НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Съразмерност в природата / Съотношение на ухото към ума, дробовете и стомаха

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Съразмерност в природата

Най-често използвани думи в беседата: ухо, има, част, човек, линия, може, време, горната, бъде, път, долната, случай, казва, показва, горе, добре, права, очи, природа ,

 Младежки окултен клас , София, 17 Февруари 1933г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Можете ли да запазите известно отношение между силите? Можете ли да придадете израз на тези сили? Какво се разбира под „израз“? Имате две точки A, B, които се намират на известно разстояние. Има ли някакво препятствие между тях? Точката A може да бъде по-високо от точка B. В нея се намира един извор. По какъв път минава той? Стреми се към точка B. Околната местност е планинска. Пътят, по който минава водата, е крива линия. По този път тя среща много препятствия. Може ли кривата линия да се изправи? – Щом изчезнат препятствията, кривата линия ще се изправи. За да се прекара водата на равно място, трябва да се пробие тунел в планината. Обаче ако точките A и B са на една плоскост и на еднаква височина, това показва, че местността, през която пътуват, е равнина. Ако между двете точки има десет души, като препятствия, които не ви обичат, щяхте ли да вървите по права линия? Макар мястото да е равнина, вие щяхте да вървите по крива линия. В първия случай вие кривите, понеже срещате на пътя си препятствие, планина. Във втория случай пътят ви е права линия, но поради неприятелите, които срещате на пътя си – препятствията, пак го изкривявате. Ако летите с аероплан, каква ще бъде линията на вашето движение – права, или крива? – В този случай ще вървите по права линия.

И тъй, ако човек е направил в живота си една крива линия, той трябва да даде отчет, по какви съображения я направил. Много естествено, за да избегне съпротивлението. Като се наблюдава вървежа на хората, вижда се, че никога човек не върви по права линия. Външно изглежда, че върви по права линия. Това се забелязва, когато вървите по сняг. Даже десет крачки не можете да направите по права линия, и мислите вървят също по крива линия. Слушате един оратор да говори. Колкото и да е спокоен, забелязвате, че той си вдига ръката в един случай по-високо, в друг – по-ниско. Какво значение има, че вдига ръката си по-високо или по-ниско? Важно е, съзнателно или несъзнателно е това движение. Има движения, които зависят от човека, а други не зависят от него. Понякога си принуден да минеш през планината и като дойдеш до някой връх, изкачването става мъчно; друг път го минаваш по-леко. В първия случай все едно, че срещаш човек, когото не обичаш, а във втория – когото обичаш. И в двата случая може да се усмихнеш, но в първия – по принуждение, а във втория доброволно. Какъв израз на лицето си ще имаш и в двата случая? Като срещнеш просяк и му дадеш нещо от сърце, в движенията ти се забелязва известна хармония. Ако бъркаш само в джоба си и нямаш разположение да му дадеш нещо, движенията ти са нехармонични. И да му подхвърлиш една монета, ти си казваш: „Втори път не искам да ме среща този човек“. Какво правиш, когато срещаш човек, когото обичаш? Представи си, че отиваш по важна работа, нямаш време да се спираш, а трябва да дадеш нещо на просяка. Казваш: „Работата ми е бърза, неотложна, не искам да се спирам“. Ако не се спреш, носиш отговорност, но и ако се забавиш за работата, пак си отговорен. Може да срещнеш по пътя си много просяци. Какво ще правиш тогава? Ето един въпрос, труден за разрешаване: и просяците да задоволиш, и работата си да свършиш навреме. Разумност се иска от човека.

Кой е органът на разумността в човека? – Ухото. То може да се раздели на три части: горна – овалната част на ухото, средна и долна – месестата част. Горната част представя ума, т.е. мозъка, средната част – дробовете, а долната – стомаха. Като разглеждате формата на ушите, виждате, че ушите на двама души са еднакви по форма, но различни по големина. Представете си, че имате два извора: единият с чучур 10 сантиметра в диаметър, а другият – 20 сантиметра. По качество водата на двата извора е еднаква. Разликата между тях е само в количеството на водата. Като гледате първия извор, вие се усмихвате и казвате: „И той се мъчи да даде нещо“. При втория извор изпитвате приятност и учудване на изобилието на водата. Той внася повече енергия в човека. Следователно едно и също качество вода, различно по сила, предава по-голяма или по-малка сила на ума. Значи по-голямото ухо внася повече енергия в човека, отколкото по-малкото. И тъй, когато мозъкът има голямо влияние върху ухото, най-добре развита е горната част. Тя е по-широка, по-оформена от другите части на ухото, и човек има голям замах. Когато дихателната система, т.е. дробовете оказват най-голямо влияние върху ухото, средната част е най-добре развита. И най-после, ако стомахът работи енергично, долната, месестата част на ухото е най-добре развита. И обратно, ако мозъкът, дробовете или стомахът не работят добре, и съответната част на ухото е слабо развита. У животните горната част на ухото е повече заострена, не е добре развита. Това показва, че мозъкът у тях не работи, както у човека. Казват за лисицата, че е умна, обаче ушите ѝ са остри. Лисицата не е умна, но е хитра.

Един ден малкото лисиче, като излизало от дупката, запитало майка си: „Мамо, къде ще се срещнем?“ – „При кюркчията“ – отговорила майката. Наистина, ние виждаме лисичите кожи по врата и гърбовете на дамите. Жените обичат лисичата кожа, носят я на вратовете си, да станат умни. Съображение е това! Според мене лисичата кожа говори друго, а именно: Който влиза без позволение в чуждите курници, ще одерат кожата му и ще я продават. Острото ухо показва, че мозъкът се влияе от стомаха, т.е. стомахът е по-добре развит и от мозъка, и от дробовете. Човек с остро ухо е силен на физическия свят, но вън от този свят нищо не може да направи. Той е нетърпелив. Като му говориш, не слуша и казва: „Нямам време да слушам, зает съм“. Обаче ако му говориш за ядене и пиене, веднага намира време. Сяда и слуша. Ухото на учения горе е добре развито, а долу, при стомаха – слабо. Ако му говориш за ядене и пиене, той казва: „Нямам време да те слушам“. Говориш му за бръмбари, за пеперуди, от научно гледище, той оставя всичката си работа и започва да слуша. В него умът има надмощие.

Следователно за предпочитане е ухото да бъде горе добре развито, а долу – слабо развито, отколкото обратното. За предпочитане е панталоните да бъдат долу тесни, а в талията – широки; за предпочитане е дрехата да бъде горе по-широка, а долу по-тясна, отколкото обратното. По естество умът изисква по-голям простор, затова горната част на ухото трябва да бъде по-широка. Ако ухото горе е остро, в средата широко, а долу пак остро, това не е добре. Между частите на ухото трябва да има съответствие. Ако горната част на ухото е суха и твърда, а долната – мека, месеста, това показва, че в горната част не може да расте нищо, а долната е голяма поляна, обрасла с растителност, има какво да се яде и пие. Това е аномалия в организма. И горната част на ухото трябва да бъде мека, деликатна, умът да има простор. Изобщо, ухото не трябва да бъде прозрачно. Тогава и организмът ще бъде слаб, прозрачен. Ухото трябва да се изучава от три гледища. Първо, какво е вложил умът в човека. После, какво е вложила дихателната, т.е. волевата система в човека, и най-после, какво е вложил стомахът. Долната част на ухото показва какви запаси е вложила природата в човека, с какъв жизнен капитал го осигурила. Интересно е да изучавате горната част на ухото на талантливия и на гениалния, да намерите разликата между тях. В умствено отношение природата е вложила големи възможности у гения. В средната част на ухото се крие енергията, силата на човека. Като погледнете тази част на ухото, веднага познавате какви сили се крият в човека. Долната част на ухото показва колко време ще живее човек. От тази част зависи и щастието на човека на земята. Тя определя щастливия живот. Много естествено, щом си здрав, ти ще бъдеш щастлив. Изучавай ухото си, за да знаеш с какъв умствен капитал разполагаш, с какви духовни сили работиш и какъв жизнен капитал е вложен в тебе. И тогава, като хванеш леко ухото си, да изпиташ приятност, както богатият при броенето на златото; земеделецът – при вида на добре израслото жито; художникът – пред своята хубава картина. Ако искаш да засилиш здравето си, хвани ухото си долу, а не горе. Ако искаш да изразходваш известна сума, хвани долната част на ухото си и ще разбереш, разполагаш ли с тази сума, или не. Изучавайте ухото си като проекция на сили. В горната част е работил умът, т.е. духът. В средната част, дето се изявява дихателната система, е работила душата. В долната част на ухото е работила цялата стомашна система – демокрацията. С други думи казано: В горната част на ухото работят аристократите, графовете и лордовете на физическия свят, или светиите и адептите в Божествения свят. Изобщо, те живеят на планините. Горната част на ухото представя Хималаите на физическия свят. Човек, у когото и трите части на ухото са добре развити, се отличава с голямо равновесие. Каквото и да стане с него, той гледа спокойно на всичко. Казва: „И да умра, не се страхувам. И да ям, и да не ям, нищо от това, ще се нареди някак работата“. Ако е студент, казва: „И да ме скъсат на изпит, нищо от това. Колко пъти са ме късали!“ Той се усмихне и продължава да учи. Ако се спъне и падне на земята, пак се усмихне. Скочи, изтърси праха от дрехите си и тръгне напред. Друг, като падне, намръщи се и казва: „Кой направил толкова лош път, да падат хората?“ Дето отиде, все ще разказва за своето падане. Така е, когато ухото е широко долу. Обаче не е добре ухото да бъде долу много тясно. Това показва, че човек разполага с малко жизнен капитал. В такъв случай той трябва да вземе мерки, да работи за разширяване на долната част на ухото си. Ако не работиш за подобряването на тази част на ухото, лесно ще те изпъдят от къщата и ще останеш вън.

Човек трябва да има силен характер, да работи върху ухото си, да разшири или удължи слаборазвитата част на ухото си поне с една десета от милиметъра. В органическия свят придобивките са микроскопически, но всяка такава придобивка внася сила в характера. Даже с една двадесета от милиметъра да си разширил ухото си, пак минаваш за силен човек. Обърнете внимание и на линиите на ухото. Колкото по-гладка е линията, толкова по-добре. Не е ли същото и с преждата? Гладката прежда е за предпочитане пред онази, която има възли. Колкото по-дебела и възлеста е нишката, толкова по-лошо е изпредена. Наблюдавайте под микроскоп нишката на копринената буба, да видите каква е тя. Наблюдавайте преждата, която излиза от ръцете на две жени, да видите каква разлика има между тях. По преждата ще познаете техния характер. Онази жена, на която долната част на ухото е силно развита, изкарва дебела, плътна нишка. Онази, на която тази част не е силно развита, изкарва тънка, фина прежда. Тя обича дрехата ѝ да бъде от тънка, фина прежда. Казва: „Дрехата да бъде тънка, но да има вид, да има и цвят“.

Какви качества трябва да има една дреха? Първо, тя трябва да задържа топлината на тялото. После, да е добре скроена и ушита. Най-после, иде нейната външна красота – цвят и модел. Цветът е на място, когато дрехата има съдържание. Изобщо, и цветовете имат значение, както в природата, така и в живота. Всяка мисъл има специфичен цвят. Обаче без съдържание цветът нищо не допринася на мисълта. Ето защо мисълта е ценна, когато има форма, съдържание и сила. Покрай тези качества цветът вече има смисъл.

Работете върху ухото си, да се оформи добре. Така оформеното ухо подразбира здраве. Всъщност в природата не съществуват болести. Въпреки това, поради неправилните си прояви, в човешкия организъм става неестествено натрупване на материя и сила. Като не издържа тези излишъци, организмът заболява. Натрупването става в нервната система, в мозъка, в мускулите, и там се явяват заболявания. Мозъкът не е склад на излишни материали. Той приема само фина, обработена материя и то в строго определено количество. Като знаете това, не питайте защо ви боли глава, защо се явява мозъчно разстройство. Правилният живот се заключава в това – да знаеш какво количество материя трябва да се складира във всеки орган. Природата не обича хамбари. Достатъчно е на човека един хамбар. Някой иска да напълнее, да закрепне, да усили кръста си. Правилно е кръстът да не бъде дебел. Природата и за това има мярка. Добрият художник спазва отношението между широчината на раменете и кръста. За здравия човек има определена пропорция. Значи кръстът не трябва да бъде нито много дебел, нито много тънък. Също така има отношение между раменете, кръста и корема. Коремът също не може да бъде склад на излишни материали. Дето има излишъци, там болестите неизбежно се явяват. Казват за някого, че центърът на говора, на речта е силно развит. Това се познава по очите; те са повече изпъкнали, отколкото вдлъбнати. Някога очите са изпъкнали по причина на излишък от мазнини. Това е болезнено състояние. Очите не трябва да бъдат и много хлътнали. Значи очите трябва да бъдат нито много изпъкнали, нито хлътнали.

Да се върнем пак към ухото. И в неговите части трябва да има съразмерност. Ако горната част на ухото е широка 9 сантиметра, средната трябва да бъде 7 сантиметра, а долната – 3 сантиметра. Това са най-големите размери. Като съберем числата 9+7+3=19. Добре е обаче горната част да е най-развита. Това говори за добро наследство. Ухото се унаследява от младото поколение. Като се работи върху него, всеки му придава по нещо. Ето защо, ученикът трябва постоянно да работи, да придава нещо към своето наследство. – „Аз имам желание да постигна нещо хубаво.“ – Това е плюс към твоя живот. Но желанието ти не показва още, че си постигнал нещо. Ако не работиш, ще останеш на едно място, докато един ден изядеш целия си капитал.

Ще кажете, че не можете да постигнете всичко. Така е, през затворена врата не може да минеш, но ще потърсиш ключа, да си отвориш. Ще си отвориш и ще влезеш. Ако счупиш вратата, пак ще влезеш, но ще изгубиш много. Каквато мъчнотия да срещнеш в умствения свят, пипни горната част на ухото си. Тя ще ти покаже, как да се справиш с мъчнотията си. Мъчнотията е пособие, ключ, който ще те научи как да отваряш и затваряш. Ти си пътник, пътуваш и лятно, и зимно време. Какво ти е нужно? – Да знаеш метеорологията. Ако разбираш нейните закони, ще избереш най-доброто време за пътуване. Ако не знаеш законите ѝ, ще попаднеш на най-лошо време. Времето не е наредено специално за тебе, но ти си попаднал на лошо време. Музикант си. Даваш концерт, и то вечер. Ако аз съм музикант, ще давам концерти сутрин. Човек е разположен за работа повече сутрин, отколкото на обяд или вечер. Към 10 часа преди обяд пак има добри условия. Изобшо, ако свириш сутрин, ще имаш един резултат; ако свириш към 10–11 часа, ще имаш друг резултат. Някой работи вечер до 11 часа и сутрин става късно. Друг ляга рано, а става след полунощ, към 2 часа, и тогава работи. Кога човек работи най-добре – сутрин, или вечер? Всеки трябва да си избере най-доброто време за работа. Под „добро време“ се разбират онези часове, когато организмът среща най-малко съпротивления.

Изучавайте ухото, за да разберете какви заложби са вложени у вас. Лесно може да се повдигне човек, като знае с какви капитали разполага. По ухото на човека се съди не само за заложбите и способностите, вложени в него, но и за миналите поколения. В ухото е написан животът на прадедите на сегашния човек. Дядо му бил градинар, и той е градинар; дядо му бил певец, и той е певец. Ред поколения вървят по един и същ път. И това не е лошо, но като работи, човек все трябва да придаде нещо към унаследеното от своите деди и прадеди. Условията в миналото са били едни, а сегашните са други. Всяко поколение си има специфични условия. – „Аз нямам условия за развитие.“ – Не говориш истината. Студент ли искаш непременно да бъдеш? Ти виждаш, че някой учи в университета, но той е даровит, способен. Така е отредила неговата съдба. Но няма да се изминат 15–20 години, той ще извърши едно престъпление и ще лежи в затвора. Ти не си даровит, ти имаш по-малки възможности, но няма да попаднеш в затвора. Като знаеш това, бъди благодарен на условията, които природата ти е дала. По-добри от твоите условия няма. Не пожелавай чуждите условия. Преди години видях един виден българин с големи, красиви очи. Говорът му отговаряше на очите. И ушите му бяха хубави. – „Аз нямам красиви очи.“ – И твоите очи са красиви, но неусъвършенствани. Лесно се говори за красота, но трябва да знаеш, в какво се заключава тя. Под „красиво око“ не разбирам само по форма, но важно е накъде е насочен неговият лъч, неговият поглед. Красивото око има особен поглед. Казваш за някого, че има хубави вежди. Кои вежди са хубави? Коя уста е красива? Красотата подразбира красиви линии.

Мъчно може да се намери красив човек във всяко отношение. Много време ще го търсиш, но мъчно ще го намериш. Например, ако искаш да познаеш красивите линии на устата, сготви хубаво ядене и покани някого да опита яденето, като му създадеш и околна хармонична обстановка. Седни до него и го наблюдавай как яде. Като види яденето, на устата му ще се образува една красива линия.

Тази е идеалната линия на устата. Къде е и коя е тази линия, вие сами ще я намерите. Ако искате да познаете красивите очи, направете следния опит: Дохожда при вас един страдащ човек. Иска някаква подкрепа от вас. Ако съобразите още в момента как да му помогнете, той ще ви отправи особен, мил поглед. В този поглед се крие красотата на очите. Той ще погледне на тебе като на ангел и ще си каже: „Този човек заслужава моята обич“. Красивите очи са изразителни. Те излъчват мека, приятна светлина.

Сега от всички се иска устойчивост, самообладание. Като ви сполети и най-голямото нещастие, да бъдете като магарето. Когато го бият по главата, магарето казва: „Тъпан бие в горната махала“. Когато го бият по задницата, то казва: „Тъпан бие в долната махала“. Следователно и при най-голямото нещастие, кажете: „И този тъпан ще млъкне“.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 17 февруари 1933 г. в София, Изгрев.

Съотношение на ухото към ума, дробовете и стомаха

Най-често използвани думи в беседата: ухо, има, част, човек, линия, може, време, горната, бъде, път, долната, случай, казва, показва, горе, добре, права, очи, природа ,

 Младежки окултен клас , София, 17 Февруари 1933г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

Можете ли да владате едно отношение. Казваме някой път „изражение“. Какво разбираме под думата „изражение“? Представете си, не имате две точки (Фиг. 1), които завземат известно пространство.


Но между тези две точки съществува известно пространство. Какви са препятствията, кой е пътят? Какъв път се образува между тях? Представете си, не точката А е по-високо, а точката В - по-ниска. В точката А имате един извор. През какъв път ще мине този извор. Той ще се стреми към В, но цялата местност е планинска. Може ли да изчислите пътя, по който ще мине. Точката А ще мине по една крива линия. В тази кривина ще се обоснове препятствията по пътя.

За да се изправи една крива линия, какво трябва да се прави? Трябва да се премахне съпротивлението. Ако мястото е планинско и искаме да прекараме вода през канала, ще направим тунел. Но представете си, че това са хора. Представете си, че тази местност е равна. Точката А и В лежат в една равнина и вие можете да пътувате направо. Но има 10 души хора помежду, които не ви обичат. Тогава, питам, какъв път ще вземете. Десет къщи има на пътя, ще минете ли по една права линия? Да допуснем, че са ваши кръвни неприятели. Пак крив път ще вземете. Така че и на рав- ното място ще направите пак крива линия.

В единия случай казваме - ние кривим, понеже има планини. А пък в другия случай пак правите една права линия. Ако сте човек, който вървите пешком, но представете си, че вие хвърката с аероплан. Ще правите ли крива линия? На тях сте отгоре. В такъв случай няма да правите крива линия. Ако човек е направил една крива линия, той трябва да даде отчет по какви съображения я прави. Прави я, за да избегне съпротивлението. Кривата линия я прави но единствената причина, за да избегне съпротивлението.

Човек и 10 крачки не върви по права линия. Някой път вие мислите, че вървите по права линия. Но ако вие вървите по сняг, ще видите, че не е права, но че вървите по пътя на най-малкото съпротивление. Даже мислите вървят по крива линия, и те не вървят по права линия. Допуснете, че един оратор говори на трибуната и някой път си дигне по-малко ръката, някой път повече - и при това движение какъв е пътят, по който то върви. Какви са подбудителните причини, да си повдигне ръката в единия случай по-високо, в другия случай - по-ниско? Когато ораторът си дигне ръката на високо, какво иска да каже с това? Има известни движения, които зависят от нас. А пък има някои движения, които не зависят от нас. Ние ги правим инстинктивно.

Ако ти в пътя си си принуден да минеш по някой висок връх, правиш едно движение от немай къде. Да кажем, че срещнеш един човек, когото обичаш. Естествено това приятно ти е. А пък някой път трябва да направиш една усмивка с гримаса - не ти е по волята, по други съображения може да я направиш и мислиш, че е усмивка, направена по добра воля. Една усмивка, която е направена по добра воля, и една усмивка, която не е направена по добра воля, мислите ли, че ще имаме един и същи израз. Не. Когато срещнеш просяк и даваш нещо от сърце, има нещо хармонично в движенията ти. А пък някой път се обезпокоиш и бъркаш само в джеба си и да дадеш по друг начин. В първия случай, като погледнеш онзи просяк, хваща ти окото, има една пластичност в движенията на даването, а в другият случай не. Във втория случай все едно ще искаш да кажеш: „Не искам да ме безпокоиш повече.“

Питам, какво трябва да прави човек, когато срещне просяци, които той обича и които те обичат. Ако на пътя те срещнат 100 души просяци, а е толкоз важна работа, че не може да се спирате, а пък сте длъжни да дадете на просяците. Обаче ако закъснеете, тогава отговорността е още по-трудна и още по-тежка. Тогава какво трябва да правите в пътя си? Трябва ли да дадете пари в ръцете на всеки едного? Какъв модус вие бихте измислили, за да спестите времето?









В ушите има средна област. Каква е разликата между тези три линии. Отношенията са същите. Само че геометричните изрази не са едни и същи. Едни завземат по-малко пространство, а другите - повече пространство. В дадения случай две уши, които имат една и съща форма, едното е голямо, а другото малко, каква е разликата? Представете си, че има едно течно тяло, например вода, имаме два чучура. Едното е с отвор 10 сантиметра в диаметър, а другото е с 20 сантиметра в диаметър. Водата, която тече през двата чучура, е от еднакво качество. По какво ще се отличи водата от двата чучура в количествено отношение? Ако вие пиете от единия или от другия чучур, каква разлика ще има? Във водата няма да има разлика. Но големият чучур все ще ви предаде нещо повече, отколкото малкия…(липсва текст)…малко ще се поусмихнете и ще кажете: „Мъчи се и той да прави нещо.“ В единия случай ще приемете с водата нещо повече - енергия, а пък при малкия пък ще се напиете. Ако 20 сантиметра в диаметър е изворът, той е доста голям извор. Човешката мисъл зависи дали минава през един, дали минава през големия или малкия чучур. Силата, която те развиват в дадения случай, няма да бъде еднаква.

Добре, да допуснем, че имаме едно научно изучаване на работите. Да допуснем, че едното ухо е по- широко отгоре, а по-тясно отдолу. Когато стомахът оказва влияние върху ухото, то отдолу остава по-широко. Когато гърдите оказват влияние върху ухото, то в средата става по-широко, в централната част. Когато умът оказва влияние върху ухото, то горе става по-широко. Тогава има замах. Ние казваме, че там са действали силите на ума. Умът е действал там. Когато средата на ухото е по-голяма, тогава дихателната система е указала по-голямо влияние, а пък когато долната част е по-широка, тогава стомахът е упражнил влияние. Ако стомахът е упражнил по-голямо влияние, а умът по-малко, тогава горе ухото се стеснява.

У животните, у лисицата, която минава за много умна, лисицата ни най-малко не е умна. Има едно поговорка. Като излязло малкото лисиче, попитало майка си: „Мамо, къде ще се срещнем?“ Майката казала: „При кюркчията.“ Питам, тогава защо се носят лисичи кожи. Защо хората ги обичат? За да придобият много ум. Тези са съображенията. Богатите аристократи ги носят. С това се изразява следното. Всеки, който ходи в чуждите курници, така ще носят кожата му. Когато мозъкът, умът се влияят от стомаха, се образува острите - острите линии геометрически това е само една проекция. Такъв човек във физическо отношение е умен, но извън физическия свят няма го. Който има една остра линия, той нищо не може да направи.

Той е нетърпелив. Когато му говориш нещо, казва: „Нямам време, работа имам много.“ Този човек, който казва, че няма време да те слуша, докато му приказваш, когато почнеш да приказваш за сладки, за кебапчета, за вино и пр., той ще намери време и ще каже: „Откъде сте вие?“ Ще почне да ви приказва и да ви слуша. Защо в първия случай няма време, а във втория случай има време?

Законът е верен. Тези хора, на които ушите долу са остри, а горе - широки - ученият човек, когато ухото му е остро отдолу, той казва: „Нямам време.“ Но почни да му приказваш за някои бръмбари, но научно, за някоя специфична форма, той може да те слуша с часове да му говориш за бръмбари. Говорите ли му за ядене, той ще каже: „Оставете това.“ В него умът има надмощие. Всички идеи, които са тясно свързани с ума, го интересуват.

Сетивата това са една директива Те показват какво интересува човека. По-добре е ушите да бъдат широки отгоре, а тесни отдолу, отколкото широки отдолу, а тесни отгоре. По-добре е крачолите на гащите, но и на панталоните, да бъдат тесни отдолу, а широки отгоре на кръста. Или когато палтото е широко горе, а тясно долу, по-лесно можеш да се справиш. Всякога умът по естество изисква по-голям простор. Когато ухото горе е остро, този човек в умствения свят няма простор. Ако едновременно ухото е остро горе и остро долу, а широко по средата, тогава какво ще получите?

В природата има едно съответствие. Горната част е по-суха, корава с хрущял, а пък долната част на ухото е мека, половината обраснала с трева, има за ядене и пиене. Горе не може да посадиш нищо. Там горе на ухото само едни работи растат, но ако горната част е малка плоскост и ако същевременно и е съвършено слаба, това показва един дефект в организма. Горната част трябва да бъде мека, деликатна. Не трябва да бъде съвсем прозрачна. Защото, ако е прозрачна мидата на ухото, то и организмът е съвсем прозрачен.

Ухото трябва да го изучавате от три становища. Какво е вложил умът в ухото? Какво е вложила дихателната система, волевата система и най-после стомахът. Долната част на ухото показва запасите, които са вложени за съществуването на човека. Защото долната част показва колко време е живял човек. Широчината на горната част на ухото у гениалните и талантливи хора е различна. У гениалните другояче е направена горната част на ухото. Това показва какви възможности има, какво може да стане от гения в умствено отношение. Средната част показва какви сили може да развиеш. Тя показва енергията на характера. А пък долната част показва колко дълго време можеш да живееш на земята и дали можеш да живееш щастлив живот на земята. Ако си здрав, ти ще бъдеш щастлив, и обратно.

Та в три отношения е важно ухото. Какъв умствен капитал имаш, какви заложби и сили има в тебе. Какви жизнени енергии и вещества са вложени в организма ти, с които се поддържа живота? Когато хванеш ухото си, да ти е приятно. Но да не го стискаш, да ти е приятно, както богаташът, който отваря касата си и поглежда парите. Или както онзи земледелец, който отива при нивата си и погледне на житото, и му е приятно. Или както художникът, който погледне картината си. Ако ти искаш да хванеш ухото си горе и искаш здраве, ти здраве няма да получиш. Ако искаш здраве, ще хванеш ухото си долу, в долната си част.

Ти искаш да харчиш пари някъде, хвани меката, долната част на ухото и виж може ли да платиш толкова. В Лондон, като отидеш в един хотел, ще дадеш 10 долара предплатени. Те са 1400 лева. Тогава за 30 деня колко ще платиш по 1400 лева? Не изучавайте ухото си най-първо отвън, а изучавайте го най-първо като една проекция, в която вземат участие и силите на ума, на човешкия дух. Силата на душата е взела участие в средната част. Дихателната система е свързана с душата. А пък силите на храносмилателната система са свързани с долната част. Стомахът е представител на човешкия организъм, на целокупното човешко тяло. Там е демокрация. Аристократите са в горната, в средната част. Благородниците, лордовете и графовете са в горната част на ухото. Или посветените, светиите са горе в планините. Един светия живее горе, в горната част на ухото. Там е като в Хималаите.

Ухото, нарисувано на черната дъска, е ухо на един обикновен човек, които е здрав в умствено, душевно и телесно отношение. Той не мисли, като умре, какво ще стане от него. И като яде, и като не яде, не му мисли какво ще стане от него. Като го скъсат, той казва: „Толкоз пъти са ме скъсвали, няма нищо от това - той казва. - Светът да изгори, няма нищо от това.“ Този човек е разположен, той ще се посмее на себе си. Някой човек падне на земята, дигне се и се засмее. Погледне, и пак си тръгне. А пък друг човек се намръщи, и казва: „Този път защо не са го направили хубав.“ Ще намери погрешка, че пътят не е направен добре. А другият се смее, че е станала една промяна, без да иска той. И където отиде той, ще разправя, че е паднал някъде, че е изскочило нещо от джоба му и т. н.

Така е, когато ухото е широко отдолу. Но когато ухото е тясно отдолу, тогава от чисто хигиенично гледище трябва да вземете мерки, защото имате много малък капитал. Ако не сте внимателни, могат лесно да ви секвестират и да ви вземат новите къщи и да останете тогава на пътя. Трябва да имате силен характер. Някой казва, че е силен характер. Той е силен характер, ако може да удължи или да разшири ухото си с 1/10 от милиметъра. В органическия свят промените са микроскопически. Но всяка микроскопическа промяна е свързана с голяма сила. Ако ти можеш да уголемиш ухото си с 1/20 от милиметъра, ти си силен. Вие не сте опитали вашето ухо в това отношение.

С какво се отличават гладките линии. Една прежда, която е хубаво изпредена, нейната нишка е гладка. Колкото нишката е по-груба, толкова преждата не е добре изпредена. Вие наблюдавали ли сте нишките на бубите под микроскоп, за да видите каква е? Наблюдавали ли сте нишката, изпредена от една жена? Ако наблюдавате изпреденото от две жени, ти по изпреденото може да познаеш каква енергия се крие в тях, как е работила едната и как е работила другата. Онази, на която ухото е долу развито, тя винаги ще направи тази нишка по-плътна. И ще каже: „Дрехата трябва да бъде топла.“ А пък онази жена, на която физическият живот не е развит, тя обича тънките дрехи, но цвят да имат.

Какво допринася цветът на една дреха, ако няма съдържание. Не е важна красотата на дрехата. Това е второстепенно. Но важно е тя да задържа топлината. И при това да има добра кройка, а след това. вече иде външността. Цветът е намясто, когато дрехата има съдържание. Също така и мисълта си има свой колорит, цвят. Но ако тази мисъл няма съдържание, тогава какво струва краската. Краската в дадения случай е само един етикет. На много хора лицата са червени, но то е етикет. От червенина до червенина има грамадна разлика.

В природата болести не съществуват всъщност, но неестествено натрупване на сила, но неестествено натрупване на сила и материя в дадено място. Този човек не може да ги издържи и се образуват болезнени състояния. Натрупват се известни вещества в краката ти повече, отколкото трябва, или натрупване на повече вещества в нервната система и ти добиваш болезнено състояние или натрупване в мозъка ти. Не ти трябва на тебе натрупване. Мозъкът не е склад за натрупани непотребни работи. Там трябва да туриш само неща потребни. Ако натрупваш непотребни работи там, ти ще имаш главоболие, безпокойствие. Та правилният живот седи в това, да знаем къде какво трябва да складираме. Природата не обича складовете. Човек си има само един малък склад. На сегашните хора кръстът трябва да бъде тънък.

Гледали ли сте художниците каква е пропорцията, какво е отношението на кръста към рамената за здравия човек? Човек не трябва да бъде много тънък на кръста си. Тази линия трябва да бъде толкова широка, колкото и рамената. Линията на стомаха трябва да завземе много малко пространство. Някой път хората го направят цял склад. Това е натрупване. Тогава се задържат много болести. Някой път става натрупване под очите. Някой път очите са изпъкнали по единствената причина, че речта е силно развита, но по някой път очите са развити не по причина на речта, която е развита в мозъка, но по причина на натрупване мазнини. Това е болезнено състояние. А някой път очите потъват повече, отколкото трябва, това е пък болезнено състояние. Ако очите изпъкват поради човешката реч, това е нормално, но когато речта не е развита, тези мазнини да се натрупват, тогава очите потъват. И тогава имаме обратна реакция.

Отгоре ухото трябва да бъде малко по-широко. И най-голямата широчина трябва да бъде отгоре, а не на средата. Ако горе имате 9 сантиметра широчина, то е много 9 сантиметра - на средата трябва да имате 7 сантиметра, а долу - 3 сантиметра. 9+7 + 3=19. Когато горната част на ухото е хубаво развита, това е голям придатък. Органически това е хубаво наследство. Ухото се онаследява. Във всеки един живот на това наследство се предава нещо. Ако разбирате, като ученици на окултизма, вие постоянно ще развивате нещата. Иначе, ако ви се каже конкретно истината, вие ще се уплашите. Някой път вие имате желание към хубавото. Това е още плюс. Това не показва, че си слаб. Доброволно сте се предали. Слабостта седи в това, че са Ви платили. Платили са ви, за да паднете.

В дадения случай някои неща може да са невъзможни. Ти не може да минеш през затворената врата, но ще помислиш малко, ключ има и ще завъртиш ключа, и ще отвориш. Ако вземеш да счупиш вратата, ще ти вземе повече време. Горната част на ухото показва с какъв умствен капитал разполагаш, за да се справиш с мъчнотиите в умствения свят. Не че мъчнотиите са нарочно, но те са известни пособия и известни ключове - да знаеш да отваряш и да затваряш.

Лятно време и зимно време пътуваш, трябва да разбираш от метеорология. Ако знаеш, ще избереш най- хубавото време. Ако не разбираш, ще избереш най-лошото време. Не че времето е нарочно лошо, но ти си си избрал най-лошото време. Или ти може да си музикант, някои музиканти свирят повече вечерно време. Аз, ако съм музикант, ще свиря повече сутрин. Сутрин човек е повече разположен за работа отколкото на обед. Към 10 часа пък има известни разположения. Но ако свириш сутринта, като музикант ще имаш един резултат, към 10-11 часа - друг резултат. Някои хора стоят до 11 часа през нощта и стават сутрин късно. Някои си лягат вечерно време рано и сутринта стават в 2 или в 3 часа. Кога учението ви е било по-успешно - вечерно време или сутрин?

Човек трябва да избере най-хубавото време. Под хубаво време се разбира, когато организмът има най-малко съпротивление. Всеки един трябва да избира онзи момент, когато има най-малко органическо съпротивление.

Ние говорихме много, но колко от това говорене може да се приложи. Николай, каква част от казаното може да се приложи? Една хилядна част може ли да се приложи? (Може и по-голям процент, стига човек да има желанието и волята да го приложи.)

Проучвайте вашите уши, заложбите, капиталите. По тях може да се познаят цели поколения какви заложби са имали. Ухото не показва само за един човек, но за хиляди поколения по-рано. Това е животът на предците. Дядо му е бил пехливанин, и той е пехливанин. Дядо му е бил ловец, и той ловец. Дядо му е бил градинар, и той градинар. Дядо му е бил певец или цигулар, и той е певец или цигулар. Ред поколения вървят по една линия. Не е лошо това. Но все таки трябва да придаде нещо повече. Защото условията тогава са били по-различни, отколкото условията сега. Всяко едно поколение си има специфични условия. И сегашните условия са специфични.

Някой казва: „Аз нямам условия.“ Вие грешите. Това не е правилно разбиране. Вие се самозаблуждавате. В университета виждате, че един студент е способен, има и пари - не желайте неговото положение. Тоя студент е един от даровитите студенти. Тоя студент е от даровитите студенти, но съдбата му е определена. След 10 години той ще лежи 15 години в затвора. Ти не си даровит като него, но природата не ти е определила никакъв затвор. Бъди благодарен на онези условия, които природата ти е дала. По-добри от тях няма. Ти не облажавай другите хора, а облажа- вай себе си.

Видях един българин с много правилно око. Това беше един виден българин, магистрат и говорът му да съответства на неговото правилно ухо. Ти ще кажеш: „Аз нямам едно красиво око.“ Заблуждавате се. Вие имаме едно красиво око, но неразработено. Някои хора говорят за красотата, но трябва да знаеш в какво седи красотата. Някой казва: „Той е много красив човек.“ В какво седи красотата? Красивите очи не са онези, които гледат надолу и настрани. Но има един особен поглед на красивите очи. Или казвате: „Хубави вежди.“ Но кои са хубави вежди? Има няколко типа хубави вежди. Или казвате: „Красиви уста.“

Има една мярка, една линия има в природата. Има един тип принципи. Много мъчно може да се намери един принцип, един тип. Ти трябва да го търсиш, за да видиш онзи тип на човека. Искаш да познаеш хубавите уста. Сгответе на човека едно хубаво ядене, поставете го в много хармонична среда и наблюдавайте устата му. Той като погледне яденето, ще образува една хубава линия на устата си. Тази е идеалната линия на устата.

Или пък искате да знаете мярката за хубавите очи. На този човек създайте хармонична среда, без да има съпротивление. Вие сте му обещали нещо, направили сте му добро, и той като погледне, веднага има един умилен поглед, и тогава ще видите идейната му черта. Той като гледа, приятно му е. Като че сте ангел пред него. Той казва: „Тези хора заслушват моята обич.“ Той изпитва радост, приятно му е да ги гледа. Това са хубавите очи. Има нещо изразително в тях. Но щом няма тази хармонична среда, вие ще видите очите малко да светят, той е неразположен. Този човек е една баба. Като те сполетят най-големите неприятности, кажи като магарето: „Тъпан бие в долната махала.“ Бият магарето по задницата и то казва: „Тъпан бие в долната махала.“ Бият го по главата, то казва: „Бият тъпана в горната махала.“ Ще си кажеш: „Ще мине този тъпан.“

„Отче наш“

Двадесет и първа лекция на Младежкия окултен клас 17 февруари 1933 г., петък, 5 часа София - Изгрев

НАГОРЕ


placeholder