НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Познат от Него

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Познат от Него

Най-често използвани думи в беседата: всички, бог, любов, аз, може, има, хора, земя, човек, сега, казва, живот, свят, кажете, години, идея, душа, казвам ,

 Неделни беседи , София, 7 Февруари 1926г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Беседа, държана от Учителя на 7 февруари, 1926 г. в гр. София.

Но ако люби някой Бога, той е познат от Него". (I послание Коринтяном 8:3)

Един основен въпрос, едно основно звено, което може да свърже цялото човечество, това е Любовта. Ние виждаме, че цялата вселена е разделена на единици, на тела, които плават из пространството. Ние виждаме ред слънчеви системи, безброй метеори, опашати звезди и други, разхвърляни навсякъде. Съвременните учени хора искат да ни докажат, че тия неща движат по-известни орбити, и се подчиняват на известни закони. Каква е задачата на вселената? Сега вие ще отговорите: какво ни интересува задачата на вселената? Каква е моята задача, това ме интересува. Добре, и това е важно. Каква е вашата задача? Да бъдеш чиновник, да свършиш университет, или да станеш министър в някоя държава? Ще кажат някои: нали трябва да се живей, но как? Всички живеят: и рибите живеят, и мушиците живеят, и мушичките живеят. и птиците живеят, и човек живее, но всички същества, от най-малките до най-големите, са все недоволни от живота. Ако някой иска да ни докаже, че има доволство, той не е изучил органическия живот.

Сега въпросът се отнася до съзнанието на хората. Тази е една велика задача в света, и когато
се докоснат до нея, тя става безпредметна, понеже за това се изисква един гениален ум, който да схване нейното вътрешно съдържание. Когато се зачекне въпроса за Бога, не се изисква само един гол ум, едно голо сърце, една гола душа и един глупав дух. Не, когато зачекнем този въпрос, изисква се един светъл ум, едно благородно сърце, една широка душа, толкова обемиста, като цялата вселена и един дух толкова обемист, който може са изрази Божията сила в себе си - сила, която може да издържа Любовта. Всички вие се занимавате с малки работи, искате да бъдете обичани: бащата иска да бъде обичан от сина си да има право. Майката иска да бъде обичана от дъщеря си–има право. Учениците искат бъдат обичани от учителите си, и учителите искат да бъдат обичани от учениците си. Господарите искат да бъдат обичани от слугите си, и слугите искат да бъдат обичани от господарите си. Военните, офицерите, искат да имат обичта и почитта на техните – всички имат право. Владиците и те искат да имат любовта на подчинените си, както и на своето паство – всички желаят по нещо и мислят, че с това са разрешили този въпрос. Питам: тия хора домогнали ли са се до истинската цел на живота? Уважават ли се и обичат ли се съвременните хора? Не, любовта им е още фиктивна. Не казвам, че тя не съществува в съзнанието на сегашните хора. Аз говоря за множеството, в него Любовта е фиктивна. Тя се обосновава на едно чувство. което не е израснало до там, че да обичат Бога. У всички хора няма още това съзнание. Следователно, трябва да определим, в какво седи тази Любов, Любовта към Бога се отличава. Тя е едно ново схващане в съзнанието на човешката душа, което, може би води своето начало от времето на пророците. Тази идея – любовта към Бога – е почнала да прониква още от времето на пророците. Тя е обща идея на човечеството. Христос е предал тази идея в новите времена. Всички духовни братства, тайни и явни, запример братството на Масоните, също тъй поддържат тази идея. Между всички тия братства има различия: едни туриха за основна идея любов към Бога, други отхвърлиха Бога, оставиха като основна идея „братството". Но у всички идеята за Бога е неразбрана. Те имат криво разбиране за Бога. Бог не е предмет, нито вещ, Той не е нещо, което можем да поставим после да отхвърлим.

Сегашните учени хора казват, че ние сами създадохме идеята за Бога и сега можем да я премахнем. Това е един фетиш. Хората наистина сами си създават идоли, но те са неща, които сами по себе си изчезват. Всеки народ си има такива идоли, такива богове. Защо страда Англия? – От многото богове, които има. Защо страда Франция? – От многото богове. Защо страда Америка? – От многото богове. „Всички народи страдат все от същото. Днес няма единство на вярата. Хората на общо основание, без да мислят говорят за Бога. за Любовта, но утре като дойде да се проявят в живота, обръщат своята картечница, своите огньове, своите ножове, после си налагат някакви контрибуции и пак вярват в някакъв си господ. Обаче този Господ на Любовта държи сметка за всичко това. Той е толкова точен и взискателен по отношение на любовта, за всичко държи сметка. В него има едно качество, че онези, които Го мразят най-много и които не Го признават, Той ги привлича най-близо до себе си. Казва някой: ех, да съм близо до Бога! да си под краката на един слон, много близо си при слона, но това близост ли е? Да си на гърба на слона е едно нещо, а да си под краката на слон е съвсем друго нищо. Да си над водата е една нещо, а да си под водата е друго нещо. Да си близо при Бога –- разбирам, но не и да си под краката на Бога! Били ли сте под краката на Бога, на Любовта? Всички, които не признават Любовта, за тях Бог има особени реторти. Той е решил да им даде едно педагогическо възпитание. Тъй ще ги обедини, че ще накара всички да имат едно верую. Най-първо Той е решил да тури младите в тази реторти, после старите: учители, военни, генерали – всички вътре! Решил е да изкара от тях само един човек, но свят човек ще бъде той. Вие ще кажете: свърши се с нас! Не, тогава вие ще влезете да живеете в този голям човек като една малка единица. Някои хора, когато им говорим, имат едно особено схващане за живота. Нима, ако живеете в един добре уреден град, ще ви бъда зле? Нима, ако живеете в един град, дето прехраната на хората може да се доставя по един лесен начин, ще ви бъде зле?

Сега трябва добре да се разбират основните закони, добре трябва да се разбират и причините за това вътрешно разединение между хората. Малките причини в света, малките прояви в живота, нисшето съзнание, обикновените мисли. обикновените желания, този обикновен прах всичко това ни заслепява и пречи да разбираме великата Истина. Човек трябва най-първо да почувствува тази велика Истина отвътре. Казва Писанието: „Бог никой никога не е видял". В този стих има едно противоречие. Иоан на едно место казва: „Как можем да любим Този, когото не сме видели?" Има една любов на виждане, има и една любов, която съществува и без виждане. Следователно, ако във виждането знанието е резултат на Любовта, питам : кое по-рано се е явило в света, знанието или живота? – Животът, разбира се. След това знанието се явило като резултат на тази вътрешна опитност на човешкото съзнание И тъй, знанието е извод от нашите преживелици. И всеки казва: в празни работи не вярвам. В какво вярваш? – В това, което съм преживял. И само това, което е преживяно от вас, то е оформено като знание. За да обясня моята мисъл. ще ви дам един пример. В миналата си беседа ви говорих, какво е станало с един от един ангелите на светлината – Адонаил. Сега ще ви разкажа нещо за друг един ангел – Аниел.

На този ангел, Аниел, била дадена една много трудна задача Той трябвало да разреши следната задача: колко милиарда години целият космос ще може да преживее? Какво ще бъде състоянието на всички същества, които живеят през тия милиарди години във всички системи и какъв успех ще направят през това време. Такава задача именно била дадена, и той трябвало да я изчисли точно математически. Разбира се, той трябвало да направи няколко справки, за която цел трябвало да намери свещената книга на Адонаил. Той намерил тази книга, но като я разгърнал, видял, че липсва нещо от нея. Той се намерил в голямо учудване и съмнение. Казал си: как е възможно да изчезнат някои основни букви от една свещена книга! И де са изчезнали? Как е възможно да изчезнат т между ангелския свят, дето царува Любов, знание, Мъдрост? Не се минало дълго време, и той почнал да слиза към световете долу. Въпросът се разрешил така: той трябвало да слезе на земята между хората. Ще кажете: как само поради това че дошъл в недоумение, и взел да се привлича от земята? Той се въплътява на земята като един човек хилав, куц с единия крак, сляп с едното си око, едната му ноздра запушена, дробове хилави, стомашна система разстроена и от устата му излизал такъв вонящ дъх, че всички бягали от него, обаче той не съзнавала това, нямал тази опитност да види, какво нещо е да бъде човек слаб, хилав, куц. Той мислил, че това е в реда на нещата. Той не правил разлика между едно здравословно състояние и едно хилаво състояние. Така в него се зародило желание да помага на хората, но в която къща влизал да помага, веднага гледали час по-скоро да го изпъдят навън Казвали му: ние не искаме твоята воня, махни се от тук! Чуди се той на хората, но си казва: може би това е в реда и порядъка на хората, но аз съм глупавият, че не мога да ги разбера. И пак, дето могъл, правил добро. Така той живял 80 години наред, ходил от къща на къща, все го изпъждали, нищо не могъл да разреши, докато най-после умира и се връща на небето. Задачата му останала неразрешена.

Вторият път той пак се връща на земята и се въплътил като царска дъщеря в същото царство, при същия цар Алтасар, дето станала погрешката на Адонаила. Но цар Алтасар бил много строг човек. Неговите астролози предсказали, че той ще има само една дъщеря и един син, като му казали, че ако той иска неговото царство да успява, дъщеря му трябва да остане неженена, и той трябва да я пази тъй, че тя никога да няма работа с млади. Тя трябвало да бъде съвършено изолирана от всички. Само сегиз-тогиз могло да излиза тя с баща си и отдалеч да гледа хората. Тя била много красива, милосърдна, имала желание да помага на хората, но била заобиколена все от висши офицерски дами, тъй че ако някой се осмелявал да отправи поглед към нея, непременно се умъртвявал. Така тя живяла 30 години далеч от хората. Когато излизала с баща си, всички бедни идвали при нея, покланяли й се ниско, и тя не могла да си представи, защо й се кланят хората, защо й отдават тези почести. Но това са били всички ония хора, на които тя в миналото си съществуване, като хилавия човек, правила добро, и сега, като я виждат, те й благодарят. Но това нещо го нямало в съзнанието на Аниел и той не могъл да си обясни тяхното внимание. Тя казвала: „Тия хора са големи будали, само се покланят!

Между всички, обаче, тя видяла само един млад, много красив момък, но не го гледала, защото знаела, че нейния поглед може да коства живота му. След 30 години той пак се връща на небето, без да разреши задачата на света Защо се е родил първият път хилав, и защо се родил втория път красива мома? Вие ще кажете, че това са митове. Защо някои хора се раждат грешници, а други праведни? Защо едни хора са добри, а други лоши? Злото не е ли една вътрешна проказа в самия човек? Как ще обясните вие постъпката на онзи брат, който може да убие сестра си? Или, как ще обясните постъпката на онази сестра, която може да убие брата си. Въз основа на какъв закон става това? Ще каже някой: нали аз трябва да живея? Нима за да живее един човек, трябва да убие друг? Жертва разбирам, но в жертвата смърт няма. Когато един човек убие друг, за да живее, той създава най голямото зло в света. Ще знаете едно нещо: и в невидимият свет, и във видимият свет, най-малкото съмнение, което можете подхраните във вашия ум ще ви навлече най-голямото нещастие.

И тъй, този ангел е трябвало да прекара ред съществувания на земята, за да изглади своето съмнение. Даже той не съзнава, че направил една погрешка. Той се усъмнил в своя събрат, помислил си: нима тук се е направила някаква погрешка, че са изчезнали някои букви? Той не е трябвало да помисли това, не е трябвало да се съмнява. Като дойдем до Божията Любов, там никакво съмнение не се допуща. На земята можем да спорим, какво нещо е Любовта, но щом ние знаем, какво нещо е Божията Любов, вече спор няма, съмнение няма. Любовта образува обща връзка между всички същества. Първото нещо: щом тази Любов проникне в твоето съзнание, всички хора, всички души ще се обединят в теб и ти ще ги видиш като светлинки в съзнанието си, всички групирани в едно. Всичка хора, един милиард и половина, могат да се съберат в една орехова черупка. Не мислете, че хората представляват много единици. Сегашните учени хора по някой път се замислят: ами като се върнат хората на земята, как ли и де ли ще се съберат? Вие имате едно лъжливо понятие за хората. В един орех може да съберете всички хора и да се разговаряте с тях. Там може и да им се държи една красива реч. Но, понеже вашата идея за хората е много крива, това нещо сега ви е непонятно.

Сега, като сте дошли на земята, всички вие имате едно заблуждение, искате да бъдете физически големи, грамадни, за да импонирате пред света. Ако отидете в Америка, ще видите, че там хората постоянно си упражняват мускулите, да станат силни. Днес хората търсят външната сила, мощ. Такива бяха и старите римляни. Такива са били и всички останали древни народи, но тази култура погина, тя сама по себе си е осъдена на израждане. Пък и ние, които имаме тази съвременна култура, по същия начин сме осъдени на погиване. Не е въпросът в желанието на хората да бъдат силни. Да желаем сила е хубаво, но ние трябва да изберем един метод, по който да живеем правилно и да се развиваме всестранно. Този метод е да се домогнем до тази основна идея – любов към Бога! И щом тази идея проникне във вас, тя ще осмисли живота ви ще ви задоволи, защото ще разбирате дълбокия смисъл на живота. Същевременно във вас, във вашата душа ще се родят най-възвишените идеи. Щом проникне във вас тази идея – любов към Бога – вие няма да се именувате българи, нито пък ще казвате, че сте англичани, французи, американци или каквито и да е други. Че по какво се отличават французите, българите и англичаните? Англичаните седят по-високо от българите, но ако ги сравните с онези култури, които ще дойдат за в бъдеще, те са още далеч от тях. И англичанинът си има комфорти, както и българина; и американецът си има комфорти, както и българинът, но в това не седи истинската култура.

И тъй, основната идея е, която ще внесе това благо, което ние търсим. Тогава всички вие, които ме слушате, имате свои възгледи, свои убеждения и свое верую. Аз се абстрахирам от вашите възгледи. Всички ваши възгледи, всичката ваша опитност ще се стопят тъй, както се стопява леда и после изпарява, без да остане нещо от него. Да кажем, че вие сте православни. Мислите ли, че като умрете и отидете в онзи свет и кажете, че сте православен ще ви пуснат в Царството Божие? Не, щом кажете, че сте православен, ще ви върнат на земята. Или пък, ако кажете, че сте евангелист, или българин, или англичанин, мислите ли че ще ви приемат в Царството Божие? Не, ще ви върнат на земята. Може да кажете: ама аз съм от новото учение на земята. Каквото име и да си турите, ще ви върнат на земята. Ще се въплъщавате, като Аниела. Тъй седи великата Истина. – Ама аз съм била майка, толкова деца съм родила! – нищо от това. Ще кажат: „Върнете я назад!" – Ама аз съм бил баща, долу на земята! – Ама аз съм бил един виден проповедник! „Върнете го на земята, той не е за небето." Всички трябва да се върнат на земята. Защо? Защото небето е място на любов към Бога. Разбирате ли вие, какво нещо е Любовта? – Любовта обединява в себе си всичко. Тя съдържа в себе си най-съвършените неща от незапомнени времена в миналото. Ако ние се хвалим с днешната музика, какво представлява тя? Ако вие отидете горе, между ангелите и там слушате един симфонически оркестър, като се върнете на земята, няма да пипнете повече вашите инструменти. Вашата музика е отлична, но в сравнение с Божествената музика тя е едно дрънкало. Ще ме извините, но така е. Тя представлява един тъпан, една обтегната магарешка кожа. И пияното е такова нещо. Аз правя само едно сравнение. После, вашите идеи, вярвания, възгледи, всичко това представлява в небето цял смрад. И когато вие говорите или мислите върху вашите идеи, ангелите затварят всички дупки и прозорци, да не влиза тази воня при тях. Па и молитвите ви какви са: Казвате Господи, Ти не знаеш ли колко страдам? Не, не трябва така. Настанало е време, да се опростим с глупостите на този живот. Аз говоря само за ония души, които искат да се поправят, а другите могат да опитват още, могат да се занимават със залъгалките в света. Бъдещето е тяхно. Те все ще се връщат на земята. На тия, които желаят да се учат, Господ ще даде възможност да се прераждат и да учат толкова, колкото искат. Но ако вие искате да разберете вътрешния смисъл на живота, непременно трябва да дойдете до онази велика идея – любов към Бога. Това е вътрешно единение с Бога.

Преди няколко дни дойде при мене една сестра, която минава за много напреднала. Аз и казах една истина и тя се смути. Казвам й: така, както вървиш, тъй, както проповядваш, ще те върнат от небето на земята. И така, както ти изявяваш любовта си към мене,. това е една обикновена любов. Вие трябва да разбирате Бога! Разберете ли Бога, ще разберете, как да изявявате любовта си, защото в сегашното ви разбиране на любовта има едно противоречие. Казвате: нали те обичам! Че какво от това? Ако вие ме обичате, то е ваша работа. Какво сте направили с тази любов? Любовта, това е една ваша задача. Да любите, това не е ваше изкуство. Ние трябва да любим Бога, за да се научим на изкуството – да любим и другите. Какво се разбира под думата „любов"? – Да обърнем погледа на съзнанието си по-нагоре, към Бога, да търсим този извор на живота. И като го намерите, тогава ще се появи в вас втория закон – любов към ближния. Най-първо в вас ще се зароди едно вътрешно ограничение, един силен стремеж нагоре, и тогава вашият ум ще се разшири, сърцето ви ще се обнови и вие ще почувствувате, че сте силни. И аз ви казвам: ако вие се домогнете до Божията Любов, вие ще разрешите правилно задачата на Любовта.

Казват някои, че в Индия се явили някакви си „нестинари", играят в огън и не изгарят. Те взимали със себе си и други няколко души, прекарват и тях през огън, и те не изгарят. Запалват няколко кола дърва, влизат в тия големи, буйни пламъци и нищо не им става. Ако това ставаше в България, българското правителство щеше да ги вземе за чудо и ще каже, че това е дяволска работа. Действително, и дяволът ходи по пламъци, но и ангелите също тъй стъпват в такива пламъци и не изгарят. Та казвам: ако ние добием Божествената Любов, тя ще ни освободи от сегашните страдания и недоразумения, които сега съществуват. Смъртта също така ще изчезне, всички болести ще изчезнат. Вие казвате: аз любя Бога. Казвам: ако Любовта ти в Бога е вярна, смъртта ще дойде, тя ще бъде първият пробен камък, който ще те опита, дали имаш любов към Бога или нямаш. Тя ще ти каже: ако имаш любов към Бога, аз няма да ти направя нищо, ще отстъпя; но ако нямаш, ще те стъпча тъй, както всичките тъпча. Ако имаш любов към Бога, на гърба ми ще бъдеш; ако нямаш любов към Бога, под краката ми ще бъдеш. Казват: много светии има на небето. Колко светии има сега по църквите? Проверявали ли сте, дали има поне 100 светии? Не е достатъчно само тъй да твърдите, без да сте проверили. Нещата в света могат да се познаят само по онзи велик закон – любов към Бога. Всеки от вас може да провери, дали е в небето, или не; дали е праведен, или не. Нещата могат да се проверяват само по закона на Любовта. И ако всинца ние сме направени по образ и подобие Божие, тъй както казва Писанието, много лесно ще проверим нещата. Вие правили ли сте проверка, дали вашият образ е съшия или се е изменил? Ще кажете: ама някои християни подържат, че са новородени. Аз ги поздравявам, но зная, че новородените грях не правят. Сега не искам да се смущавате. Тези, които са новородени, знаят Истината. Някои хора са на път да се новородят. Новороденият в Бога всякога, за вечни времена трябва да се храни с млякото на Любовта и ако не се храни с него, ще пропадне. Тъй е и на земята: майката не трябва само да роди едно дете, но трябва и да го храни със своето мляко. Същото е и с всяко новородено дете от Бога – трябва да се храни със словесното мляко на Любовта. Някои мислят, че като се родят, всичко е свършено, а един вечен непрекъснат процес. Не, раждането не е един временен процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от фаза във фаза, от сила в сила. В раждането трябва да става постоянно разширение. А сега правят въпрос, как може човек да се прероди. Това е неразбиране на нещата. Този въпрос е за едно пробудено съзнание, той е въпрос на бъдещата наука. Въпроса за Любовта към Бога е въпрос за просветения човешки дух, въпрос за просветената човешка душа, въпрос за просветения човешки ум. Когато всички тия неща се съединят целокупно, когато всяко противоречие и всяко съмнение изчезне, само тогава ние ще се домогнем до въпроса за Любовта и ще се съединим с Бога. Някой казва: и аз се занимавам с Любовта, търся своята сродна душа. Та ние виждаме какви са сродните души. Сродната си душа човек ще намери само тогава, когато възлюби Бога. Никой не може да намери сродната си душа без Бога. Сега светът е пълен с любовни писма, хората все търсят сродните си души. И колко пъти вие сте писали такива любовни писма! „Изгоря ми сърцето без тебе, не мога без тебе!".... Не, за в бъдеще момите ще пишат любовни писма със следното съдържание: „Гори сърцето ми от любов но не изгаря. Или, сърцето ми свети от любов и се разширява. Сърцето ми може да обхване всички и съм готова на всички жертви. Аз мога да живея само с Бога.” Като казва, че може да живея с всички подразбира Бога.

Като ви говоря тази велика Истина, моята мисъл не е само да засегна на ума ви, но тази идея – Любов към Бога да стане във вас тъй жива, тъй интензивна, както кръвта, която се движи по цялото човешко тяло. Тази мисъл върви по цялата вселена, обикаля навсякъде. Аз не я говоря само пред вас, за да произведа ефект или за да ви омотая, или да ви накарам да вярвате. Това не е вяра. Че всички са говорили така. Ако аз целя едно от тия неща, моята мисъл тогава представлява нищо друго, освен едни джибри, пращини. Знаете ли какво значи джибри? След като изцедят гроздето, каквото остане от него, чепките му се наричат пращини. Това обаче, не е верую. На света сега трябва една религия, която да съедини в себе си всички религии, но тази религия може да добие само при едно условие – Любов към Бога. Любов обща, която да свърже всички хора в едно Павел, който бил дълбок познавач на духовните истини, казва, че всички хора нямат туй знание. И в сегашния свят всички хора нямат това знание, нямат това разбиране. Но това съзнание вече слиза отгоре прониква в умовете на хората. И всички хора сега търсят един нов път за обединение; всички търсят този велик закон, който ще обедини хората, а той е Любовта.

И вие трябва да проучвате Любовта, като една вътрешна сила. Запример, колцина от вас са проучвали своето естество? Знаете ли, колко главни нервни системи има в тялото ви? Някои ги делят на три, някои на седем, а именно: мозъчна, мускулна или двигателна, дихателна, кръвоносна, храносмилателна система за очистване и система за чувствуване. Тия системи съставляват седемте здравословни темпераменти у човека. Тия темпераменти в своя състав, са съединени с сегашната материя. Запример, изучавали ли сте, какво влияние упражнява желязото в човешката кръв, когато е в съединение и когато е в свободно състояние? Изучавали ли сте, какво влияние оказва оловото, среброто и другите метали в човешката кръв? С какво сте се занимавали тогава? Някоя от вас е много изкусна шивачка, знае много хубаво да бродира, много хубави работи може да ушие. Друг някой е краснописец, пише много хубаво; трети пък е поет, съчинява много хубави стихове, знае всички правила, как да нарежда римите; някой пък проповядва много хубаво, логически се изказва; друг някой е музикант, знае как да свири, всяка нота туря на местото й и т.н. Но трябва друго едно звено във всички тия работи, За кого трябва на пише поета? За кого трябва да свири музиканта? Някоя майка ще каже: да си имам едно детенце! Е хубаво, всички ония майки, които имат деца, благодарни ли са от децата си? Всички ония учители, които имат ученици, благодарни ли са от учениците си? Всички ония свещеници, доволни ли са от слушателите си в църквата. Защо е тази разхалтавеност навсякъде? Вземете, например в България, аз следя от 20 години насам какви ли не хули се пишат в вестниците? Това е една културна България, която иска да се подигне. Свещениците, като слушат за това учение, казват: туй не е Истината, тук се крие някаква лъжа! Казвам: тогава кажете вие Истината! Аз нямам нищо против, излезте вие да кажете Истината. Който и да е тук в България и навсякъде другаде, нека излезе да каже Истината! Защо се явили българите на земята? Да станат велик народ ли? Не, българите са слуги на Бога, и трябва да слугуват на. Бога на Любовта – нищо повече! Защо се явили англичаните, французите, русите? Всички народи са слуги на Бога и трябва да слугуват на великата идея – Любовта. Всички трябва да бъдат носители на Божественото. Защо са тия свещеници и владици? Те са служители на Бога! Те трябва да носят тази велика идея и да учат хората на великата Истина. Защо са тия проповедници? Защо са тия правници, които пишат закони? Защо са тия млади и стари? Вие се намирате пред една велика фаза на човешкия живот и нима да се мине дълго време, всички вие ще минете през огъня. Цялата земя ще бъде в пламъци. Питам ви: вие ще можете ли да изпъплите през огъня, както онези индийци? Ще кажете: дано не е в наше време. – Във ваше време ще бъде. Ама след колко години? – Не е въпрос след колко години, но като питате ще ви кажа: след 10 години ще мине тази огнена вълна и ще очисти света. Земята е опетнена. Всички нечистотии, които съществуват от хиляди години, не само у хората, но и у животните, всички човешки мисли и желания и чувства ще минат през пречистване, ще се дезинфекцират по най-добрия начин. Ами какво ще каже онази певица, която днес има хубав глас, но не се минават и 5 – 6 години и не ще може да пее? Какво ще каже онзи цигулар, който днес свири хубаво, но след като му направят операция на ръката, повече не може да свири? От немай къде пише поетът; от немай къде свири цигуларят; от немай къде пее певицата; от немай къде говори проповедникът. Всички служат на сила. От любов никой не служи. Ще ме извините за тия думи и да не разберете, че само аз съм, който служа от любов. Не, има и мнозина други, които служат на Бога от любов. Поне в Евангелието се казва, че има 144,000 души, които служат на Бога. От толкова хиляди години 144,000 души изявяват Божията Любов и направляват своите мисли към Бога с едно сърце, с един ум, с една душа с един дух. Това са 144,000 души, на които ние знаем имената! Сега, ако река да ви ги изброявам, трябва да направя един поменик, както правят свещениците. Аз ще оставя това за друг път. Те не са един, не са 100, ни са нито 1000. Колко дни трябва да ме слушате да ви ги изброявам? И то само имена! Но аз ще ви кажа едно име в света, което трябва да знаете, не сега, може би в следната, във втората, в третата, в четвъртата беседа или в друга някоя. Едно име ще ви кажа, пригответе само сърцата си! Един ум трябва да имате всички! Туй име ще произведе във вас същия резултат, какъвто резултат произвежда онази бистра, студена водица за жадния пътник. Туй име ще произведе такъв ефект, такова утоляване на глада, каквото произвежда пресният хлебец за гладния човек, Туй име ще внесе едно осмисляне в живота ви, защото без вяра живота ви ще се обезсмисли. Ако направите 1000 халки и не ги съедините, не ги турите в работа, или ако направите 1000 колелца и не ги впрегнете в работа, останат неизползувани всичкият ви труд от хиляди години, всичките ваши мисли не ще могат да се съсредоточат към една велика цел, която ние наричаме „любов към Истината”. И самият ви живот ще се обезсмисли, и вие ще прекарате най-тъмните часове на отчаяние, туй което хората наричат „ад на земята или смърт"

Обратно пък: когато вие се домогнете до Божията Любов. Когато обикнете Бога, на което същество и да погледнете, вие ще видите в него най-красивото лице, което до сега не сте виждали. Вие ще видите в него израз на благост, на сила, на мощ, на интелигентност и ще кажете в себе си: заслужават страданията на хилядите години, само човек да види това велико и свято лице на Бога! Не някое страшно лице, но лице което ще измени цялото ви естество. Ако някой млад цар пада на колене пред една млада мома и й казва, че без нея не може да живее, питам ви тогава: не заслужавате ли всяка душа да се поклони пред туй велико лице на Бога? Сегашните момци, когато се покланят, гледат към земята, но онзи, който се покланя на Господа, не трябва да гледа към земята, а трябва да гледа Господа в лицето. И Давид казва: „Гледах Господа пред лицето си." Апостол Павел казва: „Ние имаме това знание". Някои хора имат това знание, и вие може да го имате. Това е една от най-простите Истини, но и от най-великите Истини.

И сега, след като съм ви проповядвал, казвате: кажете ни една истина! Ето, казвам ви една Истина, но във вас остава едно съмнение, дали е тъй, както Учителят казва? Аз питам: ти разбра ли ме, какво исках да ти кажа? За да ме разберете, вие трябва да гледате на Бога тъй както аз гледам Неговото лице. За да разберем слънцето, трябва еднакво да възприемаме неговата светлина. Ние трябва да знаем положителната страна на живота, а сегашните учени хора казват: ако ние гледаме Бога, всякаква култура ще се спре, затова по-добре да Го не виждаме. Ето първата и най-голяма лъжа в света! Значи, вън от Бога има култура, а вътре в Бога няма култура. Не, всяка култура в света, всяко възвишено чувство на човешкия дух започва с онзи дълбок стремеж на духа към Любовта. Човек иска да обича някого в света. Туй е Божествено в нас, което иска да се прояви. То е едно вътрешно стремление на духа. Оставете всеки човек свободен! Нека Божественото работи в него! Вие не знаете той кого обича, той не се е изявил още. Не се самоизлъгвайте! Той има един идеал в своята душа. Вие може да любите само душа, която е съвършена и чиста, както Господ е чист. Ако някой от вас мисли, че може да го обичат такъв какъвто е, лъже се. Докато някой мисли, че ти си идеален, че ти си чист, той те обича, но в момента, когато съзнае, че имаш някакъв порок, той не може да те обича, и всичкото щастие помежду ви изчезва. Някой казва: аз мога да обичам някой човек макар да е и с порок. Да, едно дърво може да вирее и с червеи, но неговите плодове стават хилави и клонищата му почват да съхнат. Вие ще кажете: е, при сегашните условия може и така. Всички разумни същества съставляват условия за нас. И всички, разумни същества са създали най-добрите условия за нас в света. И тъй, Божията Любов, за която аз ви говоря, внася разширение в съзнанието, затова човек трябва да се стреми към абсолютна чистота в себе си. Той трябва да гледа на Любовта като на един вътрешен принцип, като на една вътрешна сила, която трябва да работи в него, без да го смущава външната природа.. Онзи човек, който има Любовта в себе си, е като огънят, всичко ще пояде и така ще изчисти живота си, ще изчисти цялата среда, в която живее. Това се отнася до праведния, до любящия човек – той всичко изчиства: И човекът на Любовта за в бъдеще ще се познава по това! : ако неговата любов може да те очисти, тя е Божествена. Опетнява ли те неговата любов, тя е човешка. Някой казва: побеля ми главата от любов. Тази любов я знаем ние. Любов, която внася топлина в сърцето, светлина в ума, младост в душата и крепкост в духа, това е Божията Любов. Любов, която омаломощава човешкия дух, която смалява човешката душа, която опорочава човешкото сърце, която изопачава човешкия ум, която внася всички болезнени състояния, неврастения, която съществува в света не се лъжете, това е една фиктивна любов. И ще кажат някои: Христос ни спасява. Да, спасява, но с какво? – Със своята Любов към Бога. Бог е, Който чрез Любовта може да ни спаси. Когато влезем в Божията Любов, всички ние ще бъдем спасени. Не само „спасени" нещо повече се изисква от Любовта. Спасението е за децата. Възрастните души, обаче, търсят онзи велик живот, дето всички трябва да станат силни. Силни в какво?–Силни в Любовта.
Та казвам: понеже всички вие искате да бъдете щастливи, аз ви показвам пътя на щастието. Понеже всички вие искате да имате знание, аз ви показвам пътя на знанието. Понеже всички вие искате да бъдете богати, аз ви показвам пътя на богатството. Понеже всички вие искате да бъдете млади, аз ви показвам пътя на младостта. Този е пътят сега! Тук се изисква вяра, а не вярвания и суеверие. Вера! Сега някои ще кажат: дали е така? Онзи, който ама това съзнание, трябва да знае, че в нас има само една мисъл: Бог е Любов, в която абсолютно няма никаква злоба. Бог е любов, в която няма никакъв порок. Бог е Любов, в която царува абсолютна чистота, абсолютна светлина и радост и веселие и всичките блага в света. Това наричат закон на онова вътрешно блаженство. Това е онази велика наука – Любов към Бога, която всички възвишени души са изучавали. Този е великият път, по който са минали всички възвишени души. И вие трябва да учите това знание, тази наука – нищо повече. Веднага турете въпроса ребром и си напишете: Любов към Бога! Станеш сутрин, кажи си; любов към Бога! Любов към Единния Бог! Този Бог ще туриш в себе си. И тогава ще се изпълнят думите: „Ако люби някой Бога, той е познат от Него". Бог ще ви познае. И щом тръгнете от тази свят за горе Той ще каже: „Нека дойде при мене! Аз го познавам. Отворете му вратата. Той е онзи младият син, който е ходил в странство и е научил великият урок на Любовта и със смирение казва: „Отче, аз познах, че само любовта към Тебе е великият смисъл на живота". Който люби Бога, щом отиде в другия свят, ще има „carte blanche" ще има една отворена врата за него, и Господ ще каже: „Нека дойде този син при мене!" А всички ония, които нямат това знание, ще се намерят отново на земята – в много църкви, в много народи. С хиляди години ще прекарат там, докато дойдат до положение да познаят, че само Любовта свързва хората, осмисля живота и дава благоденствие, сила, крепост, благост и мощ на човешкия дух. Аз ви желая, няма да кажа. че желая, това значи да ви се налагам. Ако ви кажа „ако обичате", то е да ви туря във вярвания, и него не искам да направя. Ако ви кажа, че някой ангел ще дойде отгоре, то е суеверие. Какво да ви кажа? На български език няма подходящи думи, с които да ви изкажа тази велика Истина, че да останете абсолютни свободни, да не остане никакво съмнение във вас. Мога да се изкажа и другояче, но кажете ми едно предложение в български език, с което да кажа тази Истина, че да няма двусмислие. Сега, след като си отидете, ще ме критикувате, че някъде нямало запетайка, че логика нямало, че еди–кой си какво е казал. И аз зная, кой какво е казал, мога да го цитирам, но аз не искам да цитирам кантовци, лапласовци и разни други философи и ред учени поети и велики музиканти. Казвам: запознат съм с тяхното учение, зная отде са го взели и докъде са стигнали и им се радвам. Дребнавост е да кажа, че не знаят. Като казвам това за тях, аз не им се смея, но казвам: мъчили са се хората, толкова са израснали. Като видя една круша, която е израсла донякъде, казвам и: радвам се че си постигнала нещо с усилията си. Някой път минавам покрай някоя река, радвам се и на нея, че е достигнала и толкова, защото зная, че и реката е жива. После, видя там на брега някое малко бръмбарче. Няма да го повикам да ми стане другар по пътя, но в дадения случай се спирам малко при него питам го: как прекарваш? Е, условията са такива, прекарвам по бръмбарски. И на него се радвам. Всички съвременни хора не са от еднаква култура, нямат еднакво съзнание, затова от всички се изисква будно съзнание и големи усилия. У вас има едно суеверие, вие чакате да дойде някой ангел, специално изпратен във вас от Господа, да ви донесе един плик и да ви каже, че вие сте възлюбени от Господа. Така е, но това ще бъде само тогава, когато вие можете да възлюбите Господа и той да ви познае. Това е вярно само за онези, които любят Бога.

И казвам сега: оставям ви с едно предложение, което да си намерите сами. Оставям ви една мисъл, която да си разгадаете сами. Оставям ви един път, който да си намерите сами. Нали първоначално Учителят, великият музикант, показва всички пътища, по които може да се изпълни едно парче, но след това ученикът сам ще си намери пътя, по който ще може да го изпълни. И онзи духовен човек, онзи учен човек най-после се оставя сам на себе си тъй както и малките деца се оставят на краката си, сам да разреши някой важен въпрос, и в разрешението си да каже, само един път има – той е пътят на Любовта! Само едно постижение има – то е постижението на мъдростта, само една мисъл има – и тя е мисълта на великата Истина, в която силите се сгрупирват и обединяват всичко в Бога, в тази вечна Любов, която осмисля човешкия живот!

Желая мнозина от вас, които сте смутени, тъжни, обременени с мъчнотиите на физическия живот, кажете си: има спасение заради нас! Има Един, който мисли заради нас, Когото ние можем да любим, Който всякога може да ни бъде верен и никога не ще ни изневери! Има Един! Кой е? –Ще потърсите Неговото име и ще Го прочетете, То е написано във вашите души. Само така ще видите, че моите думи са верни. Потърсете Го в книгата! Която е носил този ангел! Може и вие да намерите, като Аниела, че някои букви липсват, но това да не ви смущава. Ако малко се учудите, непременно и вие 60 години наред ще прекарате пак на земята в противоречия и нищо няма да разрешите.

И тъй, Бог е любов, Бог е Живот, Бог е Светлина!

Беседа, държана от Учителя на 7 февруари, 1926 г. в гр. София.


* Забележка: Има разместени страници във “пдф” документа.

Най-често използвани думи в беседата: всички, бог, любов, аз, може, има, хора, земя, човек, сега, казва, живот, свят, кажете, години, идея, душа, казвам ,

 Неделни беседи , София, 7 Февруари 1926г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder