НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Двата пътя

Двата пътя

Най-често използвани думи в беседата: любов, може, човек, хора, себе, пари, всички, плодове, бог, говори, носи, има, земя, казва, мисли, друг, свири ,

 Утрини Слова , София, 10 Октомври 1943г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета 5 гл. от Евангелието на Матея.

Много пъти сте чели тая глава и мислите, че я знаете. Човек знае нещата, само когато може да ги прави. Докато не се е научил да ги прави, той нищо не знае. Колко неща сте чели върху музиката, колко пъти сте пели, но докато не се научите да взимате вярно тоновете, не знаете, какво е музика, нито какво е пеене. Всичко в природата пее: и растенията, и дърветата, и птиците, и животните, но грамадна разлика има между пеенето на едните и на другите.

Прочетената глава представя една малка част от голямата беседа, която Христос държал на времето. Тя е част от едно цяло, което може някога да се възстанови.

Казва се: „Не тропай на едно място". – Кога не се тропа на едно място? – Когато играят хоро. Ако младият момък и младата мома играят на хорото и тропат само на едно място, това не е хоро. Който играе хоро, трябва да обикаля хорището. Друг е въпросът, ако се играе ръченица, но и при ръченицата има движение напред и назад, въртене, махане с кърпа.

Казва се за някого, че е религиозен. В какво се заключава религиозността? Кой човек е религиозен? Съществуват два вида религиозни хора: едни играят хоро, а други – ръченица. Така, именно, те се състезават. И едните, и другите искат да минат за праведни. Това е невъзможно. Не е лесно да станеш голям, не е лесно да станеш дълбок. Кой може да придобие дълбочината на океана? Казват за някого, че е набожен. – Кой човек е набожен? – Който има благоговение. В Индия има милиони богове. Ако си набожен, можеш ли да служиш на толкова богове? Колко време ти е нужно, да служиш на всеки бог по един ден? При това, на всеки ще служиш по особен начин. Ти служиш на един Бог и не можеш да се справиш, а какво ще стане, ако трябва да служиш на много богове? Какво значи да служиш на много богове и какво – да служиш на един Бог? – Много богове подразбира много идеи. Един Бог – една идея. Как ще служиш на болния? – Изкуство е да служиш на болен. Трябва да знаеш, кога и как да го повдигнеш, да го обърнеш, да смениш дрехите му, да го завиеш, да му донесеш на време вода и храна. Деликатно трябва да го пипаш, да не му причиниш болка. Както и да го пипаш, той казва: Внимавай, болен съм. Днес малко хора са деликатни и внимателни. Много от съвременните хора имат необуздан език, не говорят добре. Те говорят безсмислени и неверни работи. Изучават Библията невярно; тълкуват я невярно и я прилагат невярно. Някой мисли, че няма друг като него. Прав е, няма друг човек като него. Той е особен екземпляр, няма подобен на него. Ако е праведник, няма друг да мисли по същия начин; ако е грешник, няма като него грешник. Всеки човек е особен екземпляр. Понякога праведният е по-лош от грешника, а грешникът – по-добър от праведния. Какво ще кажете на това? Някой иска да стане виден, богат, всички да говорят за неговото богатство, за къщата, за нивите, за говедата му. Смешно е да уповаваш на богатството си. Къщата ти е хубава, говедата ти са здрави, угоени, но това се отнася до тях. И това не е лошо, но направи онова, което нивата прави. Бъди и ти добър като нивата си. В какво се заключава доброто на нивата? Тя се отличава с безкористие. Каквото изработи и каквото расте на нея, нищо не задържа за себе си. Сееш жито, нивата го възраства. Ожънеш нивата, събереш житото, а за нея оставяш само стърнището. Задето се е мъчила, ти й даваш стърнищата. След това казваш: Аз съм по-добър от нивата. Така постъпваш и в живота. Ядеш от чуждото, от онова, което другите са изработили, и минаваш за добър човек. За бедния, който работи цял ден, казваш, че умът му не достига, затова е беден. Питам: Чий ум е по-добър – на оня, който забогатява, или на оня, който обеднява; на оня, който пълни хамбара си, или на оня, който го изпразва? Положението на оня, който пълни хамбара си, в едно отношение е добро, а в друго отношение – лошо. Като пълни хамбара си, той си създава неприятели. Оня, който изпразва хамбара си, минава за несретник или за будала, но с това той си създава приятели. Всички го обичат и познават. Ако си богат, ще те обичат за пълния хамбар, а не за тебе.

Мнозина се запитват, как да обичат даден човек. Много просто: ще го обичате за хамбара му. Срещаш млад момък, здрав, умен, красноречив. Младата мома се влюбва в него. – Защо се влюбва? – За пълния му хамбар. Той е богат, здрав, разумен, хубаво говори, обещава да й купи нови обувки, копринена рокля, да я разхожда с автомобил, да я води в странство. Тя ще се разхожда, а слугинята ще работи. След това, казват, че тая жена обича мъжа си. Обича го, докато хамбарът му е пълен. Щом се изпразни хамбарът, тя го изпъжда от къщата и му казва: Да си вървиш, не обичам празен хамбар. Той плаче, че възлюбената му го напуснала. – Защо го напуснала? – За да отиде на работа, да напълни хамбара си. Това е кривата философия на живота, която не трябва само да се констатира. Така постъпват хората и в религиозния си живот. Моли се човек на Бога и казва за себе си, че е религиозен. Защо се моли?

Един дервиш отишъл на баня и, според тогавашното разбиране, като Божи служител, не трябвало да се занимава с пари, затова не носел нищо в джоба си. Окъпал се хубаво и излязъл от банята. На вратата го спрял баняджията и го запитал: Къде отиваш? – Отивам си вече, благодаря, окъпах се хубаво. – Тая работа не става с благодарност, ще платиш за банята. – Нямам пари. – Като нямаш пари, защо си дошъл да се къпеш? – За Бога, пусни ме! – Ти си дервиш, трябва да знаеш законите – ще платиш. Поне 20 пари ще дадеш, не може без нищо. Дервишът започнал да се моли: Господи, или ми дай 20 пари да си платя, или събори банята. И наистина, случило се нещо особено: съборила се банята, вдигнал се голям шум. Баняджията се втурнал да види, какво е станало, а в това време дервишът си отишъл. По пътя той видял, че един ходжа се моли и му казал: Аз зная, за какво се молиш. – За какво се моля? – За пари, искаш от Господа да ти даде нещо. И аз се молих на Господа само за 20 пари. Той предпочете да събори банята, отколкото да ми даде пари. Господ не се занимава с пари.

Сега и вие се молите. Някой ви донесе нещо, и вие казвате, че Господ послушал молитвата ви. Вие получавате отговор на молитвата, но не защото се молите. Въпросът е съвсем друг. Направили сте добро на някого. Тоя човек вижда, че се нуждаете от нещо и, за благодарност, ви отговаря пак с добро. Някои мислят, че Бог е горе някъде, на небето. Те се молят, и Той от там отговаря на молитвата им. Това е заблуждение, невежество. Молиш се за пари – невежество е това; молиш се за дрехи, за обувки – невежество е това. Набожният, като говори за любовта, знае, че тя разрешава всички противоречия. Това, което не разрешава противоречията в живота, не е любов. Може да е някакво състояние, което наричат любов, обич, но не е истинска любов. Да любиш, това значи, да живееш, да те грее слънцето през деня. Да обичаш, значи, да се грееш вечер на месечината. Какво ще придобиеш, ако се грееш на месечината? Плодовете не зреят на месечината; и благословения не идат от нея. Когато слънцето грее, благословенията идат на земята. Понякога и от месечината идат благословения, но те се различават от тия на слънцето. Който не разбира законите на живота, не прави разлика, отде идат благословенията. Ако искаш да работиш, ще отидеш на слънцето; ако искаш да почиваш, ще отидеш на месечината. Не можеш да се грееш на слънцето и да почиваш. Слънцето не обича да се греят хората на неговите лъчи и да почиват. Който иска да почива, нека се грее на месечината. Тя обича всички да се греят на нея и до почиват, а не да работят. Който отива на месечината, трябва да почива.

Хората се делят на светски и религиозни. Докато е светски, човек работи: прави къщи, прекарва пътища, строи фабрики, прокарва железници. Като стане религиозен, той престава да работи и мисли само за почивка. Той казва: Аз работих много, сега трябва да почивам. Той посещава концерти и театри, разговаря се, почива, и вие, които ме слушате, сте религиозни хора. Едно ви е нужно – знание, да се научите да говорите истината. Никога не допущайте в ума си една невярна мисъл, в сърцето си – едно невярно чувство и в душата си – една невярна постъпка. Не давайте ухо на всичко, което се говори отвън. Някой слуша всичко, каквото се говори отвън, и го приема сто на сто вярно.

Преди няколко дена дойде един човек отвън и каза, че вечерта ще има бомбардировка. Богатите се уплашили много, задигнали част от богатството си и забягнали в близките села. Може да има бомбардировка, но може и да няма. Болният може ли да те бомбардира? Здравият може да те бомбардира, но болният – никога. Ако болният каже, че ще дойде да работи на нивата ти, не вярвай на думите му; ако здравият ти каже това, можеш да разчиташ на него. Двама религиозни се разговарят: единият е без работа, а другият заема висока служба. Първият моли втория да го назначи на служба. — Бъди спокоен, на мене разчитай; имам много познати, все видни хора, ще ти услужа. Първият чакал няколко седмици, но не получил отговор на молбата си. - Защо?— Видните хора отсъствали. Докато разчиташ на видни хора от Англия, Америка, Русия, да дойдат и да ти помогнат, много време ще чакаш. Не разчитай на видни хора. Който разчита първо на видни хора, а после на себе си, той служи на много богове.

Разчитай на себе си, на онова, което ти сам можеш да направиш. Ако съм цигулар и отида в някое село, няма да разчитам на бедните и на богатите хора, но ще започна да свиря и така ще се запозная с тях. В дадения случай, цигулката ще ми помогне повече, отколкото да се хваля с богатството си или с високото положение, което заемам. Хората не се интересуват от богатството ми, нито от високото ми положение, но от свиренето ми. Не говори нищо за себе си. Иди при някой болен и му помогни да се излекува. Той веднага ще те пита: Имаш ли някакъв цяр, да ми помогнеш? Аз не се нуждая от хора, които са обиколили света, но се нуждая от истински учени, които могат да ми помогнат. Ако си онзи, който носи цяра, ти си добре дошъл. Често казвате, че имате любов. Ако вашата любов в даден случай не може да даде утеха на ума ви, каква любов е тя? Ако вашата любов не може да даде утеха на сърцето ви, каква любов е тя? Ако вашата любов не може да даде утеха на душата ви, каква любов е тя? Ще кажете, че се молите на Бога. Молитва, която не произлиза от любов, не е истинска. Молитва без любов е кална вода, образувана от пороя. От такава молитва нищо не остава. Ако глух човек свири на цигулка, той не може да се радва на свиренето. Който свири, трябва да свири за себе си, пръв той да се радва на свиренето си. Щом той се радва, и другите ще се радват. Ако сам не се радва, и други не могат да се радват. И певецът трябва да пее за себе си. Каквото правите, правете го първо за себе си. Затова Христос казва: „Болен бях, не ме посетихте; гладен бях, не ме нахранихте". Запитаха Христа: „Кога, Господи, си бил болен и гладен?" Христос отговаря: „Който направи това на един от малките, на мене го е направил, и той носи благословението. Който не го е направил на един от малките, и на мене не може да го направи. Той сам се излага на ограничения."

Мнозина искат да отидат на небето, без да знаят тамошния език. Ако кажат „добър ден", трябва да знаят езика на небето; кажат ли на друг език „добър ден", ще ги върнат назад. Там не се говори нито на български, нито на френски, нито на английски. Там се говори езикът на любовта. При това, как ще погледнете Господа? Ако Го погледнете, както сега гледате, пак ще ви върнат назад. Това е по човешки казано. Не е лесно да отидеш на небето. Не е лесно да станеш цар. Някой иска да стане цар, всички хора да го почитат. Какво е направил за човечеството, за народа си, за да го почитат? Той не е създал света, не е създал народа си. Той разчита на онова, което миналото е изработило. Всички хора разчитат на миналото. Те говорят за миналия си живот, но на миналото не трябва да се разчита. Трябва ли да се разчита само на онова, което Христос е говорил преди две хиляди години? Той е говорил на тогавашните хора, а сегашните трябва да посеят Словото Му, да опитат неговия плод. Ако не направят това, те са на крив път. Във времето на Христа любовта е била такава, каквато е и днес. Каже ли някой, че не може да обича, това показва, че тръбичката му е тясна. Във времето на Христа тесните тръбички пущаха малко вода, но и сегашните тръбички не пущат повече. Обаче, големите и широки тръби и днес пущат толкова, колкото и във времето на Христа. Какво може да излезе от една градина, която се полива с тесни тръбички? Оня, който е поливал със Словото Божие, той носи Божествената светлина, топлина и сила в себе си. Той озарява човешките души. Той не знае, какво нещо е болест, недоимък, лоша дума. Дето минава, всички му правят път. И кучетата отстъпват пред него.

Минавам през едно село. Отдалеч още виждам няколко кучета, които се готвят да ме лаят. Понеже не искам да ме лаят, турям ръката си в джоба, изваждам един геврек и, като дойда до тях, начупвам геврека, давам на всички по едно парче. Те ме поглеждат недоверчиво, с което искат да кажат: Вярно ли е това? Наистина ли ни даваш геврек, или ще последва друго нещо? Много пътници са минавали през селото ни, но са ни давали такива ритници, от които хълбокът ни още носи техните следи. Казвам им: Опитайте ме, ще видите, как ще постъпя с вас. Те взимат геврека и с погледа си ми говорят, че не вярват още. Много пъти трябва да мина през селото, за да разберат, какъв човек съм. От един път те не правят заключение. Вярвам, че ще имат възможност да ме опитат. Колкото пъти мина през тяхното село, все ще им давам по нещо.

Помнете: Докато е на земята, човек постоянно се изпитва. Някой прави добро и говори за това, което е направил. Той трябва да се запита, за кого е направил доброто. Ако посееш нивата си, на кого правиш добро: на нивата, или на себе си? Като ожънеш житото, ти се ползваш от него. Посадиш едно плодно дърво, което след няколко години даде плод. Кой се ползва от плода: дървото, или ти? Като знаете това, не казвайте, че правите добро. Преди да казвате, колко добрини сте направили, запитайте се, дало ли е плод доброто, което сте направили, и ползват ли се близките ви от тия плодове. Докато доброто не дава плод, то не ползва нито нас, нито нашите близки.

Често седя в стаята си и се чувствам неразположен. Търся причината за неразположението и намирам, че някой паразит ме безпокои. Отде е дошъл той? Или някой гост ми го е пренесъл, или аз съм го донесъл отнякъде. Питам тоя паразит, защо е влязъл в мене да ме безпокои. Той отговаря, че му е дотегнало между хората, дошъл да ме чуе, как говоря. Слушал за мене, че съм говорил хубаво. Питате: Паразитите говорят ли? Казвам: Това е алегория, от която и вие ще научите нещо. Паразитите са плодове на човешката мисъл. По тях познавате, какъв е човекът. Кога се почесва човек по главата? – Когато мисли много. Искам от някого да ми направи една услуга. Без да мисли, той веднага ми услужва. Искам от другиго услуга, но той започва да се почесва и мисли, да направи ли услугата, или не. Щом видя това, отказвам се от молбата си. И банкерът мисли много, да даде ли пари на заем, или да не дава. Ако искаш пари от някой банкер и видиш, че той се почесва отзад по врата, откажи се от неговата услуга. Тоя ден не е щастлив. Ако вземеш пари от банкера, работата ти ще пропадне. Излез от кантората и се пази, тоя ден да не взимаш от никого пари на заем. Ако правиш заем в петък, парите ще се пръснат. Ако взимаш пари във вторник, ще се скараш със съседите си. Изобщо, не взимай пари от човек, който се почесва отзад по главата. Ще кажете, че той може да е щедър. Рядко ще срещнете щедри хора. За непотребните неща те са щедри, но дойде ли до потребните, там няма никаква щедрост. Всички дават щедро гнилите плодове, но здравите задържат за себе си.

Къде се проявява щедростта на човека? – В любовта. Като люби, човек дава от себе си най-ценното. Това, което е ценно за него, е ценно и за другите. Кое е ценното за човека? – Здравето. Следователно, ще поддържаш здравето си и ще го пазиш. Аз съветвам всеки здрав човек да отива поне един път в месеца при лекар да го преглежда. На болния казвам да отива при Господа, при Него да се лекува. Единственият, Който може да помогне на болния, е Бог – никой друг. Какво ще допринесат хората на болния? Нищо особено. Те ще му говорят небивали неща, които повече ще го разстроят, отколкото да му помогнат. Време е вече да отворим нов лист в живота. Ако говоря за любовта, а краката ми не я разбират, тя не е дошла още. Когато любовта дойде в мене – и главата, и ръцете, и краката, и сърцето, и душата ми – всяка клетка на моето тяло знае, че любовта цари в мен. Цялото тяло трябва да се радва на любовта. Очите ми трябва да се радват на любовта; ушите ми трябва да се радват на любовта; устата ми трябва да се радва на любовта. Всички хора трябва да се радват на любовта. Каква любов е тая, на която никой не се радва? Това значи, да проповядваш на хората онова, което не познаваш.

Казваш: Да обичаме Бога! Как ще накараш човека да обича Бога, ако не си го научил да обича тялото си, което Той му е дал? Как ще се молиш на Бога, ако сам измъчваш тялото си? Ти боледуваш, изнасилваш клетките си, ядеш, пиеш чрезмерно, а след това викаш към Бога за помощ. Какво ще Му кажеш, като дойде Той при тебе и види, че не си живял, както трябва? Ти не си дал нужната храна на тялото си, не си поел въздух, както трябва, не си поел светлината, както трябва. Ти не си постъпил честно със себе си: не си постъпил честно нито с ума, нито със сърцето, нито с душата си. Какъв човек си ти тогава? Вървиш намръщен, със свити вежди, недоволен си от всички. Може ли при това положение да не боледуваш и да не страдаш? За да се освободиш от болестта и страданието, потърси Бога. Само Той може да Ти помогне. Някой иска Христос да го посети. Христос ще те посети само тогава, когато си съвършено сам, и никой не може да ти помогне. Ако искаш да познаеш Христа, това може да стане само тогава, когато се намираш пред най-голямото изпитание, когато никой не може да ти,помогне. Христос е последният, който ще те посети. Той е началото и краят на твоя живот. Бог посещава човека два пъти през живота му; когато се ражда и когато напуща земята. Онзи, Който те праща на земята, и Онзи, Който те посреща в другия свят, е Бог. Хората са в междината, дето работят всичко, каквото им попадне.

Сегашните хора не разбират дълбоко нещата. Мнозина казват за себе си, че всеки ден се разговарят с Господа. Преди известно време дойде при мене един млад, с бъдеще човек, който ми каза, че се разговарял с Господа. Зная, как се разговарял. Той мисли върху някой въпрос, разговаря се със себе си и счита, че Бог говори с него. Той се самозаблуждава. Минал край една градина с хубави, зрели плодове, пожелал да си откъсне един плод и твърди, че нещо му казвало отвътре, да си хапне от тия плодове. Това, което му проговорило отвътре, е неговото желание, е не гласът на Бога. Когато Бог проговори на някого, всички се радват. Ако откъснеш един плод само за себе си и казваш, че е твой, Господ не ти е проговорил. Да задържаш нещата само за себе си, това е човешко желание. Срещнеш един болен, радваш се. Срещнеш един здрав, не се радваш. Какво разбиране е това? Трябва да се радваш и на болния, и на здравия еднакво. Радвай се и на невежия, и на учения. Радвай се и на тоя, който знае да свири, както и на оня, който не знае да свири. Който знае да свири, ще весели оня, който не може да свири. И двамата ще бъдат доволни, Ученият ще говори на простия; здравият ще помага на болния; музикантът ще свири на оня, който не знае да свири. Това е Божественото. Всичко, каквото можеш да направиш за другите от любов, е Божествено. Ако някой ти говори с любов и желание да ти помогне, Бог говори чрез него.

И тъй, ако искаш да учиш музика, ще търсиш човек, който познава музиката в нейната дълбочина. Ако си болен, ще търсиш здрав човек, който живее с Бога. Всеки здрав човек, който живее в съгласие с Божиите закони, може да лекува. Колко от сегашните, лекари, като хванат само ръката на болния могат да го излекуват? Това може да направи само оня лекар, който е абсолютно здрав и е свързан с Бога. От него изтича жизнена, магнетична сила. Ако болният се лекува при такъв лекар, той оздравява. Какво виждаме днес? Болни лекари лекуват болни; болни религиозни хора, които сами не са разрешили въпросите си, учат здрави хора. След това и едните, и другите се чудят, защо нямат успех. Невъзможно е болен да лекува болния, нито невежият да просвещава невежия. Невъзможно е човек, който сам не е разрешил важните въпроси в живота си, да просвещава другите.

Христос казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни." Някой казва, че иска да бъде съвършен, да прилага правдата. Няма по-страшно нещо от правдата. – Защо? – Защото правдата има две страни. От една страна тя съди човека, задето не се учил да свири; от друга страна тя го съди, задето не свири правилно. Разбере ли, че някой не иска да учи, тя заповядва да го затворят. Щом се яви в него желание да учи, тя го освобождава.

Сега аз ви говоря като на ученици и желая да ме разбирате. Приятно е да говориш на някого, който те разбира. Като говоря, някои се запитват, какво искам да кажа. Значи, те не разбират беседите. Защо не разбират? – Защото беседите ми са обвити в няколко опаковки. Това правя съзнателно, за да не ги цапате. Ръцете, мислите ви не са чисти. Дойде някой да слуша беседа, но се съмнява в думите ми, подозира ме. Щом се съмнява и подозира, и аз му се отплащам по някакъв начин – опаковам беседата. Той се чуди, защо нищо не разбира. Много естествено – болен е тоя човек. Как може да слуша и възприема правилно оня, който страда от коремоболие? Той се върти в леглото, не може да се успокои. Това е адът на земята. След това ще каже, че Господ го е забравил. Не го е забравил Господ, но той е забравил Господа. Болният се обръща към Господа с думите Господи, защо си се отдалечил от мене? Как ще се отдалечи Бог, когато Писанието казва, че Той изпълва цялата вселена? Следователно, не Бог се отдалечава от нас, а ние от Него. Стремете се към новото, за да изправите мисълта си.

В какво се заключава новото? Ти си недоволен, гневен, не знаеш, какво да правиш. Запитай се, защо си недоволен, какво искаш. Ти си богат – недоволен си; имаш добър слуга – пак си недоволен. Докато не се научиш да служиш на другите и да ги обичаш, никога няма да бъдеш доволен. Ако не можеш да служиш на слугата си и не го обичаш, и той не може да ти слугува и да те обича. Без любов служене не може да има. Бог създаде света с любов. Той посещава хората с любов и на всекиго дава по нещо. Ако си градинар и отглеждаш различни плодове, дето отиваш, носи по една кошница от своите плодове с любов. Ти сам ги носи, не оставяй на другите да ги носят, защото ще ги оцапат. Всички недоразумения между хората се дължат на безлюбието. Дето е безлюбието, там недъзите се отхранват, както селяните отхранват прасетата. Какво правят със своите угоени прасета? Продават ги – търговия въртят с тях. Някой мисли, как да скрие своя недъг. Недъзите не се скриват, но се изправят. Отвори сърцето си за доброто, и недъзите ще те напуснат. Джобът ти е пълен с пари – давай и не желай да казват за тебе, че си добър. И това не е лошо, но по-добре е да даваш, без да очакваш похвала. Може и да не даваш, и това не е лошо, но даването и недаването произвеждат два различни резултата. Друг е въпросът, ако не даваш на пияницата пари.

Преди години бях в Америка, в Ню-Йорк. Веднъж ме срещна един човек, започна да ми говори на английски, да описва положението си: Имал болна жена, деца, беден бил, не могъл да ги гледа. Дадох му нещо, и той се отби в една кръчма. След два часа го срещам пак. Спря ме и започна да се оплаква от положението си. Той не ме позна, но аз го познах и му казах, че не обичам хора, които лъжат. Щом искаш пари за пиене, кажи си истината, аз и така ще ти помогна. След това го заведох в една гостилница, дадох една сума на гостилничаря и казах: Дайте на господина ядене срещу тия пари. Ако не иска да яде, оставете го свободен, да си върви, а вие задръжте парите за себе си. Често хората се натъкват на желания, подобни на тия на пияницата. Роди се във вас едно желание, и вие искате да му услужите. Това желание ви казва, че има жена и деца, иска да му помогнете. Обаче, то не говори истината. Не задоволявайте това желание в себе си. То не иска да прави добро. Помагай на всеки човек, който е готов да прави добро. Отложи помощта си към оня, който е готов за доброто. Закон е да се дава, но той е за разумните. – На кого трябва да се дава? – На оня, който ви обича. На оня, който не ви обича, нищо не давайте. Христос казва: „Ако имаш две ризи, дай едната на своя ближен." Това се отнася до оня, който люби. Само любещият дава така и само на любещия можеш да дадеш. Даването изключва насилието. Който изисква насилствено, той е крадец и разбойник. Даването става по закона на свободата. И доброто става по закона на свободата. С други думи казано: Няма закон, който може да застави човека да дава и да прави добро. Хората на любовта са крайно внимателни, никога не искат повече, отколкото им трябва.

Един дервиш срещнал на пътя си един бей. Спрял го и помолил да му услужи с малко пари. Беят отворил кесията си, в която имало лири, сребърни и медни пари, и казал на дервиша: Заповядай, вземи, колкото ти са нужни. Дервишът погледнал към кесията и взел само 20 пари. – Вземи повече – казал беят. – Благодаря, толкова ми трябва. Ако взема повече, това е лакомство. Казвам: Човек, който мисли да се осигурява за месеци и години, не прилича на дервиша. Днес ти се нуждаеш от светлина, въздух, вода и от хляб. От тебе се иска само едно: да живееш според закона на любовта. Тогава, както се е погрижила любовта за днешния ден, така ще се погрижи и за утрешния. Това, че хората се оплакват и роптаят, се дължи на миналото. Сега хората воюват, бият се помежду си. – Защо? – Искат да турят нов ред в света. Те не знаят, че новият ред съществува. Кой може да наложи тоя ред? – Слънцето. Кой може да накара земята да дава добри плодове? – Слънцето. Може ли месечината да накара земята да дава добри плодове? – Не може. На болния тя дава почивка, но не може да въздейства на земята, да я застави да дава плодове. Не разчитайте на малките лампички. На тяхната светлина не могат да зреят плодове и да оправят работата на хората. Само слънцето носи благословение на земята. Само слънцето на живота е в състояние да оплоди земята и възрасти семената на твоята душа, да развие твоята мисъл.

Често хората се питат, къде отива човек, като напусне земята. При Бога ли отива? Де ще отиде и как ще го приемат, това се определя от земния му живот. Както е живял на земята, такъв ще бъде животът му и в другия свят. Ако някой е водил нечист живот на земята, като отиде в другия свят, няма да го приемат в чистите апартаменти, но ще го пратят на баня да се изчисти. Като излезе от банята, ще го подложат на огън от 50 милиона градуса топлина, да изгорят в него и последните нечистотии и да светне. Ако главичката на една карфица се постави на тоя огън, всичко около него ще изгори. Тоя огън е нужен, за да унищожи всички вредни елементи, всички паразити, всичко нечисто и да остане само Божественото, на което може абсолютно да се разчита. В света няма по голям огън от огъня на любовта. Който люби, той е минал през огъня на любовта; той знае, какво значи огън от 50 милиона градуса. Тоя огън съгражда, а не руши. Който не се ползва от благата на любовта, прави и себе си, и окръжаващите нещастни. Без любов щастие не съществува. Всички неща, придобити без любов, носят нещастие и страдание. Значи, страданието и скръбта идат по пътя на безлюбието, а радостта и благата – по пътя на любовта.

И тъй, съществуват два пътя: ляв път – на безлюбието и десен – път на любовта. Ако вървиш по пътя на любовта, ще имаш един резултат; ако вървиш но пътя на безлюбието, ще имаш друг резултат. Любовта произвежда един род явления, а безлюбието – съвсем друг. Който не разбира любовта, казва: И без любов може. Един ден ще се движиш в пътя на любовта, а на другия ден – в пътя на безлюбието. Значи, един ден наляво, на другия ден – надясно. Влезеш ли веднъж в пътя на любовта, там ще останеш. Който не иска да върви заедно с тебе, покажи му левия път. Всяка мисъл, която не е съгласна с тебе, да върви в левия път; всяко чувство, което не е съгласно с тебе, да върви в левия път; всяка постъпка, която не е съгласна с тебе, да върви в левия път. Всички добри мисли, чувства и постъпки, които са съгласни с тебе, вървят в пътя на любовта. Това, което е в съгласие с човешката душа, иде от Бога. Това, което не е в съгласие с човешката душа, не е от Бога. Казано е в Писанието: „Блажени нищите духом. Блажени кротките. Блажени нажалените. Блажени милостивите. Блажени, които гладуват и жадуват за правдата. Блажени миротворците". Като четеш блаженствата, и ти трябва да бъдеш от тия блажени.

„Блажена нищите духом. Блажени миротворците". Можеш да бъдеш нищ духом, без да си миротворец. Само оня е миротворец, който носи мир между хората. Може ли да се нарече миротворец оня, който не внася мир между хората? Стремете се да бъдете блажени, да придобиете блаженствата като семена в живота. Сладки са плодовете на блаженствата.

Помнете: Както блаженствата имат плодове, така и Духът има плодове. Например, любовта е плод на Духа. За коя любов се говори? – За творческата, за любовта, която съгражда и която носи светлина. Изгряващото слънце подразбира любовта. Често слънцето е скрито в облаци. И облаците, и дъждът са потребни. Какво прави земеделецът, ако няма влага и дъжд? Българинът знае, че ако една година няма дъжд, глад го очаква. Както житото има отношение към влагата, така и сърцето има отношение към любовта. Любов, която не повдига сърцето, не е истинска. Ако сърцето не се храни с любов, не може да се прояви. Душа, която не се храни с любовта, не може да се прояви. Дух, който не се храни с любовта, не може да се прояви.

Днес всички говорят за любовта, въпреки това са недоволни, бедни, страдащи. И вие сте в същото положение. Очаквате да отидете на оня свят, там да се задоволите и разбогатеете. Чудно нещо, толкова години ви говоря за любовта, но и до днес не сте я приложили! Идете тогава на другия свят и вижте, какво ще научите там за любовта. Ако на земята не възприемете и приложите любовта, на другия свят нищо няма да научите. Някои се страхуват от любовта, да не ги заблуди. Любовта е чиста, бистра вода. Чистата вода не причинява пакости. Колкото пъти и да минаваш през чиста вода, тя няма да ти причини никаква пакост. Обаче, мътната, нечиста вода, всякога оставя нещо лошо в човека. Добрият човек е чиста вода, която носи благословение за всички. Дружи с добър човек, и не се страхувай. Лошият човек, със своите мисли и чувства, все ще остави нещо лошо в тебе. Пази се от дружба с лош човек. Ако чрез Божественото в себе си не можем да внесем чистота в света, какво сме придобили? Любов, която не носи чистота, не е истинска. Любов, която не носи здраве и благословение, не е истинска. Любов, която носи чистота, здраве и блага на хората, е истинска, Божествена любов. Стремете се към тая любов, и то доброволно, без насилие. Ако ви насилят, това е безлюбие. Казвате, че се страхувате да проявите любовта си към някого, да не се качи на главата ви. Зависи, кого сте обикнали. Ако обичате муха, тя ще се качи на главата ви. Ако обичате кон, вие ще се качите на него. Различавайте хората, за да знаете, как да проявявате любовта и какво да давате на всеки човек. Колкото и да говориш за любов на мухата, все муха ще остане. Тя постоянно ще те безпокои: ще каца на носа ти, на лицето ти, докато я изхвърлиш навън. Не можеш да направиш мухата любеща, добра и щедра.

Какво се иска от човека на любовта? Ако искаш да придобиеш любовта, ще пожелаеш светъл ум, добро сърце, широка душа и силен дух. Само любовта внася светлина в ума. Само любовта внася мекота в сърцето. Само любовта внася широта в душата и сила в духа. Желая ви да бъдете умни, добри, широки и силни, да не се оплаквате от живота. Ако заболеете, хванете болестта и я изхвърлете навън. Ако ви заболи крак, намажете го с дървено масло, помилвайте го и кажете: Толкова години си ми служил безкористно, сега и аз ще ти послужа. Дайте почивка на крака си, без да се страхувате от болката. Ако не постъпваш благородно със себе си, никога не можеш да проявиш благородство към окръжаващите. Ако не постъпваш благородно със своите ръце, крака, очи, уши, нос, как ще постъпваш с другите хора? Както се отнасяш със себе си, така ще се отнасяш и към другите хора. Едно е нужно на сегашните хора – добра обхода.

Съвременният свят е пълен с певци, музиканти и учени. Много певци и музиканти има, но всеки трябва да се запита, като пее и свири, раждат ли се повече плодове. Ако дърветата дават изобилно плодове, певците и музикантите са пели и свирили добре. Не раждат ли дърветата много плодове, музикантите не са свирили добре, и певците не са пели хубаво. Някой казва, че обърнал много хора към Бога. Как ги е обърнал и какво е обърнал в тях? Ако обърнал кесиите им, а сърцата им не е обърнал, това не е никакво обръщане. Друг е въпросът, ако обръщате пълната кесия на човека, който се дави. Тежката кесия ще го отнесе на дъното на морето. Тежка е човешката кесия. Има звезди във вселената, на които материята е 22 000 пъти по-тежка от материята на водорода. Какво ще стане с вас, ако вземете една малка част от тази материя? Ще се намерите на дъното на океана. Ако кесията на човека е от такава материя, той веднага ще потъне във водите на океана. И след това трябва да дойде друг човек отвън, да го спаси от смърт. Следователно, за да не потъва, човек се нуждае от леки мисли, леки чувства и леки постъпки, да не се претоварва неговата кесия.

Стремете се към любов, която носи светлина за ума. Стремете се към любов, която носи мекота и топлина за сърцето. Стремете се към любов, която разширява душата и усилва духа. Тая любов прави човека щедър, готов на всякакви услуги и жертви. Това е истинската, правилна любов към Бога. Такива хора са нужни за България, за Франция, за Русия, за Англия, за Америка, за целия свят. Това са хората, които ще служат на новото, на бъдещия ред в света.

Радвайте се на слънцето. Радвайте се на месечината. Радвайте се на звездите. Радвайте се на всичко, което съществува в света. Радвайте се на малките работи, както се радвате и на големите.

1-во Утринно Слово от Учителя, държано на 10 октомври, 1943 г. 5 ч. с., София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: любов, може, човек, хора, себе, пари, всички, плодове, бог, говори, носи, има, земя, казва, мисли, друг, свири ,

 Утрини Слова , София, 10 Октомври 1943г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder