НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Последното добро

Последното добро

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, вода, път, казвам, дойде, човек, всички, може, казва, сега, любов, бог, работи, хора, право, мене, съм ,

 Утрини Слова , София, 5 Октомври 1941г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„91 псалом“

„Молитвата на Царството“

„В начало бе Словото“

Ще прочета евангелието на Матея, осма глава.

Гражданите излезли да Му кажат да излезе из техните предели. Не е в техен интерес цялото стадо да се хвърли във водата. Колко естествено човек всякога е съгласен с учиния, които допадат на неговите лични интереси. Хубаво е. Първите интереси са Божествени, но сега има нещо примесено в човешките интереси, някой в миналото го е присадил. Има много неща, които не са естествени. Ражда ли се човек пияница или крадец? Кражбата е присадка, пиянството е присадка. После, има още много други присадки. Ако вземем съвременното християнство, какво ли не са притурили на Христа, че Той казал. Христос учи много просто. Той с притчи учеше хората и от тия притчи изваждаха тайната. Казва: „Живейте тъй, както разбирате.“ Разбира се: не както си присаден, но както не си присаден. Ако те взема и те хвърля, и кажа: падай, както знаеш, ако от някой аероплан някой пада – сега има парашути, като падат, но без парашути – отиде; като падне на земята, нищо няма да остане от него.

Сега всички давате примера – имаш една градина и казваш: „Никой няма право да бута плодовете.“ Но ти ги буташ. Ти казваш, че имаш право, но всъщност според Божия закон нямаш право на тия дървета. Ти си взел това право. Нямаш никаква тапия, че тия дървета са твои. Дойде друг, казва: „Ти нямаш това право, аз имам право.“ Кой ти даде това право? Това е безправие. Туй не е същността. Нас не ни интересува плодът. Яде този човек плодове, понеже има здраве. Ако стомахът беше болен, хич нямаше да ги бута. Пил вода, защото е жаден. Ако не беше жаден, хич нямаше да бута водата да я пие.

Ние искаме да знаем какво е волята Божия. Най-първо, човек се влияе от своето тяло, влияе се от своето сърце, влияе се от своя ум, влияе се от своята душа, влияе се от своя дух. Някой път тялото е право, сърцето е право, умът е прав, душата е права, духът е прав. Сега колцина хора има, които различават тия влияния? Да ядеш има нещо необходимо – не може да се каже, че не трябва да ядеш. Ще ядеш, но разумно ще ядеш, ще подбереш храната, която е подходяща. Не казваме да не пиеш. Ще пиеш, но разумно ще пиеш, ще пиеш онова, което Бог е направил, чиста вода. Тия примеси, които хората направили, ти ги дръж надалече.

После, друг социален въпрос: как трябва да се възприема светлината, въздухът, водата, храната? Имаме този стремеж. Как да се поддържа човечеството за приемане на живота? Има общо възприемане на живота. Ти трябва да даваш ход на всичките клетки на тялото си да живеят. Ако ти привилегироваш някои клетки на стомаха си, даваш им колкото те искат, а на дробовете не даваш каквото искат, ще настане анархия. Ако на ума, на мозъка, не даваш каквото иска, и там ще настане анархия. Ако на всяка част на организма не дадеш право, ще се намериш в безизходно положение, настава една дисхармония. Ще те заболи кръстът: значи ти си господар, който не е дал правото на гръбначния стълб да постъпва както той знае.

Сега всеки твърди как Господ е направил света. Че как го е направил? Как разбирате как Господ направил света? Бог е направил света и сега всички ние учим благата, които Бог ни е дал, как да ги употребим. Първото нещо, хората трябва да се научат как да ядат. От яденето зависи какъв ще бъде животът. Ти ще бъдеш в яденето или вегетарианец, или плодоядец, или месоядец. Месоядците са, които внесоха всичките лоши работи в света. Да допуснем, че вие сте вегетарианец, но минавате някъде и ви замирише на пържола свинска, направена хубаво, отгоре посолена с червен пипер и лимон турено. Казва: „Трябва ли да ядем?“ Може да ядеш за цяр, свинското месо за цяр болните може да го ядат; препоръчвам го, но на дози. Като си здрав, да не ядеш свинско месо. Болните може да ядат. И овче месо, и кокоше, и яйца може да ядат, всичко може да ядат. Аз считам вегетарианци не които седят пред мене и не ядат, но които нямат желания, които са неестествени. Тази, месната, храна е много нечиста. Всички онези, които се занимават с месната храна, имат метода на котките. Котката, като хване мишката, с козината, с червата я изяда. Котката живее много хигиенично, но те скоро умират от недобро хранене, неестествено се хранят, с всички нечистотии изядат храната си. Ти като ядеш свинско месо, овче месо: всичките клетки имат толкова нечистотии и ти ги поглъщаш, и после искаш да бъдеш здрав. Следователно, като вземаш месото и като мислиш да си похапнеш, то е, защото в човека има един атавизъм.

Един мисионер във Великия океан на някой остров проповядвал християнството на човекоядците, обърнал ги към християнството. Една осемдесет и пет годишна старица вече на умиране, като дошъл проповедникът да я изповяда, казва: „Струва ми се, че ако имам опечена ръчица на някое дете, ще оздравея.“ Та казвам, първото нещо, трябва да се освободим от неестествените работи. Да дойдем до Божествените работи на нещата: да ядем добре, да спим добре, да дишаме добре, да мислим добре, да приемем светлината добре, да се обличаме добре.

Сега ще кажете: парє. Парите не са един необходим порядък. Например ето какво, яденето е в цялото органическо царство, всички ядат, няма същество, което да не яде. Всички дишат, всички пият вода, всички възприемат светлината. Щом дойдем до парите, те са в човешкия порядък. Птиците пари нямат. Хвръкне, кацне на някоя круша, череша, вземе си череши без пари. Казвам: това е второстепенен порядък. Казваш: „Парите трябват.“ Ти си занаятчия, шиеш дрехи. Идеш някъде, ушиеш дрехи, ще те нагостят хората. Или добър железар си, или обущар, или шапки знаеш да правиш, или някой цигулар, или песни знаеш да пееш. Сега всичките хора не пеят. Всички говорят, но всички не пеят. Млекопитающите ни най-малко не пеят. От птиците малко има, които пеят.

Казвам, да отделим Божественото влияние. Когато Божественото влияние дойде в човека, то носи здраве. Всички други второстепенни влияния всякога са болезнени. Някой път ти може да дойдеш под влиянието на някой вълк. Вълците влияят. Щом дойде вълчото влияние, ти може да хванеш някоя кокошка и да я заколиш, това е лисичо влияние. Лисицата някой път ще си помисли за някоя хубава кокошка в курника и тази мисъл се предади на твоя ум. Ти започнеш да мислиш за кокошката, както лисицата, или за овцете, за някое агне, както вълкът. Или някой път мислиш за рибите. Това е мисълта на тия птици, които живеят в моретата и се хранят само с риби.

Та казвам, ние по някой път се намираме под влиянието на някои животни или растения. Хубави са тия влияния, добри са. Но някой път тия влияния образуват в нас едно лениво състояние, та по някой път сме неразположени за работа. Докато е млад човек, природата го поддържа. Като стане стар, той започва да се убеждава, че не трябва да работи. Когато трябва да работи, отказва се, казва: „Остарях.“ То е едно вътрешно умствено състояние, започва той да се оглежда в огледалото, явяват се някои бръчки, косите побеляват, започва да се прегърбва. Вземете вие един лист, и щом той изсъхне, веднага ще се набръчка. Щом започваш да остаряваш, влагата намалява. Старите хора нямат влага, изгубват водата. Старите хора са градинари без вода. Градинарство без вода не може. Тия, плодните, дървета без вода не виреят. Красотата без вода не вирее.

Та казвам, Божествения ред на нещата в нас трябва да го различаваме. Никога не трябва да проповядваме едно учение, което не изпълнявате. Някои от вас препоръчват безбрачие. Във вас има милиони клетки, които постоянно сватби правят, постоянно сватбарство има в стомаха, в дробовете, в мозъка. Казва: „Не трябва да се женят.“ Благодарение на тия женитби те живеят. Ако престанат да се женят у тебе, и ти ще престанеш. Не се жени, за да се развеждаш. Ожениш се и след две години се разведеш. Жени се да не се развеждаш. Някой ми казва: „Сгодих се.“ Десет години се водите, докато се опознаете. Хората казват: „Кови желязото, докато е меко.“ Лесно е, ако е за гвоздеи: вземеш чука, вземеш гвоздея, ковеш. Щом дойдеш до обществения живот, работата с гвоздеи не става.

Казвам, в съвременния живот трябва да стане преобразуване в семейния живот. Едно преобразуване трябва да стане в семейния живот на нашия ум в нашия мозък, едно преобразуване в семейния живот в нашите дихателни органи или на духовния свят. Трябва да стане едно семейно преобразуване на тялото ни. Най-първо, човек трябва да се самовладее. Направете един опит. Отивате при една чешма, има десет души, чакат. У вас има желанието да ги разкъсате. Казвате: „Бързам.“ Искаш да вземеш, ти да се напиеш. Хубаво, ако ти си силен, разрешаваш въпроса. Но ти си слаб, и тия хора са силни, и си позволиш да бутнеш някого. Какво ще стане? Някой път гледам някои духовни хора, като станат духовни, мислят, че са много силни, казва: „Мене Господ ми каза да ти кажа.“ Че де ти са документите, че Господ ти казал? Ако Господ ми е казал, аз ако съм, ето как ще постъпя. Отида в дома, има един болен. Най-първо, казвам, че Господ ме прати да излекувам болния. Излекувам го. Мъжът и жената се карат, казвам: „Господ ме прати да ви примиря.“ Помирявам ги. Жената не обича мъжа си, казвам: „Господ ме прати да обичаш мъжа си.“ После, Господ ме прати да науча мъжа и жената да се обичат. То е наука. Ти трябва да знаеш откъде да започнеш да обичаш. Ти можеш ли да месиш хляб без вода? Вода имаш, но може ли да месиш само с вода, ако нямаш брашно? Трябва ти брашно, трябва ти и вода. Като замесиш хляба, трябва да знаеш как да го опечеш.

Сега всички тия работи ние ги знаем. Но как ще научиш един човек да обича другиго? Заради мене не искам никаква философия. На другите трябва да обяснявам как трябва да се обичат хората. Дето и да ида, те имат доста дръвчета, туря на огъня, запали се, огънят гори. Казвам: не изгасвайте този огън. Любовта трябва да се раздава. Човек отива да търси гладните хора, ще им остави каквото има, да ядат, и като влезеш в дома, ако ти сам не си проводник, за каква любов ще говориш? Теоретически ще говорим да се обичаме, но и ти не знаеш какво нещо е обичта. Дойде някой и на мене ми казва: „Учителю, аз ви обичам.“ Питам: „Защо ме обичате?“ Два процеса има да обичате: или този, когото обичаш, трябва да вземаш нещо от него, или трябва да му даваш нещо. Един учител обича способния ученик, вижда го, ако е по музика или някое друго изкуство: онова, което му предаде, ученикът ще приложи, той ще рисува хубаво, ще свири хубаво. Сега дойде противоречието: туй е за способните, ами за неспособните ученици? Аз подразбирам, че всички ученици са способни. Всеки човек, който има глава на раменете, е способен; който има дробове да диша, е способен; който има стомах да се храни, е способен; който има крака да ходи, е способен. Ще започнем от онзи, естествения, порядък. Ако ти не допущаш светлината на твоите очи, очите ти след време ще се атрофират. Ако ти не пущаш въздух в дробовете си, те ще се атрофират. Ако не допущаш храна в стомаха си, клетките на стомаха ще се изопачат. Един ден ще започнеш да страдаш, ако не учиш краката си да ходят, ръцете си да работят. Ние ги учим, те са ученици. После, пръстите си трябва да учиш. Я виж онзи пианист, двайсет години той учи, докато научи пръстите си как да свирят. Като ги научи, всеки пръст знае вече по клавишите на пианото да свири; пръстите като че ли имат светлина в себе си, знаят къде са клавишите.

Казвам, в нас има едно вътрешно чувство, което ни пошепва как да живеем. Но има един човешки порядък, който казва: „Жената е съблазън“. Вярно ли е това? Жената е съблазън, когато се наконти със скъпоценни камъни и ходи между бедните хора, които имат нужда от тия скъпоценни камъни. Тя да не туря тия скъпоценни камъни на себе си, но да ги снеме от врата си, да натовари една кола с хляб, че да иде между бедните да раздава хляб. Тогава ще я слушат. Тя се накичи и казва: „Гледайте, като мене да бъдете.“ Де ще намерят толкоз скъпоценни камъни бедните? Ако натовари хляб и раздава, и каже: „Както аз постъпвам, и вие постъпвайте“, всеки може да направи това. Но скъпоценните камъни не са нещо съществено. В този свят скъпоценните камъни са само за ума. Скъпоценните камъни да ги носим в човешката мисъл, в човешкото сърце, но отвън, на физическото поле, само тия богаташи носят скъпоценни камъни. Скъпоценните камъни, които се носят, предпазват от известни злини. Те са оръжие. Всеки човек, който ходи със скъпоценни камъни, показва, че той е военен. Все ще носиш като някой военен някоя пушка, някоя сабя. Ти ще носиш диамант просто да се пазиш от някои лоши влияния. Може някой камък да е с червен цвят, син цвят – то са оръжия. Вие носите гребенчета на главата си, някои носите черни гребенчета, някои – бели. Питам: птиците какви гребенчета носят? Без гребенчета не може ли? В един град има гребенчета, но в село няма никакви гребенчета, косата така е вчесана, завързана с панделка.

Сега същественото в живота е да съзнаваме онзи Божествен порядък, който действа в нас. Ако човек дава ход на своите чувства, никога не си въздейства. Минаваш покрай някой извор, искаш да пиеш. Почини си, вземи вода в ръката си и опитай водата. Ако кажеш: тази вода не е хубава, онази вода не е хубава, нямаш особена чаша да гребнеш да пиеш. Ще си вземеш с ръката и ще опиташ тази вода.

Та казвам, всички хора трябва да пият от чистия извор. В Божествения порядък всички имат право да пият. Ще пиеш толкоз, колкото ти трябва, ни повече, ни по-малко. Ако пиеш по-малко, ще се яви в тебе жажда. Ако пиеш повече, ще има друг процес, недоволство ще се яви в тебе. В какво седи пиянството? Седиш, пиеш една чаша, после още една и още една. Изпие двайсет–трийсет чаши, дойде до едно място, дето виното го приспи. После му образува главоболие.

Мнозина от вас казват, че много страдал от любов. Тази любов, която кара хората да страдат, тя не е чиста любов, тя е кръчмарска любов. Всяка любов, която причинява болка на човека, е кръчмарска. Всяка мисъл, която причинява главоболие, е кръчмарска. Всяко чувство, което причинява болка в сърцето, е кръчмарско. Божествените мисли, Божествените чувства и Божествената любов никога абсолютно не причиняват някакво страдание. Дето тя влиза, възкресява мъртвите от гробищата.

Та казвам, трябва да дойдем до основния закон. Казваме, че човек трябва да живее. В дадения случай, ако аз не мога да бъда в хармония с всичките хора, какъв човек съм? Ако вляза в една гора, пък се блъсна в едно дърво, че ми удари крака, кой е крив? Нося брадва и накълцам това дърво. Това не е право. Вървя в гората, блъсне ме някой клон, отрежа клона с трион. От мене зависи това, нека седят дърветата, каквито са. Като влезете в обществото, във всинца ви се явява желание с вашия трион да режете. Всеки започва да реже. Виждам гората осакатена. Всеки, като дойде, ще започне да те учи как трябва да живееш, как трябва да обичаш. То е един вътрешен процес. Човек трябва да обича, за да се научи. Никой не може да го научи да обича. Единственият само Бог може да научи хората да обичат. Понеже Той съвършено обича, като влезе, ще те научи. Казва: „Гледай Аз какво правя и прави същото.“

Та казвам, престанете да бъдете учители на любовта, бъдете образци на любовта. Не само да казвате: „Аз те обичам.“ Какво обичате вие? И аз може да кажа, че те обичам. Другите ми се хвалят, че ме обичат. Дойдат мухите в стаята, постоянно ме безпокоят. Сутрин, като стана, дойде някоя, качи се на носа ми, не кацне на рамото, но на носа. Казва: „Знаеш аз коя съм.“ Как да не зная. Аз зная какво иска: тук има за ядене, тя започва да обира микробите. Сладки са тия микроби. Аз искам да я изпъдя, казва: „Чакай да ти направя услуга.“ Някой път оставям мухите, чакам да си свършат работата. Тя ходи, обира, обира. Сега се уча да ги търпя. Като дойде, навсякъде обикаля, ходи. След нейното идване друга муха не се качва на носа ми.

Cега всички вие сте учени, които мислите за любовта. Казвате: „Сърцето ми гори.“ Но има разни горения. По някой път срещна някоя мома и правя научни изследвания. Погледна я, тя си затвори очите надолу, казва: „Учителю, ти си толкоз свят, че не смея да възприема твоя поглед, срам ме е.“ Срещна друга, освен че не си затваря очите, но се ококори насреща. Гледа, иска вътре да проникне, да види какво излиза от мене, гледа очите ми, изследва ме. Аз седя и казвам: „Защо ме гледаш?“ Казва: „Видях нещо много хубаво, Учителю.“ Едната видяла хубавото в мене, а пък другата не може да гледа хубавото в мене. Питам, коя от тия двете моми е на правата страна?

Казвам, аз искам да грея хората, без да ги изгарям, само да ги стопля. Искам да грея хората, без да ги изсушавам, да не пресъхнат. Божествената любов носи всички възвишени качества. Тя носи всичките блага. Когато човек дойде до любовта, трябва да има достатъчно влага, достатъчно въздух, достатъчно светлина, достатъчно сила. По това се познава. Дойде любовта: и хляба добре месиш, и добре ядеш, и добре четеш, и добре се обличаш. Навсякъде всичко ти е светло. Замине любовта: навсякъде всичко виждаш, че не е така. Казваш: „Защо ми е да обичам?“ По някой път вие се обезсърчавате. Срещате вашия учител в света и на някои очите са затворени. Но в единия случай има едно малко съмнение. За мене нашата майка ни обича. Синът трябва да работи, както бащата работи. Дъщерята трябва да работи, както майката работи. Ако синът не работи, както работи бащата и ако дъщерята не работи, както майката работи, те нямат любов.

Вие, като ме слушате, казвате какво съм казал, че като ме слушате, трябва да идете да го разнесете. Колко души има, които чакат? Не да идете да ги обърнете, но да кажете: „Елате при нас.“ Благото, което нося, ти го приеми и употреби. Не да се премести само от място на друго.

Някои от вас искат да се оженят, да имат деца. Тия деца трябва да мязат на тебе, да не съжаляваш, че си се оженил. Като се ожениш, тия деца ще се родят по Бога. Ти трябва да бъдеш благодарен от тях и другите да бъдат благодарни. Казва: „Няма за кого да се оженя.“ Че как няма? Господ е пратил за всинца ви. Като дойде той облечен скромно, вие търсите някой с цилиндър и вратовръзка, пръстен да има, после, да е някакъв висш чиновник, да има заплата от десет хиляди лева, да има апартамент. Ако е бедняк, голтак, не го искате. Че Господ бедняк праща за тебе. Когато Господ ни изпраща едно дете, голямо ли го изпраща? Той го изпраща толкоз малко, че с микроскоп трябва да го гледате. Тури това дете и то започва да расте, и след десет–двайсет години пораснало голямо. Първоначално не се виждаше. Ако вие мислите, че онези, които ви обичат, ще бъдат големи, вие се лъжете. Любовта, която не се яви в микроскопическите работи, тя не е любов. В най-малките работи любовта, ако не се яви, не е истинска любов.

Сега става, което ви казвам. Не искам да вляза в стълкновение с вашите възгледи. И аз имам такива възгледи. Някой път се ръкувам с някого, неприятно ми е, една ръка суха. Нему му трябва влага. Някой път долната част е мека, но е суха. Не от работа. На някои, без да работят, ръката е твърда. Тази твърдост не е хубава. Изобщо, щом като човешката мисъл е благородна и щом като човешките чувства са благородни, ръката е мека. Щом стават ръцете груби, щом загрубяват ръцете, то не е хубаво. После, имаме много навици. Като срещнем някой човек, не знаем на какво разстояние да бъдем. По някой път дихателните органи се запушват, образува се известна миризма, дъхът на някой човек мирише. Дишането не става правилно. Всякога сегашните хора страдат от болести, които се дължат на подпушване на силите на любовта. Любовта се подпушва, вследствие на това се раждат тия безбройни болести. Ти обичаш само едного. Да обичаме всички. Да обичаш всички ето какво означава: ти си извор, който дойде при тебе да пие, еднакво право има да вземе от твоята вода. То значи изворът няма да ходи да го обича. Когато казваме, че трябва да обичаме всички, разбираме един извор: който дойде при него има еднакво право да вземе, и да вземе толкоз, колкото той иска. Като дойде един вол, да вземе колкото на вола трябва; като дойде една мушица, да вземе колкото на мушицата трябва. Всяко същество да вземе от твоята любов толкоз, колкото му трябва. Туй подразбирам. Вие подразбирате да идете по целия свят, да прогласим, че ние сме приели новото учение. Тогава да изявим свободата. При нас свободно трябва да дойдат всички, не ние да идем при тях. При извора ние ще идем. Но някой път ще прокараме този извор в нашите стаи. То е друг въпрос. Не седите да кажете: „Ще платиш за водата.“ Че колко сте платили за любовта? Аз колко съм платил за любовта? Нищо не съм платил. Даром сте пили, даром давайте.

Трябва да се освободите от тази вътрешна тревога. Дойде някой, казва: „Ти другите обичаш повече, мене не ме обичаш.“ Досега ни най-малко не съм взел от любовта, да туря в частта на някой човек. Всеки, като дойде, ще си вземе. Любовта ни най-малко не протяга ръка. Ти ще хванеш пръв ръката. Щом я хванеш, и тя ще те хване. Любовта седи и гледа ще я хванеш ли. Щом ти я хванеш, и тя те хваща, не те пуща. Ако не я буташ, никога не си дига ръката да те поздрави. Ето аз какво подразбирам – ако аз държа устата си затворена и не искам да приема въздуха, той седи отвън и казва: „Готов ли си да ме възприемеш?“ Щом си отворя носа или устата, въздухът влиза. Държа устата и носа затворени, той чака отвън. Светлината също така – държа очите си затворени, не влиза, щом отворя очите си, веднага влиза. В любовта вие ще отворите душата си и тя сама ще влезе, ще я усетите, ще се допрете до нея. Ако чакате тя да дойде, с години ще чакате. Тя е навсякъде, ще я хванеш. Ние, хората, много разправяме за своите страдания. Тя не обича да ѝ говориш за страдания. Кажи: „От дълго време те чакам.“ Хваща те за ръката. Кажи: „Стори за мене това, което искаш.“ Че си страдал, това-онова, оставете тия неща настрана.

Ако Христос дойде днес във вас, вашите свини ще идат в морето, ще кажете: „Учителю, откакто дойде, отиде всичко.“ Когато съживяват един мъртвец, който се удавил, усеща голяма болка, но то е признак, че животът влиза. Животът изпъжда онази инертна материя и човек усеща такава болка, каквато не е усещал. Или някой, който е замръзнал, че са го съживили, ако не спазват закона на размразяването, чувстват се ужасни болки. И аз съм чувствал болки, когато съм бил невнимателен. Пръстите измръзват зимно време и като вляза в стаята, ужасна болка се образува в ноктите. Аз съм виждал деца да плачат, половин час плачат, докато дойде кръв. Като дойде кръв, няма плач. Всякога любовта, при нашето инертно състояние, образува тия болки. Не се плашете от тия болки.

Често казвате: „Да прославим Господа, да осветим Господа.“ Че трябва да Го осветим. Като дойде Господ, не трябва да Му мърморим, да кажем: „Господи, Ти си ни оставил, че гладувахме, че страдахме.“ Погледнете онзи червей, който ходи по земята, той какво трябва да каже? Онази птичка, която седи на клона, какво да каже? Онзи вол, който целия ден оре на нивата, какво трябва да каже? Онзи кираджийски кон, който целия ден носи товари, какво трябва да каже? Онзи шофьор, който целия ден кара автомобила, какво трябва да каже? Онзи войник на бойното поле какво трябва да каже? Съдията, свещеникът, всички се оплакват. Жената, която има деца, какво трябва да каже? Сега казвате: „Толкоз време съм в учението, какво съм придобил?“ Толкоз години си на земята, какво си придобил? Човек се ражда на земята. Младата мома, която е дошла, какво е добила? Тя дошла да се учи, момъкът дошъл да се учи. Каквато и служба да вземат в света, онова, което може да ви препоръча, то е вашият ум, вашето сърце и вашето тяло. Ние се препоръчваме с три неща. Ето какъв е моят морал. Като мина покрай някое дърво, спирам се, прочета колко плода има, виждам, че са сто. Имам право само един да откъсна.

Сега ние тук имаме лозе. И някои от избраните са ходили и най-хубавото грозде са го обрали. Само няколко сестри го изяли, другите не. Казват: „Туй е Божие.“ Хубаво, Божие е, но то е за всички сестри, по едно–две зърна да си вземат. А две–три сестри изядоха всичкото грозде. Това не е морал. Тук един брат задигнал сестрата на един брат. Той ги следи, не се разбрали и ходят двамата по Витоша. Това не е право. Хора, които идат тук да разрешат социални въпроси, не дигат скандали в братството. Страшно безобразие. Тук в кухнята влизат, няма никакъв ред, влизат с обуща. Всичките братя, които влизат в салона с обуща, да идат един ден да го измият. Казват: „Да има определено.“ В едно братство всички имат еднакви права, но и еднакво трябва да служат. Аз обичам порядъка и безпорядъкът ми е крайно неприятен. Лоши хора когато копаят лозето, то не дава плод. Те го копаха, които се развеждат, и нищо не дава.

Казвам, разведени хора не ги искаме. Нека се разведат от греха. Те са свързани с дявола. Разведете се с дявола, не с мъжете си. Грешници ние не ги искаме. Някой се оженил за дявола, да си живее с дявола. Които искат да живеят с Бога, да дойдат при нас. Всички, които имат мъж дявола, навън да седят, нищо повече. Аз се чудя, и тук има сестри, със своите торби ходят и вземат от градината. То е кражба. Тук научете се да се самовладеете. Казвате: „То е братско.“ Като дойде за работа, не е братско. И в работата, ако е братско, всички трябва да работят. Какъв порядък ще се даде на нещата, кажете ми, ако ние не считаме, че земята е дом Божи, че небето, че всичко, което е на земята, растенията, всичко е Божие? Минавам покрай някое растение, като го погледна, не искам да го онеправдая. Те са деца. Тия ябълки, круши, сливи, като деца са. Казвам, като взема една слива, какво ще направя? Трябва да направя някаква услуга. След като изям сливата, трябва да посадя костилката някъде. Колцина от вас, като ядат сливи, посаждате? Вие ги хвърляте, костилките, по земята. Из нашето игрище гледам доста костилки, от сливи, от праскови, нахвърляни. То не е хубаво. За света може да е, не за вас. Всяка костилка посаждайте. Като ядете, събирайте ги, засаждайте ги да изникнат. Отдето минете, насаждайте. Ако толкоз години бяхте приложили това правило, най-малко пет–шест хиляди дървета щеше да има посяти навсякъде.

Не можем да бъдем носители на Божията любов, ако не приемем Бога в себе си и не Го оставим Той да се изяви в нас. Аз не съм за онази любов, която е само за някои. Защото, ако ние не се поправим, в Божия закон има граници. Не мислете, че е слабост. Бог дълго търпи, но увеличаването на дълга ни най-малко не показва, че сме прогресирали. Трябва да се поправят погрешките. Не можем да се избавим от тях. Няма да дойде някой да поправи нашите погрешки. Владейте себе си. Не отвръщайте зло за зло. Бъдете смели, да кажете какво трябва да направи човек. И на себе си кажете какво трябва да направи човек.

Та казвам: пред Бога живеем. Ако Бог изпрати сега една комисия, малцина от нас ще ни намерят такива, каквито трябва да бъдем. Смъртта какво е? Разчопляне, разединение, всичко туй да видят. Всички тия мисли, желания, които са скрити, ще ги разчоплят, и нищо няма да остане неразчоплено.

Та казвам: тъй както разбираме християнството, това не е Неговото учение. Новото учение е учение за подмладяване. Младостта трябва да се изяви. Светлина трябва да се яви в ума, да бъдете радостни. Топлина трябва да се яви в сърцето, да имате най-хубавите чувства. Сила трябва да имате в тялото. Ако не се подмладите, не сте в новото учение. Човек на осемдесет, деветдесет, сто и двайсет години, и пак да бъде свеж, да му е радостно, че ще умре.

Гледам, вие сте се изпоплашили, мислите за оня свят. Кого ще заведете? Сами няма да ви приемат. Една мома приемат вкъщи със сина. Той я води. Ако той не я води, тя е натрапница. Вие искате да идете сами. Вие сте натрапници. Трябва да ви придружава някой от синовете Божии. Ако една душа отива в онзи свят и един син Божи има с нея, приемат я. Сами не искате да идете в оня свят. Кракът ви не може да стъпи. Казва: „Ще изпратя Духа Си.“ Този Дух като изпрати, с Него ще идете. Без Дух никой не може да иде. Не само това, но всеки ден ще чувствате, Той ви казва какво трябва да правите. Сега ще кажете: „Кажете ни нещо добро.“ Вие сте много добри, но ако ви кажа, че сте много добри, по-добре още едно добро. То е последното. Последното добро съживява човека. Един светия като се сформирова в утробата на майка му, образуват се ръцете, краката, тялото и най-после се сформират дробовете. Като се завършат дробовете, веднага туй дете трябва да се роди, понеже дробовете трябва да дишат, да функционират. Ако туй дете не се се роди, умира. Като се роди, излезе навън и заплаче.

Страданията показват, че човек се е родил и започнал живота. Ще бъдете доволни, че Бог ви е посетил. Гледам, през тия дни постоянно идат мрачни мисли по радиото. Този се обезсърчил, онзи се обезсърчил, този се обезверил, онзи се обезверил, аз това не вярвам, аз онова не вярвам. Какво ще ви убеждавам? Какво искате вие? Момата търси момъка. Че тя трябва да го обича. Някой път момъкът търси момата, някой път момата търси момъка. Ако той трябва да търси, стой! – той ще дойде. Ако ти трябва да го търсиш, ти ще го намериш. То са практически правила. Някой път аз ще търся, някой път мене ще търсят. Бог казва: „Потърсете Ме.“ Онези, които търсиха, намериха. Онези, които търсят Господ и които Господ търси, те са хората, на които Бог е дал благословението. Та казвам, не онези, които търсят Господа, но които Господ търси, ще Го намерят.

Та казвам, вие потърсете Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, с всичката си душа, и ще Го намерите. След като Го намерите, хванете Го за ръката и тръгнете след Него. Работа трябва. По този, кривия, начин ще мислите. Имаш един мъж, като го оставиш, ще разрешиш въпроса. И двама мъже не разрешават въпроса. Една жена никога не трябва да напуща мъжа си, нищо повече. Щом се ожени, да го изтърпи докрай. Да не върви по хлъзгав път. Аз не обичам тук да стават скандали. Тук не е място за скандали. Казват: „Той ги учи да се развеждат.“ Всеки, който се оженил, да се държи за възлюблената, по-добра няма да намери. Тук имаме една сестра, нейният възлюблен петнайсет години не беше ѝ говорил. Дошла беше до едно положение – искаше да го напусне. Проговори ѝ най-после. Бог ви туря на изпитание, издръжте изпитанието. Женитбата на земята е училище, не е щастие. То е знание. Два пъти не се женете, аз съм за еднобрачието. Ако твоя възлюблен замине за другия свят, не търси друг. Не да не обичате, но другото е търговия. Никога не се жени втори път. Замине ли си първият, не търси втори, трети, четвърти. Причината сега, че първият, вторият заминал, не търси. Новото учение изключва това. То е за еднобрачието. Адам трябваше ли да търси някоя друга Ева? Първата Ева той я намери в душата си. Душите са двойни, които слизат на земята. Всяка душа има своя другарка. Търсете другарки и тогава душите се обръщат една с друга. Две души с други две души, стават четири; две души се сливат и стават по-голяма душа, и тия души по две се сливат и стават четири, стават по-голяма душа. Осем ще се слеят ведно с други осем, докато най-после образуват тази, най-голямата, душа, която е сбор на милиони души. Не се заблуждавайте да мислите, че като него няма. То е сливане на души в света. Явяват се съмнения в света: този обичам, онзи не. Някоя звезда свети повече, някоя по-малко. Така са направени. Аз не мога да им се сърдя. Малкият извор малко дава, големият извор много дава. Малкият извор е толкоз ценен, колкото и големият.

Любовта в най-малките проявления трябва да бъде чиста. Любовта може и в големите проявления да бъде опорочена. От любов някой път човек става ленив, става нетърпелив. Много синове и дъщери не учат, уповават се на богатството на баща си. Дали баща му е сиромах, или богат, той трябва да учи, той трябва да работи. Сиромахът и богатият трябва да работят, физически труд да работят. Един ден седя, иде един и казва: „Да ви донеса вода.“ Казвам: „Аз не трябва да се уча така.“ Някой път вечерно време ходя за вода, да се упражнявам. Денем като ме видят, ми вземат стомните. Вечерно време ида за вода, да се науча. Някоя сестра ми се оплаква, че носила вода. Грехота е, който не носи вода. Ако искате да бъдете здрави: най-малко десет–петнайсет стъпки. Вземи два кърчага или две стомни, идете, поливайте цветята. Да бъдете здрави, вода носете. Сега седете, вода не носете, болни сте. Тогава лекарите с инжекции ще ви лекуват. Вземи две стомни, иди на чешмата три–четири пъти, донеси вода. Аз, като искам да се лекувам, нося вода. Водата е много добър проводник. Сега на мене много сестри ми се оплакват: „Дотегна ни да носим вода.“ Не носете тежки стомни, но по две–три кила. Като се налива водата в стомната, да ви е приятно. Поливайте тази вода, туй е Божието благословение.

Тази година направете един опит. Всеки от вас да си вземе по една стомна и вечерно време носете вода, да видим идната година, като се срещнем, няма ли да бъдете здрави. Всяка вечер поне два–три пъти идете. Ако е далеч чешмата, само веднъж е достатъчно, ако е близко, три–четири пъти. Полейте цветята, напълнете стомната, донесете я вкъщи. Туй ви го давам като правило да бъдете здрави. Ще кажете: „Ние, учените хора, да носим вода?“ Вие, учените хора, ако не го направите, кой ще го направи? Ангелите, които са толкоз учени, слизат да работят при хората. Какво добиват? Прати ги Господ, ще донесат една мисъл, ще се върнат при Господа. Няма да каже: „Аз, ученият ангел, който разполагам със сила, да ида при един невежа?“ Той, като дойде, казва: „Не бой се. Трябва да се учиш. Земята е създадена като училище за тебе. Гледай да живееш добре, за да имаш Божието благословение.“ Ако можете от любов да направите този опит, направете го. Купете си по една стомна. Но ако става въпрос, то е предрешено. Ако от любов може да го направите, направете го. Ако кажете: „Това ли намери да ни каже, не може ли нещо друго да ни каже?“ – аз ви казвам най-простото. Ако някой от вас няма пари, аз може му дам за една стомна назаем. Купете си най-хубавата стомна, каквато искате стомна си купете. Като седите вечерно време, няма какво да правите, кажи си: „Още една работа имам да свърша.“ Вземи стомната и иди да носиш вода.

Вън е ясно, слънцето вече изгря. Сега няма какво да ви казвам, но започнете да обичате тъй, както вие знаете. Няма да ви казвам ново. Започнете да обичате, да мислите, както досега сте мислили, туй, което е постоянно във вас. Вие досега сте въздействали на вашата любов. Не туряйте нови правила на вашата любов, на вашата мисъл. По стария начин, по Божествения начин, туй, което постоянно се появява. Явиш се при едно дърво, не го питаш на туй дърво дали му е приятно. Някой път минавам покрай някое дърво и виждам, че не желае да минавам покрай него. Гледа ме малко особено. Казвам на това дърво: „Ти един ден ще извадиш главата от земята.“ Срещате един човек наскърбен. Спрете го, кажете му една сладка дума по новия начин. Като срещнете някого, няма да го питате откъде иде, но му кажете две думи: „Пожелавам ви добър път накъдето отиваш.“ Срещаш един учен човек, кажи му: „Пожелавам ти днес добре да си свършиш работата.“ Среща те един каруцар: „Накъдето отиваш, пожелавам ти добър път.“ Една мома хубаво облечена, поусмихни се малко, кажи: „Пожелавам ти добър път.“ Няма да проповядваш, да кажеш: „Защо е турила тази шапка отгоре?“ Пожелай ѝ добър път. Защо е турила шапката с перата не питайте, нека се радва на шапката, на роклята. Пожелайте ѝ добър път.

И аз сега на всинца ви пожелавам: онова, което желаете, да го постигнете; кой накъдето отива, да имате добра среда и добри постижения.

Сега да бъдем най-добрите слуги, такива, каквито Господ иска от нас.

„Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“

Първо утринно слово
5 октомври 1941 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, вода, път, казвам, дойде, човек, всички, може, казва, сега, любов, бог, работи, хора, право, мене, съм ,

 Утрини Слова , София, 5 Октомври 1941г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder