НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Вечно подмладяване

СТАР ПРАВОПИС

Вечно подмладяване

Най-често използвани думи в беседата: човек, свят, земя, може, любов, носи, години, хора, себе, сега, има, всичко, казва, бог, обича, майка, безлюбието ,

Неделни беседи , София, 10 Октомври 1943г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ
СОФИЯ, 1944
Вечно подмладяване

(Лука 12:4-8)

Нещастието на съвременните хора произлиза от това, че те не оценяват малките работи. Всички се стремят към големи работи; всички искат големи къщи, големи заплати, много пари — не се задоволяват с няколко лева, милиони искат. Чувате някой да казва, че иска да има автомобил, аероплан, параход. Питам: Защо детето иска да носи панталоните на баща си? То не може да ги носи. На него са нужни малки панталонки, да може свободно да се движи. Защо е нужна на малкото момиченце майчината рокля? И да се облече в нея, то не може да я носи. За малкото момиченце малка рокличка, за майката — голяма рокля. Често и духовните хора искат големи рокли, дълги панталони, големи шапки. Казват за някого, че главата му е малка. Ако главата му е малка и не може да използва капитала, който му е даден, защо му е по-голяма глава? На по-голямата глава се дава по-голям капитал. Сила е нужна на човека да носи тежестите на живота. Мнозина се давят, защото главата им е тежка. Ако бяха по-леки, и да паднат във водата, ще изплуват на повърхността.

Като се натъкват на мъчнотии, хората казват: Какви бяха старите времена! Какви са били старите времена? Каква е разликата между вола и теленцето? Какво предпочитате да ядете: пастърма от стар вол, или месо от теленце; месо от стара свиня, или от прасенце? Това са сравнения, върху които трябва да се мисли. Повечето хора са повърхностни, не мислят много. Какви ли теории не развиват! Те разискват върху въпроса за създаването на света, за големината на Земята — за всичко правят изчисления. Един учен правел изчисления: ако е възможно пренасянето на Земята от едно място на друго, колко години ще бъдат нужни, с колко тренове и с колко вагони ще стане това. Той направил следните изчисления: за пренасянето на Земята са нужни 300 милиарда години, с 30—40 милиарда тренове, всеки трен с по 50 вагона, всеки вагон 160,000 пъти по-голям от сегашните; всичко това ще заема едно пространство от два квадрилиона километра, за извървяването на които ще са нужни 500 милиона години, ако бързината е еднаква с тая на светлината. Това са въображаеми неща. Може ли да се пренесе земята на друго място? — Не може. Тогава, защо учените правят такива изчисления? За да се събере материята на земята атом по атом и молекула по молекула, нужни са квадрилиони години. Не е лесно, следователно, да се мести земята.

Какво е предназначението на човека, който живее на земята? Човек има глава да мисли, сърце — да чувства и да поддържа топлината на организма, стомах — да приема храна, да я обработва и да поддържа тялото. Човек трябва да яде по три пъти на ден, да образува кръв; по 10—15 пъти на минута да поема и да издиша въздух. И умът му трябва да бъде постоянно зает с работа. Какво е предназначението на човешкия ум? Някой казва: Цял живот мислих, но нищо не придобих. Това е неразбиране на нещата. Все едно да кажеш, че нищо не си придобил от храната. Ял си най-хубави яденета и казваш, че нищо не си придобил. Чрез мисълта си човек събира три вида енергия, от която съгражда своето умствено тяло, което занася със себе си в другия свят. Безсмъртно е умственото тяло на човека. Някой пита: Защо трябва да мисля? — За да не бъдеш роб на условията. — Защо трябва да бъда добър? — За да не бъдеш роб на условията. — Защо трябва да работя за душата си? — За да не бъдеш роб на условията.

Мнозина се запитват, обича ли ги Бог, или не. Това не е важно. Важно е, дали вие любите Бога. Спасението на човека се заключава в любовта му към Бога, а не в любовта на Бога към него. Ако майката обича детето си, а то не я обича, тя ще го пометне. Когато майката помята детето си, това показва, че то не я обича. Ако детето обича майка си, тя никога няма да го пометне. Сега въпросът не е за помятането. Майката трябва да накара детето си да я обича.

Една българка от Варна разправяше една своя опитност със своето момиченце, ученичка в отделенията. Това било преди 40 години. Момиченцето се казвало Йорданка. Тя слушала майка си, но била доста своенравна. Един ден майката накарала Йорданка да чете „Отче наш”. — Няма да чета! — казала Йорданка. — Чети молитвата! — настоявала майката. — Няма да чета! — Ще те накажа, ще те изпъдя вън. — Няма да чета! Нито доброто помагало, нито заплашванията. Майката изгубила търпението си. хванала Йорданка, вдигнала я във въздуха, тръшнала я на земята и казала: От тебе човек няма да излезе! Йорданка се опомнила и извикала: Мамо, прости ме, ще чета „Отче наш”. Едва сега разбрала тя, какво искала майка й от нея. — Защо не искала да изпълни желанието на майка си? — Не разбирала, какво се иска от нея, не разбирала идеята. Същият закон се отнася и до нас. Когато не искаме да свършим една работа, причината за това е, че не я разбираме. Много неща върши човек, без да ги разбира. Някой мисли, че е религиозен, без да разбира, какво значи религиозен човек и какво се иска от него. Думата „духовен” е по-близка до разбирането ни, тя е по-стара дума, в сравнение с думата „религиозен”.

Често слушате да казват: Какви бяхме едно време! Така говорят и светските, и религиозните. Едно време всички бяхте млади, красиви, малки дечица, с весели, усмихнати лица. Де отиде вашата младост и веселост? Майката се радва на детето си и казва: Моето детенце! — Де отиде това детенце? Де отиде красивото, послушното и благонадеждно ангелче? Изгубва се детското в човека. Още от малко детето слуша да му се говори: Ще пораснеш, ще станеш като баща си и дядо си, и то преждевременно остарява. То си мисли, че ако стане като баща си и дядо си, всичко ще постигне, всичките му работи ще се наредят. Станеш ли като дядо си, краката ти ще отслабнат, стомахът ти няма да работи, само мозъкът ти ще мисли и философства. Ще седиш на едно място с часове и ще казваш: Какво направих на тоя свят? Какво придобих? И като се убедиш, че нищо не си придобил, ще започнеш да мислиш за другия свят. В същност, дядото мисли за оня свят, но не го разбира, нищо не знае за него,

Младият, възрастният мислят, предприемат нещо, работят, а старият е в тъмнина. Защо ви е дядото, който живее в тъмнина? Той носи стари идеи в ума си. Може ли той да ви бъде идеал? Старата идея е празна стомна, без никакво съдържание. Ако можеш да напълниш стомната, придобил си нещо. Ако не можеш да я напълниш, нищо не си придобил. Да говориш само за миналото си, това значи, да говориш за празната стомна. Какво беше едно време! — Какво беше? Носеше една празна стомна. Ако си я напълнил, използвал си живота; ако не си я напълнил, нищо не си разбрал от живота. Всички говорят все за миналото, какво е било едно време. Важно е новото време, а не старото. Ако старото време не е дало нещо ценно, безсмислено е да се говори за него. Бог е създал света за хората, а не за овцете. Той постоянно създава нови вселени. Тая мисъл англичаните изразяват с думите „eternal generation”, които означават вечно творчество, вечно подмладяване, вечно прераждане. В тия думи се крие смисълът на живота. Човек трябва да се подмладява вечно, постоянно. Това подразбира вечен интерес към новото. Някой казва: Не ме интересува новата музика; не ме интересува новото изкуство; не ме интересува ядене и пиене. Какво те интересува тогава? Щом нищо ново не те интересува, ти сам се осъждаш на смърт.

Защо умират хората? Това е велика тайна. Един поет казва, че хората умират, защото се влюбват в другия свят и предпочитат да живеят там, отколкото на Земята. Всъщност, вярно ли е това? То е толкова вярно, колкото твърдението на младата мома, че не иска да се жени. След една-две години тя се оженва. Като се отегчат от земния живот, хората искат да умрат, да отидат в другия свят, да благуват. Те мислят, че там ще намерят всичко, каквото пожелаят. И там има блага, но зависи, кой е готов да се ползва от тях.

Една позната от Варна разправяше един свой сън. Сънувала мъжа си, покойник, че се явил при нея и започнали да се разговарят. Тя го запитала, какво има на оня свят, как живеят там. Той й казал: Като дойдеш, сама ще видиш. Сега имам нужда от юрган. Като тръгнеш за другия свят, донеси ми един юрган. Както се разговаряли, дошла една млада, красива жена, хванала за ръка възлюбения на моята позната и го повела със себе си. Тя казала: Остави мъжа ми, той е мой. — Сега е мой. Това, което е било на Земята, не е валидно за света, в който сега живеем. Връзките на Земята не са връзки и в другия свят. Там отношенията между душите са други. Като отидеш на другия свят, мъчно ще намериш оня, с когото си бил свързан. Благодарете, че бракът, който свързва хората на земята, не съществува на оня свят. Иначе, страшно ще бъде положението на хората.

Какво означава думата „брак” в широк смисъл? В духовно отношение, бракът подразбира връзка между две души. Душите се свързват в името на любовта. Само тая връзка е вечна и неразривна. Това значи истински брак. Тъй, както сега хората се свързват, това не е никакъв брак. Това е временна, човешка връзка, която се разкъсва така лесно, както е направена. Връзката между сродните души е вечна. Те са излезли от Бога с любов и се връщат при Него с любов.

Какъв е животът на оня свят? — Добър е, но никой не може да отиде там, докато не свърши училището на Земята. Като се върне в невидимия свят, сам ще види, какво е научил. Знанието, което човек придобива на земята, важи и за другия свят. Някои мислят, че като отидат на оня свят, ще научат нещо повече от това, което са научили на Земята. Ако на Земята не си учил, и там не можеш да учиш. Ако на Земята не си бил способен, и там няма да бъдеш способен. Ако на Земята си бил изключван, и в оня свят ще те изключват. Учителят обича оня ученик, който учи. Ако не учи, колкото и да е добър, учителят му не го обича. Онова, което препоръчва ученика и на Земята, и на оня свят, е желанието му да учи. Добрият певец се познава по желанието си да пее. Трябва ли да му се казва, при кого да учи и по колко пъти на ден да пее? Добрият певец, с пеенето си, оправя времето, а лошият певец го разваля. Като слушам и единия, и другия, записвам имената им на особена книга. Когато е суша, добрият певец, с пеенето си, докарва дъжд. Кое е по-добре: дъжд ли да вали, или слънце да грее? Кое е по-добре: да пееш и да лекуваш болни и съживяваш умрели, или здравите да се разболяват и живите да умират? На Земята е по-добре да пееш, и хората да оживяват, отколкото да пееш, и хората да умират.

Същият закон се отнася и до мисълта. За предпочитане е да приемеш една мисъл, която носи живот, отколкото мисъл, която носи обезсърчаване и мрак. Мисъл, чувство и постъпка, които обезсърчават човека, не са нормални. Всяка мисъл, която разширява съзнанието и носи светлина, е права. Всяко чувство, което разширява съзнанието, е право. Всяка постъпка, която разширява съзнанието, е права. За всяко нещо е нужна права мярка. Съвременните хора трябва да работят съзнателно върху себе си, да преустроят главите си. Ако не внесат нещо ново в мислите и чувствата си, бъдещата култура ще прилича на сегашната. Старото трябва да отстъпи на новото. Не само съзнанието на хората трябва да се измени, но и материята, от която са направени телата им. Ново съзнание, ново тяло е нужно на човека. Първобитният човек е бил като животното, обрасъл с косми. Бог простря ръката си върху него, космите му паднаха, и той стана човек. И нарече Бог първия човек Адам. За него се казва, че е направен по образ и подобие на Бога. Казано е в Писанието, че Бог се разкая, задето направи човека. — Защо се разкая? — Имаше в човека нещо животинско. Оня, който не мисли, не чувства и не постъпва право, не е истински човек.

Какво се иска от сегашните хора? — Да дадат път на Божественото начало в себе си. Казват за някого, че е истински човек. Какъв човек е той, щом се проявява животинското в него? Той носи човешка форма, но се проявява като тигър, като вълк, като паяк или друго някое животно. Някой се разгневи, недоволен е от някого и казва: Ще ми се да го удуша, или да изпия кръвчицата му. Да изпиеш кръвта на някого, това прави и мечката стръвница, но не и човекът. Така постъпва тигърът, паякът. Турете Божественото за основа на своя живот. Турете любовта за основа на живота си. Днес всички говорят за любовта — и бащата, и майката, и децата, но постоянно се карат помежду си. Любовта изключва недоразумението и караницата. — Мога ли да не се гневя? — Ще се гневиш, но ще употребиш енергията на гнева за сваряване на яденето. Ще готвиш на огъня на гнева. Щом сготвиш яденето си, ще затвориш крана, да не тече енергията напразно. И гневът е на място понякога, но разумно трябва да се използва неговата енергия. И лошата мисъл, лошото чувство, лошата постъпка са на мястото си, но само за Земята, като тор. Потъпквайте ги, да не излизат на повърхността, да развалят живота ви. Да потъпкваш лошото, това значи, да го контролираш.

И тъй, дайте ход на Божественото в себе си, да станете красиви. Само така хората ще ви обичат. — Защо обичат някого? — Защото е красив, защото е умен, защото е добър, защото е силен, защото е талантлив. Във всеки човек има нещо, за което можеш да го обичаш. Обичаш човека, защото тялото му отдалеч ухае. Какво ухание излиза от телата на съвременните хора? Те се пръскат с гюлова есенция, с теменужна, но това е уханието на розата, на теменугата — то не излиза от човека. От кой човек излиза ухание? — От оня, който мисли право. Светлина излиза от неговия ум. От светлината излиза приятно ухание. Който усети това ухание, чувства се в рай. Това ухание премахва всякакво неразположение в човека. От мъжа трябва да излиза уханието на светлината, а от жената — уханието на топлината, на Божествения пламък. Приятно е да усетиш уханието на топлото сърце, на Божествения пламък. И ангелът се интересува от това ухание. И той иска да надникне, да усети това ухание, да се потопи в него.

Интересувайте се и вие от хубавото в живота. То носи нещо ценно в себе си. Религиозният иска да знае, може ли да види Христа, или някой светия. Може да Го види, ако носи нещо ценно в себе си. На кой ученик се радва учителят? На добрия и способен ученик. Той дава нещо на учителя си. Следователно, когато казвате, че ще отидете на оня свят, при Христа и при светиите, първо трябва да се запитате, какво ще занесете със себе си. Не е въпрос да отидеш на оня свят и да занесеш човешкия свят там. Ти и сега си в оня свят, но той не е в тебе. Всички хора живеят в Божествения свят, но не са допуснали Божествения свят в себе си. Като знаете това, не търсете оня свят вън от себе си, но отворете се за него. Отворете се за Божествения свят, да разберете, какво означава раят. Всеки е бил в рая, но е забравил това време и до днес още продължава да го търси. Човек мисли, че като умре, ще влезе в рая, в оня свят. Той се заблуждава. И като умре, пак ще бъде на Земята. Раят е на Земята, и адът е на Земята.

Един английски лорд тръгнал със слугата си на екскурзия за Швейцарските Алпи. Слугата му носел голяма чанта, пълна с провизии за път. Като голям месоядец, лордът се запасил с достатъчно провизии — печена кокошка, салам, бутилка вино. Искал да се качи на връх Мон Блан, там да си хапне — на чист въздух. Понеже се пресилил при изкачването, той изгубил съзнание и се прострял на земята. Слугата се опитал да му помогне да се съвземе, но не успял. Като минало известно време, и господарят му не се съвзел, той си помислил, че е умрял, и си казал: Сега поне мога свободно да си хапна печена кокошка и да си пийна студено винце. Нахранил се добре, пийнал си, развеселил се и, като видял, че господарят му още лежи в безсъзнание, започнал да го разтрива, да го обръща на една и на друга страна, докато най-после успял да го пробуди. Едва отворил очите си, господарят му извикал: Кой ти даде право да изядеш кокошката и да изпиеш виното? Слугата се уплашил от думите на господаря си, стреснал се и паднал мъртъв на земята. Казвам: Всеки, който яде без позволение, умира. Да ядеш без позволение, това значи, да изядеш кокошката и да изпиеш виното на господаря си, когато той лежи в безсъзнание.

В прочетената глава от Евангелието се вижда мисълта на Бога към нас, към всичко, което Той е предвидил. Казано е, че космите на главата ни са прочетени. Ако Бог се грижи за малките същества, колко повече се грижи за човека. С какво трябва да Му се отплатим? С нищо друго, освен с желанието си да учим предмета, който ни се преподава. Ако не учиш добре предмета, който професорът ти преподава, не можеш да бъдеш обичан. Ако не решаваш добре задачите си, учителят не може да те обича. Ако не учиш добре уроците си по музика, учителят ти също не може да те обича. Тогава за какво ще ни обича Бог? Любовта може да се увеличи и намали. Пръв Бог ни е възлюбил. Как ще запазим и увеличим Неговата любов? Ако не изучаваме законите на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя дух, как ще се запознаем с Божествения свят? Ще кажете, че искате да видите ангелите. Това не е достатъчно. Трябва да говорите с тях, а не само да ги видите. Вие може да отидете в Англия, във Франция, в Германия или в Русия, но това не е достатъчно. Трябва да знаете езика на ония, в чиято държава сте отишли. Какъв смисъл има да срещнеш един учен и да не можеш да говориш с него? Какъв смисъл има да срещнеш Христа и да не знаеш, какво да Му кажеш? Знаете ли, какво е говорил Христос преди две хиляди години? Приложихте ли Неговото учение? Вижте, какво прави младата мома, когато хареса някой момък. Тя започва да се интересува, де живее той. коя е майка му и кой е баща му, от какъв род са, какво е материалното му състояние. Тя изучава историята на неговия род, на неговите деди и прадеди и тогава дава сърцето си. Какво знаете вие за Христа? Даже и малкото Евангелие, останало от Него, не знаете.

Някои казват, че като отидат на оня свят, всичко ще им се разкрие. Блажени вярващите! Не искам да ви обезсърчавам, нито искам да ви обезверявам. Вярвайте, в каквото искате. Понякога и заблужденията са потребни. Аз не искам първо да се насърчите, а после да се обезсърчите. Сега сте насърчени повече, отколкото трябва, но на края ще се обезсърчите.

Един знаменит американски проповедник работил цели 20 години между своето паство. Той бил забележителен със своите красноречиви, съдържателни беседи, но не могъл да обърне нито един от слушателите си към Бога. Често се обезсърчавал от работата си. Една вечер държал проповедта си, но не бил доволен от нея. Видяла му се глупава, безсъдържателна. Като свършил беседата си, побързал да се прибере в дома си, никого да не среща, с никого да не разговаря. Из пътя си мислел, че най-добре ще бъде да се откаже от тая работа, да започне друго нещо. На сутринта, като отивал на събранието, срещнала го една стара жена, спряла го и му казала: Много ти благодаря за вчерашната проповед. Какво стана, не зная, но сърцето ми се отвори, реших вече да служа на Бога. Той си казал: Чудно нещо, толкова хубави проповеди държах, но не можах да обърна нито един човек към Бога. Една глупава проповед държах и с нея можах да отворя едно човешко сърце.

Казвам: За предпочитане е една по-малко красноречива проповед, която може да обърне една душа към Бога, отколкото красноречиви проповеди, които не могат да отправят нито една душа към Бога. Каква проповед е тая, която събужда в човека желание само да яде и пие? Ще чуеш една хубава проповед и след това ще идеш на угощение с приятели да си хапнеш и пийнеш. Питате, коя храна е по-добра: месната или растителната? Аз не препоръчвам месната храна по единствената причина, че съдържа недостатъчно количество светлина и топлина. Растителната, плодната храна съдържа повече светлина и топлина. Като ядеш месна храна, в първо време тя е приятна. На края идат последствията. Растителната храна в първо време не е много приятна, но на края се отразява добре. Според мнението на някои учени, месоядните животни били по-умни от тревопасните. Според други учени, тревопасните и плодоядни животни са по-умни и по-добри от месоядните. Ето, слонът не яде месо, но има ли по-умно животно от него? Лъвът, тигърът, змията не могат да се сравнят по интелект със слона.

Новото учение изисква умни, добри и силни хора. То носи идеи, които подмладяват и обновяват човека. Всеки трябва да има желание да се подмлади. И старата баба трябва да има желание да учи. И на 120 години да е човек, пак трябва да има желание за работа и учене. Защо 120 годишната баба да не вземе четката да рисува? Защо да няма желание да се облече хубаво? Ще кажете, че обличането в нова, чиста премяна е само за младите. Не е така. Новото учение не прави разлика между млади и стари. — Минаха нашите години. — Да мислиш, че си стар, това значи да живееш в грях. Само в греха има старост. Който греши и върши престъпления, остарява преждевременно. Новото учение не говори за старостта на греха. Старостта на любовта подразбира подмладяване. Старостта на греха подразбира смърт. Казано е: „В грях ме зачена майка ми”. Който е заченат в любов, вечно ще се подмладява. Новото учение, т.е. учението на Христа казва: „Които чуят гласа ми, ще се подмладят”. Който не може да се подмлади, не е от новото учение. Каже ли някой, че е остарял, това показва, че е живял по стар начин. — Краката ми не държат вече. — Защо не държат краката ти? Повярвал си, че не държат. Това е илюзия. Срещате се с тоя, оня и на всички казвате, че сте остарели. Достатъчно е по няколко пъти на ден да казваш и да мислиш, че си остарял, за да се свържат краката ти.

Един дядо задрямал под една круша. Внучето му взело едно кълбо и започнало да обикаля с конеца, да завърже дядото за крушата. Дядото погледнал, какво прави детето, усмихнал се и продължил да дреме. Детето постоянствало в играта си. Обиколило няколко пъти дядото с конеца, докато се образувало тънко въже. Така то завързало дядо си за крушата. Иска дядото да стане, не може, здраво е завързан за крушата. Като видял това, той казал на внучето си: Хайде сега, дядовото, започни да се въртиш на другата страна, ще ти дам едно орехче. Детето започнало да се върти в обратна посока на първата и освободило дядо си. Мъчно се късат въжетата, с които ти сам, или друг някой те обвързал.

Казвам: Не допущайте отрицателни мисли в ума си. Каже ли някой, че не си добър, помисли и кажи в себе си: Бог ме е създал добър. Дали проявявам доброто, това е друг въпрос. — Глупав човек си. — Бог ме е създал умен. На всяка отрицателна мисъл постави положителна. Някой вестник писал нещо отрицателно за тебе — не се занимавай с него. — Трябва ли да мълчим пред отрицателното? — Не е въпросът да се мълчи, но всеки да каже истината в себе си и да се държи за нея. Кажи си: Бог ме създаде по образ и подобие свое, вложи в мене всички възможности, да проявя доброто и разумността, да уча и да се развивам. Ако вървя по тоя път, ангел ще стана. — Какво е ангелът? Слуга, който изпълнява Божията воля. Кой е добър цигулар? Който спазва правилата на музиката и свири, както се е учил при своя добър учител. Може ли да бъде беден оня цигулар, който има дарбата на Паганини?

Един ден Паганини минал покрай един старец, който седял на пътя и свирел с цигулката си. Който минавал, хвърлял някаква дребна монета в чинийката. Паганини погледнал към стареца, харесал цигулката му, взел я и започнал да свири. Веднага около Паганини се събрали множество хора да слушат великия цигулар. Всеки турял по нещо в чинийката на стареца. В няколко минути чинийката била пълна с пари. След това Паганини дал цигулката на стареца и се отдалечил. Старецът му казал: Синко, защо не дойде по рано, да се науча и аз да свиря като тебе? Благодаря ти, че ми посвири. Хубава била цигулката на стареца, но чинийката му оставала празна. Какво струва хубавата цигулка, когато чинийката е празна?

Религиозните и духовните хора очакват да дойде Духът и тогава да се проявят. Духът ще дойде, но трябва да учите. Духът ще дойде, но трябва да впрегнете ума, сърцето, душата и духа си на работа. Като дойде Духът, ще работиш и приятно ще ти бъде. Казвате, че човек трябва да се занимава с важни работи. Човек трябва да говори така, че никого да не обижда. Право е, че не трябва да се обиждате, но какво разбирате под „обида”? Думата „обида” е съставена от сричките „о-би-да”. Тя крие в себе си условия за развитие. Ако напишете „убида” вместо „обида”, „у” означава движение. Някой казва, че го обидили. Как го обидили? Казали му, че останал много назад. Ако, наистина, е останал назад, трябва да се впрегне на работа, да набави изгубеното време. Не отлагай нещата за далечното бъдеще. Някой казва, че каквото не е могъл да постигне в тоя живот, ще го постигне в бъдеще, в друго прераждане. Защо да не се преродиш още днес? Всяко желание за постигането на нещо добро показва, че ти си се преродил вече. Започни да работиш. Ако нямаш желание за работа, никакво прераждане не очаквай.

Христос казва: „Ако се не родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие”. Христос говори за раждането като непреривен [непрекъснат] процес. Човек може по няколко пъти през деня да се ражда. Хората мислят, че човек се преражда, но след смъртта си. Да се преродиш 45 или 50 години след смъртта си, това е статически процес. Ако поне три пъти на ден — сутрин, на обед и вечер, не се прераждаш, ти преждевременно си остарял. Сутрин ще се преродиш за ума, на обед за сърцето и вечер — за душата. На другия ден пак ще се прераждаш. Това е вечното подмладяване. Прераждането подразбира непреривно подмладяване или постоянно увеличаване светлината на ума, постоянно усилване пламъка на сърцето и постоянно разширяване полето на силите, които действат в нас.

Мнозина се намират под отрицателното внушение на мисълта, че всичко е свършено с тях. Така не трябва да се мисли. Започнете с обратния процес, да мислите положително. Какво разбирате, ако престъпникът каже, че неговата работа е свършена? Това значи, че се е пробудило съзнанието му. Щом се пробуди съзнанието на престъпника, той престава да върши престъпления. Един краен алкохолик, след като пропил цялото си състояние, срещнал на пътя си един евангелист, който продавал евангелия. Той бръкнал в джоба си, да види, останала ли е някаква пара, и намерил само пет лева. Купил си с тях едно Евангелие и започнал да чете. Вниманието му се спряло върху стиха: „Който не се отрече от баща си и майка си, от своя живот, не може да бъде мой ученик”. Замислил се върху стиха и си казал: Цели 20 години служех на едно желание, което разруши живота ми и ме опропасти. Не мога ли да се откажа от него? Докога ще бъда роб? Ще докажа, че съм човек, че имам воля! Той отишъл в една кръчма и казал на кръчмаря: Дай ми една чата вино и една чаша вода. Турил чашата с вино пред себе си и си казал: Слушай, 20 години ти бях роб. Вършех, каквото ми заповядваше. Сега ти ще ми бъдеш слуга, аз ще ти бъда господар. Турил чашата с виното настрана и вместо нея, поставил пред себе си чашата с вода и си казал: Отсега нататък ще пиеш само вода, ще забравиш виното. Така премествал чашите няколко пъти, вдигал чашата с виното до устата си и пак я турял настрана. Кръчмарят го гледал, какво прави, и се чудел. Най-после, той извикал кръчмаря, платил за виното, оставил го на масата и отишъл в дома си доволен, че проявил воля.

Казвам: Турете и вие празната чаша пред вашите недъзи, напълнете я с вино и си кажете: Отсега нататък вие ще ме слушате. Каквото аз кажа, това ще бъде. Аз ви слугувах 20 години, сега вие ще ми слугувате. Осем хиляди години вече, как хората служат на безлюбието. Настанал е денят, когато трябва да служим на любовта. Идат нови осем хиляди години, през които трябва да служим на любовта. Не е въпрос да се забавляваме с човешката любов. Оставете тая любов настрана. Една любов носи в ума си — Божията любов, с която Бог създаде света и всички живи същества. Аз говоря за оная любов, която създаде света, вселената и която днес преустройва всичко. Една е любовта, тя обгръща в себе си всичко. Вън от нея, любов ли е, или не, всичко иде като спомагателно средство. Всичко работи за Единната, велика Божия любов. Не говоря за спомагателните средства, не говоря и за листа, нямам нищо против тях. Казвам: Един лист не прави цялото дърво. Всичките листа заедно помагат за дишането на дървото.

Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих”. И ние трябва да любим, както Бог ни е възлюбил. Да проявим любовта заради Бога. Ще пиеш вода, а не вино. Ще вдигнеш чашата на безлюбието и ще я оставиш настрана — ще вземеш чашата на любовта. Ще накараш своята слабост, своя недостатък насила да пие вода. Осем хиляди години сте насилвали любовта. Днес, по същия закон, ще насилвате безлюбието. Досега сте насилвали любовта, а не искате да насилвате безлюбието. Аз не виждам никаква философия в това. Мушкал си хората, убивал си ги, а сега те е срам да помилваш един човек, или да го нахраниш. Унижение ли е това? Да мушкаш човека, да го измъчваш, считаш, че това е в реда на нещата. Защо се срамуваш да го помилваш, да му кажеш една сладка дума? Това са крайности, които носят два различни резултата.

Някой се страхуват, какво ще стане с тях, ако хванат правия път на живота. Какво стана с хората, които от осем хиляди години следват пътя на безлюбието? Тоя път даде своя резултат: най-културните народи се бият, повече от 30—40 милиона хора се избиха. Това не е резултат на християнското учение, но на учението на безлюбието. Ако тръгнем по пътя на любовта, по пътя на новото учение, ще се явят милиони гениални хора, които ще пресъздадат света. Родителите ще проявят любовта към децата си; децата ще проявят любовта към родителите си, и светът ще се преобрази. Хората няма да се избиват, както сега. — Какво ще стане с нас? — Ако хванете новия път, светът ще се преобрази. Това трябва да се проповядва днес на всички, на целия свят. Ще му дойде времето. — Днес е времето на любовта. Времето на безлюбието се е свършило вече. В касата на човешкото сърце нищо не е останало за безлюбието. Какво ще вземе крадецът от касата на банката, в която няма нищо? Безлюбието не може повече да краде. То не може вече да прави престъпления, защото няма материал. Безлюбието няма сили, с които да действа. И злото няма условия за проявяване. Лошият човек няма вече отде да взима. Той трябва да отиде при някой добър човек, да вземе от него на заем. Светът не може да върви по стария път. Сам, азотът не е опасен, но в азотната киселина той става опасен. Извади азота от азотната киселина, от динамита, за да получиш безвредни вещества. Динамитът, без азота, не е нищо друго, освен глицерин — вещество, което се употребява за намазване на кожата, да я направи мека.

Коя е причината за греха? — Неразбраната полова дейност, крайното користолюбие и алчността към ядене. Грехът води към смъртта. Той е подобен на микробите. Достатъчно е да влезе една микроба на холерата в човека, за да се размножи в 24 часа толкова много, че да предизвика неговата смърт. Човек умира от нечистотиите на микробите. Микробите на безлюбието умъртвяват човека. — Що е охтиката? — Микроби, които изяждат дробовете. — Що е ревматизмът? — Микроби, които изяждат мускулите. — Що е неврастенията? — Микроби, които изяждат нервната система. Главоболието, коремоболието се дължат на микроби, които рушат човешкия организъм. — Защо го разрушават? — Защото мислите, чувствата, постъпките на човека не са чисти. Тая нечистота прави и кръвта нечиста. Когато мислите, чувствата и постъпките на човека са чисти, никакви болести не го нападат. В чистотата се крие хигиената на живота. — Можем ли да живеем в чистота? — Може, воля се иска за това.

Две сестри, една млада и една стара, се разболяха. Дойдоха да ме викат, да отида да ги видя, да им дам някакъв съвет. Аз казах на младата сестра да се движи повечко. Макар и да лази, по-добре да се движи, отколкото да лежи. Тя изпълни съвета ми. Стана от леглото си, започна да ходи и оздравя. На старата сестра казах да ходи за вода с две малки стомнички. Всеки ден да се движи по малко. И тя изпълни съвета ми, и оздравя. Казах на старата сестра, че ако иска да се подмлади, трябва да носи вода по три пъти на ден. Тя ще се свърже с водата, която ще й каже, че ще оздравее. Приятно е да слушаш, как клокочи изворът. Музика има в клокоченето на водата.

Казвам: Носете вода, ако искате да се подмладите. Като срещнете някой да носи вода, потупайте го по гърба и му кажете: Ще се подмладиш. Привилегия е за човека да се подмлади. Ще кажете, че и чрез прераждане може да се подмлади човек. И това е възможно, но трябва да прекараш 45 години в невидимия свят, докато намериш баща, чрез когото да се родиш. Докато си още в тялото, можеш да се подмладиш по Божествен начин. Така ще се избегне прераждането, няма да търсиш баща и майка. Сам ще си станеш баща и майка и ще се подмладиш.

Вложете надеждата си в любовта, за да се подмладите. Като ставате от сън, кажете си: Ще се подмладя. Казвате: Да мислиш, че ще се подмладиш, значи, сам да се заблуждаваш. Всяко разумно движение е свързано с природата. В него се крие метод за подмладяване. Светлината носи младост; движението на въздуха носи младост; растенето носи младост; скъпоценният камък носи младост. Всичко в природата говори за младостта. Малко неща в природата говорят за старостта. Използвайте всичко онова, което носи младостта. Необходимо е да се подмладите. Кажеш ли, че ще се подмладиш, желанията ти ще се изменят.

Едно нещо желая и съм уверен в него. Вярвам, че още днес ще ликвидирате със старите учения, на които сте служили осем хиляди години. Ще се откажете от баща си и майка си и ще започнете с любовта, която носи всички блага. Не хвърляйте старото, но оставете го настрана. Накарайте стария си баща и старата си майка да носят вода. Така те ще се подмладят и ще започнат да работят. Досега злото е било вътре, а доброто отвън. Направете обратното: турете доброто вътре, а злото вън. Турете вашите неестествени желания отвън, а естествените желания — отвътре.

Повдигнете съзнанието си към Бога и кажете: Господи, благодарим Ти за ума, за сърцето, за душата и за духа, които си ни дал. Отсега нататък ще работим така, че да Те познаем, да влезем във вечния живот.

Какво трябва да прави човек? — Да се движи, да не стои на едно място. Слънцето не стои на едно място. Земята не стои на едно място. Луната не стои на едно място. И ние не трябва да стоим на едно място. Умът, сърцето, душата и духът ни трябва да бъдат в постоянно движение. В разумното движение е любовта.

1. Беседа от Учителя, държана на 10 октомври, неделя, 10 ч.с., 1943 г. София — Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, свят, земя, може, любов, носи, години, хора, себе, сега, има, всичко, казва, бог, обича, майка, безлюбието ,

Неделни беседи , София, 10 Октомври 1943г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder