НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Реални величини / Реалното в живота

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Реални величини

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, всички, злато, мисъл, природа, себе, мисли, живот, кажете, движи, състояние, направил, земя, сега, бъде ,

 Младежки окултен клас , София, 7 Февруари 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Тринадесета лекция
7 февруари 1926 г.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

За следния път пишете върху темата „За какво мисля сега?”

Това сега е всякога: то няма начало, няма и край. Всякога има настояще, всякога е сега. Съвременните хора се страхуват свободно да изказват мнението си по различни въпроси. Защо? – Защото се страхуват да не се изложат. Може би това, което мислят, да не е в съгласие с мнението на другите или да е някакво крайно мнение, крайна идея. Ако някой им е поверил някаква тайна, те пак се страхуват да се изкажат, за да не издадат тайната. Човешкият ум е станция, през която минават писма, телеграми от един човек до друг, от една държава до друга, а даже и от Земята до Небето и обратно. Следователно, ако човешкият ум като една станция е приел някакво устно или писмено съобщение във вид на писмо или телеграма, той няма право да предава това, което е чул: той няма право да издава чужди тайни. Човек има право да предава само онова, което се отнася до самия него. Обаче всичко друго, което не се отнася до него, представлява държавна тайна, или тайна на Природата. Никой няма право да изнася тайните на Природата. Щом някой наруши този закон, Природата затваря ключовете на станциите си за него. Какво трябва човек да казва: това, което е направил вече, или което мисли да прави? Има смисъл човек да говори за това, което е направил, защото е придобил някакъв резултат или някакви опитности. Обаче да говори за това, което мисли да прави, без да го е направил, няма смисъл. Той не знае дали, като мисли да направи нещо, ще има възможност да го реализира.

Има три начина за изнасяне на работите, които човекът е направил: да ги изнесе така, както са станали; да ги преувеличи или да ги намали. Всеки факт трябва да се изнася така, както е станал. Ако искате да кажете нещо за приятеля си, изнесете една от неговите основни черти, по която той се отличава от другите хора. Вие можете да изнесете една от неговите основни черти на ума, на сърцето или на волята му. Какво можете да кажете за неговия ум? Ако кажете, че той има светъл ум, това е обща черта. Даже ако кажете, че той е поет, музикант или художник, и това е общо казано. Вие трябва да изнесете онази черта от неговата поезия, която го отличава от всички поети. Много поети, музиканти и художници съществуват, но всеки от тях има своя индивидуална, специфична черта в своето творчество. На същото основание може да се зададе въпросът, каква е разликата между човека и животното. Присъщи на животното са отрицателните качества. Понеже са живели при неблагоприятни условия, животните са развили ред отрицателни качества в себе си: съмнение, подозрение, страх, завист, ревност и т.н. Тези качества се срещат във всички животни, от най-малките до човека. Следователно всички отрицателни прояви на човека се дължат на времето, когато той е минавал през животинското царство. Те са остатъци от животните. Те представляват животинското естество на човека. Всички чувства или прояви на животните не говорят за някаква слабост. Например страхът, който е силно развит в животните, даже и у човека служи като предпазна мярка, за да се пазят от опасностите в живота. Кой не бяга от мечка? Кой не се крие от стихиите на Природата? Колкото и смел да е човек, все ще трепне сърцето му, когато се намери пред някаква голяма изненада, опасност или стихия.

Някога живял на Земята един човек, който не знаел какво нещо е страх. Тръгнал да пътува, да намери страха, за да види от какво се страхуват хората. Той пътувал през морета и океани, борил се с вълните, но страх не изпитал. Катерил се по планински върхове, нападали го диви зверове, но страх не изпитал. Борил се с природни стихии, с болести, но все още не познавал страха. Един ден седнал на една поляна да закуси. Отворил торбата, извадил хляба си от нея и с хляба заедно изскочила мишка. Той трепнал силно и изпуснал хляба от ръката си. След това той казал: „Разбрах какво нещо е страхът.“ Какво показва този пример? – Че причината за страха може да бъде много малка. Човек може да се уплаши от нещо малко. Не е нужно да се изпречи пред него някакъв голям звяр, за да го уплаши. Една малка мишка е в състояние да причини страх на човека. Българите изнасят тази идея чрез поговорката: „Малкото камъче прекатурва колата.“ По отношение на психическия живот тази поговорка може да се изрази с думите: „Най-малката отрицателна мисъл е в състояние да измени разположението на човека.“ Малкото камъче, което прекатурва колата, може да бъде една отрицателна дума, една отрицателна мисъл или едно отрицателно чувство. В буквален смисъл обаче малкото камъче не може да прекатури колата.

Сега ще ви запитам: кой е най-важният въпрос за вас днес? Защо Менделеев1 постави златото в първата група на елементите в своята таблица? Според кое отличително качество го постави в първа група?

Отговор: Според валентността му.

От коя валентност е златото?

Отговор: От първа и трета валентност.

Каква е разликата между калая и оловото?

Отговор: Те влизат в една група, но се различават по атомните си тегла. Калаят е по-лек от оловото. Различието в атомните тегла им придава различни физични свойства. Обаче в химическо отношение и двата метала имат нещо общо, поради което са поставени в една група.

Ако сравним златото с калая и оловото, златото минава за благороден метал, а калаят и оловото – за неблагородни. Благородството на златото се дължи на неговата еволюция. Поради интелигентността и благородството на неговите атоми то е от по-висока еволюция в сравнение с всички неблагородни метали. Обаче има разлика и в самите атоми на златото. Например златните атоми, които влизат в състава на растенията, се отличават от тия, които влизат в състава на животните. Последните пък се различават от златните атоми, които влизат в състава на човешкия организъм. Значи както златните атоми биват от различна степен на интелигентност, според мястото, дето се намират, така и атомите на останалите елементи се различават по степента на своята интелигентност. Колкото по-висока е еволюцията на дадена форма, толкова по-високо интелигентни са атомите, които я съставят. За да дойде до по-голямо развитие, атомът трябва да мине през четирите царства: минералното, растителното, животинското и царството на човека. Според това, какви атоми на елементите влизат в човешкия организъм и от кое царство идат, те произвеждат в него ред дисхармонични или хармонични състояния. Колкото по-устойчиви са атомите на дадени елементи, които влизат в състава на човешкия организъм, толкова по-добри качества придават на характера на човека.

И тъй, всеки елемент внася в човешкия организъм добри и лоши качества. Разумният човек обаче използва добрите качества, добрите влияния на елементите, а за лошите се затваря. Ще се запитате какво лошо влияние може да окаже златото. Златото развива алчност в човека. Ако се стреми към златото само като към метал, който скъпо се цени, човек става алчен. В него се внася идеята, че без пари не може да живее. Вложи ли тази идея в себе си, направи ли я плът и кръв на своя организъм, човек мъчно може да се освободи от нея. За предпочитане е той да има повече органическо злато, отколкото външно, материално. Ако не се пристрастява към златото, добре е човек да има поне една златна монета и да я прехвърля от ръка в ръка, за да възприеме част от енергиите на това злато. Книжните банкноти, колкото и много да са на брой, не могат да произведат такъв ефект, какъвто произвежда златната монета. Книжните пари са мъртви. От тях човек не се повдига, но издребнява. При анализа на кръвта химиците са намерили известно количество органически свързани метали, обаче злато не са намерили. Това не значи, че в кръвта на човека не съществува органическо злато. То съществува, но те не са могли да го открият. Защо? – Понеже златото оказва влияние върху висшите прояви на човешкия характер. Следователно то се намира в особено ефирно, фино състояние на материята, която мъчно се поддава на анализ. В златото е складиран голям запас от енергия, която се намира в кондензирано състояние. Който разбира законите на алхимията, той може да разтвори, да разреди тази енергия и да използва скритата сила в златото за своя организъм. Тъй щото, правилно е хората да обичат златото, но те не могат да се ползват от неговите енергии.

Засега хората се ползват от златото дотолкова, доколкото им е нужно в техния физически, материален живот. За да може човек правилно да се ползва от енергиите на елементите, които влизат в състава на неговия организъм, той трябва да работи върху себе си, върху своя характер. Като работи съзнателно върху себе си, човек ще измени схващанията си и ще започне да живее според законите на Живата Разумна Природа. По този начин той ще се освободи от противоречията, на които се натъква цялото човечество. Докато се натъквате на противоречия, които не можете да разрешите, вие всякога ще бъдете с охлузена кожа. Това не трябва да ви плаши. Какво страшно има в това, че някой охлузил кожата на ръката си? Щом кожата на ръката ви се охлузи, ще я намажете с малко зехтин, ще я превържете и ще я оставите да зараства. Щом я оставите спокойно да зараства, раничката ще се покрие с коричка, която, без да я чоплите, сама ще падне. Под нея ще се яви нова, здрава кожа. Ето защо, ако искате раната ви лесно да оздравее, оставете я на действието на Природата. Тя има грижата за всички нарушения на нейните закони. Тя е в състояние сама да коригира всичко. Докато човек непрекъснато чопли своите рани, т.е. своите недъзи, той всякога ще усложнява положението си, от малка рана ще си създаде голяма язва. Тъй щото, видите ли някаква рана в себе си, погледнете я, превържете я и си кажете: „Ще оздравее.“ Не се борете с недъзите си, но развивайте своите добри черти. Ползвайте се от тях и уповавайте на силите в Разумната Природа. Ако искате да изправите своите недъзи, дайте подтик на разумния живот в себе си. Недъзите, които имате, не са само ваши. Те са недъзи на цялото човечество, придобити от хиляди и милиони години насам, откак животът съществува. Като знае това, човек не трябва да се смущава от недъзите си, но трябва да ги изправя.



Сега нарисувайте един малък кръг и проследете пътя на движението му. Да означим този кръг с буквата А (фиг.1) Без да се увеличава, кръгът А може да се движи надясно, да дойде в точка В. Оттам той може да се движи нагоре, към точка С. Значи на физическия свят кръгът може да се движи от едно място на друго, да мени посоката си. Движението на кръга А представлява движение на мисълта. Мисълта обаче, като мени мястото си, заедно с това тя се трансформира. Кои мисли могат да се трансформират: добрите или лошите? Може ли лошата мисъл да се трансформира в добра? Лошата мисъл може да се замести с добра, но не и да се трансформира в добра. Същото може да се каже и за лошите чувства на човека. Лошите и добрите чувства на човека се определят от външните стимули в него. Например ако върху ръката на някой човек поставят нагорещен въглен, той ще усети болка, която ще събуди в него неприятно, болезнено чувство. Обаче ако в окото на човека пуснат мек светлинен лъч, той ще изпита приятно, радостно чувство.

Както виждате, външният стимул събужда в човека приятни и неприятни чувства, но сами по себе си чувствата и мислите не могат да бъдат лоши. Щом се отстранят стимулите, които произвеждат неприятните чувства, с тях заедно изчезват и лошите чувства. Ако в окото на човека влезе една прашинка, тя ще му причини болка, която пък ще извика в него неприятно, болезнено чувство. Какво показва това? – Това показва, че прашинката като стимул не е попаднала на място. Тя не трябва да влиза в окото на човека, но трябва да отиде в пространството, между водните капчици, и да докара дъжд. Дъждът ще се отрази благоприятно върху растенията. Човек трябва да съзнава, че прашецът, който влиза в него, не е случайно явление, но той сам го е привлякъл. По същия начин вие сами привличате мислите от пространството. Вие считате, че някои мисли са лоши, а някои – добри. Обаче лошите за вас мисли за Природата са добри и потребни. Ако не се нуждаеше от тях, Природата не би ги допуснала. Щом ги допуска, тя намира, че те съдържат в себе си елементи, нужни за общия живот. Допуснете, че бащата на някого от вас е химик, има своя лаборатория с различни киселини и отровни съединения и строго ви е забранил да пипате шишетата с различните киселини. Един ден вие влизате в лабораторията на баща си без негово позволение и започвате да отваряте ту едно, ту друго шише, да опитвате съдържанието им. След малко започвате да се оплаквате от разстройство на стомаха. Отивате при баща си и го питате защо езикът и устата ви са изгорели, защо стомахът ви е разстроен. Баща ви веднага разбира, че сте влизали в лабораторията и че сте пипали киселините. Той казва: „Щом си нарушил моята заповед, ще носиш последствията на това нарушаване.”

Когато синът иска да влезе в лабораторията на баща си, или в широк смисъл на думата, в лабораторията на Живата Природа, той трябва да се свърже с нея и заедно да започнат да изучават нейните елементи и закони. Това се отнася до мислите и чувствата на човека. Дойдете ли до някаква мисъл или чувство, не бързайте да ги приемете в себе си, докато предварително не проучите техните качества и закони, които ги управляват. Кои са отличителните качества на добрата мисъл? – Добрата мисъл трябва да се движи. При това движението Ă трябва да бъде строго определено – около Слънцето. В дадения случай Слънцето представлява център, около който мисълта постоянно се движи. Както Земята непрестанно се движи около оста си и около Слънцето, така и добрата мисъл трябва да спазва тези два центъра на движение. Двата центъра, това са два полюса, между които мисълта се движи. Докато мисълта не се движи между полюси, тя е в потенциално състояние. Щом започне да се движи между два полюса, тя е в кинетическо състояние, т.е. започва да се проявява.

Не само мислите имат две състояния – потенциално и кинетическо, но и самият човек. Докато е буден, с будно съзнание, човек хроникира всичко, което става около него; заспи ли, той нищо не може да хроникира. Той не знае какво става около него, нито какво става на Земята. Има същества, които хроникират всичко, което става на Земята. Затова обаче се изисква непреривност в съзнанието. Ще дойде ден, когато и човекът всякога ще има будно съзнание. Тогава той ще знае къде какво се върши всеки момент. При сегашното си развитие човек не може да схваща всичко, което става на Земята, защото не може да издържи това. Ето защо, когато човек минава през опасни места, съзнанието му се помрачава; щом мине опасната зона и излезе на красиво място, съзнанието му отново се просветлява. За всеки човек има тъмни зони на съзнанието, през които той неизбежно трябва да мине. Всеки ден човек минава по един кръг на съзнанието, като ту слиза до Ада, ту се качва на Небето; ту нагребва нещо и се пълни, ту излива нещо от себе си и се празни. Отгоре той нагребва чиста вода, отдолу – кал и тиня. Само така може да се обясни защо някога човек е добър като ангел, а някога – лош, гневен, недоволен от себе си, от всички хора. Той не вярва на никого, не вярва и на себе си. Човек може да се съмнява, да не вярва, но само за даден случай, а не през целия си живот. Някой се съмнява, че може да научи урока си. Обаче това се отнася само за един урок, а не за всички уроци. При това, ако в дадения момент не може да го научи, в друг някой момент ще го научи.

Всички хора говорят за реални неща, но ако ги запитат коя мисъл, кое желание на човека е реално, те не могат да отговорят. Представете си, че пътувате през един горещ летен ден и цели три дни не сте пили вода. Гърлото ви е засъхнало, краката ви са се подкосили от жажда, едва се движите. Обаче срещате един човек и го питате знае ли къде има вода. В дадения момент не ви интересува нищо друго, освен водата. Мисълта ви за водата и желанието ви да пиете от нея е единственото реално нещо за вас. Този, когото срещате, ви казва, че на половин километър разстояние от вас има чист извор. Вие веднага се зарадвате, лицето ви светва, усилвате крачките си. Значи за човека е реално само онова, от което той се нуждае в дадения момент. Щом се домогне до реалното, човек дохожда до особено мнение за нещата. При реалното обаче особени мнения не съществуват. Като придобие реалното, към което се е стремил, тогава човек прави избор на нещата. Ако е на планината, тогава започва да избира този или онзи път, да сяда на това или онова място. Следователно човек може да бъде на особено мнение само след като е задоволил някое свое основно желание.

И тъй, кои са най-важните елементи, от които човек се нуждае? – Най-важни и необходими елементи за човека са вода, въздух, огън и земя. Защо, след като има тия елементи, човек пак е недоволен? Изкуство е човек да бъде доволен при незадоволените си желания. Кое е по-добре: да се задоволяват желанията на човека, или да не се задоволяват? На сто желания колко трябва да се изпълнят? Правили ли сте изчисления колко на сто от вашите желания са задоволени? Например желанието на детето да израсне се е сбъднало, но толкова ли е израсло, колкото е желало? Всички хора са имали желание да станат умни, красиви, силни, но желанието им реализирано ли е така, както са го мечтали? Защо човек не може да реализира едно свое желание така, както иска? – Защото няма съответни органи за него. Как може да свири на цигулка човек, който има само по един пръст на ръцете си? Той все може да свири, да дрънка на нещо, но не така, както желае. Когато иска да постигне нещо велико, човек трябва да има по пет пръста на ръцете си, а не само по един. Може ли човек с по един пръст на ръцете си да излезе на конкурс с човек, който има по пет пръста? Такъв конкурс е невъзможен. Който се реши да излезе на такъв конкурс, той непременно ще пропадне и после ще каже, че съдбата му е тежка, че Природата не го е надарила, както трябва, и т.н. Погрешката не е в Природата, но в човека, който не е работил върху себе си да развие всички пръсти на ръцете си. Пръстите на ръцете представляват проявени разумни сили в човека. Хиляди и милиони години е трябвало човек да работи съзнателно върху себе си, докато израснат пръстите на ръцете и на краката му.

Една от теориите на съвременните учени твърди в алегорична форма, че възможностите за развиване на човешката душа се крият в различните форми на живота, които са изложени по витрините на Духовния свят. Докато не е слязла още на Земята, човешката душа обикаля тия витрини и сама си избира такъв костюм, такава дреха на живота, каквато Ă хареса. Там има безброй форми, като започнете от най-малките до най-големите. Щом се облече в една от тия форми, душата веднага се усеща ограничена и започва да рита. Тя рита, докато се освободи от формата, в която се е облякла. Щом съблече тази форма, душата отново се връща в Невидимия свят, но вече богата, с опитности. Значи от избора на дрехата, в която душата се облича, зависи какъв става човек. Ако е бил недоволен от дрехата си, като дойде повторно на Земята, човек става внимателен и започва да мисли каква дреха да облече. Същият закон се отнася и до човешките мисли и желания. Каквато мисъл избере човек в живота си като основа, такъв става. Тази мисъл упражнява известно влияние върху него. Човек не може да избегне влиянието на своите мисли, както и последствията от тях. Ето защо, когато човек избира форма, дреха, в която да се облече, тя трябва да бъде красива, идейна, защото в нея се крият възможностите за проява на неговия Дух и ум, на неговата душа и на неговото сърце. Колкото по-красива и идейна е човешката форма, толкова по-благоприятни са условията за развиването Ă.

Като ученици от вас се иска живот без съмнения и колебания. За да не се съмнявате, съзнанието ви трябва да бъде будно, а мисълта ви – трезва. Само при тези условия ще можете да използвате живота. Сега вие се силите да придобиете нещо, да станете някаква видна личност, без да подозирате, че Природата е предвидила за вас нещо повече от това, към което се стремите. Какво по-голямо благо можете да желаете от това – да направите разходка до Слънцето, до Юпитер, до Венера или до друга някоя планета? Природата е приготвила за всеки от вас по един безплатен билет за такава разходка. Като заспи, човек получава по един безплатен билет за някое близко пътешествие. Той пътува през гори и планини, през морета и океани, среща се с хора, следва разни училища, държи изпити и т.н. Като стане сутрин, той е доволен или недоволен от това, което е видял насън. Колко по-красиви са пътешествията до планетите!

Сега ви препоръчвам като метод за работа, за приложение, закона на Любовта. Чрез този закон вие можете да влезете във връзка с всички ваши напреднали братя в Невидимия свят и да се ползвате от техните знания и опитности. Не можете ли да направите това, свържете се поне с вашите съкласници от провинцията. Всеки от вас трябва да им пише поне по две-три писма в месеца, да предаде основните мисли от лекциите и беседите, които слуша тук. За следния път нека всеки от вас да пише по десет важни въпроса, които го интересуват в дадения момент.



Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Реалното в живота

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, всички, злато, мисъл, природа, себе, мисли, живот, кажете, движи, състояние, направил, земя, сега, бъде ,

 Младежки окултен клас , София, 7 Февруари 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Размишление

Тема "За какво мисля сега?" Всякога е сега.

Защо го е страх човека да каже какво мисли сега? Първо, ако каже, ще се урони неговият престиж. Може туй, което каже или което мисли, да не е разумно. Второ, може да му е поверена някоя чужда тайна, която не може да издаде. Той не е длъжен да казва всичко, каквото минава през човешкия ум. Понеже човешкият ум е една станция, през която минават телеграми през всички области за човечеството и небето. Той като служещ при станцията няма право да издава тайна. Туй, което се отнася до вас, може да го кажете, а другото е държавна тайна. Тайна на природата – ние не можем да изневерим, понеже, ако изневерим, ще заключат ключовете на станцията.

Кое е по-хубаво – да кажеш, което си направил или което не си направил? Което си направил! Защото, което си направил, то е станало, но туй, което не си направил, тогава какво ще кажеш? Тогава каква е вероятността, че ще го направиш? Каква е вероятността на туй, което си направил, и на туй, което не си направил? Което е станало вече – и там може да преувеличиш нещо, пък може и да го смалиш. Каква е вероятността тогава да изнесеш фактите така, както са? За да изнесеш един факт, трябва да го изнесеш в неговата основна черта. Запример питам, коя е основната черта, по която се отличава вашият приятел? Три основни черти може да има: по ум какъв е, по сърце и по воля. Как ще кажете? Ако кажете, че той има светъл ум, това е много общо казано. Има ли някой тук светъл ум? Ако кажете, че той е гениален? Ще кажете онази черта, която го отличава. Как ще кажете сега, коя е най-хубавата черта на вашия приятел в дадения случай, по ум ако го цените? Ще кажете – той е поет, пише много хубави стихове, схваща много добре живота, после – музикант е, свири много хубаво. Художник е, рисува добре – каквото каже – направя го, досега не съм видял изключение. Аз вземам идейно – общо приятел.

Съмнението в живота – с него започват всички животни. Всички животни започват с отрицателната страна на живота, понеже те са живяли при най-лошите условия и в тях се е създал такъв страх, че те навсякъде виждат само опасност – от най-малките буболечици до човека. То е закон. Всички ги е страх, всяко едно животно, вземете например рибите – страхливи са, в тях страхът е развит – при най-малкото помръдване рибата избягва. Вземете мушичките, даже и най-силните от животните все се страхуват. И човек в себе си носи туй животинско чувство на страха. Страхът в този смисъл в животните не е една слабост, означава много лошите условия, при които са живели. Как няма да бягате, който и да е от вас, ако види някоя мечка, няма ли да се качи на дървото или ако е при вратата на къщата – веднага ще затвори и ще се качи най-малко на втория етаж и ще погледне през прозореца. Човек има туй чувство, и то е потребно. Всеки един човек при известни условия все му трепва нервната система, но се въздържа. Колкото смел и решителен да е човек, все трепва сърцето му, но той не казва, че го е страх, все има малко страх, микроскопически.

Нали знаете приказката за безстрашния? Той не знаел какво нещо е страх. Тръгнал по света – дано намери нещо, от което да се уплаши, че да опита какво нещо е страхът. Пътувал по морета, вълни го тласкали, по планини се качил, със зверове, с мечки и с лъвове се борил, със змии, навсякъде ходил, в гробища седял, с духове се борил и казвал: "Какво нещо е туй страхът, няма го по света, аз не го познавам." Един ден, като си извадил торбичката да яде, излязла една мишка, и той се уплашил. Казал: "Разбрах какво нещо е страхът." Значи не са големите работи, които могат да уплашат човека – една малка мишка. Как бихте изтълкували онази българска поговорка: "Малкото камъче прекатурва колата"? Може би онзи, който е създал тази поговорка, да е имал предвид чисто психологически момент. Малкото камъче, само една дума е в състояние да прекатури колата. Една дума да каже някой по ваш адрес, веднага се измени настроението ви. Колата ви се прекатури. Това малкото камъче, тази дума значи, камъчето, може да означава една мощна мисъл. Ако това камъче е една бомба, която може да се пръсне под краката ви, няма ли да прекатури колата? Онези мъдрите хора, когато са казвали "малките камъчета", ако се вземе буквално, малкото камъче не може да прекатури колата.

Ще ви попитам кой е най-важният въпрос за днес? Защо Менделеев тури златото в първа категория? Каква е валенцията на златото? (I и III.) Тогава разликата между оловото и калая каква е? По какво се отличават? (Различават се главно по атомното си тегло и за това и другите им свойства се различават.) Значи по закона на еволюцията по интелигентност атомите на златото седят по-високо, еволюирали са повече. Има известни категории в златото. Онова злато, което е минало през кристалите и което е минало през растенията, онова злато, което е минало през хората, тези атоми – това са все степени на тяхното развитие. Туй злато, което влиза в по-благородните форми, развило се е повече.

Така че, зависи какво злато влиза във вас, откъде идва във вашата кръв. Има много категории злато. Всеки атом на златото непременно трябва да мине през тези четири царства и следствие на това, известно злато, когато влезне вътре, произвежда хармония, друго - дисхармония. Понеже то е устойчиво, все таки носи някои от качествата на живота – добри или лоши. Златото, като носи някои лоши качества, на някои животни носи и добри. Тъй щото и едното, и другото носи. Умният от златото ще извади хубавите работи, а лошите ще остави настрана. (Например какво лошо може да донесе златото?)

Дисхармонията образува закона на алчността, да го направиш като един идеал, да имаш всичката вяра в него, да кажеш – без злато не може, без пари не може, да се втълпи тази идея така, че с клинове не можеш да я отстраниш. Действителното упражнява известно влияние на мястото си и потребно е в организма. И всеки от вас все трябва да има някоя златна монета, да я прекарва през ръцете си и някой път известни енергии може да притегли. Сегашните пари на книга, които имате, те нямат мощ тъй като ги глади човек, те издребняват хората. Ако имате една златна монета, ще стане фетиш във вас. Златото е потребно някой път. В кръвта си човек все трябва да има малко злато. (Досега от химиците не е намерено злато в кръвта, но намерени са други метали в много малки количества.) То е толкова фино, понеже влиза във висшите прояви на човешкия живот, във висшия живот съставя едно градиво, затова химиците не могат да го намерят. Не е в нисшите процеси. (Може би е в друго състояние.) Да. Понеже златото, тъй както е сгрупирано, то е концентриране на известни енергии в природата. И онзи, който разбира алхимическия закон, трябва това злато да го разтвори и извади тази скрита енергия, и да я употреби за своя организъм.

Хората обичат златото, те имат право, но те не могат да използват енергиите, които то има. Ползват се само от услугата, която им прави златото. Човек, като работи върху своя си характер, трябва да преобрази своите схващания, да мисли тъй, както живата природа е създала законите, той няма какво да влиза в противоречията, които съществуват в съвременното човечество. Вие трябва да се пазите, когато говорите за преобразувания на съвременното човечество. Когато се охлузи вашата ръка, няма какво да се страхувате, ще я превържете, ще намажете, няма какво да се безпокоите, ще засъхне, ще се образува една кора, няма да я чоплите, под нея ще се образува нова кожа. Превържете го, природата работи, и непременно ще падне, ще остане кожата ви свободна. Ако вие се чоплите с един ваш недъг, вие ще образувате язва. Превържете го, погледнете го, кажете – ще оздравея.






Против вашите недъзи не се борете, а развивайте онези нормални състояния на живата природа, която работи. Давайте подтик на живота, а разумният живот, каквито недъзи да имате, той ще ги изправи. Недъзите на живота, те не са създадени от вас. Те са предипотопна работа. Един недъг е дошъл, той ще се яви в една форма, в друга, в трета. Но всякога един недъг трябва да се изпъди. По този начин вие ще имате един естествен метод за себекултура. Човек е едно живо същество и все ще попадне в някои противоречия, понеже живее между хората.

Напишете един малък кръг А. Този кръг в каква посока може да се движи, най-естествената посока? Ако запази своя радиус, той би могъл да се движи в посока надясно. Отбележете с друг един кръг. Туй движение каква друга посока може да вземе? (Може да се движи нагоре.) Да кажем второто му движение може да бъде нагоре.

За да може да се трансформира една мисъл в един човек, колко елемента са необходими? Коя мисъл можете да трансформирате от едно състояние в друго? Лошата мисъл можете ли да я трансформирате в добра? Може да я заместим. Има ли у човека лоши чувства? Нали зависи от онези стимули? Ако поставя един въглен върху кожата ви, какво впечатление ще ви произведе? (Неприятно.) Ако ви капна една капчица студена вода? Какво чувство ще придобиете? Добре тогава, пущам в окото ви един мек светъл лъч на някоя светлина, какво чувство ще произведе във вас? Приятно чувство. Значи в първия случай външният стимул какъв е? Чувствата не може да бъдат лоши.

Следователно, когато кажем – известна мисъл е лоша, подразбираме външният стимул върху ума е подействал, поводът, стимулът ще се отмести. Запример, ако една малка прашинка влезе в окото ви, ще причини едно безпокойство, но горе в пространството може да образува един център на една водна капка. Значи прашинката в човешкото око не е на мястото си, но в пространството горе, където може да образува една водна капка – за растенията тя е полезна. Следователно, когато у вас дойде прашец, той не е попаднал случайно, но вие сте го привлекли.

Някои мисли вие ги привличате. По същия закон има известни мисли, които за вас са лоши, но същевременно в живата природа те са потребни. Ако лошите мисли, които се образуват в природата, не са потребни, не би ги допуснала. Щом ги произвежда, потребни са за нея. Допуснете, че баща ви е химик, има лаборатория с всевъзможни шишета и разни киселини и ви е казал – няма да бутате. Един ден и вие искате да бъдете химик, бутнете тази киселина, какво ще стане с вас? Ако близнете с езика си, ще се отровите, ще боледувате. Баща ви зло ли ви е мислил? Не. Вие трябваше да слушате, да не бутате. Ако искате да бутате, с него ще отидете да ви покаже свойствата на тези елементи, как трябва да се справите. Всяка мисъл, като дойде, трябва обективно да я схванете, да видите от кой род спада и да знаете нейните свойства и качества, проучете я.

Колко елемента са потребни за една добра мисъл? Мисълта трябва да се движи около един център, който е постоянен. Да има движение. Нашата Земя се движи около Слънцето и нашата мисъл трябва да има един център постоянен, около който да градира – другояче не можем да мислим ние. Дали мисълта може да се образува, ако не съществуват два полюса? Тя съществува в потенциално състояние, но не може да се прояви без полюси. Вземете живота в сегашното му състояние. Съзнанието на земята винаги будно ли е? Осем часа най-малко ние се намираме в спящо състояние. Каквото става на земята, то не е хроникирано. То е хроникирано по съвсем други начин, но не чрез нашето будно съзнание. И тогава, колко знаем ние? Един ден човек ще бъде буден на земята. И горе като замине, ще бъде буден. Тъй че всичко, каквото става, той ще го знае. А сега понеже природата го е лишила от това знание, ако тя би му отворила очите, ще се ужаси от положението, в което се намира. Когато приближи до някое опасно място, потъмнее, и той нищо не вижда. Щом дойде до място красиво, светне пак. Тъмните зони показват, че местата, през които минаваме, са опасни.

Всеки един от вас се движи по един кръг, който отива и до ада, и до небето, и нагребва – и отгоре взема, и отдолу взема. Отгоре донася бистра вода, а отдолу изважда кал. Как ще си обясните, че сте тъй добри като някой ангел, а някой път се разгневите, хората - те са такива, те са всички лоши? И тогава в кого вярвате? Щом човек в никого не вярва, значи и в себе си не вярва. Той се съмнява. И в себе си човек може да се съмнява. И да се съмнява в себе си, много е естествено да се съмнява в дадения случай. Няма право да се съмнява през целия си живот. Този урок не мога да го науча сега. Тази къща не може да я съгради. Разбира само един момент, но не и целокупния ви живот. За бъдеще може да може.

Представете си, че от три дена пътувате, засъхнало ви гърлото. Коя ще бъде най-приятната мисъл? Водата. Дойде някой, че ви каже: "На десет крачки оттука има отличен извор и дърва има, ще стоплим и ще пием." На всички ви ще светнат лицата, ще се зарадвате. Тук не може да има особено мнение. Всички ще кажете: "Ооо, вода!" Веднага ще се зарадвате и в дадения случай ние казваме – ще вземем туй реалното в живота, туй, от което имаме нужда. Тя е най-важната мисъл. А след това ще дойдем до особеното мнение. След като си пием водицата, хапнем, тогава ще си изберем място, тук или там – всеки при своето особено мнение. Тогава като си седнете, всички ще се разположите и всички сте при особено мнение. Има ли нещо лошо? Не. Има едно общо мнение – водата. При особено мнение може да бъдете само тогава, когато се задоволи едно основно желание във вас, което природата е наложила, и след водата ще си изберем място, можем да свирим, да пеем, ще си изберем място при особено мнение.

Кое е най-важното за астронома? За живия човек кое му е най-потребно? Според вас кои са най-важните елементи, от които човек се нуждае? (Това са четирите основни елемента: земята, водата, въздухът и огънят.) Питам тогава, защо, като имате всички тези елементи, вие пак сте недоволни от живота? То е философията, да бъде човек доволен в незадоволените си желания. Кое е по-хубаво – човек, когато му се изпълнят всички желания, или – на колко желания трябва да се изпълни едно? (На десет – едно.) Съгласни ли сте, вярно ли е? Правили ли сте някой път наблюдения, колко от това, което сте мечтали, е станало? Например желанието ви да израснете е станало, но толкова, колкото сте искали ли е? Искали сте да станете много умен, станали ли сте, колкото сте искали, има ли смисъл да се обезсърчавате, че не сте станали толкова умен, колкото сте искали, или толкова красив, или толкова силен?

Ще ви приведа един пример. Представете си, че имате една ръка само с един пръст. Какъв цигулар може да бъдете? Пак ще свирите нещо. Вие изисквате в дадения случай много работи, когато органи нямате още. Вие искате велики работи, но пет пръста трябват, не един пръст. И ако излезете да се конкурирате с един, който има пет пръста, и ти, който имаш един пръст? Ще кажете, съдбата е такава, надарила го е природата. Не, но ти си направил една погрешка, че не са израснали пръстите. Пръстите, това са сили, проявени сили, разумни сили, тези пръсти, докато са израснали, съзнателният човек работил – колко милиона години той е плакал за тези пръсти? Колко сълзи той е пролял? Колко сте плакали само докато пръстите ви израснат, докато дойдете до туй положение.

Има една теория на един учен – малко е смешна, то е алегория. Той казва – в природата възможностите за човешкото развитие седят в разните форми, те са изложени в една витрина всички форми, човек още не знае каква форма да вземе. Там има форми на буболечици, на птици, на пеперуди, все дрешки красиви, той още не знае външното съдържание, душата ходи и си избира, облича един костюм, втори, трети. Докато влезне в един костюм, започне да рита, тогава – какъвто костюм си е избрала, такава и става. От избора ви зависи. Каквато дреха сте си избрали в невидимия свят, такъв ставате. Следващия път ще бъдете внимателни, при избора – каквато мисъл изберете – законът е верен. Каквато мисъл възприемете, тя ще упражни известно влияние върху вас. Вие не можете да избегнете последствията. Затова формата, която ще изберете, винаги трябва да бъде най-красивата, най-идейната, в която вашият дух, вашата душа, ум и сърце може да се проявят, при най-добрите условия.

Аз ви приведох тази сутрин за този ангел на светлината, за едно малко учудване – как са се изгубили букви от свещената книга... (Виж примера от беседа 7 – II, 1926 г.) Той не е подозирал, че е направил някаква погрешка. Той е един интересен разказ, аз взех само някои елементи от този мит. (Следва митът.) Този ангел не може да разбере защо първия път, като слезна на земята, хората го оттласкват, избягват, а той има всичкото вътрешно желание да им помага, и защо при второто му слизане като царска дъщеря – всички му се кланят. Това са тези, които са го гонили тогава и сега са се преродили и му се кланят, благодарят му за доброто, което им е направил, той пак не може да разбере връзката. Той се само учуди, че в свещената книга липсвали някои букви, той допуска само едно малко съмнение в ума си и после с толкова страдания трябваше да го изправи.

Всеки един от вас, щом допусне едно противоречие и се усъмни, във всички ви има тази слабост, че вие се усъмнявате в Божествения принцип, щом видите свещената книга, усъмните се. Едно учудване, как е възможно този човек да греши. Как е възможно този човек – да се изгубят няколко букви, защо той не е внимавал. Същата задача в друга една форма. Първият ангел, като нито най-малко не е бил невнимателен, заинтересувал се да узнае причините тази душа какво я е подбудило да се моли. Любовта й била толкова силна, че тя извадила тези семенца, и те отишли да я утешат. Но ангелът пък остава неутешен.

Има важна развязка в живота, тази развязка ще дойде в далечното бъдеще, тази развязка не е тъй лесна. Всички трябва да се стегнете в една трезва мисъл. Този живот, който сега имате, да го използвате. Там е всичката философия. Онези ваши предположения, че такъв и такъв може да бъдете – в книгата на природата е писано за вас нещо много по-хубаво, отколкото даже вие си въобразявате. Вие сега ще се задоволите с много малко. Може би в книгата на природата да е писано, да ви се даде по един билет свободен, да направите по една екскурзия до Слънцето, Юпитер, Луната – без багаж. Вечерно време, когато човек заспи, в сънно състояние къде отива? Пътува, ходи през гори и планини, по море пътувате, нали има такива сънища. Учите някъде, завършвате, изпити давате.

Трябва да си внушите трезва мисъл. Законът на любовта трябва да вземе надмощие у вас. Някой път трябва да ви дам някои примери, ясни тъй, да изпъкне един практически метод за работа. Между другото трябва да имате един метод за работа, при обикновената работа, която имате, да имате един практически метод. Вие от класа трябва да направите връзка с всички други ученици в другите градове. Всеки от вас поне по няколко писма да пише в месеца. Къде трябва да се сипва водата? Ще ви задам една задача, един нов начин за писане и нов начин за отговаряне. Може би следващата неделя.

За следващия път всеки един от вас да напише по десет най-важни въпроса, които са важни за вас, не философски, които нямат никакво отношение, но важни в дадения случай.

"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"



Тринадесета лекция на Младежкия окултен клас

7-ми февруари, 1926 г., неделя, 19 часа, София – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder