НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Блажени нищите

Блажени нищите

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, казва, хора, аз, казвам, бог, себе, тебе, сега, ден, работа, мене, всички, дойде, даде ,

 Утрини Слова , София, 19 Декември 1943г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Казва се, че повтарянето е майка на знанието. Повтарянето е работа. Всяка сутрин човек трябва да яде. Значи, едно и също нещо се повтаря много пъти. Привидно процесът на храненето е еднообразен, но в самата храна има голямо разнообразие.

Ще прочета пета глава от Евангелието на Матея. Често съм ви давал закуска от тая глава.

"И като видя многото народ, възлезе на гората; и щом седна, пристъпиха при Него учениците Му”. (— 1 ст.).

"И отвори устата си, та ги поучаваше, и говореше". (— 2 ст.). Тия хора са само слушали, нищо не са разбирали.

"Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно”. (— 3 ст.). Кои са нищи духом? Може ли да яде човек, на когото зъбите са развалени и стомахът разстроен? Блажен е оня, на когото стомахът е здрав. За него е яденето. Той сяда и започва сладко да яде. Под "нищи духом" някой разбира слаб, болен, беден човек. Не е така. Небето не се нуждае от болни, слаби и бедни хора. Ще кажете, че нищи духом е кроткият и смиреният, но силен човек. Какво представя силата, малцина знаят. Едно време старите турци отивали на лов със своите хрътки, особена порода кучета. Когато хрътката успявала да догони заека, ловецът й казвал: Хайде, чоджум, ха напред! — давал й различни гальовни имена. Щом заекът поемал върха, а хрътката оставала назад, той й казвал: "Ха домус, ха гяур!" наричал я с лоши имена. Заекът и хрътката се надпреварват, но и ловецът взима участие в това надпрепускане. Ако загуби премията, господарят й ще я кръсти с най-лоши имена. И вие, като дойде хрътката ви при неблагоприятни условия, кръщавате я с най-лоши имена. Няма човек, който да не е казал нещо лошо на хрътката. "Блажени нищите духом", т.е. блажени ония, които са работили дълго време и са огладнели. Като се върнат вкъщи, сядат пред хубавото ядене. Блажени са, защото за тях е яденето. Щом има хубаво ядене, Царството Божие е дошло за тях. Понеже са работили, дават им се добри условия.

Четете често петата глава от Матея, докато я разберете. Тогава ще бъдете щастливи. Нещастието на хората се дължи на това, че не са разбрали тая глава. Някой казва: Като отида на оня свят, там ще се уча. Няма защо да чакаш това време, да умреш, че тогава да учиш. Това е заблуждение. — Аз умирам за тебе. — Няма защо да умираш, да плачеш за мене, да ме погребваш — ще живееш за мене. Знаеш ли, колко струва едно умиране и едно погребване? Някога хиляди, а някога милиони лева. Всички искат най-лесното — да умрат. После оттук ще им правят помен. Тежко ти, да чакаш оттук да ти изпратят четири-пет пъти през годината по един колет. Ще чакаш да дойде Задушница, да се съберат душите на едно място и да раздават за тях. За просветения човек идеята за раздаване за душите е заблуда. Когато някой замине за другия свят, първо го турят на работа, а после му дават да яде. Ако някой ял и пил на земята, без да е работил, в другия свят го турят на работа. Пращат го да сади плодни дръвчета. Ако каже, че му е дотегнала тази работа, питат го: Как не ти дотегна на земята да ядеш и да пиеш? Там пи винце, ракия, но тук няма такива неща. Тук има грозде, което никога не ферментира. Тук има и вино, но сладко — никога не опива. Тук всички живеят по закона на любовта, но такава любов, от която никой не плаче.

Често се говори, че някой умрял от любов. Как е възможно да умреш от любов? Мома обича момък и плаче, че той не я обича. Как е възможно да обичаш и да не те обичат? Ако обичаш и не те обичат, има причини за това. — Коя е причината? — Съдът, в който сипват маслото, е пробит. Ти носиш празен съд. Хората те обичат. Който те срещне, сипва масло в съда ти. Радваш се на маслото, но след известно време то изтича, и съдът ти пак остава празен. — Защо? — Пробит е някъде, дупка има. Маслото е любовта, която хората влагат в тебе. Преди няколко деня отидохме на екскурзия. Носехме чайник да сварим вода. Напълнихме чайника, турихме го на огъня, но виждаме, че водата взе да изтича. Чучурката на чайника се разлепила, и водата изтичаше. Не можахме да сварим вода. Чучурката може да се залепи, но ще минат няколко деня. Какво да се прави сега? Една сестра взе малко хляб, запуши дупката на чайника, и водата завря.

Човек трябва да бъде доволен. Някой ти се усмихва, не си доволен. Иска да ти каже няколко думи, пак не си доволен. Казваш, че не знае, как да ги каже. Така може, така казва. Недоволството показва, че хората са болни. Това е болезнено състояние. Университет си свършил, пак си недоволен. Искаш да яздиш, купуваш си кон, пак си недоволен. Казваш: Моят кон не е хубав. Преди всичко, конят не е твой. Бог създаде коня. Ти само го яздиш, но той не е твой. Конят е на кобилата. Точни трябва да бъдем в думите си.

"Блажени нищите духом". Снаха пере дрехите на свекърва си и, понеже не я обича, изкарва яда си на тях. Пере ризата й, мачка я и казва; Изедница! Свекървата облича ризата и възприема лошите чувства, които снахата е внесла в нея. Така отношенията не се подобряват. Един ден иде при мене тая млада жена и се оплаква от свекърва си. Казах й: Ще ти дам един съвет. Ако го приложиш, ще имаш резултат. Тя пожела да чуе съвета ми. Казах й, когато пере дрехите на свекърва си, да мисли добре за нея, да отправя към нея хубави чувства и разположение. Тя се усмихна и реши да направи опит. След няколко месеца тя дойде пак при мене, доволна, че съветът дал добър резултат — отношенията със свекървата се подобрили. Лесно се развалят отношенията между хората, но и лесно се подобряват.

Иде приятелят ти при тебе, и ти му даваш един плод. Ръцете ти са нечисти, оцапани от нещо. Приятелят ти взима плода, помирисва го и остава недоволен. Казваш: Колко е неблагодарен! Вината не е в приятеля ти, но в твоята неразумност. Защо не изми ръцете си, и тогава да подадеш плода? Лошото е вън от тебе, но ти трябваше да бъдеш внимателен, да измиеш ръцете си. Когато даваш плод на някого, измий ръцете си добре, с топла вода и сапун, и тогава го подай. Ако пишеш писмо на някого, напиши нещо хубаво. От какво страдат сегашните хора? От недобре написани любовни писма. Някой вземе писмовника, препише едно любовно писмо и сам се възхищава от него. Ожениш се за една млада мома, която нищо не знае. Ти трябва да я учиш, да ѝ предадеш първия урок, да се научи да яде правилно. Аз съм учител. Първо, ще наблюдавам учениците си, как се хранят, как отварят и затварят устата си, как дъвчат, как държат главата си. Това е важно. Човек не е пратен на Земята да се жени, да става господар, да управлява света. Човек не е пратен на Земята да го товарят като кон, да го дялат като дърво, да го чукат като камък. Някой извърши престъпление, а друг обвиняват и го турят в затвор, дето го бият по няколко пъти на ден. После се извиняват, че направили погрешка.

Едно се иска от човека: да определи отношенията си към Бога. Някой очаква да отиде при Господа и да определи отношенията си към Него. Той ще отиде при Господа, но важно е, как ще го посрещнат. Ако Бог се яви при него като мирови съдия, лесно ще мине. Ако го посрещне като съдия от окръжния съд, от апелативния или от касационния съд, може да заведе против него углавно дело. Какво ще прави, ако веднага го осъдят? Ще каже: Съдба е това! Какво означава думата "съдба"? — Да се даде на всекиго това, което му трябва. Който няма цигулка, цигулка му се дава; който си няма жена, жена му дават; който няма дечица, дечица му дават; който няма обувки и шапка, това му се дава; който няма дрехи, дрехи му дават; който не е яздил на кон, кон му се дава: който не се е возил на файтон, на файтон се качва; който не е бил министър, министър ще стане. Кой каквото пожелае, ще му дадат, да бъде доволен. Това е съдба, а не да затвориш човека, да го осъдиш на доживотен затвор или на смърт. Това не е разрешаване на въпросите. Понеже хората не съдят правилно, Бог ще ги съди и ще разреши всички въпроси. Хората ще бъдат доволни от Неговата съдба.

Казвате: Да се оправят работите ни! Вашите работи няма да се оправят, докато целият свят не се оправи. Кажи: "Да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята. Да се прослави името Ти, както на небето, така и на земята. Да дойде Царството Ти, както на небето, така и на земята". Под "небето" разбирам вашия ум. Всеки човек, който мисли, е горе на небето. Всеки човек, който не мисли, е долу на земята. Ти мислиш, че ако отидеш горе, ще умреш. — Какво означава умирането? — Събличане на старата дреха. Следователно, не можеш да мислиш, т.е. да влезеш в умствения свят, ако не съблечеш дрехата си, направена от гъста материя. В умствения свят се крият възвишените и светли мисли, които можеш да възприемеш чрез ума си.

На физичния свят, дето се хранят много хора, не може да има хармония. Готвиш за 15—20 души в една тенджера. На първите сипваш отгоре, с повече масло, а на последните - от дъното - постно. Постното ядене не е много вкусно. В Божествения свят за всеки човек се готви в специална тенджерка. Всеки плод е отделна тенджерка. Дадеш на някого една ябълка, или круша, даваш му я заедно с тенджерката, дето се е готвила. Хората се чудят, добре готвят, а въпреки това страдат. Погрешката е в това, че готвят за много души. Ще готвиш само за едного и в отделна тенджерка. Ако съм на ваше място и отида на гости при една мома, която не е определила тенджерка за мене, втори път не стъпвам в дома й. Видя ли, че е приготвила тенджера специално за мене, казвам: Добър гостилничар е тая мома. Това изисква реалният живот.

И тъй, за моите очи е нужна специална светлина. Не мога да се ползвам от светлина, която е минавала от едни очи в други. Аз ще възприема оная светлина, която иде направо от слънцето. Хубаво е това, което излиза направо от Бога и влиза в нашето сърце, в нашата душа и в нашия дух. Да говориш за нещо, което не си опитал, значи, да говориш за музиката, без да я познаваш и разбираш. Не е само да говориш за яденето, но да знаеш да готвиш — ще готвиш само за един човек. Не е достатъчно да отидеш при крушата, но да знаеш, как да си направиш избор. Не е само да имаш високо мнение за себе си, но да отговаряш на това мнение. Когато си горе, имаш високо мнение за себе си, но какво ще правиш, като слезеш долу? Какво направи Христос, като се видя в рабски образ? — Смири се. Като Син Божи, трябваше да Го посрещнат навсякъде като цар, но условията на Земята изискваха смирение. Като слезе на Земята. Той получи най-големи укори. Казвате: Да бъдем като Христа. Това е неразбиране на въпроса. В едно отношение, аз не искам да бъда като Христа, да страдам на кръста като Него. — Защо? — Един пострада за всички, няма защо хиляди хора да страдат като Христа. Когато богатият даде достатъчно храна и средства за всички, няма защо ти, бедният, да искаш да раздаваш като него. Не разваляй неговата работа. Той е дал най-хубавия хляб. Ще дойде някой да раздава като Христа. Не разваляй работата на Христа. По-добре научи хората да ядат хляба, който Христос е дал, а не да раздаваш като Него. Яж живия хляб, даден от Христа. Съвременните хора страдат от човешкия хляб.

Преди години дойде при мене една мома да се оплаква, че не й върви в живота. Искала да стане учителка, не могла; искала да вземе друга служба, пак не могла. Пита ме, не може ли да намери някой, да се ожени. Казвам й: Ти си родена за певица. Не ти върви в живота, защото взимаш чужда длъжност, а не твоята, за която си определена. Ти не можеш да готвиш, значи, не си годна за женене. Ще станеш певица и, като свършиш тая работа, тогава ще замислиш друга. Първо ще пееш пред малко хора, няма да излизаш на голяма сцена. — Истина ли е това, което ми говориш? — Истината говоря. Чудни са хората. Като не им върви в живота, мислят, че окръжаващите са лоши. Казват за някого, че е лош човек. Ако си на негово място, и ти ще бъдеш лош.

В едно земеделско училище имало един бик, който бил кротък по характер. Един ден бикът се разлудял, започнал да прави пакости. Като не могли да се справят с него, решили да го убият. Един от слугите могъл да се разговаря с животните, разбирал езика им. Той казал: Не бързайте, не убивайте бика. Приближил се да него и започнали да се разговарят. Бикът му казал: Моля ти се, помогни ми! В задния ми крак е влязъл голям трън, който ме прави да лудея. Извади тръна и аз ще се успокоя. Слугата се навел, извадил тръна от крака на бика, намазал болното място с дървено масло и го превързал. След един час бикът бил съвършено тих и спокоен.

Някога ще ви говоря за любовта, която се присажда. Не е лошо да присаждаш любовта, но майстор трябва да бъдеш. Срещам една мома дивачка, виждам, че трябва да се присади с калема на любовта, да се облагороди. Един туря присадката — не се хваща; втори туря присадката — не се хваща; трети туря присадката, пак не се хваща. Най-после цялото дърво изсъхва. Когато присаждаш човека, трябва да си майстор. На сто присаждания едно да не се хване, а 99 да се хванат, разбирам; обаче, 99 да не се хванат, а едно да се хване, това не разбирам.

С каква мярка трябва да ви мери Господ сега? С каква мярка мерят добрите хора? С каква мярка мерят лошите хора? Мярката за добрите хора се различава от тая за лошите. С каква мярка мерят ония, които имат добър език? Учител и ученик се разговарят. Учителят е благороден, разумен човек. Изведнъж той удря една плесница на ученика. — Защо? — Защото ученикът казва на учителя си: Ти си простак, не знаеш, как да постъпваш. Така не се говори. И вие получавате такива удари; неочаквано някой ви удари една плесница. — Защо? — Цял ден мърмориш в себе си, недоволен си. Така ти смущаваш невидимия свят. Никакво мърморене! Ако сте в гората, имате право да мърморите. Изваждате ножа от джоба си, режете бъз; тук клъцнете, там клъцнете, свободни сте — никой не ви съди. Влезете ли с ножа вкъщи и започнете да мушкате тоя - оня, веднага ще ви накажат. Че си сякъл бъз, никой не те държи отговорен, но позволиш ли си да мушкаш хората с ножа, веднага ще те съдят. Започнеш ли да критикуваш тоя-оня, ти мушкаш с ножа си. Като говориш лошо за другите, все едно, че за себе си говориш; като говориш добро за другите, все едно, че за себе си говориш. "Хората се плашат едни други, казват: Ако говориш лошо за мене, ще те накажат; ако говориш добре, ще те възнаградят. Правете всичко не по закон, от страх, но по свобода. Прави добро за самото добро. Понякога и злото е на място. На десет добрини едно зло е на място, и на десет злини едно добро е на място.

Сега, да дойдем до положителната страна на живота. Всички искате да живеете добре, да имате Божието благословение. И това е възможно. — Кога? — Когато изпълните своето предназначение. Ти си създаден за певец, а не искаш да пееш. Как ще угодиш на Бога? Ти си създаден да свириш, да шиеш дрехи или обувки, но не искаш да изпълниш тая работа. Наистина, не е лесно да правиш обувки, но ако работиш с любов, като ушиеш обувки на някой човек, ще го улесниш, работите му ще тръгнат напред. Ако не работиш с любов и ушиеш обувки на някого, ще му причиниш страдания. Ти не си добър майстор, не си истински обущар.

Казваш: Не ме приемат хората. — Защо не те приемат? — Защото не знаеш, как да постъпваш. Ако знаеш, как да се отнасяш с хората, навсякъде ще те приемат. Срещаш един човек, иска вода, гърлото му е засъхнало от жажда. Бъди умен, веднага вземи една чаша чиста, прясна вода и му дай, да утоли жаждата си. Дай на жадния от най-чистата вода. Кажи на скръбния най-ободрителната дума. Това значи, да носиш Божието благословение. Така постъпва Бог. Той дава на всяка душа от най-хубавото, което носи в себе си. Ако искаш да бъдеш подобен на Бога, давай на близките си от най-хубавото, което носиш в себе си. — Не мога да давам от най-хубавото. — Щом не можеш, ти не вървиш по Божия път. Турете настрана глагола "не мога".

Един ден отивахме на Витоша. Едва тръгнахме, започна да роси, капнаха няколко капки. Като изгря слънцето, яви се хубава, голяма дъга. Какво показва дъгата? Тя определя отношението на човека като личност към другите хора. Тя определя, колко богат, умен и духовен трябва да бъде човек. Когато човек е вътрешно богат, умен и духовен, явява се дъгата, като доказателство на това, че няма да стане потоп. Потопът стана, когато хората се отклониха от правия път. Той тури край на старата култура. Тя Мина през вода, а сегашната култура минава през огън. И това не е идеалното. Най-после ще дойде културата на изгряващото Слънце, което ще дава на хората най красивото, най-хубавото, от което те имат нужда. Светът не трябва да се потопи, но да мине през огън и да се пречисти. Има неща, които трябва да се изгорят; има неща, които не трябва да минат нито през вода, нито през огън. Когато плодът зрее, нито през вода се прекарва, нито през огън.

Как постъпват сегашните хора? Някой те обиди. Ти искаш да се Махне — това е пътят на потопа. — Да се накаже, да изчезне — това е пътят на огъня. Не трябва да искаш нито потоп, нито огън. Навсякъде имаме огън — сегашната война постоянно създава огън. Вземеш пушката в ръка, жегнеш някого — ето огън. Достатъчно картечници има човек в себе си — в своя ум, в своето сърце и в своята воля. Сега воюват с модерна артилерия, с модерни самолети, от които пущат тежки бомби. Страшни са бомбите, които излизат от човешката уста. Един благороден господин ми се оплака, че се пропил. Защо се пропил? — От една тежка дума, която жена му казала. Той искаше да ми каже думата, но аз го спрях. Каже ли ми тая дума, ще се оцапам, не искам да се калям и после да се чистя. Ако сам попадна на тая дума, по-малко ще се окалям. Казвам му: Ще ти дам един съвет, да се справиш с тежката дума. Ще напишеш на жена си едно любовно писмо, с което ще й благодариш за думата, която ти причинила най-голямата скръб, но и най-голямата радост. Считай, че тая дума ти е казана от Господа. Той ти казва, че си даровит човек, но трябва да работиш, да се усъвършенстваш. Ти си изпратен при своята жена, като при професор, да те учи. Бог те пита: Харесваш ли тоя професор? Ако го харесваш, постъпвай като него. Човек е неблагодарен. Той е получил толкова благословения от Господа и пак е недоволен. Цял ден роптае, че умът му не е такъв, какъвто трябва; сърцето му не е такова, каквото трябва; волята му не е такава, каквато трябва; къща нямал, пари нямал — от всичко е недоволен.

Настигам един ден трима млади, една мома и двама момъка — и двамата я обичат. Единият кара велосипед, бавно върви — разговарят се тримата. По едно време момата взе да се оплаква, че се уморила, краката я заболели. Момъкът, който караше велосипеда, предложи на момата да седне пред седалището; след това и той се качи и тръгнаха. И двамата бяха на опасно място, можеха главите си да счупят, но те не мислеха за опасността. Другият момък съжаляваше, че няма велосипед, и той да повози момата. Така се стекли обстоятелствата. Ходили на екскурзия и се уморили. И двамата момци са внимателни един към друг. Важно е във всичко да виждате доброто. Всяко добро, което иде чрез хората, е израз на Божието благословение. Като не виждате това, тълкувате нещата криво и сами си създавате страдания. Христос казва: "Ако обичате ония, които ви обичат, какво повече правите от фарисеите?" Коя крава не обича теленцето си? Ние трябва да се отличаваме със своята любов.

Какво правим, като отиваме на планината? Първата ни работа е да се преоблечем, понеже сме изпотени. Като хвърлям потната риза, тя веднага замръзва. Слънцето грее, но е студено. Питат ме, защо ходя често на Витоша. Ходя да се изпотявам, да изхвърлям нечистата пот, за да държа отворени седемте милиона пори в организма си. Чрез тях приемаме Божието благословение. Затворят ли се тия седем милиона прозорци, нищо не може да приемем. Някои казват, да вземем автомобил, но аз разчитам само на моя мотоциклет, с две колела. Той ми е даден от Бога и с него си служа. Ако има автомобил, това е случайно нещо. Всеки си има по един мотоциклет само за себе си. Никаква мома не може да качи на него. Да разчиташ на случайни неща, това е човешка работа. Ще разчиташ на Божественото. Да даваш от благата си само на едного, това е човешка работа. В света има два милиарда хора. Към всички трябва да бъда еднакъв. Каквото отношение имам към себе си, такова отношение трябва да имам към всички. Под "себе си" разбирам Бога, Който живее в мене. Най-голямото благо, което имам, се дължи на Него. С всички искам да постъпвам така, както Бог постъпва. Какъвто е Бог в мене, такъв е и в другите хора. Той е навсякъде един и същ. Навсякъде виждам Божието съвършенство. Отношението на човешката душа към Бога се определя по вътрешен път. Никой не може да научи това отвън. Ако рече някой да те учи, как да любиш, нищо няма да научиш. Любовта сама учи хората. Казано е в Писанието: "Духът ще ни научи на всичко". Това, което научиш от Бога, е най-великата наука, най-великото знание. Това, което научиш от любовта, то остава за цялата вечност. То никога не се разваля, не се губи. Единственото нещо, което не се разваля, е това, което излиза от Бога. Той е извор, Който никога не се размътва. По бреговете на тоя извор няма никаква кал, никакви утайки, никакви нечистотии. Дъното на тоя извор не се вижда. То е дълбоко и покрито с чист, кристален пясък. Водата му е чиста и освежителна. Който пие от тая вода, той придобива живот в себе си.

Изправяйте отношенията си към Бога, без да се самоосъждате. Радвайте се на оная благост и доброта, които Бог проявява чрез хората. Радвайте се на всеки човек, като на запалена свещ — проява на слънцето. Колкото по-силен е токът на инсталацията, толкова по-силно свети свещта. Пазете инсталацията си, никой да не се докосне до нея. Никой няма право да бута Божествената инсталация. Опасно е, ако се развали тая инсталация. Дойдем ли до човешкото сърце, само Бог може да го поправя. Вложи сърцето си в ръцете на Бога и не се страхувай. Оставиш ли сърцето си в ръцете на човека, знай, че той не може да го поправи. Сърцето, умът, душата и духът са прерогативи на Бога. Само Той има право да се докосва до тях. Всяко живо същество се нуждае от Бога. Отдалечиш ли се от Бога, ще замръзнеш; приближиш ли се при Него, ще се стоплиш. Докато обичаш Бога, ще живееш в изобилие; щом престанеш да Го обичаш, изобилието се прекратява.

В една местност имало двама градинари. Плодовете на единия градинар били доброкачествени, а на другия — лоши. Един човек се разсърдил на добрия градинар и казал: Не искам да ям от твоите плодове. — Щом не искаш от добрите плодове, ще ядеш от лошите. Никой не може да се сравни с добрия градинар. Никой не може да даде това, което Бог дава. Никой не може да направи това, което Бог прави. Павел казва: "Нито на ума, нито на сърцето на човека е дохождало това, което Бог е приготвил за ония, които Го любят”.

Да дойдем до положителното учение. Да изучаваме светлината в нашия ум, топлината в нашето сърце, силата в нашата душа и добродетелите, скрити в нашия дух. Да изучаваме и методите за прилагане на светлината, топлината, силата и добродетелите. Прилагайте добродетелите в живота си. Ценете малките неща и радвайте се на тях. Видиш една малка пеперуда, обърни се към Господа с думите: Господи, благослови я! Видиш едно дърво, помоли се и за него, Бог да го благослови. Видиш един извор, пожелай и той да се благослови. Срещнеш едно малко дете, пожелай и то да се благослови. Най-после, помоли се, Бог да благослови и тебе. Бъди доволен и благодарен за всичко, както пеперудката е доволна.

"Блажени нищите духом”. Блажени нищите духом, които се учат от пеперудите. Блажени нищите духом, които се учат от изворите. Блажени нищите духом, които се учат от плодните дървета. Блажени нищите духом, които се учат от скъпоценните камъни. Блажени нищите духом, които се учат от златото. — Кое е главното свойство на златото? — Не се окислява. То е устойчиво. При това, за него е безразлично, в кой джоб ще влезе: в джоба на бедния, или в джоба на богатия; в кесията на простия, или на учения. Златото се радва на онова, което съдържа в себе си. И ние трябва да се радваме на благата, които са вложени в нас, както и на благата, вложени в нашите ближни. Вие още не сте съзнали, колко много блага ви е дал Бог. Затова, именно, хората лесно се заблуждават.

Често ме питат, как трябва да се говори на хората. Ще говориш естествено. Ще им говориш, както светлината им говори, както въздухът им говори, както водата им говори и както хлябът им говори. Някога, като не си доволен от обувките си, събуваш ги и оставаш по чорапи. Ако те питат, защо ходиш по чорапи, не казвай, че обувките ти са лоши, но кажи, че краката ти са уморени, искаш да си починат. Казваш, че не можеш да ходиш бос. Не можеш, защото имаш обувки. Какво ще правиш, ако нямаш обувки? Ще ходиш бос. Единствените добри обувки са човешките крака — добродетелите на човека; единствените добри ръкавици са човешките ръце — справедливостта на човека; единственият хубав поглед е погледът на светлината, която излиза от човешките очи; единствената хубава реч е топлината, която излиза от човешката уста; единственият хармоничен тон е тоя, който се възприема от човешкото ухо.

Като правех своите научни изследвания из България, срещнах една стара, 85 годишна жена, която ми каза: Синко, моята работа е свършена вече. Едно време, като млада, друго беше. Рече тия думи и се усмихна. — Аз зная изкуството да подмладявам. Мога да те подмладя, да станеш 19 годишна мома. Как би постъпвала с момците? Тя изведнъж се изправи, погледна ме и каза: Може ли да бъде това? — Може. Казвам: Отсега нататък вие трябва да изправяте погрешките на своите младини. Нито бабата се отнасяла добре с младите момци, нито те се отнасяли добре с нея. Какво представя любовта на младите? Тяхната любов е мъчение, не е истинска любов. Сега иде новият живот. Сега иде оная любов, според която е приятно да срещнеш човека. — Защо? — Знаеш, как да постъпваш. Каквото правиш, става с разположение и любов, а не с насилие.

Едно правило: Никога не стой зад коня. Той няма доверие в никого. Усети ли, че някой стои зад него, веднага започва да рита. Ако трябва да застанеш зад коня, запази известно разстояние, да не те докосне. Конят е щедър, но в ритането. Не всеки оценява тая щедрост. В едно богато семейство, което имало четири дъщери, дохождал един млад офицер. Те го посрещали внимателно, гощавали го добре. При всяко посещение, те правели баници, да го задоволят. Той произхождал от добро, но крайно пестеливо семейство. Младият момък се оженил за една от дъщерите. Един ден я срещнах и я попитах, доволна ли е от живота си. Тя веднага се оплака, че мъжът й бил много стиснат. Един подарък, едно внимание не е показал към нея досега. Каквото поискам, все отлага. Значи, не прилича на оня момък, когото гощавахте щедро с баници. Ти трябваше да знаеш това още отначало. Той идваше във вашия дом като на гостилница. Ако имаше приятелско отношение към вас, трябваше да донесе нещо от себе си. Брашното, маслото, сиренето трябваше да бъдат от него, а трудът от вас. Ще кажете, че новото учение изисква от човека щедрост. И двете страни трябва да бъдат щедри, а не само едната.

Живота, който сме развалили, сами трябва да го изправим. Всичко трябва да се изпере и очисти. Мислите, чувствата и постъпките ни трябва да се изчистят, да заживеем, както Бог изисква. Бог казва едно, вие правите друго. Как ще се оправи светът? Може ли обществената безопасност да оправи нещата? Там могат да те прострат на земята, да ти ударят 25 тояги, но пак няма да те оправят. Само любовта може да оправи човека. Тя внася светлина в него; той вижда погрешките си и се изправя. Не е достатъчно само да бъдеш любезен и внимателен към едного. Да бъдеш майка, това не значи, да бъдеш добра само към своите деца, но и към другите. Здравето на нейните деца е в зависимост от разположението й към чуждите деца.

Здравето на един дом зависи от достъпа на чистия въздух в него. Колкото по-големи са прозорците и по-често се отварят, толкова по-здрави са хората в тоя дом. Ако прозорците са малки и не се отварят често, въздухът в къщата е развален, нечист и хората боледуват. Всички искат да бъдат здрави, да живеят добре, но не могат да изпълнят желанието си. Някога човек прави погрешки несъзнателно. Вижда, че някой греши, и той му прави строга бележка. После съжалява, че е постъпил строго. Строгостта е метод, но ако се употреби на място. Не се ли употреби намясто, енергията се е изразходвала напразно. Методите на природата са крайно икономични. Природата е щедра, тя дава изобилно, но не разточително. Срещаш един човек, спираш го на пътя и му казваш грубо: Мини оттук, пътят е кален, ще се окаляш. Понеже му казваш грубо, той не те слуша, върви в пътя си. Защо не кажеш на човека меко, внимателно? Грубият тон изразходва повече енергия. Кажи меко, спокойно на човека: Мини отдясно; пътят, по който вървиш, е кален. Всеки човек има желание да помогне на ближния си, но не знае, как да направи това.

Когато Слънцето грее, не стойте вкъщи на затворено. Изложете гърба си на слънце, да използвате слънчевите лъчи. Когато плодовете узряват, не чакайте да ви донесат наготово; идете при дърветата, там да ги видите, и сами да си откъснете. Не очаквайте други да ви готвят. Ако няма кой да ви наготви, гответе си сами. Кой е по-добър готвач: жената, или мъжът? Днес жената готви, но е недоволна, дотегнало й. Тя готви при трудни условия: масло няма, олио няма. Ако се намери отнякъде, трябва да се плати скъпо, по 300—350 лв. килограма. Хубавите работи струват скъпо.

Професор по музика предал един урок на един американец, за което взел голямо възнаграждение. След това той запитал ученика: Искаш ли да взимаш още уроци? — Достатъчно ми е един. Уроците на видните професори са скъпи. И уроците на доброто са скъпи. Ако си способен, ще вземеш само един урок и ще платиш, колкото ти искат. Ако платиш за два урока, това показва, че не си способен.

Питате: Какво е нужно на човека? — Само един урок от любовта. Вземе ли два урока, той ще фалира. Кой може да плаща на урок по десет хиляди долара? Скъпи са уроците на любовта! Тя внася светлина в човешкия ум. Сегашните хора живеят в тъмнина. Те трябва да отворят прозорците си и да се научат да гледат, да познават пътя, по който вървят.

Когато дойдох за пръв път в София, един приятел обеща да ме заведе на Черния връх. — Знаеш ли пътя за там? — Зная го добре, ходил съм четири-пет пъти. Един ден тръгнахме за Черния връх. Той върви напред, аз след него. Вървяхме три-четири часа из планината, но никакъв връх не се виждаше. Питам приятеля си: Защо не се вижда още върхът? — Ще се види скоро. Вървяхме още малко и той започна да се оглежда. После каза: Объркал съм пътя. Казвам му: Виждаш ли тоя знак на небето? Той е над Черния връх, сочи към северозапад. Приятелят видя знака, но не повярва, че по него можем да се ориентираме. Казах му да следваме тоя знак, и той се съгласи. Тръгнахме по тая посока и скоро видяхме върха. Тогава той казва: Чудно, как се заблудих! Той се заблудил, но отгоре не се заблуждават. И човек, когато тръгва в правия път, към Бога, може да обърка пътя и да се заблуди. — Какво трябва да прави? — Да погледне нагоре, да види знака на небето, който ще го ориентира. Погледни нагоре, ще видиш знака, който сочи правия път.

Един ваш брат тръгва в града да свърши някаква работа. Поглеждам към небето, виждам две успоредни линии, а между тях едно малко облаче. Казвам му: Ще имаш едно малко препятствие в работата си. — Не ми се вярва. Какво отношение има облачето към моята работа? - Ще видиш, сам ще се убедиш. Той отиде в града и вечерта се върна. Казва: Работата се свърши, но с едно препятствие. Както каза, така стана. Разумният свят показва на човека, какво ще му се случи. Ако е умен, ще се ползва от това, което му се дава.

Един ден пътувах от Казанлък за Карлово, дето исках да спра за няколко часа, да държа една сказка. Времето беше хубаво, небето ясно, нито едно облаче по него. По едно време на небето се яви един тъмен черен облак. В същото време видях на небето две успоредни линии. Разбрах, че трябва да замина направо за София, да не се отбивам в Карлово. Защо не трябваше да се отбивам в Карлово? Оказа се, същата вечер салонът в Карлово бил зает от военните, които през деня го поправяли. По невнимание на слугите, както горяла печката в салона, паднали кюнците, и част от дюшемето изгоряло. Понеже не разполагах с друг ден за сказката, върнах се направо в София. Ще кажете, че не можах да държа сказката си. Какво от това? На много места съм държал сказки, а в Карлово не можах — нищо не загубих. Мислите ли, че ако държите една сказка, ще оправите обърканите работи на хората?

Радвайте се на това, което Бог ви дава. Радвайте се на доброто в себе си. Служете на доброто и не се смущавайте от нищо. Все ще се случи поне един път в живота ви, военните да наемат салона, в който се държат сказки. Добре, че те са го наели, защото имат възможност да го поправят. Ако днес не можете да свършите една работа, ще я свършите на другия ден. Радвайте се, че имате възможност да я свършите. Ако тоя живот не можете да свършите работата си, другия живот ще я свършите. Вторият ден е по-къс от първия — от човека зависи, как ще го използва.

Често хората се делят на стари и млади. Това е все едно, да отделят дясната ръка от лявата и десния крак от левия. Десният крак и дясната ръка имат отношение към ума, а левият крак и лявата ръка към сърцето. Как ще отделиш ума от сърцето? Значи, десният и левият крак, както дясната и лявата ръка, ще застанат успоредно и ще започнат заедно да работят. Дясното око има отношение към ума, а лявото — към сърцето, но двете заедно изразяват душата и духа на човека. Дясната ръка дава светлина, а лявата — топлина. Левият крак създава плодовете, а десният ги раздава.

Както двата крака, двете очи, двете ръце вършат заедно една работа, така млади и стари трябва да работят заедно, да вървят напред. Ако срещнете един стар цигулар, не го критикувайте, но дайте му импулс да свири. Доведете една млада мома пред него, да го вдъхновява. Той ще поглежда към нея и ще свири. Младият дава импулс, а старият използва живота. Старият никога не може да даде импулс, а младият никога не може да използва живота. Ето защо, стари и млади трябва да се съберат заедно; младите да дават импулс, старите да използват живота. Ако нямаш подтик, извикай един млад човек да те импулсира. Ако имаш импулс и не знаеш, как да го използваш, извикай един стар човек да го импулсираш. Младата мома, пълна с импулс, е недоволна, че не дойде някой млад човек да ѝ свири. Тя няма ухо, не може той да ѝ свири. Музикантът свири само на оня, който има ухо и може да слуша и да възприема. Такъв е законът. Ако си добър, доброто е за тебе; ако си умен, разумността е за тебе; ако си истинолюбив, истината е за тебе; ако си любящ, животът е за тебе; ако обичаш мъдростта, знанието е за тебе.

"Блажени нищите духом”. — Защо са блажени? — Защото е тяхно Царството небесно. Сега и на вас казвам: Всички сте добри, но не сте проявили доброто. Вие държите доброто в хамбара си, чакате благоприятни времена да го проявите. И това не е лошо, но по-добре е да извадите и най-малките семенца от хамбара си и да ги посеете на нивата. Може да ги посадите на видно място, а може и на някое незабелязано място — важно е да ги посадите, да им дадете живот. Ако сега не проявите вашето добро, кога ще го проявите? Ако сега не помогнеш на ранения на бойното поле, кога ще му помогнеш? Трябва ли да чака той с часове и дни, за да му се помогне? Всеки има нужда от нещо в дадения момент. Дайте ход на Божественото в себе си, то да се прояви. То е девата в човека, а външният човек е слугата или слугинята ѝ. Като срещнеш някой човек, кажи му: Твоят господар е много добър, поздрави го. Ако срещнеш жена, кажи ѝ: Твоята господарка е много добра, поздрави я. Вие сте обезценили Божественото в себе си, поради което обезсмисляте живота си и преждевременно остарявате. Човешкото остарява, а Божественото — никога. И в младия, и в стария. Божественото е всякога младо. Човешкият свят започва с младостта, а свършва със старостта. Божественият свят започва с младостта и върви към вечно подмладяване. Подмладяването е Божествен импулс, който води към усъвършенстване. Казано е: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни”. Бъдете добри, както е добър Отец ваш небесни. Бъдете любящи, както е любящ Отец ваш небесни. Услужвайте на хората, както Бог услужва. Това е най-хубавото, което човек може да направи. Турете надпис на своята градина: Тук има хубави плодове. Който мине, може да спре, да си почине и да си откъсне един плод.

Защо Бог ни даде очите? — Да виждаме добре. — Защо ни даде ушите? — Да слушаме добре. — Защо ни даде устата? — Да говорим добре. — Защо ни даде носа? — Да възприемаме уханието на цветята. - Защо ни даде ръцете? — Да вършим хубави работи. — Защо ни даде краката? — Да ходим в пътя на доброто. Хиляди блага ви е дал Бог, а вие седите на едно място като инвалиди и очаквате да дойдат с носилки да ви местят от едно място на друго. Желая да ви видя в хубави градини, при благата, които Бог е дал: при чистите извори и полянки, при високите върхове. Да ви видя сами да се качвате по планините, не със носилки и автомобили. При това, всеки сам да си услужва. Това, което хората правят, и ти можеш да го направиш. Всеки да си опита силите, какво може да направи. Малко работи, но каквото направиш, да бъде хубаво. Цигуларят да свири хубаво. Шивачът да шие добре; обущарят да прави хубави обувки; бакалинът да продава добра стока. Всеки в занаята си да бъде добър майстор. Затова Бог ни дал ум и сърце, да изразяваме чрез тях най-хубави неща. Умът и сърцето представят голямо богатство, с което Бог е надарил човека. Голямо съкровище се крие в тях.

Сега всички хора се молят за мир на земята. Ние не сме за този мир. Той не е действителен. Сънувате вечер, че ви гонят мечки, вълци. Като се събудите сутринта, успокоявате се, нищо няма. Това, което ви е плашило на сън, е заблуждение — не е реално. Хората страдат от нереални неща.

Един цар минал покрай един беден човек, който седял на улицата и свирел на цигулка. Като разбрал, какво е положението му, царят го съжалил и казал на един от министрите си да се погрижи за него, да му дадат някаква сума, да се помогне на дечицата му. Бедният човек взел парите и започнал някаква търговия. В скоро време той забогатял. Царят се заинтересувал от положението на тоя човек и пожелал да го види. Отишъл в дома му и го намерил на легло. Запитал го от какво е болен и колко време лежи. — Три месеца вече, откак съм на легло. Като вдигах топовете в магазина, един топ памук падна върху рамото ми и заболях. Царят се замислил за положението на търговеца, който добавил: И аз се чудя, какво ми стана. Едно време и камък да паднеше върху гърба ми, нищо не ми ставаше, а сега един топ памук ме тури на легло.

Казано е в Писанието: "Ще залича греховете им и няма вече да ги помена". Направете и вие същото. Вземете оня тефтер, в който сте писали, какво има да взимате, и заличете всичко. Турете кръст на стария живот и го изгорете. След това вземете нов тефтер и пишете всеки ден: Днес слънцето изгря много хубаво. Днес аз, жена ми и децата ми се нахранихме отлично — весели и разположени сме. Слава Богу, днес ни дойде най-голямото благословение. Досега Бог ни е благославял, отсега нататък, ние ще Го благославяме. Ще служим на Господа с нашия ум, с нашето сърце, с нашата душа и с нашия дух, както Той иска. Ще служим на Господа с всичко, което Той ни е дал. Казано е: "Когато ме потърсите с любов, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичкия си дух, ще ме намерите”. Когато ме търсите със знанието на ума, на сърцето, на душата и на духа, ще ме намерите. Когато ме потърсите със свободата на ума, на сърцето, на душата и на духа, ще ме намерите”.

Да потърсим Господа с любовта, с мъдростта, с истината и да бъдем всички свободни.

10-то Утринно Слово от Учителя, държано на 19-ти декември, 5 ч.с. 1943 г. София, Изгрев.

Блажени нищите

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, казва, хора, аз, казвам, бог, себе, тебе, сега, ден, работа, мене, всички, дойде, даде ,

 Утрини Слова , София, 19 Декември 1943г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Добрата молитва"

91 псалом

"Молитва на Царството"

"В начало бе Словото"

Казва се на български - повторението е майка на знанието. Повторението е работа. Човек всяка сутрин трябва да яде. Същото нещо е. Докато яде, ползва се и той. Процесите нам ни се виждат еднообразни. Но в храната има разнообразие.

Ще ви прочета 5. глава от Евангелието на Матея. "Като видя много народ, възлезе на гората и щом седна, пристъпиха към него учениците му. И отвори уста, та ги поучаваше." Тези хора нищо не са разбирали, само са слушали. "Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно." Кои са нищи духом? Като седне да яде човек, който няма зъби и стомахът му е развален, ще може ли да яде. Блажени - на които стомахът е здрав, имат хубаво ядене. Като седнат, мляскат хубаво, на тях е яденето. Казва, нищи духом. Слаб, сиромах да бъде, болен да бъде. Небето не се нуждае от болни хора. Мислим, да бъде някой кротък, да бъде някой смирен и силен. Ние не знаем какво нещо е сила. Аз съм привеждал примери. Старовременните и турците имат големи хрътки, с които ходят на лов. Големи хрътки, мязат на някое магаре. Излезе някой заек, хрътката го гони. Като наближи хрътката заека, турчинът казва: "Ха, чоджум." Говори на хрътката най-хубавите имена. Щом заекът дойде нанагорнище и хрътката остане назад, казва: "Ха, домуз, ха, гяур." Заекът и хрътката се надпрепускат и той взема участие. Хрътката ще вземе премия за препускането. Като загуби надпрепускането, най-лошите имена й се казват. И ние - като дойдат нашите хрътки при неблагоприятните условия, из устата излизат лошите думи. Кой не е злословил хрътката? Няма някой от вас, който да не е казал на хрътката нещо лошо. Действителен пример.

Блажени, които работили дълго време, огладнели са, върнали са се дома и чакат най-хубавото ядене. Блажени са, защото за тях е яденето. Като има хубаво ядене, Царството Божие ще дойде за тях. Ще им се дадат условия. (Учителят прочете главата до края.)

"Духът Божи"

Ако бяхте разбрали тази глава, щяхте да бъдете хора щастливи. Всичките нещастия произлизат, че не сте разбрали тази глава, като сте я чели. Има неща, които са във възпитанието на хората. Казва, като умреш, ще идеш в оня свят да се учиш. То е заблуждение, като умреш. Няма никакво умиране. Аз умирам за тебе. Няма какво да умираш заради мене. Да живееш, няма какво да умираш, да плачеш, да погребваш, разноски трябват. Знаеш едно умиране колко струва. Хиляди, някой път милиони. Казва, да умре. Всички искат все да умрат. Много лесна работа. В спиритистите, дето умрял някой, искат да му направят помен. В оня свят оттук ще му пращат. Да чакаш през годината четири-пет пъти да ти пращат нещо, какъв ще ти е халът? Да чакаш някой колет оттук, нали пращат колети. Ние седим сериозни и на задушница, като се съберем, душите подават. Самата идея за един просветен човек е заблуждение. В оня свят, като умрат хората, Господ, знаеш, какво прави? Най-първо не му даваш да яде, той ще иде да работи. Тук седял, потривал се, в кафенето седял, потривал се, попивал винце на широчко. Там вино няма, бъчви няма, кръчми няма, спирт няма. Гроздови зърна има, но никога не се вкисва. Сладко вино има, но като нашето упивателно вино няма. Ще те пратят на земята от сутрин до вечер да садиш плодни дървета. Казваш: "Дотегна ми да садя." Хич не ти дотягаше да муцкаш. Сега да садиш, ти дотяга. Хич не ти дотяга да ядеш месце, кокошчици. Като дойде за други работи, ти дотяга. Не са последователни.


После вземете тази любов, в която умирате. Казва: "Умирам." Тя постоянно плаче. Като го срещне - четири реда сълзи, обича го, пък той не я обича. Чудна работа. Как е възможно да обичаш и да не те обичат? Че не те обича, има си причини. Хората са били добри с мене. Този приятел носи една стомна, дойде, тури масло в моя съд, но без да зная, имало дупка на съда и маслото изтича. Дойде друг, тури масло, то пак изтича. Казва: "Не седи маслото." Не седи, дупка има. Наскоро носехме едно гюмче от пет кила, хубаво. Някой се намерил на зор, мамичката пада, залепил го. Като го турихме на огъня, стопи се калаят. Искахме да си стоплим вода, на място да се стопли водата, стопил се калаят. Като се стопил, отишъл да се разхожда, оставил своята длъжност. Сега - беля, не може да си стоплим водата. Какво да правим? Мислят, че еди-кой си брат знаел да тури калай, но то ще бъде след четири- пет деня. Засега какво да се прави? Иде една сестра, не е свършила университет, хваща гюма, взема малко хляб и с нещо друго запушва дупката. Стопли се водата. После този хляб толкоз навътре го турила, влязъл във водата и в чая влиза.

Усмихва ти се момъкът на тебе, не си доволен. Иска да ти каже една дума. И десет да ти каже, пак не си доволен, не знаел как да ги каже. Така знае човекът, така казва. Казвам, ние сме хора болни. Университет свършил човекът, болен е, целия ден е недоволен. Този човек има един кон. Нищо не ши дал този кон. Казва: "Моят кон." Не е твоят кон. Господ го създаде, мислиш, че е твой конят. Не е твой. Че конят ти служи, то е друг въпрос. Че не е твой конят, не е. Конят не е излязъл от тебе. Конят е на кобилата. Ще дойде кобилата, ще каже: "Този кон е мой." Кобилата и онзи хайгър са майка и баща. Бащата се казва хайгър, майката се казва кобила. Казвате, груба дума. Турете друга дума.

Ако не станем нищи духом, трябва да учиш азбуката. Аз съм привеждал много примери. Снахата не обича свекървата. Снахата пере дрехите на свекървата и казва на дрехите вампирино. Мачка в яда си ризата, говори на ризата. Понеже ризата е на свекървата, хули ризата. Като тури тия думи на ризата, свекървата възприема.

Един път дадох съвет на една снаха, която не живееше със свекървата. Казвам: "Как я переш? - Казвам: - Аз да ти кажа как да я переш. Като переш ризата, ще кажеш: Майко, колко си хубава. Кажи най- хубавите думи, кажи най-хубавите имена, като переш дрехите, и ще видиш резултата. Минават се два-три месеца, казва ми: "Започнахме да живеем добре."

Много естествено се разваля животът. Представете си, че ти са кални ръцете, миришат лошо, пипал си нещо миризливо, което човекът не обича. Пипаш един плод, не си си измил ръцете. Лошото не е от тебе, то е външно. То е твоята неразумност. Казваш: "Колко е неблагодарен." Когато подавате един плод, измий три-четири пъти ръцете си със сапун и дай плода. Напишеш едно писмо, напиши нещо хубаво. Ти седиш и какво правиш? От какво страдат хората? Съвременните хора от какво страдат? От любовни писъмца. Писмовници има за любовни писма, не знаят как да пишат. Ще вземе писмовникът, ще напише писмото, той се възхищава. Ти ако се жениш за една млада мома и ти трябва да я учиш, тя е ученичка, нищо не знае.

Най-първо първия урок на любовта тя трябва да знае - да яде. Аз ако съм учител да избирам някоя мома, ще видя как яде, как мляска, как си отваря устата, държи я затворена, мляска ли, как си държи главата. Много важно е. Не ми трябва повече. Щом видя едно ядене, казвам - достатъчно е вече.

Те са външни процеси. Човекът не е пратен на земята да се жени. Човекът не е пратен на земята да става господар, да управлява света. Човекът не е пратен да бъде кон, да носиш товар. Човекът не е камък да го чукат с чук. Човекът не е пратен дърво да бъдеш. Те са съвременни работи. Затворят те, набедят те по някаква причина. Турят те в затвора. Не й направил нищо, друг извършил престъпление, мислят, че ти си го извършил. Набият те, после се извиняват.

Казвам, аз говоря за Господа, какви са вашите отношения към Господа. Вие чакате да идете при него. Че при него ще идете, ще идете. Ако идете при него като съдия, как ще ви посрещне? По закона за углавно дело. Ако Господ е като мирови съдия, доста добър е. Ако е един съдия от окръжния съд или от апелативния съд, или от касационния съд. Ами в едно съдилище, дето отведнъж осъждат на смърт, какво ще правиш? Казва: "Съдба ще има." Каква съдба? Съдба значи, дето светът е оправен, дето на всеки е дадено, каквото му е потребно. Който няма цигулка, цигулка му е дадена. Който е без женица, женица му е дадена. Който няма дечица, дечица са му дадени. Който няма обуща, обуща му са дадени. Който няма шапка, шапка му е дадена. Който няма дрехи, дрехи му са дадени. Който не е ял сладко, ще яде сладко. Който не е яздил на кон, ще язди на кон. Който не се е качвал на файтон, ще се качи на файтон. Който не е бил министър, ще стане министър. Кой каквото иска, ще му дадат, да бъде доволен, всички да бъдат доволни. Това е съдба. Не да ги натикат в затвора. Не е разрешение. Значи Бог ще съди света, ще разреши всичко. Хората ще бъдат доволни от неговата съдба.

Казваше, може да се оправи светът. Нашите работи не може да се оправят, ако целият свят не се оправи. Казва: "Да бъде волята ти, както горе на небето, така и на земята. Да се прослави името ти, както горе на небето, така и долу на земята." Горе винаги разбирайте вашия ум. Горе е всеки човек, който мисли. Всеки човек, който не мисли, е долу. Ти мислиш - горе е да умреш. Трябва да се разбира умирането. Не може да Влезеш в умствения свят, ако не се съблечеш от онази гъстата материя. Там са най-благородните мисли, които може да имаш и да ги туриш в ума си.

Вие готвите тук за десет или за двадесет души в една тенджера. Сготвеното ядене не може да внесе хармония. На първите, на които сипеш, ще имат повече масло. Което остане, от дъното на тенджерата да им сипеш, не е така хубаво, не е така вкусно. В Божествения свят на всеки един човек има тенджера, в която му се готви само на него. Вземеш един плод сготвен, една круша сготвена, една ябълка сготвена. Ние се чудим, готвим добре, пък все страдаме. Погрешката е там, че готвим за десет души. За едного ще сготвиш само, особена тенджера ще имаш. Аз, ако съм на ваше място, като ида при една мома и тя няма една тенджера само за мене, хич няма да стъпя. Ако видя една тенджера, написана за мене, казвам: "Добър гостилничар." Това е реалният живот.

За моите очи трябва специална светлина. Не може една светлина, която е минала от едни очи, да иде в други. Направо която излиза от слънцето. Хубаво е, което излиза направо от Бога и влиза в нашия ум. Хубаво е, което излиза от Бога и влиза в нашето сърце, което влиза в нашата душа, в нашия дух. Това са хубавите работи. Да говориш нещо, което не си опитал, значи само говориш за музика, пък не си я опитал. Не само да говориш за сготвено. Ще готвиш само за един човек. Да знаеш, като идеш при крушата, какви круши да избереш. Има избор. На второ място, ние имаме

Високо мнение за себе си. Понеже сме излезли от Божиите ръце, имаме Високо мнение за себе си. Високо, когато си бил горе. За Христа казват - като се намери в рабски образ, че счете, че е равен на Бога. Смирил се, че условията на земята изискват. Като Син Божи трябва да го посрещат навсякъде. Официално като слезе на земята, придобил най-големите укори.

Казвам, да бъдем като Христа в отношение. Не искам да бъда като Христа, на кръста да страдам като него. Ние не разбираме въпроса. Един пострада. Той пострада за всичките. Няма нужда хиляди хора да страдат като Христа. Когато дойде един богат човек милионер и даде достатъчно средства и храна за Всички, ти, сиромахът, искаш да бъдеш като него - да раздаваш на хората. Не разваляй неговата работа. Той е дал най- хубавия хляб. Ще дойде някой като Христа да раздава. Ти ще развалиш работата.

Научи тия хора да ядат този хляб, който даде Христос. Не туряй условия. Яж хляба. Всички ние съвременни хора страдаме от човешки хляб. Преди години иде една млада мома, иска учителка да стане, не може. Това да стане, онова да стане, казва: "Не ми върви, не може ли да намеря някой да се оженя." Ти си родена за певица, Господ те е благословил. Понеже не си вземаш длъжността, вземаш чужда длъжност, не ти върви. Не си способна за готвачка, не си за женитба. Ти не знаеш как да готвиш. Ще вземеш длъжността певица. Като свършиш тази работа, тогава ще приемеш другите работи. Най-първо ще пееш на някое малко събрание, няма да пееш в някоя концертна зала. Казва: "Сериозно ли ми говориш?" Сериозно ти говоря.

Вие сте чудни по някой път във вашите разсъждения. Казвате, много лош човек е този. Че как няма да бъде лош? И ти да си на негово място, ще бъдеш такъв. В Америка в едно земеделско училище имало един бик, бил много добър. Един ден се разлудувал. Хората мислят да го застрелят, правил големи пакости.

Имало един човек, който разбирал езика на животните и говорил с бика. Той казал: "В задния ми крак има нещо влязло, то ме подлудява. Направи ми една услуга, извади го, ще дойда на себе си. Трън има в крака ми, не може да го търпя." Изваждат тръна, бикът се успокоява, укротил се бикът.

Някой път трябва да ви говоря. Има една любов за присаждане, от която хората страдат, присадна любов. Не е лошо да пресаждаш, но майстор трябва да си. Дойде някоя мома, дивачка е, трябва да я присадя, да я облагородя. Той носи калемче, не се хваща, разваля се. Този присажда, онзи присажда, най-после изсъхне, не върви. Когато присаждате човека, трябва да сте майстор. Разбирам на сто присаждания една погрешка, пък деветдесет и девет да се хванат, разбирам. Но на сто присаждания деветдесет и девет да не се прихванат, пък само едно да се прихване, не разбирам. С каквато мярка мериш, ще те мерят. Казват, защо е така. Много естествено. С каква мярка трябва да те мери Господ сега? С каква мярка мерят долните хора? Различава се. С каква мярка мерят лошите хора? Различна. С каква мярка мерят ония хора, които имат добър език? Гледам, разговарят се учител и ученик. Учителя го гледам, доста благороден човек. Изведнъж удря една плесница на ученика. Защо го бие? Ученикът казва на учителя: "Ти си голям простак, ти не знаеш как да постъпваш." Удря му една плесница. Така не се говори. Цял ден вие имате такива удари. В себе си седиш и мърмориш. Щом си недоволен, смущаваш целия невидим свят. Говориш в себе си, мърмориш. Никакво мърморене. Досега сте мърморили. Имали сте право. Вие сте ходили из гората, извадили сте ножа, бъзето сечете. Няма какво да те съдят в гората. Влезеш вкъщи, извадиш ножа, този мушнеш, онзи мушнеш, знаеш какво ще стане тогава? За бъзето никой въпрос не прави, че го сечеш. Но че хората си изкълцал, ще те дадат под съд. Като срещнат, кажат - този такъв, онзи онакъв. Ти говориш за себе си. Всеки, който говори за другите доброто, говори за себе си. Който говори лошо за другите, и за себе си говори, и ти си от тях. Говориш добре, от тях си. Нищо повече.

Сега не искам от страх, по закон. Плашат хората, ако говорят лошо, ще те накажат. Говориш добро, ще те възнаградят. Доброто трябва да се прави за самото добро. Защото по някой път е необходимо. На десет добрини едно зло е намясто. Тези неща са изключение в закона. Сега да дойдем до положителната страна. Всички искайте да живеете добре, да имате Божиите благословения. Господ те е създал да пееш, ти не искаш да пееш. Тогава как ще му угодиш? Ти му даваш друго да направи от тебе. Той те е създал да пееш, той те е създал да свириш, той те е създал да шиеш дрехи на хората, той те е създал да правиш обуща на хората. Обуща не е лесно да направиш. Има човек, като ти направи обуща, оттам насетне животът ти ще се измени, всичко ще ти тръгне наред. Има някой човек, като ти направи обуща, оттам насетне ще ти дойдат всичките нещастия на главата. Този обущар не е намясто. Този, като ти направи обуща и всичко ти тръгне напред, той е обущар.

Казвате: "Нас не ни приемат." Навсякъде може да те приемат. Онзи човек, засъхнало му гърлото, чака вода. А ти си от умните хора, ще занесеш една чаша вода, дадеш му, усмихнеш се. Този човек ти благодари. Ако той е жаден, ти си при някоя вода нацапана, казваш: "Да пие." Когато ще направиш едно добро, направи го. Най-хубавата вода на този човек да дадеш. Срещаш един човек, ще му кажеш най-хубавата дума, която можеш да кажеш. То е Божие благословение. Такъв е характерът на Бога. Той спрямо всичките от най-хубавото, което има в себе си, дава. Ако искаш да бъдеш подобен на Бога, давай от най-хубавото, което е в тебе. Не може. Щом не можеш, тогава не вървиш по пътищата, по които Бог изисква. Тази дума "не мога" ще оставите.

Отиваме един ден на Витоша, започнаха да падат росни капки. Един приятел иска да ги махне. Казвам, внимавай росните капки да ги не буташ. Ще ги гледаш, ще се усмихнеш, да ти е приятно. Тия росните капки, които падаха, образува се една царствена дъга под нас. От София отиваме към Симеоново, много хубава дъга се образува за два часа. Тия капки носят Божието благословение, като не ги изтръсква, те ще образуват най- хубавата дъга. Що е дъгата? Тя показва Божието благословение. Дъгата показва как трябва да живееш. Какво отношение като личен човек трябва да имаш, колко богат трябва да бъдеш, колко умен трябва да бъдеш, колко духовен трябва да бъдеш.

Най-първо, какво трябва да бъде твоето положение между хората? Когато хората престанат да живеят, както Бог изисква, Бог реши да тури потоп, да свърши тази култура. Ноевата култура трябваше с вода да се измие. Сега потоп няма да има в света. Но огън ще има. Почистването чрез огън ще стане. Ще мине огън. Той не е идеалното. Ще дойде най-после онзи метод на изгряващото слънце, което да дава на всичките хора това, което те искат, от което те имат нужда, хубавото, красивото в света. Не да се потопи светът, но да изгори светът. Има неща, които трябва да изгорят, има неща, които изгарят. Но има неща, които не търпят никакво изгаряне, нито миене. Когато един плод зрее, нито се измива, нито изгаря.

Та сега някой те обиди. Ти искаш да се накаже, да изчезне. Ти вървиш по пътя на огъня. Да се махне, да си върви. Ти потоп искаш. Ние не трябва да искаме нито потоп, не трябва да искаме нито огън. Огънят го имаме. В тази война огънят е навсякъде. Всеки човек, който взел пушката, образува огън. Като светне, образува огън, жегне. Във вашия ум имате доста картечници, в сърцата си имате доста картечници и във волята си имате доста картечници. Сега имате тази модерната артилерия. Англичаните какви бомби пущат? По сто, пo двеста, пo четиристотин, пo петстотин кила бомби. Един доста благороден човек казва: "Днес пия. Знаете ли защо? Жена ми каза една тежка дума на сърцето, не може да претърпя." Тежка дума му е казала, че пил. Не го питам каква дума му е казала. Казвам: "Не ми казвай какво ти е казала жена ти, не искам да ми кажеш, ще ме окаляш." Аз ще се постарая да налучкам, че да се не окалям. Интересува ме какво му е казала, но се пазя. Ако ми каже каква дума му е казала, ще се окалям. Аз искам да зная, но по-малкото оцапване, малко да ме бутне калта. Казвам му: "Ще ти дам един съвет. Напиши на жена си едно любовно писмо. Кажи й тъй: "Най-сладката дума, която съм слушал, е тази, която ми причини най-голямата скръб, но и най-голяма- та радост." Ти казваш, че жена ти ти е казала тежка дума. Тази тежката дума тя ти е казала за Господа. Господ казва, ти си даровит човек, а ти знаеш ли колко пъти си казал - защо той станал професор? Ти харесваш ли го? Не го харесвам.

Ние сме хора неблагодарни. Толкоз благословения имаме и целия ден роптаем, че умът не е такъв, че сърцето не е такова, че волята ти не е такава, че къща нямаш, че апартамент нямаш, че стаята ти не била четири-пет метра, че кухня нямало, че туй нямало. Целия ден роптаеш за нищо и никакво.

Един ден гледам една мома, която обичат двама момци. Единият се качил на велосипед и нея турил отпред на велосипеда пред себе си. Не отзад, но отпред я качил. Казвам, доста опасно, може да паднат, да си пръснат и неговата, и нейната глава. Другия, който я обича, къса му се сърцето. Той съжалява защо той не може да я прегърне. Не е лошо, стечение на обстоятелствата. Ходили на екскурзия, тя се уморила, краката не са здрави. Той иска да я качи, тя иска да си почине. Не виждате хубавата страна. Онзи е внимателен сериозен, има всичкото разположение и другият момък.

Казвам, ние, когато хората правят добро, не разбираме. Доброто, което Бог ни прави всеки час чрез хората, е израз на Божието благословение. Ние не виждаме тия работи, тълкуваме криво и следствие на това всички страдаме. Казва Христос: "Ако обичате онези, които вас обичат, какво правите?" Коя майка крава не е подувала своето дете, познава своето теле. Казвам, ние трябва да се отличим с нещо особено.

Излизаме горе на Витоша, преобличаме се. Иде една сестра, взема изпотената риза, доста студена, тя замръзнала. Колкото и да грее слънцето, студено. Казвам, оставете тази риза, тя е замръзнала, трябва да мине през процеса на прането. Не се бойте, че ризата замръзнала. Благодари, че си се преоблякъл, че потта излязла от тебе. Радвам се. Аз ходя на Витоша да изкарвам нечистата пот. Там отивам два часа нагоре, два часа надолу, да се изпотя и тази нечистата пот да излезе, да се отворят порите. Да се отворят седем милиона прозорци, да дишаме, да приемем Божието благословение. Другояче, затворят се всичките пори, не може да чуваме нито гласа на Господа, нищо. В мене има характер. Аз като отивам, казват: "Да хванем автомобил." Казвам: "Няма нужда." Автомобилът е случайна работа. Аз разчитам на моя мотоциклет с двете колела. Като се кача на него, пристигам. Ако дойде автомобил, изключително нещо е, на него не разчитам. После ми казват: "Учителю, да оставиш едно място за мене." Аз съм от тези, дето на мотоциклета никого не нося, нито отзад турям, нито отпред. На момата казвам: "Ще се качиш и ти на мотоциклета си и ще вървим паралелно." Ако остане да те кача на мотоциклета, то е човешки въпрос. Остане ли аз да те гощавам вкъщи, то е човешки въпрос. Гощаването е един закон. Благата, които имам, може да ги споделя с вас. Да жертвам всичките блага за едного, че не е само един човек, то са два милиарда хора. Към всичките хора трябва да бъда еднакъв. Само за тебе да жертвам, то е илюзия.

Ако жертваш за мене, е лошо. Като жертвам за тебе, е добро, но така не разбирам. Към всеки човек имам същите отношения, както към себе си. Към себе си, разбирам към Бога, който живее в мене. Имам същите отношения. Съзнавам, че най-голямото благо, което имам, се дължи на него. Най-първо имам отношение към Бога, искам да постъпвам, както и той постъпва.

Следователно и към другите хора имам същите отношения към Бога, който живее в тях. Той не е в мене едно, в тях друго, един и същ е. Към този човек, към когото имам отношение, Бог е така добър в него, както в мене. Във всичките хора признавам Божието съвършенство. Царството Божие е в нас. То е отношение. Със закон никой не може да ни научи, никой не може да ни го даде. То са неща, които по един вътрешен начин се учат. Ако остане да те учат как да любиш хората, тя любовта сама учи хората. Кой ще ни научи? Всичките ще бъдат научени от Господа. Туй, което научиш, е най-добрата наука. Туй, което научиш от любовта, то остава за цялата вечност. То не се разваля. Единственото нещо, което не се разваля, е туй, което е излязло от Бога. Този извор никой не може да го размъти, понеже на бреговете на любовта няма никаква кал. Най- чистият пясък като кристалчета, никаква кал няма, като тече водата, е чисто кристална.

Та казвам, поправете отношенията в себе си, не се осъждайте. Не мислите, че сте от добрите. Радвайте се на онази благост и добрина, която е в Бог и се проявява. Трябва да се радваме на тия свещи, понеже са проявление на слънцето, изпълняват добра служба. Казвам, изисква се само добра инсталация. Ако някой развали инсталацията, веднага тия лампи ще престанат. Ако няма контакт, няма да светят. Всеки ден ние разваляме този контакт. По възможност инсталацията ви никой да не я засяга. Щом ви развалят инсталацията, опасна работа. Божествената инсталация никой не трябва да бута. Щом дойде до човешкото сърце, ти ще оставиш сърцето си в ръцете на Бога. Той може да го поправи. Хората човешкото сърце не може да поправят. Човешката душа, човешкият дух, те са прерогативи на Бога. Като дойдете, оттам ще очаквате всичко. Не само сега, но през цялата вечност ще имате нужда от Бога. Отдалечиш се от Бога, ще замръзнеш. Дойдеш при него, ще се стоплиш. Обичаш го, винаги ще имаш изобилие. Престанеш да го обичаш, не че той не е благо, но няма да се ползваш от неговите блага.

В една местност имало един градинар, на който плодовете били много хубави. Имало и друг градинар, който имал недоброкачествени плодове. Разсърдил се един на добрия градинар, казва: "Не искам плодове." Не искаш плодове, но ще ядеш лоши плодове. Всички градинари не може да се сравнят с добрия градинар. Никой в света не може да се сравни с онова, което Бог прави. Никой в света не може да ти даде, което Бог дава. Апостол Павел казва, че нито на ум на човека е дохождало, нито на сърцето му за онова, което Бог е приготвил за онези, които го любят. Остарееш, всеки те съжалява, казваш: "Остарях." Няма какво да ми казваш, че си остарял. Да се подмладиш. Казваш: "Ще се мре, ще се мре. Ще идем в другия свят."

Да дойдем до положителното учение. Най-първо трябва да изучаваме светлината в нашия ум, да изучаваме топлината в нашето сърце, да изучаваме силата, която действа в нашата душа, да изучаваме всички добродетели, които са скрити в нашия дух. Да изучаваме и методите, с които всички тия добродетели, вложени в нас, може да се приложат в нас. Аз, ако съм на ваше място, какво ще направя? Някоя сестра с бастун върви, все от новото учение, подпира се с бастун, накуцва малко. И аз нося един бастун. Бастунът е магическа тояжка. Когато видя едно дете, обърна се към Господа, казвам: "Господи, много ти благодаря, че видях това дете. Благослови го." Виждам, пеперуда се разхожда с аеропланчета, казвам: "Господи, какво е, благослови я." Виждам някое дърво, казвам: "Господи, какво е това дърво, благослови го." Искам благословение - то на дървото, на пеперудата и казвам: "Божието благословение, което се разпространява навсякъде, да дойде и върху мене. Като видя извор, и него моля Бог да го благослови. Казваш: "Аз извор не може да бъда, пеперуда не може да бъда." Това е неразбиране. Да бъдем доволни, както тази пеперуда е доволна. Тя ходи с аеропланчета, казвам, и аз искам да бъда тъй доволен, както пеперудата.

Блажени нищите духом. Блажени, които се учат от пеперудите. Блажени нищите духом, които се учат от изворите. Блажени нищите духом, които се учат от плодните дървета. Блажени нищите духом, които се учат от скъпоценните камъни. Блажени нищите духом, които се учат от златото. Златото какво свойство има? Да се не окислява. Като златото искам да бъдете. Много хубав характер има златото, не остава в един джоб, в беден или богат джоб като влезе, не прави разлика. В хубавата или в лоша кесия влезе, седи, падне на земята, седи, занесат го в царски ръце, не прави разлика. Златото се радва на онова, което то съдържа в себе си. Ние трябва да се радваме на ония блага, които са в нас. Отвън да се радваме на благата на хората, които Бог ни е дал. Ние не сме съзнали големите блага, които Бог ни е дал. Нас, хората, в малки работи ни заблуждават.

Сега много пъти са ме питали как трябва да се говори на хората. По някой път, като не сме доволни от обущата, събуваме обущата, оставаме по чорапи. Защо изуваш обущата? Не казвай, че са лоши. Казва: "Искам да си починат краката ми." По чорапи ходи. Казва: "Аз не може да ходя." Дойдат, вземат ти обущата, няма ли да ходиш. Казва: "Не може да ходя бос." Отлично. Вземат ти обущата. Няма ли да ходиш бос? Ще ходиш. Единствените добри обуща са добродетелите на човека. Единствените добри ръкавици са справедливостта на човека. Единственият хубав поглед е светлината на човека. Единствената хубава реч е топлината, която излиза от устата на човека. Единственото хубаво ухо е да слушаш. Когато правех моите изследвания, срещнах една възрастна жена на осемдесет и пет години. Казва: "Синко, моето се е свършило. Едно време, като бях млада, беше друго." Поусмихна се. Казвам: "Тъй си живяла, но аз имам едно изкуство, може да те подмладя. Как би постъпвала с младите момци?" Изведнъж взе една поза, казва: "Може ли да бъде това?" Може. Тепърва вие има да поправяте погрешките на младите момци. Тя още не се е отнесла както трябва с младите момци. И младите момци не са се отнесли хубаво с нея.

Какво е любовта? Това не е любов, това е мъчение, това е обществена безопасност. Тепърва иде друг живот. По новото учение да знаеш как да се обхождаш, да ти е приятно, при всичките условия да ти е приятно да постъпиш, тъй както трябва. Не да те поощряват хората отвътре, но да имаме желание, каквото правим, да го направим с разположение.

Едно от правилата. Понеже имате навик да се качвате на кон, никога не допускайте детето да дойде отзад на коня. Той няма доверие. Той казва: "Може да е някой вълк." Казвам, когато се доближавате до един кон, стойте два метра далеч от него. Като си простре краката, да не може да те докосне. Аз ще ви приведа един пример. Във Варна в едно семейство, дето имаха четири дъщери, имаха една тенекия със свинска мас, хубава като биволско масло. Иде един момък, облечен с офицерски дрехи с две звезди, и започнаха да точат баници, ядене, пиене. Свинята помага, маслото помага, сиренето помага, точенето на зелници помага. Казвам, коя е причината да се точат тия баници? Този младият момък. Срещам го след няколко години, питам го: "Как е? Мяза ли на баниците?" Той произхожда от един род много пестелив. Казва: "Толкоз години не съм видял дa кyпи нещо заради мене, някой подарък. Като му искам, все отлага." Още отначалото трябваше да знаеш това. Вие показвате вашата щедрост. Аз, ако съм мома, аз точа, и той иде само като на гостилница, яде, той ще ме гледа ли добре? Няма, за бъдеще брашното от момъка, маслото от момата. Вие казвате, ново учение. То са отношения.

Всичкия този живот, който сме развалили, трябва да го поправим. Всичко трябва да се изпере, изчисти. Мисълта ни, чувствата да се изчистят, да дойдем да живеем, както Господ иска. Господ ти казва едно, ти правиш друго. Как ще се изправи светът? В обществената безопасност, като те положат на земята, започват да ти налагат по двадесет и пет. Обществената безопасност не може да те оправи. Любовта трябва да внесе светлина, да се поправим. Не само да бъдем любезни към едного. Не е лошо туй. Майката не само да е добра към своите деца, но да е добра и към другите деца. Защото здравето на нейните деца зависи от разположението й към чуждите. Здравословното състояние на дома зависи от състоянието на въздуха. Ако се отворят прозорците, да влезе чист въздух, този дом е здравословен. Ако тия прозорци са затворени, ако нямаме отношение с външния въздух, покварва се вътрешно и страдаме. Сега по малко всичко може да направим. Всички имате добро желание. Някой път туй, което правите, го правите несъзнателно. Вие казвате някому строга дума, понеже мислите, че е добро. То е метод. Законите в природата са много икономични. В природата няма разточителност. Изобилие има, природата не обича разточителност. Иде някой човек и казва: "Що минаваш оттам?" То е излишно. "Минете, от тази страна е по-добре. Що минаваш от лявата страна? (Грубо го изговаря.) Отдясно пътят е по-сух." Аз виждам, във всичките хора има едно желание. "Мини по пътя - казва - този път е по-хубав, по-добър. - Казва: - Там не виждаш ли, че е кално? Що минаваш оттам?" Така не се говори. Право е.

Написаното не се разваля. "Е двойно", като го напишеш, не се разваля. Всичките погрешки, написани, трябва да се поправят, има букви, които още не сме ги проучили. В английски ще турите три-четири букви, които стоят в запас. В английската има много добродетели, които не са приложени. Имат желание. На гръцки произнасят буквата "тита", не е свойствено на английски. Добрата страна е, че се мъчат да я произнасят, както на гръцки.

Не стойте затворени вкъщи, когато слънцето грее. Излезте отвън, поставете лицето, гърба си на слънце, да ви нагрее. Нищо повече. Когато зреят плодовете, не чакайте вкъщи да ви донесат. Излезте, вижте тия плодове. После не очаквайте да ви сготвят. Вие сгответе, ако не ви сготвят. Не зная кои са най-добрите готвачи. Едно време мъжете бяха, сега жените. Аз виждам, жените се оплакват, дотегнало им да готвят. Как така? И мене ми е дотегнало. Маслото мирише, не е прясно. Обикновено олио по двадесет и пет лева, сега - триста лева. Един брат взел пет кила по сто и петдесет, дал седемстотин и петдесет, от брат го купил. Казвам: "Много си дал." Казва, че по триста лева е.

Хубавите работи не са евтини, много скъпи са. Един професор по музика предал само един урок по музика на един американец и взел толкоз много и като го попитал искаш ли още уроци, ученикът казва: "Достатъчно." Та не са евтини уроците. Уроците на доброто са много скъпи. Като платиш за един, достатъчно е. Два урока показва, че не си способен. Един урок като платиш скъпо, ще научиш.

Та казвам, за бъдеще само един урок от любовта е достатъчен. Имате ли два урока, ще фалирате. Кой от вас може да плати за един урок десет хиляди долара. Знаеш колко са? То са един милион. Ние седим в слепотa. Има само един начин да гледаш. Аз ще Ви приведа един пример.

Когато дойдох за първи път В София, един приятел - Гумнеров, където бях спал, казва: "Да ви заведа на Витоша." "Ходил ли си?" "Четири-пет пъти, може да ви заведа на Черни връх." Хубаво. Тръгваме един ден. Тръгваме за Черни връх, че ако ни остане време, ще идем и другаде. Питам го: "Ходил ли си?" "Ходил съм." Той тръгна наред, аз подир него вървя. Вървим, но не виждам никакъв връх. Казвам: "Петко, къде е Черният връх?" Той ми казва: "Ще се провиди." Три- четири часа вървим, не се провижда. Вървим, не виждаме Черния връх. Казва: "Трябва да съм се заблудил." Казвам: "Виждаш ли този знак на небето? Той е над Черния връх." Той ме води към северозапад. Като му казах дали вижда знака и че той е над Черния връх, казва: "Не може да бъде." "Виждаш ли знака?" "Виждам го." Обърнахме се и той ме води по този знак. Отидохме на Черния връх. Казва: "Как съм се заблудил?" Той се е заблудил, отгоре не се заблуждават, казват: "Тук е." Рекох: "Петко, този знак виждаш ли го? Отгоре казват, че там е Черният връх."

Аз го наричам - това е една шега на невидимия свят, за да го разправям на вас туй, което е станало. Тръгнеш към Господа, пък си взел съвсем друга посока. Казвам, погледни нагоре, точно над мястото е знакът. Друг път тръгнал един по една работа. На небето два успоредни облака и едно черно петно посредата. Казвам му: "Ще имаш препятствие." "Какво отношение имат тия облаци. Петно като петно." Връща се и казва: "Точно както каза, тъй стана." Невидимият свят показва на човека. Ако човек е умен, ще му покажат.

Един път пътувах от Казанлък за Карлово, връщам се в София. Казвам, ще се спра в Карлово да държа една сказка. Денят е ясен, няма нито едно облаче, чисто, ясно небе. Гледам, по едно време яви се един черен облак като въглен. Наредиха се войници и коне с каруци. После на пътя се явиха две успоредни линии. Казват ми: "В Карлово няма да се спираш, в София ще идеш." Защо, как седи работата? В салона, дето исках да държа сказката, имало забавление, зимно време било, останала собата да гори, паднал огън, изгорил дюшемето. В деня, в който пристигам, военни наели салона, че изрязват и поправят тази дупка. Те го наели, аз вече не мога да наема салона. Нямам време да остана, взимам пътя за София. Не можеш да вземеш салона в Карлово, какво ще правиш? Ще тръгнеш за София, друг път ще държиш сказката. Ако държа сказката в Карлово, ще бъде по същия начин. На много места съм държал сказки. Не мислете, че като държите една сказка или като наемете салона, ще се оправи работата. Радвайте се на приятността, която Бог ви дава. Подчинявайте се на доброто. В живота нас ще ни се случи военните да са наели салона. Добре е, че са го наели, имат сила да поправят. Казвам, ако в този живот не може да постигнете всичко, което желаете, радвайте се, втория живот, втория ден. Вторият ден е къс, той не е дълъг, зависи от човешкото съзнание.

Вие започвате да се делите - тази сестра стара, тази млада. В какво седи разликата между левия и десния крак, между лявата ръка и дясната ръка. Лявата ръка и левият крак са на сърцето, десният крак и дясната ръка са на ума. Успоредно трябва да туриш двата крака - крака на сърцето и крака на ума. И ръцете ще ги туриш успоредно да работят. Лявата ръка е на сърцето, дясната е на ума, ще ги туриш да работят. Дясната ръка ще даде повече светлина, десният крак ще даде повече плодове, левият крак ще ги създава, ще вървят. Всеки си има работа. Дясното ти око е на ума, лявото е на сърцето. Двете очи заедно са на твоята душа и на твоя дух.

Аз гледам, като отивам на Витоша, цялата местност развали керемидчиите. Казвам, хубави са склоновете, направили са керемиди тия хора. На места не трябваше да ги оставят да правят керемиди, да ги развалят, можеше по-далече да си направят керемиди. Ние често със своя дим ще развалим най-хубавите места, да направим тухли. Може да ги направим на друго място. Някоя сестра от вас има един брат, един другар. Не се радва, че Господ го изпратил такъв другар. Какво си взела да му четеш молитви, че не знаел как да се обхожда, че това направил, онова направил. Аз ако съм на мястото на старата сестра, ето какво ще направя. Старият брат е цигулар, не знае да свири. Ще ида да намеря една млада мома красива, ще й свиря. Младата мома предизвиква импулс. Вие не разбирате Божиите пътища. Младият човек дава импулс на живота, старият използва живота. Старите може да използват живота, но никога не може да дадат импулс. Младите маже да дадат импулс, но никога не може да използват живота.

Следователно млади и стари трябва да се съберат заедно. Младите да дават импулс, старите да използват живота. Не е лошо да се използва и трябва да има хора, които да дадат подтик. Ще повикаш една млада сестра да посвири. Ще се отвори сърцето, весел ще стане. Ти не си доволна. Казваш, защо не ми свири. Чудна работа. Този брат свири за този, който има ухо, не и за тебе, за ухото свири. Щом не си музикален, за тебе не свири. Щом си музикален, за тебе свири.

Законът е такъв. Щом си добър, доброто е за тебе. Щом си умен, разумността е за тебе. Щом обичаш истината, свободата е за тебе. Щом обичаш любовта, животът е за тебе. Щом обичаш мъдростта, знанието е за тебе. Щом не я обичаш, знанието не е за тебе. Щом не обичаш любовта, животът не е за тебе.

Та казвам, в тази петата глава от Матея идеята е за кои е Царството Божие. Всички вие сте много добри, но не сте проявили вашето добро. Вие го държите в хамбара, чакате благоприятни времена. Хубаво е, не е лошо. Най-малките от тия добрини извадете ги, че ги дайте в ръцете на другите да се посадят някъде, на някое видно място. Може да са на видно, може да не са на видно. Ако сега не проявим своето добро, кога ще го проявим? Ако на ранените хора на бойното поле не им направим услуга, за бъдеще ще очакваме хиляди години. Сега всеки има нужда. Ти си много добър и желая да проявиш своето добро. Ти си много добра сестра, нима не може да кажа за онази сестра Божествената, която е дева. Дева е тази, която живее в нея, не за тази сестра за слугиня. Казвам на слугинята: "Твоята господарка е много добра, да я поздравиш от мене." Срещате един човек, той е слугата. Кажи: "Твоят господар е много добър. Да го поздравиш, много се радвам."

Практически казано, онова Божественото в нас трябва да го ценим. Ние сме обезценили Божественото. Остаряваме и младите са изгубили смисъла. Божественото и у младите, и у старите никога не остарява. Затова имаме два процеса. Божественият процес у нас започва с младостта, а със старостта свършва човешкият процес. Като влезем в Божествения свят, тогава ще започнем с Божествения процес и ще свършим с Божествения процес. Следователно то е вечно подмладяване. Туй, което англичаните наричат eternal generation. Думата "генерейшън" значи подмладяване, но тая дума значи произвеждане, производство. Подмладяването е онзи Божествен импулс, който Бог дава да бъдем подобни.

"Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш." Бъдете тъй добри, както е Отец ваш добър. Бъдете тъй любещи, както е любещ Отец ваш небесни. Услужвайте на хората, както той услужва. Казвам, туй е най-хубавото, което човек може да направи в живота. На вашата бакалница ще пишете тъй: тук, в тази градина, са най-хубавите дървета, най-хубавите плодни дървета. Всеки, който дойде тук, да му дадем от шия плодове. Защо Господ даде очите? Да гледаме добре. Защо Господ даде устата? Да говорим добре. Защо Господ даде ушите? Да чуваме добре. Защо Господ даде носа. Да ухаем най-хубавите работи, да разправяме на другите. Защо Господ ни даде ръцете? Да правим най-хубавите работи. Защо Господ ни даде краката? Да може да ходим в пътя на доброто, да видим благото, което Бог ни дал. Толкоз хиляди блага ни дал, ние седим като инвалиди, да ни вземат на носилка, да ни заведат някъде.

Сега ще ми бъде приятно да ви видя в градини втория път, не на носилки на Витоша, не с автомобил, без автомобил, при изворите, навсякъде при благата, които Господ ви дал. Всяко нещо да го правим със собствени ръце. Което другите хора правят, и ние трябва да работим. Най-малко засега работим ние. Човек индивидуално работи най-малко. Да работят другите, казват. Сега се иска ние да работим. Малко, но хубаво да работим. Аз вярвам, че вие ще работите. Който е цигулар, да свири хубаво. Който е дрехар, да шие дрехите хубаво. Който е бакалин, най-хубавата стока да продава. Който е обущар, най-хубавите обуща да прави. Всеки в занаята си да бъде специалист. Затова Бог ни даде сърцето, да носим най-хубавите изящни неща в сърцето. Затова ни даде ума, да носим най-хубавите и изящни неща в ума. Няма по-хубаво нещо - човек да носи отлично сърце. Отличното сърце е най-голямото богатство, с което човек на земята е много богат. Големи съкровища има скрити. Ползвайте се.

Вие се молите постоянно, мърморите на Господа да стане мир. Аз не съм за този мир. Туй е заблуждение. Вие спите. В съня ви гонят вълци, мечки, като се събудите, няма ги. Всичко туй, от което се опасявате, не е реално. То са ваши заблуждения. Тия заблуждения са, както онзи анекдот за царя и бедния. Спрял се веднъж царят при един беден човек. Нямал риза на гърба си, свирил на цигулка, деца имал. Царят заповядал на своя министър да му дадат голяма сума. Той станал търговец, забогатял. Един ден паднало едно кълбо от памук на работата му, че той се разболял и легнал в легло. Случило се, пак минал царят и го заварил болен. Пита от какво боледува. Казали му, че паднало едно кълбо памук на работата му и затова лежи три месеца. Едно време падането на камък хич не му правеше впечатление.

Като се върнете у дома си, направете като онзи българин. Вие имате поменици, какво имате да вземате. Тия поменици или ги турете някъде, или ги изгорете да се ликвидира. Настава времето, когато да вземеш да даваш, ще ликвидираш вече. "Ще простя прегрешенията - казва Господ, - и няма вече да ги помена." Няма Господ да помене. "Обърнете се към мене, и всичко туй ще залича."

Всички ще извадите този тефтер и един кръст ще турите, ще го изгорите. Вземете един нов тефтер, в който всеки ден ще пишете: Днес слънцето изгря отлично. Днес ядох отлично, бях весел, аз, жена ми и децата. Слава Богу! Днес най-голямото благословение отгоре дойде. Да ни благослови Господ. Благословил ни е, сега ние трябва да благословим.

Утринно слово
19 декември 1943 г., неделя, 5 часа
София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder