НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

В Него бе животът

В Него бе животът

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, човек, може, казва, сега, хора, забавачницата, съм, казвам, всички, бог, хиляди, свят, мене, носи, земя, милионаа ,

 Неделни беседи , София, 4 Май 1941г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета само четвърти стих от първата глава от евангелието на Йоана: „В Него бе животът, и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.

„Духът Божи“

„В него бе животът, и животът бе виделина на человеците.

Единственото велико на земята е животът. Ние говорим по някой път за любовта, говорим за много работи, ние опитваме живота. Ние разбираме любовта дотолкова, доколкото разбираме живота. Всичките други блага разбираме дотолкова, доколкото разбираме живота. Ще оставим какво мислят учените хора за живота. Човек сам за себе си не може да определи какво е. Вие запример не може да определите какво сте. Вие, като се оглеждате в огледалото, виждате лицето си. Но някога сте били толкова малки в природата, че с най-силния микроскоп, който увеличава десет милиона пъти – ние го нямаме на земята – пак човек е бил невидим. След туй човек се е увеличавал, увеличавал, и сега милиони пъти станал по-голям. Някой път хората говорят за идеи, които не разбират.

Какво нещо е Господ, какви са неговите отношения, то е далечно да разберем. Има неща, които във физическия свят трябва да се проучат. Вие запример не знаете колко гръмотевици стават в годината на земята. Не ви интересува, че имало гръмотевици по небето горе. Но има учени хора, на които влиза в работата, и затова са учени. Те изчисляват, че в годината стават на земята 16 милиона гръмотевици, всеки ден стават 48 гръмотевици. Знаете какво грамадно количество електрическа енергия се съдържа в тия 16 милиона гръмотевици. Учените изчисляват, че при един обикновен облак – има облаци, които носят 300 хиляди тона вода – ако се излее на едно място, вятърът го носи.

Някои мислят, че много сериозно мислят. Някой казва: „Много съм мислил аз.“ Какво мисли той? Да пробие една дупка. Ако на съвременните музиканти – в музиката има известни тонове, съчетания, те – какъвто и да е буреносен облак, който иде – само 4–5 акорди, ако се вземат, и облакът ще се разпръсне. Пък има акорди в музиката – ако се вземат, може да се докара някой такъв буреносен облак. Казва: „Как може?“ Двама души някъде се скарали, двама царе се скарали, и с хиляди се избиват. Лице с лице не са се срещнали царете, на хиляди километри отдалече казал единият някаква обидна дума, дипломатическа дума, и веднага се отваря войната.

Вземете англичаните. Взеха два милиона и половина квадратни километра германски колонии и всичкото им нещастие иде оттам. Те за всеки един от тези два милиона имат потопени хиляда милиона тона кораби, потопени във водата. Сега да се чудиш – Англия, която има 40 милиона километра, отвориха ѝ се очите за 2 милиона. Да ги даде, и пак ще има 37 милиона и половина. А пък във всичките тия нещастия англичаните се обърнаха на допотопни животни. Една англичанка пише, че в тия подземия има влага, и на жаби замязали. Сега не може да се представят кой е по-търпелив – германците или англичаните. Казват, че единственото нещо, с което могат да се похвалят англичаните, е голямото търпение. Аз наричам това не търпение, а неволя. Когато бият някого на земята, ще търпи, какво ще прави. Че той търпи, това не е търпение. Търпението е на силния човек. Според мене, когато някое малко дете иде при някоя канара и удря със своя чук, канарата търпи. Сега някои от вас имате симпатии към германците, други имате към англичаните. Но и германците, и англичаните Господ ги създал, и вас Господ създал, и московците Господ ги създал. Тия хора, които Господ ги създал, не се споразумяват, а се бият. Защо се бият? Чукат млякото. От туй мляко масло ще излезе; ние ще ядем. Сега англичаните са буталката, германците са буталото, а другите народи са млякото, което чукат.

Сега войната си има и добрата страна. Тия хора във войната отиват да се бият, жертват най-свещеното – живота си. Иде там, удари го една бомба и го разкъса. Умира за някаква идея за човечеството. Казва: „Не трябва да се бият хората.“ Не „не трябва да се бият“, но насвят трябва да се бият. Да ме бие човек, но да ме бие насвят. Някой пише на книга – да напише нещо насвят, че той надраскал нещо, че не може да чете. Жалкото е, когато се надраска нещо на книгата. Като се напише нещо хубаво, трябва да се прочете и хиляди хора да се ползват от написването на книгата. Аз съм за една война, но насвят да е тази война. Казвам, единствената война, която е била досега водена насвят, приблизително е сегашната. По-умна война от тази не се е водила. Сега вие ще попитате защо Господ допусна тази работа. Аз питам, защо България допуща да се играят опери. По-напред се играеха от 8 часа до 12, а сега се измени от 4 часа до 7. Защо? Защо се измени, защо не е от 8 до 12? Опасност има, ако излязат в 12 от операта, знаете из софийските улици колко глави ще има пръснати. Практично е от 4 до 7, докато грее слънцето.

Ние трябва да дойдем да мислим по-здраво. Онова, което става в света, трябва да го изучаваме, тъй както трябва. В света се води една голяма война. Туй е предисловие на войната. Една голяма война се води, ще се завърши някога. В далечното бъдеще ще се завърши голямата война. Война се води кой да притежава живота. Вие всинца сте обречени и сте роби на смъртта, която ви дебне. Ние философстваме, тя дойде със своя чук, изтърси го на главата. Казват: „Удар имал.“ Разтърси те в дробовете, охтика имаш. Разтърси те в стомаха, скъса се някоя артерия или някой мускул. Казват: „Господ да го прости.“ Аз ще ви обърна вниманието. Човек е най-хубавата книга, която природата е написала. Няма по-хубаво написана книга от човешкото тяло. Кой от вас е чел тази книга, че да прочете нещо. Като погледна на ръката, нищо не е чел. Не знае защо има пет пръста, не знае защо има палец, не знае защо има малък пръст, кутрето. Философства, но не знае защо му са ръцете, краката, очите. Като гледа, хване някоя крава, свърже краката ѝ, издои млякото, вземе го. Хване два вола, впрегне ги, изоре нивата. Започне да се хвали, казва: „Тази нива аз я изорах.“ Че тук няма никакво разсъждение. Изорал нивата с двата вола, набраздил нивата, посял житото. Той не знае онази тайна, че след като изорал нивата и посял семето, че в семето е животът. Той не разбира живота, който е в семето. И слънцето е взело участие в това оране – още като го види, отдалече праща светлина, топлина и други блага, за да израстне това жито. На онези, които са работили, той нищо не плаща. Като вземе житото, казва: „Това жито е мое, аз съм орал заради него.“

По някой път вие седите и мислите. Някой казва: „Аз не мислех нищо.“ Вие във вашия мозък само сте прокарали бразди. Туриш някаква идея. Онези, които работят във вас за създаването на една мисъл, за да израстне, да се оформи, и едно чувство и една постъпка да се оформи, те са вън от вас. Съвременните хора още нямат ясна представа за онзи свят, който е около нас, който работи за нашето щастие. Сега аз искам да ви представя този педмет в една друга форма – да се ползвате. Може да ви говоря за забавление, както в театъра. Аз съм за театъра, но театърът не е театър. То е туй, което не е. В една опера е туй, което не е. Пее се, но двама пеят и се карат, но тъй не се пее на караница. Някой път ме викат на опера, но не виждам караница в пеенето. Караницата им не е музикална. Пеят за любовта, но любовта им не е музикална. Не се пее така на любов. Крясък е това. След това лицата им като погледнеш, не става така. То лицата им мязат на карикатура. Естествено да бъде лицето, да се не вижда гримировката – разваля се лицето. Тъй като говоря, не съм против актьорите. За мене всичките хора са все актьори. Ние имахме двама братя и сестра – бяха в театъра първи, когато се е образувал театъра в България. Разправят се двамата и единият му казва: „Не си на сцената. Какво си мислиш?“ На сцената се представя това, което не е. В действителния живот ще представиш това, което е. На сцената ще се мъчиш да умреш, и не можеш да умреш. На сцената ще бъдеш богат, без да си богат, сиромах ще станеш, всичко ще станеш, но без съдържание. Мъчение има, но без съдържание. Ние се мъчим всеки ден.

Тук преди няколко дена дойде една сестра. От последната бомбардировка детето ѝ се разстроило – доста умно дете, и балерина е, знае да играе – така се наплашило, че постоянно плаче. Казва: „Какво да правя? Да ида ли в провинцията? Ще се побърка.“ Казвам: „Иди в провинцията, да утихне детето.“ От една такава малка бомбардировка – такава беля. Ами в Лондон, дето се хвърлят бомби близо 2500 килограма, отварят се такива ями, че мост трябва да направят, за да минат хората. Всички прозорци на къщите са изпочупени, къщи съборени от взривовете. Хубаво. Когато един човек умре, не е ли това един взрив. Какво става? Казват: „Умря човекът.“ Закачи те една бомба, умреш. От бомби умират хората. Когато беше бомбардировката, наши приятели се разхождат. Казвам: „Пазете се.“ Казват: „Тук бомби няма да падат.“ Бомби няма да падат, но големи парчета намерихме попадали. Казвам, трябва да видите, че е опасно. Едно такова парче като те блъсне в главата, ще се пръсне главата. И аз имам две парчета за спомен. И другите си взеха.

Животът вътре в себе си е нещо динамично. Запример какво нещо е вътрешното напрежение? Знаете каква сила представя напрежението в природата. В един обикновен облак електричеството е толкоз малко, че в една минута може да го прекараш в една лампа, в една наша крушка от 25 свещи. Но напрежението в един облак може да се увеличи близо до 5 милиона волта. Напрежението става грамадно. Туй малкото електричество свършва голяма работа. Напрежението вътре е голямо. Вие не може да разберете, че напрежение в живота трябва да имате. Напрежението е, което дава сила. Ако вие във вашия живот нямате напрежение, няма да можете да победите мъчнотиите. Напрежение трябва да има. Всички ви е страх от напрежение. Казвате: „Ще се пукне главата ми от напрежение.“ Хората умират от бездействие. Като умре човек, ако се прегледа мозъкът и черепът на човека, може да се види от какво е умрял. Някои умират само от ядене и пиене. Някои само от пиене умират. Някои само от пушене тютюн умират. Някои само от събиране пари. Някои умират само от одумване на хората. Като одумват хората, умират. Не искам да вярвате в туй, то е наука. Предсказанието в какво седи? Казва: „Туй, което духът ме учи.“ Онова, което духът учи, е божествена наука, дето нещата са точно определени, много малко изключения има. В една божествена наука в сто милиона обръщения само едно изключение има. Ние, съвременните хора, се намираме в едно божествено изключение. Вследствие на това изключение се създава един нов свят. Понеже сега имаме едно изключение – сега иде един нов свят, хората бъркат във войната, те приготовляват материала за новия градеж. Тия хора, които отиват за другия свят, те са експедиция, те са комисия. Изпращат ги като делегати в другия свят. Всяка година трябва да изпратят 35 милиона делегати, пък отделно говеда, кокошки. Тази година и миналата година ще се изпратят повече.

Сега да се разберем добре. Аз не искам да опровергавам в нищо вашите вярвания. Да не мислите, че това, което вие мислите, не е хубаво. Това, което е било, и тъй както е създадена земята, е хубаво, обаче сега се създава нещо ново. Ние изучаваме новото, което Бог създава. Как сте живели, е намясто. Вашият минал живот няма нищо общо със сегашния живот. Вашите разбирания преди хиляди години нямат нищо общо със сегашните ви разбирания. Едно време как са живели жените и сега как трябва да живеят, има една грамадна разлика. И мъжете както са живели едно време и както сега живеят, има грамадна разлика. Аз съм се спирал върху Адама. Но все имам за Адама и друго да кажа. Аз съм казал само едната страна на Адама. Ние четем как Господ е създал Адама. Но това е едно описание. Мойсей го е описал, но той не е бил там, когато Господ създал света. Той извадил из някаква архива тия понятия. Казват: „Мойсей по откровение е писал.“ Какво значи по откровение? Седи един и аз диктувам, той пише на машината. Той чува и пише. Както чува, така пише. Казвам: „Ти си направил една погрешка.“ Я, виж, онези стенографи, и те понякога пишат, и не може да го прочетат. Турците казват: „Някоя дума и тъй, и тъй може да я четеш.“ Трябва да бъдеш много досетлив – в дадения случай кое е верно. Казвам, в дадения случай вие сте или мъж, или жена. Питате защо се родил мъж. Казваш: „Господ.“ Оставете се с Господа. Защо си се родил жена? Ако един нож е наточен, защо е наточен? За да реже. Един трион, и той трябва да реже. Ако се прави една граната, знаете какво умение се изисква от тия хора, които правят гранати. Има някои гранати, които хвърлят и след 4–5 дена се възпламеняват, със закъснител избухват. Разправяха ми мене, не зная доколко е верно, един анекдот. В България паднала една бомба със закъснител и не избухнала. Германците давали по хиляда лева на минута, ако някой се съгласи да копае около бомбата. Като копае човек 60 минути, 60 хиляди лева ще вземе. Намерил се само един циганин. За един час може да вземеш 60 хиляди, но при бомбата трябва да копаеш. Ако не избухне, ще забогатееш. Ако избухне? Питам, колцина от вас бихте се наели да копаете и да ви плащат по хиляда лева на минута. Един млад брат казва: „Аз, ако знаех, щях да копая.“ За една минута хиляда лева.

Ние се намираме в един живот, който е толкова красив, такива несметни богатства има турени на наше разположение в мозъка, в дробовете, в тялото, че ние като слепци ходим и пипаме навън и търсим своето щастие отвън, пък то е всичко отвътре. Преди няколко дена идва една сестра, оплаква ми се, не зная какво е станало, казва: „Умът ми така объркан.“ Казвам ѝ: „Твоят мозък е радио с хиляди и милиони станции. Избери една станция, нагласи радиото и го затвори за другите. Като туриш на една станция и не ти хареса, тури друга. Избери станцията, дето ти харесва музиката, да ти е приятно. Ти си отворила всички станции, чуваш шум.“ Някой път има противодействие. Някои станции противодействат. Речеш да слушаш една станция, друга противодейства, че такава бъркотия, нищо не може да разбереш. Някой път във вас има такава бъркотия, забърква се мозъкът. Научете се как да работите с късите вълни, не само с късите, но и с ултракъсите вълни. Една сестра казва: „Кажи какво да правя.“ Рекох: „Казвал съм ти десетки пъти, но ти не слушаш. Когато аз ти говоря, ти не концентрираш ума си. И после да работиш, но ти мислиш, че каквото кажа, ще стане. Аз може да ти услужа, може да лекувам някого. Знаеш ли в природата какво става? Тя като намисли да бие някого и ако ти го спасиш, тя ще го намери и втория път ще бие два пъти повече. Ти, освен че не му помагаш, но ставаш причина да го бият повече, отколкото трябва. Аз – рекох – не искам да те избавя от природата. Като те бие, радвам се. Тя като те бие, трябва да ѝ дадеш гръб и ще четеш ударите. Като те удари, ще кажеш: „Колко е хубава любовта.“ Ти мърмориш и казваш: „Така не се бие.“ Ти си недоволен от това, което те мъчи. Онзи, който те мъчи, онзи, който те милва, той е един и същ. Ако хубавият хляб го сдъвчеш, то е благословение за стомаха, но ако го нагълташ нацяло, този хляб ще ти причини болка. Не че хлябът е лош, но ти не си свършил работата на дъвкането добре. Ти ще започнеш да се оплакваш. Не че хлябът не е хубав, но ти не си свършил добре работата. Оплакваш се от някоя мисъл, че мисълта е лоша. Тази мисъл трябва да знаете как да я приемете.

Сега не искам да си мислите: „Колко сме невежи.“ Въпросът не е там. Съвременните хора сме много разсеяни хора. Вземете запример – някой иска да стане един метър и седемдесет, да има 40–50 сантиметра на рамената, друго не иска. Бил къс човек. Какво може да направи човек с един метър и седемдесет или осемдесет сантиметра? За онова богатство, което е скрито в мозъка, правят следните изчисления – може да се види колко има да се работи. Нашият мозък никак не е обработен. Един учен човек прави следните изчисления. Той казва така: „Ако се събере всичкото знание, което съществува на земята, от всичко да се избере най-същественото – ще имаме 90 книги като Библията, такива 90 тома ще имаме като това знание – в мозъка ще остане място още за 900 такива тома.“ Хиляди и хиляди години има да учим. Казва някой: „Аз голяма любов имам.“ Защо не изпиташ любовта си, като имаш толкова голяма любов? Иди при някой банкер и само го погледни, и той да каже: „Моето богатство е на твое разположение.“ Казва: „Може ли това да бъде?“ Може да бъде. Когато бащата не обича един син, нищо не му дава. Когато наближава да умира, всичко оставя на сина си. Значи, когато бащата умира, синът всичко може да вземе от баща си. Тогава ще видите – бащата като даде всичко на сина си, синът започва да плаче за баща си. Сега съвременните хора сте много подозрителни. Някой път, какъвто и пример да се даде, казват: „Кого ли има предвид?“

Има едни германци, които тепърва идат в света. Отлични германци са от духовния свят. Има едни англичани, които сега идат от духовния свят. Има едни германци, които си отиват. Има славяни, руси, които сега идат. Има българи, които сега идат от невидимия свят, има американци и всички народи, които идат тепърва от божествения свят. Тия, които идат, са новите хора на тия народи, те ще създадат новото човечество. Казвам, в съвременния свят се бият. Пак проповядват по околен път, по един политически начин. Не мислете, че народите не се споразумяват, те се споразумяват, но искат евтино да завършат войната. Природата иска всяка работа, която вършим, да я завършим добре.

Казвам, Бог е живот, и животът е виделина на човеците. Значи от живота се ражда виделината. Животът носи в себе си всичките блага. Ако вие имате един богат баща, който е щедър, и ако този баща нищо на вас не ви дава, къде е причината – в бащата или в тебе? Този баща на всички дава хубавото. Вземете Бог, който украсил една пеперуда тъй хубаво, тъй хубаво облечена, дето цариците у нас не са така хубаво облечени като пеперудите. Вземете райската птица. Тя носи такава царска дреха, дето царете ги нямат. Има един стих от Христа, дето казва: „Ако Бог така облича тревата, цветята, колко повече вас?“

Ако ние, съвременните хора, страдаме, къде е причината за нашите страдания? Ние търсим щастието един в друг. Щастието на дясната ръка не седи в лявата. Тя е само помощница, помагат си. Щастието на човека седи в неговия ум. Тия двете ръце се управляват от мозъка. Ако дясната ръка хване лявата и мисли, че оттам ще дойде силата, силата няма да дойде оттам. Тя ще дойде отгоре. Имаш син, уповаваш на сина си. Ти трябва да уповаваш не на онова видимото, което виждаш. Аз разбирам не онова невидимото, което не знаеш, но – онова, което знаеш, е по-реално от онова, което виждаш. Защото едновременно нещата са реални, ако ги усещаш, ако ги вкусваш, ако ги помирисваш, ако ги чуваш, ако ги виждаш. На физическия свят – там е реалността. Зад тази реалност има друг начин за проверка на нещата.

Допуснете сега, че идва някой във вашата къща, някой странник. Още като влезе, ви прави приятно впечатление. Имате всичкото доверие в него. Като го погледнете, разполага ви. Някой друг като ви погледне, настръхнете. Кое е онова, което ви възбуди? Нищо не разбирате от физиология, казвате: „Не ми харесва.“ Човек има едно вътрешно съдържание. Всички ние страдаме от следното. Външно ние сме по-добре, отколкото вътрешно. Отвън ние се представяме, че имаме доверие. Идеш при някой банкер, той казва: „Аз ви познавам, познавам баща ви, познавам майка ви, те са благородни хора. Моите почитания.“ Искате 10, 15, 20 хиляди лева, но веднага казва: „Двама гаранти.“ Той има скрита мисъл. Прав е човекът. Той не го знае, той само предполага. Следователно всички ние имаме една отрицателна мисъл. Един проповедник проповядва и аз ви проповядвам. Вие ме слушате, но у всинца ви има едно вътрешно недоверие. Аз, като ви гледам, тук много малко духовни хора виждам.

Най-първо, като идете в духовния свят, ще ви турят в забавачницата. Всички, както ви гледам, там ще ви турят. И в България съм гледал хората, и в Америка – но там ще ги турят всичките. Казват: „Учена глава.“ Казва: „Много учен човек си.“ Казвам: „Едва свърших забавачницата. Аз съм от тези, които едва свършиха забавачницата.“ Казва: „Много учен човек си.“ Казвам: „Едва свърших забавачницата, в отделенията още не съм.“ Тъй размишлявам. Сега това е сравнение. На него казвам, за да се покажа смирен: „Мене ме радва тази забавачница, защото в тази забавачница виждам всичките елементи на бъдещата наука. Прозирам в моята забавачница, че имам да уча първо отделение, после второ, трето, четвърто. Аз се радвам какво ще уча.“ Казва: „Как е в забавачницата?“ В божествената забавачница ти си като царски син, турят те на количка, разхождат те с автомобил. На земята съм пратен. Господ направил земята заради мене, аз, който съм свършил забавачницата. Какво ще кажете на това? Дали е за мене, или е за някой друг, все едно. Едно е верно, че Бог направил земята заради един, който свършил забавачницата. Дали съм аз, или друг, без разлика е. Радвам се, че е създадена заради някого. Ако съм аз, добре, ако не – за втори, за трети, четвърти. Радвам се, понеже туй, което е благо заради него, ще бъде благо и заради мене. И заради мене Господ ще направи една земя.

Често религиозните хора имат един начин на мислене, учените хора имат друг начин. То са методи. Има един начин. Животът трябва да се разбира. Вие изучавали ли сте произхода на расите? Черната раса защо е черна? Изучавали ли сте как се е образувала жълтата раса, червената раса как се е образувала – не само произхода? Черният цвят, той е един потенциал. Черното е потенциал. Имаме черен потенциал, жълт потенциал, червен потенциал, бял потенциал. Когато една енергия дойде в крайния предел на събиране, става потенциал, или повече не можеш да събираш. Тогава повече не можеш да събираш, и тогава тази енергия се обръща в динамическа, проявява се. Туй, което си събирал в себе си от дядо си, прадядо си, трябва да го проявиш. В себе си имаш желание, трябва да обичаш. Ти си очаквал хиляди години да те обичат. Баща ти те обичал, майка ти те обичала, хиляди години тебе са те обичали, вложили много повече капитал, повече не могат да те обичат. Ти сега трябва да започнеш да обичаш. И в Библията има един пример, казва: „Този, който беше богат – Христос, като достигна до края на своето богатство, трябваше да слезе със своето богатство, да помогне на хората. Стана беден, раздаде всичкото си имане, вложи капитала си.“

Казвам, ако ние, съвременните хора, не вложим някъде своя живот, какво ще спечелим? Ако житото не се извади из хамбара, какво ще спечели? Ако капиталът не се вложи в банката, какво ще стане? Ако една реч не се вложи някъде? Ако ти си музикант и не си вложил своята музика някъде отвън, какво ще спечелиш? Трябва да се вложи нещо ново, не само „Цвете мило, цвете красно“. Трябва да се престане с „Цвете мило, цвете красно“ и „Стоян мами си думаше“. Какво думал? Аз бих желал да кажете: „Мале, мале, мила мале, едно време си карах биволите, сега не искам да ги мъча.“ Какво ще стане? „Искам да стана шофьор или аеропланджия.“ С един аероплан ще се разхождаш – по 60, 100 километра може да взема в час, за десет часа – хиляда километра. Един аероплан, който пътува по 700 километра в час, за десет часа Стоян, като се качи на този аероплан, че не е бивол да го кара, да ги потегли, да ги мъчи.

Напуснете вашите биволи. Снемете юларите на тях. Гледал съм българите, като карат биволите, имат един железен шип турен, че като дръпне, мушка бивола, и той тръгне. Питам ги защо турят тия шипове. Казва: „Мързелив е, не върви. Каго го мушна, като го бодна, биволът тръгне. Иначе не върви.“

Спасението е вътре в нас. Трябва да повярваме всички в онова, което Бог е вложил в нас. Силата на човека седи там. Всяка една способност в човека, всяко едно чувство, което съществува в човека, всяка една постъпка има специфична запалка. Следователно ето в какво ние си помагаме. Като срещнеш един човек, той носи една запалка – да запали това, което нямаш. Той като дойде, запали туй, което имаш вътре в себе си. Минава някой човек, запали и си замине. Твоята свещ гори. Ако той не мине, не може да се събудиш. Виждам, в училището отиват невежи ученици, нищо не знаят. И виждам – тия ученици с помощта на учителите постепенно стават способни. Някой казва: „Аз нямам нужда от другите хора.“ Бог, който живее във всичките хора, той служи като запалка. Той чрез когото и да е може да те запали или да ти въздейства. Всеки човек, който дойде и запали една твоя способност, внася туй малкото. Бог ще въздейства, тъй щото вие се радвайте на всички хора, които във вас внасят една хубава мисъл, едно хубаво чувство, едно хубаво желание. Имаш ти една запалка.

Та искам да ви наведа на мисълта, да бъдете благодарни вътре в себе си. Казвате: „Какво ли има в мене?“ Някои от вас мислите, че сте остарели вече. Не е лошо, че сте остарели, но не сте поумнели. Старият, като поумнее, подмладява се. Младият не трябва да бъде умен. Младият да се разхожда и по любов да живее. Знаменосец да бъде, да носи знамето. В мене има една идея. Виждам – някой млад копае. Но какво? Той, като копае на нивата, копае заради дядо си. Казва: „Знаеш, дядо ми беше много умен човек. Той, като разкопава земята, даде и на мене тази мотика, направи я с ръчката.“ Един ден няма да работите така мъчно. Сега вземете жените, сестрите – по 4–5 часа взема, докато операт дрехите, а тя е работа за 10 минути. Сега за готвене употребяват половин ден, а то за 10 минути може да стане. Къщата може да изчисти само за 5–10 минути. Цяла седмица ще мажат, а то е работа за 5 минути. Ние вършим работите, които дълго време вземат, а за по няколко минути може да се свършат. Изгубено време е то. Градим – разваляме, градим – разваляме. Идат някои, които по Евангелието искат да ме изпитат. Казват: „Ти в Христа вярваш ли? Ами обичаш ли Христа?“ Ако аз вярвам в Христа, туй наричам – имам доверие, че като дойде да ми поиска Христос назаем, да му дам без гаранция. Поиска хиляда лева, две, три, четири, пет хиляди лева. Имам къща, без наем ще я дам. Казвам: „Заповядайте, живейте в стаята, свободна е. Ако искате плащайте, ако не искате, не плащайте.“ Туй значи вяра и доверие. Какво нещо е да вярвам? Той казва: „Вярваш ли?“ Туй подразбират: слугуваш ли ти на Христа, подчиняваш ли се на Христа, защото той е направил света. Той е господар. Както вие разбирате, той трябваше да оправи света. Че той ни е изправил света – твоята идея не е права. Господ заповядва навсякъде, тази идея не е права. Как заповядва? Господ заповядва в мене. Аз виждам – преди да свърша отделенията, съм ял бой. За най-малката бяла лъжа – на лъжа по една тояжка на най-деликатното място. За една черна лъжа – по 150 тояжки. Имаше и по-тежки наказания от тия. Всичките болести, от които ние страдаме, са все бели лъжи, за които ни бият. След като бият един човек, трябва да го лекуват. Глава те боли, корем те боли, ръка те боли, всичките те се дължат на тия несъобразности и отклонения от божествения път на нещата. Не зная как да ви обясня. Ако вземете едно българско гърне, направено от пръст и гледжосано, ще видите, че маслото излиза от другата страна, отнякъде преминава през порите на това гърне. Обаче има гърнета, в които, като турят маслото, не може да премине през гърнето.

Има един свят, който го наричаме невидим, но той за нас не е реален, който ни влияе. Запример, ако дойде един мълниеносен облак с гръмотевица, и ти си много чувствителен, какво ще правиш. Един български свещеник ми разказваше, един от смелите свещеници. Казва: „Както ме виждаш, навсякъде ходя – и по гробища ходя, ходя навсякъде, от нищо не ме е страх, но имам един страх – като загърми. Щом загърми, всичките свещи ги паля, които имам от Великден, от Рождество Христово, от Света Богородица. Тогава всичките свещи ще ги намеря, ще ги запаля, мисля, че те ще ме спасят. Като замине гръмотевицата, смея се на себе си. Но като загърми, пак ще намеря всичките свещи и мисля, че те ще ме спасят. Не можа да си представя откъде дойде това заблуждение. Обърна се към Бога – не, но свещите като запаля и слушам да горят, мисля, че това ще ми помогне, само върху мене да не падне.“

„В него бе животът.“ Най-красивото нещо, това е животът. Човек, като седне, да благодари на онова същество, което има име, което не можем да произнесем. Свещено е. Да благодари човек, че е в този живот. Аз го наричам божествен живот. Да ни стане всичко мило, навсякъде като погледне – на небето, на земята и в себе си. Всичко е хубаво и всичко да ми стане мило. Казвам, ако вие като мене бяхте свършили забавачницата, аз съм от учениците, които едва са свършили забавачницата, и вие все един ден ще свършите. Щом аз съм свършил, вие може да сте по-способни. В моята забавачница имаше 12 отделения. Започнах в забавачницата от първата година, като се родих, втората, десетата година, все учих в забавачницата. Тя не е като вашата забавачница. Вие в 6–7 години сте в забавачницата, на 8 години сте в първо отделение. Няма по-хубаво училище от забавачницата. То е най-приятното. Човек, който свърши забавачницата, той е способен, спокоен. Това е блаженство. После ще влезеш в по-дълбоките работи. Ти започваш със забавачницата, тя е мярка за всички. Соломон казва: „Който много знае, много тегли главата му.“ Знайте, че в забавачницата нещата имат само един смисъл. Вън от забавачницата имат два, три и повече смисъла. Сега някои преждевременно са свършили забавачницата. Ожениш се, мислиш, че имаш мъж и че те обича. Ти си в забавачницата. Един ден помислиш, че обича друга, ти си вън от забавачницата. Значи вие всички сте вън от забавачницата. Не може да обича двама души. Философията е, че ние обичаме само едного. Бог се изявява във всичките хора, но едновременно едногото в много обичаме. Много обичаме. Многото в мнозината като обичаме, обичаме Бога. Като обичаме Бога, обичаме всички в Бога. Бог, който се проявява на земята, обичаме Бога във всичките. Като идем на небето, ще обичаме всички заради Бога. Сега обичаме Бога заради всички. Тогава ще бъде обратният процес – ще обичаме Бога във всички.

Казвам сега, не се безпокойте, че някой може да ви отнеме любовта. Имаш две сестри. Едната не иска да те носи, не че не иска да те носи, но другата те носи. Коя сестра ще обичаш? Която те носи. Обичай този, който те носи; който не те носи, остави настрана, не мисли заради него. Защо да те носи? Двама души не могат да те носят. В дадения момент този, който те носи, е достатъчно. За тази любов благодари. В любовта няма никакво противоречие. Казва: „Лошо влияние има, поквара има в сърцето.“ Няма такива работи. Никаква поквара няма в сърцето. В любовта всичко е благословение. Тя носи здраве, безсмъртие, богатство, всички блага. Тепърва има да дойдат в света.

Старите млади трябва да станат и умни трябва да бъдат, и красиви. Старият човек не да е прегърбен, да ходи с бастун, но на стари години да е изправен; като ходи, да блика светлина. Пък младият по какво се отличава? Младият и старият по какво се отличават? Аз да ви кажа по какво. Младият е цъфнала череша. Старият е узряла череша. Младият представя възможностите за плодовете, в стария вече тия плодове са реализирани. Тъй е в моя ум. Този младият човек е цъфнал, отличен човек. Старият, това са узрели череши. Младия ще го помиришеш – хубаво мирише. Стария ще го вкусиш – колко са сладки плодовете. В моя ум тази идея за младите и старите е така. Младият е цъфнал, красота има в него, то е божественото. Тъй го разглеждам. Старият е хубав плод, ще го вкусиш. Младия помирисваме, стария вкусваме. Желая и вие, младите, да миришете, старите – да ви вкусват.

Да благодарите, че сте в един параход, в който даром се возите. И си вземете бележка. Оставете мърморенето сега, вижте доброто един в друг. Като срещнете един човек, намерете една хубава черта в него. Има известни хора, като ги срещна, зная, че те имат лечебно свойство. Тези хора, като си турят пръста в чашата, и болният пие тази вода, ще оздравее. Този човек сам не го знае. Казвам му: „Тури си пръста.“ Казва: „Защо ти е моят пръст?“ „Тури“ – казвам. Той тури пръста. После лекувам с тази вода. Има хора, от очите на които излиза светлина, която е благословена. Има хора, от които, като чуеш една дума, тя е като динамит, никога не забравяш.

Всеки човек е един извор на Божии благословения. Някой казва: „Този – невежа, онзи – простак.“ Единственият човек е той самият. Не мислете така. Всеки човек е божествено съкровище. Влез, отвори с ключа, вземи от благословенията, които Бог е вложил, после пак затворете и кажете: „Да бъде благословен Господ, който ни даде това знание.“ Вижте във всеки човек едно благо, което Бог ни дава. Като срещнете един човек, да се зарадвате. Срещнеш една жена, да ти е приятно; срещнеш един мъж, да ти е приятно; срещнеш едно дете, да ти е приятно; срещнеш едно куче, да ти е приятно; видиш едно дърво, да ти е приятно; видиш някой бръмбар, някоя река, звезда, за всичко, каквото видиш, да се зарадваш. Туй е новата идея в света, която хората трябва да носят в душата си.

Пазете вашата младенческа свежест, докато цъфнете добре. Пазете вашата старческа свежест, за да узреете добре.

Тайна молитва

Двадесет и девета неделна беседа
4 май 1941 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, човек, може, казва, сега, хора, забавачницата, съм, казвам, всички, бог, хиляди, свят, мене, носи, земя, милионаа ,

 Неделни беседи , София, 4 Май 1941г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder