НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Благословен

Благословен

Най-често използвани думи в беседата: може, сега, аз, казва, има, хора, добре, всички, казвам, всичко, свят, години, сърце, стане, човек, бог, магаре, носи, имат ,

 Неделни беседи , София, 5 Октомври 1941г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

„Ще се развеселя“.

Ще прочета няколко стиха от 9-тия до 11-тия стих от 12-та глава от Евангелието на Йоана.

„Духът Божи“.

„Благословен, който иде в името Господне“.

Ще си послужа с един анекдот из българския живот като встъпление. Пътува едно младо момче, качило се на едно магаре, върви и пее. Ето среща един дядо на 85 години и той тръгнал. Казва: Синко, да поговорим за това, което може да бъде. – Да говорим, дядо, как не? – Слез ти от магарето да се кача аз. – Да сляза. Детето слиза, дядото се качва на магарето и пак вървят 10–15 километра. Детето казва: Хайде, да говорим за това, което може да бъде. – Не може, синко. Ще каже детето: Слез, дядо, да се кача аз. Ще говорим за туй, което не може, значи дядото трябва да седи на магарето, детето да върви. Две разбирания: младите, които са готови за всички жертви, и старите, които са много умни, те са с опитности. Казват: Ние сме много преживели, нямаме вече капитал да правим нови опитности, нови опити. Сега и двамата имат една погрешка: нито детето мисли за магарето, нито дядото мисли за магарето. Детето мисли, като слезе от магарето да си почине, но хич не мисли за магарето. Та казвам: Онези от вас, които трябва да създадете една нова поговорка, да разширят тази поговорка, да внесат новото, че детето и дядото да слязат, и магарето да си почине.

Туй магаре, за което става въпрос, то е нашата воля, на която всички като се качат, все яздят, и умът язди, и сърцето язди. Каквато погрешка стане, все магарето – волята виновата: той е упорит, той е такъв, той е такъв. Магарето може да носи дядото, но по-леко му е да носи детето. Дядото е тежък, с много тежки мисли е дядото, не е весел. Магарето като носи някой дядо не реве, започва да мисли сериозно. Когато носи едно дете, реве повече, радва се. Защото ревът е песен.

Сега всички искате да чуете какво ще ви говоря. Ще ви говоря за вашата глава. Имате едно богатство, което не оценявате. Носите главата, не знаете защо я носите. Някой път я държите на ляво, на дясно, на горе, на долу, даже се чудите защо Господ ви (е) турил в такава глава толкова работи, не може ли повече. По някой път протестирате за вашето сърце, че ви боли. Се хората страдат от сърдечни болести. Такива болести в света не съществуват. Сърцето е един такъв голям свят, че болест не го хваща. Всичко може да заболее, но сърцето, не. Туй е невъзможно. От 8 хиляди години носи всичките болести, искат да го уморят, но то пет пари не дава. Много яко е това сърце, най-чудесната машина или помпа. Четете някой учен човек, говори за него, то 70, 120 години ден и нощ работи и само се монтира. Няма машина в света, която издържа толкоз труд, толкоз работа, както човешкото сърце. Имайте вяра! Казва: Ще ми се пукне сърцето. Че то не е гърне да се пукне, вие имате смешни понятия за сърцето. Казвате: Ще се скъса. Не се скъсва. Единственото нещо, което не може да се скъса, то е сърцето. То е толкоз фино, че са го оцапали хората и макар да са го оцапали, Господ не казва: „Дай си ума“, но казва: „Дай ми сърцето си“. Богато нещо е сърцето, богата градина е. Раят е в човешкото сърце. Като съгрешиха хората, Господ тури ангел на вратата, затвори вратата на рая, че никого не пуща. Оцапаха го. Осем хиляди години Господ го чисти от греховете на хората, които направиха в рая вътре и още не е позволено да се влиза в рая вътре, понеже не е очистен. Като се очисти в новата епоха, хората ще влязат пак в този рай, дето ще се развиват.

Сега да дойдем до същественото: всички от вас имате стремежи хубави, някои искате да бъдете учени, някои искате да бъдете красиви, силни. Всички тия работи са красиви. Най-хубавото нещо аз бих ви го казал. Аз бих ви дал един съвет. Няма по-красиво нещо, по-достойно нещо – да съзнаваш благородството на духа; няма по-достойно нещо – да съзнаваш достойнството на душата; няма по-красиво нещо – да съзнаваш достойнството на ума и да съзнаваш достойнството на сърцето си. Най-после да съзнаваш, че си турен в една хижа, да съзнаваш, че тя струва повече от всички други хижи, които съществуват в света. То е твоето тяло. Да не гледаш с пренебрежение на него, да кажеш: Кога ще се освободя от него. Като идеш в другия свят и там ти трябва тяло. Без тяло никъде не приемат. Като идеш при Господа ти трябва тяло, очи, уши. На Господа не трябват слепи и глухи хора, но с отворени уши да чуват и с отворени очи да виждат. Някои цитират Писанието: „Бога никой не Го е видял“. За мене много ясна работа е. Съвременните хора са слепи, как ще го видят? Които имат очи го виждат. Само слепите не виждат Господа. Учените Го виждат. Казват ми: Покажи ми Господа къде е! Аз отговарям: На слепи хора нищо не доказвам. Отива един, който бил здрав, имал да дава доста, имал пари, но се преструвал пред кредитора си. Турил восък на очите си, превързва очите си и казва: Ослепях, ще чакаш. Едно време очи имах, сега нямам. Онзи бил сприхав, светски човек, казва: Ослепя ли, че как? Ти сляп стана, за да не ми платиш. Като започнал да го налага, да го бие, паднали люспите от очите му. Казва: Чакай, не ме бий, прогледнах вече!

Та когато дойде този бой, този бой са страданията. Всички хора сега ги бият на общо основание. хората седят и пет пари не дават за другите. Колко пари дават когато иде на бойното поле във време на война? Удари го куршумът, падне, заровят го в земята, казват: Бог да го прости. Отиде да се бие за отечеството. Казвам: Ние не оценяваме живота, който Бог ни е дал. На съвременните хора трябва друго нещо. Ние може да воюваме по друг начин. Защо съвременните хора да не бъдат толкоз умни? Сега имаме най-културните народи, които се бият. Не зная дали няма някой закон издаден, да не се говори за това? Мисля, че няма закон издаден да не се говори за войната. Ако има закон, ще го заобиколя, по-горе съм от закона. Закона хората го създават. Не съм против войната, за войната съм. Но как да се не убиват хора, да идат на война – да се борят нагоре-надолу, до като единият признае, че другият е по-силен. После да се хванат за ръката, да се ръкуват. На съвременните хора какво им липсва? Англичаните, които са толкова умни, англичаните са отлични търговци, германците са отлични индустриалци, русите са отлични земледелци. Какво липсва на тия народи? Интересите им не страдат. Русите да си изкарват хубавото жито и да го продават. Германците да изкарват хубава стока и да я продават. Англичаните да ходят по моретата и да я продават тази стока. Да си подадат ръка, за всинца има място. Защо ще се бият? От моето гледище, намирам, че тази работа е любовна работа. Войната е любовна работа. Два момъка делят една мома, нито единият я е раждал, нито другият, те се борят, а майката я е родила. Единият казва: На мене принадлежи, и другият казва: На мене принадлежи. Бият се и момата ще отиде при едного. Не може ли да си кажат: Когото избере от двамата ни. Когото избере, пък другият да се подчини и да каже: Момата има право да избира един от тях. Има ли нещо лошо в това? Сега ще дойдем до въпроса. И ние правим същата погрешка, която направиха русите, англичаните, германците. Ние в живота правим същата погрешка. Трима души воюват в нас: то е нашият ум, нашето сърце и нашата воля или нашето тяло. Тогава хвърляме вината ту на ума, ту на сърцето, ту на тялото. Казваме: Не може ли другояче? Другояче е да уважаваш тялото си, то ти служи, ти чисто трябва да го държиш. Трябва да уважаваш сърцето си и трябва да уважаваш ума си. Не покваряй ума си с нечисти мисли! Аз изхождам от едно принципално гледище. Бог е създал хората и всички народи и на всеки народ определил правата им. Те са органи. Като защищават патриотизма, патриотизмът е едно чувство. Френолозите казват, че има едно чувство, което определя патриотизма. Също има чувство на чедолюбие. Някои майки имат силно развито това чувство, те са чадолюбиви, а у някои майки не е силно развито това чувство. После има чувство за самоуважение. У някои е по-силно, у други е по-слабо. Някой не уважава себе си, това чувство е слабо развито, у други това чувство е силно развито, той уважава себе си. Като говори, той претегля думите. Всяка дума трябва да има цена, мислите, желанията и постъпките му трябва да имат цена. Той трябва да бъде като градинар – да обработва най-хубавите плодове в своята градина.

Сега всички вие мислите какво ще стане с вас и какво ще стане с българите. Русите мислят какво ще стане с русите, германците мислят какво ще стане с германците, англичаните мислят какво ще стане с англичаните. Важно е какво ще стане със земята. Тя е един параход, който пътува с хиляди години в пространството. Ако пътува добре, няма опасност, тя не трябва да се сблъсква с нищо, тогава и руската земя, и българската, и германската – всичко ще бъде добре. Ние ни най-малко трябва да се опасяваме, докато земята върви добре. Ако земята е наред и вие ще бъдете наред. Всеки ден като станете, осведомете се върви ли добре земята. Като станете, попитайте как е земята – върви ли добре. Скарат се двама души, не могат да се търпят. Попитайте капитана върви ли добре параходът. Веднага въпросът ще се разреши. Как върви земята? Щом тя върви добре, вървите и вие добре.

„Благословен, който иде в името Господне“. Слънцето, което изгрява сутрин, иде от Господа, понеже носи всичкото благословение на хората, разпределя благата, търси отворени прозорци, казва: Добър ден, ставайте! Как параходът добре ли ви кара? Ти се почешеш, казваш: „Изгря ли слънцето?“ и пак теглиш юргана си отгоре. Успите се. Тогава често мязате на един ленив американец, унаследил този навик и все закъснявал в търговската си кантора и губел милиони. Като закъснявал, започнал да хваща слуги. Казва на слугата си: Ако ме събудиш, един долар ще ти дам, ако не ме събудиш, един долар ще ми дадеш. Иде човекът, не може да го събуди. После бил здрав, че като хване слугата, набие го, после отивал в леглото, пак си лягал и вземал един долар от слугата. Никой не отивал при този господар вече за слуга. Най-после отива един бабачко. Казват му: Бие. – Ако той бие, и аз зная да бия. Казва му: Слушай, на тебе дванадесет долара ще ти дам, ако ме събудиш и дванадесет ще ти взема, ако не ме събудиш. – Ще те събудя, казва. Отива рано сутринта, носи цяла стомна, от десет килограма вода, полива го отгоре. Онзи става и казва: Ти с вода ли ме безпокоиш, започва да го бие пехливански. Онзи го бие, но и слугата го съблякъл. и го вмъкнал в банята, в това време, окъпал го. Разбудих се, казва, много ти благодаря. Дава му дванадесет долара. Ти си първият добър слуга, който знае как да къпе добре господаря си.

На онзи, ленивия господар във вас, трябва вода в леглото, след туй да го занесете в банята, да го съблечете, че във ваната да го турите, българско корито, модерните са много дълбоки. Всички трябва да бъдем смели. Всички трябва да бъдем смели за доброто, което трябва да се прави. Да изберем добър метод. Ние се страхуваме какво ще кажат хората. Ни най-малко да се не страхуваме, искаме нещо да кажат хората заради нас. Туй което кажат, то е право, да не кажат нещо, което не е право, или пък да е нещо да е преувеличено. при това, за да ни похвалят хората, трябва да сме направили нещо. Там в салона имаме един наш художник, изложил картините си. Аз само ги зърнах, не можах да си дам мнението. Ходил човекът по Рила, не седял, рисувал, не седял само напразно да зяпа, но тук зяпнал, нарисувал нещо, там зяпнал, нарисувал нещо, пак. Казваме, че този художник зяпа. Зяпа, но рисува нещо. Ние трябва да нарисуваме нещо в живота си. Художникът нарисувал някой беден човек на картината, колкото е по-беден, картината става по-интересна. Срещне една красива мома, нарисува я, за нея вземе пари. Ние искаме красиви работи да рисуваме. Злото, то е сбутаната мома, нарисувай я. Когато ние вършим злото, считаме, че е на място, когато на нас ни го вършат, считаме, че не е на място. Когато правят доброто върху нас, считаме го за добро, ние сме доволни. От злото сме доволни, когато го вършим на другите; когато другите го вършат върху нас, не сме доволни. Злото го харесваме, когато го правят на другите, но когато го правят на нас, не го харесваме. Бият се два народа, приятно ни е, защото не засяга нас. То е зло. Ако е добро, когато се свърши войната, започват да разделят земята. Ако на българите дадат повече земя, ще кажат: Много добре. Ако ги лишат, ще кажат: Зле е. Та казвам: На всеки един народ е определено от Бога какво да му се даде. На всеки един от вас е определено какво да му се даде. Вие сте наследници на много големи работи. Не сте сиромаси хора. Срещам една мома, казва: Бедна съм, нямам баща, нямам пари, не мога да се оженя. Тя е царска дъщеря и казва, че не може да се ожени. Смешна работа. Казвам: Ти си царска дъщеря, как царска дъщеря да не може да се ожени? Може ли да съм царкиня, виж как съм окъсана? Има циганки, облечени в царски дрехи, има царски дъщери, облечени в цигански дрехи. То е актьорска работа. Ви е мислите за Бога, проповядвате, че сте християни, че сте православни, а при това поддържате, че сте сиромаси. Как един християнин може да ми каже, че е сиромах, не разбирам. Един езичник, разбирам, но един християнин, който вярва в Бога, да каже, че е сиромах, това не разбирам, то е първата лъжа. Бог създаде всичко в света и ни го даде без пари. Сега вие отивате в един театър, като дава концерт някой знаменит цигулар, колко плащате за един билет? Плащате сто или сто и двайсет лева. Сутрин като ставате за всичките хубости нищо не давате и сте недоволни. Вие градина имате и не посаждате нито едно дърво, чакате други да посадят или казвате: Ще си купим. Първото нещо: Не разчитайте да купувате нещата. То е невъзможно в съвременния свят. Имаш един двор, посей едно плодно дръвче да имаш. Ако дворът е голям, посей три, четири, то е благословение за дома. Ако имаш още по-голяма земя, обработи я, посей и други неща.

Във вашия ум трябва да съществува една мисъл да работите. Аз бих желал вие, християните, които вярвате в Бога, да имате ваша земя. Брат имате, който има земя, идете при него и работете. Що да не идеш един–два часа да работиш, кажи: Може ли да ми дадеш един декар да обработя, че плода на половината да го делим? Сега имаме един начин да се молим на Бога и той да уреди работите. По този начин, по който мислим, Господ никога не урежда света. Ако мислиш, Бог урежда живота; ако чувствуваш, Бог урежда живота; ако работиш, Бог урежда живота; ако садиш нещата, Бог урежда живота; ако правиш добро, навсякъде Бог урежда нещата. Но ако чакаш да вземеш един лотариен билет и очакваш да ти се падне нещо, то знай, че лотариите никога не донасят едно благо. Има един анекдот за един манафин в Цариград. Той имал един билет от една лотария, на която се разигравал един параход. Паднал се параходът на манафина, че като влязъл в парахода и му казали, че е негов, той полудял. Благо, което не може да употребиш за своя ум; благо, което не може да употребиш за своето сърце; благо, което не може да употребиш за своето тяло, то не е благо.

Казвам: Първото нещо, за което ние сме пратени в света, е да създадем светли тела. Това е новата философия: тела трябва да се създадат. Сегашните хора малко по-други тела имат, отколкото трябва. Материята, от която са направени, не е хубава. Един човек, който живее 120 години, трябва да пресъздаде тялото, лицето, главата, сърцето, всичко трябва да пресъздаде, че като погледнеш тялото, да кажеш: Този човек е живял по Бога. Когато хората се занимават със специални занятия, замязват на занаята. Запример борците имат особени глави, ораторите имат особени глави, свещениците, учителите, разните занаятчии имат особени глави, земеделците имат особени глави. Всеки човек, какъвто занаят работи, по главата може да го познаеш. Вижте онези, които са се отнасяли с години много грубо на някаква служба, очертали са се ония груби линии на неговото лице, с този се срещне, с онзи се срещне и се кара. Питам: Мислите ли, че с хокане може да се оправи светът? Един скулптор, който е майстор, взема един камък, знае как да удря, отсам-оттам постоянно удря и извае една хубава глава, извае едно хубаво тяло, извае едни хубави рамене, хубави крака. След хилядите удари, които удря, изкарва нещо. Дойде друг и той удря, но разруши целия камък. Мислите ли, че ако разрушаваме нашия живот безпредметно, че ние сме от умните хора? Всичките болести, от които сега страдаме, говорят против нас. Нечистата кръв, с която хората са се покваряли, говори против тях. Мътните очи говорят против нас, жълтият цвят, вишневият цвят, говори против хората, черният цвят говори против тях. Ако имаш черно под очите, не говори за твоя полза. Ако имаш сенки под очите, това показва едно тягостно състояние, едно душевно състояние, в което се намираш. Ако вратът е пълничък, хубаво е да имаш дебел врат, но ако ти си висок 165 сантиметра и имаш врат 42 или 44 сантиметра, няма да се мине една–две години и ще имаш апоплектичен удар. Вратът трябва да се намали. Този врат показва, че кръвообращението не е правилно. Тия мазнини спъват тия сили, които влизат в мозъка през нервната система. Много от болките, които усещате в крака, в гърба се дължат на това, че енергиите, които минават от мозъка през дванадесетте нервни двойки, на гръбначния стълб, тия канали, през които минава нервната енергия, се подпушват с известни мазнини, тогава не минава достатъчно енергия, не се изпраща достатъчно кръв и тази част, дето се подпушва, заболява. По някой път заболява коляното, по някой път гръбначният стълб, по някой път долнята част на крака, или хълбокът, или слабините, раменете и т. н. Животните, които знаят този закон, често се излагат на слънце. Като станеш сутрин, трябва половин час да се попечеш, да се стопят тия мазнини от гърба ти. Животът трябва да се създаде малко по-другояче. И съвременният строй трябва да се измени. Майките трябва да внушават на децата. Жените са, които ще оправят света. Те до сега биха го оправили, но не знаят какво правят. Майката може да създаде каквото иска дете. Майката може да създаде един гений, може да създаде един министър на България. Тя казва: Ти като станеш министър на България, аз те създавам за министър, ти като станеш, да създадеш такива и такива закони, да създадеш такъв порядък. Тя може да го създаде учен човек да стане, ще му внуши какво да учи и как да учи, как да го предаде на хората. Сега майките може да създадат най-учените хора, най-добрите дипломати, държавници, лекари, всичко туй. Вие ще ме запитате как? Значи знаете как де се ... жените, не знаете как да раждате децата. Ако не знаете, ако сте готови ще ви дам един съвет. Жена, която иска да създаде един гений, един талантлив човек, не трябва да се жени за един мъж да я гледа. Щом се жени да я гледа, тя ще създаде един обикновен човек на земята. Той като животните ще пасе трева, като баща си и майка си. Ще създаде една птичка от клон на клон да скача, като баща си и майка си. Оттук, оттам ще краде, ще взема оттук, оттам. Една жена никога не трябва да се жени за мъж, когото не обича. И цялата земя да ѝ дадат, да каже: Не може. Това да ви не смущава. Ще кажете: Къде да ги намерим тия? Ако ги намерите, женете се, ако не ги намерите, не се женете. Говоря за онези от вас, които искате да оправите света. Ако искате да върви както сега, нямам нищо против, но това казвам за онези новите жени, които искат да оправят света, на тях казвам: Да се не женят за мъж, когото не обичат. Да се не женят за мъж, за когото не е готова всичко да пожертвува и да се не жени за един мъж, който не е готов всичко да пожертвува заради нея. Тя да пожертвува всичко и той да пожертвува всичко. Че този ще бъде българин, англичанин, той вече е роден от една майка и един баща, които може да създадат едно гениално дете. Тия гении чакат, от хиляди години ни чакат. И знаеш защо не идват. Понеже вие, Господа, който ви е създал, вие не Го обичате. Те казват: Не може ние да идем между хора, които не обичат нашия баща. Ти като видиш този, който иска да се жени, ще му кажеш: Никакво отношение не може да имаш, никакво приятелство, никакви близки отношения не може да имаш.

Та казвам: Първото нещо е да се създаде безкористна и идей(на) Любов към Бога. Тогава ще дойдат тия мъже в света и тия гении ще дойдат, ще дойдат тия гениалните деца. От хиляди години гениалните деца чакат в небето, от хиляди години гениалните мъже чакат и от хиляди години гениалните жени чакат в небето. Те чакат да се преродят. Сега старите учени казват: Аз вярвам в Бога. Ще оставите това. Това са обикновени работи. „Аз ви обичам, то е обикновена работа“. „Аз ви обичам“. Какво обичаш, кого обичаш? Аз ако обичам някого, какво ще направя? Няма да му направя дрехи да се облече, но, като срещна един, когото обичам, виждам, че той носи дрехи малко окъсани, шапка окъсана, ще кажа: Ела, братко в къщи! Съблечи твоята дреха, ще се разменим: аз ще облека твоята, ти ще облечеш моята. Отвън той с хубавите дрехи, аз с неговите съдраните, ще си поприказваме двамата, ще се поразходим. Като се върнем вечерта казвам: Ха дай ми (вземи) съдраните дрехи, те са моите (твоите), пак аз ще облека моите, ти твоите ще облечеш. Той ще си иде в къщи със своите, аз ще остана с хубавите. Сега това ще го разгадаете. Тия скъсаните дрехи са по-ценни от новите. Един светия, който носи своята дреха 20 години тя е просмукана с неговите мисли, от светлината му, с най-хубавите вещества. Тази дреха като туриш на някой болен, човекът оздравява. Ако туриш твоите нови дрехи, нищо няма да стане. Онази черната земя, от която вие се отвращавате, от нея излизат най-хубавите плодове. Ако останеше на вашите парфюми да ги турете, нищо няма да стане. Ако турите парфюм, нищо няма да стане, нищо не струва тази материя, нищо няма да излезе. Ако извадите всичкия парфюм на цветята, нищо няма да родят. Онази черната земя, която от хиляди години поглъща слънчевите лъчи, отвън е черна, но в себе си съдържа всичките богатства. Казвате: Какво може да излезе? По някой път по вашите обувки се налепя кал, като дойдете в къщи тази кал я изхвърляте, измийте си обущата и тази кал не я хвърляйте на пътя, но идете на някое дърво и я турете за тор. Вие като се окаляте, да измиете обущата си и я хвърлете около корените на вашите цветя. Те ще прокопсат повече, отколкото ако я хвърлите на пътя.

Казвам: Трябва един нов начин за любовта към Бога, не тъй – както сме ходили до сега. То е един опит, няма какво да се доказва. Аз казвам: Ще идем да видиш Господа днес, ще се постараем. Не че сме много много близо, но ще го видим ние. Казвате: Отде ще познаем, че е Господ? Аз казвам тъй: Ние двамата сме болни, той е хром, боли го кръста, мене ме болят рамената и двамата отиваме. Щом Го видим, болките изчезват – това е новото учение. Щом Го видим и изчезнат болките, Той е. Щом не изчезнат, не е Той. Виждал съм богове наредени, поглеждам едного не мърда болестта, погледнем друг, не мърда болестта, като дойдем до Него болестта изчезне, всички болки се премахват. Погледнем се, ние сме вече подмладени. Казвам: Той е който ни подмладява, при когото всички болести изчезват, и здравето иде. Той е Онзи Господ, Който възкресява мъртвите, ще идем при Него. Казвате: Дали е Той? Щом имаме мир в душата си, Той е. Щом имаме Любов в душата си, Той е. Щом имаме знание, Той е. Щом имаме сила, Той е. Щом сме търпеливи на земята и се радваме, Той е. Щом си нетърпелив, колебаеш се, щом има безлюбие, не е Той. Напред ще вървиш, като дойдеш до Него твоята душа ще се разцъфти като хубав Божествен цвят във всичките цветове, които Бог е вложил вътре. Казвам: Двама по двама се хванете за ръка да идете да Го видите някой път. Не отивайте някой дъждовен ден, но като наближите до мястото, небето ще се изясни, цветята ще цъфнат, плодовете ще узреят, небето ще бъде ясно, реките ще текат, снеговете ще се стопят, ако има война, всичко ще престане, всичко в света ще престане. Ще чуете в света една песен, която се разнася: Той е в света, който носи живота. По някой път казваме: Господ иде. Един свещеник се оплаква на своя слуга. Стоян му било името на слугата. Казва: Стояне, какво ще правим, казва се в Евангелието, че ще има скърцане на зъби. – Твоите зъби, дядо попе, са опадали, ти поне няма с какво да скърцаш. То е неразбиране. Той подразбира, че той ще скрибуца. Белият цвят на зъбите представя добродетелта на човека, те никога не отпадат. Като идеш в оня свят, ще кажеш: Как тъй да не съм развивал своите добродетели? Те са една арфа от 32 струни, на която ти свириш, те представят човешките добродетели. Вие имате зъби, животните са ги употребили да се борят. Зъбите имат друго предназначение. Ако разумно ги употребявате, щяха да ви помогнат. Дойдеш до някоя мъчнотия, ще стиснеш със зъби. Кажи: Ще стане тъй, както зъбите стискат. Като ядете, нали стискате храната? Храна, която е стискана от зъбите, е здравословна. Храна, която не е стискана от зъбите, не е здравословна. Зъбите са магнетични центрове, затуй добре сдъвканата храна, Божествената сила минава направо, трябва да се дъвче. Дъвкането е мислене. Да мисли човек е същият процес, да чувствуваш е същият процес, да вървиш е същият процес. Във всяко нещо трябва да вложиш усилие. В себе си трябва да искаш да разбереш порядъка, в който живееш, който съществува в света.

„Благословен онзи, който иде в името Господне“. Щом дойде хубавата мисъл, кажи: Благословен си ти, който идеш в името Господне. Дойде ти хубаво чувство, кажи: Благословен си ти, който идеш в името Божие, който носиш Божието благословение. Направиш една хубава постъпка, кажи на волята си: Благословен, който иде в името Божие. Като извършим някоя хубава работа, краката някой път извършват нещо, ръцете извършват нещо хубаво, ушите извършват нещо хубаво, носът, очите извършват нещо хубаво, кажете: Благословен! Благославяйте и през целия живот, всичко да е благословено! Сега идеш някъде, не благославяш краката, видиш нещо с очите, не благославяш очите, чуеш нещо с ушите, не благославяш ушите. Всичко туй се покваря. Ядете ли, пиете ли, мислите ли, чувствувайте ли, каквото и да правите, казва Писанието: всичко вършете за славата Божия!

Искам правилно да ме разберете. Някой път може погрешно да схванете, като че искам да ви кажа, че вие не сте живели добре, или че не живеете добре. Това ни най-малко не е моята мисъл. До сега вие сте разрешавали всички въпроси много добре, но не сте постигнали в разрешението. Всеки ден носи нови задачи. Тия задачи, които ще ги разрешим по правилата на миналото, по същия начин трябва да ги разрешим. Понеже сегашното време не може да се върне назад. Туй, което сега Бог ни дава, за бъдеще ще дойдат други работи. После, ако пропуснем времето, много мъчно се поправят грешките. Всякога човек не може да учи. Има определен период за мисъл, има определен период за сърцето, и за тялото. Да вършим всяко нещо на времето, да се не обленяваме. Да не кажем: Аз зная това. Човек щом каже: Аз това го разреших, няма постижение. Че то е плод, като завърже, има друга красота. Този плод след като го ядеш, по друг начин се проявява в твоите чувства, в твоите мисли.

Истината, която сега иде, Любовта и Божията Мъдрост по един особен начин ще се проявят, този особен начин да разберем сега!

Тайна молитва.

2-ра беседа, държана на 5 октомври 1941 г., неделя, 10 ч. с., Изгрев. София

Най-често използвани думи в беседата: може, сега, аз, казва, има, хора, добре, всички, казвам, всичко, свят, години, сърце, стане, човек, бог, магаре, носи, имат ,

 Неделни беседи , София, 5 Октомври 1941г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder