са прави само в това отношение, че дадени неща само могат да се свършат. Обаче, същите неща в друго отношение не се свършват, но отново започват. Има области в човешкия живот, които на стари години само човек може да обработи. Следователно, правете всяко нещо на своето време. Работете в съгласие с душата си, да я освободите от всички ограничения и препятствия, които вие сами сте й поставили. Това не значи, че трябва да напуснете този свят, или окръжаващата среда, но трябва да използвате тия условия разумно. Желателно е, докато сте на земята още, да ликвидирате с всичките си сметки, та един ден, като заминете от този свят, да не става нужда повече да се връщате на земята. Всички души ще тръгнат едновременно, групово, за мястото, отдето първоначално са излезли, затова, именно, те ще се чакат. Ония души, които по-рано са напуснали земята, ще чакат на определено место, да се съберат, и оттам тържествено ще се отправят към своите жилища. Ще кажете, че пророк Илия бил грабнат на небето с огнена колесница. Временно той беше на небето, но после го върнаха обратно на земята, като Йоан Кръстител. Колесницата, с която дигнаха пророк Илия на небето, беше огнена, червена, но има друга колесница, с която всеки човек трябва да се възнесе. Който напусне земята, като праведен човек, неговият приятел ще дойде да го вземе. Той ще бъде облечен с бели, светещи дрехи. Двамата заедно ще полетят към невидимия свят.

Това е съвършенството, което очаквате. Постигнете ли това съвършенство, и мирът ще дойде в вас. Всички световни задачи, които днес ви смущават, тогава ще бъдат разрешени. Сега вие разрешавате тия въпроси по човешки: един се качва на власт, друг слиза; един разбогатява, друг обеднява; един се ражда, друг умира. Който мисли, че може да измени реда и порядъка в този свят, той не го познава. В това отношение, ние не се готвим за света, но да завършим своята работа в света. Щом свършим работата си, ще оставим богатството си на света и ще му кажем „сбогом." Някои казват, че за да се оправи света, трябвало първо да се разбърка. – Няма какво още да се разбърква, светът вече е разбъркан. Щом свършим работата си, ще вземем билет и ще си заминем.

„А твърдата храна е за съвършените." И знанието, за което ви говоря, е за съвършените. Христос казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни!" Това значи: разбирайте нещата, както Бог ги разбира! Бъдете в съгласие с Бога, с ближните си и с своята душа! Този е смисълът на човешкия живот на земята.

Беседа от Учителя, държана на 18 декември, 1927 г. София. – Изгрев.


----
* Посл. към Евреите 5:14.

Начало: 10:00

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, земя, всички, хора, живот, дойде, свят, време, тяло, казва, могат, бог, говори, добро, себе ,

 Неделни беседи , София, 18 Декември 1927г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder