НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Правата мисъл

Правата мисъл

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, дядо, сега, музика, казвам, дреха, казва, крака, вода, десет, мисли, дойде, лева, хиляди, чувства, любов, случай ,

 Младежки окултен клас , София, 2 Май 1941г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

Имате ли тема зададена? („Имаме.“) Може да четете. (Прочете се темата „Най-ценното за окото, ухото и вкуса“.)

Според вас кое сетиво най-първо се е появило? Да направите едно научно изследване. Всички сетива не са се появили изведнъж. Кое най-първо се е появило? Ако ви попитат кое по-първо се е появило, смъртта или животът? Да допуснем, че вие искате да ядете. Къде е побудителната причина на яденето? Казвате, че на вас ви се яде. Къде ще турите храната? Складът на храната къде е? Малко материалистически въпрос: къде е складът на храната? В стомаха. Складът на въздуха в човека къде е? В дробовете. Складът на човешката мисъл е в мозъка. Три склада са. Този склад може да бъде добре уреден или да не е добре уреден.

Сега, ако искаш да туриш нещо в склада, откъде ще вземеш позволение? Запример вие искате да ядете, но то е една побудителна причина. Ще минат няколко процеса, за да можете да ядете. Най-първо, за да можете да ядете, трябва носът ви да вземе участие. Някой предмет чрез носа ви трябва да подейства. [За] да приемете някаква храна, най-първо, трябва да прати ухание във вашия нос. В носа трябва да станат разисквания, цяло събрание има там, ще се гласува проектът. След като се гласува, тогава ще ви позволят да изберете някаква храна. Сега това е сложен процес. От неразбирането на процеса човек някой път може да яде безразборно. Яденето е вече за устата. Изборът на храната къде е? Изборът е в носа. Носът е свързан с човешката мисъл. Сега вие по какво познавате, че една храна е добра или не? Познавате по вкуса, но някой път не всяка вкусна храна е добра. Не всяка добре сготвена храна е хранителна. Ако дойдете до мисълта, не всички приятни мисли са добри. Казва: „Приятно ми е.“ Не всякога приятното е добро. Не всякога туй, за което страдате, е лошо. Ако страдате заради нещо, не всякога страданието е лошо – има страдание, което е лошо, [но] не всякога е лошо.



Да кажем, имате една точка C и една точка D. Представете си, че тия точки имат отношение. Линията, която ги свързва, показва това, което ще дойде от C към D. Допуснете, че C е извор в една планинска местност, D е в долина. Ако водата пада отвесно, за какво може да я употребите? Тази вода може да пада по един наклон. Тази вода, която пада отвесно, за какво може да я употребите? Ако пада в големи количества, е опасна. Природата, която се е занимала с тия процеси, разбира от телата, от материалния свят. Когато праща водата перпендикулярно да слиза, разделя я на малки капчици, като падне, че падането да не е така силно, [че] да повреди. Пада на малки капчици, всяка капка праща с парашут.

От пространството как се подига парата нагоре? Водата е по-тежка от въздуха. Колко пъти водата е по-тежка от въздуха? По физика нали сте учили. Ще прочетете малко по физика – колко водата е по-тежка. Парата е по-тежка от въздуха, как се дига нагоре? Казват: „Топлината.“ Тя се изпарява. Топлината служи като средство за изпарение, но не е топлината, която дига парата във въздуха. Казвате, че топлината я подига. То е движение, но отчасти е вярно. Вярно е, че водата се изпарява от топлината, но не се дига чрез топлината. Електричеството е, което дига парата. Тия водните капки, електричеството е, което ги дига. Някой път виждате, че тази пара като мъгла пъпли по склоновете на планините. Защо? Защо пъпли по повърхността на земята? Тя пъпли по земята по единствената причина, че горното електричество във въздуха е положително. Вследствие на това мъглата, влагата, се отблъсква, понеже и тя е с положително електричество. Когато горното и долното електричество са положителни, отблъскват се и мъглата пъпли по повърхността на земята. Горното казва: „Вие долу ще седите.“ Щом долното електричество стане отрицателно, тогава горното положително електричество привлича долното отрицателно електричество, което се намира в капките, и то, като се привлича, издига и тях в пространството – капките отиват нагоре. Щом се качи водата горе, процесът става обратен. Положителното електричество е по-силно от отрицателното. При валенето на дъжда земното електричество става положително, горното е отрицателно и вследствие на това долното привлича горното електричество – капките слизат надолу.

Да допуснем, някой път вие се сърдите. Кои са причините на сръднята? Какъв повод има сръднята? Вие се разсърдите и кажете някоя дума. Вие видите нещо и се разсърдите, не може да се въздържите. Някой път, като се разсърдиш, неволно хвърлиш нещо, което държиш в ръцете си. Как ще го обясните това, разсърдиш се и го хвърлиш? Ти се разсърдиш и не може да търпиш. Кажеш една дума, втора, трета, десет, цял ред. Питам сега, как ще обясните защо хвърляте предмета? Разбирам да хвърлите един горещ предмет, ако го вземете. В човека този инстинктивният природен ум бързо мисли – вземеш горещото желязо, изведнъж го хвърлиш, ако го държиш, ще ти изгори ръката. Ако те питат: „Защо го хвърляш?“, ще кажеш: „Ще ми изгори ръката.“ Хубаво, държиш една хубава чаша. Като се разгневиш, хвърлиш чашата. Може да кажеш, че чашата е била топла, че те е заставила да я хвърлиш. Да допуснем, че вие имате един приятел, който ви дал една чаша, но в същия момент ви каже нещо обидно и вие вземете, че хвърлите чашата. Вие защо хвърляте чашата? Да обясня сега. Какво е виновна чашата, че я хвърляте?

Нали казват: „Какъвто е бащата и [каквато е] майката, такова е и детето.“ Какво е свойството на водорода? Гори и не поддържа горенето. Какво е свойството на кислорода? Не гори, но поддържа горенето. Като се съединят двете, дават вода. Водата мяза ли на баща си или на майка си? Защо? Сега ще направя друго сравнение от физиката. Имате дърва, имате и огън. Турите дървата на огъня, горят. Какво се образува от горенето? Пепел. Дървата горят. Огънят поддържа горенето. Дървата значи е водородът, огънят е кислородът. Какво се образува? Пепел. Пепелта мяза ли на огъня или на дървата? Водата мяза ли на кислорода? Какво свойство има водата? Гаси огъня. Нито кислородът е баща на водата, нито водородът е майка. Защото ако вие посеете едно мамулено зърно в земята, земята майка ли е на това зърно? Като посеете зърното, ще изникне, но земята майка ли е на зърното? Всъщност тя не е създала това зърно – ражда го. В дадения случай зърното мяза ли на земята?

Това са ред разсъждения. Често вие имате разсъждения, които отчасти са верни, които отчасти не са верни. После имате понятие за доброто. Кое е добро според онова, което вие схващате? Коя дреха вие наричате добре скроена? Която ви приляга добре. Вие сте гърбав. Шивачът направи една дреха, която приляга на вашата гърбица, казвате, че дрехата е добра. Но това, което за вас е добро, тази дреха я турете на един снажен човек, тази дреха няма да е добра. Ако скроите една дреха на един, който има правилно тяло и му приляга добре, ако тази дреха облече гърбавият, няма да му приляга. Имате два морала. Това, което е добро за гърбавия човек, не е добро за правия. Това, което е добро за правия, не е добро за гърбавия. Какво трябва да се прави? Кое е по-лесно да направите: да оправите гърбицата на гърбавия или да скроите дреха според гърбицата му? Кое е по право за правия, ако искате да му турите една дреха на гърбавия и да му направите гърбица? Туй ли е по-хубаво, или да му скроите една дреха, че да съответства на неговото право тяло? В дадения случай ние изхождаме [от това] кое е по-лесно. По-лесно е в природата това, което става с по-малко разноски.

Казвам, има причини. Коя е причината? Защо хвърляте чашата? Допуснете, че дадете хляб на кучетата. Но като дадете хляба, ударите кучето по задницата, че му причините голяма болка. Веднага кучето ще издаде един звук и ще остави хляба. Ако само му викате, то ще занесе хляба. Да кажем, че на вас ви дадат десет хиляди лева и ви обидят. Ще му хвърлите ли парите? Една чаша може да хвърлите, но ако ви даде десет хиляди лева, колко души ще хвърлят парите, какъв е процентът? Запример вие сте играли на лотария и сте спечелили десет хиляди лева. Някой ви каже: „Не заслужавате тия пари, вие сте глупак.“ Ти кажеш: „Как глупак?“ и хвърлиш парите. Колко души има, които, като биха спечелили на лотария десет хиляди лева, като им кажат глупак, ще хвърлят парите? Ако на лотария ви се паднат парите, но стари обезценени банкноти, може да ги хвърлите. Често сега има книжни пари, които се обезценяват. Преди две години дойде една госпожа, носеше двеста и петдесет хиляди марки, но срокът минал. Казвам: „Вижте тези пари дали са в обръщение.“ Намериха, че не са вече в обръщение, пет пари не струват. Един наш приятел турил десет хиляди лева в Библията си и заминал за другия свят. Дават Библията другиму, намира парите, но тия десет хиляди лева излезли от употребление.

Та често и вие се намирате в затруднение в живота. Приблизително сте дошли на мястото, оперирате с десет хиляди лева, излезли из обръщение. Има и идеи, които не са в обръщение. Вие имате една стара идея. Стари идеи има, които не функционират. Може в някой музей да бъде. Има идеи, които не функционират.

Та в дадения случай какъв е поводът? Защо хвърляте чашата? Може да ви обясня. Конят защо рита? Неговите крака са така направени, че рита. Едно оръжие е то за самозащита. Щом го бутнеш отзад, мисли, че е неприятел и рита. Всеки, който го пипа отзад, рита [го]. Конят казва: „Кой ме пипа отзад?“ Какво ще научите от ритането?

Според закона на еволюцията как стана така, че задните крака на коня станаха ръце на човека? Защо ръцете на човека се свиват, както задните крака на коня, а пък предните крака на коня се свиват, както краката на човека? Как стана това, че предните крака на коня станаха крака на човека, а задните крака на коня станаха ръце на човека. Как стана това? Питам, по закона на еволюцията как ще го обясните? Животните вървят в една посока: . Човек върви в обратна посока: . Животните мислят с опашката. Животните не мислят с главата, мислят с опашката. Докато едно животно върти опашка, мисли. Щом престане да движи опашката, не мисли. Животното, като закъса, подвие опашка, седне. Като дойде пак в нормално състояние, започне пак да движи опашката си. Някои от вас мислят със задницата, други мислят с главата. Когато човек закъса в света – подвие опашка, не мисли вече. Казвате: „Какъв е изходният пункт?“ Намирате се при лоши условия. Може да ги разрешите, както едно животно разрешава. Човек, за да дойде до една права мисъл, трябва да мине през много сложен процес на мисъл, казвам, че той си свие опашката. Вас ви се вижда смешно. Силата на животните е в техния гръбначен мозък. В животните главният мозък – само долната [му] част е развита и отстрани няколко способности. Имате в зародиш много чувства, които не са развити. В змията, ако вземете – няма никакъв морал. Ако теглите една линия от гръбначния стълб на змията към лицето, ще видите, че гръбначният стълб и лицето ѝ седят на една линия – няма никакъв морал в нея. Това лице, което отзад започва да се повдига, в по-горните животни и в слона дохожда на деветдесет градуса. Като дойдете до човека, вече имате сто и осемдесет градуса, сега лицето на човека е успоредно с гръбначния стълб. Значи направило е едно движение от сто и осемдесет градуса.

Следователно за живота змията има съвсем друго схващане. Можем да кажем, че тя е най-жестока от животните. Няма никакво състрадание в змията, туй чувство липсва в нея, не е никак развито. Вследствие на това тя няма и развити крака. Тя няма ръце и крака, понеже на нея ѝ липсва съзнанието за ръце и крака. Тя има само тяло и глава. Ръцете в човека са една норма на справедливост – законът на справедливостта се изразява чрез ръцете. Краката са законът за доброто – човек, който има крака, е построен по закона на доброто. Долната част на човека е построена [по] закона на доброто. Горната част в човека е създадена според законите на ръцете, на справедливостта. Пръстите са правила, по които човек трябва да работи в дадения случай. Палецът е Божественият закон. В животните палец няма. Първият пръст показва достойнството на човека – има ли човек достойнство, или не. Средният пръст показва справедлив ли е, или не. Като погледнеш средния пръст, може да знаеш доколко човек е справедлив или не. Третият пръст показва интелигентността му каква е, колко цени живота. Малкият пръст показва материалните му работи в света.

Най-първо, има едно Божествено разбиране. Палецът, той е отделен – то е Божественото разбиране. Този палец, както е построен, показва степента на човешката еволюция. Някой път палецът се променя според развиването на човека: с развиването на моралните чувства палецът слиза надолу. Най-първо, палецът бил близо до другите пръсти, после се отдалечил. Първо бил равен, после отстъпва. Казваме, че по-надолу отива палецът, не надолу, но отделя се, дава място на Божественото да постъпва не както човек разбира, но Божественото. Ти искаш да ядеш, ти не употребяваш Божествения принцип. Човек яде безразборно, казва: „Каквото и да е.“ Или може да мисли безразборно – мисли, без да обмисля, и чувства, без да обмисля чувствата си, каквото му дойде. В един разумен свят той трябва да избира своите мисли, трябва да избира своите чувства. Всяка една мисъл упражнява грамадно влияние. Тогава в сравненията къде е мястото на мозъка?

От двете страни на главата на човека е положителният и отрицателният гняв. Положителният гняв се проявява веднага, отрицателният гняв – чака му времето. Положителният гняв се образува от лявата страна на полушарието на мозъка, изразява се в дясната страна. Лявата страна на мозъка се разгневи – дясната ръка го проявява, понеже течението от лявото полушарие минава в дясната [страна]. Затова дясната ръка изпълнява това, което е решило лявото полушарие. Ако гневът е отрицателен, той все отлага – ще му дойде времето. Той иска да го бие, но търси случай.

Има един пример. Един дядо обичал да дразни внучето си, имал едно внуче. Внучето искало да си поиграе с дядото, искало да му даде един урок. Един ден дядото легнал на сламеника и заспал. То взело, че ушило дядото отвсякъде, сламеника с покривката, турило една книжка в ръката на дядото, подпалило я и избягало. Може да си представите какво било положението на дядото – зашит, пък книгата гори. Сега как стана развръзката? Дядото вика, детето се завтича и почнало да помага на дядото. Разшило конците и освободило дядото. Дядото не се отнасял хубаво, но като изрязало конците детето, дядото го прегръщал, че го спасило. Щял да изгори. Оттам насетне дядото бил разположен към детето. Сега търсят кой го е ушил. Някой вагабонтин дошъл, някой голям вагабонтин. Детето мълчи. Питам, как ще осъдите това дете? Представете си, че вие сте съд. Никой не е видял, че детето го е зашило. Детето заши дядото и то го отши. Ако вие го съдите, как ще го отсъдите? Има ли престъпление? Най-първо, детето му даде един урок: денем не се позволява на дядото да спи. Ние си позволяваме да спим денем, но в природата не се позволява да спиш. Вечерно време, на тъмното, може да спиш. Щом има светлина, има възбуждения, не може да спиш на светлината. Ако искаш да спиш, да си починеш, трябва да намериш някоя тъмна стая.

Ние ще съдим от нашето гледище. Според сегашния морал това дете не е достатъчно възпитано. Но и дядото не е възпитан. И двамата са невъзпитани, но в дадения случай детето вижда, че дядото може да се запали, да изгори, изтичва и спасява дядото. Като го спасява, дава му един урок, казва: „Не трябва да спиш денем. Всеки, който дойде, може да те зашие.“ Щом могъл да те зашие, показва, че съзнанието ти не е будно. Туй, което с дядото се е случило, се случва и с вас. Става нещо, което ти не си видял. Като се запали книжката, скачаш, но си зашит за сламеника.

Та казвам, умният човек трябва да ви отшие. Има учители по музика – като вземе ученикът неверен тон, той кресне, дразни се учителят. Кое е по-хубаво, той да кряска или като вземе фалшивия тон ученикът, той да си затвори ушите? Кое е по-хубаво: да кряска или да си затвори ушите? Практически да си затвори ушите е по-удобно, ще изхарчи по-малко енергия. Инак ще се дразни. Казвам, в природата има икономия. Човек не трябва да се гневи от чисто икономическо гледище. Ако печелиш повече в гнева си, гневи се. Но ако губиш в гнева, пази се, не се гневи. Гневът е една енергия, която трябва да се тури на място. Без гняв не може. Няма човек да се не гневи, но то е неразбиране. Гневът трябва да го туриш на място. Като вземе ученикът фалшиво „до“, учителят да пее правилно тона и да го поправи. Нищо друго не трябва да прави. Не да вика, да каже: „Фалшиво взе, фалшиво взе.“ И учителят да вземе правилно тона. Това е икономия на сила.

Казвам, при самовъзпитанието човекът не трябва да харчи безразборно силите на природата, които ни ги е дала, понеже тия сили не се добиват така лесно. Едно хубаво разположение, което имаш, не се добива така лесно. Много талантливи и гениални хора често са се осакатявали от гняв. Не са станали инвалиди, но ако не се гневяха, щяха да свършат повече, отколкото като се гневят. Ако вие се гневите – и ударите една чаша и я счупите. Но има чаши, които струват едната по двеста, триста, четиристотин, петстотин лева. Ако счупиш десет такива чаши по петстотин лева – това са пет хиляди лева. И в природата често ни турят глоби. Гневиш се – турят глоба. Ти счупиш чашата – трябва да я купиш отнякъде. Моралът е: не трябва да се гневиш, но трябва да използваш гнева си. Вие, когато се гневите, как се справяте с гнева? Имате ли някакъв метод? Когато човек започва да се гневи, от двете страни на устата започва да се мърда. Някои, като усетят, че се разгневяват, казват: „Махни се, ще ме туриш в беля.“ Щом започнат да се мърдат устата на човека, ти си замини, не стой при него. След това започва да се мърда ръката, после започва да се мърда кракът. Иди си, докато се мърда само устата. Започне ли да се мърда ръката и кракът, тогава идат неволните движения, веднага дойде едно животинско състояние. Как лъвът се хвърля върху жертвата си или как една змия напада жертвата си?

Веднъж пътуваме с един наш приятел. Виждаме една змия се увила на кълбо на един плет. Казвам му: „Внимавай.“ Той иска да я бутне, да види умряла ли е. Казвам: „Стой настрана, защото ще те клъвне.“ Казва: „Тя не вижда.“ Ти мислиш, че не вижда. Тя се припекла на слънцето и седи спокойно, навила се на кълбо. Главата ѝ насред, стои като че нищо не я интересува. Ако някой я побутне, ще го клъвне.

Казвам, ние при самовъзпитанието имаме да възпитаваме всичките животни, които живеят вътре в нас. Ние възпитаваме лъва, мечката, тигъра, вълка. Лъва как ще го възпитате? Тигъра в какво ще го възпитаме? В лъва има нещо по-благородно, в тигъра има нещо по-хищно. Как ще обясните тази постъпка на вълка – влезе в една кошара и удави трийсет–четирийсет овце? Не взема една овца, но издави четирийсет–петдесет овце и си заминава, как ще обясните? Така и човек, като се разгневи, вземе, едно нещо счупи, после второ, трето. Това хвърля, онова хвърля. Като счупи десет–петнайсет работи, мине му. За десет–петнайсет работи го дадат под съд. Ако престъплението не е углавно, ще плати. Десет–петнайсет работи някой път може да струват десет хиляди.

Сега вие се извинявате и казвате: „Това в мене е природа.“ Природа е, че тази енергия е в тебе, но да се сърдиш, не е природа. То е един навик. Ти може да се сърдиш само в един свят, който не е организиран. Ако учителят работи със способни ученици, никога няма да се гневи, да се сърди. Ако е между ученици, които не са даровити, може да се сърди. Даже и най-способния учител неспособните ученици може да го изкарат из релсите. Знаеш колко мъчно е: разправяш, разправяш, не разбират. Ти казваш да направят нещо, те правят обратното.

Има един пример за един учен човек в Европа, математик. Правил своите изчисления двайсет години, но бил малко немарлив – всичко било написано на малки листчета, разхвърляни по масата му. Стаята винаги държал заключена. Един ден правил своите наблюдения, излязъл и оставил стаята си отворена. Иде слугинята, намира всичките книжки, събира ги, очиства масата и стаята, изгаря книжките в печката – мисли, че са непотребни. Като се връща господарят ѝ, [тя му] казва: „Очистих стаята много хубаво. Всички книжки, каквото имаше, изгорих.“ Какво е положението? Той казва: „Още веднъж това да не правиш.“ Тя му изгорила труда за двайсет години, всичко уредила в стаята.

И ние някой път в природата намираме книжки, които струват нещо, и уреждаме работата. Тази слугиня трябваше да прегледа, да събере книжките, да ги тури в ред, да не ги гори.

Сега да допуснем, че вие сте музикант. Някой музикант не може да има тон. На един тон трябва да му дадеш форма. Това зависи от този музикален център на челото. Този тон трябва да има тежест в себе си, съдържание. При обективния ум има един център, от който зависи това. Но този тон искаш да бъде цветист. Има един център на цвета в мозъка. В какво седи цветът? Червеният цвят има особени трептения и музиката има трептения. Но трептенията на цвета са по-силни, понеже са повече. Трептенията на звука са по-малко. След туй, искаш този тон да е съдържателен, да има философска мисъл. Като разгледаш едно музикално съчинение на онези музиканти, които писали разни песни, по тях може да построиш главата [им]. Запример от отношението на „до“ към „ре“ или от отношението на „ре“ към „ми“ – те имат отношение. Как ще ги съчетаеш? Искаш да изразиш в себе си едно музикално чувство. Искаш да изразиш благородство. Музикално как ще изразиш един човек на благородството? В движенията има един кръг на движение. Запример, ако ти на един човек се поклониш дълбоко и кажеш: „Моите почитания към вас“ или пък само с главата се поклониш малко, как ще го представите музикално? Как ще представиш големия поклон и малкия поклон? В голямото поклонение ще туриш цяла нота: „Моите почитания.“ (Учителят го пее и се покланя.) Или ако кажеш: „Моите почитания“, изпяваш го кратко. (Учителят пее и се покланя леко с главата.) Един музикант с цяла нота може да създаде своето бъдеще, ако лицето изисква. Има лица, изискват. Това е сравнение.

Представете си, че вие носите в една чашка, подобна на един лешник, малко мед или вземете едно гърне с мед. Питам, ако дадете на един меда в лешника, а на друг гърнето, [техните] отношения еднакви ли ще бъдат? Този, който приема лешника, той е много умен човек, за да оцени. Умният човек ще види всичкото разположение. Ако не е умен, като занесеш гърнето с меда, той ще счита, че [си] много благороден, че [си] много добър. Ако занесеш с лешника, ще счита, че не си толкова благороден. Да допуснем, че вървиш по пътя. Един ти донесе едно гърне, втори, трети – десет души ти донесат по едно гърне от по три кила. Носи ли се трийсет килограма? Ако е един лешник, винаги може да го вземеш със себе си. Този лешник в дадения случай ти дава толкова сила, колкото и гърнето ще ти даде.

Ние имаме едно криво понятие. Ние мислим, че много[то] в света е, което прави човека велик. В дадения случай човек е велик само от онова, което употребява. Сега вие искате нещата да ги завладеете. Да завладееш нещо значи да си собственик. На човека е дадено власт да употребява нещата, не да ги завладява. Ти музиката не може да я завладееш. Казвате: „Да завладеем музиката.“ Музиката не се влада. Къде ще туриш един тон? Тонът минава и ще остави отпечатък. Тонът по никой начин не можеш да задържиш – един лъч не можеш да задържиш. Отпечатък от този лъч може да остане – лъчът е свободен. Музиката е свободна в себе си, може само да се сприятелиш с тона. Музиката обича приятели, не обича господари – единственото нещо, което не търпи господари. Приятел ще бъдеш с музиката. Той иска да бъде господар [на] музиката. Тоновете в дадения случай идат от един висок свят, възвишен свят. На туй, възвишеното, ти не можеш да бъдеш господар. Ти ще се учиш от него. Сега ние имаме едно положение. Казва: „Искам да стана господар на музиката.“ Ти стани господар на своята сила, да използваш една сила, не да станеш господар на музиката. Музикалният свят е, който свързва. Единственото нещо, което свързва света, то са трептенията на музиката. Най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и най-хубавите постъпки се предават чрез музикални трептения. Зависи – колкото по-добре предадеш една мисъл музикално, тя е по-устойчива; колкото по-музикално предадеш едно чувство, то е по-устойчиво; колкото по-музикално предадеш една постъпка, тя е по-устойчива. Зависи от предаването устойчивостта на самия предмет.

Та казвам, в самата ви мисъл трябва да има музика, в самите ви чувства трябва да има музика и в постъпките ви трябва да има музика. Тогава ще дойде външната музика, която имаме. Тя ще се изрази обективно в мислите, чувствата и постъпките. Тогава външната музика може да изразите. Много мъчно е да изразите живота музикално. Трябва една отлична мисъл, трябва едно отлично чувство и една отлична постъпка. Ако вие имахте едно усилено усещане, щяхте да познаете музикално ли е. В музиката има една специална топлина. Ако музиката е развита в моралните чувства, там, като си турите ръката, ще усетите една специална топлина. Всяко чувство има специална топлина.

Аз съм имал само един пример в моите наблюдения в България. То беше в Сливен, когато правех своите изследвания. Светлина и топлина излезе от центъра на съвестта на едно лице. Казах му: „Ако всичките ти способности и чувства бяха така развити, както този център, ти щеше да бъдеш гениален човек в света.“ Разсъдливостта [му] е горе-долу развита, но туй чувство на съзнание и справедливост е развито в своето съвършенство.

Та казвам, разсъдъкът в човека издава светлина и топлина, най-приятната топлина издава. Когато човек е много добре развит, разсъдъкът ще видите, че свети. То е една светлина, която излиза от неговите способности и чувства, предава се и на лицето. Казвам, има нещо реално в света, което трябва да се придобива. По някой път вие говорите за любовта, но любовта е нещо обективно, любовта има свои плодове. Човек, който не се храни с плодовете на любовта, той не познава любовта. Любовта има умствени плодове, има духовни плодове, чувствени плодове, има и физически плодове. Човек, който не се е хранил с плодовете на любовта, не може да я разбере. Любовта има свои плодове.

Писанието казва, че любовта е плод на Духа. Любовта е плод. Реални неща са тия, които може да се опитат. Туй, което опитваш в даден случай, то е вярно за вашите чувства, за вашия ум, то е реално. Туй, което не сте опитали, то е хипотеза, то е отражение, то е писано в книгите като кино. Има една реалност, но тази реалност не е проектирана във вас. Реална е онази музика, която приемате във вас. Като приемеш музиката в себе си, да почувстваш една промяна в себе си. Неспокоен си, имаш напрежение. Като изпееш тона „до“, веднага туй напрежение изчезне и в тебе тонът е верен. Искаш да направиш някоя работа, искаш да пишеш на някого, не знаеш. Ако вземеш правилно „ре“, веднага това движение ще се регулира. Следователно „ре“ музикално регулира посоката на мисълта. „Ре“ ти може да го вземеш в умствено отношение да регулира движението на мисълта или движението на чувствата, или движението на твоята постъпка. Обективно като пееш, то е като на едно кино, може да не е нещо реално. На киното може да видите като представление: виждате отношения, които не са реални. В реалния свят стават убийства някъде, не ви интересуват, понеже събитията не са турени наблизо, но са разхвърляни. В една драма всичко това е наблизо.

Та казвам, трябва да знаете всичко онова, което е вътре във вас. Сега ще кажете: „С музика тази работа не става, трябва копане.“ С копане става ли? Трябва да ходиш. Трябва да знаеш как да ходиш, как да работиш. Всеки знае да шие, но ако не знаеш да кроиш една дреха хубаво, няма да можеш да ушиеш една хубава дреха. При това не всеки човек може да бъде дрехар. Има хора, като ти ушие една дреха, има шивачи, като ти ушият дрехата, ще турят всичките си престъпления и като облечеш тази дреха, оттам насетне ще бъдеш нещастен. Ще намерите един дрехар, който да вложи нещо хубаво. Ще намериш един готвач, който да вложи нещо хубаво. Лошия човек не го туряй да ти готви – ще вложи лошото в яденето. Добри хора се изискват във всяка работа. Има ученици, като излязат отвън, мърморят. На такива ученици никога не предавам. Или пък, ако аз бях ученик, не бих отишъл при учител, който казва: „Това диване дошло да се учи.“ Никога не бих отишъл при такъв учител да се уча. Той изпраща нещо, [от] което ученикът никакъв ученик не може да стане.

Между хората трябва да има отношения. Туй, което липсва на съвременните хора, е, че те нямат отношения. В природата има всякога отношение. „До“-то е „до“ – има отношение, премахва излишното напрежение. „Ре“-то е „ре“, понеже премахва излишното движение. „Ми“-то е „ми“, понеже образува правата форма, посока дава. Когато ще стане катастрофа някъде, „ми“-то ще те избави. „Ми“-то винаги може да те избави от една катастрофа – ще извиеш линията, ще вземеш друга посока. Змията знае много хубаво да взема „ми“. И светлината върви така, и светлината взема „ми“ много добре. Казва: „Извира.“ Този човек, който знае да взема много хубаво „ми“… Вие наблюдавали ли сте вашето движение? Виждали ли сте как ходите? Някои вървят като гемии. Какъв е характерът? То си има своите причини. Някои, като вървят, блъскат краката си. Някой върви и леко стъпва. Те имат два различни характера – единият си блъска петите, другият стъпва много леко. Този, който тропа, е свързан с твърдостта, на него токовете са изядени. Че как няма да станеш нервен, като удряш крака си? Човек, който не иска да бъде нервен, не трябва да удря петите си. Като удряш петите си, нервността ще дойде. Онези от вас, които са нервни, да не удрят петите си.

Мислете право, чувствайте право и постъпвайте право. Изучавайте мозъка си.

„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“

Двадесет и шеста лекция на младежкия клас
2 май 1941 г., петък, 5 ч. сутринта
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, дядо, сега, музика, казвам, дреха, казва, крака, вода, десет, мисли, дойде, лева, хиляди, чувства, любов, случай ,

 Младежки окултен клас , София, 2 Май 1941г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder