НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Любов и служене / Любов и служене. (Чешмата в двора)

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Любов и служене

Най-често използвани думи в беседата: аз, сега, има, може, човек, хора, казвам, бог, христос, казва, път, вино, дойде, минало, мене, прави, добре ,

 Утрини Слова , София, 21 Юли 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

5-та глава от Йеремия.

Сега ще слушате да ви се чете нещо от миналото, което представлява справочна книга. От нея разумният може да се поучава. Някой писател ще отвори книгата на миналото и от там взема своите герои и героини. Той пише драма, трагедия, комедия или някой роман, от които хората на настоящето се възхищават. Колкото и добре да са представени образите на героите и на героините, все ще има нещо скърпено: или украсено, или по-лошо, отколкото е била действителността. Никой фотограф или художник не може да представи нещата в тяхната действителност. Въпреки това, хората са доволни, когато фотографът или художникът ги представят по-красиви, отколкото са всъщност. Наблюдавате една картина на някой художник, намирате, че не е напълно сходна с оригинала, но пак я харесвате. - Защо? - Цените изкуството на художника. Мъчно е наистина, да се представят образите в истинския им вид.

Добре е да чете човек книгите на миналото, но да не пренася фактите в сегашния живот. Ще кажете, че тогавашните хора правили грешки и пренасяте грешките им в този живот. Миналото е минало, няма защо да го повтаряте. Че някой одрал кожите на няколко овце, започвате да го съдите. Одрал ги е вече, няма защо да се спирате на миналите му грешки. Друго е положението, ако го видите в момента, когато ги дере. Хванете го веднага и го извикайте настрана, да му кажете, че не постъпва добре. Трябва ли да хванете човека и да го водите при съдията? Няма човек в света, който да не е одирал кожи, но това не значи, че всички хора трябва да бъдат бесени и затваряни. Поучавайте се от грешките на хората, без да ги осъждате. Има кой да ги съди и оправя, това не е ваша работа.

Като ученици на живота, съветвам ви да не се занимавате с грешките на хората, които са живели в миналото. Трябва ли да се смеете на детето, което прави грешки при писане на буквите? То едва е постъпило в първи клас, сега учи буквите. Естествено е, че ще прави грешки. Едва в края на годината то ще може донякъде да пише добре буквите. След това работата му става по-трудна. Следователно, то всякога ще има условия да придобива знания, но наред с тях и грешки да прави. Тогава, не осъждайте човека за миналите му грешки. Не го осъждайте и за настоящите. Той се упражнява, прави усилия, учи се. Ще дойде ден, когато ще прави малки, почти невидими грешки. Съзнанието му ще бъде будно и той сам ще се изправя.

И така, стремете се да разглеждате живота в неговия вътрешен смисъл, да не изпадате в противоречия. Затова, именно, казвам: Докато си болен, на църква не можеш да ходиш; щом оздравееш, можеш да отидеш на църква. Вратата на църквата е отворена за здравите, а не за болните. Грешникът и глупавият пък нямат право да говорят за служене на Бог. Първата им работа е да съзнаят грешките си и да ги изправят. След това могат да служат на Бог. Много естествено. Може ли вързаният кон да кара кола? Грешките и греховете са въжета, които ограничават човека. Те не му дават свобода да върши Божията воля. - Какво трябва да прави болният? - Да се излекува. - Какво трябва да прави грешникът? - Да се освободи от грешките си. - Какво трябва да прави сиромахът? - Да се освободи от сиромашията си, която го обременява. - Кой е причина за болестите, за сиромашията и за греха? - Все някой е виновен. Все някаква външна или вътрешна причина е създала тези неща. Какво ще кажете, ако видите един подкован кон в гората? Конят е свободен, а при това подкован. Който разбира живота, ще каже, че той е живял между хора, които са го подковали. Ето защо, ще знаете, че за всяко нещо има причина. Най-малко средата, в която човек живее, може да бъде причина за едни или други прояви в неговия живот. В този смисъл и човек е подкован, както коня. Той не живее още онзи първичен, естествен живот, който първоначално му бил даден. Сегашният човек е с брада, първият човек - Адам е бил без брада. Значи, брадата се явила впоследствие, като резултат на трудния живот, който прекарал на земята. Забелязано е, при това, че колкото в по-диво състояние е човек, толкова е по-космат. Интересно е да се направят изчисления, колко години е трябвало да се минат, докато се яви брадата. И след това, колко години още ще минат, докато се махне брадата му. Колкото по-космат е човек, толкова по-лоши са били условията на живота му. Почват ли космите да падат, условията му се подобряват.

Сегашните хора се смущават много от фиктивни неща, поради което сами си създават мъчнотии и противоречия. Те приличат на онези две жени, майка и дъщеря, които плакали за умрялото си детенце. Дъщерята сънувала, че се оженила, родила момченце, което израсло, станало няколкогодишно и умряло. Като разправила съня на майка си и двете започнали да плачат. Тъкмо в това време бащата се върнал от странство и заварил това положение: жена му и дъщерята плачат. Като му разказали, защо плачат, той казал: Ще тръгна отново по света, да изучавам хората. Ако намеря по-глупави от вас, ще се върна; ако не намеря, ще продължа пътуването си. Като дошъл до съседното село, видял на едно високо дърво един човек, който се готвел да скочи. - Какво правиш там? - Искам да скоча отгоре, да обуя панталоните си. Не зная, има ли друг начин за обуването им. - Слушай, не скачай от дървото, ще се убиеш. Аз ще ти покажа, как се обуват панталони, но с условие, че ще ги дадеш на мене. - Съгласен съм, важно е да науча нещо. Той му показал, как се обуват панталони, а след това ги взел за себе си и тръгнал на път. Спрял се в друго село, понеже там му обърнало внимание една сватба, на която всички плачели. - Защо плачете? - Не питайте. Женим една мома, но понеже е доста по-висока от вратата, не може да влезе в дома на младоженеца. Трябва да отрежем главата й, а ни се свиди. - Аз ще ви помогна да я вкарате вътре, но ако ми дадете нанизите на момата. - Ще ти дадем, каквото искаш, само булката да остане жива. Той ударил булката отзад по врата, тя веднага навела главата си и влязла през вратата. Най-после той отишъл в трето село. На края на селото видял, как една жена се мъчи да извади главата на едно теле от едно гърне, но не може. Да отреже главата на телето, не се решавала, а друг начин не намирала. Най-после тя започнала да плаче. - Не плачи - казал й селянинът. Ако ми дадеш телето, аз ще те науча как да извадиш главата му от гърнето. Той взел една брадва и внимателно ударил гърнето, което се счупило. Така телето освободило главата си.

Много примери има в човешкия живот, които се нуждаят от правилни преводи. Колкото по-добър е преводът, толкова по-близо е до истината. Христос направи много неща, които също се нуждаят от преводи. Не могат ли да се преведат, те остават необяснени и създават противоречия. Например, мнозина се чудят, защо след възкресението си Христос се явил на учениците си, които били наредени около буен огън, в който сложил една риба, опекъл я и им дал да ядат. Необяснимо е също, защо Христос в Кана Галилейска превърна водата във вино. И до днес още тълкуват, истинско ли е било виното, или вода. Има неща, които по-добре е да останат необяснени. Каквито обяснения и да ви се дадат, нищо няма да придобиете.

Следователно, вярвайте на нещата без външни обяснения. Разбирането и обясненията идват отвътре, а не отвън. Не е достатъчно само да вярвате, но трябва да прилагате това, което знаете. Вяра без прилагане нищо не струва. И любов без прилагане нищо не е. Христос не дойде на земята да научи хората да вярват в Него. Той искаше да им покаже, как да вярват в Бог, да Го обичат и да Му служат. Това значи познаване и разбиране на Христос, Който и днес е жив. Търсете живия Христос, а не само Онзи, Който е живял преди две хиляди години. Казано е, че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите. Следователно, като възлюбите този Бог, вие ще познаете Христос, Който е проповядвал за Него. Тогава ще разберете стиха, в който е казано: "Ще ви изпратя друг утешител, Духът на Истината, да ви научи, какво да правите".

Сегашните хора страдат повече, отколкото трябва. - Защо? - Защото не знаят, какво да правят. Те живеят във вечен спор, защо еди-кой си обича едного повече от другиго. Децата са недоволни от родителите си, че обичат едно от тях повече от другите. Вината на родителите не е в това, че обичат едно от децата си повече от другите, но в това, че не могат да скрият любовта си. Слонът, който стои по-ниско от човека, умее да скрива любовта си, а човек не може. Когато се обичат, слоновете се крият в горите, никой да не ги вижда. И хората ще се научат да изявяват правилно любовта си. - Кое дете обичат родителите повече? - Доброто и разумното. - Защо? - Защото е богато, може да даде нещо. Какво могат да дадат бедният, болният и глупавият? Като се приближиш при някой болен, той гледа само да вземе нещо. Като видиш това, ти търсиш случай да се освободиш от него.

Сега, не се спирайте върху странични и временни неща, които отклоняват вниманието, без да допринасят нещо съществено. Сиромашията и богатството са временни положения, от които можете да се учите. И болестите са преходни състояния. Човек трябва да бъде здрав, силен, вътрешно богат и красив. Външното богатство и външната красота са за изкушение. Като знаете това, стремете се към вътрешна красота и вътрешно богатство, които се придобиват само от чистите мисли, чувства и постъпки. Красиво е лицето на човека, който има светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки. Щом добрият живот прави човека красив, лошият живот пък става причина да изгуби красотата, здравето и силата си. Лошият живот се отразява не само върху самия човек, но и върху ближните му. Например, забелязано е, че ако синът или дъщерята не живеят добре, техният живот се отразява и на родителите им. Много майки и бащи са пострадали от лошия живот на децата си. Като не могат да им помогнат, да не се бъркат в живота им, за да не пострадат. Оставете всеки сам да носи товара си, както и последствията на своя живот. Друго нещо е, ако някой иска вашата помощ, търси вашия съвет. Но не се притичвайте на помощ, щом той нищо не иска от вас.

Да се върнем към съществената мисъл: любов и служене. Този е пътят, по който човек може да се освободи от противоречията и неразбирането в живота. Любовта към Бог разрешава всички мъчнотии. Щом обикнеш Бог, в душата ти ще настане мир, а в сърцето ти - пълнота. Ще ходиш ли при това положение пред вратата на този и на онзи, да искаш тяхната любов? Като служиш на Бог, ще ходиш ли от къща в къща да искаш вода за пиене и за поливане на своята градина? Служенето на Бог подразбира прокарване в къщата ти на канализация, през която ще тече изобилно прясна и чиста вода. Имаш ли канализация, ти можеш да си наливаш вода, колкото искаш. Любовта и служенето носят изобилие в живота. Който носи любовта в себе си, той е богат. Където мине, всички му отварят път, канят го, радват му се. Той носи щастие и за себе си, и за окръжаващите. Не само хората се ползват от неговата любов, но и животните, и растенията.

И така, за да имате успех в живота си, откажете се от миналото и разчитайте на настоящето. Щастието ви се крие в настоящето. Не се спирайте върху любовта си в миналото; важна е настоящата ви любов. Какви добрини сте правили в миналото, не е важно; важно е, какво днес правите. Миналото е било важно, като условие за настоящето; настоящето пък е условие за бъдещето. Стремете се тогава към настоящето, което проправя пътя към бъдещето.

Помнете: използвайте доброто във всеки даден момент и бъдете доволни от положението си. Ако днес сте доволни и утрешния ден ще бъде за вас добър. Не се сравнявайте с другите хора, че те имали по-голяма любов от вас, или че били по-добри и богати, по-здрави и т.н. Всяко нещо, което в даден момент имате, е добро. И болни да сте, пак е за добро. Като разсъждавате по този начин, вие идвате до положението на човек, който разбира живота. Щом разберете живота, условията ви непременно ще се подобрят. Вървете по пътя, който Бог ви е начертал и бъдете доволни от него. - Какво ще стане с нас? - Който е бил сиромах, ще забогатее; който е бил богат, ще осиромашее. Който е бил учен, ще изгуби знанието си; който е бил невежа, ще придобие знание. - Не искам да стана сиромах. - Не разбираш закона. Какво прави туристът, като пътува по планините? Той тръгва с тежка раница, като богат човек и се връща с празна, лека - като сиромах. Той трябва да се радва на празната си раница; това показва, че е бил здрав, могъл да изяде всичко, което е носил на гърба си. Следователно, радвайте се, когато товарът ви олеква, когато умът и сърцето ви се изпразват от старото съдържание, за да се влее в тях ново и прясно съдържание. Яжте, каквото носите в раниците си, давайте от него и на другите и не се страхувайте от глад и сиромашия. Като раздадете всичко, разчитайте на вашия Велик Баща, на Неговата Любов и справедливост, на Неговата благост и милосърдие.

Дръжте в ума и в сърцето си образа на Бог, на ангелите и на възвишените същества, които ще ви упътват и направляват. Проникнете се от желанието да любите и да служите в името на Великата Любов, Правда и Добродетел.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

38. Утринно Слово от Учителя, държано на 21-ви юли 1935 г., София. – Изгрев.

Любов и служене. (Чешмата в двора)

Най-често използвани думи в беседата: аз, сега, има, може, човек, хора, казвам, бог, христос, казва, път, вино, дойде, минало, мене, прави, добре ,

 Утрини Слова , София, 21 Юли 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Кратко размишление

Ще прочета пета глава от Йеремия.

Ще чета нещо, което е минало преди повече от две хиляди години. Той е поставил неща, които не се отнасяха до тогавашния живот. От тогавашния живот вие ще извадите поука за себе си. Ще слушате нещо минало.

„Бог е Любов“

Миналото, това е една справка. Миналите работи са справка, развлечение са те. Същевременно един писател ще вземе някой герой на миналото или една героиня на миналото и ще направи една трагедия, една драма или една комедия или ще напише един роман. И хората ще се възхищават. Тия са скърпени работи. И той някой път няма да представи работите тъй както са, ще ги поукраси малко. Защото всеки един художник, който рисува някого, той няма да го представи такъв, какъвто е, нито фотографията ще те представи такъв, какъвто си. Нито художникът, нито фотографията може да представи работите каквито са. И да иска, не може.

Та казвам, който не разбира, ние вземаме, че пренасяме греховете на миналото. Че хората правили грехове, ние вземаме и пренасяме техните грехове и се занимаваме с тях. Не ни е работа това. Запример някой си откраднал една овца, одрал кожата й и хората ще съдят за престъплението. Ако скоро е станало престъплението, те ще донесат кожата на съдраната овца – да се види, че има престъпление. Е, защо е одраната кожа на съдията? За да отсъди. Та ние около нас имаме все одрани кожи – как живели едно време хората, добре или зле? После как са живели хората зле? И как са живели добре? Както ние не живеем добре. И извикваме все светиите на миналото как са живели. Казваме: „Те какви хора са били, а ние не живеем както тях.“ И ако живеем малко по–добре, ще кажем: „Едно време как са живели нечестиво, ще извикаме лошото.“ Ще кажем: „Едно време как са живели хората нечестиво, а ние сега, не е нашият живот както трябва.“

Сега няма какво да се занимаваме с греховете на миналото. Аз разглеждам работите малко по–другояче. Представете си, едно дете постъпи в първо отделение. Какви погрешки ще направи в първото отделение? Може да не може да напише буквите и като му даде учителят едно упражнение, то дълго време пише едно упражнение, че второ, трето. И в първото отделение то научава донякъде да напише буквите и до края на първото отделение то се изправя, не прави толкова погрешки в буквите. Но все таки в речта трябва да се научиш. След като се научиш да пишеш буквите, да пишеш слоговете и докато станеш писател, там други погрешки се правят. Там не си турил запетайката, дето трябва, или точките, или знаците там не са употребени както трябва, не си съпоставил думите както трябва.

Как трябва да се разбира физическият живот? Някои философи си имат някои термини. Значи не си употребил някои термини както трябва. Значи особени термини има, които философите разбират. Спреш се запример върху думите „субективно“ и „обективно“. Те не са български думи: абстрактно, субстрактно, индиферентно. Значи думата „абстрактно“ е на чужд език. Абстрактно. Българинът мислил– мислил и един като чел, той прави превод: опържил лука си и го изяде. И опасал земята с желязо. Той съвсем друго разбрал. Той не знае, че е натегнал лъка си да обстреля някого. А той казва: опържил лука си, че турил жезъла си и турил ред и порядък, както тълкуват. Та някой път всички проповедници, като вземат един стих настрани, много кастрене има. И сегашните хора не вършат тия престъпления, но те вярваха в много богове, а сега вярват в един Бог. Тогава казваха, че вярват в много богове, а сега, че вярват в един Бог. Сега всички са християни, всички вярват в един Бог, езичници няма сега. После в туй отношение какво ще ги е страх, че са вълци – сега мечките всичките са избягали, а тогава се казва, че мечките ще ги нападнат, вълкът и рисовете ще те изнесат. Тук даже и пари да дадеш, рис не може да намериш. Трябва да направиш цяла експедиция, в Африка да идеш. А той го няма. Казва, рис ще те изчаква. Той го няма. То е въображаемо за тия минали времена. За тия времена той го е имал.

Та казвам сега, животът ние трябва да го разгледаме от друго гледище. В църква няма да ходят болните хора, не е позволено на тях да ходят там. На здравите е позволено да ходят в църква. Вратата на църквата е отворена за здравите хора, а за болните е затворена. И ако някой болен иде, те ще го изпъдят. Като оздравееш, тогава ще влезеш. Глупавият човек на Бога не може да служи, нито той трябва да се занимава с Господа, нито да чете свещените книги. Той най–първо трябва да се освободи от своята глупост. Грешникът, и той няма какво да се занимава с никакъв Господ. Той да напусне своите грехове и доста е това. Сега дойде някой и пита: „Какво трябва да прави грешникът?“ Нека се освободи от греховете си. Какво трябва да прави бедният? Нека се освободи от своята беднотия. Какво трябва да прави болният? Да се освободи от своята болест. Е, хубаво.

Представете си, че вие срещнете в гората един подкован кон. Питам, този кон сам ли си е турил подковите? Какво заключение ще си извадите, ако срещнете един подкован кон някъде в горите? Какво ще кажете? Че той е живял между хора, които са ковали, и той ходи още с подковани обуща. И какво ще кажат другите коне, като го видят? Ще кажат: „Бамбашка са хората там. Има нещо, което не мяза на нас.“ Но един ден тия подкови паднат и остане естественият крак. Сега вие се смеете на конете. И както виждате, всички коне сега са подковани. Има ли някой от вас, който да не е подкован? Даже и аз съм подкован. И даже някой се сърди, ако не е подкован. Казва: „Твоите не са такива.“ И казват: „Човек да ходи тъй, както Господ го е създал.“ И си представяме, че едно време, когато Господ... Пише един англичанин наскоро, за да получи своя докторат, той взима за тема брадата на човека. И разглежда целия исторически ход на брадата. И казва, че Адам в рая имал брада. И действително туй е право. Като съгрешил Адам, от голяма мъка му израснала брадата. Та става с реч да ни доказва как се установява брадата на
човека. Та някой път трябва да пиша за доктората, колко години ще вземе още човек да се освободи от сегашната си брада. Защото, ако брада е нямал, че му израснала брадата, после колко години ще вземе да се освободи от брадата си. Защото колкото човек подивява, космите почват да растат веднага. Туй у животните го има от подивяването, от външните лоши условия са обраснали тия косми по гърба им, а на човек, че не е обраснало тялото му, показва, че той живее при по–хубави условия. Колкото тялото и лицето му е по–гладко, човек е по–добър. По–добър е в туй отношение, че външните условия на живота му са по–добри. Като почнат да му израстват много косми, показва, че условията отвътре не са добри.

Сега ще се спра върху временните тия смущения. Отвънка ги няма, но вие отвътре имате смущения. И вас ви смущават мисли за миналото. По някой път дойде ви една мисъл в ума ви, запример дойде в ума ви да станете светия. Аз не зная откъде ви дойде тази мисъл? Или ви дойде на ума, че сте голям грешник, че сте съгрешили. По някой път вие си създавате грехове, виждате ги тъй, по особен начин. Аз да ви кажа по кой начин. Малко по– особен начин. Има една българска приказка, тя е следующата.

Връща се един баща, който бил двайсет години в странство, и влиза в дома си. Дъщеря му, която пораснала, и майката, жена му, и двете плачат. „Защо плачете?“ „Е, какво нещастие нас ни сполетя.“ Той човекът казва: „Какво нещастие?“ „Снощи дъщерята родила насън, оженила се и родила дете, и то умряло.“ Насън родила тя дете и насън то умряло. „Отиде детето“ – казват. Имала дете много красиво, хубаво. „Такива хора глупави като вас не искам. Ще ида пак в странство – казал бащата – и ако не намеря от вас по–глупави, няма да се върна. Пък ако намеря по– глупави, ще се върна.“ И тръгнал той. Гледа, един си ушил нови гащи с чешири и не знае как да ги обуе, тъй източни гащи. Закачил ги той и иска да се хвърли от високо и да ги надене.
„Стой – казал той. – Тъй не се обуват гащите, аз ще ти кажа как да се обуят гащите.“ Снел той гащите от покрива, казал му как се обуват гащи и ги взел. Отива в друго едно село, гледа, сватбари, направили сватбата, но всичките сватбари плачат, с горчиви сълзи плачат. „Че защо?“ Като дошли до прага, вратата, през
която трябвало да влязат, булката била с една педя и половина по–висока и не може да влезе. Мислят сватбарите какво да правят. Трябва да се реже главата на булката, за да се вкара вътре. А да се отреже главата на булката, всички плачат. Пита ги той: „Защо плачете?“ „Главата на булката е по–висока, трябва да се отреже.“ „Лесна работа. Ако ми дадете нанизите на булката, аз ще вкарам булката, и тя ще влезе.“ „Ще дадем, и два наниза ще дадем.“ Той се качил на врата й, тя се навела надолу и той казал:
„Теглете я сега навътре.“ Най–после той влиза в друго едно село и видял едно теле, но господарката плаче. Тя си оставила гърнето, едно голямо гърне навънка и оставила нещо за ядене в гърнето. Телето си поставило главата в това гърне, яло, но после не могло да си извади главата. Блъскало се натука, блъскало се натам, а тя плаче. „Аз ще ти кажа как да освободиш телето, ама ще го дадеш ли?“ „Ще ти го дам, само да ми кажеш как.“ Той взел една брадва, счупил гърнето и взел телето.

По някой път ние се намираме в такова смешно положение с нашите състояния. Казваш: „Аз съм неразположен днес.“ И какво нещо е неразположението? Е, тъй си неразположен, едно предчувствие имаш, нещо странно има да стане. Нищо странно няма. Не знаеш да си обуеш гащите, ама казваш: „Тази работа не мога да я направя, много е трудна.“ Ти жениш сина си и булката не може да влезе в къщата. Трябва да дойде някой да се качи на гърба й. Ти казваш, че животът е лош. Каква лоша храна ям, такава храна яде ли се? То тази храна от тебе зависи и въпрос е сега дали растителна храна трябва да ядеш, или месна. Дали трябва да се яде риба, или не трябва да се яде, а само домати и краставици. Е, какво е писано в Свещената книга? Ние все взимаме в Свещената книга какво е писано и оттам изваждаме правила. Христос след своето възкресение посетил своите ученици, които ловяха риба. И той тури риба в жаравата, и опекоха, и ядоха.

Е, как ще примирите туй противоречие? Не искам да го примирявате. И после го викат на една сватба, след като са пили от хубавото вино, не им достига виното. Майката казала: „Не им стига виното.“ Той казал: „Напълнете кюповете с чиста вода.“ И от вода направил вино. И хората намират, че това вино било от
първото, преди да се направи чудото. Те казали: „Защо не дадохте по–рано от това хубаво вино?“ Е, хубаво, туй станало само веднъж и вече някой проповедник ще се занимава с този въпрос, как е направил Христос водата на вино, дали било вино, или не било вино. И какво ще добиете, ако знаете, че станало вино или вода. Кое е по–хубаво за пиене – виното или водата?

Толстой има едно особено тълкувание. И тия хора след Толстоя си тълкуват по един начин. Ето какво заключение си изваждат те. Тия хора, като се понапили малко, им загорява на гърлото – и на пияния е така. И той като им дал чиста вода, им се сторило, че е вино, и то много хубаво вино. А то не било вино. Той им казал: „И с вода може.“ След като си се напил с вино, вода ще пиеш. И водата ще пиеш с удоволствие. А не било ново вино. А онези, които са се интересували, искат да покажат, че направил голямо чудо Христос, че обърнал водата на вино. Сега туй е по Толстоевски. И ако ти кажеш, че Христос не е превърнал водата на вино, ти веднага ще бъдеш един еретик, който не вярва в това, което Христос е казал. И после ще доказва виното опивателно ли е, или е сладко било. От вода какво вино ще стане? Водата вино може ли да стане? Виното има свойство, че човек, колкото и да е обезсърчен, като му дадете една или две чаши вино, той се насърчава. То е едно лекарство. Има лекарство в него. Човек става сръчен и смел. Като се напие, той става смел. Докато не е пил, той е кротък и смирен, но като се напие, става смел. Ще смуши един–двама, да покаже, че е герой. Че и в храната има различие. Ти ядеш вегетарианска храна, малко си така мек, кротък и смирен. Но наядеш се с месна храна, вече повече имаш сила и доказват, че онези, които ядат месо, са по– смели.

Сега това е външната страна на физическия живот. Йеремия описва външната страна. Когато хората описват религията отвънка, колко пъти се е прекръстил човек. Светските хора имат една религия много по–правдоподобна, отколкото тия, които имат религия. И аз правя едно уподобление. Влезе един в една претъпкана църква от хора. Там хората ще целуват иконите на светците, ще се кръстят и ще си въображават с някой умрял светия. Умрели преди някое си време, и ще се покланя на образа
на Христа и на светиите. Религиозният човек ще се покланя, а един светски човек виждате колко е реалистичен. Той ще се облече хубаво като на църква и ще иде на един бал. Неговите икони са все живи наредени и той се покланя дълбоко към едната, към другата. Важно–важно ще погледне, на живите икони и той се обръща към иконите, но живи са неговите икони. Пък ще се поклони до земята пред една икона, а тази икона ще благоволи да му даде ръката си. Той ще я целуне. А онази в църквата, колкото човек се моли на нея, иконата не се мърда, на едно място седи.

Питам, кое е по–хубаво? На живите икони ли да се поклониш, или на онези в църквата? На бала е така. Вие нали сте ходили на бал? И казвам аз – какъв сън. Аз почитам и според мене аз съм казал за бъдеще, ако аз правя една църква, не ви трябват рисувани икони дървени. Най–добрите хора, най– добрите сестри ще ги турим там. Че ти целуваш Света Богородица, туй е моление. Но тя иска ли да я целунеш? Хората си позволяват това, което не е морално. Ти, ако някой целуне някого... Питам, че в какво седи моралът? Живи икони ще турите – тази седмица една сестра, другата седмица друга сестра, ще имате нали църква на живите икони. Някой праведник, който е по–долен на Христа, ще го турите там. Тъй млад да е, без брада да е, че като го целуват, да има защо. Защо ще целуваш? Сега, който ме слуша, ще кажа, виж колко ни ползва това. Значи другото, то е престъпление. Та ти целуваш боята и си въобразяваш. Сега мене ми е целта, аз искам да обърна вашето внимание: извадете вашите боялии икони. Не говоря за себе си. Всеки един от вас трябва да изхвърли всичките ония боялии икони, които има в себе си, и да си тури живите икони, нещо живо, на което да разчиташ, да не е боялия и да не е дъска да хлопа, но на което всеки може да разчита. Сега ние се спираме и казваме – ти вярваш в Христа. Че казва – какво има аз да вярвам в Христа, който е бил. Той вярваше в себе си, вярваше и в Бога. Аз може да последвам Христа по един пример: да се науча да вярвам в Бога, тъй както той е вярвал. Че Христос не е дошъл да учи хората да вярват в него. Той дошъл да ги научи да вярват в Бога, да служат на Бога. Тъй е според него. Тази била неговата мисия – да научи хората да вярват в Бога, тъй както той. И да служат на Бога, тъй както него. Ти вярваш в Христа, че страдал. Страданието показва неразбирателството на хората, които не са го разбирали и са го заставили да страда. Ни най–малко той не искаше да страда. Човекът се молил цяла нощ: „Господи, да мине тази чаша.“ Но Господ казва: „Тия хора са неразумни.“

Та казвам, в какво седи следването на Христа? Да вярваш в Бога, както Христос е вярвал, и да обичаш Господа тъй, както той го обичал, и да му служиш тъй, както той е служил. Туй аз разбирам Христос. Аз не го търся преди две хиляди години къде бил, но за мене сега Христос е жив. Щом аз вярвам в Бога, а Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите. Следователно, щом аз вярвам в Бога и го обичам, аз ще намеря Христа и ще го попитам, тъй както аз разбирам, право ли е. И той ще каже: „Право е така, приблизително както аз вярвам, така и ти вярваш.“ А сега ти не знаеш, ще четеш един стих, ще мислиш–мислиш и най–после там казва: „Ще дойде духът и ще те научи.“ Вярно е, но казва Христос: „Ще помоля отца и той ще ви даде друг утешител – духът на истината, и той като дойде, той ще ви научи. Значи духът като дойде, той ще ви научи да вършите това, което Христос е вършил.

Та казвам, в нашите времена ние се измъчваме и страдаме повече, отколкото трябва. В един дом се зараждат противоречия. Дето има дъщери и синове, винаги има един спор, че майката или бащата към някоя дъщеря е по–особено разположена и другите ще видят това. Казват: „Тя, майката, нея обича повече.“ И у другите се заражда цял един спор. Питам, кое е онова, което заставя дъщерите да мислят за майка си и за баща си така? Външната обстановка. Може някой път майката дала на едната дъщеря по–хубаво ядене. На любимото дете майките това го правят. И бабите го правят. Някоя баба, като ще отбие някое внуче, ще вземе някоя хубава питка, намазана с мед, и ще му я даде. И децата са много тщеславни. Като вземе питката, то иска да се похвали, ще каже: „Виж какво ми даде баба.“ Не крие това дете. Та и сега някои от вас, като ви обичат повече, вие излизате и го показвате на другите. За слоновете се казва, те са най– умните същества между животните, но когато два слона се обичат, те не показват любовта си, а отиват далече по горите, че никой да не ги види, когато си показват чувствата. А тук хората някой път като се обичат, и току той ще те прегърне, току мац, и се целунат. След някой ден ще си обърнат гърбовете. Казвам, слоновете по–добре се обичат. Когато обичаш, никой да не види, да си надалеч.

Е, в какво седи обичта? Че като дойде този човек, че как няма да го целунеш. Той е красив, не е някоя грозотия. Или някоя мома – как няма да я целунеш. Или някой богат, ти може лесно да го целунеш, понеже има какво да даде. Като го целунеш, той ще ти даде три, четири, пет хиляди лева. Как няма да го целунеш? Пък някой е беден, може ли да го целунеш? Той ще ти каже: „Няма ли да ми заемеш, да ми дадеш няколко хиляди лева?“
Тогава ти отърсиш яката си от него, и си отиваш.

Сега аз ви навеждам на тия примери. Туй, от което всички сегашни хора се смущават, то е временните състояния, от които ние трябва да се освободим. Някой обуща няма, дрехи няма, шапка няма и само мисли защо Господ го е поставил в това положение. Не ни е поставил Господ, ние сами се поставяме със сегашните условия. В сегашните условия, щом детето отива в училището, то не трябва да се занимава с мода, с обуща. За бъдеще децата, като дойдат в училище, не трябва да влизат с обущата си, а с терлъци трябва да бъдат, не да седят по чиновете си. Някои ще имат нови обуща и постоянно ще бута другарите си и казва: „Виж баща ми какви нови обуща ми купи.“ И тогава учителят разправя едно, а то за обущата си мисли. Не е въпросът сега за обущата, после не е и въпрос да показваме кой живее по– добре. Това е тщеславие. Ние не сме завършили своята еволюция. Ама казва: „Виж той как живее.“ Или казва: „Виж, той се поправил. Хубаво яде.“ Та много се заблуждаваш, че се оправил. Казваш, че хубаво яде. Една сестра ми се оплаква, че изпосталяла. Другите я намират, че много поизсъхнала, защото ядяла само растителна вегетарианска храна. Казват й: „Малко яйца ще ядеш, масло ще ядеш, да станеш угледна.“ Е защо ще стане тя угледна? Ако искате да я гудите в църквата за икона. Това са криви наши възгледи. Всеки може да бъде от нас красив. Красотата у човека може да потече от неговата права мисъл. Всеки може да е красив, като има една права мисъл. Не
поставяйте в ума си никакви противоречия. Постави в ума си права мисъл, веднага лицето ти ще стане красиво. Винаги тургай в сърцето си онези хубави благородни чувства и в ума – правата мисъл, не се сърди, каквото и да ти се случи. То е голямо изкуство. Или в постъпките си, всякога постъпвай тъй благородно. Веднага ще имаш едно красиво лице.

Сега една наша сестра тук идва при мен и ми разправя. Аз зная, че тази сестра ще заболее, преди години щеше да заболее. За мен, зная го, по един начин аз зная. Сега да оставим този въпрос, той е научен. Идат лекарите, констатират – има кръвоизлияние в едното полушарие на мозъка си и вследствие на това тази сестра не може да говори, изгубила съзнание. Плачат, питат кои са причините. Аз зная кои са причините, но не искам да ги кажа. Не се безпокойте за турските гащи на този, който ще ги обува. Не се безпокойте за булката, която не иска да влезе в къщата, понеже била по–Висока. И не се безпокойте за телето, което си турило главата в делвата и не може да я извади. Че дъщеря ти не живее както трябва – остави дъщеря ти да си върви по своя път. Че син ти – остави го. Че жена ти – остави я. Що ще се занимаваш с чуждото. Онзи, който е създал света, да се занимава с това, а ти се занимавай със себе си. Ти се занимавай със своите работи. Някой си направил къща и няма да я плати, остави това. Ти ли трябва да се занимаваш с къщата на този човек? Остави, нека се занимава със своя товар, да го носи. Ти се занимавай със своята къща. Защо ще се занимаваш с другата къща? Той направи ли къща, нека си тегли. И после, ако му помогнеш за къщата, той утре ще направи друга къща. Сега някой се оженил и не може да живее със жена си, иска да се разведе. Един наш приятел беше му дотегнала жена му, иска да се раздели със жена си и ми казва: „Мога ли да я напусна?“ Казвам му: „Може да я напуснеш. Щом не можеш да живееш с нея, не си се родил с нея, напусни я. Ама, – казвам – искаш ли пак да се ожениш?“ „Разбира се, ще си взема друга, по–сносна. Тази дотегна ми.“ Казвам му: „Ти по–добра от тази, която имаш, не може да намериш.“ И той се отказа.

Във всеки един човек в сегашното състояние има две естества. Има едно външно естество, което е добро, и има нещо опако у него. Преди да се ожени човек, ти си добър, ангел си, а като се ожени, ще намери опакото. И после дълго време хората като живеят заедно, почнат да виждат опакото на своето естество и затуй се проповядва – човек трябва да се отдели малко. Сега по някой път искат хората да видят туй, кой какво може да прави. Някой път някой направил нещо. Аз виждам нещата, не се безпокоя вътрешно, ни най–малко не се безпокоя. Дойдат някои и ме осъждат, казват: „Ти не ме обичаш.“ Други ме осъждат: „Ти много помагаш, на онзи помагаш, за него се молиш, а за мене не мислиш.“ Друг казва: „Еди–кого си излекувал, излекувай и мене.“ Хайде трети, четвърти, пети, шести, идат – станало нещо. И някой път виждам някои неща – така са казани, преувеличени, че аз сам се чудя. Тургат им всевъзможни качулчета. Че съм направил нещо, направил съм, но баш не е тъй, както казват, и не искам да го кажа. Виждам, погрешката е направена, нещата са тъй намалени и не се застъпвам да кажа право ли е туй, аз си мълча. „Защо не искаш да кажеш?“ Защото човек не може да разправя на другите. Всеки един може да се лекува, като вярва. То е закон. Вярата дотолкова, доколкото твоята вяра е пълна и права, и лекуването ще стане. И дотолкова, доколкото твоят ум се колебае, ти всякога ще бъдеш подложен на болести. Има някои работи – запример паднал ти зъбът. Колкото и вяра да имаш, слаба ти е вярата. Като ти падне зъбът, ако можеш да накараш да ти израсне нов зъб, тогава ти си светия. Но сега вие по–лесно ще си направите при някой зъболекар нови зъби, отколкото да ви израснат други.

Но да дойдем до същественото. Има противоречия, които произтичат от нашите вътрешни неразбирания. Христос искал да направи хората да вярват, тъй както той вярва, и да служат на Бога, тъй както той служи. И там седи всичкото спокойствие. Човек не може да бъде спокоен, докато не обикне Бога и да му служи. Щом обикне Бога, вече има едно спокойствие. Докато ти не обичаш Бога, ще има една празнота в тебе, че този не те обичал, онзи не те обича, а като обичаш Бога, ти ще бъдеш спокоен. Представи си сега, че ти седиш на някое далечно място няколко километра и търсиш някой да ти донесе вода. Но представи си, че някой дойде един ден и те научи да направиш една канализация, да прекараш водата да тече в двора ти, а не да ходиш да искаш от този, от онзи да искаш вода. Като тече водата в двора ти, ти може да изливаш колкото това искаш.

Някой казва: „Какво нещо е любовта към Бога и към ближния?“ И ще ме питат по какво се различава. Аз седя и казвам, тия хора трябва да ме питат любовта каква е. Казвам, една чешма в двора, това е любовта към Бога. Онзи казва: „Тя лесно става.“ Е, лесно, направи го в себе си. В тебе има едно безпокойство, ти си сиромах. Ако имаш любовта към Бога, ти няма да бъдеш сиромах. Питам, една сестра, която е красива като ангел, може ли тя да страда, да няма нищо, да бъде сиромашка? Че тя, през където мине, ще запали чергата на всички. И всеки е готов да даде на нея нещо. И тя никога няма да бъде бедна. Но ако си един грозотия, как няма да те познават, че ти трябва да бъдеш честен човек, за да заслужиш навсякъде някоя работа. А сега, като те погледне някой, тъй както си сега, окото му не те хваща. Ако станеш честен, веднага ще те назначат на служба, че хората търсят честни човеци за служба, да носиш честност на лицето си. Тогава всеки милионер ще те тури за касиерин, защото, като си честен, ти си способен да му вършиш работите добре. Сега да намерите извода. Ще намерите честния касиерин във вас. Заменете вашите дървени икони с живи икони и ще престанете да живеете с вашето минало. На миналото да не гледате, а на настоящето.

Сега онова, което днес може да извършим – настоящето е важно, настоящата любов, която можем днес да опитаме, Божията любов, не както е живял Христос едно време, мен ме интересува както Христос живее сега. За мене не са важни как са живели едно време светиите. Светиите живеят сега, не как са живели едно време, но как живеят сега. Мен не ме интересува едно време как са живели. За мене не е важно как са живели децата едно време, важно е как живеят сега децата. Мене не ме интересува, че едно време някой бил юнак, сега какво е той, сега дали е юнак. Какво си в дадения случай, това ме интересува. Ама едно време аз имах разбирания. Всякога разчиташ в себе си на онова, което имаш в момента. То е 25. Имаш едно състояние, което е в душата ти. То е най–важното. От него зависи всичкото
ти бъдеще. То е Бог в настоящето, който действа в настоящия момент. За другото аз може да си предполагам, че има нещо, но на това аз не разчитам. Ще дойде някой при мене, някой път искат да лекувам някого, аз не искам, и те не знаят моите съображения. Две възможности има, отказвам се по две съображения. Едно, че този човек няма достатъчно вяра и онова, което аз искам да направя заради него, той не може да издържи. Второто положение, че аз в дадения случай не съм готов. Идва един при мене, иска пари назаем, казвам: „Нямам. Трябва да ида да работя днес, та довечера като работя, с голям зор изкарвам до сто лева. Та след като работя, довечера мога да ти дам сто лева.“ „Ама заеми отнякъде.“ Аз пари назаем не вземам. И ако искаш повече пари, ще дойдеш с мене, ще работиш и ти. Аз сто лева, ти сто лева, двеста лева може да имаш. Ако е малко, ще накараме трети да дойде да работи. А сега проповядват да проявиш милост към сиромасите. Казвам, да заработят всичките, да ядат по– малко. „Ама аз съм опусталял, какво съм ял? Ама сух хляб ям.“ Че то е най–хубавото. Аз на толкова екскурзии все пексимет ям, сух хляб ям.

Бъдете доволни от себе си, не се смущавайте от външната обстановка. Видите, че някой човек, че е затлъстял и вие искате като него да затлъстеете. Казват, че той е здрав човек. Вътре имайте вяра към Бога, имайте любов към него, и всичко ще имате. Сега правят сравнение кой има по–голяма любов. Аз не разглеждам това. Сега не е да се сравняваме кой има по–голяма любов. Аз другояче разглеждам въпроса на любовта. Че знаете ли, има една етика, след като дойде един човек – аз ето как разглеждам етически въпроса.

Казвам, ние, съвременните хора, нямаме срам. Запример някой мъж е сприхав, скрит такъв и като няма никой в дома, той може да наругае жена си, че тя е такава и такава, ще я наругае хубаво. Или пък жената ще наругае мъжа си. А ако има някой гост дошъл в дома, той ще се въздържа, и тя ще се въздържа. Ако нас ни е срам от хората, че ти в дадения случай, тебе не те ли е срам от Господа, че той те гледа? Ти дигаш шум, кряскаш, ти нямаш срам от Бога. А той те слуша, като кряскаш. И след като си кряскал, като заминат съседите, ти ще усетиш едно гризение в себе си. Господ ти казва – туй, което направи, не е хубаво, нищо повече. Ама ти му се сърдиш. Не те е пратил Господ да му се сърдиш, нито пък Господ ме е пратил аз да ти се сърдя на тебе. Нито мене пратил да те морализирам.

Питаш този ли е пътят. Казвам, този е пътят – там има чешма, няма да ти дам чаша. Аз като ида там, туря си ръката, пък не казвам да има някоя млада сестра, да ми даде да пия от нейната чаша. Е, защо ми е почерпалото на тази младата сестра, я ми кажете. И на себе си казвам – защо ти е почерпалото на тази младата сестра и какви са твоите побуждения? И тази сестра трябва ли тя да остави своята си работа и да дойде тя с мене при извора и да покаже своята любов, че много ме обича. Разбирам, в една тъмна нощ ти си се заблудил някъде, паднал си някъде, счупил си крака си и целия ден си издивял да се луташ, а тази сестра дойде и ти помогне. А ти, здравият човек, юнак, да седиш и да кажеш: „Дай да ти целуна ръката, че ми даде вода.“ То е слаб характер. Ако кракът ти е счупен, ти благодари на Бога. А другите работи наричам излишни. Ние сме влезли в положението на аристократи. Всеки иска да има мир в душата си. Всеки от вас може да има мир. Че работете пред Господа и всеки като върши нещо, вие очаквате Господ да види дали тази мисъл е права, или не. Имаш известно чувстване. Имайте будно съзнание. Или видите някоя сестра красива, погледни я и си кажи колко е добра, колко красива Господ я направил, заслужила е. Много добре е живяла. А някоя сестра се поразболяла малко. Казвам, колко е добър Господ, той я избавил от едно голямо зло. Ама тази сестра, аз виждам, тя щеше да направи една голяма погрешка и Господ й дава една болест. И казвам колко е благ Господ. Всичките неща са за добро. Някой осиромашал – във всичко виждам добрата страна. Ама някой казва: „Ти не влизаш в положението ми.“ Аз влизам в положението му, тъй както Бог е влязъл в положението. И не искам да приема неговия живот, защото искам да съдействам на онова, което Бог е дал. По–добър път не мога да дам от този, който Бог е дал.

Всички трябва да вървите по пътя, който Бог ви е дал и да благодарите. Сега имате това, а следния момент няма да бъдете такива, каквито сте сега. Тогава ще бъдете други. След години някои ще бъдат много богати, а един ден – сиромаси. След години някои от вас ще знаят повече, отколкото сега знаят, а други ще забравят това, което сега знаят. Това са възможности. Тогава, който не разбира закона, казвам тъй: в началото твоят товар ще бъде голям, а в края лек. Че как тъй? Че ти си един екскурзиант, нали така? Туриш си раница с трийсет килограма. След като си ходил три дена, тя олекнала раницата от гърба ти. Ти си изял всичко и се връщаш с лека раница. Казвам, ако след три дена ти ще слезеш и твоята раница ще бъде по–лека, благодари на Бога, че ти олекнала раницата, здрав човек си. Че ако раницата ти остане толкова, колкото в началото, значи ти си бил болен човек, нищо не си ял.

Та казвам, яжте каквото има в раницата вътре и не го дръжте, за да се намали вашият товар. Сега това са изводите, които трябва да направите в себе си. И всякога дръжте във вашето съзнание лицето на Господа и на ангелите, и на всички напреднали същества, че всяка една ваша постъпка трябва да я наблюдавате – какво сте говорили, какво сте направили. И си дайте отчет за всичко. Щом постъпиш добре, и ти казваш: много добре постъпих. Щом не постъпиш добре, и ти усещаш, казваш, че не постъпих добре. И тогава ние си губим мира, понеже не сме постъпили така, както Бог иска. А когато сме радостни, това показва, че сме постъпили както е благоугодно на Господ а. И ако постъпим както Господ иска, всеки ден ще бъдем радостни и весели, така е. Аз за себе си съм го опитал това някой път. Аз за себе си опитвам това всеки ден. И в мене се губи някой път настроението. Една дума неказана намясто или тъй повишение на тона, тогава казвам: е, не разбира този човек. Ти на неговото място как ще разбираш, ти търпи малко. Толкова разбира той. А ти, който разбираш повече, търпи. Ама той не говори добре. Ти си прав, изслушай го. Но някой път как го слушаш? Аз по някой път си нося памук и когато някой говори много високо, някой ми казва: „Как го слушаш този човек, колко си търпелив.“ Казвам, благодарение на моя памук, който имам. Аз отчитам, моят памук е по–търпелив от мене. И сега ще ви препоръчам на вас моя метод: турете си малко памук в ушите. Тогава ще кажете – той е умен. Тури малко памук в ушите си, за да не слушаш този крясък на хората отвън.

Разчитайте тогава на онова, което Бог е вложил във вас. Вие го считате за ваш баща и считайте, че е справедлив и той ще определи от своя бюджет нещо за вас. Оставяйте всичко на неговата воля. И туй, което той ще ви даде, което той е определил, той ще ви го даде, но изчакайте той сам да се досети и да го даде, не го искайте. И ако не ви е дал, почакайте. Сега вие искате от него, но не го искате навреме, не се опекла питата още. Божията пита не се опекла. Щом се опече питата, майката ще я извади и ще ви даде едно парче тъй печен хляб с масълце.

Та чакайте вие да се опече Божията пита, за да ви даде малко печен хляб, намазан с масълце.

„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“
(Три пъти)

Тридесет и осмо утринно слово
21 юли 1935 г., неделя, 5–6.25 часа
София – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder