НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Активност

Активност

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, добър, може, иска, кажеш, себе, добре, казва, казваш, порядък, уста, хора, мисли, природа, божествен, вода, бъде, въже ,

Младежки окултен клас , София, 17 Декември 1943г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Упражнение за дишане с движение на ръцете.

Изпейте песните: „Светъл ден” и „Тъги, скърби.”

Буквата „С”, с която започва думата „светъл” е от едната страна – лявата, издута. Коя е причината за това? Тая буква може да бъде издута, може да бъде и сплесната. Ако буквата „С” е поставена на човешкото лице, то ще бъде издуто. Някои лица са продълговати, а други – кръгли. Защо е така? Ще кажете, че така са създадени. Вярно е, че така са създадени, но има причини за това. Някога вие се усмихвате. Знаете ли, защо се усмихвате? Ще кажете, че ви е смешно нещо, затова се смеете. Мислите ли, че усмивката е просто нещо? Тя е сложен процес. Да се усмихваш, това е музика. Щом се усмихнеш на някого, ти му говориш. Той чува нещо с ухото си, вижда с окото си и изпитва приятност. Усмивката не подразбира само опване на мускулите. Тя е вътрешен процес. Мнозина се усмихват, без да разбират значението на усмивката. Много цигулари свирят, без да разбират, какво говори цигулката. Това е все едно, да имаш уста, без да знаеш, защо ти е дадена. Казваш, че устата е дадена на човека, за да яде и пие. Това не е достатъчно. С устата трябва да говориш, да кажеш нещо смислено. Говорът е музика. Следователно, устата трябва да знае, как да свири, какви музикални парчета да изнесе.

Често хората изоставят важните неща, които им са нужни за момента, и търсят неща, които не им са потребни. Например, някой гладувал три-четири деня, гладен е, иска хляб. Ти отиваш при него и му предлагаш един хубав костюм. Той иска хляб, не иска костюм. Казва: Гладен съм, по-добре ми дай един хубав обяд. – Вземи тоя костюм, ще изглеждаш добре с него. – Не искам костюм, хляб ми дай. – Ти приеми костюма, че после го продай. Не, подарени неща не се продават. Ако продадеш костюма, ще изгубиш много неща. Един учен правел своите опити с балона си. Детето виждало, как бащата развързвал въжето и летял с балона и как го завързвал, когато свършвал летенето. Един ден детето се качило на балона, отрязало въжето и се издигнало нагоре. Вятърът го понесъл в пространството. Бащата гледал отдолу, но нищо не могъл да направи – не е господар на положението. И детето не е господар на положението. То се уплашило, започнало да плаче, но никой не могъл да му помогне. Все ще слезе балонът някъде, но как? Може да слезе благополучно, а може и да не бъде благополучно слизането.

Мнозина се качват на балон, отрязват въжето и се оставят на произвола на съдбата. Като се намерят в затруднение, викат отгоре, молят се на Господа да им помогне. Казвам: Щом влезеш във водата, ще затвориш устата си. Водата може да иска от тебе да й кажеш една дума, но ти ще мълчиш. Ако отвориш устата си да й кажеш само една дума, ще платиш с живота си. – Само една сладка дума ми кажи! – Мълчи, не отваряй устата си. Щом излезеш навън, тогава можеш да кажеш на водата, колкото думи искаш. Докато си в обятията й, ще мълчиш. Когато главата ти е свободна и вън от опасността, можеш да говориш, колкото искаш.

Да се върнем към буквата „С”. Който има ухо, като издутата част на тая буква, той е активен. Каквато работа започне, добре я свършва. Той е предприемчив, хваща се за много работи. Който има ухо, като сплеснато „С”, той е пасивен. Той се заема за много работи, но не ги довършва. Много говори, много теории развива, но като дойде до практичната страна на въпроса, казва: Ще почакам малко, няма защо да бързам. Една година минава, втора настъпва, но той нищо не е направил. Първият, на когото ухото е издуто, ще скрои едни обувки и ще ги изкара докрай. Може да не са много хубави, но поне ще имаш обувки. Вторият ще ги скрои и ще ги остави настрана – няма да ги ушие. Или, може да мине много време, докато ги ушие. Първият ще ушие обувките по-евтино от втория. Вторият ще протака работата и пак няма да ги ушие, както трябва. Това са твърдения, които трябва да се докажат.

И тъй, ще знаете, че когато обувките ви не са ушити добре, ухото на обущаря е издуто; той е бърз, активен. Ако си поръчаш обувки, и обущарят отлага работата си, ухото му е сплеснато. В сравнение с първия обущар, той иска повече пари. Като работи бавно и протака поръчката, той минава за по-добър обущар. Всъщност, работата не излиза така. Защо човекът с издутото ухо се проявява по един начин, а тоя със сплеснатото ухо по друг начин? Първият е по-енергичен от втория. Как ще ти отговори оня с издутото ухо, ако го обидиш? Ще почувствуваш удара на неговата здрава ръка. Ако обидиш детето, няма да пострадаш много. То ще вдигне ръчицата си, но ударът ще бъде слаб. Следователно, малкото дете ще те удари слабо, а големият и здрав човек ще те удари силно. Също така, когато направиш добро на детето, благодарността му ще бъде малка; ако направиш добро на големия и здрав човек, благодарността му ще бъде голяма. Той ще те възнагради щедро.

Какво се иска от човека? – Въздържание и самообладание. Ако не можеш да се въздържаш, скоро кипваш и казваш: Аз съм човек с достойнство. – В какво се заключава достойнството на човека? – В светлината, която носи в себе си. Значи, ако къщата му е добре осветена и мебелирана, той има достойнство; ако не е добре осветена и мебелирана, няма достойнство. С други думи казано: Ако човек има очи, има достойнство; ако от устата му излизат сладки, благи думи, има достойнство. Няма ли очи, не е ли блага устата му, никакво достойнство няма. Достойнството на човека се заключава в светлите мисли, в добрите чувства, в благородните постъпки и в сладките думи, които излизат от устата му.

Казваш: Искам да стана добър човек. Какво означава думата „добър”? По какво се познава добрият човек? Той ходи спретнато, като войник. Ако се люлее, като пиян, не е добър. Ако си добър, работи отмерено; като свириш, свири добре; като говориш, всяка дума да е на мястото си. Как започва човек работата си? Ако е активен, той започва с разположение, с подем; после слиза надолу и, като наближи края, пак се качва нагоре. Невъзможно е през всичкото време човек да бъде активен. Как започва да яде? Обикновено, първата хапка приема с разположение, с възход. Следващите хапки го водят надолу. В последната хапка има пак подем, доволство, че се е нахранил. Когато взимаш пари отнякъде, ти се повдигаш, радваш се, че ще свършиш работата си. Като изплащаш дълга си, настава едно понижаване. Щом изплатиш и последната сума, духът ти отново се повдига.

Какво е състоянието на ученика, който постъпва в гимназия или в университет? Докато е в училището, всичко идеализира. Той минава за добър ученик, по всички предмети има отличен успех. Като свърши гимназията или университета, той влиза в живота. Тук работите вървят другояче: шесторките се превръщат в четворки и тройки. По-рано писал правилно, обаче, в живота не може да пише, както трябва. Иска да се усмихва, но се страхува, да не би да даде повече, отколкото трябва, да прелее чашата.

Един турски бей отишъл на гости в дома на един български чорбаджия. Последният го угостил добре и, като свършил обяда, налял му една чаша сладко вино. Чашата била два пръста празна. После налял на себе си, но прелял и казал: Утира - а! Като изпили първата чаша, чорбаджията налял втора, трета чаша, но на себе си все преливал и казвал: Утира-а! Беят поглеждал към чашата на чорбаджията, и най-после казал: Чорбаджи, налей и на мене с утира - а.

Така постъпват и кръчмарите. Като наливат вино на клиентите си, те остават чашите малко празни. Ако преливат чашите, ще губят. Кое е по-добре: да се преливат чашите, или да остават малко празни? Водата да стои в бъчвите, или да тече свободно? Ако си кръчмар, по-добре е виното да се държи в бъчви, да не изтича навън. Ако не си кръчмар, по-добре е водата да тече свободно, отколкото да стои затворена в бъчви. Всяко нещо е ценно, както става в природата. Де сте видели в природата въжета за бесене на хората? Ако паяците не тъчеха своите конци, нямаше да има въжета. Първи те дадоха идеята за направа на въжето. Следователно, те са първите виновници за бесене на хората. Кой даде идея на хората за направата на скорострелни оръдия? – Комарите и пчелите. Те ги научиха, как да забиват своите отровни и убийствени стрели. Какво ще научиш от пчелата? – Или да събираш мед, или да жилиш. Какво ще научиш от пияницата? Ако е богат, ще те научи да пиеш. Дето те срещне, ще те черпи.

Какво се иска от човека? – Да оценява онова, което природата му е дала. Например, вие не оценявате косата си. Някои от вас имат хубави коси, а на други главите са оголели. Знаете ли, колко разумни същества са работили за създаване на косата! Вие не подозирате, че всеки косъм има специфично съдържание. Някой се чуди, защо работите му не вървят добре. – Много просто, косми нямаш на главата. По космите на човека може да се определи неговия характер, както и проявите му. По космите се познава, дали ще успее в работата си, или не. Достатъчно е да хванеш косъма на един човек, за да разбереш миналото, настоящето и бъдещето му. Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито. Скрити неща има само при отсъствие на светлина. Щом дойде светлината, тя разкрива всички неща. В косъма се крие и доброто, и лошото на човека.

Често се запитвате, защо сте дошли на земята. Вие сте дошли тук, за да изплатите дълговете на своите деди и прадеди. По космите си можете да познаете, дали сте поправили положението на своите прадеди, или нищо не сте направили. Като пипна косата на някого, аз зная вече, мога ли да му дам нож в ръката, или не. Как ще дам нож на оня, който е готов всеки момент да коли? Ако не заколи човек, ще заколи кокошка. Ако не заколи кокошка, ще нареже наситно лук, ябълка или друго нещо. Това е престъпление. Може да ядеш лук, но не и да го нарязваш на дребно. Може да ядеш ябълка, но не и да я режеш на парченца. Не правете неща, които не принасят никаква полза.

Като ученици, вие трябва да изучавате човешкото ухо и човешката ръка, чрез които се изявява неговият характер. Ако горната част на ухото е добре развита, а долната – месестата не е добре развита, тоя човек е работил в ущърб на живота си. Колкото по-добре е развита тя, толкова по-дълъг е неговият живот. Каква е ръката на честния, справедливия и благородния човек? Всяка добродетел се отпечатва на ръката. Изобщо, всяка мисъл, всяко чувство има особена форма. Ония форми, които са произлезли от светлината, се отличават от тия, произлезли от топлината. Последните се отличават от формите, създадени от волята.

Изучавайте формите на мислите и чувствата, без да се изкушавате. Изучавайте проявите на живота, без да се изкушавате. Какво представя изкушението? То е лепкава течност, или циментова каша, в която, като попадне човек, мъчно излиза. Какво правят децата, когато искат да хванат някоя птичка? – Те намазват няколко пръчки с лепкава течност. Щом кацне, птичката се залепва за тия пръчки и не може да хвръкне. Трябва ли и ти, като птичката, да кацваш на лепкавите пръчки? Представи си, че ти дават едно шише, пълно с 20 годишно вино. Ти погледнеш към шишето, приятно ти е, нещо те влече към него. Ако не издържиш на изкушението, отваряш шишето и изпиваш няколко чаши. Докато не си пил, ти беше трезв, стеснителен. Щом пи, започна да викаш, да пееш, да говориш повече, отколкото трябва. И виното, докато е в шишето, е безопасно. То служи за цяр. Ако стомахът ти е разстроен, можеш да сипваш по две-три капки във водата. Пиеш ли по няколко чаши от 20 годишното вино, ти си попаднал в областта на изкушението.

Често хората си служат с думи, които имат голяма динамична сила. Те не знаят това и се чудят, защо думите им предизвикват обида. Кажеш на някого една дума, и той се обижда. Защо се обижда, не знаеш. Казва: Не обичам нито да ме корят, нито да ме хвалят. Вместо да кажеш на човека една обидна дума, кажи му, че е добър. Днес му кажеш, че е добър; на другия ден кажеш, че е добър; на третия ден кажеш пак същото. В първо време той е неразположен, не обича да му казваш, че е добър. Обаче, на десетия ден му става приятно. Най-после и той си казва: Наистина, добър човек съм. И скулпторът постъпва по същия начин с грубия, неодялан камък, докато го извае. Днес го чукне и казва: Добър си. Утре го чукне и казва: Добър си. Най-после камъкът се изглажда, извая и от него излиза красива статуя. Всяко движение на скулптора е отмерено и равномерно. Всяко движение, което не е отмерено, не е добро. Когато скулпторът вдига и слага чука върху камъка и казва „Добър си”, това значи: В тебе са вложени всички възможности да станеш добър. Следователно, като кажеш на човека, че е добър, това значи: Бог е вложил в тебе всички възможности да бъдеш добър. Тия думи са на място. Какво придобиваш, ако кажеш на себе си, или на друг някой, че е лош човек? Тия думи не са на място.

Какво означават думите „лош човек”? Да кажеш на някого, че е лош, това е все едно да полееш бялата му дреха с черно мастило. Лесно се вади черното мастило, но защо трябва да заливаш дрехата си с него? Достатъчно е да намокриш петната с лимон или с оксалова киселина, за да ги изчистиш. Под „черен човек” разбираме егоистичен, човек със затворено сърце, който от сутрин до вечер мисли само за себе си. Той прилича на Настрадин Ходжа, който казал: Ако умре жена ми, половината свят се свършва; ако умра аз, целият свят се свършва. И обратно: Ако жена ми живее, половината свят живее; докато аз живея, целият свят живее. Според ходжата, светът е създаден само за него и за жена му. Всъщност, и да умре Настрадин Ходжа, светът ще си съществува.

Черният цвят е голям банкер. Той обича яденето и пиенето. Като четеш някой роман или повест, трябва ли да се увлечеш от постъпките на героите и да тръгнеш след тях? Ще четеш и ще бъдеш верен на себе си, на своята душа. Сам ще работиш нивата си. Двама братя имали по три декара земя: единият сам работел земята, посаждал я с плодни дървета, а другият давал земята си под наем и очаквал наготово плодове. Кой от двамата печели повече? – Оня, който сам обработва и посажда земята си.

Радвайте се на доброто в себе си. Радвайте се и на доброто в своя ближен. – Искам да бъда голям поет, голям писател и учен. – Плод няма да дадеш. Това не е разрешаване на задачите. Истинският живот се заключава в саденето. Ще садиш, т, е. ще работиш върху себе си. Да внесеш една хубава мисъл, едно хубаво чувство и една хубава постъпка в себе си, това значи, да посадиш няколко хубави плодни дървета. Те повдигат ума и сърцето на човека. Ако не садиш плодни дървета в градината си, ти сам си причиняваш зло.

И тъй, злото и нещастието не е нищо друго, освен подписани полици. Ти не работиш, а купуваш хляб на кредит, докато натрупаш големи дългове, които не можеш да изплащаш. С полиците човек продава бъдещето си. Ще напишеш една драма и ще я продадеш, за да изплатиш дълговете си. Има такива писатели, но не зная, доколко успяват. Някой иска да стане учител, да плати дълговете си. Ако станеш учител само да платиш дълговете си, ти си на крив път. Изворът трябва постоянно да тече. Докато тече, той е свободен и добър. Щом престане да тече, той губи свободата си и става лош.

Човек трябва да мисли право. Естествената, непреривна мисъл е права. Неестествената мисъл се образува от топенето на снеговете. Тая мисъл е непостоянна. Водата в реките се увеличава, но не е постоянна. Това, което се топи, не образува извор. Каква обич е тая, която ту се явява, ту изчезва? Тя е неестествена. Днес обичаш приятелката си, а след две години не я обичаш. Това е любовта на бъчвата, която съдържа 500 литри вино. Всеки ден точиш по един литър, даваш на приятелите си. След 500 деня нямаш нищо в себе си. Казваш: Не зная, какво стана с мене, никой не ме посещава вече. – Много естествено, няма какво да дадеш. Казваш: Източиха ме, нищо не остана в мене. Отвреме-навреме идат някои хора и ме питат: Имаш ли друга бъчва? Скоро ли ще я отвориш? Всички се интересуват от бъчвите ми, а не от мене. Казваш: Обезсмисли се животът ми. – Значи, кръчмар си. Бъчвата се изпразнила, виното е свършено, няма какво да даваш. Какво ще правиш след това? Каквото направило магарето, което било пуснато на свобода след десетгодишно прекарване в една мина в Америка.

Едно магаре било затворено цели десет години в една каменовъглена галерия, да пренася въглища от едно място на друго. През това време то не видяло нито един слънчев лъч. Около него царил пълен мрак. Най-после магарето било пуснато на свобода. Като видяло слънцето, то започнало да се търкаля, да реве, да се върти. Голяма била радостта му! След десетгодишен мрак и затвор, то видяло слънцето и почувствувало свободата. То си казало: Няма смисъл да работиш на тъмно и в ограничения. Смисълът е в светлината и свободата.

Казвам: Радвайте се на хората, между които живеете. Радвайте се на природата. Радвайте се на звездите, на реките и на дърветата, които виждате. Който може да се радва на природата, има всички възможности за развитие. Казваш: Това не ме интересува, онова не ме интересува. – Какво те интересува? Ти си създаваш един особен свят, както кръчмарят; гледаш на хората като на големи артисти и герои, готови за сцената. Кой артист е помогнал на хората? Аз гледам другояче на живота. Не е въпрос да си създавате илюзии; не е въпрос да живеете с отрицателни мисли и чувства. Това са цигански тръне, които нараняват краката. – Кой е създал тия тръне? – Недоволниците. Минават недоволниците един след друг и казват: Този е глупак, онзи е простак; този е халосан, онзи е нехранимайко. Това са семена, които недоволниците постоянно хвърлят на нивите. Направете друго нещо. Дето минавате, сейте семена на плодни дървета. След няколко години, вместо тръне, нивите ще бъдат пълни с ябълки, круши, сливи.

Помнете: Всеки човек е скъпоценен камък. Всеки човек е извор. Дали е малък, или голям, не е важно. Пий от водата на тоя извор. Ако носиш шише, напълни го; ако не носиш, пий направо от извора и продължи пътя си. Дойдеш при друг извор – пий и от него. Всеки извор, всеки лъч допринася нещо на човека. Благодарение на тия лъчи, светлината, топлината и силата внасят някакво благо в човека. Всеки човек, като лъч от Бога, носи благо за хората. Ако разбирате законите, ще се ползвате от тия блага; ако не ги разбирате, не можете да се ползвате от тях. Ако знаеш един чужд език, ще се ползваш от неговата литература. Ако не знаеш езика, няма да се ползваш от литературата му.

Като ученици, вие трябва да знаете езика на природата. Ако не го знаете, ще търсите преводчици. И това не е лошо. Така постъпват всички хора, които не знаят никакъв език. Като не знаят нито френски, нито английски, нито немски, те четат преводни книги. И мечката учат да играе, но пак мечка си остава, не изменя характера си. Следователно, истинско знание е това, което внася нещо в човека. Как научават мечката да играе? Турят я на нагорещена земя. Като стъпи на земята, тя започва да вдига ту единия, ту другия си крак. В това време мечкарят удря с тъпан. Като слуша постоянно тъпана да бие, тя привиква да вдига краката си, без да е нагорещена земята. Казват за някого: Като му припари, ще се научи. – Припарването не е възпитателен метод. Всяко нещо в природата има определена стойност, определен вкус. Например, крушата има един вкус, ябълката – друг вкус. Всяка Божествена мисъл, всяко Божествено чувство и всяка Божествена постъпка също имат определен вкус, определена стойност. На тях разчитайте. Божественото обединява нещата и прави човека доволен. Човешкото раздвоява човека и го прави недоволен. В Божественото и голямото, и малкото имат еднаква цена. В човешкото малките неща имат малка цена, а големите – голяма. Виждаш, че двама души теглят едно дълго, дебело въже. Единият дърпа единия край на въжето, другият тегли другия край. Ти, третият човек, какво трябва да правиш? Хвани въжето по средата, дето се огънало, да помогнеш и на двамата. Така ще се оправят и твоите работи. – Не ме интересува огънатото въже. Не е моя работа да го оправям. – Помогни и ти, да се оправи въжето.

Помни: Ако ти не се интересуваш от Божественото, и Бог не се интересува от тебе. Следователно, ще хванеш огънатата част на въжето, за да заинтересуваш Господа със себе си. Иначе, Той ще те остави на произвола на съдбата. Взимайте участие в Божествените процеси. Интересувайте се от тях, защото вашето бъдеще се крепи върху Божествените процеси. Не бързайте, но не отлагайте нещата. Младият бърза, иска да постигне всичко изведнъж. Той казва: Можете ли да ми дадете тоя плод? Той иска плода, но не дочаква да го получи. Докато му го дадат, той отминал. Оттук иска нещо, оттам иска, но все не дочаква. Казва: От много места исках, но отникъде нищо не получих. Като остарее и седне на едно място, плодовете идат един след друг. Той казва: Защо ми са тия блага сега? Ето, остарях, зъбите ми опадаха, не мога да се ползвам от благата. Кой му е виновен? Той нямаше търпение да чака. Като остаря, тогава дойдоха плодовете. Не чакайте да получите всичко на стари години. Казвате: Да имам черно на бяло поне на старини. Това е криво разбиране. Яж плодовете на млади години, докато имаш зъби.

Сега аз искам да ви предупредя, да обърна вниманието ви на същественото. Вие сте добри хора, но големи банкери. От векове сте събирали пари. Касите ви са пълни, но между парите има и фалшиви. Всички пари не са златни. Трябва да отделите фалшивите от истинските, същественото от несъщественото, да знаете, с какво разполагате. Във всяка държава има фалшиви монети, но държавата не ги е направила. Друг някой е турил печата на държавата. Също така има много мисли и чувства с Божествен надпис, но фалшиви. Не се заблуждавайте от човешки мисли и чувства с Божествен надпис. Те са фалшиви. По какво се познават Божествените мисли и чувства от човешките? Божествените са тежки, а човешките – леки. Божественото добро е тежко, не можеш да го мръднеш от мястото му. То не се краде. Опитай се да откраднеш най-малката Божествена идея, да видиш колко тежи.

Казвате: Божествените идеи не са за нас. – Не мислите право. Това, което не е за вас, всъщност, е за вас. И това, което мислите, че е за вас, не е за вас. Някои мисли, които минават през вас, не са ваши. Те са наследени от вашите деди и прадеди. Много неща, които считате за съществени, не са съществени. Те са въображаеми. – Дали ще се реализират нашите мисли? – Ако са Божествени, ще се реализират. Ако са човешки, няма да се реализират. Ако вървите в Божествения път, всичко ще стане, както е определено. Ако не вървите в Божествения път, нищо няма да постигнете. Понеже човешките работи са леки, и да станат, лесно ще изчезнат. Затова казваме, че човешките работи са преходни.

Какво се разбира под добро? Като съществително име, доброто означава едно нещо. Имаме, обаче, собствено име Добра. Има ли разлика между добро, добра и Добра? Каква е разликата между съществителното име и глагола? Съществителните имена са неподвижни. Те са деца, които не могат още да ходят. Глаголът е подвижен, възрастен. Като кажете Добра, разбирате дете, което не е проходило. Някои моми носят името Череша. Каква е разликата между дървото череша и момата Череша? Дървото ражда череши, а момата не ражда. Значи, Божествените неща раждат, а човешките са безплодни. Всичко, което търсиш, ще го намериш в Божествения порядък. Щом не можеш да намериш нещо, ти го търсиш в човешкия порядък. Казваш: Всичко, което желая, мога да го постигна. – Значи, ти си в Божествения порядък. – Не мога да постигна желанията си. – В човешкия порядък си. – Мога да свиря. – В Божествения порядък си. – Не мога да свиря. – В човешкия порядък си. Ако си добър и справедлив, ти си в Божествения порядък. Ако не си добър и справедлив, ти си в човешкия порядък. Той служи само за опаковка на ценните, т. е. на Божествените неща. Божествените блага са опаковани в човешкия порядък, но не са човешки. Разчитай на благата, на дарбите и способностите, които Бог е вложил в твоя ум, в твоето сърце, в твоята душа и в твоя дух.

Сегашните хора страдат от голяма активност. Това е разточителност. Някой туря три-четири лъжици захар в чая си и се чуди, защо не може да я разтвори. Много просто, турил си повече, отколкото трябва. По колко лъжици захар трябва да туряте в чая? Колко големи трябва да бъдат лъжиците? Природата си служи с една нормално голяма лъжица. Който си служи с нея, всичко ще му върви наред; който не си служи с нея, всякога ще остава назад. Нормалните неща причиняват радост. Всяка нормална мисъл, всяко нормално чувство и всяка нормална постъпка причиняват радост. Там, дето няма радост, нещата не са нормални. Като знаете това, стремете се към нормалните, към естествените неща. Не яжте изкуствени плодове. Изпейте песента „Ходи, ходи.”

Само светлият път на мъдростта води към истината.

В истината е скрит животът.

11. Лекция от Учителя, държана на 17 декември, 1943 г. София. – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, добър, може, иска, кажеш, себе, добре, казва, казваш, порядък, уста, хора, мисли, природа, божествен, вода, бъде, въже ,

Младежки окултен клас , София, 17 Декември 1943г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder