НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Блажен, който яде хляб в Царството Божие

Блажен, който яде хляб в Царството Божие

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, всички, човек, може, хора, баща, бог, себе, хляб, всичко, сега, тенденция, свят, христос, тебе, майка, бъде, истина, жена ,

 Неделни беседи , София, 21 Юли 1935г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Блажен, който яде хляб в Царството Божие“.

Отче наш.

„Духът Божи“.

Ще взема само няколко стиха от 14-тата глава от Евангелието на Лука от 15–29 стих.

Песента „Аум“.

Това, което е полезно в живота, е онова, в което няма никаква тенденция. Всяко нещо, в което има тенденция, то не носи пълната истина. Това е човешко. Всички хора се отличават с една тенденция. Писател пише една книга, но има тенденция в неговата книга, в неговата мисъл. Проповедникът проповядва, но има някаква тенденция в неговата проповед. Майка ражда едно дете, но има някаква тенденция в това. Търговец търгува, но и той има някаква тенденция в търговията си. Във всяка тенденция има известни материални заложби. Някой обикнал някого, има някаква тенденция в това. Не е лошото в тенденцията, в обичта, но няма........ да се освободи от тенденциозното в нея. Лошавината не е в наклона на водата. Този наклон дава стремеж на водата да тече надолу. Без този наклон нямаше да има никакво течение. Ако този наклон е по-голям, тогава устремът на водата е по-голям, отколкото трябва. Тъй щото при тенденцията вие трябва да турите по възможност най-малкия наклон, при който може да става движението.

Казва(т), че трябва да се проповядва истината. – Истината не може да се проповядва. Истината може да се живее, но не и да се проповядва. Как ще проповядваш Истината? Лесно е да се каже „Кажи ми истината“, но за да се каже истината, ти трябва да оживееш, трябва да имаш Любов, и тогава тази Любов ще излезе от тебе, както светлината излиза от слънцето. Когато ние възприемаме светлината от слънцето, даваме ли на някой друг да я приеме, вместо нас? Когато слънцето на обед ни напече, всеки гледа да се скрие някъде под сянка. Като дойдат до 35 градуса температура, хората умират. В Чикаго хората слънчасват от такава температура, умирали от слънчев удар. Аз се чудя на тия хора, които не могат да издържат на температура от 35–40 градуса. На такава температура и мравите не умират, а човек умира. Чудя се на този човек! Слушал съм да казват: Не ходи на слънце с открита глава, че ще слънчасаш. Казвам: Когато глупавият ходи гологлав на слънце, за него има слънчев удар, но когато умният ходи гологлав, умът му се просвещава. Следователно, глупавият трябва да бъде непременно с шапка, а умният може да бъде без шапка. Това не е тенденция. Можете да извадите едно заключение и да кажете: Ами ние, които носим шапки? – Ако сте от умните, хвърлете ги, ако сте от глупавите, носете шапките на главите си. Като казвам, че не сте от умните, това не е тенденция. Не си умен, но си кандидат за умен. Не си свършил още училището, не си професор, но си кандидат за професор по музика. Не си още гений, но си кандидат за гений. Не си още светия, но си кандидат за светия. Тъй щото има възможност за когото и да е, да стане и светия, и гений. Това е въпрос на времето само. При сегашните условия това не може да бъде. Сегашните условия са само едно звено за всички онези бъдещи съчетания, за да станете светия. За да станеш светия, непременно трябва да има някой, който желае ти да станеш светия. Чудни сте вие като мислите по друг начин. Дъщерята става светия, понеже майката, която я ражда, желае дъщеря ѝ да стане красива. Ако майката не желае тя да се роди, и ако не желае дъщеря ѝ да стане красива, от нея нищо няма да стане. Ако Бог не е пожелал аз да се родя, и ако Той не е пожелал аз да бъда красив, от мене нищо не би излязло. Тогава аз ще гледам да изпълня това желание. И ако нещата не станат, както трябва, тогава аз съм причината за това. Ако не станат нещата, както са замислени, това ще внесе едно смущение в ума ми и аз ще кажа: Аз не съм красив. Щом не съм красив, коя е причината за това? Красотата носи сила в себе си. Красивият човек е доволен от себе си. Красивият има мир в себе си. Той има самоупование, той никога не отпада духом. Като го погледнат, всички хора се влияят от него. Но и красивият човек се нуждае от нещо.

„Блажен, който яде хляб в Царството Божие“. Блажен е красивият, който яде хляб, защото ще покаже своята красота. Нещастен е грозният, който яде хляб, защото ще покаже своята грозота. Това са афоризми. Тогава красивият, който яде хляб, мисли, че ще му допринесе нещо. Грозният казва: Дано да съм красив като красивия. Той яде хляб със своето недоволство, вследствие на което недоволството му се отразява. Недоволството е създало почти всички нещастия в света. Не само на хората, но недоволството създаде нещастия и на ангелите, и на боговете, и на различните светове. Пуснеш ли най-малкото недоволство в душата си, оттам насетне ще знаеш, че то е пуснало своето малко краче. Това е въпрос на времето само. Недоволството е причина, за да бъде твоят дом нещастен. И ангелите бяха недоволни от своето положение. Недоволството е разединило света. Те казват, че недоволството било непозната и за тях сила, небивала сила. И ангелите, които участвуваха в създаването на света, на слънчевата система, не останаха (не)доволни. Сега аз няма да се спирам да обяснявам защо са недоволни. Аз не искам да пипам повода на недоволството. Щом не ви обичат, щом чувствувате, че не ви обичат, вие вече сте недоволни. Питам: Коя е мярката, с която вие мерите, че баща ви или майка ви, запример, не ви обичат? Кое е предположението, че не ви обичат или ви обичат. Коя е нормата, с която вие може да покажете, че един човек не ви обича или ви обича? Какво трябва да правиш, когато обичаш някого? На земята ли трябва да гледаш? Ако гледаш много нагоре, турците казват за тебе, че си много захласнат човек. Ако гледаш някого направо в очите, казват, че този човек е много нахален. Тогава как трябва да гледаш: нагоре ли, на земята ли, или направо в очите? Казвам: Нито на земята гледай, нито нагоре, нито направо в очите. Защото, ако гледаш на земята, значи търсиш нещо на земята; ако гледаш нагоре, търсиш нещо нагоре; ако гледаш направо, търсиш нещо направо. Следователно, твоето гледане е тенденциозно и тогава или ще намериш нещо, или няма да намериш. Ако намериш, ще бъдеш доволен, ако не намериш, ще бъдеш недоволен.

Сега, за да разберете известна истина, не се спирайте какво светските хора се спират или както религиозните и учените хора се спират в своите познания. Преди всичко вие трябва да се абстрахирате от сегашните си познания, защото сегашните ви познания един ден ще бъдат нищо. С тези познания след хиляди години вие ще бъдете последни. Сега някой голям виртуоз го считат за гений, а той така малко знае. В бъдеще децата ще свирят много по-мъчни работи от нашите сегашни свирци, които минават за гениални. Ще кажете, че тези неща са предполагаеми, не са предполагаеми. Ето вземете едновремешните арфи, с които са свирили. Арфата на Давида се много отличава от сегашните цигулки. Грамадна разлика има между тези два инструмента. Какво е свирил Давид със своята арфа, когато е укротявал Саула? Ако Давид със своята арфа е могъл да укроти Саула, как вие да не можете със своята цигулка днес да укротите един Саул? Но Давид изгуби това изкуство. Един ден като свиреше, Саул хвърли копието си върху него. Тогава Давид напусна своята арфа и избяга. Знаете ли защо избяга Давид? – В него имаше вече една тенденция. Той хвърли око на царската дъщеря. В Давида имаше едно потаено мнение за себе си. Като влезе в дома на Саула, у него се яви желанието да стане зет на царя и хвърли око на царската дъщеря. Давид не беше скромен. Като четете цялата история, ще видите как се е развалила работата. Саул си казваше: До вчера си бил един овчар и днес се надяваш да ми станеш зет. Може да ми станеш зет, но ще видиш. И той трябваше да избие толкова много филистимци и да донесе краскожията им на Саула, за да вземе неговата дъщеря. Най-после и тя избяга от него. Давид не уповаваше на своята музика, но уповаваше на жените. Аз не говоря тенденция, но казвам: Когато ти уповаваш на парите си, на силата си, на жена си, на децата си, на синовете си и на дъщерите си и т. н., това е тенденция. Ти си напуснал вече Божественото изкуство и си изложен вече на известна опасност. Тези неща са все външни условия, те не са вътрешният смисъл на нещата (в) живота. Докато жена ти е жива, ще ти помага. Но утре като умре, какво ще правиш? Докато парите ти са в банката, ще ти помагат, но утре, като изгубиш, кой ще ти помага? Докато силата е с тебе, ще ти помага, но утре , като я изгубиш, кой ще ти помага? Има неща, които ти всякога можеш да изгубиш, затова трябва да разчиташ нещо на себе си, което при всички условия остава едно и също. С това аз не искам да ви обезсърчавам, но казвам: Вие имате изкуство и трябва да свирите, да укротявате Саула в себе си, но вие най-после хвърляте око на Сауловата дъщеря, и по този начин изпущате арфата си.

Един от нашите видни способни българи отива в Америка на гости в едно видно семейство. Той хвърлил око на дъщерята на това семейство. Като забележил това, бащата казал: Господине, моля ви се да напуснете дома ми. Моята дъщеря не е за вас. Може би в България да е така прието, но тук в Америка не е така.

Питам: В какво седи тенденцията? – Тенденцията седи в това, че този, който седи при тебе, ще му окажеш по-голяма услуга, по-голямо внимание, а на другите няма да окажеш никакво внимание, ще бъдеш небрежен към тях. Вследствие на това пренебрежение, когато към едни се показваш един, а към други – друг, едновременно ти създаваш в себе си две противоположни течения: Едното към себе си, а другото навън. И тогава онзи, към който си внимателен, ще бъде изправен към тебе, а другият, към който си бил невнимателен, ще ти стане неприятел. Питам: Какво ще придобиеш при това положение? Каква философия има в това? Каква философия има в една тенденция? Ако аз обичам една книга за съдържанието ѝ и се уча от нея, в това няма никаква тенденция. Но ако аз взема тази книга и почна да я разнасям навсякъде, да се хваля с нея, за да я продам по-скъпо, в това вече има една тенденция. Тенденция може да има и в нашите възгледи. Някога някой ме пита какви са моите възгледи. Казвам: Няма какво да те интересуват моите възгледи. Те са само заради мене. Моите възгледи нищо няма да те ползуват. Един човек може да има моите възгледи за слънцето, може да има същите методи да се ползува (от) енергиите на слънцето, но в края на краищата, той няма да се ползува от същите енергии на слънцето, от които и аз се ползувам, да разбирам езика му така, както никой друг не може да го използува. Не мислете, че хората се разбират само когато си говорят. Наскоро един млад човек дойде при мене и ми разправи една своя опитност. Сега това е без тенденция, за да мога да ви предам една моя идея как хората могат да се разбират, без да си говорят. Това се случило в един град. Този млад момък срещнал една ученичка, която била в католическия колеж. Той я срещал всеки ден и я обикнал. Но не му дохождало на ума нито един път да я срещне, да я пита как се казва, де живее, в коя улица и в кой номер. Нищо не знаел за нея, но въпреки това я обичал. Същевременно той знаел положително, че и тя го обичала. – Как знаеш това? – По погледа ѝ познавах. Значи има нещо в погледа на хората, по което те могат да се разбират, без да си говорят. Това е вярно. Понякога ние мислим, че разбираме истината, че хората ни обичат, а при това ние сме нещастни. Ние мислим, че сме бла(го)угодни на Бога. А Писанието казва: „Когато пътищата на някой човек са благоугодни на Господа, Той го примирява с враговете му, и неговият живот тече тихо и спокойно“. Тенденция има. Някой казва: Който служи на Господа, него очаква велико бъдеще. Казвате: Че и Христос имал най-голямото нещастие и най-голямото разочарование. – Да, Христос имаше най-голямото нещастие, но и най-голямото щастие. Той е бил най-праведният човек в света. Историята не познава човек с по-големи страдания и разочарования от Христа. Вие имате едно хубаво чувство в себе си. Това не е нищо друго, освен доказателството на това, че Христос е отправил ума си към вас. Това е защото Го обичате. По един или по друг начин Христос се стреми да проследи тези хора. Той иска да просвети тия хора. На някои хора им трябва(т) хиляди години, за да станат християни. На някои и (за) по-малко време могат да станат християни. В това отношение човек е като житото, трябва му известно време, за да узрее. Не мислете, че в една година можете да станете светия. Не е така. За да станеш светия в пълния смисъл на думата, за да вярваш, да обичаш така, както Христос обича, да изпълняваш Волята Му и да разполагаш със силите на природата, както трябва, затова се изисква дълго време. Това семе трябва да узрее в твоята душа. В Христа имаше друго нещо. Той не казваше само, че е блажен този, който вярва, но блажен е този, който изпълнява Волята на Отца. Той е по-блажен. Един от еврейските пророци казваше за изкушенията на Христа. Казано е на едно място, че дошъл сатана и казал на Христа: Ако наистина си Син Божи, направи тези камъни на хляб, да ядат тези хора. Христос му отговори: Не само с хляб ще бъде жив човек, и с всяко Слово, което излиза от устата на Отца. Следователно, не е само в яденето, но и във вярването. Ако ти вярваш в Словото Божие може да дойде сила в тебе, ти си нахранен вече. Сега вие искате да бъдете силни. Ти имаш малко хляб в себе си. Чрез вярата този хляб може да се увеличи. Ако имате вяра и знаете как да извадите енергията от житното зърно, в един сомун хляб ще има толкова сила, която ако можете да извадите, ще се нахраните най-малко 6 месеца.

Днес аз говоря за неща, които са постижими за ума на сегашните хора. Защо? – Защото неверието и съмнението толкова са се врязали в душата на човека, че той обръща внимание повече на външните работи, отколкото на вътрешните. Днес важна роль в живота играят парите, къщите, нивите, богатството. Може да отидеш в странство, но ако нямаш пари, никъде не можеш да отидеш. Обаче, ако имаш изкуство, можеш да отидеш навсякъде. Ако си един виден цигулар, ти можеш да отидеш навсякъде. Целият свят ще бъде отворен за тебе. Но колко видни цигулари има в света? – Много малко. Но въпросът е сега, че ти трябва да вярваш в невъзможни работи. Ти може да не цениш себе си. Казваш: Аз не съм ангел, не съм светия. – Вие още не знаете мярката, с която Бог цени хората. Казано е в Писанието, че Бог живее на небето, но Той живее и в сърцата на смирените. И ако Бог живее целокупно в твоето сърце, от какво ще се нуждаеш? Денят, в който Бог дойде да живее в сърцето ти, всичките ти работи ще се оправят. Ти не искай материално да се оправят. Дъщерята и синът ти трябва да имат същото просветление, като тебе. Ако твоят мъж не може да обича Бога, както ти Го обичаш, и ако твоите дъщери и синове не обичат Бога, както ти Го обичаш, ти не може да искаш благословение за тях. Вземете запример един музикант. За да бъде истински музикант, той трябва да има пластични пръсти, при това пръстите му трябва да бъдат добре устроени. При това той трябва да има една много добра, отлична ръка. Музика трябва да има в него. Той трябва същевременно да бъде и много досетлив. Ние, съвременните хора, се задоволяваме с това, което имаме. И то е хубаво, но има неща, които наистина трябва да ни задоволяват. Само Божественото може напълно да ни задоволява. Ти искаш да знаеш запример ще бъдеш ли богат или не. – Това е най-същественото. Първо човек трябва да търси същественото, а после другите работи. Когато ти търсиш една породиста кокошка, трябва да намериш такива яйца, които да съдържат съответен зародиш в себе си. Ако вземеш яйца, които нямат никакъв зачатък в себе си, можеш да ги туриш под една квачка, но от това яйце нищо няма да излезе. В това яйце трябва да има такъв зачатък, че непременно да излезе от него породиста кокошка. Ако ти не искаш една ябълка или една круша или слива, ти трябва да намериш съответно семе и да го поставиш при съответни условия. Та ние трябва да отделим същественото в живота от несъщественото и на това съществено всякога да разчитаме. Обикновените идеи, които съвременните хора имат за обществен строй, за майки и за бащи, за братя и сестри, те не отговарят на онази реалност, върху която е създадено братството. Истински брат е само онзи, който е едно с тебе и по дух, и по душа, и по ум, и по сърце. Истински сестр(и) или приятел(и) са само онези, които са едно с тебе и по ум, и по сърце, и по дух, и по душа. И те трябва да споделят твоята съдба при всички условия, а не само по (щопко). Те трябва еднакво да споделят нещата и еднакво да си помагат. Помощта седи в човешките мисли, а не в човешките чувства. Не са думите, които човек изказва, но делата му са важни. Едно дело трябва да се направи навреме.

Една сестра разправя своя разговор с един адвентист. Адвентистите вярват, че тяхното учение е най-право, понеже те вярват, че Христос ще дойде втори път на земята. Те вярват, че като дойде Христос на земята, мъртвите ще възкръснат от гробовете си, праведните ще отидат в мястото на слава, а грешните на вечно мъчение. Тя му отговорила, че според нея учението на адвентистите не задоволява душата ѝ. Аз пък от своя страна твърдя, че дотогава, докато човек уповава на адвентизма, това е заблуждение; докато уповава на католицизма, това е заблуждение; докато уповава на евангелизма, това е заблуждение, докато уповава на православието, това е заблуждение; докато уповава на окултизма, това е заблуждение; докато уповава на каквото и да е учение, това е заблуждение. Докато човек не дойде до положение да уповава на Любовта, той не е на прав път. Щом почне да уповава на Любовта, той е вече на прав път. Следователно, истината изключва от себе си всички заблуждения, а включва всички добродетели. – Що е Истината? – Това, което в даден случай изключва от човек всички заблуждения, всички злини, всички неправди, всичко зло, всичко лошо, а включва в него всичко добро, всичко възвишено, това е Истина. Това, което в даден случай внася в човека живот, смисъл, облагородява, това е Истината. Това, което може да ме извади от едно състояние в друго, това е Истината; това, което всякога ме е повдигало и в бъдеще ще ме повдига, това е Истина. Както и да определям Истината, пак не мога да я определя. Истината има практически смисъл в приложението. Сега ще се яви въпросът: Можем ли да приложим това? – Можем, има ред правила за това. Те не са крайни правила. Преди всичко силата в човека се развива постоянно, не е нещо, което може да се постигне изведнъж и да спре. Когато децата постъпват в първо отделение, те не изучават всичко изведнъж. Те изучават цяла година само азбуката, а във второ отделение изучават друго нещо. Така минават от отделение в отделение, като изучават все нови и нови неща. В продължение на 16 години учение, те свършват университет и могат вече да говорят върху някои отвлечени въпроси.

Христос казва: „Блажен е онзи, който яде хляб в Царството Божие“. И тогава Христос пристъпва да разправя какви са условията, за да бъде човек блажен. Блажен е онзи, който яде хляб в Царството Божие. Христос имал особени схващания за блаженствата. Той казва, че има три неща, които спъват хората да бъдат блажени. Едното е желанието на човека да си купи нива. Това е крайният материализъм. Другото, което спъва човека, е желанието му да си купи волове и да ги опита. Това е чувственият живот на човека. Той търси удоволствията в живота. Това е животинското начало в него. Третото, което спъва човека, това е желанието на човека да се ожени. Това е нисшето начало в него. И трите положения, обаче, носят нещастия за човека. Нивите му ще вземат, воловете му ще продадат, а жена му ще умре. Утре още жена му ще пристане. Кажете ми коя жена не е пристанала? Според мене всяка дъщеря е любовница на баща си. Ако тя изневерява на своя баща, едновременно с това тя изневерява на всички. Така гледам аз на въпроса. Дъщерята е първата любовница на баща си. Следователно, ако дъщерята изневерява на баща си, и ако синът изневерява на майка си, тогава целият живот е едно изневеряване. При това положение и онзи, за когото дъщерята се жени и на него ще изневери. Тогава мъжът ще ѝ каже: Ти на баща си изневери, че на мене ли няма да изневериш? Ти баща си напусна, че мене ще обичаш? Аз бих уважавал онази дъщеря, която може да каже на своя възлюблен така: Обичам те, но те обичам повече от баща си и затова не мога да напусна баща си заради тебе. И след това някой ще ми цитира от Евангелието, че е казано, че човек ще напусне баща си и майка си. Какво е казал Христос? Питам: Какво е твоето верую? Ако ти напуснеш баща си и майка си заради една жена? Или по-право какво верую имаш ти, ако напуснеш Бога и твоето верую за една жена? Ще кажеш на своята възлюблена: Ако обичаш Бога и аз мога да те обичам. Ако не Го обичаш, аз ще си намеря друга, по-добра от тебе; по-добра разбирам такава, която обича Бога. Според мене всяка мома, която обича Бога и вярва в Него, е по-добра от онази, която не обича Бога и не вярва в Него. Според мене аз или ти е едно и също нещо. Според мене Любовта към Бога е мерило, което определя всички неща. В нея няма никакво изключение. Историята на всички велики хора оказва същата опитност. Всеки, който е опитал Божията Любов, той никога не се е разочаровал. И постиженията на света седят именно в Божията Любов. Като говоря за Любовта, понякога аз съжалявам, че говоря, но благодарете, че аз говоря само за външните дрехи на Любовта. Що се отнася за вътрешните ѝ дрехи, аз още не съм обелил зъб. Аз говоря само за работната дреха на Любовта на Бога, с която Той работи, но за външната дреха на Любовта аз още нищо не съм казвал. С тази дреха Бог работи на нивата, за нея само там ви говорих. Това, което осмисля живота, това е онзи дълбок поглед, с който като погледнеш, всички страдания, всички нещастия изчезват. Достатъчно е само един лъч на Любовта да дойде в човека, за да изчезнат всички съмнения, всички подозрения, неволи и страдания. Тогава целият свят се обръща и в тебе се зараждат нови чувства и способности. До тогава ти си бил невежа, но щом те погледне Любовта, ти ставаш вече ангел, с крила. Чудно е, че съвременните хора, когато са влюбени, искат да знаят дали ги обичат или не. Трябва да знаете, че дотогава, докато ви пишат любовни писма, вас не ви обичат. Когато престанат да ви пишат любовни писма, вие сте повече на правия път, отколкото когато ви пишат. Мислите ли, че богатството в света е благо? Наистина и то е благо. Има едно богатство, което иде от Бога, но е благословено. Има едно богатство, което не иде от Бога и не носи благословение. Има една сиромашия, която иде от Бога и е благословена. Има една сиромашия, която не иде от Бога. Аз не бих желала нито богатство, нито сиромашия, щом не идват от Бога.

Сега ще ви прочета няколко афоризми: Постигнатият път на мъдреца, изгряващото слънце на любящия са за мъдреца радост, веселие и мир, щастие, блаженство и любов. Всеки, който мисли върху живата вода, която тече, и върху вятъра, който вее нагоре, и надолу върху светлината, която се разстила навсякъде, е блажен.

Хлябът слязъл от небето е за гладния, мисълта – за умния, а работата – за човека, който обича Истината.

Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта. Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта. Туй, което не се губи, е дрехата на Истината. Изгряващата звезда показва красотата на нощта. Изгряващото слънце показва славата на деня. Туй, което носи съблазън и радост, поле се казва. Аз превеждам думата поле с живота на човека. – Това, което носи опасност, е чистотата, планина се казва. Туй, което задоволява душата, е Любовта. Туй, което задоволява духа, е Мъдростта. Туй, което осмисля всичко, е Истината. Път без крах, истина без съмнение и живот без страдания, това е безсмъртието. – Младостта е дреха на живота. Светлината е дреха на знанието. – Свободата е дреха на здравето. Живот без добродетели е градина без цветя, на дървета без плодове. – Не търси това, което не ти трябва. Не носи това, което не те задоволява. – Бъди всякога свободен и никога не се впрягай. – Тури хомота на почивка, а силата си на работа. – Постави страха слуга на разума. – Постави милосърдието помощник на сърцето си. /цитати от „Светът на великите души“, мисли от Учителя стр. 4 и 5/.

„Блажен е онзи, който яде хляб в Царството Божие“.

Живият хляб в света, това е Божественото, в което ние всеки ден се храним. Този хляб е проводник на живота. За да се разбере това, изисква се едно по-добро разбиране. В сегашната химия се казва, че водата е съединение на две части водород и една част кислород. Според моите схващания това е външно разбиране за водата. Водата не се е образувала от водород и кислород. Тя съществува вън от тези два елемента. Тя е някъде далеч от тях. Водородът и кислородът са само проводници на водата, но не и нейни съставни части. Ако наистина водата произлизаше от водород и кислород, тя би трябвало да прилича по свойства на тия два елемента. В същност водата ни най-малко не прилича на водорода и на кислорода. Водородът и кислородът са тръби, през които водата минава. И затова като пиете водата и останат от нея водородът и кислородът, казвате, че тази вода не е чиста. Щом стане нечиста, това показва, че сме взели полезното от нея и сме оставили непотребното. Такава вода не е добра за пиене. Такива са нашите схващания. Това са тръбите, а водата я няма. Такива са и нашите разбирания за Любовта. Това, което в тебе се опетнява, не е то любов. Това, което се съмнява в тебе, не е вяра. Това, което показва твоето безсилие, не е сила. Това в тебе, което показва външната природа още не е твоята разумност. Разумността в света върви по съвсем друг закон. Тя подразбира да можеш да се справиш с всички мъчнотии, които съществуват със самия тебе. Сегашните хора имат хиляди случаи, при които могат да изпитат своята вяра и разумност. Вие правили ли сте опити да проверите своята вяра? Когато косата ви побелее, можете ли да я почерните? Защо се смущавате от белите коси, а черните желаете? Бялото винаги дава повече, а черното взима повече. Черната краска, това са икономистите хора. Черните краски, това са икономистите, а белият цвят, това са щедрите хора, филантропите. Капиталът на такива хора отива. Затова като остарява човек всичко харчи. Старите хора са крайно суеверни, много доверчиви. Много пъти старите хора минават за много благочестиви. Наистина, младият човек се опасява от младите моми, а старият не се опасява от младите моми. Като види някоя млада мома старият дава вид, че не иска да я види. Тенденция е това. Но той няма сила в сърцето си, затова не иска да я види. Навремето си той изхарчил всичките пари. Затова той не се радва на младата мома. Той трябва да каже на младата мома: Дъще, ела при мене да ти дам един съвет как да намериш един момък, когото да обичаш, който да те обича и да е готов на всички жертви заради тебе. Старата баба пък не трябва да избягва младия момък, но да му каже: Синко, ела при мене да ти кажа как да намериш една млада мома, която да те обича и да е готова да направи всичко заради тебе. Какво правят днес старите? Като видят един млад момък или една млада мома ще въздъхнат, че едно време са се лъгали, и че те ще се лъжат като тях. Не, такъв съвет не се дава. Всички хора днес са остарели по единствената причина, че са се лъгали едни други, и са ви лъгали, и сте лъгали. Значи, всички сте лъгани, и сами вие сте лъгали. Старите са остарели, понеже са лъгали и лъжат. Младите ще остареят, понеже се учат да лъжат. Казвам: Напуснете този път. От гледището на живия хляб това са стари пътища. Вие гледате, че и моята коса е побеляла, но аз сега уча закона на щедростта. Да давам, да давам. Обаче, никога не раздавам безсмислено, уча щедростта и раздавам по всички правила. Когато дойде някой при мене и иска да му направя някакво добро, аз ще му разгледам всички сметки на миналото. Като му направя едно микроскопическо добро, ще му взема десет подписа на една полица. Вие ще кажете, че това е скъперничество. Оставете вашите разбирания. Любовта е крайно щедра и крайно взискателна.

Сега като говоря всичко това аз не искам вашият живот да се измени. Вие не можете да направите всичко това, не можете да го приложите. Това не можете да го приложите. Аз мога да ви дам правила, да ви покажа пътя, по който можете да се подмладите, но за да се подмладите, изисква се дълъг период на работа. Не е мъчно, да се подмлади човек и без операция може да се подмлади. Обикновените хора могат да се подмладят чрез операция, а вярващите хора и без операция могат да се подмладят. Всяка сутрин като ставате трябва да се подмладите най-малко с един месец. Ако всеки ден се подмладявате с по един месец, за една година ще се подмладите много. Тогава направете сметка с колко години ще се подмладите в продължение на 10–20–30, 40 години. На 12 години ще се подмладите с една година, ако всеки ден се подмладявате с един ден. От вас зависи да се подмладите по-скоро или по-бавно. Сега аз не искам да ви насърчавам в глупави, в невъзможни работи. Спрете се върху тези мисли в себе си. Това, което ви отегчава в живота, това са противоречията, на които се натъквате. На всинца ви искам да дам едно правило: Оставете настрана, вън от себе си всички противоречия, които съществуват в живота ви. Ето едно от противоречията, на които можете да се натъкнете. Представете си, че сте един беден, но религиозен човек. Отивате на десетина богати къщи да поискате нещо, да ви помогнат. Никой нищо не ви дава. Тогава вие се връщате дома си огорчен, наскърбен и започвате да изреждате всички тия десет души богаташи, при които сте ходили и нищо не сте получавали. Те минават през ума ви като светии. Казвате: Този нищо не ми даде. Онзи нищо не ми даде. Всички се отнесоха с мене грубо и жестоко. Но като се върнете дома си, кажете: Колко благо ми говори този човек. Бих желал и утре да отида при него, да ми говори със същия език. На третия ден пак идете, при този човек. Като продължавате да ходите при него в продължение на един месец, най-после ще имате някакъв резултат. Това е противоречие, с което лесно можете да се справите. И Христос е казал: „Развалете този храм, и аз в един ден мога да го въздигна“. Какво означават тия думи? Под думата „храм“ Христос е разбирал Своето тяло. Евреите разбраха Христовите думи буквално, те помислиха, че им се говори за Иерусалимския храм. Христос искаше да им каже, че в един ден може да разруши тялото си, и в един ден да го направи.

Сега вие искате да бъдете послушни, но най-първо вие трябва да имате в себе си сила, с която да разполагате. Вие искате да идете при някой богат човек, да искате пари, с които да разполагате. Вие искате като отидете при този богаташ да искате пари на заем, да му кажете, че Господ ви е изпратил затова. Не, вие криво разбирате тази работа. Първо трябва да се помолите в себе си, а после на хората. Като се помолите на хората. Като се помолите на Бога, ето какво може да се случи. Този богат ще откаже да я лекуват. Обаче, вие имате изкуството да лекувате. Отивате при богатия човек и казвате, че можете да лекувате дъщеря му. При това положение той ще бъде готов мило и драго да даде, само да излекувате дъщеря му. Преди всичко вие трябва да дадете нещо от себе си. Закон е: Никой не може да ви обича, докато не дадете нещо от себе си. Децата обичат майка си, понеже тя им е дала нещо от себе си. Всички ние обичаме Бога, понеже, Той е дал много нещо от себе си. Ние трябва да обичаме Бога, понеже, всичко каквото имаме, дадено ни е от Него. Ако не Го обичаме, ние се поставяме на крива основа, на опасен път. Казвате, че вярвате в Бога. Вие трябва да вярвате в Бога, в Любовта, защото от вярата, която имате от тази Любов, зависи не само вашето щастие, но и това на жена ви, на децата ви, на целия ви род. От вярата ви всичко зависи.

„Блажен е онзи, който яде от живия хляб, от хляба, който е в Царството Божие“. Като ядете този хляб, трябва да знаете, че в него присъствува Божията сила. Всичко, което става в света, има известно разрешение и това разрешение зависи от хляба, който ядете. Много мъчнотии има в живота, но Бог е поставил хиляди разумни хора, които да се грижат за разрешаването на тия трудни въпроси за войните, които могат да станат и т. н. Хиляди разумни души са поставени за разрешение на въпроса какъв трябва да бъде общественият строй, как трябва да се възпитават децата, какви трябва да бъдат отношенията в семействата. Хиляди мъже и жени се занимават с разрешението на тия въпроси, и те почти са дошли до едно разрешение. Има една програма, която е турена в действие. Тази програма е слънцето от небето. Щом тази програма се приложи в действие, всички тия стари възгледи на хората, всички стари училища, всичко това ще изчезне и ще се замести с ново. Както виждате сега, хората като се оженят, и три години не могат да се търпят, на третия месец вече се развеждат. Старият порядък не може вече да се търпи. Всички изискват нещо ново. Новото учение, учението на Христа седи върху следния закон: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз между тях“. Защото мъжът и жената, това са части на целия човек. Мъжът е едната половина, жената е другата половина. Следователно, мъжът и жената, събрани заедно, това е човекът, а между тях вътре е Бог. Това са значи тримата, събрани в едно име. Щом се съберат мъжът и жената заедно, те имат дете. Детето е третият, това е идейната Любов на майката и на бащата. Човекът ще даде условията на семейството. И като дойде Бог, това е Божественото, това е новата фамилия, която трябва да се създаде. И тогава някои питат: Защо хората се развеждат? За тяхното безлюбие. Мъжът и жената трябва да бъдат богати, по ум и по сърце. Те не трябва да бъдат хиляви. Всички трябва да бъдат здрави. Болните хора не трябва да се женят; глупавите хора не трябва да се женят; безсърдечните хора не трябва да се женят. Човек, който влиза в Божествения път, трябва да бъде без недъзи. В Писанието е казано, че човек ще напусне баща си и майка си. – Кога трябва да стане това? И за кого се отнася това? – То се отнася за първите хора, които Бог създаде. За тях беше това. Като създаде Адама, той напусна баща си и майка си. Това и до днес си остана, за хиляди години вече се казва същото, че човек трябва да напусне майка си и баща си. Първоначално Адам е бил като животно. Той от хиляди години беше размърдал опашката си. Като го намери, Бог го запита: „Ти готов ли си да оставиш баща си и майка си заради мене?“ – Готов съм, Господи. И наистина, той ги напусна. Тогава Господ го въведе в училището, вдъхна му през ноздрите дихание, и той стана жива душа. Всичката спънка седи в това, че неговото дете, жената, още не се е самоотрекла от баща си и от майка си. Жената още не може да се отрече. Жената уж се е отрекла, но като види, че не може да живее с мъжа си, бяга при майка си и при баща си. Сегашните страдания са на жената. Сега тя минава през посвещение, докато дойде до положение да се отрече от майка си и от баща си.Тя трябва да се откаже от старите си привички и да тръгне подир Бога, както Адам е тръгнал. Христос дойде на земята да покани жените да се обърнат към Господа, да се покаят, и да го последват. Новата религия ще бъде религия на жените да се откажат от баща си и от майка си, от сегашните си мъже – от всичко да се откажат. Какво ще кажете вие, мъжете, на това нещо? Трябва да се радвате, защото ще имате една нова жена, от която ще лъха нещо ново, идеално, хубаво. Тогава целият свят ще се преобрази. И тогава новата жена ще почне да меси хляба в света. Тогава майките ще месят хляба, от който ще се раждат бъдещите деца. Тогава ще се раждат гении и светии. Какво правят сега в Германия? Там насила въвеждат Христовото учение. Там по закон могат да се женят само здравите, на хилавите, на слабите не се позволява да се женят, със закон им забраняват това. Ще кажете, че това не е човеколюбиво. Можете да мислите, каквото искате, но Христос казва: „Човек ще напусне майка си и баща си и ще се прилепи към жена си“. При коя жена? При тази, която утре може да го напусне? Не, не се разбира сегашната жена. Или ще кажете, че жената трябва да напусне баща си и майка си, за да се прилепи при мъжа си. Не, идейно трябва да се разбира това нещо. Не е въпросът да се заблуждаваме. В света всички трябва да работят за повдигане на жената, за да се изпълни Божествения План. Жената минава през посвещение. Тя трябва да бъде красива и да се отрече от баща си и от майка си и да се прилепи към Бога. Докато жената не залюби Бога и не жертвува всичко заради Него, тя по никой начин не може да се повдигне. Тя не трябва да жертвува своите разбирания, с които се е родила за никой мъж в света. Това значи жена, която е посветена. Всяка жена, която се отрича от своите религиозни вярвания за един мъж, е ужасна жена. Тези жени, именно са донесли най-големите нещастия, които съществуват. И ако ние не сме готови заради Онзи, Който ни е дал в света всичко, не сме готови да се жертвуваме, да жертвуваме и своето верую, какво можем тогава да направим в света? Тогава ние имаме две раси в света: едната раса върви по пътя на Каина, по пътя на линията на майка си, втората раса върви по пътя на баща си. Писанието казва: „Вие сте чада на дявола“. Значи втората раса върви по пътя на Сита, т. е. по пътя на Адама, на баща си. Има мъже в света, които вървят по Каиновата линия, а други вървят по Ситовата линия. Тези мъже, които вървят по линията на Каина, са непросветени мъже. Има и жени, които вървят по линията на Каина. Обаче, има мъже и жени, които вървят по линията на Сита. Това са мъже и жени, които трябва да създадат новата религия. Тези мъже и жени, като се съединят в едно, ще образуват новата религия, новата култура. Като се съединят, те не трябва да питат какво ще стане със света. Те ще превъзпитат каиновите мъже и каиновите жени. Това ще бъде полето, върху което ще работите. Когато дойде Христос, хората бяха ли праведни? Не, Христос дойде в една епоха, когато хората бяха крайно груби. Благодарение на това, че от толкова години работи в света, че сега имаме една съвсем друга култура от тази, каквато имаше в римско време. Знаете ли колко жестока беше римската култура? Когато превзеха Иерусалим, римляните разпнаха 60 000 евреи на кръста. Разправят, че пътят от Иерусалим до Рим е бил само с кръстове. От това евреите били толкова ожесточени, че когато 12 000 евреи били обсадени в една област, те избрали 12 души, които да избият всички останали. После тия 12 души избрали помежду си един да избие 11-те, а последният от тях се самоубил. Такова ожесточение е настанало между тях. Питам: Ако тези хора могат по такъв начин да извършат този подвиг, защо да не могат да се пожертвуват за истината и доброто в света? Че ако един момък се самоубива за една мома, която го е излъгала, защо по същия начин той не може да се пожертвува за Христовото учение? Ако много жени могат да носят несгодите на един мъж, защо да не могат да носят по същия начин несгодите за придобиване на Царството Божие? Какво противоречие има в това? – Никакво противоречие няма. Казвам: В сегашния век Бог ни наблюдава със своето око. И аз чувам гласа на Господа, който казва: „Адаме, къде си сега?“ Сега у всички вас виждам как Адам се е присламчил при жена си или се е скрил в банката зад парите си. Всеки се е скрил, присламчил се е и казва: Дано още мене не ме викат, че още не съм готов. Всичко това са заблуждения. Това е театър, всички сте отишли на представление. Представлението трябва да се напусне. Ти седни в театъра, но какво ще видиш? Казвате: Чакай да видя последното действие. Аз да ви кажа какво ще бъде последното действие. В последното действие героят и героинята ще умират и ще ги заровят. А тези герои, които вие виждате, не представят никаква реалност. Както са живели в миналото, така живеят и сега, и в края на краищата ще умрат. Те умряха един път, а сега втори път ще ги изкарат на сцената. Един американски проповедник проповядвал на американска публика как могъл китът да глътне Йона. Той цели 4 часа разказвал тази история. В това време държал Йона във въздуха, докато най-после китът го глътнал. Той доказвал цели 4 часа това пред учени американци, как китът глътнал Йона. Какво ще доказва как го глътнал? Ако го е глътнал, глътнал го е. Ако не го е глътнал, не го е глътнал – нищо повече. Наскоро четох, че един моряк, от един английски параход паднал във водата, дето един кашалот го държал в утробата си, глътнал го и там прекарал цели 24 часа. Като убили кашалота, той излязъл навън. И после разправял своята опитност: усетил, че влязъл в нещо топло и след това изгубил съзнание. Разликата между Йона и този моряк седи в това, че Йон не е изгубил съзнание, но през всичкото време се молил в утробата на кита. Тогава Господ заповядал на кита да го изхвърли навън.

Блажен е всеки от вас, който може да яде от този хляб, който сега се меси. Блажени сте вие, които можете да ядете от хляба, който е в Царството Божие. Блажени са вашите деца, блажени са вашите дъщери и синове, блажени са вашите слуги, които могат да ядат от хляба, който е в Царството Божие! Блажени са тези, на които духът е дал този Божи хляб, които ядат от този хляб, който носи благото на цялото човечество.

„Благословен Господ Бог наш“.

Тайна Молитва.

37. неделна беседа от Учителя,
държана на 21 юли 1935 год.
София, Изгрев

Забележка: От 28 юли 1935 г., 4 август 1935 г., 11 август 1935 г., 18 август 1935 г., 25 август 1935 г., 1 септември 1935 г. беседите са отпечатани в томчето Съборни беседи „Царският път на душата“.

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, всички, човек, може, хора, баща, бог, себе, хляб, всичко, сега, тенденция, свят, христос, тебе, майка, бъде, истина, жена ,

 Неделни беседи , София, 21 Юли 1935г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder