НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Радвайте се и веселете се

Радвайте се и веселете се

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, хора, мисли, дойде, сега, земя, бог, всички, цвят, път, ден, аз, живот, казвам, стане, казва ,

 Неделни беседи , София, 6 Март 1938г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

Духът Божи.

Ще прочета част от 18 стих от 65-тата глава на Исая: „И веселете се и радвайте се всякога в онова, което създавам.“

На здравия човек всичко е приятно, на умния човек всичко е разумно. На глупавия човек всичко е глупаво, на болния е точно обратното. Това са тъй наречените афоризми, противоречия. Всинца вие сте писатели, създавате афоризми, пишете цели съчинения. С всичките афоризми (сте) много красноречиви. Неприятността е там, че няма кой да чете вашите съчинения, нямате публика. Има голямо производство на такива афоризми, във всеки дом като идете, ще намерите даже и малките деца, и те са почнали да пишат по този начин. Всичко туй е хубаво. При сегашните условия, както живеем тук на земята, какво трябва да се прави. Защото има три категории. Едни минават за светски хора. Религиозните хора считат светските не са по сърцето на Бога, грешници са. А пък светските хора казват за религиозните, като идете при този религиозен маниак, глупак, няма ум. Всички религиозни хора са все такива глупави. Оставете да се молят на нещо. Религиозните хора какво казват за светските, че има нещо, което не е по Бога. И в религиозните хора има нещо, което не е по Бога. В миналото, кое не е било по Бога? Че религиозните хора са правили такива богове, направени от злато или пък от нещо друго и ще коленичат пред него да се молят. Очакват от него да ги спаси. Ето една религиозна глупост. Сега пък светският човек, къде е неговата глупост? Той не вярва в идеала, не ходи да се моли на идеала. Той ще си направи един апартамент или една къща от 3–4 етажа, ще вземе да ги дава под наем и от първия етаж ще вземе 3–4 хиляди лева и от другите по толкоз, та ще взима по 10 хиляди лева, осигурява се и казва: „Мен ми върви работата.“ Дойде един пожар, отиде къщата, развали се планът, отиде идеалът. Това е пак идеал. Той няма една положителна наука. Едно земетресение стане, някоя голяма буря дойде, къщата не е осигурена. Някой казва: „Пари да имаш в банката.“ От голямата криза в Америка фалираха повече от 10 хиляди спасителни банки, спестовни каси, в които американците пестяха парите си за черни дни, по 200–300 хиляди долара, и в една криза 10 хиляди банки капиталите им изчезнаха. Къде отидоха? Парите ядат ли се? Фалираха всичките банки и хората се спасиха. Другото заблуждение е, ние се спрем понякой път и казваме: „Да бъдем искрени.“ Едно прасе поят го, хранят го по 4–5 пъти на ден, готвят го за Коледа и като дойде Рождество Христово, когато се е родил Христос, започват всичките свини да плачат. Тогава българите изобщо мушкат свините в сърцето или им прерязват гърлото. Питам: Ние постоянно като ядем, някоя сестра или някой брат гледам, понапил се малко, дойде Коледа, погледнеш, разболял се. Някой път го заколят, погледнеш, дръпнали го, дупнали го някъде, отишъл братът. Казвате: „Здрав беше.“ Не е ли той изваден от кочината? Де са го дупнали, къде са го турили? Ние сега се заблуждаваме и казваме, че той отишъл при Господа. Прави са. Свинете, когато излязат от кочината, къде отиват? Тя, докато е в кочината, е била в кална къща. Щом излезе от калта, отива при хората, вече ѝ дават уважение и почитание, седи на трапезата на човеците. Свинята влиза да живее в хората. Следователно от свините, като умрат, отиват да живеят в хората. Не (е) ли туй право, може ли да го отречете? Следователно, като извеждат свинете из кочината, те кряскат и казват: Много се радваме, че ще ходим при хората. Макар да грочим, ние се радваме. Дотегна ни тази кал. Там като отидем ще има юрган, кресло. Тук нищо нямаме. Ще имаме вилушки, удобства, не е ли хубаво свинете да излязат из кочината навън? Горко на онези свини, които не са в кочината. Друг афоризъм, ние седим в света и се оплакваме от големите страдания, които имаме. В какво седят големите страдания? Че има страдания, има. Но някои страдания са спасителни и трябва да страдаш, за да се спасиш. Някой път страданията идват от голямо щастие. Запример, някъде идеш, хората от любов са приготвили толкоз хубаво ядене и за тяхен хатър, ако си кумец или кръстник, за хатъра на кръстника или за хатъра на кръстницата или за хатъра на децата им, ти пиеш все по една чаша винце. Не е лошо човек да пие за кръстника, за неговото здраве, после за здравето на кръстницата, за здравето на малкото кръстниче. Разправя един американец, който се познавал с един китаец и го поканил на гости китайският мандарин, дал му едно угощение, на което имало 40 вида яденета. 40 блюда му сложили и от всичките по китайския обичай трябвало да вземе по малко. Китайците са много ядливи. Този американец казва, че след това две седмици не е могъл да дойде на себе си.

Та казвам: При сегашните условия всичките ваши стремежи, които имате, са много добри. Яденето, което употребявате, не е лошо, пиенето не е лошо. Казвате на хората да пият. Който пие вино, казвате да пие вода. Не му казвайте не пий вино, но като го срещнеш, кажи: Пий вода. По-хубаво пиво от водата няма, най-хубавото пиво е водата. Пий вода! Пий вода! Пий вода! Питат някои какъв е вътрешният смисъл на живота? Вътрешният смисъл на живота са страданията и радостите. На земята ти ще опиташ онзи контраст, който седи между страдания и радостите. Ще кажеш, защо е тъй? Скръбта и радостта съставят едно цяло. Ти гледаш, че на земята са раздвоени, но те съставят едно цяло. Ако вземете краката надолу. Левият и десният крак са раздвоени. Левият крак има 5 пръсти и десният има 5 пръсти, разделени са интересите. Всеки крак се нуждае специфично от храна, от кръв. Тия двата крака са съединени в тялото, служат на един и същи господар, изпълняват една и съща длъжност. Веднъж единият е на почит, веднъж другият е на почит. Когато единият се повиши, другият остане назад. Онзи господар обича туй положение. Ако ти турят и двата крака едновременно да вървят напред, и двата не може да вървят напред, все единият трябва да тръгне напред, а другият да остане назад. Този, който остава назад, който не разбира закона, този, който остава назад, е тил. Левият като иде напред, десният е тил. Следователно, щом имаш фронт, трябва да имаш тил. Всеки крак, който остава назад, той е тил.

Сега, защо са страданията в света, вие не може да си обясните. Ще ви дам малко обяснения върху страданията. Аз не съм за страданието, както вие го разбирате. Страданието е атмосфера. Малко влага трябва да се дигне, да се помрачи малко Слънцето, понеже всякога на земята, ако сме радостни, нищо няма да остане, всичко ще изсъхне. Скръбта е потребна да дойде някой път, да се заоблачи. Проветрение да има, да стане една промяна. След туй пак да се проясни и пак да дойде радостта. Ако небето е винаги облачно е една крайност, ако винаги е светло, е другата крайност. Затова Бог направил така, че половината от живота ще бъде облачен, а половината весел. Защо е така? Защото така е най-добре на земята. Който от вас не е доволен, нека даде един план. Комисия има, която ще заседава и ще изпратим плана, те са готови да го приложат. Най-първо ще го приложат на вас. Онзи, който не (е) влизал в скръбта, не разбира. Ти идваш да живееш в скръбта. Вие само сте чували за скръбта. Каквото вестниците пишат. Вие трябва да влезете в скръбта и да видите, че тази работа не е така, както се описва. Има нещо преувеличено, пак и радостта не е така описана. Трябва да влезете в радостта, да поживеете и да видите какво нещо е радост. Да поживеете в скръбта и в радостта и като бъдеш в едното и в другото положение, ще си съставиш една ясна представа. При голямата радост на земята, животът щеше да се съкрати по-скоро. В голямата радост животът ще се съкрати, ще изгори човек. И в голямата скръб пак е същото. Скоро ще умре, ако много скърби. Ако променя скръбта с радостта, да ги балансира, той може да живее 100–120 години, 150–200–250, триста, 400 и хиляда години. Той може да живее повече и от Метосала. Трябва да имаш знанията да разбираш тази химия. Химия аз наричам това, химия на радостите и на скърбите. Искате да бъдете щастливи. Вие в понеделник какво правите? Вие в понеделник се опретнете да работите, да чистите, правите туй, което не трябва да правите. Вторник какво трябва да правите? И вторник не знаете какво да правите. Сряда какво правите? И сряда не знаете какво да правите. Четвъртък? Българинът като седял, бил много умен и казва: Понеделник – поседелник, обаче българинът освен че не поседява, жените мажат, перат. Понеделник ще седиш и каквото си научил от неделята да размишляваш, да седиш и да мислиш във въображението си, да помечтаеш малко за велики работи, за богатство, за наука, за красота, за музика, целият ден понеделник да ходиш, да се разхождаш, никаква работа, никакво пране. И слугите, и господарите, всички да си починат. В понеделник какво казва Писанието? Какво създал Бог в първия ден? Той създаде в първия ден красотата. В първия ден даде ония условия, че в понеделник трябва да видим всичко онова, което е красиво, което е създадено от Бога, защото вие не знаете. „Ден“, деница, имат двояко значение. „Ден“ е нещо, което е доволно, което съдържа някаква тайна, някаква наука, сила, нещо благородно, туй е ден. Да знаеш всеки ден да живееш. Всеки ден носи едно благо със себе си. Ако знаеш ти този ден, после не само деня, но трябва да знаеш и първият час какво носи. Среднощ като дойде, после вторият, третият, четвъртият, петият, шестият, дванадесетият час. Всеки час трябва да знаете какво носи със себе си. Я вижте вие в музиката, когато някой капелмайстор дирижира, той обръща листовете и с палката върви, всичките минават, определено е как трябва да се пее, някъде по-бързо, някъде по-бавно, някъде тихо, някъде силно. Ако те нямаха този репертоар, как щяха да свирят? Ние казваме: „Трябва да се живее.“ За да може човек да живее на земята, той трябва да има един отличен стомах. Той трябва да има едни отлични гърди, бели дробове и един отлично устроен мозък. Това са три врати, през които Божественото благословение може да дойде. Чрез устата, в стомаха ще дойде едно благословение. Чрез дробовете ще дойде друго благословение в гърдите и чрез неговата нервна система, чрез очите, и чрез тях отвън ще дойдат Божествените благословения. Ние дишаме и не знаем. Ще дишате. Някой иска да му се продължи живота. Ако ти дишаш бързо, твоят живот ще се съкрати. Ако всяка секунда направиш една вдишка, в една минута ти дишаш 60 пъти, ти не можеш да живееш повече от 10 години. Ако съкратиш на две секунди, имаш условия да живееш 20–30 години, ако съкратиш вдишките на 3 секунди, колкото намаляваш, по-добре е. Ако дойдеш до 1 минута да вземаш 10 вдишки, ти ще продължиш живота и тъй ще бъдеш по-спокоен, по-тих. Някой път, когато си нервен, неспокоен, бързо дишаш, спри се малко, не бързай. Казвате: „Да вярваме в Господа.“ То най-първо Господ няма да дойде толкоз бързо. Да ядеш, в една минута да вземаш 20 обяда, това е голяма лакомия. Или за една минута да вземеш 60 обяда, не е ли това лакомия? Че нямаш такъв бюджет. Ще намалиш на 30 обеда, на 20 обеда и пак е много. 10 обеда и те са много. Казвам: Нормално е сега на земята 10 вдишки на минута. Човек, за да бъде нормално здрав, трябва да взема 10 вдишки на минута. Тъй плавно ще дишаш. Някои от вас дишат бързо. Значи ти приемаш гостите и много бързо след туй ги изпращаш, не се позволява. Гостите как си ги приел? Ти ще ги приемеш почтено и ще ги изпратиш. Като излязат, ще кажеш: „Много ви благодаря за услугата, която ми направихте. Много благодаря на моя баща за благото, което ми изпрати чрез вас, поздравете го.“ Тогава трябва да започнем да пишем по едно писмо. Щом като кажеш: „Поздравете баща ми“, веднага в небето всичките звънци зазвънят: „Ало, еди кой си много здраве на баща ми праща.“ Вие казвате: „Колко съм недоволен от живота.“ Така живее ли се? Радио е туй. Тогава Господ изпраща една инфлуенца. Другият ден пак си недоволен, праща треска. И после с недоволството всичките болести се редят. Всичките болести са родени все от недоволството. Дотогава, докато дойдеш на Господа да му благодариш и той казва: Снемете всичките болести и те си заминават. Злото в света седи в това, че ние не оценяваме Божиите блага. Всичките наши нещастия седят в това, че ние не сме оценили. Влезте в кой да е дом и ще видите. Аз разглеждам въпроса научно. Де седи болката и как може да се поправи? Има нещо, което може да се поправи много лесно. Всички са недоволни в къщи. Мъжът е недоволен. Жена му не го разбира. Защо е недоволен мъжът? Жена му не го разбира. Децата са недоволни, понеже бащата и майката не ги разбират. Слугите са недоволни, понеже господарите не ги разбират. Господарите са недоволни, понеже слугите не ги разбират. Учителите са недоволни, учениците, всички са недоволни, имат право. Но защо са недоволни? Всички в света имаме нужда от някакво благо. Например, аз привеждам този пример. Да кажем имате един приятел, богаташ, милионер. Какъв подарък на този милионер ще му дадеш? Ако речеш да му купиш едни обуща, ще го докачиш. Ако речеш да му купиш шапка, ще си създадеш беля на главата. Ако му вземеш палто, не може. Този, богатият човек с много малко може да се задоволи, но да знаеш. Стани градинар, посей круши, ябълки, от най-хубавите сортове, занесеш една, две, три от най-хубавите круши и ябълки, тъй едната да бъде от 250 грама или от половина кило, като му занесеш в една тепсия, ще му кажеш: Опитай. Той ще ви бъде много благодарен. Какво иска Господ от нас? Понеже Господ е във всички тия богати, Той, Господ, Той не се нуждае от тях, Той не се нуждае от нашите молитви, дето ходим да го забавляваме, Той не се нуждае от нашите оплаквания, нито от жертвоприношения не се нуждае. Понякой път му е приятно от нашата градина, да вземе от нашите плодове. Нашите добродетели от любов, които се обработват в градината на твоята душа, че от тези плодове да принесеш. От това, виж, Господ е доволен. Господ е доволен, когато те види, че ти се спираш при някоя мравя да я подигнеш. Той вижда, че ти си обърнал внимание на неговите малки същества. На Него е приятно, че ти вземаш тази мравя, тази мушица и ти него ден ще имаш някакво Божие благословение. Минаваш някой път и по пътя виждаш някой човек, който куца, едва се влачи. Казваш: „Защо Господ го е направил такъв да се влачи?“ Няма да се мине дълго време, ще ти дойде беля на главата. Ти си първият човек, който трябва да направиш да се не влече този човек. Той се влече, понеже дяволът го е свързал, той не е свободен. Извади нож, отрежи връвта и кажи: „Ела да се разходим.“ Ние искаме да направим хората щастливи. Помнете едно нещо: Никой човек в света не е в състояние да направи друг човек щастлив. Всеки един човек може да стане условие за щастието за другиго. Човек може да стане понякой път тъй както едно въже. Едно въже, хвърлено във водата, може да стане повод да спаси един човек. Онзи, давещият, се върже с въжето и другият е на брега да го извади. Всичките хора понякой път имат ролята на едно въже. Той влезе във водата да се хване за въжето и някой да го извади навън. Ако вие като въже се хванете, невидимият свят тогава чрез вас ще направи едно добро. Едно въже, което спасява хората, придобива цена.

Казвам: Сега създайте си един нов възглед в света. Вие трябва всички да си създадете една отлична идея за Бога. С тази идея за Бога, която сега имате, вие щастливи хора не може да бъдете. Във вашия ум, ако имате една идея за Бога и да Го обичате, никога не трябва да допускате отрицателна мисъл. Отрицателните мисли ще дойдат в ума ви, но никога не допущайте отрицателните мисли. Те във вас са чужди и нямат нищо общо с Божественото начало. Може да произхождат от човешки източник. Ако пиете мътна вода, не е от първия източник. Тя се е просмукала някъде. Първоначалната вода, която излиза от извора и която не губи от своите качества, е най-хубавата. Как вие разглеждате живота? Този живот не излиза от Бога. Първоначално е излязъл, но този живот, който сега минавате, не иде направо от Бога. Той минал през много други хора. Трябва да се филтрират човешките мисли, трябва да се филтрират човешките чувства, трябва да се филтрират човешките постъпки. Ние трябва да филтрираме нещата. Засега това е необходимо. Как ще проявиш ти любов към Бога? Ако ти се съблазняваш в Бога, знай, че и в тебе ще се съблазняват хората. Ако ти укоряваш Бога, и тебе ще те укоряват. Ако ти не одобряваш Бога, и тебе няма да те одобрят. Ако ти не се отнасяш с другите добре, и към тебе няма да се отнесат. Един и същи е законът, от който никой не може да излезе. Някой като направи погрешка, веднага се отразява. Никаква лоша мисъл не може да се задържи при Бога, тя ще се върне. И доброто, което изпращаме към Бога, като го прославят и като благодарите, и понеже той е по-богат, и туй добро ще се върне. Ако вие се молите, туй благословение е заради вас. Той препраща своята мисъл със своето благословение.

Казвам: Ако Господ сега на земята идва в образа на беден човек и ти кажеш, като го погледнеш: „Какво ходи този бедняк?“, ако ти кажеш: „Това е Господ“, та аз ще ви приведа онзи пример, дето един цар искал да опита своите министри. Имал 12 души министри, разделил царството, дал по една част на всеки да управлява и той инкогнито заминал за странство. Царят се престорил, дегизирал се и започнал да ходи при министрите, посещавал ги като просяк. И един му давал скъсани обуща, други – скъсани дрехи, шапка, той все ги събирал. Какъвто хляб му дали, всички каквито подаръци му дали неговите министри, той ги събирал. След 10 години, като се върнал, повикал министрите си да им даде голям банкет и на този банкет, на всичките министри в един голям пакет им дал подаръци, както сега се дават подаръци. И той дал на всеки министър подаръци. Та и вие в един такъв ден ще приемете такива подаръци, каквито вие сте дали на Господа. Съвременните хора са много невъзпитани в туй отношение. Няма благородство на признателност. Има нещо много отрицателно.

Та казва в 18 стих: „Радвайте се всякога в това, което Господ е създал.“ Бог не е престанал да създава. Ни най-малко туй предназначение, в което се намираме, то не е смисълът на нашия живот, то е временно училище. За в бъдеще нашият живот ще се измени. Условията на живота ще се подобрят. Казвам: Днес вървиш, впрегнал си биволска кола, утре – една волска кола, след туй конска кола, след туй ще се качиш на автомобил, после на аероплан и най-после ще започнеш да пътуваш с бързината на светлината. Един ден хората ще впрегнат светлината и с автомобила на светлината от земята за Слънцето за 8 минути ще идеш и ще се върнеш. Всичко 16 минути. И там ще постоиш 1–2 часа. Тъй щото ти се качиш на автомобила, идеш, следваш някой университет и заминеш, на земята живееш. За 8 минути отидеш, цял ден учиш там и вечерта пак с автомобила се върнеш. Питам: Ако следваш този университет на Слънцето, няма ли да знаеш доста, ами тия превозни средства? Вие казвате: „Ами това може ли да бъде?“ Има същества, които го правят. От земята има хора, които ходят и се учат на Слънцето и се връщат. Къде са те? То не е моя работа да казвам, нито пък ваша работа да знаете къде са. Че има, аз с двете ръце подписвам. Но къде са, не подписвам нито с едната ръка. Нека ви приведа един еврейски пример. Откъде дойде Христос и къде отиде? Той слезе, дойде един ангел и казва: „Благословена, при тебе ще дойде един утешител небесен.“ И след това, когато си замина, дигна се той нагоре и отиде нанякъде. Къде отиде? На Слънцето отиде. Вие ще помислите на това Слънце. Не. При това Слънце има друго Слънце, което не виждате. Вие виждате едното Слънце, има второ Слънце, което не виждате. Вие виждате едното Слънце. Че в човека има три тела, вие виждате само физическото тяло. Има едно Божествено тяло. Двете тела не ги виждате. Те са вътре във вас. Аз говоря научни работи, които мога да ви докажа, но нямам време. Но, за да ви докажа нещо, не само да ви докажа, че има. Например, вие имате вкус на сладчина и вкус на горчивина, за да ви покажа, вие трябва да имате този вкус. За да ви покажа дали има Господ или не, вие трябва да имате туй чувство, с което Господ се познава. Горе на главата има един център, хилядолистник се нарича, той се занимава с Бога. Пред себе си нагоре може да видиш Господа. Отгоре ще видиш Господа. Винаги, като седиш, умът ни е насочен някъде, нагоре е насочен, оттам иде силата. Казвам: Всичките аргументи, които може да се приведат дали има Господ или не, този въпрос моментално може да се реши, както ви дават една бучка захар, веднага може да ви убедят, че е сладка. Толкоз време ще вземе, за да ви убедят дали има Господ или не. Разправяше ми един познат една своя опитност. Казвам: Ти си на кръстопът. Този път, по който вървиш, ти дълго време на земята не може да останеш. Защо не може да останеш дълго време на земята? Защото животът от живота идва. Едно дете, което е родено от здрава майка, е здраво дете. Едно дете, което е родено от болна майка, е болно дете.

Казвам: Безсмъртието, което ние търсим, то не може да дойде от хората. Безсмъртието в живота ще дойде от Бога. Следователно, ако ти не се държиш свързан със своята мисъл, какво ти костува? Не е необходимо да знаеш какво нещо е Господ. Да имаш за него външна форма. Ти трябва да мислиш, че в Бога е този живот, непреривният живот, щастието, блаженството, разумността, във всичко туй е Бог. Ти разрешаваш една задача. Да кажем, един студент разрешава една задача, мъчна задача, според правилата в математиката по един начин, по друг начин. Ти седиш, отправяш ума си към Бога и казваш: „Господи, как да разреша тази задача?“ Някой път не се минава 1, 2, 3 , 5 минути или 15–20 минути, ще дойде, веднага всичко отведнъж става ясно. Задачата се представя пред тебе ясна.

Та казвам: Сега трябва да се пречисти нашият ум. Умът трябва да се пречисти на човека, за да възприеме ония трептения на духовния свят, чрез които може да се поправят сегашните погрешки. Запример, на какво се дължи сиромашията? Всичките тия сиромаси, които са недоволни, едно време са били богати хора. Всичките руски аристократи в този преврат, който стана, всички се преродиха, излязоха, изгониха ги, изгубиха всичкото богатство. Не вярваха в Русия в прераждането. Има прераждане, което става на 20 години. Онези, които туриха този ред на нещата, постъпиха несправедливо. Всички едни други се изтрепаха. Всякога човек трябва да бъде справедлив. Казвате: Как се изтребиха? Трябва да знаеш и ти да създаваш един ден. Ако този дом го създадеш върху една недобра основа, този дом ще бъде пометен. Грешните хора нямат шанс да живеят на земята. Само праведните са определени да бъдат наследници на земята, а грешниците не. Няма да се минат може би 100–200, хиляда години и в края на краищата земята ще бъде освободена от всичките грешни хора. Сега вие имате убеждение, че лошите хора са в света, които благуват. Много се лъжете. По-нещастни хора от лошите хора в света няма. Кажете ми един, който е лош, че е благувал. Не се самоизмамвайте. Даже религиозните хора, след като влязат в религията, не може да търпят другите хора. Те считат, че другите хора, които не вярват като тях, ги считат за противници. Всякога една жена, когато не мисли като нея мъжът ѝ, счита го за противник и мъжът, когато жената не мисли като него, я счита за противница. Не е необходимо една жена да мисли като един мъж. Защото хубостта на една мисъл седи, че ти си мъж и мислиш, и като тебе друг мъж няма. Всеки от вас, както е направен, няма второ лице на земята. Няма някой като вас точно тъй да мисли. В туй седи красотата на нещата, в туй голямо разнообразие, което съществува. Да кажем, ако вас в живота ви се случат големи неприятности, които съществуват, вие ще видите, че за в бъдеще ще се оправят, че са за ваше благо, за ваш подем, за вашето развитие. Сега, ако вземем ние разсъждаваме по следния начин. Бъдещият метод изисква един нов метод за прилагане. Един човек, който не мисли, защо не мисли? Защото мисълта подразбира подбуждение на човека. Как ще мислите в Божествения свят? Да мислим. Как мислят в Божествения свят, как мислят в духовния свят? Как мислят в човешкия свят? Не само нашите човешки мисли. Тъй, както всичките хора мислят, но да вземем цялото човечество да мисли. Не само както един мисли, да мислим както богатият мисли, да мислим, както бедният мисли, да мислим, както поетът мисли. Да мислим, както философът мисли, да мислим, както съдията мисли, както учителят мисли, както работниците, тъй да мислим. Да вземем тази мисъл в нейната всестранност, тъй да мислим и да видим какво ще бъде разрешението.

Та казвам: Три начина има. Ако вие не може да мислите, както Бог мисли, ако вие не може да мислите, както ангелите мислят, ако вие не можете да мислите, както хората мислят, вие нищо не може да постигнете. Щом може да мислите, туй е вече третият принцип, да мислиш, както хората мислят. Ти започваш вече със закона на хармонията, влиза музиката в света, върху която е създаден целият свят. Запример, една майка щом се роди нейното дете музикално, майката как изказва думата? /Учителят удря стъклената лупа./ Чувате един тъп тон, той не се дължи на стъклото, но от звука на този метал, който не е музикален. Той е един отглас на дисхармония. Понякой път ние сме отзвук. Нашият живот е отзвук на една дисхармонична среда. Понеже външната среда е дисхармонична, влияем се от тази среда. За да поправиш живота си, ти ще го построиш на музикални основи. Например, вземете речта. Как бихте изпяли „Пейо, пея“, един сложен тон. Музикалната гама на речта, коя буква съставя „П“-то в български език? Туй число коя буква е? Тя е петнайстата буква. „П“-то, както се пише, то е един музикален тон. Приблизително съответствува „П“-то на музикалния тон „сол“, но в музикална гама и понижена. „П“-то е понижено с половин тон. Коя е гамата? „Сол“ е понижено. В понижението на една гама какво означава да се понижи един тон? Каква е философията на живота, при която искаме да живеем? Понижението е един метод за възприемане, възприемаме нещо, задържане в себе си всичките ония положителни тонове. Поглъщаш тоновете в себе си. Имаме тонове, които са повишени. „Сол“ повишено дава, „сол“ понижено взима. Кога „сол“ се понижава? Щом е болно, понижава се, събира енергия. Щом стане здраво, вече е повишено. Тогава здравето излиза. Сега в музиката казвате, един тон да се понижи. Трябва да се понижи, понеже в онзи котел, в машината, трябва да се турят въглища, за да се превърне водата на пара. Като се изпари водата, парата е понижена. Парата в един локомотив е „ре“ на работата. Тази буква „ре“ показва, че трябва да се повиши в механика. Да кажем, ти имаш едно име. Да кажем имате името Павел. „С“-то беше в понижена форма и тогава от „С“ минава в „П“, повишено е. Савел музикално минава в Павел. Но „П“-то вече е повишено, „сол“ станало. След това виждаме това „Сол“ казва за себе си: „Аз ви родих“. Павел знаеше да пее, да мисли философски. Имаше една отлична мисъл. Вие казвате, че Господ ви е научил. Господ ви е пратил на земята да се учите. Вие от небето сте слязли на земята да се учите. Вие чакате сега да идете да се учите. Че туй е безпредметно. Що е търпението? Предметно учение. Що е сиромашията? Предметно учение. Що е богатството? Предметно учение. Що е поезията? – Тя е предметно учение. Поетът е един, който композира. Поет в музиката има. Като четеш един поет, музикално съчетание има, наредени, турени са в гама. Някой път ще видиш някои стихотворения са мажорни, а някои минорни. Като четеш, в мисълта ще възприемаш много от стихотворението, от онази сила, която ти е потребна. Във всяка една дума в дадения случай се съдържа сила в себе си. Мене ми разправяше един българин, когато бил в Америка. Бях, казва изпаднал в едно голямо отчаяние, не ми се искаше да живея, в отчаяние бях. След като се молих, той бил евангелист, направих много работи и вече ми се струваше, че моята работа се свърши. Един ден чувам, че в съседната стая се пее. Пее някой на английски една песен: „Където и да си, аз за тебе мисля“ и изведнъж само думите чувам. Онази пее на английски: „Където и да си, все за тебе мисля.“ Изведнъж дойде мощна сила в мене, въпросът е свършен. Чух гласа на Бога: „Където и да си, аз за тебе мисля“ и до вечерта моите работи се оправиха и в душата ми не остана сянка от съмнението. Казвам: Светът е разумен, във всичките тези хора Бог живее. Бог е в тях и аз ще изпълня волята Божия, за всичко съм готов. Каквото и да дойде, аз ще го приема. Няма да възразявам. Станах по-радостен. Всичките страдания дотогава се превърнаха в една вътрешна радост. Целият ми вътрешен мир се обърна, понеже повярвах, че има Един да мисли заради мене, че „Където и да си, аз за тебе мисля“. Само за онзи, когото обичаме, за него мислим.

Казвам и на вас: Където и да сте, вярвайте, че Господ за вас мисли. Щом мисли за вас, значи обича ви. Тогава възприемете туй учение: Където и да ходите, има Един, който мисли за вас, където и да съм, Той мисли. Туй е новото, което Господ създава сега във вашите души. Дръжте новото учение, то е за новия свят. Дето и да сме, Бог мисли заради нас. Ние сме дошли на земята да изпълним Неговата воля. Да я изпълним тъй, както разбираме. Както разбирате, много добре я разбирате. Ако изпълните както разбирате, много добре разбирате. Ако изпълните както обичате, по-хубаво изпълнение от това няма. Сега, ако ние пеем в един квадрат 4-ма души, един сопран, друг алт, тенор и бас. Трябва ли да пеят както сопрана, или да пеят както алта, както тенора или баса? Трябва ли да пеят като мене? Не, всеки ще пее своята част. И басът ще пее, но неговото място е последно. Сопранът и алтът трябва паралелно да вървят. Всички заедно като се съединят, образуват един ансамбъл. Много хубаво пеене е туй. Сопранът отгоре слиза, басът отдолу възлиза. А пък алтът иде отдясно, тенорът отляво. Образуват един кръст на движение. Този кръст като се завърти, образува един цял кръг. Имате вече хармония. Сопранът е отгоре, басът е отдолу, алтът е отдясно и тенорът отляво към центъра в дясно. Дето се посрещат, там се образува. Всички ние в един ансамбъл ще пеем сега. Кой е сега вашият основен тон? Вие, да кажем, искате да станете богат човек, но за да станеш богат човек, ти трябва да знаеш законът какъв е. Ти трябва да минеш като житеното зърно, да те посеят в земята. Богатият човек трябва да го посеят. Когото посаждат в земята, богат човек може да стане. Онзи, когото не са посаждали в земята, богат човек не може да стане. Онзи, който е посаден в земята, богат може да стане и учен може да стане, и светия може да стане, и талантлив може да стане, и гений може да стане. Трябва да минеш през тия изпитания на житеното зърно. Показва, че знание трябва. Житеното зърно, щом се зарови в тази материя, то започва да мисли и веднага то преодолява всичките мъчнотии, пробива земята и започва да възприема слънчевите лъчи. Тогава? Житеното зърно разбира свойствата на червения лъч. Чрез свойствата на червения лъч приема живота. Чрез свойствата на портокаления лъч, своята индивидуалност. Чрез свойствата на жълтия цвят възприема силата да расте, укрепва своята мисъл. А чрез зеления цвят добива сила да расте. Чрез синия цвят укрепява своето сърце. А чрез виолетовия цвят укрепява своята сила. Изкарва цялата гама, до, ре, ми, фа, сол, ла, си. Цялата музика е създадена от слънчевите лъчи. Започва от червения цвят до тъмно-синия. И там има полутонове. Само че в светлината има полутон, три тона, четири тона. Когато сегашната музика е на физическото поле, сегашната музика е еволюционна музика. Индусите са имали инволюционна музика, индусите развиха 4-ри тонието, но развиха само своя ум. Египтяните развиха 3 тона. И чрез всеки развиха своето сърце. Сегашната култура, която подобрява развиването на челото, на най-грубата материя в човешкия организъм. Сегашната материя е, за да се организира правилно човешкото тяло. И за в бъдеще ще влязат 3 тона, 4 тона и тогава с хармонията ще имаме заедно възможност мъчнотиите, които имаме сега, да ги премахнем. Запример, ти имаш една болест, може да ѝ пееш и да оздравееш. Сега не е лесно да говориш, понеже има толкоз лекари. Ако всичките бяха музикални и да лекуват така, какво щеше да стане с лекарите? С музика, да кажем, ако навсякъде се разрешаваха въпросите и ако светът щеше да се оправя с музика, какво щяха да правят хилядите адвокати, като няма дела? При сегашните условия какво щеше да стане? Туй е само за напредналите хора. Лекарите може да ви бъдат само съветници, вие сами трябва да се лекувате и ще опитате вашата вяра, ще пеете. Заболи ви лявото коляно, ще му пеете. Ти седни, плати на някой да му попее. Иди при някой и без да знаят, кажи: „Направи ми една песен за лявото коляно, боли ме коляното. Колкото искаш ще ти платя, и 500 лева да е.“ Попееш на едното коляно или на другото. Ти отидеш пак и кажеш: „Направи ми една песен за дясното коляно.“ Онзи ти направи една песен и ти оздравееш. Ти вече имаш една рецепта. И като намериш, че друг го боли коляното, кажи: „Да ти предам препис от мене. Да ти дам една песен. Попей си я.“

Сега, новите неща. Трябва да пеете по три начина. Аз застъпих само музиката. Най-първо, ще се спреш и ще пееш с ума си, ще си туриш двата пръста на двете страни на челото, на слепите очи, на ръбовете и като започнеш да пееш, започваш да чуваш тоновете в челото си, като че ли излизат. Да чуваш песен. Туй като постигнеш, ще си туриш двата пръста под лъжичката и пак да пееш. Като си пял горе и като си пял долу, тогава ще имаш едно отлично пеене. С туй пеене може да сториш каквото искаш, но щом тук не може да пееш, ти и през гърлото ще имаш едно обикновено пеене. Сега не зная дали вие сте слушали да говориш с устата си, едновременно да чуваш туй говорене да преминава в песен. Като ти говори някой, да чуваш, без да си мърда езика. Направете този опит да слушате отвътре. Да чуваш, че именно някой ти говори вътре в тебе. Туй е духовно положение. Някои казват, че говорели духовете. Аз съм против, не обичам кривите работи, не обичам изопачени неща. Има същества, които са разумни, слушат много добре, слушат около вас, слушат така. Сега, ако ви кажа, вие какво ще разберете. Казва: Събрал такива лъжи от оня свят. Ние не виждаме. Хубаво в събранието мирише. Нали казва, трябва да виждаме. Миришат хората. Да, миришат. Ти с обонянието си чувствуваш. Не ги виждаш. Гледате хората. Някой път седите и гледате как са се изменили техните лица. Лицата вземат такъв израз, като на ангели. Светлина излиза. Някой път очите потъмнеят и постоянно става помрачаване на лицето. Та когато дойде да действува духовното тяло на човека, погледнеш, веднага светнало. Тялото взема един устой. Щом дойде физическият човек със своята обмяна, свива се. Онзи, духовен човек, е музикален, във всяко отношение е музикален.

Казвам: Туй, което Бог сега е създал заради нас, ние трябва да възприемем Божествения дух, за да се постигнат желанията. Понеже вие сте дошли на земята и искате да имате някаква слава. Тия блага отникъде няма да ви дойдат. Ти своето здраве отникъде не можеш да го вземеш. От въздуха, от храната, от светлината. Ти своя живот не можеш да го подигнеш от мисълта, от чувствата, от твоите постъпки, от човешката мисъл. Ти ще извадиш сила да се подигнеш. Здравето ти ще го добиеш от светлината. Малокръвен си, обикни светлината, обикни червения цвят. Като иде светлината, лесно е, който знае. Червеният цвят да личи. Той като дойде, освежава човека. Да кажем, ти си се обезсърчил. На тебе ти трябва синият цвят. Още като иде светлината, синия цвят да го видиш. Той е храна за твоето обезсърчение. Или умът ти е забутан, не можеш да мислиш. Тебе ти трябва жълтия цвят. Отдели жълтия цвят и го направи да грее за ума. Защото умът се храни със светлина. Ако ти не знаеш да храниш ума със светлина, ти не може да растеш и да възрастваш. Туй растенията го знаят. Сегашните хора, религиозни и светски, всички трябва да изучават тази наука. Умните хора трябва да се хранят с жълтия цвят, религиозните хора трябва да се хранят със синия цвят. Справедливите и работливи хора трябва да се хранят със зеления цвят. Онези, които искат мощност и благородство, трябва да се хранят с портокаловия цвят. Онези, които искат да бъдат здрави, да не боледуват, трябва да се хранят с червената светлина, трябва да се хранят с червения цвят. Трябва да се хранят с червената светлина, с портокалената светлина, с жълтата, със синята, със зелената, с тъмносинята, с виолетовата светлина трябва да се хранят. Това е едно меню от порцията. Във вторник – с червения цвят. В неделя – с портокаления цвят, а в другите дни, вие ще ги намерите. В сряда – с жълтия цвят.

Тайната на живота седи в любовта. Любовта е една сила. Тя е единствената нормална храна. Когато идва светлината, вие нямате любов към светлината. Вие не може да възприемате тия храни в себе си. За да се храниш, ти трябва да имаш любов. Любовта иде чрез светлината. Най-първо събужда твоя ум. Храната, която ти дават, трябва да знаеш как да я употребиш.

Та казвам: Преди всичко трябва да се изменят ония възгледи за вътрешното самовъзпитание на човека. Външните условия трябва да се променят. Как ще се променят? Външният свят няма какво да се променя, то е работа на Бога. Но специфично светът на всеки един човек трябва да се измени. Човек трябва да вземе голямо участие в промяната на своя свят. Всеки един от вас може да промени своята мисъл. Всеки един от вас може да промени своите чувства. Не да ги измени, но да ги промени. Изменението седи в следното: Ако майката прехрани детето, да не му дава много да яде, да остане гладно, да го оставя по-гладно. Ние, съвременните хора, сме преситени, потопени от страдания, преситени от радости, преситени от неестествена любов. Пресищането някой път много мъчно се лекува. Трябва да се пазим от пресищането в света. Трябва да имате предметно учение. Една муха, която целува белия цвят, казва: Не може човек да се подигне, ако не е чист. Сега ние сме приятели с нея. Но тя хвърка и си прави опита. Намери нещо за ядене тази муха и казва: Колко бих желала да бъда като тия, които тук те слушат. Но глава нямам сега. Колко време трябва да мине, докато дойде до това положение да слуша мухата. Благодаря, че съм на бялата покривка. Ходи, обикаля. Сега аз имам за тази муха особено понятие. Знаете ли колко ми е обична тази муха сега? Като ми е дошла на гости, гледам, приятно ми е. Като че един човек. И тя е творение на Бога. И нея я направи чрез Неговото Слово. Онези същества, които са я създали, са били много умни. Има някои много хубави черти в мухата, които са доста умни. После някои от тях са доста предвидливи. Някой път ще забележите, искаш да направиш нещо лошо и мухата дойде и кацне на носа ти. Казва ти: „Мисли, мисли! Не е право, ти си човек, може да влезеш в затвора.“ Че като бутне някой път и кажеш: „Откъде дойде тази муха?“ Мене ми разправяше веднъж един господин: „Веднъж бях намислил да бия жена си. Отде дойде една муха и таман излизам навън, започва да ме обикаля. Станах да я гоня и забравих жена си.“

Употребете вашето дишане за обновяване на вашия духовен живот. Оправете вашия стомах за вашия физически живот. Изправете вашата мисъл за вашия Божествен живот и възлюбете Господа повече от всичко в душата си. И след като Го залюбите, тогава ще излезете из Него и ще възлюбите вашите ближни. И като се върнете от вашите ближни, възлюбете и себе си. Това е пътят на новата култура: Любов към Бога, любов към ближния, любов към себе си. Това е Волята Божия.

Благословен Бог наш.

Тайна молитва.

23-та неделна беседа от Учителя,
Държана на 6 март, 1938 г., 10 ч. преди обяд.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, хора, мисли, дойде, сега, земя, бог, всички, цвят, път, ден, аз, живот, казвам, стане, казва ,

 Неделни беседи , София, 6 Март 1938г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder