НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

А друго падна на добрата земя / А другото падна

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

А друго падна на добрата земя

Най-често използвани думи в беседата: аз, човек, може, има, хора, живот, добро, всички, казва, сега, бъде, природа, дойде, всичко, пари, почва, иска ,

 Неделни беседи , София, 19 Февруари 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета осма глава от евангелието на Лука – осми стих.

„Милосърдието е градина райска“

Друго падна на добрата земя.

В природата съществува един план, който хората сега проучват. Този план е разнообразен. Когато рибите го изучаваха, те се научиха само да плават; когато птиците го изучаваха, те се научиха само да хвърчат; когато млекопитаещите го изучаваха, те се научиха само да ходят; когато хората го изучаваха, те се научиха да мислят; когато ангелите го изучаваха, те се научиха да светят. Та задачата на човека е да мисли. Та когато човек се научи правилно да мисли, мъчнотиите в живота му не ще изчезнат, но той ще им намери място. Мъчнотиите, това са разхвърляни камъни, които очакват някой изкусен зидар да ги тури на мястото им. Понеже хората не знаят де да ги турят, става стълкновение – те се препъват в тях и казват: „Защо това – тук, защо онова е тук?“

Всички хора искат да бъдат силни. Силата съществува в природата. Защо ние искаме да бъдем силни? Щом природата е силна, защо ние да не използваме силата ѝ, а искаме ние да бъдем силни? Ние искаме да бъдем богати. Природата е богата. Защо ние да не използваме нейното богатство? Щом искаме ние сами да бъдем богати и силни, това показва, че нямаме доверие в природата. В плана на природата е да ни направи силни. И тя си има свой план. Обаче с нейните мисли паралелно и ние внасяме един нов строй по нашему, от който произтичат всички сегашни противоречия. Защото силният човек въпреки голямата си сила, той може да направи пакост някому. Богатият, ученият човек могат да направят пакости. Невежият човек не може да направи пакост. Това не значи, че хората не трябва да учат. Всяко учение е на мястото си, – когато е разбрано.

Добрата почва, това са условията. Ако всяко растение няма добра почва, то не може да расте и да се развива. Ние казваме: добрите условия. Добрата почва е човекът, това е човешкият ум. В старо време ума са го кръщавали с разни имена: със слънцето на живота, с душата на човека, но както и да го кръстят, то е все едно и също нещо. Дали са го кръстили слънцето на човека или душата, или духа, за посветения човек означава онази божествена основа, върху която той може да се развива. Най-благоприятната основа е духът, а след нея иде душата. Щом отхвърлиш тях, ще дойде другата основа – човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля, а най-после ще дойде и тялото на човека. Ако не приемеш авторитета на тялото си, ти трябва да го напуснеш и да излезеш вън от него. Казвате – какво нещо е да се живее без тяло. И без тяло може да се живее. Някои питат: „Възможно ли е човек да живее без тяло?“ Възможно е. Както човек може да живее без пари, като богат може да живее, а може да живее и като сиромах, Той може да живее като учен, а може да живее и като прост, невежа. Той може да живее като силен, а може да живее и като слаб. Богатството не изключва живота, нито сиромашията изключва живота. Даже и доброто, и злото нито включват, нито изключват живота. Защото доброто и злото е животът, това са условия, това са сили, които работят в него. Но нито злото може да ограничава живота, нито доброто може да го направи да стане по-добър. Животът е независим и от доброто, и от злото. Той не може да стане нито по-лош, отколкото е сега. Който иска да знае причината, трябва да знае, че това се дължи на обстоятелството, че животът изтича от Бога. Тъй щото това, което изтича от най-съвършеното същество, какво друго съвършено качество може да му дадем. Казваме, животът следователно трябва да бъде добър. С други думи казано, животът трябва да бъде такъв, какъвто излиза от Бога. Не спъвай живота. Например ти казваш, че искаш да живееш добре. Какво се разбира от това? Ти искаш да живееш като богат човек. Богатството е спънка за тебе. Ти искаш да живееш като учен човек. И това е една спънка за тебе. Не че не трябва да учиш, но ти искаш да придобиеш толкова знание, като в някой склад, да се отличаваш от другите хора, да бъде това знание само за тебе. Ти ще спънеш живота си. Понеже Вселената не е създадена за тебе само, нито хората са създадени за тебе само – да бъдеш само ти щастлив. Ти може да си мислиш, че е само за тебе това, но то е друг въпрос.

Преди години в София имаше една жена на име Султана, която постоянно се водеше с друга една другарка. Де остана тя, не зная? Може да е отишла на дълъг път, а може – и на къс. Тя носеше в ръцете си всякога един голям букет от живи цветя и казваше, че на ръцете си носела всички хора. Това е нейна философия, от която само тя си разбира нещо. Тя казваше на хората: „Тук на ръката си ви нося всички. Ако моята ръка не е, от вас нищо няма да остане“ – твърди тя нещо без аргументи. Един добър човек, като я мислил за много набожна, дал и на нея, и на другарката ѝ прием в къщата си, но после не може да се освободи от тях. Той се чудеше какъв хитър начин да намери, за да се освободи от тях. Султана му казваше: „Ти знаеш ли, че аз нося и твоята къща на ръката си? Ако ме изпъдиш, нищо няма да остане от тебе.“ Той се чудеше какво да прави с нея.

Питам, де се крие погрешката? Погрешката се крие в една вътрешна анормалност. Когато вие счупите едно шише, всяка една част от него, която по-рано е била безопасна, става вече опасна. Хора, които не мислят добре, аз ги считам счупени шишета, части от едно цяло, което се е разрушило като една комета. Да му мисли, върху когото падне тази част. Едно такова голямо парче падна в Сибир, че удари един от най-големите мотори, счупи се, произведе цяла суматоха – растения, хора, всичко, каквото имаше наоколо, помете.

Казвам, съвременните хора искат да образуват една държава. Не зная дали хората могат да образуват една държава каквато те искат. Най-голямото заблуждение е в това, че хората мислят, че като образуват една държава, те ще живеят добре. Откак хората са дошли на земята, все държави образуват, но досега те не са могли да образуват една идеална държава каквато са искали. Всяка държава ще воюва с друга. Всеки човек се стреми да устрои живота си, че да бъде щастлив. Не зная дали историята досега е дала образци за щастлив семеен живот. Впрочем хората са започнали да живеят щастливо, но не са издържали. Най-щастливи бяха първите хора, които имаха идеални условия в рая. Когато Бог създаде първия човек, той му направи една държава, пълна с най-хубави дървета и плодове. Държава беше райската градина. Господ прекара всички животни пред този човек да им даде имена, като му каза: „Всичко това давам на тебе.“ Този човек, на когото Бог даде всичко, направи го господар, той направи една погрешка, за която го изпъдиха вън от рая, вън от неговата държава. Детронираха и него, и жена му и като ги изпъдиха, постави им пред райската врата един ангел да пази, да не се върнат назад.

Питам, какво липсваше на тези хора? Някои ще кажат, че съгрешили. Не е въпросът там, че съгрешили. Това е един незавършен процес. Защо имаше нужда да грешат? Можете да кажете, че този въпрос трябва и може да се разреши. И ти, който грешиш, пак не можеш да го разрешиш. Той има няколко подбудителни причини. Когато човек иска да стане богат, кои са подбудителните причини? Злото не е в богатството, но в това, когато човек иска да забогатее повече, отколкото трябва. Кои са подбудителните причини за това? Когато в душата на човека се явява желание да стане по-силен, отколкото трябва, да заповядва на целия свят, кои са подбудителните причини за това? Какво ще придобие той, ако има сила да заповядва на целия свят? Защо, ако човек иска да стане всесилен, той е в противоречие с Първата Причина, която е създала света. Милите ли, че той няма да се намери в противоречие. Ще се намери. Той ще си намери такъв противник, който цял живот ще го мачка и той сам ще се чуди за това. Хората искат да създадат идеална държава, но не вървят по правия път. Че природата е идеална държава. По-идеална държава от природата няма. По-идеални закони от тия на природата няма. Ние, умните хора в света, мислим, че в природата всичко е глупаво. Ние мислим, че растенията, дърветата, рибите, птиците, животните – всички са глупави, а ние сме най-интелигентните същества в света и като нас други няма. Какво става с нас, с умните хора? По някакъв особен начин се стопляме, изчезваме, отиваме някъде, без да знаем де и защо.

Сега често ние на земята сме в едно положение, често атакуваме и сме атакувани. Аз не искам да го кръщавам със старото име, че някакъв дявол ни изкушавал. Ние сами се изкушаваме, никакъв дявол не ни изкушава. Сега вие казвате: „Кажи ни нещо, с което да изправим нашия живот.“ Там е погрешката. Престанете да мислите, че трябва да изправите живота си. Животът ви е изправен – нищо повече. Така мислете. Вярвайте, че сте богати, вярвайте, че сте здрави. И като кашлите, пак вярвайте, че сте здрави. И като страдате, пак вярвайте, че не страдате. За да не вярвате в това, казвате, че това е детинска работа. Ако аз спя, в това време едно малко дете дойде около мене, върже краката ми с едно въже и ми каже, че аз нямам сила да се освободя, трябва ли да вярвам в това? Ще се опитам малко, ще взема един нож и оттук кръц – оттам кръц, ще го скъсам. Това дете трябва ли да ми казва, че аз завися от него? Какво трябва да правя с това дете?

Някои майки обичат да употребяват известни заплашвания към децата си, за да ги слушат. Някоя майка казва на детето си: „Слушай, майка, да не отиваш на реката да се къпеш, че ако се удавиш, убивам те.“ Как ще го убие, когато то се е удавило? Какво иска да каже майката с тези думи? Често аз се мъча да преведа този език на майката. То е един от най-трудните езици, който не се превежда лесно. Трябва да се обмисли този език. С това майките искат да наплашат децата си, да не ходят на реката да се къпят, да не би да се удавят. Или майката иска да му каже: „Ако отидеш на реката да се къпеш, тогава и аз ще се съюзя с водата, че и двамата заедно ще те мачкаме. Водата ще те умори, но и аз няма да ти помогна.“ Такава идея има майката в своето изречение и заплашване. Все таки майката има една идея, има някаква идея, която не може да се тълкува буквално. Ако се тълкува буквално, то няма никакъв смисъл. Ако се изтълкува вътрешно, това показва, че майката има някаква скрита идея, която детето я разбира. То не мисли, че ако се удави, че майка му ще го бие. Не, тя ще го оплаква. Освен че няма да го бие, но ще плаче за него.

Добрата почва. Добрата почва е онова, което трябва да даде плод. Трябва да се изучават добрите условия в живота. Отде трябва да започне човек? Ще кажете, че от науката. Науката в едно отношение е един метод; религията е друг метод; общественият живот е трети метод; семейният живот също е метод. Всичко, каквото човек върши на земята, това са все условия, при които човешкият дух трябва да се развива. При развитието на човека трябва да се включва неговата мисъл. Той трябва да се научи да мисли правилно. Той трябва да се освободи от ненужния страх. Например ти се страхуваш, че можеш да умреш гладен. На какво основание можеш да умреш гладен, че да имаш такъв страх? Питам, възможно ли е един добър син да умре гладен при баща си, който е богат? Ако бащата е цар или княз, или богат човек изобщо, как е възможно неговият син да умре гладен? Ако той умре гладен, причината за това е съвсем друга.

Та при сегашните условия на живота науката нас ни е потребна дотолкова, доколкото да хвърли известна светлина отде трябва да започнем и де трябва да свършим. Най-първо, човек трябва да започне с тялото си. Ето какво аз разбирам под думата краката. Под краката аз разбирам човешките добродетели. Следователно ти не можеш да бъде добър човек, ако твоите крака не са добре развити. Второто положение: ти трябва да започнеш с правдата. Ти не можеш да бъдеш справедлив човек, ако ръцете ти не са развити. Аз не считам добре развити ръце тия на пехливанина. Това е пластично развитие. Справедлива ръка е тази, която може да работи. Всяко изкуство, което се поддава на една ръка, тя е справедлива ръка – няма нещо, което да ѝ се противопостави. Ако твоята ръка е добре организирана, ти можеш да срещнеш и най-големия си неприятел, и най-голямата мечка, но веднага ще ѝ кажеш: „Чакай, какво искаш? Какво заповядваш?“ Какво може да иска мечката? Най-първо, тя ще иска месцето ти, а после тя става вегетарианка. Но ти ще ѝ кажеш: „Почакай, аз ще ти дам един хубав обед.“ И ще ѝ дадеш малко брашно. Ако вълк те срещне, можеш да му дадеш един най-хубав обед като на един човек. Ще му заколиш едно агне. Защо да не нагостиш този вълк, а трябва да го хукаш, да го гониш? Действително от толкова години ние гоним вълците из горите, но какво сме постигнали? Ние можем да изгоним вълците из горите, физическите вълци, но те ще вземат човешки форми и ще влязат между хората.

Казва се в Писанието: „Вълци, облечени в овчи дрехи.“ Какво ще правиш с този вълк, който е облечен в овча форма? При това той е свършил два, три, до четири факултета, той разбира от обществен и морален живот, разбира от всички науки. Какво ще правите с този вълк, кажете ми? Аз нямам предвид само това, но говоря за онзи принцип, който е застъпен във вас. Понякога те се явяват като резултат в нашия ум и нашите чувства. Например явява се едно голямо противоречие. Разправяше ми една млада мома за себе си: „До двайсет и първата си годишна възраст аз бях много добре разположена, никога не влизаше в сърцето ми едно лошо чувство. Но един ден ми дойде едно лошо чувство и аз исках да набия добре другарката си – да я ударя както трябва. Даже имах желание да я убия. Чудя се отде дойде в мене тази лоша мисъл и това лошо чувство!“ Има си причините и за това.

Казвам, ако тази лоша мисъл намереше добра почва у нея, тя би се поддала, но понеже съзнанието ѝ бе будно, тя си каза: „Не, няма да направя това нещо!“ Ами как ще се извините, ако в душата ви се загнезди една такава лоша мисъл и не можете да се освободите от нея? Намерите се пред една голяма несполука и вие веднага се опълчвате срещу Бога, като че ли Господ ти е крив. Ти отваряш война и казваш: „Аз няма да вярвам повече в Бога!“ После казваш: „Няма да вярвам вече и в хората.“ Значи ти отиваш в две крайности. Невъзможно е всички хора да бъдат лоши, а само аз да бъда добър. Това е невъзможно. Съществува едно отношение в света, а то е следното. На 25 лоши хора отговарят 25 добри хора. В природата съществува този закон. Добрите и лошите хора са като двойки. Значи съществуват две по 25, които могат да отидат на едната, и на другата страна – по 25. Някога могат да се прехвърлят едни 24 към другите, та да станат 75, а другите 25. От тях зависи еволюцията. Тези числа, които могат да се прехвърлят от едната страна на другата страна, ти не разчитай на тях. Ти разчитай на 25-те в себе си. Който разбира закона, така е за него. Ако ти искаш да угодиш на всички хора, ти заставаш на фалшива почва. Ако ти имаш сто познати в едно общество, можеш да разчиташ само на 25 от тях. Най-много можеш да разчиташ на 50, а на останалите 50, освен че не можеш да разчиташ, но те ще завлекат нещо от тебе. После през годината ти не можеш да разчиташ на всички дни да бъдат щастливи за тебе. Най-много 75–80 дни има, на които ти можеш да разчиташ и да ги използваш. Това е то всичкото число дни щастливи, през годината. Всичкото време през годината не е създадено само за тебе. Някои хора се блъскат по цяла година, и то по 10–15 часа през деня, за да могат да спечелят нещо. На 10 часа работа колко часа от тях са щастливи? Ако на стоте са щастливи 25, значи на десетте часа щастливи са два часа и половина.

Сега вие трябва да разсъждавате. Човек трябва да намери през годината онзи щастлив ден за него, когато се съчетае съзнанието на всички разумни хора, които ви искат и мислят доброто. Този ден е най-щастливият ден във вашия живот. Аз не разбирам под щастие една сляпа случайност. Щастието на човека се дължи на разумни закони. Ако между сто души има 20, които ти желаят доброто, те са капиталисти хора и ти си осигурен. Значи на десет души двама трябва да ти желаят доброто. Ти казваш: „Кои са тези двама души?“ Единият от тях е природата. Другите, това са разумните същества, които творят, а на трето място е сам Бог, който е създал всичко. Щом и той е на ваша страна, ти си напълно осигурен. Той е всякога на твоя страна, ако ти изпълняваш закона му. Ако не изпълняваш закона му, ти не можеш да разчиташ на него. Ако той не е на твоя страна от единия до другия края, ти ще фалираш, ще претърпиш един фалимент. Дали това е човек, ангел, божество, или друг някой, всеки ще претърпи фалимент. Нямаме в историята случай, дето някой, който се е опълчил против общия закон, който действа в живота, да е завършил добре.

Не е само да мислиш, че си религиозен човек и да вярваш в Бога. Това още нищо не значи. Човек не само трябва да вярва, но вярата му да се отнася до онази велика разумност, която работи в света. Човек трябва да вярва в резултатите на тази разумност. Каквото тя е изработила, ти няма какво да размишляваш по-нататък. Цялата Вселена пътува в пространството и накъде пътува, това учените не са определили. Тя пътува с известна скорост през Слънчевата система. Аз трябва да вярвам. Ако пък не вярвам, ще измисля, че Земята може да се разсипе, да станат с нея някакви катаклизми и т.н. Ние още не сме определили причината на земетресенията. Земетресението е една обновителна сила. Когато природата иска да обнови Земята, става едно земетресение.

Често земетресения стават и в нашия живот. Яви се например една подутина. Някой път е необходима една операция, да се махне това нагнояване или тази подутина. Понякога такива процеси стават и в стомаха на човека, понякога те стават и в гърдите или в мозъка на човека. Само по себе си, това не е зло. Това са нечистотии, които не са излезли по определените за тях канали, природата отваря нови канали, през които те да излязат. Всяко подуване, което става у нас, трябва да ни напомни, че ние не вървим в правия път. Когато дойде нещастието, ние трябва да знаем, че е станало някакво нарушение у нас или от някои наши роднини, или приятели; и то или преди едно или две, три, десет, или повече поколения. За природата това е безразлично. Тя вижда отклонение и му въздава. Ти можеш да се питаш, какво искат от тебе. Искат нещо. Ако имаш някаква печалба, на тебе се пада, но ако имаш някаква загуба, пак на тебе се пада, пак ще отговаряш за нея. Ти ще отговаряш и за печалбата, и за загубата. Никой в природата не може да се освободи от задълженията си към доброто и към злото. Ние не можем да се освободим от последствията. Добрите последствия остават за твоя полза, но и лошите последствия остават пак за твоя полза.

Сега, като говоря за лошите последствия, не мислете, че те са лоши. Те действат възпитателно върху човека. Запример една болест може да се продължи дълго време, да изхарчиш по нея 40–50 хиляди лева, но от тази болест ти можеш да придобиеш известна светлина на съзнанието си, която да струва повече от изхарчените пари. Кое е по-хубаво: да забогатееш без светлина или да осиромашееш със светлина? Аз бих предпочел да пътувам в тъмна нощ, но със светлина, отколкото да пътувам в тъмна нощ, да съм богат, но да нямам светлина.

Сега аз не искам да казвам, че вие не знаете. Вие знаете много неща, но трябва да знаете къде да пласирате вашия капитал. Знанието, което имате за Бога, де ще го вложите за в бъдеще? То е ваш капитал, който трябва да вложите някъде. Вие можете да кажете, че вярвате в Христа, в Бога, но знаете ли каква трябва да бъде вашата вяра? Христос, който ходеше от село в село да проповядва, навремето си имаше големи противоречия. Той не минаваше за почтен човек пред тогавашните евреи. Винаги подир него вървяха учени, които спореха и му казваха: „Ти не си толкова учен. Мойсей даде това-онова, а ти какво направи? Нашият народ съществува благодарение на Мойсея.“ Христос им казваше: „Мойсей направи това заради мене – за мене той говореше.“ Те го наричаха самозваник.

Питам, кой беше на правата страна – еврейските равини или Христос? Това не е за упрек, но въпросът е, да видим колко е изтърпял Христос. Когато се говори за един принцип, той не може да бъде нито български, нито английски, нито еврейски – той е принцип на природата. Той не може да принадлежи на никакъв народ. Ние можем да имаме известни български методи, но то е друг въпрос вече. Да кажем например, че има християнство – като метод е едно нещо, но християнството като учение, като принцип, то е божествено учение и не може да бъде нито българско, нито гръцко, нито английско, нито френско, то не принадлежи на никому. Запример вие можете да казвате – нашата православна църква или нашата евангелска църква, или нашата католическа църква, или пък можете да имате каквито искате понятия, то е ваша работа, но като дойдем до онзи принцип на любовта, тя не принадлежи на никаква църква, на никакъв народ. Ние се самозаблуждаваме като казваме, че имаме прави разбирания. Сега ще ви приведа един пример за едно криво разбиране.

Аз зная един от най-добрите баптистки проповедници, който иначе беше прост човек, но много умен. Той се наричаше Спас Райчев. Сега той е в оня свят, тъй щото имам право да говоря за него. При този Спас Райчев отива един млад човек и му казва: „Какво бихте желали повече – вие да си купувате хубаво брашно и сами да си правите хляба или да си купувате хляб от фурната? Ако искате да си правите сами хляб, аз ще ви доставя хубаво, чисто брашно.“ „Колко струва един чувал?“ „Един чувал струва 20 лева.“ „Добре, ще ти дам 20 лева и ми донеси един чувал да го опитам.“ След това този млад момък отива при един наш познат окултист и му казва: „Аз мога да ви доставя чисто брашно, ако искате да си правите сами хляб. Ето сега ида от проповедника Спас Райчев, който ни заплати за един чувал, иска да му донеса вкъщи, да си правят хляб.“ „Щом е така, донеси и на мене пет чувала.“ Той му дава сто лева предплата. Момъкът взема тия сто лева, прибавя ги към двайсетте и с тях се оженва. Проповедникът чака брашното – няма го. Момъкът с тия пари си купил друго брашно. Проповедникът отива при другия господин и се оказва, че от него взел сто лева. Казва си: „Как тъй да ме излъже!“ Другият казва: „Аз ще дам едно заявление в съда, ще искам да го осъдя, да го затворят, че да знае как се лъже! Той, като излъга нас, ще излъже и други хора.“ Аз ги заварвам тъкмо когато правят заявлението. Те седят в писалището и се разговарят. Казвам: „Какво мислите да правите?“ „Ще го дадем под съд.“ „Друг начин не намерихте ли?“ Те ми казват: „Ако ти беше на нашето място, какво би направил с този човек? Той да беше казал, че няма пари, а иска да се ожени, ние и без брашното щяхме да му дадем една сума. А тъй ни лъже, че щял да ни донесе брашно. Да беше ни казал поне истината! Ето, иска да се жени и ще ни лъже с брашно.“ „Добре, той ви е излъгал. Вие ще го дадете под съд и ще го накарате да се кълне. Той ще се закълне, защото вие нямате от него черно на бяло. Вие ще го принудите да даде клетва, но и при това положение той ще отказва, че е взел от вас пари. А пък вие знаете Писанието, че е казано да не се кълнете нито в небето, нито в земята.“ „Ами двайсетте ми лева?“ Тогава аз бръкнах в джоба си и изваждам двайсет лева, които давам на проповедника, като му казвам: „Ако момъкът дойде.и върне двайсетте лева, ти ще върнеш моите назад, но ако не ти ги върне, ще знаеш, че аз уреждам неговата сметка. Аз плащам предварително за него, за да не се кълнете. Иначе не само че няма да го осъдят, но вие ще трябва да платите разноските по делото – като глоба ще бъде то.“ След това се връщам към нашия приятел и му казвам: „Ти искаш ли да ти дам сто лева?“ „Аз не искам.“ „Сега ще го дадете ли под съд?“ „Няма да го дадем.“ Питам: „Тогава какво е вашето верую?“ Те веднага се събуждат. Питам ги: „Какви праведни хора сте вие?“

Казвам, в християнския свят стават такива работи нежелателни, и то само за двайсет лева, за трийсет лева. И по този начин те не могат да разрешат въпросите си. Проповедникът е бил чрезмерно доверчив. Той трябваше да каже на младия човек: „Донеси първо брашното, и тогава ще си получиш парите.“ Така трябваше да постъпи и нашият брат. Може той да иска първо парите. Ти ще му кажеш: „Аз искам да видя първо чувалите с брашното, че после ще ти платя. Аз вярвам в реалното. Като дойде брашното, което е реалното за мене в дадения случай, тогава и ти ще имаш парите – реалното за тебе.“

Казвам, сега ние се намираме в една нова фаза на живота. Миналите поколения са страдали, и ние страдаме. Миналите поколения са имали противоречия, и ние имаме противоречия. Ние се намираме в една обща фаза на противоречия. Обаче природата си върви по един много хубав начин, по един хубав път. Много работи трябва да се поправят. Тогава ще се дойде до новата фаза на живот. Има един велик общ закон, който регулира нещата. Ако ние чакаме целият строй да се поправи, и тогава да станем добри, то е изгубена работа. Ако първите християни чакаха всички да станем добри, да се възстанови Царството Божие на земята, и тогава и те да заживеят по Христовото учение, те нищо нямаше да направят. Те живяха в един свят – недобре устроен. Ако вие бяхте във времето на апостолите, във времето на Римската империя, когато нямаше тази светлина, нищо нямаше да направите. Днес вие живеете при много по-добри условия и при по-голяма светлина, отколкото старите християни.

Сега не е въпросът да осъждаме човечеството. Ние не съдим нещата. Ние искаме само да обясним защо нещата стават така, а не другояче. Този въпрос за мене е ясен. Ако домакинята преде вълната тънко, тя ще има тънък плат, ако я преде дебело, тя ще има дебел плат. Дебелината на плата зависи от дебелината на нишките; ако нишките са тънки, и платът ще бъде тънък; ако нишките са дебели, и платът ще бъде дебел. Ако нишките са устойчиви и не се късат, тогава и платът ще съответства на тия нишки. Следователно резултатите на нашия живот зависят изключително от изработването на нишките на нашата мисъл. Запример ти не можеш да имаш един сполучлив живот, ако твоите крака и ръце не са добре организирани. След това трябва да бъде добре организирана стомашната система, после – дихателната, и като се дойде най-после до божествената глава, и тя трябва да бъде добре организирана. Ако ти имаш очи, уши, уста, нос като на едно млекопитаещо, ти човек не можеш да бъдеш. Ти ще бъдеш животно. Очите, ушите, носът, устата коренно се различават човешките от животинските. По това се отличава човекът от животните. Тъй щото, ако се погледне външната страна на човека, неговото устройство коренно се отличава от това на животното.

Ако разгледате и най-лошото човешко ухо, в сравнение с това на животното пред него то е гениално. И най-хубавото животинско ухо не може да се сравни с най-лошото ухо на човека. И каквото и да се говори за човека, най-лошият човек не може да се сравни с животното, с едно лошо животно. И в най-лошия човек все пак ще дойде едно вътрешно състояние на разкаяние. Той си казва: „Това нещо няма да го правя повече.“ Докато у животното това състояние не дохожда. Ако един вълк изяде едно цяло стадо овце, в него ни най-малко няма да се яви съжаление. Той счита, че това е в реда на нещата. В това отношение човек има повече условия да се поправи, отколкото животното. Един човек все пак може да се постави на възпитателни методи. Особено ако се изменят ушите на един човек, с това може да се измени и неговото естество. Има известни думи, които, ако човек постоянно повтаря в себе си, той може да си повлияе. Сила е човешката реч. Направете следния прост опит. Ако вие сте слаби, помолете няколко ваши приятели или познати, или някой лекар, на които да можете да платите нещо, често да ви повтарят, че стомашната ви система е здрава, че нервната ви система е здрава, че дихателната ви система е здрава и ще видите, че в продължение на 20–30 дена вие ще бъдете почти здрави, а може и съвършено здрави. Ако пък се намерят 20–30 души да ви говорят в този ободрителен смисъл, вие ще можете още по-скоро да се подобрите.

Има статистика от учени хора, която показва какви сили има човешката реч. Майките например имат тази сила. Ако в някой дом умират децата, това се дължи на страха у майката. Страхът е единствената причина, дето децата умират. В тези майки страхът е по-силен, отколкото любовта им към децата. Щом е страхът по-силен, майката казва: „Това дете може да умре.“ И понеже страхът е по-силен, чрез него майката внася в организма на детето едно разслабване. Аз съм виждал майки, които, като се разболеят децата им, казват: „Няма да умрат тия деца.“ И наистина те живеят. Някои майки казват: „Ако Бог иска, детето ми да живее.“ Че Бог иска, разбира се. Писанието казва: „Бог никога не благоволява в смъртта на хората.“ Ние, съвременните хора, страдаме от своето невежество, от големите противоречия, които съществуват в нас. Понякога хората умират, защото искат да умрат, защото желанието на другите хора е те да умрат. В това отношение никога не давайте пари назаем, ако искате да живеете дълго време. Ако пък искаш да даваш, да бъдеш благодетелен, давай пари назаем, но други да не знаят, че си давал, защото, ако даваш пари назаем на няколко души и ако те не могат да ги върнат, ще кажат: „Дано умре този човек, че и ние да се освободим от него“. Следователно ти ще искаш да служиш на Бога, но по този начин ще си създадеш зло. Направи доброто, без да те знае някой. Ако искаш да продължиш живота си, дай пари назаем, но никой да не знае. А като контраст, ако искаш да живееш дълго, и друго можеш да направиш. Вземай пари назаем, че всеки, на който имаш да даваш, да каже: „Дано не умре този човек, че да върне парите!“ Следователно, като знаят хората тази философия – в подсъзнанието им е скрито това знание – те нарочно не си плащат дълговете, за да могат кредиторите им да искат да живеят повече, за да си изплатят дълга. Тази теория е общо достояние на хората от сегашния свят. Като знаят това, хората казват: „Ние не трябва да плащаме, за да живеем.“ Обаче законът трябва да бъде поставен другояче. Нас трябва да ни радва една чешма, която тече постоянно: тя внася в нас живот. И като я видим, ние трябва да кажем: „Господ здраве да дава на тази чешма, да тече постоянно, за да имаме и ние да пием.“ Ние, съвременните хора, не трябва да мязаме на щерни, които лесно да пресъхват. Те са пълни с жабурняк. Ние трябва да бъдем вярващи хора. Под думата вярващи аз разбирам човек да бъде чешма, а не щерна. Щерната не може да има този достъп за хората, както изворът. И затова по негативен начин казваме на хората – не бивайте щерни, от които да се черпи вода.

Другото положение е, че добрият живот не може да се наложи. Ти отиваш при един извор и започваш да помпиш. Добрият живот трябва да тече. Казваш: „Аз трябва да бъда добър.“ Това е една помпа. Доброто е една привилегия за човека, която продължава живота. Ти не трябва да правиш зло по единствената причина, че злото ще съкрати живота ти. Всяка лоша мисъл, каквато и да е тя, тя съкращава живота. Всяко лошо желание от чисто психологическо гледище също така съкращава живота. Защо не трябва да правите зло? Понеже животът ви ще се съкрати. Та ще знаете тази философия. Доброто продължава живота, а същевременно му дава условия да се развива и проявява. Доброто не е само като една майка, която може да те роди и после да ти каже: „Сега вече за себе си мисли!“ След като те роди доброто, то ти дава условия да се продължи твоят живот.

Следователно, като вървим по правия път на доброто, ние ще имаме условия да се развиваме и да растем. Доброто е съществувало в света като един резултат, като една мощна сила, преди още ние да се явим. Някой казва: „Какво нещо е доброто?“ Аз определям. Доброто е сила, която продължава живота и му дава условия правилно да се развива. Не че доброто създава живота, но то е едно условие. Всеки от вас така трябва да схваща доброто. Вие не можете да имате един дълъг, щастлив живот, ако не вложите доброто като основа на този живот. Въпросът не е хората да знаят, че аз съм добър, но аз да водя един добър живот и аз само да зная това. Някой път направите едно малко добро или една малка услуга на едно същество втората или на едно дърво, или на едно растение и през целия ден се усещате доволен, радвате си и се връщате у дома разположен. Нещо отвътре ви радва. При това никой не знае какво сте направили. Това добро продължава живота ви. И казано е – Бог се наслаждава на доброто на хората, като продължава живота им. Щом животът им се продължава, те ще възприемат от благото повече, което Бог им дава.

Някой казва: „Защо ни е религията?“ Мнозина мислят, че религията има значение само за бъдещия им живот. Не, ние живеем, за да продължим живота си, а не да страдаме. Страданието не е продължение на живота. Дългият живот има отношение към доброто, към онова вечно благо, което ние търсим. Следователно доброто трябва да ни доведе до онова начало, което се проповядва всякога – до любовта. Щом влезем в областта на любовта, ние ще влезем в тъй наречената област на безсмъртието, в което човек става всесилен. И при това неговият ум добива една нова способност – да се справя с мъчнотиите в живота. Той не се спира пред мъчнотиите. Умът тогава не може да бъде слаб. Казват, че някои хора от любов всичко забравили. Не, любовта забравя всички противоречия в живота, но никога не забравя доброто, никога не забравя разумните работи.

Ние още не сме от много паметливите. Ние не помним даже и една година какво е станало. Например какво е било миналата година по това време, ние не помним. Някои хора може да помнят, но някои не помнят. Ако бихме имали една бистра памет, ние бихме се избавили от много неприятности, но ние много неща не помним. Дойде един, излъже ви; дойде втори, трети, четвърти, всички ви лъжат, и вие не помните. След като сте били много пъти лъгани, тогава започвате да обръщате повече внимание. Не, следете и проучвайте очите, ушите, носа и устата на човека, та ако този човек ви излъже, като дойде втори път някой с такива също очи, уши, нос, да знаете, че и той ще ви излъже. Като ви каже, че ще ви донесе брашно, ти му кажи: „Донеси брашното първо, тогава и аз ще ти дам парите.“ Като видя един, неговите очи, уши, нос, уста, те са свидетелство, което Бог му е дал. На това свидетелство всичко е писано: и доброто, и злото. И като дойде някой при мене да иска нещо, аз зная какво ще иска и защо ще го иска.

Преди години при мене дойде един господин и започна да ми разравя: „За тебе аз съм слушал високи работи.“ Иска да маже. Казвам му: „Да, много работи си слушал, но и аз имам още да уча.“ „Слушай – казва той – понеже ти всичко виждаш, искам да ми кажеш нещо. Искам да купя един билет от лотарията, та желая да ми кажеш номера на печелившите билети. Ако си купя такъв билет, ще спечеля сто или двесте хиляди лева, и тогава обещавам на братството да дам една четвърт от спечелените пари.“ Казвам му: „Ти ще спечелиш толкова пари и от тях ще дадеш една четвърт на братството, а утре ще прогласиш света, че си дал от джоба си толкова пари. Не, благодеяние аз не искам. Ти женен ли си?“ „Не съм женен, но мисля да се оженя.“ „Ами тая, която мислиш да вземеш, богата и добра ли ще бъде?“ „Е, богатичка искам да бъде.“ „Тогава никакъв билет не ти казвам. Това е базиргянщина. Ти ще се ожениш за богата мома, но не по любов, а за парите ѝ. Казвам, ти си дошъл на суха капия за вода. И аз съм от тези бедните моми и на мене ми трябват пари.“ И сега според мене и съвременните християни правят същата погрешка. Като станат християни, те мислят, че всичко ще им тръгне надобре, напред.

Имаше във Варна един бакалин, евангелист. Откак станал евангелист той постепенно изгубвал всичко и изгубил всичко до петаче. Той се казваше Яка, бакалницата му беше на балъкпазар. Той ми казваше: „Аз знам защо трябва да изгубя всички тия пари. Господ не ги иска, понеже всички бяха спечелени все чрез лъжа. Аз лъжех турците от Делиормана. Ще взема пет кила кафе, ще ги направя на десет, но отсега нататък съм решил да работя честно. Всичко, придобито чрез неправда, ще си замине.“ В този закон няма изключение. Ти си един бакалин и всяка мисъл, която даваш на хората, трябва да бъде много чиста. Ако си бакалин и продаваш захар, ще продадеш най-хубавата захар, най-хубавото кафе, без никакви примеси. И при това не трябва да бъдем така преми, груби, но дето трябва да говорим истината, да я говорим с разположение. Истината никога не обижда. Някой казва, че истината била горчива. Аз не зная това. Доколкото съм опитвал истината, по-сладко нещо от нея не съм срещал. По-сладък език от този на истината аз не съм срещал. Той е най-хубавият език. Толкова години вече откак го уча, и все още не съм го научил. Доста е само да близнеш от истината и небето се отваря пред тебе. А сега всички хора казват, че истината била горчива. Не е вярно това. Има една изопачена истина, за която се казва, че е горчива, но това не е истина, това са опитности. Верните работи не са всякога истинни работи. Едно престъпление, извършено, може да бъде вярно, но то не е истина. Умре човек, това е вярно, но то не може да бъде истина. Според мене истината носи живот. Когато ти се повдигаш, почваш да мислиш, и влезеш в съгласие с природата, подобряваш се. Жертваш се за човечеството, без да умираш, това е истина. Това не само, че е вярно, но е истина.

Това, което носи благо за всички хора, то е истина; това, което не носи благо за всички хора, то може да е вярно, може да е само факт, но то не е истина. Истината е еднакво приложима за всички хора. Там, дето истината е между хората, там няма никакъв спор. Когато ти кажеш истината, всякакъв спор трябва да престане. Ама ти от кое верую си? Ако ти кажа истината, трябва да знаеш, че има само едно верую в света. Докато истината не е дошла, може да има много веруюта, но щом истината дойде, само едно верую има в света. Когато истината дойде, ще има само една свобода, в която ти така ще постъпиш, че аз напълно ще се солидаризирам с твоята постъпка. Каквото ти направиш, каквото и аз направя, няма да има никакво възражение. Тогава и ти ще съдействаш, и аз ще съдействам.

Христос казва: „Доброто семе.“ Доброто семе, то е Разумното Слово, което е паднало на добра почва. Почвата в дадения случай, това сме ние. Нашият ум е една почва; нашето сърце е друга почва; нашият дух е трета почва; нашата душа е четвърта почва. Всичко това представлява Разумното Слово Божие, което трябва да расте у нас, за да израсте онзи новият човек, роден от Бога. Онези, които не разбират тази философия, те я намират за много трудна. Има няколко стъпала, по които човек трябва да мине. Първата степен е той да се обърне към Бога. После той трябва да се разкае за прегрешенията си – втората степен. След това той трябва да се спаси – третата степен. После той се ражда – четвъртата степен. Ново раждане – петата степен. И най-после той трябва да работи за Бога. Това е йерархическият ред, който трябва да се мине. Някой казва за някого – той се е покаял. Чакай, ти само си се покаял, а след това трябва да се спасиш, да се родиш. После трябва да се новородиш и след като се посветиш, най-после ти трябва да работиш за Бога. Докато не дойдеш до последната степен, ти още си в незавършените процеси. Та ние често сами се излъгваме – мислим, че като сме се обърнали към Бога, та всичко виждаме. Не, ти само си се обърнал към светлината, но ти трябва да работиш в тази небесна светлина.

Казвам, при добрата почва, най-първо, трябва да се изучава човешкият мозък. Най-първо, трябва да се изучава главата. За тази цел трябва да се създаде една школа, да се покаже по какъв начин трябва да се изучава главата. Както се изучават мускулите на тялото, така трябва да се изучава и мозъкът, така трябва да се изучава и симпатичната нервна система. Никога не допущай две противоположни мисли в ума си, две противоположни чувства в сърцето си. Никога не допущай в ума си никаква отрицателна мисъл спрямо Бога или спрямо някой добър човек. Никога не допущай в ума си една отрицателна мисъл спрямо брата или спрямо сестра си, или спрямо когото и да е. Има неща, които са невъзможни. Невъзможно е например комарът да изпие океана или костената жаба да отиде до слънцето. Има неща невъзможни. Някой казва: „Ама той може да ме излъже.“ Лъжата е възможна само при известни условия. Само умният човек може да лъже и само силният човек може да лъже. И слабият може да лъже, но истински лъже силният и умният човек. Някой казва: „Аз мога да направя това нещо.“ Докато си го казал и пристъпиш към изпълнението, условията вече се изменят. Тогава ти минаваш за лъжец. Нали знаете как стават обещанията в света. Всички неща започват все добре. Ядене има, пиене има, наздравици има и в края на краищата не се извършват така, както са започнати. Съвременните хора мислят, че без лъжа не може. Те мислят, че за да излъже човек, той непременно трябва да бъде умен. Да, вярно е, че само силният и умният може да излъже. Глупакът не може да казва лъжи.

Един от султаните на източните народи вика един от дервишите и му казва да каже една лъжа. Дервишинът му казал: „Аз вече престанах да говоря лъжи, но ще се помъча да кажа една лъжа. За тази цел обаче ми трябват такъми, които трябва да купя от града.“ „Колко ти трябват за такъмите?“ „Двеста лири.“ Султанът му дава двеста лири и праща с него един от слугите си да ходи из града да купят нужните такъми. Ходят целия ден, но не намират нужните такъми. Вечерта се връщат при султана и дервишинът казва: „Господин ефенди, тази е последната!“ „Браво!“ Най-после султанът вика този-онзи, иска да му кажат такава лъжа, която и той сам да я признае. Ако не я признае, тогава няма да я плати. Изреждат се един след друг да казват лъжи, докато най-после дохожда един и носи на султана един косъм от брадата на баща си и казва: „С този косъм баща ми построи един мост, по който московците минаха Дунава.“ „Ола белир“ – казва султанът. Друг един носи едно яйце и казва: „Майка ми тури това яйце под квачката и от него се измъти една камила.“ „Ола белир“ – казва султанът. Най-после идва един друг, носи един голям кюп с двама души и казва: „Едно време баща ти отвори война на московците и с този кюп взе назаем пари от баща ми, които ти сега трябва да ми върнеш.“ „Това не може да бъде – казва султанът – бояландър!“

Та, когато ние приемаме, че нещо е лъжа, това значи, че намираме тези неща за несъвместими. Съвременните хора почти не се занимават с лъжи като този турски султан. Вие, съвременните хора, се само надлъгвате и като погледнете във всички абсолютни работи, достатъчно е само малко да ги разчоплите, все ще намерите една малка лъжа, но само че ние не ги признаваме. Щом дойде до кюпа, тогава вече ги признаваме за лъжи. До едно време все казваме, че е възможно, но щом дойдем до кюпа, казваме, че не е възможно. Ние искаме да говорим истината, но сме заинтересовани от нея.

Та в сегашното поколение това, което интересува хората, то е техният личен живот. И действително личният живот е най-ценният. Някой ще каже, че народът е важен. Народът е като условие за индивидите. Каквото тяло и да имате, най-важното в дадения случай е животът, който имате. Вие не трябва да пренебрегвате това тяло, което имате. То е вашето бъдещо развитие. То зависи от него. Понякога ние казваме: да се самопожертваме. Това е съвсем друг живот. Да се пожертваме, това значи да се подобрят условията за нашия бъдещ живот. Ако аз се жертвам, без да подобря своето положение, това не е жертва. И Христос, който се пожертва за човечеството, с това той повдигна себе си, повдигна и другите. Не е жертва това – да повдигна другите, а себе си да не повдигна. Нито обратното е жертва – да повдигна себе си, а да не повдигна другите. Всякога жертвата подразбира нашето духовно повдигане – и по ум, и по сърце, и по душа. Тези, които са направили някаква жертва, а не са се повдигнали, това още не е жертва. Следователно истинската жертва е като един лост, с който се повдигате нагоре. Когато направиш една жертва, временно нас ни се струва, като че ще изгубим, но това е само временно така. Когато земеделецът посее житото на полето, той мисли, че губи нещо, но след това житото дава плод: едно – 30, друго – 60, а трето – 100. Всяка жертва, която ние можем да направим, тя принася своя плод.

Казвам, като ставате сутрин, пазете следното правило. Никога не внасяйте в ума си мисълта, че светът е лош, какво ще стане с вас и т.н. Вестниците пишат, че война ще има, че болести има. Всичко това е забавление. Това са само посетители от невидимия свят. Като казват, че има инфлуенца, грип или друга някаква болест, това не е нищо друго освен микроби, които влизат в човека и намират почва за размножение, които после – поиграят малко, потанцуват си и като се усетят нахранени и задоволени, излизат навън от тебе, заминават си. Те атакуват стомаха, белите дробове или главата, и тогава, за да се освободи човек от тази болест, трябва да има абсолютно чиста кръв. Не яж храна, която може да остави известни утайки в тялото ти и да образува известна добра почва за разните болести. Не само това, но ако кръвта на човека е нечиста, ще се образуват неестествени химически реакции, неизбежни за времето си, защото тялото търпи само естествените реакции, които служат за неговото съграждане. Значи само при неестествена храна: била тя в мисли, чувства и постъпки, може да има такива неестествени реакции в организма на човека.

Нали сте забелязали какво правят хората и с какво се занимават, когато се съберат на едно място? Те говорят само за недостатъците си. Разправяше един мой познат следната си опитност. „Една вечер бяхме събрани всичко десет души на гости на едно място. Както седяхме и се разговаряхме, по едно време стана един от нас и си отиде. Веднага след него се каза нещо лошо за него, че бил такъв и такъв, че му липсвало това-онова качество. След това вторият си отиде. Също така и за него се каза нещо. После си отиде и третият – пак същата история. Така си отидоха осемте гости и останах само аз с хазяина. За всички се каза нещо лошо в характера им. Като тръгнах да си отивам, мислех да попитам хазяина на дома: „На мене какво ми липсва?“, но ме досрамя и досега още не зная какво ми липсва.“ Казвам му: „Ако искаш, аз мога да ти кажа какво се е казало за тебе. За тебе са казали, че си малко нахален, че си останал последен, и то толкова късно в дома.“

Та религиозните хора са изложени на една опасност – да станат много еднообразни, защото за религията те имат смътно понятие. За да бъдеш религиозен, ти трябва да бъдеш милостив, да имаш вяра, надежда, любов към Бога, съвестен трябва да бъдеш, справедлив, да имаш самообладание. Сега хората нямат никак милосърдие. Светът да изгори, те не дават пет пари, а при това ходят на църква и минават за религиозни. Това не е религиозен човек. Ученият пък има способности, той е разсъдлив, има сравнения, отлична памет, музикален е и разбира нещата вътрешно. Той разбира величините на времето, тяхната тяжест, има съответни занимания и т.н. Някой минава за учен човек. Ни най-малко той не е учен. Всички хора, които минават за учени, не са учени. Нима всички деца, които лесно запомнят някои стихотворения, са учени? Не, те са паметливи деца само – нищо повече. Учен човек аз наричам този, който направо черпи от природата, а не знае само това, което са казали хората. Че учиш от някоя книга, и това не е лошо. Но да черпиш направо от книгата на природата, това аз наричам учен човек. И после да правиш сравнения – нима е учен човек? И единият изследва и другият изследва.

Пък и животът може да се изследва и изучава. Аз изучавам живота от едно гледище, друг го изучава от друго гледище и после ще се съберат да намерят допирните точки на истинските разбирания.

Та доброто семе паднало на добра почва. За да се създадат хубавите, добрите условия, това напълно зависи от нас. Не че ние сме абсолютни, но три фактора има в света, които винаги трябва да имаме предвид. Първият фактор е природата, в която ние живеем; вторият фактор сме ние самите и третият фактор е окръжаващите хора. В центъра на тия възможности седи Първата Причина или Първото същество, което е създало всичко в света. Сега, както и да мислим, това същество изпълня цялата вечност, но ние не знаем каква форма има то. Това същество почти няма никаква форма. Понеже изпълва цялата вечност, няма място, дето да не е то. Това същество се нагажда с живота на всички същества, разбира живота и на най-малките, и на най-големите същества, знае как живеят, какво мислят. Той регулира всичко и го хармонизира. Това е Бог и ако искате да вярвате в него, това е той.

Не казвайте, че Бог не съществува. Питам, как можете да го откажете? Той изпълва цялото пространство. Твоят живот, както и животът на всички народи, се дължи само на него. Бог не е нито българин, нито от някоя друга нация, нито пък някаква религия може да го определи. За него не са необходими никакви религии. Ние за Бога сме познати дотолкова, доколкото изпълняваме неговия закон. Понеже Бог е същество на Абсолютната Свобода и Разумност, ти ще имаш с него толкова допирни точки, доколкото се интересуваш от него, от тази разумност, от тази свобода, от неговата любов, която служи като общ подтик на цялото човечество. При това положение ти всякога ще имаш неговото съдействие. И тогава достатъчно е да изпратиш в света само една добра мисъл, за да те повдигне. Повдигането на хората понякога зависи от мислите, които Бог изпраща към тях. Когато някой човек е съвсем загазил и е непоправим в себе си, тогава Бог му изпраща една мисъл, която го повдига. Тогава с този човек може да стане същото, каквото с апостол Павел, който гонеше християните, но Бог го срещна, свали го от коня, и тогава той рече: „Кой си ти, Господи?“ „Аз съм този, който беше в Христа, не отивай да го гониш. Ти трябва да вземеш друг път в живота си.“ И Павел се подчини. Оттам насетне Павел стана познат на всички. Ако той вървеше в правия път, никой нямаше да го знае. Така стана знаменит. Той казва: „Аз умрях, а в мене живее Христос. У мене умря онова злобното и заживя Христос. И сега всичко считам за измет – да позная Христа, да позная Божествената Любов, която издига хората от сегашното им положение.“

Та мисълта, която искам да ви оставя и върху която трябва да работите, е: да не се безпокоите за живота си, който имате. Всеки от вас трябва да се радва в това положение, в което се намира. Един от видните американски професори един ден ми казваше: „Аз никога и с никого не бих заменил своя живот, с когото и да е, даже и с царския син не бих го заменил.“ Значи, какъвто е вашият живот, каквито сте вие, все има нещо красиво в живота ви. Ако сте богаташ, с това ни най-малко няма да бъдете по-красиви, отколкото сте сега. В сиромашията си вие сте много добре. Това положение, което сега имате, е най-хубавото. То не е нещастие, то е една привилегия. Вие го считате нещастие, но знайте, че това ваше нещастие е една точка, от която може да тръгнете напред. Ако гледате така на въпроса, животът ви щеше да бъде съвсем друг. Вие сте неблагодарни от живота си. Знаете ли колко струва вашият живот? Аз оценявам човешките очи 10 милиона английски лири; ушите – на 5 милиона; носа – на 5 милиона; устата – на 5 милиона. Колко станаха всичко? 25 милиона английски лири. Бедни ли сте тогава? За тялото ви не говоря. А пък тялото ви струва повече от един милиард английски стерлинги. Такова грамадно богатство има човек. Знаете ли тия части от вашето тяло, с които днес вие се отнасяте толкова небрежно, колко отдалеч са дошли? Светлината трябва да пътува 25 милиона години, за да дойде тази материя до вас, да образува една малка бурма в организма ви. За да създаде вашето тяло, природата е работила с години. Тя е била толкова внимателна към вас, най-щателно е събирала материал за съграждането на тялото ви, докато ви изпрати на Земята. И след всичко това вие не сте благодарни, не цените това, което имате, даром дадено. Като знаеш всичко това, радвай се в този живот и весели се.

Ти се затвориш като охлюв в черупката си, недоволен си и казваш: „Да имам една заплата от 5–6 хиляди лева!“ Ако е въпрос за пари, аз да ви дам не пет, но десет хиляди лева всеки месец, но ще бъдете ли тогава доволни? Ако искате, нека направим следния договор. Аз ще давам по десет хиляди лева на всеки от вас на месец, който е готов всякога да бъде доволен от положението си, да не мине през ума му една отрицателна мисъл и през сърцето му едно отрицателно чувство и който дойде в дома му, да е готов всякога да го приеме с усмивка, с разположение, да го угости – никого да не върне назад. Ако пък той не издържи, ще ми върне назад парите. Аз ви казвам каква е природата. Тя е много щедра, но излъжеш ли я веднъж – тя не обича лъжата, веднага се затваря за вас.

Та ние, съвременните хора, трябва да бъдем честни и справедливи. Ние сме хора на недоволството. Сега хората се различават едни от други. Ако разгледате главата на един православен, тя се отличава от главата на един евангелист. По строежа тя напълно се различава. И така можете да познаете хората кой какъв е. Не само религиозните хора се различават по строежа на главата си. Вие по главата може да познаете дали един човек е радикал, или демократ, или социалист, или комунист. Тъй щото хората не се раждат произволно. Един човек е такъв или онакъв според това, за какъв е роден. Ти не можеш да поддържаш известно учение, ако не си идейно такъв. Не е демократ или радикал, или какъв да е друг онзи, който по 25 пъти наред менява веруюто си, но онзи, който идейно преследва известни идеали и е готов да понесе страдания, гонения, хули – от идея той е готов на всякакви жертви. Не е идеен онзи, който чака като сврака да чуе, че кокошката е снесла яйце, за да дойде да го вземе и да се намести на нейното място. Не, аз разбирам идеен човек онзи, който по убеждение е такъв. Казвам, това е семето на добрата почва. В едно трябва да вярвате. Вярвайте, че вие сте пратени на Земята с известна мисия и вашата мисия е много важна. Вие казвате: „Аз не съм като другите хора.“ Радвай се, че не си като другите хора. „Аз не съм богат.“ Радвай се, че не си богат. „Аз не съм учен човек.“ Радвай се, че не си учен. Ако не си учен, ти може да станеш учен; ако не си богат, можеш да станеш богат. Но знай, че и като учен можеш да изгубиш учението си; и като богат ти можеш да изгубиш богатството си. Аз мога да ви приведа цяла статистика от такива примери. В Америка сега има богаташи, които са били големи милионери и милиардери, но сега всичко са изгубили и сега ходят да се забавляват из улиците със съдрани обуща и гащи и се смеят на положението на всеки. Но те нямат пет пари в джоба си. Нали вестниците писаха за един от най-големите милиардери в Америка – Линденберг. Слиза един ден от автомобила си и го задигат, открадват го. След това пишат писмо на жена му: „Ще изпратиш 60 хиляди долара, иначе мъжът ти няма да бъде свободен.“ Ако и вие сте един такъв богат милионер, ще те вържат и цял месец ще седиш в неизвестност – няма да знаеш какво ще стане с тебе, ще ти трепери сърцето. Какво ти струва това богатство? Ако пък си сиромах, няма да има кой да те води с автомобил.

Та мисълта, която искам да остане у вас, е следната. Вложете доброто в душата си, вложете Разумното Слово в душата си и вярвайте, че има една наука, която иде сега в света да спаси хората. Спасението на хората няма да стане, както досега се е казало – да се образуват училища, да има добро управление. Не е само да повярваш, но как трябва да повярва човек? Не е достатъчно да си каже човек да бъде добър, но да бъде добър. Аз съм правил ред опити, но знаете ли какво нещо е да бъдеш добър? Ама бъди търпелив. Знаете ли какво нещо е да бъде човек търпелив? Вие учили ли сте търпението?

Един ден ме туриха на изпит на търпение. Един ден дойде при мене един господин, няма да кажа името му, понеже е от живите още, и той ми каза: „Господин Дънов, искам да поговоря с вас само пет минути.“ „Имам бърза работа, нямам време.“ „Моля ви се, само пет минути.“ „Ще си удържиш думата тогава.“ „Да, само пет минути.“ Той започна да ми говори и ми говори цели три часа. И аз изпитах търпението си. Той, като започна, държа ми цяла една проповед. Като започна от единия край на Библията и свърши до другия. Говори, говори и като дойде до Откровението, свърши. И тогава аз му казах: „Хайде сега да поизлезем на чист въздух малко, да се поразходим, да подишаме малко чист въздух.“ След това си казах: втори път не се наемам да слушам такава проповед от три часа. И не е лесна работа. Аз можех да го пресека и да му кажа: „Стига вече, аз зная колко знаеш.“ Обаче аз го изслушах преспокойно, като че ли нищо не зная от това, което ми говори. През времето, когато ми говори, аз разглеждах главата му дали е тясна, или широка, къса или продълговата. Разглеждах ушите му, очите му и всичките гримаси, които правеше с очите, като ту ги затваряше, ту отваряше, стискането на очите, на ръцете и от всичко това познах доколко той говори истината. Не само този проповедник ми държа проповед, но и един евангелски бояджия ми държа друга една проповед. Този проповедник намери добра почва за своето слово и затова ме държа толкова време. Но след това пък се разхождахме и свободно си поприказвахме. Ако не бях го изслушал, трябваше да му кажа някоя обидна дума – че е натрапчив, че дрънка, но аз го слушах и от време на време го коригирах и по този начин получих една проповед от три часа. Но аз издържах, проявих търпение, за да мога да ви дам този пример с беседата. Иначе какво щях да ви говоря? Та някой път ще дойде някой човек да ви държи три часа – желание има човека. Така може да дойде върху вас и една болест, която може да ви държи не само три часа, но и три дена и три седмици. Ще търпиш, какво друго ще правиш? Човек все трябва да изтърпява.

Казвам, добрата почва, това е човешкият ум. Не разваляйте добрата почва. Това значи: не се съмнявайте във вашия ум; не се съмнявайте във вашето сърце; не се съмнявайте във вашата душа; не се съмнявайте във вашия дух. И най-после – не се съмнявайте в Бога. Това е смисълът на живота: да престанете да се съмнявате.

И след това казвам, вярвайте в духа си, вярвайте в душата си, вярвайте в ума си, вярвайте в сърцето си, вярвайте във всички добри хора в света. И най-после – вярвайте и в Бога. Този е истинският път за прогрес.

„Благословен Господ, Бог наш“

„Добрата молитва“

Двадесет и първа неделна беседа
19 февруари 1933 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев

А другото падна

Най-често използвани думи в беседата: аз, човек, може, има, хора, живот, добро, всички, казва, сега, бъде, природа, дойде, всичко, пари, почва, иска ,

 Неделни беседи , София, 19 Февруари 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


А другото падна на добрата земя." (Евангелието на Лука 8:8)

В природата съществува един план, който хората сега проучват. Този план е разнообразен. Когато рибите го изучаваха, те се научиха да плават; когато птиците го изучаваха, те се научиха да хвърчат; когато млекопитаещите го изучаваха, те се научиха да ходят; когато хората го изучаваха, те се научиха да мислят; когато ангелите го изучаваха, те се научиха да светят. Задачата на човека е да мисли. Когато той се научи правилно да мисли, мъчнотиите в живота му ще изчезнат. Мъчнотиите, това са разхвърляни камъни, които очакват някой изкусен зидар да ги тури на мястото им. Понеже хората не знаят къде да ги сложат, става стълкновение - те се препъват в тях и казват: защо това е тук, защо онова е тук.

Всички хора искат да бъдат силни. Силата съществува в природата. Защо искаме да бъдем силни? - Щом природата е силна, защо ние да не използваме силата й, а искаме ние да бъдем силни? Ние искаме да бъдем богати. Природата е богата. Защо ние да не използваме нейното богатство? Щом искаме ние сами да бъдем богати и силни, това показва, че нямаме доверие в природата. В плана на природата е да ни направи силни. И тя си има свой план. Обаче, паралелно с нейните мисли и ние внасяме един нов строй по нашему, от който произтичат всички сегашни противоречия. Защото силният човек, въпреки голямата си сила, може да направи пакост някому. Богатият, ученият човек могат да направят пакости. Невежият човек не може да направи пакост. Това не значи, че хората не трябва да учат. Всяко учение е на мястото си, когато е разбрано.

Добрата почва, това са условията. Ако всяко растение няма добра почва, то не може да расте и да се развива. Ние казваме: добрите условия. Добрата почва в човека, това е човешкият ум. В старо време умът са го кръщавали с разни имена: със слънцето на живота, с душата на човека, но както и да го кръстят, то е все едно и също нещо. Дали са го кръстили слънцето на човека, или душата, или духа, за посветения човек умът означава онази Божествена основа, върху която той може да се развива. Най-благоприятната основа е Духът, а след нея иде душата. Щом отхвърлиш тях, ще дойде другата основа - човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля, а най-после ще дойде и тялото на човека. Ако не приемеш авторитета на тялото си, ти трябва да го напуснеш и да излезеш вън от него. Какво нещо е да се живее без тяло? - И без тяло може да се живее. Някои питат: възможно ли е човек да живее без тяло? - Възможно е. Както човек може да живее без пари. Като богат може да живее, а може да живее и като сиромах. Той може да живее като учен, а може да живее и като прост, невежа: той може да живее като силен, а може да живее и като слаб. Богатството не изключва живота, нито сиромашията изключва живота. Даже и доброто и злото, нито включват, нито изключват живота. Защото доброто и злото в живота, това са условията, това са сили, които работят в него. Но, нито злото може да ограничава живота, нито доброто може да го направи да стане по-добър. Животът е независим и от доброто и от злото. Той не може да стане по-лош отколкото е сега. Който иска да знае причината, трябва да знае, че това се дължи на обстоятелството, че животът изтича от Бога. Тъй щото, това което изтича от най-съвършеното Същество, какво друго съвършено качество можем да му дадем? Казваме: Животът трябва да бъде добър. С други думи казано: Животът трябва да бъде такъв. какъвто излиза от Бога. Не спъвай живота! Например, ти казваш, че искаш да живееш добре. Какво се разбира от това? Ти искаш да живееш като богат човек. - Богатството е спънка за тебе. Ти искаш да живееш като учен човек. - И това е една спънка за тебе. Не че не трябва да учиш, но ти искаш да придобиеш толкова знание, като в някой склад, да се отличаваш от другите хора, да бъде това знание само за тебе. - Ти ще спънеш живота си. Понеже Вселената не е създадена само за тебе, нито хората са създадени само за тебе - да бъдеш само ти щастлив. Ти може да си мислиш, че е само за тебе това, но то е друг въпрос.

Преди години в София имаше една жена на име Султана, която постоянно се водеше с друга една другарка. Къде остана тя, не зная? Може да е отишла на дълъг път, а може и на къс. Тя носеше в ръцете си всякога един голям букет от живи цветя и казваше, че на ръцете си носела всички хора. Това е нейна философия, от която само тя си разбира нещо. Тя казваше на хората: Тук на ръката си ви нося всички. Ако моята ръка не е, от вас нищо няма да остане. - Твърди тя нещо без аргументи. Един добър човек, като я мислил за много набожна, дал на нея и на другарката й прием В къщата си, но после не могъл да се освободи от тях. Той се чудеше какъв хитър начин да намери, за да се освободи от тях. Султана му казвала: ти знаеш ли, че аз нося твоята къща на ръката си? Ако ме изпъдиш, нищо няма да остане от тебе. Той се чудеше, какво да прави с нея!

Питам: Къде се крие грешката? - Грешката се крие в една вътрешна анормалност. Когато вие счупите едно шише, всяка част от него, която по-рано е била безопасна, става вече опасна. Хората, които не мислят добре, аз ги считам за счупени шишета, части от едно цяло, което се е разрушило като една комета. Да му мисли върху когото падне тази част! Едно такова голямо парче падна в Сибир, че удари един от най-големите мотори, счупи се, произведе цяла суматоха - растения, хора, всичко каквото имаше наоколо помете. Казвам: Съвременните хора искат да образуват една държава. Не зная дали хората могат да образуват една държава, каквато те искат. Най-голямото заблуждение е в това дето хората мислят, че като образуват една държава, те ще живеят добре. Откакто хората са дошли на земята, все държави образуват, но досега те не са могли да образуват една идеална държава, каквато са искали. Всяка държава ще воюва с друга. Всеки човек се стреми да устрои живота си, че да бъде щастлив. Не зная дали досега историята е дала образци за щастлив семеен живот? Впрочем, хората са започнали да живеят щастливо, но не са издръжливи. Най-щастливи бяха първите хора, които имаха идеални условия в рая. когато Бог създаде първия човек, Той му направи една държава, пълна с най-хубави дървета и плодове. Държавата беше райската градина. Господ прекара всички животни пред този човек да им даде имена, като му каза: Всичко това давам на тебе! Този човек, на когото Бог дaдe всичко, направи го господар, той направи една погрешка, за която го изпъдиха вън от рая, вън от неговата държава. Детронираха и него и жена му и като ги изпъдиха, поставиха им пред райската врата един ангел да пази, да не се върнат назад.

Питам: Какво липсваше на тези хора? Някои ще кажат, че сгрешили. Не е въпросът там, че са сгрешили. Това е един незавършен процес. Защо имаше нужда да грешат? Можете да кажете, че този въпрос трябва и може да се разреши. И ти, който грешиш, пак не можеш да го разрешиш. Той има няколко подбудителни причини. Когато човек иска да стане богат, кои са подбудителните причини? Злото не е в богатството, но в това, когато човек иска да забогатее повече, отколкото трябва. Кои са подбудителните причини за това? - Когато в душата на човека се явява желание да стане по-силен, отколкото трябва, да заповядва на целия свят, кои са подбудителните причини за това? Какво ще придобие той, ако има сила да заповядва на целия свят? Защото, ако човек иска да стане всесилен, той е в противоречие с Първата Причина, която е създала света. Мислите ли, че той няма да се намери в противоречие? - Ще се намери. Той ще си намери такъв противник, който цял живот ще го мачка и той сам ще се чуди за това. Хората искат да създадат идеална държава, но не вървят по правия път. Че природата е идеална държава. По-идеална държава от природата няма! По-идеални закони от тия на природата, няма! Ние умните хора в света мислим, че в природата всичко е глупаво. Ние мислим, че растенията, дърветата, рибите, птиците, животните - всички са глупави, а ние сме най-интелигентните същества в света и като нас други няма. Какво става с нас, с умните хора? По някакъв особен начин се стопяваме, изчезваме, отиваме някъде, без да знаем, къде и защо?

Сега често ние на земята сме в едно положение, често атакуваме и сме атакувани. Аз не искам да го кръщавам със старото име, че някакъв дявол ни изкушавал. Ние сами се изкушаваме, никакъв дявол не ни изкушава. Сега вие казвате: Кажи ни нещо, с което да изправим нашия живот. - Там е грешката. Престанете да мислите, че трябва да изправите живота си. Животът ви е изправен - нищо повече! Така мислете. Вярвайте, че сте богати. Вярвайте, че сте здрави. И като кашляте, пак вярвайте, че сте здрави. И като страдате, пак вярвайте, че не страдате. Вярвайте в това, мислете, че то е детинска работа. Ако аз спя, в това време едно малко дете дойде около мене, върже краката ми с едно въже и ми каже, че аз нямам сила да се освободя, трябва ли да вярвам в това? Ще се опитам малко, ще взема един нож и оттук кръц, оттам кръц, ще го скъсам. Това дете трябва ли да ми казва, че аз завися от него? Какво трябва да правя с това дете? Някои майки обичат да употребяват известни заплахи към децата си, за да ги слушат. Някоя майка казва на детето си: Слушай, майка, да не отиваш на реката да се къпеш, че ако се удавиш, убивам те. Как ще го убие, когато то се е удавило? Какво иска да каже майката с тези думи? Често аз се мъча да преведа този език на майката. То е един от най-трудните езици, който не се превежда лесно. Трябва да се осмисли този език. С това майките искат да наплашат децата си, да не ходят на реката да се къпят, да не би да се удавят. Или майката иска да му каже: Ако отидеш на реката да се къпеш, тогава и аз ще се съюзя с водата, че и двамата заедно ще те мачкаме. Водата ще те умори, но и аз няма да ти помогна. Такава идея има майката в своето изречение и заплашване. Все пак, майката има една идея, има някаква идея, която не може да се тълкува буквално. Ако се тълкува буквално, то няма никакъв смисъл. Ако се изтълкува вътрешно, това показва, че майката има някаква скрита идея, която детето я разбира. То не мисли, че ако се удави, майка му ще го бие. Не, тя ще го оплаква. Освен, че няма да го бие, но ще плаче за него.

“Добрата почва”. Добрата почва е онова, което трябва да даде плод. Трябва да се изучават добрите условия в живота. Откъде трябва да започне човека? - Ще кажете, че от науката. Науката в едно отношение е един метод; религията е друг метод; общественият живот е трети метод; семейният живот също е метод. Всичко каквото човек върши на земята, това са все условия, при които човешкият дух трябва да се развива. При развитието на човека трябва да се включва неговата мисъл. Той трябва да се освободи от ненужния страх. Например, ти се страхуваш, че можеш да умреш гладен. На какво основание можеш да умреш гладен, че да имаш такъв страх? питам: Възможно ли е един добър син да умре гладен при баща си, който е богат? Ако бащата е цар, или княз или богат човек изобщо, как е възможно неговият син да умре гладен? Ако той умре гладен, причината за това е съвсем друга.

При сегашните условия на живота, науката ни е потребна дотолкова, доколкото да хвърли известна светлина. Откъде трябва да започнем и къде трябва да свършим? Най-първо човек трябва да започне с тялото си. Ето какво аз разбирам под думата “крака”: Под крака аз разбирам човешките добродетели. Следователно, ти не можеш да бъдеш добър човек, ако твоите крака не са добре развити. Второто положение: Ти трябва да започнеш с правдата. Ти не можеш да бъдеш справедлив човек, ако ръцете ти не са развити. Аз не считам добре развити ръце тия на пехливанина. Това е пластично развитие. Справедлива ръка е тази, която може да работи. Ако едно изкуство, се поддава на една ръка, то е защото тя е справедлива - няма нещо, което да й се противопостави. Ако твоята ръка е добре организирана, ти можеш да срещнеш и най-големия си неприятел и най-голямата мечка, но веднага ще й кажеш: Чакай, какво искаш? Какво заповядваш? - Какво може да иска мечката? - Най-първо тя ще иска месцето ти, а после тя става вегетарианка. Но ти ще й кажеш: Почакай, аз ще ти дам един хубав обяд и ще й дадеш малко брашно. Ако вълк те срещне, можеш да му дадеш един хубав обяд като на един човек. Ще му заколиш едно агне. Защо да не нагостиш този вълк, а трябва да го хукаш, да го гониш? Действително, от толкова години ние гоним вълците из гората, но какво сме постигнали? Ние можем да изгоним вълците из горите, физическите вълци, но те ще вземат човешки форми и ще влязат между хората. Казва се в Писанието “Вълци облечени в овчи дрехи.” Какво ще правиш с този вълк, който е облечен в овча форма? При това той е свършил два, три, до четири факултета, той разбира от обществен и морален живот, разбира от всички науки. Какво ще правите с този вълк, кажете ми? Аз нямам пред вид само това, но говоря за онзи принцип, който е застъпен във вас. Понякога те се явяват като резултат в нашия ум и нашите чувства. Например, явява се едно голямо противоречие. Разправяше ми една млада мома за себе си: До 21-годишната си възраст, аз бях много добре разположена, никога не влизаше в сърцето ми лошо чувство. Но един ден ми дойде едно лошо чувство и аз исках да набия добре другарката си - да я ударя както трябва. Даже имах желание да я убия. Чудя се откъде дойде в мене тази лоша мисъл и това лошо чувство? - Има си причините и затова. Казвам: Ако тази лоша мисъл намереше добра почва у нея, тя би се поддала, но понеже съзнанието й бе будно, тя си каза: Не, няма да направя това нещо! Ами как ще се извините, ако в душата ви се загнезди една такава лоша мисъл и не можете да се освободите от нея? Намерите се пред една голяма несполука и вие веднага се опълчвате срещу Бога, като че ли Господ ви е крив. Отваряте война и казвате: Аз няма да вярвам повече в Бога! После казвате: няма да вярвам вече в хората. Значи, отивате в две крайности. Невъзможно е всички хора да бъдат лоши, а само аз да бъда добър. Това е невъзможно! Съществува едно отношение в света, а то е следното: на 25 лоши хора, отговарят 25 добри. В природата съществува този закон, добрите и лошите са като двойки. Значи, съществуват две по 25, които могат да отидат на едната 25 и на другата страна по 25. Някога могат да се прехвърлят едните към другите. Тези числа, които могат да се прехвърлят от едната на другата страна, вие не разчитайте на тях! Ако искате да угодите на всички хора, вие заставате на фалшива почва. Ако имате сто познати в едно общество, може да разчитате на 25 от тях. Най-много можете да разчитате на 50 от тях, а на останалите 50, освен че не можете да разчитате, но те ще завлекат нещо от вас. После, през годината вие не можете да разчитате на всички дни, да бъдат щастливи за вас. Най-много 75-80 дни има, на които може да разчитате и да ги използвате. Това е то числото щастливи дни през годината. Всичкото време през годината не е създадено само за вас. Някои хора се блъскат по цяла години и то 10-15 часа през деня, за да спечелят нещо. На 10 часа работа, колко часа от тях са щастливи? - Ако на стоте са щастливи 25. значи на десетте часа, щастливи са два часа и половина. Вие трябва да разсъждавате и да намерите през годината онзи щастлив ден за вас, когато вашето съзнание е в унисон със съзнанието на всички разумни хора, които ви обичат и мислят доброто. Този ден е най-щастливият ден във вашия живот. Аз не разбирам под щастие една сляпа случайност. Щастието на човека се дължи на разумни закони. Ако между сто души има 20, които ви желаят доброто, те са капиталисти хора и вие сте осигурен. Значи, на десет души, двама трябва да ви желаят доброто. Вие казвате: Кои са тези двама души? - Единият от тях е природата. Другите, това са разумните същества, които творят, а на трето място е сам Бог, Който е създал всичко. Щом и Той е на ваша страна, вие сте напълно осигурен. Той е всякога на ваша страна, ако вие изпълнявате законите Му. Ако не изпълнявате законите Му, вие не можете да разчитате на Него. Ако Той не е на ваша страна, от единия до другия край ще се явят хора да ви отказват и вие ще фалирате. Дали това е човек, ангел, божество или друг някой, всеки ще претърпи фалит. Нямаме в историята случай, когато някой да се е опълчил против Общия закон, който действа в живота, и да е завършил добре. Не е само да мислиш, че си религиозен човек и да вярваш в Бога. Това нищо не значи. Човек не само трябва да вярва, но вярата му да се отнася до онази Велика Разумност, която работи в света. Човек трябва да вярва в резултатите на тази разумност. Каквото тя е изработила, ти няма какво да размишляваш по-нататък. Цялата Вселена пътува в пространството и накъде пътува, това учените не са определили. Тя пътува с известна скорост през слънчевата система. Аз трябва да вярвам, ако пък не вярвам, ще измисля, че земята може да се разсипе. Да станат с нея някакви катаклизми и т.н. Hиe още не сме определили причината на земетресенията. Земетресението, това е една обновителна сила. Когато природата иска да обнови земята, става едно земетресение.

Често земетресения стават и в нашия живот. Яви се, например, една подутина. Някой път е необходима операция, за да се махне това нагнояване или тази подутина. Понякога такива процеси стават и в стомаха на човека; понякога те стават и в гърдите или в мозъка на човека. Само по себе си това не е зло. Това са нечистотии, които не са излезли по определените за тях канали, природата отваря нови канали, през които те да излязат. Всяко подуване, което става у нас, трябва да ни напомни, че ние не вървим в правия път. Когато дойде нещастието, ние трябва да знаем, че е станало някакво нарушение у нас или от някои наши роднини или приятели и то или преди едно или две, три, десет или повече поколения. За природата това е безразлично. Тя вижда отклонение и му въздава. Ти можеш да се питаш, какво искат от тебе. - Искат нещо. Ако имащ някаква печалба, на тебе се пада, но ако имаш някаква загуба, пак на тебе се пада, пак ще отговаряш за нея. Ти ще отговаряш и за печалбата и за загубата. Никой в природата не може да се освободи от задълженията си към доброто и към злото и не можеш да се освободиш от последствията. Добрите последствия остават за твоя полза, но и лошите последствия, остават пак за твоя полза. Сега като говоря за лошите последствия, не мисли, че те са лоши. Те действат възпитателно върху човека. Например, една болест може да се продължи дълго време, да изхарчиш по нея 40-50 хиляди лева, но от тази болест ти можеш да придобиеш известна светлина в съзнанието си, която да струва повече от изхарчените пaри. Кое е по-хубаво: Да забогатееш без светлина или да осиромашееш със светлина? - Аз бих предпочел да пътувам в тъмна нощ, но със светлина, отколкото да пътувам в тъмна нощ, да съм богат, но да нямам светлина.

Сега, аз не искам да казвам, че вие не знаете това. Вие знаете много неща, но трябва да знаете, къде да пласирате вашия капитал. Знанието, което имате за Бога, къде ще го вложите за в бъдеще? Той е ваш капитал, който трябва да вложите някъде. Вие можете да кажете, че вярвате в Христа, в Бога, но знаете ли каква трябва да бъде вашата вяра? Христос, който ходеше от село в село да проповядва на времето си, имаше големи противоречия. Той не минаваше за почтен човек пред тогавашните евреи. Винаги подир него вървяха учени, които спореха и Му казваха: Ти не си толкова учен. Мойсей даде това-онова, а ти какво направи? Нашият народ съществува благодарение на Мойсея. Христос им казваше: Мойсей направи това заради мене - за мене той говореше. Те Го наричаха самозваник. Питам: Кой беше на правата страна - еврейските равини или Христос? Това не е за упрек, но въпросът е да видим, колко е изтърпял Христос. Когато се говори за един принцип, той не може да бъде нито български, нито английски, нито еврейски - той е принцип на природата. Той не може да принадлежи на никакъв народ. Ние можем да имаме известни български методи, но то е друг въпрос вече. Да кажем, например, че християнството като метод е едно нещо, но християнството като учение, като принцип, то е Божествено учение и не може да бъде нито българско, нито гръцко, нито английско, нито френско, то не принадлежи никому. Например, вие можете да казвате - нашата православна църква, или нашата евангелска църква, или нашата католическа църква или можете да имате каквито искате понятия, то е ваша работа, но като дойдем до онзи принцип на любовта, тя не принадлежи на никаква църква, на никакъв народ. Ние се самозаблуждаваме като казваме, че имаме прави разбирания. Сега ще ви приведа един пример за едно криво разбиране.

Познавах един от най-добрите баптистки проповедници, който иначе беше прост човек, но природно много умен. Той се наричаше Спас Райчев. Сега той е в оня свят, тъй щото имам право да говоря за него. При този Спас Райчев отива един млад човек и му казва: Какво бихте желали повече - вие да си купувате хубаво брашно и сами да си правите хляб или да си купувате хляб от фурната? Ако искате да си правите сами хляб, аз ще ви доставя хубаво, чисто брашно. Колко струва един чувал? - Един чувал струва 20 лева. - Добре, ще ти дам 20 лева и ми донеси един чувал да го опитам. След това този момък отива при един наш познат окултист и му казва: Аз мога да ви доставя чисто брашно, ако искате да си правите сами хляб. Ето сега ида от проповедника Спас Райчев, който ми заплати един чувал, иска да му донеса в къщи да си правят хляб. Щом е така, донеси и на мен пет чувала. Той му дава сто лева предплата. Момъкът взема тия сто лева, прибавя ги към двайсетте и с тях се оженва. Проповедникът чака брашното - няма го. Момъкът с тия пари си купил друго брашно. Проповедникът отива при другия господин и се оказва, че от него взел сто лева. Казва си: Как тъй да ме излъже! Другият казва: Аз ще дам едно заявление в съда, ще искам да го осъдя, да го затворят, че да знае как се лъже! Той като излъга нас, ще излъже и други хора. Аз ги заварвам тъкмо когато правят заявлението. Те седят в писалището и се разговарят. Казвам: Какво мислите да правите? - Ще го дадем под съд. - Друг начин не намерихте ли? Те ми казват: Ако ти беше на нашето място, какво би направил с този човек? Той да беше казал, че няма пари. за да се ожени, ние и без брашно щяхме да му дадем една сума. А тъй да ни лъже, че щял да ни донесе брашно. Да беше ни казал поне истината! Ето, иска да се жени и ще ни лъже с брашно. - Добре, той ви е излъгал. Вие ще го дадете под съд и ще го накарате да се кълне. Той ще се закълне, защото вие нямате от него черно на бяло. Вие ще го принудите да даде клетва, но и при това положение той ще отказва, че е взел от вас пари. А пък вие знаете Писанието, че е казано: Да не се кълнете нито в небето, нито в земята. - Ами 20-те ми лева? Тогава аз бръкнах в джоба си и изваждам 20 лева, които давам на проповедника, като му казвам: Ако момъкът дойде и върне 20-те лева, ти ще върнеш моите назад, но ако не ти ги върне, ще знаеш, че аз уреждам неговата сметка. Аз плащам предварително за него, за да не се кълне. Иначе, не само че няма да го осъдят, но вие ще трябва да платите разноските по делото - като глоба ще бъде то. След това се връщам към нашия приятел и му казвам: Ти искаш ли да ти дам сто лева? - Аз не искам. Сега ще го дадете ли под съд? - Няма да го дадем. Питам тогава, какво е вашето верую? Те веднага се събуждат. Питам ги: Какви праведни хора сте вие?

В християнския свят стават такива работи нежелателни и това пречи на хората да разрешат правилно въпросите си. Проповедникът е бил чрезмерно доверчив. Той трябваше да каже на младия човек: Донеси първо брашното и тогава ще си получиш парите. Така трябваше да постъпи и нашият брат. Може той да поиска първо парите. Ти ще му кажеш: Аз искам да видя първо чувалите с брашното, че после ще ти платя. Аз вярвам в реалното. Като дойде брашното, което е реалното за мене, в дадения случай, тогава и ти ще имаш парите - реалното за тебе.

Сега ние се намираме в една нова фаза на живота. Миналите поколения са страдали и ние страдаме. Миналите поколения са имали противоречия и ние имаме противоречия. Ние се намираме в една обща фаза на противоречия. Обаче природата си върви по един много хубав начин, по един хубав път. Много работи трябва да се поправят. Тогава ще се дойде до новата фаза на живот. Има един велик, общ закон, който регулира нещата. Ако ние чакаме целият строй да се поправи и тогава да станем добри, то е изгубена работа. Ако първите християни чакаха всички да станат добри, да се възстанови Царството Божие на земята и тогава и те да заживеят по Христовото учение, те нищо нямаше да направят. Те живяха в един свят недобре устроен. Ако вие бяхте във времето на апостолите, във времето на римската империя, когато нямаше тази светлина, нищо нямаше да направите. Днес вие живеете при много по-добри условия и при по-голяма светлина, отколкото старите християни.

Сега не е въпрос да осъждаме човечеството. Ние не съдим нещата. Ние искаме само да обясним, защо нещата стават така, а не другояче. Този въпрос за мене е ясен. Ако домакинята преде вълната тънко, тя ще има тънък плат, ако я преде дебело, тя ще има дебел плат. Дебелината на плата зависи от дебелината на нишките; ако нишките са тънки и платът ще бъде тънък; ако нишките са дебели и платът ще бъде дебел. Ако нишките са устойчиви и не се късат, тогава и платът ще съответства на тия нишки. Следователно, резултатите на нашия живот зависят изключително от изработването на нишките на нашата мисъл. Например, ти не можеш да имаш един сполучлив живот, ако твоите ръце и крака не са добре организирани. След това трябва да бъде добре организирана стомашната система, после дихателната и като се дойде най-после дo божествената глава, и тя трябва да бъде добре организирана. Ако ти имаш очи, уши, уста, нос като на едно млекопитаещо, ти човек не можеш да бъдеш. Ти ще бъдеш животно. Човешките очи, уши, нос, уста коренно се различават от животинските. По това се отличава човекът от животните. Тъй че, ако се погледне външната страна на човека, неговото устройство коренно се отличава от това на животното. Ако разгледате и най-лошото човешко ухо, в сравнение с това на животното, пред него то е идеално. И най-хубавото животинско ухо не може да се сравни с най-лошото ухо на човека. И каквото и да се говори за човека, най-лошият човек не може да се сравни с животното, с едно лошо животно. И в най-лошия човек все пак ще дойде едно вътрешно състояние на разкаяние. Той си казва: Това нещо няма да го правя повече. Когато у животното това състояние не идва. Ако един вълк изяде едно цяло стадо овце, в него ни най-малко няма да се яви съжаление. Той счита, че това е в реда на нещата В това отношение човек има повече условия да се поправи, отколкото животното. Един човек все пак може да се постави на възпитателни методи. Особено, ако се изменят ушите на един човек, с това може да се измени и неговото естество. Има известни думи, които ако човек постоянно повтаря в себе си, той може да си повлияе. Сила е човешката реч. направете следния прост опит: Ако вие сте слаби, помолете няколко ваши приятели или познати или някой лекар, на които можете да платите нещо, често да ви повтарят, че стомаидната ви система е здрава, че нервната ви система е здрава, че дихателната ви система е здрава и ще видите, че в продължение на 20-30 дена, вие ще бъдете почти здрави, а може да станете и съвършено здрави. Ако пък се намерят 20-30 души да ви говорят в този ободрителен смисъл. Вие ще можеше по-скоро да се подобрите. Има статистика от учени хора, която показва, какви сили има човешката реч. Майките, например, имат тази сила. Ако в някой дом умират децата, това се дължи на страха у майката. Страхът е единствената причина, дето децата умирате В тези майки страхът е по- силен, отколкото любовта им към децата. Щом страхът е по-силен, майката казва: Това дете може да умре. И понеже страхът е по-силен, чрез него майката Внася в организма на детето едно разслабване. Аз съм виждал майки, които като се разболеят децата им, казват: Няма да умрат тия деца. И наистина, те живеят. Някоя майка казва: Ако Бог иска детето ми да живее, ще живее. - Бог иска, разбира се. Писанието казва: Бог никога не благоволява в смъртта на хората. Не, съвременните хора страдаме от своето невежество. от големите противоречия, които съществуват в нас. Понякога хората умират, защото искат да умрат, защото желанието на другите хора е те да умрат. В това отношение никога не давайте пари на заем, ако искате да живеете дълго време. Ако пък искате да давате, да бъдете благодетелен, давайте пари на заем, но други да не знаят, че сте давали, защото ако давате пари на заем на няколко души и ако те не могат да ги върнат, ще кажат: Дано умре този човек, че и ние да се освободим от него. Следователно, вие ще искате да служите на Бога, но по този начин ще си създадете зло. Направете доброто без да ви знае някой! Ако искате да продължите живота си. дайте пари на заем, но никой да не знае. А като контраст, ако искате да живеете дълго и друго можете да направите: Вземайте пари на заем, че всеки на който имате да давате пари да каже: Дано не умре този човек, че да върне парите! Знаят хората тази философия, в подсъзнанието им е скрито това знание. Те нарочно не си плащат дълговете, за да могат кредиторите им да искат да живеят повече, за да си изплатят дълга. Тази теория е общо достояние на хората от сегашния свят. Като знаят това, хората казват: Ние не трябва да плащаме, за да живеем. Обаче, законът трябва да бъде поставен другояче. Нас трябва да ни радва една чешма, която тече постоянно: тя внася в нас живот. И като я видим, ние трябва да кажем: Господ здраве да дава на тази чешма - да тече постоянно, за да имаме и ние да пием. Ние съвременните хора не трябва да приличаме на щерни, които лесно пресъхват. Те са пълни с жабуняк. Ние трябва да бъдем вярващи хора. Под думата вярващи, аз разбирам хората да бъдат като чешми, а не като щерни. щерната не може да има този достъп за хората, както изворът. И затова по негативен начин казваме на хората - не бивайте щерни, от които да се черпи вода!

Другото положение е. че добрият живот не може да се наложи. Ти отиваш при един извор и започваш да помпаш. Добрият живот трябва да тече. Казваш: Аз трябва да бъда добър. Това е една помпа. Доброто е една привилегия за човека, която продължава живота му. Ти не трябва да правиш зло по единствената причина, че злото ще съкрати живота ти. Всяка лоша мисъл, каквато и да е тя, съкращава живота. Всяко лошо желание, от чисто психологическо гледище, също така съкращава живота. Защо не трябва да правиш зло? - Понеже животът ти ще се съкрати. Та ще знаеш тази философия: Доброто продължава живота, а същевременно му дава условия да се развива и проявява. Доброто не е само като една майка, която може да те роди и после да ти каже: сега вече за себе си мисли! - След като те роди доброто, то ти дава условия да се продължи твоят живот. Следователно, като вървим по правия път на доброто, ние ще имаме условия да се развиваме и да растем. Доброто е съществувало в света като един резултат, като една мощна сила. преди още ние да се явим. Някой казва: Какво нещо е доброто? - Аз определям: Доброто е сила, която продължава живота и му дава условия правилно да се развива. Не че доброто създава живота, но то е едно условие. Всеки от вас така трябва да схваща доброто. Вие не можете да имате един дълъг, щастлив живот, ако не вложите доброто като основа на този живот. Въпросът не е хората да знаят, че аз съм добър, но аз да водя един добър живот и аз само да зная това. Някой път направите едно малко добро или една малка услуга на едно същество в гората или на едно дърво, или на едно растение и през целия ден се усещате доволен, радвате се и се връщате у дома разположен. Нещо отвътре ви радва. При това никой не знае, какво сте направили. Това добро продължава живота ви. И казано е: Бог се наслаждава на доброто на хората, като продължава живота им. Щом животът им се продължава, те ще възприемат от благата повече, от това, което Бог им дава.

Някой казва: Защо ни е религията? - Мнозина мислят, че религията има значение само за бъдещия им живот. Не, ние живеем, за да продължим живота си, а не да страдаме. Страданието не е продължение на живота. Дългият живот има отношение към доброто, към онова вечно благо, което ние търсим. Следователно, доброто трябва да ни доведе до онова начало, което се проповядва всякога: До Любовта! Щом влезем в областта на любовта, ние ще влезем в тъй наречената област на безсмъртието, в което човек става всесилен. И при това неговият ум добива една нова способност - да се справя с мъчнотиите в живо- та.Той не се спира пред мъчнотиите. Умът тогава не може да бъде слаб. Казват, че някои хора от любов всичко забравяли. - Не, любовта забравя всички противоречия в живота, но никога не забравя доброто, никога не забравя разумните работи. Ние още не сме от много паметливите. Ние не помним даже и от една година какво е станало. Например, какво е било миналата година по това време, ние не помним. Някои хора може да помнят, но някои не помнят. Ако бихме имали една бистра памет, ние бихме се избавили от много неприятности, но много неща не помним. Дойде един, излъже ви; дойде втори, трети, четвърти, всички ви лъжат и вие не помните. След като сте били много пъти лъгани, тогава запомняте да обръщате повече внимание. Не, следете и проучвайте очите, ушите, носа и устата на човека, та ако този човек ви излъже, като дойде втори път някой със също такива очи, уши, уста, нос, да знаете, че и той ще ви излъже. Като ви каже, че ще ви донесе брашно, вие му кажете: Донеси брашното първо, тогава и аз ще ти дам парите. Очите, ушите, носът, устата, те са свидетелство, което Бог е дал на човека. На това свидетелство всичко е писано: и доброто и злото. И като дойде някой при мене да иска нещо, аз зная, какво ще иска и защо го иска. Преди години при мене дойде един господин и започна да ми разправя: За тебе аз съм слушал високи работи. - Казвам му: Да, много работи си слушал, но и аз имам още да уча. - Слушай, казва той, понеже ти всичко виждаш, искам да ми кажеш нещо. Искам да купя един билет от лотарията, та желая да ми кажеш номера на печелившите билети. Ако си купя такъв билет, ще спечеля сто или двеста хиляди лева и тогава обещавам на Братството да дам една четвърт от спечелените пари. Казвам му: Ти ще спечелиш толкова пари и от тях ще дадеш една четвърт на Братството, а утре ще прогласиш света, че си дал от джоба си толкова пари. Не, благодеяния аз не искам! Ти женен ли си? - Не съм женен, но мисля да се оженя. Ами тая, която мислиш да вземеш, богата и добра ли ще бъде? - Е, богатичка искам да бъде! - Тогава никакъв билет не ти казвам. Това е търговия. Ти ще се ожениш за богата мома, но не е по любов, а за парите й. Казвам: Ти си дошъл на суха капия за вода. И аз съм от тези, бедните моми, и на мене ми трябват пари. И сега, според мене, и съвременните християни правят същата погрешка, като станат християни, те мислят, че всичко ще им тръгне на добре, напред.

Имаше във Варна един бакалин, евангелист. Откак станал евангелист, той постепенно изгубвал всичко и изгубил всичко до петаче. Той се казваше Яка. Бакалницата му беше на Балък-пазар. Той ми казваше: Аз знам защо трябва да изгубя всички тия пари. Господ не ги иска, понеже всички бяха спечелени все чрез лъжа. Аз лъжех турците от Делиормана. Ще взема пет кила кафе, ще ги направя на десет, но отсега нататък съм решил да работя честно. Всичко придобито чрез неправда, ще си замине. В този закон няма изключение. Ти си един бакалин и всяка мисъл, която даваш на хората, трябва да бъде много чиста. Ако си бакалин и продаваш захар, ще продаваш най-хубавата захар, най-хубавото кафе, без никакви примеси. И при това не трябва да бъдеш така прям, груб, но където трябва да говориш истината, да я говориш с разположение. Истината никога не обижда. Някой казва, че истината била горчива. Аз не зная това. Доколкото съм опитвал истината, по-сладко нещо от нея не съм срещал. По- сладък език от този на истината, аз не съм срещал. Той е най-хубавият език! Толкова години вече откак го уча и Все още не съм го научил. Доста е само да близнеш от истината и небето се отваря пред теб. А сега всички хора казват, че истината била горчива. Не е вярно това! Има една изопачена истина, за която се казва, че е горчива, но това не е истина, това са опитности. Верните работи не са всякога истинни работи. Едно извършено престъпление може да бъде верно, но да не е истина. Умре човек, това е верно, но то не може да бъде истина. Според мене, истината носи живот. Когато ти се повдигаш, почваш да мислиш и влезеш в съгласие с природата, подобряваш се. Жертваш се за човечеството, без да умираш, това е истина. Това не само, че е вярно, но е истина. Това, което носи благо за всички хора, то е истина; това, което не носи благо за всички хора, то може да е вярно, може да е само факт, но то не е истина. Истината е еднакво приложима за всички хора. Там където истината е между хората, там няма никакъв спор. Когато ти кажеш истината, всякакъв спор трябва да престане. Ама ти от кое верую си? - Ако ти кажа истината, трябва да знаеш, че има само едно верую в света, докато истината не е дошла, може да няма едно верую, но щом истината дойде, само едно верую има в света. Когато истината дойде, ще има само една свобода, в която ти така ще постъпиш, че аз напълно ще се солидаризирам с твоята постъпка. Каквото ти направиш, каквото аз направя, няма да има никакво възражение. Тогава и ти ще съдействаш и аз ще съдействам.

Христос казва: Доброто семе, то е разумното слово, което е паднало на добра почва. Почвата, в дадения случай, това сме ние. Нашият ум е една почва; нашето сърце е друга почва; нашият дух е трета почва; душата е четвърта почва. Всичко това представлява разумното Слово Божие, което трябва да расте у нас, за да израсне този новият човек, роден от Бога. Онези, които не разбират тази философия, те я намират за много трудна. Има няколко степени, през които човек трябва да мине. Първата степен е, той да се обърне към Бога. После той трябва да се разкае за прегрешенията си. Втората степен. След това, той трябва да се спаси - трета степен. После той се ражда - четвърта степен. Новораждане - четвърта степен. И най-после той трябва да работи за Бога. Това е йерархически ред, който трябва да се мине. Някой казва за някого: Той се е покаял. Чакай, ти само си се покаял, а след това трябва да се спасиш, да се родиш! После трябва да се новородиш и след като се посветиш, най-после ти трябва да работиш за Бога! Докато не дойдеш до последната степен, ти още си в незавършените процеси. Ти често само се лъжеш, мислиш, че като си се обърнал към Бога, всичко виждаш. Не, ти само си се обърнал към светлината, но ти трябва и да работиш за тази небесна светлина!

Най-първо трябва да се изучава човешкия мозък и главата. За тази цел трябва да се създаде една школа, да се покаже по какъв начин да се изучава главата. Както се изучават мускулите на тялото, така трябва да се изучава и симпатичната нервна система. Никога не допущай две противоположни мисли в ума си, две противоположни чувства в сърцето си. Никога не допущай в ума си никаква отрицателна мисъл спрямо Бога или спрямо някой добър човек. Никога не допущай в ума си една отрицателна мисъл спрямо брата или спрямо сестра си, или спрямо кого и да е. Има неща, които са невъзможни. Невъзможно е, например, комарът да изпие океана, или костената жаба да отиде до слънцето. Има неща невъзможни. Някой казва: Ама, той може да ме излъже. Лъжата е възможна само при известни условия. Само умият човек може да лъже и само силният човек може да лъже. И слабият може да лъже, но истински лъже силният и умният човек. Някой казва: Аз мога да направя това нещо. Докато си го казал и пристъпиш към изпълнението, условията Вече се изменяш, тогава ти минаваш за лъжец. Нали знаеш как стават обещанията в света? Всички неща започват все добре. Ядене има, пиене има, наздравица има и в края на краищата не се извършват така, както са започнати. Съвременните хора мислят, че без лъжа не може. Те мислят, че за да излъже човек, той непременно трябва да бъде умен. Да, вярно е, че само силният и умният могат да излъжат. Глупакът не може да казва лъжи. Един от султаните на източните народи, вика дервиш и му казва да каже една лъжа. Дервишът му казал: Аз вече престанах да говоря лъжи, но ще се помъча да кажа една лъжа. За тази цел, обаче, ми трябват такъми, които трябва да купя от града. Колко ти трябва за такъмите? - 200 лири. Султанът му дава 200 лири и праща с него един от слугите си да ходи из града, да купят нужните такъми. Ходят целия ден, но не намират нужните такъми. Вечерта се връщат при султана и дервишът казва: Господин, ефенди, тази е последната! - Браво! Най-после султанът вика този- онзи, иска да му кажат такава лъжа,, която и сам той да я признае. Ако не я признае, тогава няма да я плати. Изреждат се един след друг да казват лъжи, докато най-после дохожда един и носи на султана един косъм от брадата на баща си и казва: С този косъм баща ми построи един мост, по който московците минаха Дунава. - Възможно е, казва султанът. Друг един носи едно яйце и казва: Майка ми тури това яйце под квачката и от него се измъти една камила. Възможно е, казва султанът. Най-после идва друг, който с още двама души носи един голям кюп. Той казва: Едно време баща ти отвори война на московците и с този кюп взе назаем пари от баща ми, които ти сега трябва да ми Върнеш. - Това не може да бъде! - казва султанът.

Та когато ние приемем, че нещо е лъжа, това значи, че намираме тези неща за несъвместими. Съвременните хора почти не се занимават с лъжи, като този турски султан. Вие съвременните хора само се надлъгвате и като погледнете във всички абсолютни работи, достатъчно е само малко да ги разчоплите, все ще намерите една малка лъжа, само че ние не ги признаваме. Щом дойде до кюпа, тогава вече ги признаваме за лъжи. До едно време все казваме, че е възможно, но щом дойдем до кюпа, казваме, че не е възможно. Ние искаме да говорим истината, но сме заинтересувани от нея. Та в сегашното поколение, това което интересува хората, то е техния личен живот. И действително, личният живот е най-ценният. Някой ще каже, че народът е важен. Народът е като условие за индивидите. Каквото тяло и да имате, най- важното в дадения случай е животът.

Земетресенията са една обновителна сила в природата. Някой път е наложително да се направи операция, да се махне някакво нагнояване или подутина. Такива процеси стават в стомаха, в гърдите или мозъка - това са нечистотии, които не са излезли по определените за тях канали, природата отваря нови канали, през които те да могат да излязат. Всяко подуване напомня, че не вървите в правия път, станало е някакво нарушение у вас или у ваши близки, независимо дали сега е станало или преди повече поколения. За природата това е безразлично, тя вижда отклонението и му въздава. Вие ще си отговаряте и за печалбите и за загубите. Никой в природата не може да се освободи от задълженията си към доброто и към злото и не може да се освободи от последствията Добрите последствия остават за твоя полза, но и лошите последствия, остават пак за твоя полза. Една болест може да се продължи дълго време, да изхарчите много пари. но от тази болест може да придобиете известна светлина в съзнанието си, която да струва повече от изхарчените пари.

Направеше следния опит: Ако вие сте слаби, болнави, помолете няколко ваши приятели, или лекар, на който може да платите нещо, често да ви повтарят, че стомашната ви система е здрава, че нервната ви система е здрава, че изобщо сте здрав и в продължение на 20-30 дни вие ще бъдете здрави и по-силни. Ако пък се намерят още някои да ви кажат ободрителни думи, съвършено ще се подобрите. Човешката реч е много силна. Майките, особено, имат голяма сила. Ако в някой дом умират децата, това се дължи на страхът у майката. Страхът по-силен ли е от любовта, децата умират.

Понякога хората умират, защото искат да умрат, защото желанието на другите хора е те да умрат.

Никога не давайте пари на заем, ако искате да живеете дълго. Ако искате да продължите живота си, дайте пари на заем, но никой да не знае.

Доброто е една привилегия за човека, която продължава живота му. Злото съкращава живота. Доброто продължава живота, а същевременно му дава условия да се развива и проявява.

Очите, ушите, носът, устата - те са свидетелство, което Бог е дал на човека. На това свидетелство всичко е писано: и доброто и злото. Никога не допускайте две противоположни мисли в ума си, две противоположни чувства в сърцето си.

На тялото, което имате, да сте благодарни, каквото и да е то. Животът е важен. Не пренебрегвайте това тяло, което имате, то е вашето бъдещо развитие. Вие не трябва да пренебрегвате това тяло, което имате. То е вашето бъдещо развитие. То зависи от него. Понякога ние казваме: Да се самопожертваме. - Това е съвсем друг живот. - Да се пожертваме, това значи да се подобрят условията за нашия бъдещ живот. Ако аз се жертвам, без да подобря своето положение, това не е жертва. И Христос, който се пожертва за човечеството, с това Той повдигна себе си, повдигна и другите. Не е жертва това, да повдигна другите, а себе си да не повдигна, нито обратното е жертва - да повдигна себе си, а да не повдигна другите. Всякога жертвата подразбира вашето духовно повдигане и по ум, и по сърце, и по душа. Тези, които са направили някаква жертва, а не са се повдигнали, това още не е жертва. Следователно, истинската жертва е като един лост, с който се повдигате нагоре. Когато направите една жертва, временно ви се струва, като че ще изгубите, но това е само временно така. Когато земеделецът посее житото на полето, той мисли, че губи нещо, но след това житото дава плод: едно - 30, друго - 60, а трето - 100. Всяка жертва, която ние можем да направим, тя принася плод.

Като ставате сутрин, пазете следното правило: никога не внасяйте в ума си мисълта, че светът е лош, какво ще стане с вас и т.н. Вестниците пишат, че война ще има, че болести има. Всичко това е забавление. Това са само посетители от невидимия свят. Като казвате, че има инфлуенца, грип или друга някаква болест, това не е нищо друго, освен микроби, които влизат в човека и намират почва за размножаване, които после поиграят малко, потанцуват си и като се усетят нахранени и задоволени, излизат навън от вас, заминават си. Те атакуват стомаха, белите дробове . или главата и тогава, за да се освободи човек от тази болест, трябва да има абсолютно чиста кръв. Не яжте храна, която може да остави известни утайки в тялото ви и да образува известна добра почва за разните болести. Не само това, но ако кръвта на човека е нечиста, неизбежно ще се образуват неестествени химически реакции, защото тялото търпи само естествените реакции, които служат за неговото съграждане. Значи, само при неестествена храна, била тя в мисли, чувства и постъпки, може да има такива неестествени реакции в организма на човека. Нали сте забелязали, какво правят хората и с какво се занимават когато се съберат на едно място? - Те говорят само за недостатъците си. Разправяше един мой познат следната опитност. Една вечер бяхме се събрали десет души на гости на едно място. Седяхме и се разговаряхме, но по едно време стана един от нас и си отиде. Веднага след него се каза нещо лошо за него, че бил такъв и такъв, че му липсвало това-онова качество. След това вторият си отиде. Също така и за него се каза същото. После си отиде третият - пак същата история. Така си отидоха осемте гости и останах само аз и хазаина. За всички се каза нещо лошо за характера им. като си тръгнах да си отивам, мислех да попитам хазаина на дома: На мене какво ми липсва, но ме досрамя. И досега още не зная какво ми липсва. Казвам му: Ако искаш аз мога да ти кажа какво се е казало за тебе. - За тебе са казали, че си малко нахален, че си останал последен и до толкова късно в дома им.

Религиозните хора са изложени на една опасност - да останат много еднообразни, защото за религията те имат смътно понятие. - За да бъдеш религиозен, ти трябва да бъдеш милостив, да имаш вяра, надежда, любов към Бога, съвестен трябва да бъдеш, справедлив, да имаш самообладание, сега хората нямат никак милосърдие, светът да изгори, те не дават пет пари, а при това ходят на църква и минават за религиозни. Това не е религия! Ученият пък има способности, той е разсъдлив, има сравнителна, отлична памет, музикален е и разбира нещата вътрешно. Той разбира величините на времето, тяхната тежест, има съответни занимания и т.н. Някой минава за учен човек. Ни най-малко, той не е учен. Не всички хора, които минаваш за учени, са учени. Нима всички деца, които лесно запомнят някои стихотворения, са учени? - Не, те са паметливи деца само - нищо повече! Учен човек аз наричам този, който черпи от природата, а не само знае това, което са казали хората. Че учиш от някоя книга и това не е лошо, но да черпиш направо от книгата на природата, това аз наричам учен човек. И после да правиш сравнения - нима това е ученост? И единият изследва и другият изследва. Пък и животът може да се изследва и изучава. Аз изучавам живота от едно гледище, друг го изучава от друго гледище и после ще се съберем да намерим допирните точки на истинските разбирания.

“Доброто семе паднало на добра почва.” За да се създадат хубавите, добрите условия, това напълно зависи от вас. Не, че ние сме абсолютни, но три фактора има в света, които винаги трябва да имаме пред вид. Първият фактор е природата, в която ние живеем; Вторият фактор сме ние самите и третият фактор са окръжаващите хора. В центъра на тия възможности седи Първата Причина или Първото Същество, Което е създало всичко в света. Сега, както и да мислим, Това Същество изпълня цялата вечност, но ние не знаем каква форма има то. Това Същество почти няма никаква форма, понеже изпълва цялата вечност, няма място където да не е то. Това Същество се нагажда с живота на всички същества, разбира живота и на най-малките и на най-големите същества, знае как живеят, какво мислят. Той регулира всичко и го хармонизира. Това е Бог и ако искате да вярвате в Него, това е Той. Не казвайте, че Бог не съществува! Питам: Как можете да го отречете? Той изпълва цялото пространство. Вашият живот, както и животът на всички народи се дължи само на Него. Бог не е нито българин, нито от някоя друга нация, нито пък някаква религия може да го определи. За Него не са необходими никакви религии. Ние за Бога сме познати дотолкова, доколкото изпълняваме Неговия- закон. Понеже Бог е Същество на абсолютната свобода и разумност, вие имате с Него толкова допирни точки, доколкото се интересувате от Него, от тази разумност, от тази свобода, от Неговата Любов, която служи като общ подтик на цялото човечество. При това положение всякога ще имате Неговото съдействие. И тогава достатъчно е да изпратите в света само една добра мисъл, за да ви повдигне. Повдигането на хората понякога зависи от мислите, които Бог изпраща към тях. Когато някой човек е съвсем загазил и е непоправим в себе си, тогава

Бог му изпраща една мисъл, която го повдига. Тогава с този човек може да стане същото, каквото стана с апостол Павел, който гонеше християните, но Бог го срещна, свали го от коня и тогава той рече: Кой си ти, . Господи? - Аз съм Този, Който беше в Христа, не отивай да го гониш! Ти трябва да вземеш друг път в живота си. И Павел се подчини. Оттам насетне Павел стана познат на всички. Ако той вървеше в правия път, никой нямаше да го знае. Така стана знаменит. Той казва: Аз умрях, а в мене сега живее Христос. У мене умря онова злобното и заживя Христос. И сега всичко считам за измет, освен да позная Христа, да позная Божествената Любов, която издига хората от сегашното им положение.

Мисълта, която искам да ви оставя и върху която трябва да работите е - да не се безпокоите за живота си, който имате. Всеки от вас, трябва да се радва в това положение, в което се намира. Един от видните американски професори един ден ми казваше: Аз никога и с никого не бих заменил своя живот, с когото и да е, даже и с царския син не бих го заменил. Значи, какъвто е вашият живот, каквито сте вие, все има нещо красиво в живота ви. Ако сте богаташ, с това ни най- малко няма да бъдете по-красиви, отколкото сте сега. В сиромашията си, вие сте много добре. Това положение, което сега имате, е най-хубавото. То не е нещастие, то е една привилегия. Вие го считате нещастие, но знайте, че това ваше нещастие е една точка, от която може да тръгнете напред. Ако гледате така на въпроса, животът ви щеше да бъде съвсем друг. Вие сте неблагодарни от живота си. Знаете ли колко струва вашият живот? - 25 милиона английски лири; ушите - 5 милиона; носът - милиона; устата - 5 милиона. Колко станаха всичко? Аз оценявам човешките очи на 10 милиона английски лири. Бедни ли сте тогава? За тялото ви не говоря. А пък тялото ви струва повече от един милиард английски лири стерлинги. Такова грамадно богатство има човек! Знаете ли тия части от вашето тяло, с които днес вие се отнасяте толкова небрежно, колко отдалеч са дошли? Светлината трябва да пътува 25 милиона години, за да дойде тази материя до вас, да образува една малка бурма в организма ви. За да създаде вашето тяло природата е работила с години - тя е била толкова внимателна към вас, най-щателно е събирала материал за съграждането на тялото ви, докато ви изпрати на земята и след всичко това, вие не сте благодарни, не цените това, което имате даром дадено. Като знаете всичко това радвайте се в този живот и веселете се. Вие се затворите като охлюв в черупката си, недоволен сте и казвате; Да имам една заплата от 5-6 хиляди лева! - Ако е въпрос за пари, аз да ви дам не пет, но десет хиляди лева, толкова давам всеки месец, ще бъдете ли тогава доволни? Ако искате нека направим следния договор: Аз ще давам по десет хиляди лева на всеки от вас на месец, който е готов всякога да бъде доволен от положението си, да не мине през ума му една отрицателна мисъл и през сърцето му едно отрицателно чувство и който дойде в дома му, да е готов всякога да го приеме с усмивка, с разположение, да го угости - никого да не върне назад. Ако се намери някой такъв, аз съм готов да издържа на обещанието си. Ако пък той не издържи, ще ми върне назад парите. Аз ви казвам каква е природата Тя е много щедра, но излъжете ли я веднъж, тя не обича лъжата, веднага се затваря за вас.

Та ние съвременните хора трябва да бъдем честни и справедливи, ние сме хора на недоволството. Хората се различават едни от други. Ако разгледате главата на един православен, тя се отличава от главата на един евангелист. По строеж тя напълно се различава. И така можете да познаете хората, кой какъв е. Не само религиозните хора се различават едни от други, но и хората от разните партии пак се различават по строежа на главата си. Вие по главата може да познаете дали един човек е радикал или демократ, или социалист, или комунист. Така, че хората не се раждат произволно. Един човек е такъв или онакъв, според това за какъв е роден. Ти не можеш да поддържаш известно учение, ако не си идейно такъв. Не е демократ или радикал или какъвто и да е друг онзи, който по 25 пъти наред променя веруюто си, но онзи, който идейно преследва известни идеали и е готов да понесе страдания, гонения, хули - от идея, той е готов на всякакви жертви. Не е идеен онзи, който чака като сврака да чуе, че кокошката е снесла яйце, за да дойде да го вземе и да се намести на нейното място. Не, аз разбирам идеен човек онзи, който по убеждение е такъв.

Казвам: Това е семето на добрата почва. В едно трябва да вярвате: вярвайте, че вие сте пратени на земята с известна мисия и вашата мисия е много важна. Вие казвате: Аз не съм като другите хора. - Радвай се, че не си като другите хора. - Аз не съм богат. - Радвай се, че не си богат. - Аз не съм учен човек. - Радвай се, че не си учен. Ако не си учен, ти може да станеш учен. Ако не си богат, можеш да станеш богат, но знай. че и като учен можеш да изгубиш учението си; и като богат ти можеш да изгубиш богатството си. Аз мога да ви приведа цяла статистика от такива примери. В Америка сега има богаташи, които са били големи милионери и милиардери, но сега всичко са изгубили и сега ходят да се забавляват на улиците със съдрани обуща и гащи и се смеят на положението на всеки, но те нямат пет пари в джоба си. Нали вестниците писаха за един от най-големите милиардери в Америка - Линденберг, слиза един ден от автомобила си и го задигат, открадват го. След това пишат писмо на жена му: Ще изпратиш 60 хиляди долара, иначе няма да освободим мъжът ти. Ако и ти си един такъв богат милиардер, ще те вържат и цял месец ще седиш в неизвестност - няма да знаеш какво ще стане с тебе, ще ти трепери сърцето, какво ти струва това богатство? Ако пък си сиромах, няма да има кой да те води с автомобил.

Мисълта, която искам да остане у вас е следната: Вложете доброто в душата си, вложете разумното слово в душата си и вярвайте, че има една наука, която иде сега в света, да спаси хората. Спасението на хората няма да стане, както досега се е казвало - да се образуват училища, да има добро управление. Не е само да повярваш, но как трябва да повярва човек? Не е достатъчно да си каже човек да бъде добър, но да бъде добър. Аз съм правил ред опити, но знаете ли какво нещо е да бъдеш добър? - Ама бъди търпелив! Вие учили ли сте търпението? Един ден ме поставиха на изпит по търпение. Дойде при мен един господин, няма да кажа името му, понеже е жив още и той ми каза: Господин Дънов. искам да поговоря с вас само пеш минути. - Имам бърза работа, нямам време! - Моля ви, само пет минути! - Ще си държиш думата тогава! - Да, само пет минути! Той започна да ми говори и ми говори цели три часа. И аз изпитах търпението си. Той като започна, държа ми цяла една проповед. Като започна от единия край на Библията и свърши до другия. Говори, говори и като дойде до Откровението, свърши. И тогава аз му казах: Хайде сега да излезем на чист въздух малко, да се поразходим, да подишаме малко чист въздух. След това си казах: втори път не се наемам да слушам такава проповед от три часа. И не е лесна работа! Аз можех да го пресека и да му кажа: Стига вече, аз зная колко знаеш, обаче, аз го изслушах преспокойно, като че ли нищо не зная от това, което ми говори. През времето, когато ми говори, аз разглеждах главата му. дали е тясна или широка, къса или продълговата. Разглеждах ушите му, очите му и всички гримаси, които правеше с очите, като ту ги затваряше, ту отваряше. От стискането на очите, на ръцете и от всички движения познах доколко той говори истината. Не само този проповедник ми държа проповед, но и един евангелски бояджия ми държа друга една проповед. Този проповедник намери добра почва за своето слово и затова ме държа толкова време, но след това пък се разговаряхме и свободно си поприказвахме. Ако не бях го изслушал, трябваше да му кажа някоя обидна дума - че е натрапчив, че дрънка, но аз го слушах и от време на време го коригирах и по този начин получих една проповед от три часа, но аз издържах, проявих търпение, за да мога да ви дам този пример в беседата. Иначе какво щях да ви говоря? Та някой път ще дойде някой човек да ви държи три часа проповед - желание има човекът. Така може да дойде върху вас и една болест, която може да ви държи не само тpи часа, но и три дена, три седмици. Ще търпиш, какво друго ще правиш? Човек все трябва да изтърпява.

Добрата почва е човешкият ум. Не разваляйте добрата почва. Това значи: не се съмнявайте във вашия ум, не се съмнявайте във вашето сърце, не се съмнявайте във Вашата душа, не се съмнявайте във вашия дух. И най-после, не се съмнявайте в Бога! Това е смисълът на живота. Да престанете да се съмнявате!

И след това казвам: Вярвайте в духа си, вярвайте в душата си, вярвайте в ума си, вярвайте в сърцето си, вярвайте във всички добри хора в света. И най-после, вярвайте и в Бога! Този е истинският път за прогрес.

Беседа, държана от Учителя на 19 февруари 1933 г., 10 ч.с.. София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder