НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Божието дихание

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Божието дихание

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, има, бог, сега, хора, всички, може, добър, съм, живот, казва, любов, земя, искам, пари, път, ден ,

Общ Окултен клас , София, 9 Март 1938г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва.

„Махар Бену Аба“.

Имате ли зададена тема? – /Нямаме./ Пишете на тема:„Ползата от добрата храна“.

„Всичко в живота е постижимо.“

Ако ви се зададе една тема: „Добрият живот“, какво бихте писали? Сега няма да пишете върху това, но в бъдеще може да я развиете. В какво седи добрият живот? Ако сравним човека с растителното царство, то доброто на човека представлява външната страна, клонищата на едно растение. Ние знаем, че тия клонища трябва да имат някаква основа, те се крепят на корените, които са долу в гъстата материя, в почвата. Следователно, всяко едно растение, семето трябва най-първо да се посее в почвата. Там са най-неблагоприятните условия за работа. Ако тая семка може да ги преодолее и да изникне, тогаз в него ще се създадат условия да може да се развива, да израстне и цъфти. Сега мнозина от вас казват, че не можете да намерите защо е злото в света. Злото в света, това са корените на живота, а пък доброто, това са клонищата на живота. Злото можем да го намерим и като излезе растението от почвата. В животните злото се ражда. Имаме тревопасни и месоядни животни. Месоядните са произлезли от корените на растителното царство, а пък тревопасните от клонищата. Като дойдем до храната, едни хора са произлезли от доброто, а пък други хора от злото. Как е произлязло злото? То е произлязло от корените на човечеството, а пък (доброто) от клонищата. Сега някои хора искат да станат съвършено добри. Ако вие почнете постепенно да изваждате клонищата на едно дърво, и коренът може да се превърне на клон. Ако изкарате един корен на слънчевите лъчи, то този корен ще се превърне на клон. И ако това растение не може да образува нови корени, то ще почне да линее. Например, ако един човек стане много груб, то корените почват да вземат надмощие. Има повече корени, отколкото клонища. Човек тогаз е в анормално състояние. Ако има повече клонища, отколкото корени, пак е анормално. Сега някои не знаят службата на доброто. Доброто и злото като сили никой не може да ги използува отделно. Някои хора искат да бъдат много добри. А пък някой хора казват: „Не струва човек да бъде много добър. Той трябва да бъде и малко лош“. И едното и другото е несъвместимо в живота. Нито много добър ставай, нито много лош.

Ние трябва да приложим идеята сега, в това положение, в което хората се намират. Искате да знаете защо светът е станал толкоз лош. По единствената причина, че те мислят за своя стомах повече, отколкото за своята глава. И вследствие на това долната част на тялото у жените е много по-развита, при таза, а пък горната част, при плешките е по-слабо развита. И у мъжа тая, долната част е повече развита. Казвате: „Да е човек повече развит при бедрата“. Не е лошо. Тогаз човек има повече сила, по-голяма форма, но ако пък се намали главата на човека съразмерно с неговото тяло, тогаз се ражда едно зло. Човек не разсъждава върху нещата. За всяко благо, което му се дава, той трябва да плати. Всякога трябва да плати за всяко благо, което му се дава в природата. И това, което ти се дава, трябва да го оценяваш. И ако не го оценяваш, глоба ще имаш. Сега не разбирайте, че това е произволно. Тоя закон не е произволен. Да кажем, че ти имаш големи богатства в света. Искаш да имаш голяма сила в света, но не знаеш как се придобива сила, как трябва да се поддържа. Силата на човека седи в неговите мускули. Ако човек е развил своята стомашна система, той ще развие повече своя черен дроб, при яденето ще се развие неговия черен дроб и ще стане анормален. Черният му дроб ще изисква повече храна и ще изкарва повече енергия. Къде може да я впрегне на работа? Обикновените хора впрягат своята сила само за да хванат някое тревопасно животно, да го изядат. Там показват своята сила. И после между тия, силните животни се заражда една вътрешна борба. Когато имат една плячка, по-силният всякога ще вземе плячката за себе си. Та виждаме сегашните народи така помагат на злото, което е взело надмощие. Всички хора вървят по един крив път. Въоръжават се да станат силни. Всеки иска да стане силен и защо? Всеки иска да бъде богат, да има големи удобства и се състезават. Не е още разумното, което направлява хората. И в религията, всички хора, които вървят по религиозен път, и те имат едно криво схващане. Ако Господ не им помага в материалните работи от тяхно гледище, те казват: „Не е Господ справедлив“. Ако им даде Господ пари казват: „Справедлив е“. Ако им даде повече къщи, повече добитък, казват: „Справедлив е“. Имаме една такава история с Йов. Йов е бил много умен и много добър. Той е бил от най-богатите на изток. И прочул се той. И в Господния съвет Господ го е похвалил. Дошъл представителят на черната ложа. Господ му казал: „Обърнал ли си внимание, че като Йова няма друг човек на земята, който да изпълнява Божиите закони?“ Онзи казал: „Дал си му богатства, запазил си го, дал си му синове и дъщери, и добра жена и хората го почитат и затова Те хвали. Но вземи му богатствата и какво ще прави тогава? Ще се обърне против Тебе“. Искал да каже, че в Йова няма някаква висока идея. Днес всички хора в малък размер се изпитват. Например, сега има една инфлуенца. Болестта инфлуенца това е последното изпитание. Най-първо ще ти се вземат външните, материални работи; можеш да изгубиш къща, парите, положението си между хората и най-после дойде страданието върху телото ти. Дойде някоя болест. И не можеш да си обясниш защо са тия болести. Въпреки, че Йов беше толкова умен и добър човек, той принасяше жертвоприношения на Бога, но той беше малко по-пристрастен към синовете и дъщерите си. Сега ние разглеждаме от сегашното гледище. И казал онзи: „Вземи му богатството и дъщерите, и синовете, и жена му, вземи му всичко, и като остане, като човек да видим как ще се прояви?“ Като дойдоха всички тия нещастия на Йова, той прокле деня, в който се роди. Той казал: „Проклет е онзи ден, когато казаха на майка ми, че ѝ се родил син. Няма никакъв смисъл животът, нито във външните материални блага, нито в това, че синове имах. Ето, имах синове и дъщери, и те заминаха. Ето, аз уповавах на имането, но и то си замина“. Животът вън от условията, вън от синовете и дъщерите, какъв смисъл има, той не можеше да разбере. Та в Йова имаше едно вътрешно неразбиране на нещата. Че този факт е така, се показва от последната глава, когато Бог му проговори и тогава Йов каза: „Досега не разбирах, но се просветих и втори път няма да говоря така“. И тогаз имането наново му се връща, и синовете и дъщерите наново се прераждат от гледището на окултната наука. И казва се там, че те били още по-умни, по-способни, по-добри. И Йов след този изпит стана по-умен, отколкото бил по-рано. Сега какво можем да се ползуваме от живота на Йова? Вие искате да разрешите всичките въпроси на земята, искате да станете добри, да имате всички блага. Как ще ги разрешите? Ще ги разрешите, както Йов ги разреши. Христос като дойде на земята, как разреши един социален въпрос? Той беше най-умният, най-добрият на земята, и проповядваше на земята. Вие не можете да си представите, защо не Го приеха неговите съвременници. Защото тия новите положения не бяха съгласни със старите привички, със старото знание, което те имаха. Новите понятия за Бога не бяха в съгласие със старите понятия. Според старите понятия, както Мойсей ги възпита на времето, трябваше да принесат жертвоприношение. Казваше се: „За големите престъпления ще заколиш един вол. За по-малките, една овца. А пък за още по-малките една гургулица, един гълъб, една кокошка“. А пък в нашите времена вие като направите едно голямо престъпление, каква жертва правите? Сега като направи някой голямо престъпление, ще се моли един час и ще поплаче малко и мисли, че като поплаче, работата е уредена. Донякъде е възможно за един добър човек.

Това прилича на онзи, който взема пари от един банкерин. Отива той при банкерина. Когато дойде време за първата вноска и не му връща парите. Хората са сега като този длъжник. Взел е той от банкера милионер хиляда лева и отива при него и му казва: „Не мога да върна парите“. Онзи отлага, прави тогава полица и прибавя лихвите. Отлага три месеца. Временно се урежда работата. След три месеца пак отлага. Отлага, отлага – до кога? Това си има един край, когато банката повече не отлага и прави ликвидация. Ние виждаме сега, че същият закон съществува и в природата. Един човек е изпратен на земята. Сегашните хора, както са създадени, не са свободни, понеже материята са взели отнякъде. Когато един човек идва на земята да се въплъти, той взема оттук оттам от кредитори. Той като е идвал да се въплъти, не е имал достатъчно средства за да си съгради една къща. Кредиторите му заемали пари на заем. Вие не знаете защо умирате. Умирате от лошите кредитори. Те чакат, чакат, вие не плащате. И те казват най-после: „Да се продаде къщата“. Какво значи да се продаде къщата? Това е умирането. Тогаз всеки един кредитор взема това, което има да взема. И тогаз вас, за да ви утешат, казват ви, че вие отивате при Господа. Каква е идеята в израза, че като умрем, отиваме при Бога? Че като сме в телото, не сме ли при Бога? Казваме, че Бог е създал всичко. Значи, като сме на земята не сме при Бога, а пък като умрем ще отидем при Бога! Да умреш – значи да не си гражданин. Човек, който умира е без права. Да умреш това е все едно да те лишат от граждански права. При смъртта ти отиваш в другия свят, но ти там си един странник. Там има безработица. Както в Америка има сега 10 милиона безработни и държавата трябва да ги подкрепя. Мислите ли, че положението на тия безработни е приятно? Не!

Та казвам: Новите възгледи в религията поставят нещата на друга основа – да имаме правилно схващане за живота – кога живеем при Бога и кога не. Как ще живееш при Бога, когато имаш 10 души кредитори, които те кредитират? Да кажем, че ти не си свободен и при сегашните условия. Докато си плащаш добре данъците, ти си почтен гражданин на държавата, но щом не си плащаш почтено на държавата, тя ще продаде всичко, каквото имаш и ти ще останеш като слуга, който ще отиде да работи. Ще ти турят мита на печалбите, които вземаш. Държавата ще вземе. Ние считаме добри хора всички, които плащат на държавата. Сега този закон ние сме го прокарали. И за да бъдем благоугодни на Бога, какво трябва да правим? И в духовния свят се изисква плащане. Ние някой път искаме да живеем, без да плащаме. Ние казваме: „Да си поживее човек“. Как ще поживее? Често съм привеждал онзи пример, примера за онзи млад момък, който искал да се ожени. Взел си на заем чужди дрехи и обуща. И играе на хорото и се хваща за момите. Те не знаят, че играе с чужди обуща и дрехи. И онзи, който му дал обущата, казал: „Тропай по-малко, защото ще скъсаш обущата – пари се е дало за тях!“ И оная мома, която била при него на хорото узнала, че обущата не са негови. После друг един се обадил: „Събуй тия обуща и обуй моите, за да не те засрамват“. Момъкът като ги обул, онзи му казал: „Играй, тия като скъсаш, други ще ти дам“. Питам: И в единия и в другия случай къде е свободата? Кой е по-добър от двамата кредитори? Първият ли, който му казва, че ще скъса обущата, или вторият. Няма съмнение, че вторият е малко по-добър, но и в единия, и в другия случай момъкът, който играе на хорото, не се повдига ни най-малко. Окръжаващите хора ще имат лошо мнение за него, че е беден човек, че не е сръчен, не е работлив, че не може да купи едни обуща и едни дрехи. Как ще гледа той една жена? Как мислите за тия социални разбирания? Върху тая основа хората са съградили сегашния строй на земята. Целият строй е граден върху човешки принципи. Божественият принцип тепърва работи. Той не е проникнал навсякъде. Тепърва ще почне да работи. И по кой начин човек може да се освободи от ограничаващите го условия? Как може човек да се освободи от болестта? От всяка една болест човек може да се освободи само при три неща: Ти трябва да вземаш здравословна храна, трябва да дишаш чистия въздух и трябва да знаеш каква светлина възприемаш, и кога я възприемаш! Много пъти даже прости хора денем, когато слънцето е на зенита всички хора бягат от него и сутринта, когато слънцето изгрява са по-разположени. Следователно, сутринта слънцето дава по-здравословна светлина, и въздухът сутринта е малко по-чист, отколкото към обед или вечерно време. И една храна, която е много пипана, губи нещо. Да кажем днес отиваш на пазара и купуваш една храна. Но тя е изгубила много от своята хранителност. При тая храна не можеш да бъдеш здрав. Не е същото, когато събираш нещо от градината. И хлябът ще мине през много ръце и ако разгледаш с микроскоп, ще видиш, че този хляб има нестестествени частици, които никак не са хранителни. Защото вън от лошото изпотяване, което излиза от някой човек, има и едно друго влияние, което изтича от човека, една материя, която изтича от него. Вие казвате: „На някой човек не мога да търпя влиянието му“. Или някой път от очите изтича нещо. От очите на някои хора изтича нещо остро, едно течение. Или пък от някои хора изтича една неестествена топлина. От някои хора излиза една топлина, която е неприятна. И тя действува неприятно върху нашия организъм. А пък има известна топлина, която действува приятно.

Та казвам: Първоначално религиозният, духовният живот е бил за да се създадат най-хубавите условия, при които човек може да се прояви. Но за да се прояви, трябва най-първо главата му да е добре устроена. Когато съм проучвал този въпрос, виждам на какво се дължи нещастието на хората. Някои хора нямат търпение – те имат известни части на челото над веждите, които са недоразвити, и тогаз човек е нетърпелив. Той винаги се притеснява. И за най-малкото ще кипне. Някой човек е чрезмерно честолюбив. Умът му е слабо развит, а пък неговите чувства са силно развити. Аз искам да посоча на какво се дължи честолюбието на човека. Честолюбието на човека седи в неговото съзнание, че той е една личност, която трябва да има свобода. И това е право, то е Божествено. У човека има едно чувство на самоуважение. Известни граждански права му са дадени от природата. Някой път той на тия граждански права дава повече права, отколкото те имат. Например, едно малко дете, като гледа баща му колко яде, ако то поиска да яде колкото баща си, това дете няма разумност в себе си. То трябва да знае, че на него не му е потребно толкоз, колкото на баща му. Или имате две братчета – на 5 и на 20 години. Ако малкото братче иска да яде колкото брат му, който е на 20 години, то не разбира, че на него не му е потребна толкоз храна. Това е едно. Другото положение, личните чувства. Като искаш да си направиш живота щастлив, ще дойдат други мъчнотии. И понеже всички хора искат да бъдат щастливи, между тях се заражда една борба. Понеже това благо зависи и от външните условия – зависи от храната, от въздуха, светлината и пр. И всеки един човек иска да има най-хубавото жилище, да има повече земя, да има повече храна, да не е в нужда. И казвам сега: Колцина от вас имате тия условия? Някои от вас колко декара земя имате? Нямате нито един декар земя. А пък при сегашните условия човек без земя на какво може да уповава? Къщите в които живеете са под наем. Имате една малка заплата. Утре могат да те изхвърлят на пътя като чиновник. На какво ще разчиташ? Това е външната страна. От Божествено гледище сме осигурени. Въздухът ни се дава даром. Светлината ви се дава даром. Водата ни се дава даром. И хлябът, който ние употребяваме и той е даром. Но хората са турили възбрана на хляба. За този хляб казваме, че не го дава Господ, но ние го изваждаме от земята. И ти трябва да плащаш за хляба. Големият въпрос сега е за хляба.

И мнозина мислят и казват: „Господ ще уреди животът“. Но за да уреди Бог живота в нас, ние трябва да бъдем умни. За да уреди Бог живота ни, в нас, ние трябва да бъдем много добри. За да уреди Бог живота в нас, ние трябва да бъдем много силни. За да уреди Бог живота в нас, ние трябва да бъдем здрави. Отсъствието на здраве е едно нарушение на законите на физическият свят. Когато човек е слаб, отслабнал, той е вече нарушил функциите на ония сили, които идат в живота. Той има няколко тела. Нарушил е функциите и на едно от тия тела. Няма достатъчно сила за да извършва функциите си. А пък доброто, това е едно от качествата на работата, която той извършва. Всяка една работа, която извършва, трябва да има нужните качества. А пък умът, това е онзи капитал, с който той трябва да разполага. Това сега е в общи черти. Неговият капитал е мозъкът му. Вторият му капитал са неговите дробове. И третият му капитал е неговият стомах. Или той е създаден от две системи. Едната е човешка система, това е симпатичната нервна система, която се занимава с храносмилането, а пък Божествената е свързана с мозъка му. И следователно със своята симпатична нервна система човек има общо с всички животни. Сега вие имате една представа за животните, че те седят по-ниско от хората. В своето разбиране животните седят много ниско, понеже всички животни обосновават своето щастие върху силата. Всяко едно животно иска да бъде силно в своя вид. Ако е най-силно, то взема храната. Ако то е много слабо, остава на заден план. Аз съм наблюдавал малките пиленца. Някое пиленце е слабо и всички го кълват. То е дребничко. И ако остане нещо, яде. Ако не, гладува. А пък по-силните са по-угоени. Някой път съм се питал, защо този човек е дребен? Той като пиле е бил дребен и са го кълвали. И какъвто е бил като пиле, и като човек е запазил качествата си. Като пиле какъвто е бил, такъв е бил като растение, и като човек е запазил качествата, които е имал като растение. Някои хора са паразитни, понеже са били и като растения паразитни, и са запазили това качество и като млекопитающи, и като хора. И сега вие, които сте дошли на земята, не можете да се освободите от много качества, които са вътре във вашето тяло. Да кажем, че някои от вас сте вегетарианци от 10–20 години. Има някои храни, които имат благоприятно ухание. Някои от вас сте яли печените на шиш кебапи. Ако са подсолени с чер пипер, червен пипер, малко сол, и като се турат на огъня, стават червени, зачервяват се и миришат, и казват: „Хубаво е да вкуси човек от това, приятно ми е“. То е от свинско месо. И някой път турят малко хрян и казват: „Хубаво е да си похапнем“. Един наш приятел, вегетарианец от 20 години ми разправяше. Влизам в гостилницата. Приготвили са момици. Сядам на масата и казвам: „Дай ми момици!“ Сложиха ми. Аз забравих, че съм вегетарианец, поглеждам и казвам си: „Ти си вегетарианец. Защо ти са тия момици?“ И за да се избавя от гостилничаря, казвам му: „Ще ме извиниш, не съм разположен“. И той казва: „У мене заговори животното. И мълча си и си отивам. Но за момент бях забравил, че съм вегетарианец и у мен се появи желание да опитам момиците“. Човек трябва да се роди вегетарианец, а не сега да става вегетарианец. Щом сега става вегетарианец, той е помак. И в морално отношение има хора, които са помаци. Той в този свят е станал добър. Щом сега си станал добър, ти си помак. Щом сега си станал вегетарианец, ти си помак. Трябва да се родиш вегетарианец, трябва да се родиш морален. Човек трябва да се роди с известен морал в света. Ето какво аз разбирам под това. В тебе доброто да ти е естествено вече. Някои растения сами си добиват храната, а други растения черпят сокове от други. Кой ги е научил тия растения на паразитен живот? Отде е научило туй това растение? Човек го е научил това отнякъде да кажем, но растението откъде? Това си има дълбоката страна. Няма да го разглеждаме. Злото в растенията, животните и човека, това са корените на живота. Ако на нас парите са ни станали господари, то значи, че корените на нашия живот са взели надмощие и при такъв един живот ти не можеш да бъдеш щастлив. Ако нямаш корени, ако кажеш: „Мен не ми трябват пари“, това не е разрешение на въпроса. И без пари не може, и с пари не може. Някой ще каже: „Пари не ми трябват“. Ако ти станеш роб на парите, там е лошото. Ти трябва да бъдеш господар на парите и като си господар на тях, тия пари да не те спъват. А пък за да бъдеш господар, ти трябва да бъдеш в Божествения порядък на нещата. Имаме едно изяснение от Свещеното писание. Онзи, младият син седи при баща си и бил свободен. И разполагал с всичкото богатство на баща си. И веднъж в него се заражда идеята: „Аз искам да отида в странство“. Той иска да опита щастието си в света. Иска онзи дял, който му се пада. И ония, които не разбират, мислят, че този младият момък може да бъде щастлив вън от дома на баща си. Баща му му казва: „Вземи“. И той отива в широкия свят, удря на ядене и пиене. Пие, изяжда всичко и след като е изхарчил всичко, хората са го изоставили. Хората са го уважавали, докато има пари, но после го оставили. И той става свинар. И даже не му дават да яде рошковите, с които хранят свинете. И заражда се в него разкаяние и си мисли: „При баща си живях много по-хубаво и по-свободно, отколкото тук в света“. И си казва: „Ще се завърна при баща си и ще работя при него. Работата при баща ми ще бъде много по-добра, отколкото при свинете“. Сега вие всички хора на земята сте като този младия син, които са дошли от невидимия свят да пасат свинете. Всички вие сте все от тия младите синове. Като остарееш, хората ще те оставят и като умреш ще кажат: „Хубаво, че се освободихме от него“. И ще ви погребат. И ние се лъжем, самоизмамваме се и казваме: „Добре да ни погребат“. Аз не искам после хората да ме погребват добре. Аз искам като съм жив на земята, добре да се отнасят хората към мене, и аз да се отнасям добре към тях. А пък като умра, как ще ме погребват, то е посторонен въпрос. Някои питат: „Ще се познаем ли на небето като умрем?“ Питам: Тук как се познавате? И тук не се познавате! Да се познаваме добре, ето какво разбирам аз под това: Да кажем, че ми трябват 5 лева. Отивам при един мой приятел и му казвам: Дай ми на заем 5 лева. Днес 5 лева ми трябват за храна. Ако аз поискам 100 лева или 1000 лева, той ще ми даде, но в дадения случай, ако аз поискам повече, аз не постъпвам добре.

Ние правим същата погрешка спрямо Бога. Ние искаме от Бога повече отколкото ни трябва. Като станеш сутрин какво ти трябва? Какво трябва да поискаш от Бога? Ако Господ ти даде здраве, и те направи силен, хората ще изискват от тебе повече отколкото трябва. Ако поискаш от Господа по-голяма красота, отколкото ти трябва, то ти ще имаш цяла беля на главата си.

Вие били ли сте една красива, угледна жена? Аз не съм виждал между вас красива жена. Това не е красота. Още като я видиш, тя запалва чергата и ти тръгваш подир нея. И не можеш да се освободиш от нея. Не е грехът в красотата. Тая красота има вече магнетическа сила. Ти от една красива жена си толкоз свободен, колкото е свободна земята от слънцето. Ти може да си какъвто и да е философ, но ти не си свободен човек. Щом дойде тая красота в нея, този израз на лицето ѝ се дължи на една колективна сила, която действува. Ако тая млада мома, млада жена не е умна, тя ще си създаде нещастия. Тя ще привлече много мъже около себе си, и като не знае, как да се справи с тях, тя ще ги опълчи едни против други да се бият помежду си, кой да я има. И последният, който вземе надмощие, той ще почне да ѝ дава педагогическо възпитание. Докато се състезават за нея, тя е в безопасност, но като няма кой да се състезава, тя ще опита върху себе си насилието. Ако двама мъже се бият за мене и аз съм една красива жена, аз няма да взема нито единият, нито другият, нищо повече. Това е морал.

Красотата – това е външната страна на живота. Да кажем някой се влюбва в една красива жена. В какво седи нейната красота? Красотата седи най-първо в нейната доброта. Красотата седи външно в нейното лице; но вътрешно тя е милостива, милосърдна. Една красива жена има много добри черти. Една красива жена, както я схващам аз, тя никога не се сърди. Като дойде един грозен мъж към нея, тя ще се поусмихне като го погледне. На нея е приятно, че има един грозен мъж, че и той я обича. И красивите жени са много добри. Ония, грозните, са лоши. Лошият човек е изгубил своето отношение към Първата причина. Всеки един човек става лош от мисъл да уреди живота си. Щом помислиш, че ти на земята си фактор, който може да уредиш живота си, ти ще станеш лош. А пък щом решиш, че Бог ще уреди всичко за тебе, ти ще паднеш в друга крайност в живота. В разумния живот се изисква да разбереш ония положения, при които Бог работи и ония положения, при които ти трябва да работиш. Да кажем, че ти си един добър певец. Имаш един отличен глас. Защо ще ходиш да просиш? Иди изпей една песен. Или ако си цигулар, изсвири нещо. Ако си художник, нарисувай нещо. Хората имат нужда от тия работи. Или имаш какъвто и да е друг занаят. Прояви занаята си. Просията е последното на което ти трябва да разчиташ. Има една просия много благородна. Когато аз бях във Варна в 1917 година, направи ми впечатление следното: При мене дойде един ученик в хотела. Каза ми: „Да се запознаем с вас“. Разправи ми за семейството си. Каза ми, че баща му и майка му са бедни и той ходи да работи. И ми каза: „Ако искате, мога да ви направя една услуга“. Не дойде да проси. Каза: „Ако искате, мога да ви донеса вода, да ви купя лимони, хляб – каквото искате. Аз съм на ваше разположение“. Той каза: „Като се освободя от училище, аз мога да идвам при вас и да ви направя някои услуги, ако вие обичате“. Един ден идва при мене и като ми услужи, не искаше нищо. След като слугува една седмица, каза ми: „Можете да ми дадете 20 лева. Толкоз ми трябват“. Давам му 100 лева. Той каза: „Не, мен ми трябват само 20 лева“. Казах му: Защо не искаш да вземеш всичките? Той каза: „Че трябва да се плащат тия пари! Аз не искам даром! Аз съм си турил за правило, като ми дадат пари на заем, да ги изработя. Не искам да вземам даром. Аз искам да бъда свободен и ти да бъдеш свободен, и да не мислиш, че си ми давал пари. И аз да не мисля, че съм те изнудвал, но да имаме правилни отношения“. Ето един ученик от трето отделение, който има доста правилни социални схващания. То има почти същата философия на онзи дервишин, който бил 40–50 годишен. Той след като живял и се учил в разни школи, срещнал един турски бей, княз и му казал: „Можеш ли да ми услужиш?“ В кесията имало меджидиета, наполеони, турски лири и прочее. Беят извадил кесията, отворил и казал на дервишина: „Вземи си колкото обичаш“. Дервишинът казал: „Няма ли други по-дребни монети. Тия са много едри“. Беят изважда друга една кесия. Дервишинът взел 20 пари и казал: „Толкоз ми трябват за дадения случай“. Той оставил меджидиетата, лирите.

У този ученик откъде се е родила тая философия в него? Давам му 100 лева, той ми казва: „На мен ми трябват само 20 лева!“

Та казвам: Всички вие сте родени с всички ония качества, които Бог е вложил във вас. Аз често забелязвам следното, някой път правя психологически изследвания. У човека има едно същество, което се дразни. Например, някой човек върши някаква работа и ти се дразниш, че той не я прави добре. Например, някой път те дразни следното: Някой свири и те дразни, че не взема вярно тоновете. Когато дойде английският хор и пя, английският диригент даваше тон по особен начин. Обикновено българският диригент взема камертона и дава тон на четирите партии. А в английският хор не беше така. Диригентът даде на пианото акорди, всяка партия слушаше гласа си, тона, който е потребен. С камертон много мъчно се дава тон. Колкото български хорове съм слушал, никога не съм слушал да вземат вярно тоновете. Все има нещо неверно. Онзи верния тон не го вземат. Например, вземаш тона „до“, но знаеш ли кой е правилният тон? Когато аз взема един правилен тон, то в моята главномозъчна и симпатична нервна система чувствувам нещо приятно. Аз съм правил опити. Ако съм неразположен и ако взема само „до“ верно, то веднага неразположението изчезва. Ако взема верно „ре“, пак изчезва. Щом взема някой тон верно, то веднага се явява в мен една енергия.

Та казвам: В дадения случай вие се нервирате, че някой взел един тон неправилно. Какво трябва да направите? Или виждаш, че един върши нещо и му говориш, че не е хубаво. Какво трябва да направите в случая? Станете и сами направете тая работа. Аз често съм правил опити. Гледам, някой се обръща към мен и казва: „Добър ден“. Има нещо рязко в думите му. А пък някой ти казва: „Добър ден“ и ти е приятно. А някой те поздрави и не ти е приятно. Ако той ти каже грубо „добър ден“ и ти му кажеш грубо, тогаз какво излиза? А пък, ако той ми каже грубо „добър ден“, а аз му кажа меко, той ще се спре веднага? Често във вашия живот каквото повикало, такова се отзовало. А пък вие веднага коригирайте! Ако той ви каже грубо „добър ден“, вие кажете „добър ден“ музикално. Ти ще попиташ: „Защо трябва да се каже така?“ Твоята дума чрез радиото отива в света на ангелите и в света на светиите. Тъкмо някой светия е турил радиото си, ти кажеш рязко, грубо „Добър ден“ и тогаз светията знае, че между вас няма отношение. Вие трябва да пеете добре, правилно, понеже радиото е отворено и светиите слушат и казват: „Не е верно така. Вземете малко по-правилно“.

Колко е мъчно това! Аз гледам, когато пеят „Бог е Любов“ как невярно се пее. Една песен, която се пее неверно е тая. Аз не зная дали само веднъж сте я изпели хубаво! Има нещо, което дразни в това пение! Това е на основание на това, че вие като пеете, не чувствувате любовта. Вие като пеете: „Любов“, мислите върху други неща. Думите „Бог е Любов“ не се пеят така! (Учителят изпя тия думи.) Аз като изпея думите „Бог е Любов“, другояче пея, другояче схващам пението. И по-рядко трябва да се пее „Бог е Любов“. И после ние се срамуваме от Любовта. Казваш: „За Любовта ли ще пея?“ Да! За любовта ще имаш една отлична реч. Като помислиш, че Бог е любов, ти трябва да имаш един свещен трепет, че си пред едно велико Разумно Същество. Когато кажеш грубо „Бог е Любов“, този ден Бог ще ти покаже какво нещо е любовта. Този ден Той ще подбуди един човек да ти направи една услуга, за да видиш какво нещо е любовта.

Един ден свири една сестра, а друга сестра си дава мнението, че първата дрънкала. А пък и втората толкоз разбира! Оная сестра поне дрънка малко, а пък тая сестра, която прави критиката, тя и наполовината не знае.

Не си давай мнението, ако не знаеш повече! Никога не говори за някого, че пее лошо, защото той ще ти каже: „Я изпей ти!“

Някой казва: „Той ми засегна сърцето“. Аз не искам той да засяга със своята песен сърцето ми. Той като пее, да разлюлее малко въздуха и този въздух само да погали малко сърцето ми. Не искам да ми бута сърцето с пението си!

Ако вие изпеете „Бог е Любов“, вие бихте могли да се освободите от всяка една болест. Ако имате хрема и изпеете „Бог е Любов“, ще се освободите от нея. Някои имате инфлуенца. Ти си изпей „Бог е Любов“, инфлуенцата ще изчезне. Това ще бъде подобно на това, което е правил Едисон. Той след като е работил цял ден в своята лаборатория, оцапвал дрехите си с разни масла, и вечерта е пущал електрически ток през цялото си тяло и през дрехите си и веднага се е очиствал. И човек като пее „Бог е Любов“, трептенията са толкоз силни, че всички ония прашинки, които са полепнали по неговите мисли изчезват, изчезват и неговите лоши мисли и чувства! Музиката трябва да бъде толкова силна, че да е метод за поддържане на здравето. Имаш хрема. Ще пееш на хремата. И в бъдеще, когато ви хване хрема, да си имате метод за една песен за хремата. Дайте ми един куплет за хремата. Как наричат хремата по най-любезен начин? О, любезна сестричко Хрема или Инфлуенца. Как да я наречем, думата инфлуенца е много груба. Кой е произходът на думата хрема? Но ние се впущаме в една друга област.

Трябва да се образуват истинските връзки. Образувайте си истинските връзки с Бога! Единственото Същество, което има еднакви отношения към нас, които не се изменят, е Бог! Каквото и да правим отношенията на Бога към нас не се менят. Ти като направиш грях, не можеш да кажеш, че Бог е недоволен от тебе! Недоволството произтича от съвсем други причини. И когато сме добри или не, Бог има еднакво отношение към нас. Когато постъпиш зле Бог не мисли, че си лош, но Бог мисли, че не си постъпил разумно. Той мисли, че злото е вън от тебе. И когато постъпиш лошо, Бог мисли, че си добър! Добрият човек има възможност да направи зло и добро. Вие разбирате добро и зло другояче. Да направиш така, че тия две сили да се хармонизират. Например, аз мога да кажа на някой човек меко, любезно: Ти си лош човек, и нему му е приятно! Ще му кажеш меко: „Ти си много лош“ – ще се позасмееш малко. А пък някой път казвам някому: Много си добър, а пък го гледам много сериозно.

Добротата е опасна в едно отношение. Да допуснем, че ти си учител и ученикът не си знае урока. И ти му туряш бележка „пет“. Един разумен ученик ще съзнае, а пък онзи, който не е разумен, ще каже: „Пет ми тури“. Втори път пак не си знае урока и пак му туриш пет, и го прекарваш от четвърти клас в пети с петорки. Дойдат други учители, те нямат това разположение и този способният ученик, който имаше петорки, сега гледаш, че има двойки. И те казват, че той е съвсем неспособен. Да, при добрият учител в четвърти клас е бил способен, а при тия взискателни учители той не е така способен. Не желайте да ви прекарват, когато сте неспособен ученик, с високи бележки. Когато не сте толкоз способен, по-добре е да минавате с три, защото инак в по-горните класове ще се покаже вашата неспособност. Ученикът, който не е способен, в горните класове всякога ще покаже своята неспособност.

Някой път постъпвам много добре и не го харесвам. Според тая теория аз съм много по-добър в тоя случай отколкото трябва и тогаз тия, при които ще отидете, ще бъдат много взискателни! Вие ще кажете: „От Христос?“ Вие още не познавате характера на Христа! Казва се там, че ще дойде един ден гневът на Агнето. Онзи метал ще мине през огъня. Вземете предвид, че златото за да се пречисти трябва да мине през висока температура. Не е лоша високата температура. Трябва да се стопи, а не да изгори. Та казвам: При високата температура не трябва да горите, а трябва да се стопите и да се пречистите.

Идеята сега е: Не злоупотребявайте с Божията любов. Ти, ако обичаш един човек повече отколкото другите, ти злоупотребяваш с Божията любов! Ще бъдеш както Бога!

Ако обичаш един човек, понеже той ти прави добро, ти не си разбрал любовта. И ако го мразиш, понеже ти прави зло, пак не разбираш злото. Ти съзнавай, че неговата постъпка е добра или лоша, но не влагай това в живота му, което Бог не влага. Бог му е дал един живот и той е злоупотребил със своя живот. Ако тая красива жена накара 10 души да се бият и да си пукнат главите, кой е виновният? Тя е виновната. Тя използува своята красота. Тя да каже: „Ако искате да имате моето благоволение, не искам да се карате за мене. Към всички вас ще бъда еднаква“. А пък за нейното тщеславие тя иска да се бият за нея. Тя да каже: „Вие ще ме оставите свободна. Можете да ме обичате. Нямам нищо против това. Но не искам заради мене да се биете“.

Между всички вас се зараждат известни неща. Все си имате свои симпатии. В окултната наука към всички трябва да се стремите да бъдете еднакви. Аз не искам да бъдете светии, но да бъдете справедливи. Защото в своите чувства към едни сте изобилни, а пък към другите не сте изобилни. Но трябва да знаете, че както постъпвате спрямо другите хора, така ще постъпва и Бог спрямо вас. Сега идеята е: Бог винаги оставя да изпитаме нашите мисли, чувства и постъпки. Бог постъпва спрямо нас както ние сме постъпвали.

Той винаги докарва да опитаме всичките наши мисли, чувства и постъпки. Каквото правиш, ще ти го правят. Бог иска да ни докара в съзнанието да не подценяваме доброто и да не надценяваме злото. И да дадем на доброто и злото съответната цена. Когато дойде лошият Дух Сатана в съвета Господен, Господ говори с него. И казва му: Обърна ли внимание на моя раб Йова? И този Дух е много умен. И пита го Господ: Ти какво мислиш? И Духът му казва. Тогаз Бог му казва: Давам ти власт да го опиташ. И отиде дяволът да го опита. Понякой път лошите духове ви изпитват. Това е въпрос на вашето неразбиране. Какво може да ме изкушава един лош дух? Аз съм роден да не ям месо. Какво ще ме изкушава един лош дух мен? Както това момче във Варна, комуто давам 100 лева, и той казва: „Не искам повече от 20 лева. Толкоз ми трябват“. Или както този дервиш, който иска 10 пари! Представете си, че вие имате 20 каси пълни със злато. И какво ще ви изкушава това, че видите у някой човек 2–3 наполеона. Може ли да се изкушавате? Но идеята, че нищо нямаш, това може да ни изкушава. Та първото нещо: Вложете идеята да осветите Името Божие, дето и да сте на земята. Най-първо считайте, че живеете за Името Божие. Христос казва на едно място: „Така да просветнат вашите дела пред человеците, че като ги видят да прославят Отца Вашего, Който е на небесата.“ Така да живеем, че като ни видят, където и да е, да кажат: „Ето, това се казва хора, които живеят по Бога“. Да бъдем образец. Аз не искам да стана добър, но да проявя своята доброта. Аз не искам да стана умен, но да проявя своя ум. Имам ги, но трябва да ги проявя. Искам да проявя своята доброта и разумност, както е благоугодно на Бога, а не да угодя на хората. Всички трябва да се стремим да бъдем благоприятни пред Божествения Дух. И Бог като си обърне погледа, да види, че онова доверие, което ни е дал, ние го оправдаваме; и че ние освещаваме Неговото Име. Та добър и умен човек е онзи, който никога не забравя Господа в своите мисли. Добър и умен човек е онзи, който никога не забравя Бога в своите чувства. Добър човек е онзи, който всякога е справедлив спрямо всички. Да бъдем еднакво справедливи в постъпките си, да бъдем добри в чувствата си, да храним еднакво добри чувства към когото и да е. Макар и да виждаме една лоша постъпка, да бъдем снизходителни и да кажем: „Аз се научих от Него“. И да не забравяме, че на земята сме за да извършим Волята Божия. Вие сте дошли тук, за да се проявите, че сте умни, че сте добри и за да проявите, че вашите постъпки са справедливи. Вложете справедливостта, добротата и разумността, в която да се осветява Името Божие, понеже ние сме в една епоха, която е епохална. Старият живот си отива, старите разбирания си отиват, старият порядък си отива. И иде нещо ново в света. И ако ние не сме готови да приемем това новото, ще се намерим в едно противоречие. Не е въпросът да ви се проповядва какво има в онзи свят.

Вложете Любовта в главата си. Вложете Мъдростта в сърцето си. И вложете Истината във вашите постъпки. Във вашите земни постъпки трябва да се управлявате от Истината, чувствата – от Мъдростта, а пък Любовта трябва да управлява главата. На това като положите живота, може да се създаде едно ново общество. Така ще се проявява както трябва Невидимият свят. А пък сега Любовта не е в главата ни. И Мъдростта не е в сърцето ни. И Истината не е в постъпките ни. И вследствие на това, работата не върви. И като срещнете Истината, поканете я.

Пишете сега по едно писмо на Истината. Пишете едно писмо на Мъдростта. Пишете едно любовно писмо на Любовта, да дойде Любовта във вас. Да дойдат и Мъдростта, и Истината във вас. Вие сега все искате да бъде Любовта във вашето сърце. Аз ви казвам: Не! Не! Любовта в сърцето е опасна, но в главата е безопасна. Любовта и в постъпките е опасна. Любовно като постъпваме е опасна работа. Я една жена да пипне любовно ръката на един мъж и тя ще запали чергата му. Тя не трябва да пипа този мъж. Той няма нужда от пипане и гладене. Това е пиянство. Не трябва да пиеш от тая чаша. Така всички хора са се осакатили в света! Любовта трябва да бъде в човешката глава: Любовта трябва да бъде в свещената мисъл да се освети Името Божие.

В сърцето да дойде Царството Божие и Неговата Правда, а пък във вашите постъпки да бъде Волята Божия.

Или Славата Божия – осветяването Името Божие; Царството Божие и Неговата Правда; и Волята Божия.

Отче наш.

Проявете диханието, което Бог е вдъхнал първоначално във вашите ноздри. А не да го търсим сега в този живот.

6 ч. 45 м.

Гимнастически упражнения

XVII година.
23 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 9 март 1938 г., сряда, 5 ч. с.
Небето чисто, звездно. Времето тихо и меко.
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, има, бог, сега, хора, всички, може, добър, съм, живот, казва, любов, земя, искам, пари, път, ден ,

Общ Окултен клас , София, 9 Март 1938г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder