НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Сеятелят / Сѣятельтъ

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Сеятелят

Най-често използвани думи в беседата: всички, има, хора, казва, може, един, дойде, земя, всичко, почва, човек, аз, света, живот, сърце, култура, мене, учение ,

 Неделни беседи , София, 27 Март 1921г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


И говори им много с притчи и казваше: „Ето, излезе сеятелят да сее“. (Матея 13:3)

В прочетената притча има два съществени елемента: сеятелят и семето. Христос отчасти изяснил тая притча, като оставил дълбокия и смисъл неразкрит. Съвременните хора заместват думата сеятел с култура. Сеенето е едно възвишено състояние на активност на човешкия дух. Има известни процеси, които предшестват сеенето. Земята трябва първо да се изоре, а после да се посее. Не може да се посее и обработи една култура, докато земята не се изоре. Под „земя“, в широк смисъл, разбираме нещо разумно. В тоя случай тя означава човека. Значи преди да дойде сеятелят, плугът ще преобърне земята, ще измени първоначалния ѝ вид, и тя ще изгуби своята красота. На съвременен език това значи настъпване на анархия. Според мене упадъкът в съвременното общество не е нищо друго, освен резултат на една временна анархия в него. Моралистите обясняват тая анархия с упадъка на нравите, обичаите и морала на обществото. – Нима обществото по-рано е било по-морално? – Ни най-малко.

Не се лъжете от външността на нещата. Може ли да кажете, че 21-годишната мома, която е била красива и интелигентна, на 40–50 години ще бъде по-малко интелигентна? Като възрастна тя губи от красотата си, но интелигентността ѝ не може да се намали. Често между грозните и възрастни хора се срещат по-културни, отколкото между красивите и млади хора. Тъй щото да мислите, че едно общество, което живее привидно в мир и съгласие, е по-културно от другите, това е заблуждение. Това може да бъде вярно само 50%. Красотата на момата е израз на една предшестваща култура. Когато достигне най-голямата красота, момата се счита вече узряла и мисли за женене. Щом се ожени, тя започва да губи своята красота. Същото става и с нивата. Красотата е символ на узряване. Тя е признак на култура, която е узряла и дала своя плод. Старите хора трябва отново да се разорават. Божественият плуг трябва да мине отново върху тях, за да станат в бъдеще красиви. И тъй, младостта представя култура, която е достигнала своята най-висока точка на развитие и зрялост, а старостта е култура, която се приготвя за тая точка. Ако сте стари, молете се Божественият плуг да мине дълбоко през вас, да ви разоре, че като дойде сеятелят, да намери готова почва за сеене. Всеки очаква сеятеля. Той е идеалът на нашите души. Той е Божествен елемент, който събужда човешката душа от сън и я повдига. Ако сеятелят не хвърли семето си, душата остава безплодна. Не е ли същото и със земята? Ако сеятелят не хвърли семето върху разораната почва, тя остава безплодна. Безплодната земя се превръща в пустиня. Много пъти е идвал сеятелят на земята! – Кой е сеятелят? – Христос. Някои казват, че Христос е слизал само един път на земята. Много пъти е слизал Христос на земята, но последното Му слизане се ознаменувало с разпятието и възкресението Му, затова станало известно на целия свят. И богословите твърдят, че Христос е идвал само един път на земята. Това значи да мислиш, че слънцето само един път изгрява. Слънцето е изгрявало безброй пъти и продължава да изгрява. Следователно, и в бъдеще Христос много пъти ще слиза на земята. Всеки тълкува нещата свободно, но тия тълкувания трябва да се опитват. – Как ще се опитат? – По два начина. Дръжте цялата година в ума си мисълта, че Христос е дохождал само един път на земята и наблюдавайте, какво ще бъде състоянието ви. Другата година дръжте в ума си мисълта, че Христос е дохождал много пъти на земята и ще продължава да идва, и пак наблюдавайте състоянието си. Която мисъл даде по-добри плодове, тя е права. Кривите тълкувания и мисли са сковали обществото, поради което малко хора мислят, както трябва. Както в миналото, така и днес, хората мислят за всичко, но не и за истината, за същественото в живота.

Кое е същественото в живота? Свободата на човешкия дух. За да придобие тая свобода, човек трябва да изучава законите на живота. Само така той ще премахне ограниченията, които спъват неговия дух. Само така той ще възстанови своята вътрешна хармония. Вие слагате идеята за свободата на духа близо до сърцето си и я смесвате с мисълта за спасението си. Казвате: „Христос дойде на земята да спаси човечеството от греха“. Сега аз не говоря за вашето спасение, но за сеятеля. Аз вярвам, че вие сте между спасените, затова ви проповядвам, а на давещия се не се проповядва. Той се нуждае от спасение. Питат ме защо не проповядвам за спасението. Смешно е да проповядвам на спасения за спасение. Смешно е да проповядвам на давещия се за сеятеля. Ако може да схванете идеята за сеятеля, щяхте да знаете своето произхождение. Най-важното нещо за човека е неговото произхождение: да знае какъв е произходът му, отде е дошъл, какво е предназначението му в живота и в природата. Пътят, през който човек сега минава, е преходен.

Светът, в който живеем, е велико училище за обучаване на човешкия дух. Всички предмети, всички тела, всичко, което ни обикаля, това са пособия за великото училище. Тия пособия трябва да се изучават, защото в тях се крият Божествени идеи. Човек се ражда като малко, безпомощно дете. Майка му го къпе, храни, чисти, приспива, но то плаче, роптае, недоволно е от условията на живота. Докато е дете, човек е неморален, майка му го чисти по няколко пъти на ден. Като порасне, майка му го облича, дава му книжки и го праща на училище. Тук човек учи, придобива знания и започва да мисли, че е учен, културен и морален човек. Благодари на майка си, която постоянно те чисти. Ако не те чисти, смрад ще се разнася около тебе.

Сеятелят е тая Божествена майка, който слиза на земята да чисти и да сее възвишени и благородни семена в човешката душа. Аз не отричам сегашния живот със своите всекидневни прояви. В една или в друга форма, по един или друг начин, той трябва да се изживее. Важно е, в края на краищата, какво ще се придобие от тоя живот. Мнозина разсъждават леко и казват, като турчина: „Я ахт, я бахт!“ Това значи: „Да става, каквото ще!“ – Не е така. Само глупавият мисли така. Ако постъпваш разумно, никога няма да казваш „Я ахт, я бахт“.

„Излезе сеятелят да сее.“ Сеятелят дойде между хората да посее разумното слово и с това да подобри характера им. Интересно е противоречието, което се явява на тая притча. Защо сеятелят, който е бил толкова разумен, оставил едно семе да падне на пътя, друго – на камениста почва, трето – между тръните и четвърто – на добрата почва? – Това е неизбежно. Пътят представя физическия живот. Следователно, когато дойде сеятелят, някои зрънца непременно ще попаднат в неблагоприятни условия и ще изгният. Те ще поддържат физическото тяло на човека. Те ще подкрепят временния физически живот. Птиците иззобали зърната, които паднали на пътя. Значи птиците се възползвали от тях, а не човек. На съвременен език казано, енергията на житните зрънца се използвала в трудова повинност: за съграждане на къщи, улици, шосета, железници. Семето, паднало на пътя, дало подтик на птиците да работят. За другите семена, паднали на камениста почва и между тръните, Христос не казва нищо. Кой е използвал тия семена, не се знае. Аз уподобявам тръните на умствения живот на хората, защото умът е зает с разрешаване само на материални въпроси. Това семе може да поникне, да израсте, но пак не може да даде очаквания резултат. Вижте, колко определения дават учените, например, за понятието Бог. Едни Го определят като абсолютна величина, други – като Първоизточник на нещата. Най-после човек се обърква от понятия и казва: „Тоя въпрос ще се разреши в бъдеще. Философите не могат да го разрешат, че аз ли, простият човек, ще го разреша?“ Не уповавайте на философите. Не очаквайте от тях разрешаването на тая велика задача. Вашият ум сам трябва да я разреши.

И тъй, работете за развиване на ума си. Остане ли необработен, каквато идея попадне в него, непременно ще заглъхне. Възвишените идеи трябва да попаднат на добра почва, в добре подготвени умове. Иначе те ще дадат обратни резултати. Идеи, попаднали в необработени умове, създават култура, като сегашната: хората ще се обличат хубаво, ще колят кокошки, агънца и прасета; ще знаят, как да готвят, да консервират храна. Те ще секат горите, ще правят от дърветата дъски и греди, ще градят училища и черкви, ще учат, ще ходят в странство да се специализират, но няма да се домогнат до същественото. Тая култура е произлязла от семето, паднало между тръните. Целият свят е пълен с дъски и греди, с консервирани меса и риби. Виждаш един господин, добре облечен, влиза в една касапница или колбасница, поглежда жадно към закачения бут и си казва: „Да имам един такъв бут, ще разреша една от великите задачи на живота. После, да си пийна малко винце!“ Хапне си, пийне си и, ако е българин, ще каже: „Да живее България!“ Ако е англичанин, ще каже: „Да живее Англия!“ Обаче, бутът и чашката с вино не разрешават въпросите.

В това отношение хората приличат на един негърски проповедник, който говорел пред едно събрание на учени как Бог създал света и човека. Той казвал: „Бог направил човека от доброкачествена пръст, по образ и подобие свое, турил го на един плет да се суши, вдъхнал в ноздрите му дихание на живот и след три дни той станал жива душа“. Запитали го: „Кой направи плета?“ – „Това не е ваша работа.“ Някой от сегашните учени разрешава същия въпрос. Той казва, че човек е произлязъл от една клетка, която постепенно се развивала, докато се превърнала в човек, по образ и подобие на Бога. Три дни се сушил на плета, и най-после станал жива, разумна душа. Ако го питат, какви са законите, които регулират тия явления, той ще отговори: „Това не е ваша работа, не трябва да се занимавате с тоя въпрос“. Ученият спира дотук, по-нататък не се интересува. Семето, попаднало между тръните, създало тая култура, която отговаря на сегашното умствено развитие на човека.

„Едно семе паднало на камениста почва.“ Аз уподобявам тая почва на човешкото сърце – на окултен език казано – на астралния свят. Семето скоро изникнало, но скоро изсъхнало. Това виждаме и в сегашния живот на хората. Един пример: Събират се няколко души и образуват дружество „Духовна пробуда“. Веднага вестниците започват да пишат, че се образувало ново дружество с особена програма и дейност и поканва всички граждани да членуват в него. От дейността на това дружество зависи бъдещето на България. От ден на ден членовете се увеличават, плащат вноските си, развива се усилена дейност. Не се минават две–три години и животът на дружеството „Духовна пробуда“ заспива. Членовете му се разпръсват и гласът му вече не се чува.

Друг пример. Един момък се влюбил в една мома, запознал се с семейството ѝ, с нейните близки и роднини. Всички го канят, гощават го. Той носи на момата букети, подаръци, работата върви добре. По едно време момъкът започва да се отдръпва, не търси вече момата и никой не го кани на угощение. – Какво е станало? – Развалила се работата. Семето паднало на камениста почва. Момъкът и момата се опитали да образуват дружество за просвета на българския народ, но не успели да го просветят. „Едно семе паднало на добра почва и дало плод 100, 60, 30.“ Тоя процес е обратен на първите три. Числото 100 означава израстване на семето в човешкото сърце; числото 60 – израстване на семето в умствения свят на човека, а числото 30 – израстване на семето в причинния свят, т.е. в духовното тяло на човека. Казано е в Стария завет, че Бог ще отнеме каменното сърце на човека и ще го замести с ново, от плът. Върху новото сърце ще напише своя закон. Тогава всички хора, от малко до голямо, ще познаят Господа. Всички хора ще минат през тоя процес. Новото сърце няма да бъде от обикновена плът, но от материя, взета от ангелските светове – от най-фина материя. Сегашното сърце е минало през ръцете на учените, на лекарите. Колко пъти са го рязали, докато изучат устройството му! Клапите му често се развалят. Мнозина се оплакват от сърцебиене, от порок на сърцето и други. Новото сърце ще бъде винаги здраво, от него ще излиза живот. То ще бъде олтар, на който вечно ще гори Божественият огън. На тоя олтар ще се принасят в жертва най-възвишените идеали на човечеството. Когато семето падне на това сърце, то ще израсне скоро и ще даде плод.

И тъй, семето, което паднало на добрата почва, дало плод 100, 60 и 30. Като съберете числата 100+60+30=190. Като се съкрати това число на 19, ще се получи числото 10. Това значи: когато семето мине през физическия и духовния свят, ще влезе в Божествения. Също така всяка идея трябва да мине през тия светове. – Защо? – За да почерпи енергия за своето съществуване. Като мине през човешката душа, тя се превръща в чувство. Освен в чувство, идеята трябва да се превърне и в сила, т.е. да влезе в ума, за да придобие известна форма. Най-после, идеята трябва да влезе в причинния свят, да стане принцип. Както за развиване на всяка идея са необходими най-малко два елемента, така и за семето, посято в земята, са необходими два елемента: почва, която да му дава храна, и светлина, която да го възрасти. На рибите е потребна вода, на птиците – въздух. И човешката мисъл, за да се развива, също се нуждае от условия. За проява на човека, изобщо, са нужни още повече условия.

Казвам: Човек може да се прояви в своята пълнота, само когато съзнава, че Бог живее едновременно и в него, и в неговия ближен. Това ще съзнаеш, само когато си в мъчнотии и страдания. Ако търсиш Бога в охолството си, никога няма да Го намериш. Аз не говоря за тоя Господ, Който сегашните хора познават. Говоря за оня Господ, Който ви се открива, когато сте изоставени от всички хора, когато сте в противоречия, когато сте на смъртно легло. Само умиращият може да познае Бога. Само оня, който минава от смърт към живот, може да познае Бога. Да минеш от смърт към живот, това значи да се очистиш от всички стари разбирания и заблуждения. Смъртта казва: „Долу всякаква собственост!“ Тя лишава човека от здраве, имот, от всичко, което притежава на земята. Тя казва: „Само оня може да познае истинския Бог, който следва моите закони“. Не може да познае Бога оня, който мисли само за благоутробието си. Ще напълниш стомаха си с патици, кокошки, агънца и прасета и ще мислиш за Бога! Това е невъзможно. Това значи да натовариш колата си с нечистотии. Освободете се от всички нечистотии. Освободете се от лъжата. От нея помен не трябва да остане във вас. Умът ви трябва да се проникне абсолютно от идеята за Бога. Щом намерите Бога, вие ще се върнете отново в света, но вече като господари на себе си, като хора, които могат да помагат на слабите и страдащите.

Мнозина идат при мене и ми казват: „Ние се съмняваме в това, което ни говориш“. – Как няма да се съмнявате? Аз съм млад, красив момък. Влизам в дома ви и започна да се разговарям с жена ви и дъщеря ви. Вие започвате да се съмнявате, искате да се освободите от мене. Най-после ми казвате, че сте обещали да отидете някъде и ми предлагате да излезем заедно. Когато богатият иска да брои парите си, обича да бъде сам, никой да не го смущава. Каква култура е тая, която поддържа съмнението и подозрението? Иде сеятелят да премахне всички заблуждения, всички стари и изопачени разбирания. Птиците ще иззобат семето паднало на пътя. С други думи казано: Птиците небесни ще иззобат богатството, което хората са събирали от векове. Всичко старо ще се иззобе. Семето, паднало между тръните, ще заглъхне, а онова, което паднало на камениста почва, ще изсъхне. Всичко старо, несигурно и лъжливо трябва да изчезне. Ще дойде смъртта и ще го отнесе.

Иде вече нова епоха в живота – епохата на онова семе, което паднало на добрата почва. Човечеството се нуждае от нов строй, от нови реформи. При старите разбирания никакво развитие, никакъв напредък не може да се очаква. Човечеството е дошло вече до края на своето разбиране. Нов подтик е нужен. Както и да се завърти колелото на стария свят, нищо не може да го помръдне. Както и да кърпят старото, повече дупки ще се отворят. Сегашният свят е фалирал търговец, който постоянно кърпи къщата си, но тя все си тече: от едно място я закърпиш, от друго започне да тече. Ден след ден, година след година я кърпиш, докато най-после цялата къща рухне. Аз искам да бъдете свободни, да не поставяте преграда на своите мисли, чувства и действия. Мислете, чувствайте по свобода. Знайте, че всяко действие среща и противодействие. Ето защо, ако действията ви не са в хармония с природата, ще срещнете противодействия. – Защо идат противоречията? – Те са допуснати като условия за развитие. Без противоречия, без добро и зло, човешкият ум не може да се развива. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите доброто и злото като противодействащи сили в цялата природа; щяхте да видите как живеят съществата в ада и рая. Само така ще разбере човек и двата свята – адът и раят. Само така ще разбере той защо съществуват злото и доброто. Докато не разбере тия неща, той всякога ще се натъква на противоречия. Докато не разбереш законите на целокупния живот, всякога ще се натъкваш на противоречия.

Казваш: „Обичам Господа, готов съм на всички жертви за Него“. – Обичаш Господа, но като вземе мъжа ти при себе си, плачеш и роптаеш. Обичаш Господа, но като вземе дъщеря ти или сина ти, пак роптаеш. Нали вярваш в Него? Нали Го обичаш? Защо плачеш и роптаеш? Ето едно противоречие, което сам трябва да разрешиш. Щом плачеш, Бог казва на твоя близък: „Хайде, върни се на земята между своите близки. Ти не си за тоя свят“. Щом се върне на земята, всички се радват, че близкият им отново е между тях. Те казват: „Роди ни се детенце“. Обаче, това не е разрешение на задачата. Човекът на новата култура трябва да се радва еднакво и на смъртта, и на живота. Той трябва да се радва, и когато му се ражда дете, и когато умира. Това е геройство!

„Излезе сеятелят да сее.“ Всеки човек, като сеятеля, има задачи, които трябва да постигне. Задача на човешкия дух е да постигне свобода, знание и богатство. Знанието е сила, а богатството – условие за развитие. Богатството е почвата, а знанието е сбор от силите на природата, които съдействат за възрастване на семето.

Сега се обръщам към майките с въпроса: Какво правите, когато ви се роди дете? Наблюдавал съм как майката се радва на детенцето си. Тя го къпе, гали, потупва го по бузките, целува го, люлее го и му пее: „Дандури, дун-дири. Да станеш богат човек, да станеш богат търговец, силен мъж“. Какво ли не пожелава майката на детето си, но същественото забравя да му пожелае. Детето пораства, става голям търговец, но започва да лъже, да забогатее повече. Той става учен човек и започва да фабрикува отрови за унищожаване на хората. Става силен човек и започва да изнудва слабите. Майката знае само „дан-дури, дун-дури“, а после се чуди какъв човек излязъл. „Това ли очаквах?“ – казва тя. Каквото му пяла, такъв станал. Докато детето е малко, майката му припява каквото иска от него и го потупва по задницата. Не тупай детето си по задницата, но го пипай по главичката и кажи: „Да влязат в главата ти светлите Божествени мисли, да носиш светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя“. Тури ръката си на главичката на своето дете и кажи: „Да влязат, майка, в тебе благородните и възвишени Божествени чувства“. Някоя майка прегърне детето си, стисне го в обятията си, но с това тя развива в него егоизма. Тя казва: „Като хванеш някого, стисни го здраво, да вземеш и последните му сили“. Тя прави това подсъзнателно, но един ден вижда резултата на своята любов. И змията, като хване жертвата си, стиска я, докато счупи ребрата ѝ. Любов ли е това? Това не е за упрек. Разбирайте подтиците си. Майката се радва, че детето ѝ е здраво, но тя трябва да проникне дълбоко в душата му и там да посее истинските семена. Ако тя не сее в душата на детето, всяко посято от нея семе пада на камениста почва и изсъхва.

„Излезе сеятелят да сее.“ Тоя разумен сеятел разбирал законите на природата и предварително знаел, че три от неговите семена няма да паднат на добра почва, затова не очаквал нищо от тях. Само едно семе попаднало на добра почва и дало изобилно плод. Това семе е паднало в човешката душа. Следователно, отворете широко душите си за тоя сеятел, да посее във вас своите възвишени мисли и чувства. – Кой е сеятелят? – Божественото Начало в човека. Щом посее семената си във вас, вие ставате силни и започвате новия живот. Сега вие се чувствате слаби, немощни. – Защо? – Семето, което е попаднало на добрата почва, не е израсло още. Имате вяра, но не сте видели още резултатите ѝ. Имате любов, но и тя не се е проявила. Христос казва: „За създаването на човека има строго определени закони“. Когато детето се учи да чете, трябва да мине през всички правила. Когато някой изучава музика, трябва да знае правилата на музиката. Щом изучи правилата и законите на музиката и стане виден музикант, той има право да се изяви свободно, да даде израз на своята идея. Великият музикант е господар на себе си, той има простор и свобода в свиренето. Докато изучава нещата, човек е подчинен на законите и правилата. Щом ги изучи и стане майстор, той има право да ги изменя. Тогава идеята определя положението на нещата. Един е законът, който може да изменя всички закони. Това е законът на великата Божия Любов. И тогава, като казвам, че трябва да любите, имам предвид оня, който е завършил своето учение. Той е свободен, има широк замах в действията си. Той има право да изменя човешките закони и да изнесе идеята си в нова, завършена и съвършена форма.

Какво представя животът на сегашния човек? – Музикална пиеса. От човека зависи как ще изсвири тая пиеса, какво изпълнение и чувство ще внесе в нея. Който се е повдигнал над обикновените условия, лесно се справя с мъчнотиите си. Всяка мъчнотия е изпит, който трябва да се издържи. Мъжът, жената, децата, приятелите ви, семейството, обществото, това са изпитания, през които човек трябва да мине. Ако не се справи с тях, той ще бъде ограничен, не ще може да се прояви както иска. Това са закони, на които трябва да се подчиняваш. – Докога ще се подчинявам? – Докато разбереш закона на великата Любов и започнеш да му служиш. Когато майката се подчини на тоя закон и определи отношенията си към него, тя става господарка на временните човешки закони и се освобождава от ограниченията на живота.

Казвам: Сегашното общество не може да се оправи, докато хората не се научат да се подчиняват на вътрешните закони на живота. Ако един човек не се подчинява на тия закони, той може да развали работата на сто души, които им се подчиняват. Например, образува се едно дружество. След време в дружеството влезе един амбициозен, честолюбив човек. Пусне някаква интрига между членовете и, не се минава много време, дружеството се разваля. Тоя човек е неканен гост. Трябва да знаете как да постъпвате с неканените гости. Дяволът е неканен гост. Пазете се от него. Под „дявол“ разбирам кривите и лъжливи схващания на хората. Бъдете будни, да не се самоизлъгвате. Казваш: „Тоя човек е мой благодетел“. – Защо? – „Даде ми пари на заем, направи ми къща.“ – Ти още не знаеш доколко тоя човек е твой благодетел. Има два вида благодетели: единият взима кесията ти и я изпразва. Другият взима кесията ти и я пълни. Колкото пари ти е взел първият, толкова ти дава вторият. Кой от двамата е истински благодетел? – Вторият. Представи си, че друг човек взима празната ти кесия и я пълни с малки бомбички, които лесно експлодират. Срещне те друг, вземе кесията ти и я изпразва. Кой от двамата е истински благодетел? – Вторият. Значи има благодетели, които взимат от човека нещо; има благодетели, които дават. Важно е, и като даваш, и като взимаш нещо от човека, да го направиш щастлив. Никога не бих желал да наследя едно богатство, придобито по нечестен начин. Един милиардер англичанин в Африка, извикал зетя си – Стейд, да му каже, че ще го направи наследник на около 360 милиарда лева, наши пари. Стейд му отговорил: „Аз не ставам наследник на такова богатство“. Като разбрали, че се отказва от наследството, близките му го нарекли глупак. И българите биха го нарекли глупак. Не е глупав Стейд, той носи висока идея в себе си и на нея служи.

И тъй, докато хората не решат да изкарват прехраната си по честен начин, Божието благословение ще бъде далеч от тях. Бих предпочел да отида в една бедна къща, дето всичко е спечелено с честен труд, отколкото да отида в един богат дом, дето всичко е придобито на гърба на другите. Светът ще се оправи, когато хората се откажат от наследства придобити по нечестен начин. Казвате: „Да раздадем тия пари в името на Господа. Не е важно, как са спечелени“. – Не е така. Бог не се нуждае от крадените пари на хората, нито от къщите им, придобити чрез неправда. Единственото нещо, което иска Той, е да намери хора със светли умове и чисти сърца, готови за всякаква жертва. Сега, като говоря за жертвата, нямам предвид обикновената жертва, но оная готовност да се откажеш от всичко старо и нечисто, да се съединиш с Оня, Който те е създал; да служиш на Великия с всичкото си сърце, ум и душа. Думите на Христа: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“, означават: Ако не влезеш в общение с чистите духове, нямаш живот в себе си. Ако се храниш по тоя начин, ще влезеш във връзка с всички чисти и праведни души. Това значи да се самопожертваш. – „Как можем да се спасим?“ – Чрез жертвата. – „Как става това? Като напуснем света?“ – Не казвам, че трябва да излезете от света, защото в него ще срещнете благородни и неблагородни прояви, съществени и несъществени неща. Когато отделите благородното от неблагородното и същественото от несъщественото, ще научите много неща. Не казвам, че обществото е покварено, но в него има много ненужни нрави, обичаи и етикеции, които нямат отношение към високия морал. „Излезе сеятелят да сее.“ – Какво? – Новото семе, което носи радост и веселие за всички хора. Можеш ли да се радваш и веселиш, когато те оберат и останеш без пет пари в джоба си? Ако можеш, ти си голям герой. Можеш ли да проявиш геройството на александрийския светия? След като се подвизавал цели 20 години в духовния път, за да може някога да помага на хората, трябвало да мине през последното изкушение, което решавало съдбата му. Един ден, като се разхождал из гората, дълбоко замислен върху живота, неочаквано се натъкнал на едно гърне със злато. Пред него се открила дупка, в която светело златото, огряно от слънчевите лъчи. Закрил очи, да не гледа блясъка на златото, той подскочил и избягал далеч от него. Другарят му видял как подскочил той и се заинтересувал да разбере коя е причината за това. Приближил се към дупката и погледнал: гърне със злато! „Чудно нещо, си казал той, защо трябва да се бяга от златото?“ Навел се, взел гърнето със златото и веднага слязъл в Александрия да помисли как да го използва. След дълго размишление той решил да направи църкви, училища и болници. Казал си: „Ето, вложих златото в работа. Така ще се облагодетелстват много хора“. Като завършил делото си, той се обърнал към Господа с молба да му каже доволен ли е от неговата дейност. Бог изпратил един ангел да му отговори на молбата. Ангелът му казал: „Ако на едното блюдо на везните сложим всичко, което си направил със златото, то пак ще тежи по-малко от подскачането на твоя другар“.

Какво показва тоя пример? – Бъдете богат по ум и по сърце. Не се привързвай към външното богатство. Истинското богатство е в добродетелите на човека. Богат е само оня, който води чист и свет живот. Това се отнася както до отделния човек, така и до всеки народ. Благоденствието на един народ се определя от неговия духовен и морален живот. Това е истина, която трябва да се проповядва мълчаливо, без думи. Само животът може да я проповядва. Кога проповядва житото? – Когато се смели на брашно и влезе в стомаха като хляб. И плодовете проповядват мълчаливо. Всяка мълчалива проповед дава добри резултати. Ако искаш да проповядваш, проповядвай с живота си. Право учение е това, което се проповядва мълчаливо. Чистота и светост, ето истинската проповед. – „Могат ли чистотата и светостта да проповядват?“ – Могат. Това е единствената сила, която не опетнява сърцето и ума на човека. Наруши ли чистотата и светостта на душата си, човек сам се опорочава. Вън от него никаква сила не може да го опетни. – „Много строго казано. Строг морал!“ – Това е закон, а не морал. От почвата зависи и плодът на посятото семе. Каквито са условията за плодовете, които зреят у вас, такива ще бъдат и вашите добродетели. „Едно семе паднало на добра почва и дало изобилно плод.“ Ако животът ви е егоистичен, и плодовете му ще бъдат като него. Тоя живот е подобен на семето, паднало на пътя. Алчният живот е подобен на семето, паднало на камениста почва и между тръните. Казваш: „Аз вярвам в Бога, готов съм да направя всичко за Него“. – „Да те опитам ли?“ – „Опитай ме, готов съм на всичко.“ Без да очаква аз му написвам едно писмо, в което подхвърлям една обидна дума. Той чете писмото, захвърля го настрана и казва: „Не вярвам вече нито в Бога, нито в учението на тоя човек“. Казвам му: Не си герой, приятелю, много бързо действаш. С писмото си аз исках да ти кажа: Дай кесията си! Той дава кесията си, а не знае какво ще правя. Аз искам да я напълня, но той се съмнява и веднага се отказва и от Бога, и от учението. Такива примери имам много. Казваш: „Понеже съм патил, затова не вярвам на хората“. – Патил си, но не си страдал. Който е страдал много, той е мек и благороден. Без страдания не можеш да придобиеш нито мекота, нито благородство. Казват за някого, че е учен. – Учен е, защото е учил много. Ако не беше учил, щеше да стане прост и невежа. Без работа нищо не се придобива.

Мнозина цитират стиха: „Когато дойде Духът, Той ще ни научи на всичко“. – Как ще дойде Духът? Ти мислиш, че като махнеш с една пръчица нагоре-надолу, всичко ще се нареди. Ще кажеш: „Aller – passer – хоп!“ Като вземеш тояжката ще махнеш във въздуха и ще преместиш планини! Ще махнеш с пръчицата и ще оправиш България. – Как ще оправиш България? Със затвори и бесилки? Тоя виновен, оня виновен, хайде на бесилката! Има ли нещо гениално в това?

Във Варна, преди Митхад Паша, имало един валия, който издал заповед да насадят Варненския и Силистренския окръзи с плодни дървета. Заповедта била изпълнена. Дърветата израснали, започнали да дават плодове. Забелязали, че много от плодовете постепенно липсвали – някой ги крадял. Сложили един пазач да следи кой краде – плодовете липсвали още повече. Сложили двама пазачи – плодовете липсвали постоянно. Значи и двамата крадели. Съобщили на валията, че стават кражби на плодове. Той издал закон: „Който се улови в кражба на плодове, да бъде обесен!“ Един горещ летен ден, минавал един турчин покрай плодните градини и, понеже времето било много задушно, той спрял с колата си под едно дърво и задрямал. Воловете, като се бранели от мухите, махали с главите и опашките си и закачили една круша, която паднала на земята. Един от воловете я изял. Веднага съобщили на валията за станалата кражба. Той заповядал да затворят турчина, а воловете да обесят. Оправи ли се по тоя начин турската държава? – Не се оправи. Време е вече да се пробуди съзнанието ви, да стане коренна промяна във вас, че като дойде сеятелят да отворите душите си за Неговото семе.

„Всичко изпитвайте, доброто дръжте.“ Не е позволено на ученика да се съмнява. Той трябва да проверява нещата. Новото учение е учение на опита. То не се занимава с въпросите има ли душа, или не; съществува ли Бог, или не съществува. Той не се занимава с въпроса ще се оправи ли светът. Ние знаем положително, че Бог съществува, че човек има душа, че светът е оправен. Само хората се оправят мъчно по причина на тяхното своенравие. Ще кажете, че това са твърдения, които трябва да се докажат. – Така е, за вас това са неразбрани неща. Съществува един свят, дето животът е неограничен. Там смърт не съществува. Там се проявява човешката душа в своята безграничност и безсмъртие. Съществата, които населяват оня свят, са крайно разумни. Животът им се излива в музикални тонове. Който иска, може да отиде на оня свят. – Как? – Като пости девет пъти по 40 дни, в продължение на 20 години. Като се върне от оня свят, той ще разказва, какво е видял. Който е герой, нека пости. Той ще отиде на оня свят и ще го види. Който не е герой, да не пости. Той ще си живее на земята, ще ражда деца, ще яде и пие, ще се облича хубаво. Ако постиш, трябва да спазваш законите на поста. Да постиш не значи да гладуваш и да се мъчиш. Ако си гладен, не пости. Само ситият може да пости. Като се нахрани веднъж, храната да му държи топло цели 40 дни. На небето ще отидеш сит, без никакъв багаж. Един ден всички ще влезете в другия свят, но затова трябва да олекнете. Частната собственост ще оставите на земята; ще я предадете на оня, който ще ви замести. Щом се готвите за небето, трябва да дадете пример на човечеството, да носите със себе си само Божествените семена на сеятеля и, дето минете, да ги сеете. Като израснат, семената ще внесат в хората необходимата енергия за новия живот.

„Излезе сеятелят да сее.“ За да се разбере сеятеля, трябва да имате просветен ум, просветено сърце и просветена воля. Затова новото учение мъчно се разбира. Мнозина от вас сте като болния, чиято кръв е нечиста. Каквото и да му се говори, той мъчно разбира, боли го цялото тяло, нищо не може да го утеши. Извадете нечистотиите от кръвта му и вижте как ще почне да разбира. И на вас казвам: Очистете кръвта си! Тя трябва да бъде чиста. Това значи: изменете начина на живота си. Не казвам, че трябва да напуснете света и да отидете по горите. Ние не се нуждаем от калугери и постници. Те имаха значение в миналото. Тогава те са живели в горите, обикаляли са дърветата, плачели, молели се, но дърветата не им отговаряли. Животните – мечки, вълци, тигри ги обикаляли и живеели като тях. Днес в горите няма място за постници и светии. Те трябва да отидат между хората, сред мечки, вълци и тигри. Казвате, че не искате да се занимавате с хората. Тогава как се занимавате с опитомяването на различни животни?

Сега вие сте във втората фаза на живота, при големите разочарования. Някой казва: „Искам да отида в гората, да се скрия от хората, никой да не ме вижда. Ще отида, дето ми видят очите!“ Геройство е да живееш в големия град при всички мъчнотии и противоречия. Вчера дойде един проповедник – селянин, който се оплакваше, че ходил да говори на свещениците, но никой не искал да го чуе; дошъл между нас, и тук не искат да го слушат. Питам: Как ще го слушат? Той казва, че бил Йоан Кръстител, имал тяло, но глава нямал. Поканихме го да се нахрани с нас, но той отказа: имал корем, а глава нямал. На другия ден пак дойде и казва: „Всички трябва да се разкаете“. – Как ще се разкаят, когато той няма глава? Както виждате, ясно е защо никой не иска да слуша проповедите на тоя човек. Това е тщеславен човек, на когото тщеславието се вижда и през скъсаните дрехи. Ние не се нуждаем от ексцентрични хора. Ние не позволяваме никакви лъжи, никакви преувеличения. Всичко трябва да се подлага на опит. Някои религиозни казват, че са избранници. Как познавате, кой е избранник? Има ли глава, която да мисли право? Главата има отношение към Мъдростта. Да казваш, че имаш тяло, а глава нямаш, това показва, че живееш физически, а Мъдрост нямаш. Тоя проповедник ме пита защо страда. – Щом греши, непременно ще страда. Той се обърна към изток, после към юг, към запад, наведе се към земята, целуна я и си отиде. Ще кажете, че Духът живее в него. – Нищо не живее в него. Той дал място на един глупав дух в себе си, който няма глава, т.е. няма никаква мисъл, никакво убеждение. Като влязъл в него, тоя дух се възгордял и казва: „Слушайте ме, какво говоря“. – Как ще го слушат, като няма глава? Само един сеятел съществува – Бог. Само един разумен принцип прониква цялата вселена и всички човешки души.

Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Оня, Който ме е проводил“. Той е великото, невидимото, цялото небе. Под „небе“ разбираме безграничното, необятното. Като дойде Духът, не казвайте, че сте без глава и душа. Преди години срещнах една религиозна жена, която казваше, че няма сърце. Питам: Какво трябва да се мисли за религиозните хора, ако един от тях казва, че нямал глава, друг – нямал сърце, трети – нямал стомах. Светските хора ще кажат, че това са побъркани глави. Те казват за себе си: „Ние си имаме и глава, и сърце, и стомах“. Светският човек казва: „Че имам сърце, познавам по пулса, който бие; че имам стомах, познавам по храната, която влиза в него; че имам глава, познавам по сметките, които правя. Отвори касата си пред мене, да видиш, как ще постъпя“. Религиозният казва: „Не съм изучавал изкуството да изпразвам касите на хората. Обаче, зная как се пълнят празните каси“. Проявите на религиозния човек са точно обратни на проявите на светския.

Казвам: Религиозните хора трябва да се пазят от заблуждения. – Отде знаеш, че имат заблуждения? – Виждам ги, напипвам ги. Аз напипвам такива неща, които другите хора не могат – чувствителен съм. Например, дойде някой при мене; мисли, че е сам, но аз виждам, че десетина идат с него заедно, придружават го. Той седне, а те се наредят около него и започват да ми говорят. Те започват да ме ласкаят: „Ти си учен, свет човек, Божественият дух е в тебе, ти можеш да направиш много неща“. Аз мълча, нищо не отговарям, но си мисля: Ето една лъжа. Казвам си: Колко хора има като мене в света! Като се изредят всички да ми говорят, аз ги питам: Мога ли да ви бъда полезен в нещо? Кесията ви празна ли е? Ако е празна, извадете я да ви я напълня. Ако не напълня кесията ви, зная какво мнение ще имате за мене. Колкото и да ме ласкаят, аз не се лъжа. – Защо? – Защото ако днес ме вдигат горе, утре ще ме смъкнат; ако днес ме целуват, утре ще ме плюят. Предпочитам да ходя гол и бос, но да говоря истината, отколкото да лаская хората. Никого не лаская, но и не се поддавам на ласките на хората. Един ден дойде при мене една госпожица, която имаше страдания от любовен характер. Тя ме запита: „Ти страдал ли си?“ – Страдал съм. – „Значи и ти си страдал! Тогава ще се разберем.“ – Да, но между моите страдания и твоите има голяма разлика. Начинът, по който аз и тя страдаме, пак се различава. Като дойде страданието при мене, аз го посрещна учтиво, нагостя го, разговарям се с него и го поканя и друг път да ме посети. А ти бягаш от страданието, гониш го. – „Ти си голям философ тогава.“ – Не се изисква голяма философия, това е обикновена мъдрост. Посрещни страданието любезно и го нагости. Гледай на страданието като на живо нещо и бъди благодарен, че те е посетило. Наистина, всяко страдание се дължи на едно живо същество. Кой може да ти причини страдание? – Жената, мъжът, децата или приятелите ти. Те не са ли живи същества? Значи зад всяко страдание се крие едно живо, интелигентно същество. Умрелите не могат да причиняват болки и страдания на никого. Като дойде страданието при мене, аз го питам: Какво има, приятелю? Искаш ли нещо? Ето, аз ти давам половината си богатство. Доволен ли си? – „Не съм доволен.“ – Давам ти три четвърти от богатството си. Доволен ли си? – „Още не съм доволен.“ – Давам ти цялото си богатство. Доволен ли си? – „Доволен съм.“ – Сбогом! Оставям те свой наследник. Казвате: „Ето един глупак!“ – И вие сте такива глупаци. Когато оставяте наследството си на вашия син или дъщеря, не постъпвате ли глупаво? – „Това е в реда на нещата. Това е благородна постъпка.“ – Прави сте, но когато почнете да се отнасяте и към страданията като бащи и майки, вие ще бъдете в правия път. Новото учение иска герои. И боси да сте, но да бъдете честни и справедливи. Предпочитам да ходя бос, отколкото да одера кожата на един вол; предпочитам да бъда гладен, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертва. Това значи да имате свобода на действие. Това значи да дойде сеятелят на новото семе у вас. Какво става днес в света? Един създава нещо, друг го разваля. Така постъпват и с мене: аз градя, други правят опит да развалят, но не успяват. Това дело е основано на един велик закон. Който се опита да го събори, ще си счупи главата. Цял свят да се опълчи срещу него, няма да го събори. По скоро той ще се разруши, отколкото да развали това велико Божествено дело. То се сее навсякъде, между всички общества и народи. Какво предстои да стане, ще видите след десетина години. Не казвам какво ще стане, какво ще видите, но казвам, както турците: „И който влезе вътре, ще се разкайва; и който не влезе, ще се разкайва“.

Освободете се от заблужденията, от всички връзки, които ви спъват, и служете на Бога. Приемете в себе си живото Христово семе. То е посадено още преди две хиляди години. Някои семена паднаха в църквата, но не изникнаха. Църквата не разбра Христовото учение. Чудя се на църквата, която мисли, че разбира Христа. Светските хора, които прилагат трудовата повинност, разбират повече Христовото учение, отколкото ония, които минават за християни. В Англия мнозина разбраха, че не трябва да има частна собственост. Тоя възглед трябваше да приложи и църквата, но той се възприе от хора, които са далеч от Христа. Затова Христос казва, че Синовете Божии ще бъдат изпъдени във външната тъмнина, а тия, които са вън, ще влязат в светлината. Днес Бог призовава тия хора. Необрязаните ще приложат това велико учение. То носи свобода за всички хора, за всички домове и общества. И ние искаме свобода за всички живи същества. Доста това иго! Не ни трябват вече владици и попове. Ние се нуждаем от братя и сестри, от майки и бащи, от учители да ни учат.

Желая на всички да бъдете майки и бащи, братя и сестри, учители и наставници, за да освободите духа си от робството. Това проповядва великото учение. – „Какво се иска от нас? Да се повдигаме ли?“ – Да бъдете готови за всякаква жертва за Бога. Това е учението, което Христос носи за цялото човечество. Той казва, че ще изкорени всички затвори и бесилки до дъно. Няма връщане назад. В новия живот ще царува Божията Правда, великата хармония и радост за всички души. Ония, които казват, че всичко ще се върне назад, са на крив път. Старото отмина, не може да се върне назад.

И тъй, ако хората приемат Христовото учение доброволно, Христос ще дойде между тях с мир и любов. Ако не Го приемат доброволно, цялата култура ще мине седем пъти през огън, но ще се пречисти и обнови. Огнена вълна ще мине през умовете на всички хора, но ще ги изправи. Няма да остане човек, който да мисли криво. Тогава хората няма да се питат кой какъв е, но ще се питат: „Можеш ли да проявиш Любовта в сърцето си, като стремеж, като чувство, като сила и като принцип?“ Само така хората могат да си подадат ръка. Само по този начин могат да се разберат. Тогава младите ще бъдат млади, старите – стари. Младите ще се проявяват, а старите ще се жертват. Старите ще приготвят условията за новата култура, а младите ще бъдат носители на новото. Когато казвам, че бъдещето е на младите, подразбирам, че те носят зародишите на бъдещите семена, а старите са почвата за тия семена. В новата култура и стари, и млади ще се срещнат. В новата култура няма да има стари хора, с побелели глави и с бръчки на лицата. Всички ще бъдат млади, на 30 години. Косата побелява от противоречия. Когато белият и черният цвят са естествени, те са на мястото си. Сегашните хора минават един неестествен живот, безпокоят се за нищо и никакво; те мислят, че са направили много нещо, а в същност, нищо не са направили. Мнозина мислят, че са дошли до положението на Христа. Могат ли те да носят кръста си като Христа? Той казва: „Вземи кръста си и тръгни след мене!“ Казваш: „Ще тръгна с Христа, но не мога да нося кръста си на гръб. Трябва ми каруца“. – Ако вървиш след Христа, пеш ще ходиш. Млади и стари, които носят кръста си и вървят след Христа, трябва да пеят и да се веселят. Какво правят сегашните хора? Те окачват кръстовете си на врата със златна верижка, слагат ръцете си на благоутробието, вдигат глава и тръгват смело в живота. Кръстът е учение на ума, на сърцето и на волята, а грехът е най-голямото робство. – „Защо дойде Христос на земята?“ – За да се пожертва за хората и да ги освободи от греха. Носете тая мисъл в умовете си и не питайте ще дойде ли Христос втори път на земята. Христос е дошъл вече. Сложете кръста на рамото си, отречете се от света и кажете: „Готови сме да работим за Христа!“ Много хора казват, че са готови, но ако още днес ги повикат да работят за Христа, не зная колко от тях ще се отзоват на тая покана. Всички да се откажете за мене е безразлично. Аз ще свърша работата на всички. Аз съм силен, колкото всички заедно. Ще прекопая, ще изора земята, ще посея семената и после ще ви поканя и ще кажа: Вие, благородни последователи на Христа, елате да опитате плодовете! Ако решите да работим заедно, още по-добре. Бог е в сила да направи от тия камъни чада Аврамови. И тъй, всеки от вас е фактор. Всеки е силен, може да върши Божията воля. Не се подценявайте. Когато Бог е във вас, всичко може да направите, но без Него нищо не се постига. Когато Бог е във вас, умовете ви ще бъдат пълни с велики идеи, нищо няма да ви обезсърчава. Оня, в когото Бог живее, приема страданието с радост. Той се разговаря с него, гощава го и след това го поканва пак да го посети. Това е идеалът, към който всички трябва да се стремим. Като се работи по Божествените правила, ще се създаде такова общество, което никога няма да се разруши. Време е вече да ликвидирате със стария живот, със старите си разбирания и морал. Откажете се от всякаква измама и лъжа, от всякакво съмнение и насилие. „Излезе сеятелят да сее.“ И днес тоя сеятел върви и сее. Едно от семената му падна на добра почва и даде: едно 100, друго 60 и трето – 30 зърна. Ако умовете и сърцата ви са отворени, ще чуете гласа на ангелите, които пеят: „Днес се възцарява Господ в света! Елате, благословени от Отца моего, и наследете Царството Му, приготвено за вас в началото на създанието!“

Беседа от Учителя, държана на 27 март 1921 г. в София

Сѣятельтъ

Най-често използвани думи в беседата: всички, има, хора, казва, може, един, дойде, земя, всичко, почва, човек, аз, света, живот, сърце, култура, мене, учение ,

 Неделни беседи , София, 27 Март 1921г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„И говори имъ много съ притчи и казваше: Ето излѣзе сѣятельтъ да сѣе.“ (Матея, гл.13; ст.З)

Въ тази притча има два сѫществени елемента: сѣятельтъ и сѣмето. Христосъ обяснилъ отчасти тази притча, а дълбокия ѝ смисълъ оставилъ неразкритъ. Съврѣменнитѣ хора замѣнятъ думата „сѣятель“ съ думата „култура“. Сѣенето е едно възвишено състояние на активность въ човѣшкия духъ. Прѣди да излѣзе сѣятельтъ да сѣе, има извѣстни процеси, които прѣдшествуватъ сѣенето. Земята трѣбва прѣдварително да е добрѣ изорана и слѣдъ това да се посѣе сѣмето въ нея. Никога не може да се посѣе, да се култивира една култура или каква и да е идея, докато земята не се изоре.

Ако прѣведете думата „земя“, въ правилната ѝ форма, ще имате едно правилно разбиране върху нѣщата. Земята, въ дадения случай, означава човѣка. И тъй, прѣди да дойде сѣятельтъ, ще се вземе плуга съ черясото и ще прѣобърнатъ земята, ще я разоратъ, съ което ще развалятъ нейното първоначално положение, нейната красота. На съврѣмененъ езикъ казано: ще се създаде врѣменна анархия. И съврѣменното общество, въ което има упадъкъ, азъ казвамъ, че въ него има врѣменно анархия. Ако слушате съврѣменнитѣ моралисти, тѣ казватъ, че се забѣлѣзва единъ упадъкъ въ нравитѣ, обичая и морала на обществото. Защо, нима обществото по-рано е било по-морално, отколкото сега? Ни най-малко. Не трѣбва да се лъжете отъ външностьта на нѣщата.

Ако една мома към 21-та си година е най-красива, а то като стане жена на възрасть 40–50 години и погрознѣе, съ това по-малко културна ли става? Азъ намирамъ много пѫти между по-грознитѣ хора по-културни, отколкото между красивитѣ. Тъй че да мислимъ, какво едно общество е културно само по това, че привидно живѣе въ миръ и съгласие, това е заблуждение. Въ това заблуждение само 50% е вѣрно. Красотата на момата е изразъ на една прѣдшествуваща култура. Когато момата стане най-красива, това показва, че тя е узрѣла вече и предстои да я поженятъ, слѣдъ което ще погрознѣе. Така е и съ нивата. Слѣдователно, красотата е признакъ на култура, която е узрѣла вече, дава плодъ и ние се радваме на тази култура. А старитѣ хора наново трѣбва да се оратъ, прѣзъ тѣхъ отново трѣбва да мине Божествениятъ плугъ, за да станатъ за въ бѫдеще красиви.

И тъй младостьта прѣдставя култура, която е достигнала своята най-висока точка на зрѣлость, а старостьта прѣдставя приготовления за бѫдеща култура. Ако сте стари, трѣбва да се молите да мине дълбоко прѣзъ васъ, прѣзъ вашитѣ бразди Божествениятъ плугъ, та като дойде сѣятельтъ, да намѣри подготвена, добра почва за сѣене. Всѣки очаква този сѣятель, той е идеала на нашия животъ. Той е Божествения елементъ, който иде да подигне човѣшката душа отъ нейното заспало състояние. Ако сѣятельтъ не дойде да хвърли сѣмето си, душата остава безплодна. Съ други думи: ако сѣятельтъ не дойде да хвърли своето сѣме, земята ще остане безплодна, а безплодната земя е пустиня.

Този сѣятель е идвалъ много пѫти въ свѣта. Нѣкои казватъ, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть на земята. Не, Христосъ е идвалъ много пѫти на земята, обаче, едно отъ Неговитѣ прѣбивания тукъ, е било много нещастно. Разпнали сѫ го на кръстъ и затова сѫ го оповѣстили за знание на цѣлъ свѣтъ. И съврѣменнитѣ богослови твърдятъ, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть. Това значи да говоримъ, че слънцето е изгрѣло само единъ пѫть и повече не се повторило изгрѣването му. Не, слънцето е изгрѣвало милиони, милиони пѫти и за въ бѫдеще много пѫти ще изгрѣва. Ние тълкуваме работитѣ свободни и всѣки може да постави тѣзи тълкования на опитъ. Вие може да поставите тѣзи тълкувания въ слѣднитѣ двѣ форми: поставете прѣзъ цѣлата година въ ума си мисъльта, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть на земята и наблюдавайте какво ще бѫде вашето състояние. И втора форма: поставете въ ума си мисъльта, че Христосъ е идвалъ много пѫти и наблюдавайте състоянието си. Отъ двѣтѣ тия мисли, която даде най-добри резултати, тя е правата мисъль.

Съврѣменнитѣ криви идеи, криви тълкувания сѫ сковали обществото и днесъ хората не мислятъ. Както въ миналото, така и днесъ, тѣ се занимаватъ съ всичко, но не и съ самата истина, съ сѫщественото въ живота. Сѫщественото въ живота, това е свободата на човѣшкия духъ. Човѣкъ трѣбва да изучи законитѣ и да прѣмахне всички ограничения, които сѫществуватъ въ природата по отношение на неговия духъ и отъ тѣхъ да образува една стройна хармония. Вие взимате тази идея близо до сърцето си, но я смѣсвате съ мисъльта, че Христосъ е дошълъ на земята да изкупи, да спаси свѣта, всички хора отъ грѣха. Азъ не говоря за спасение, а за сѣятеля. Азъ вѣрвамъ, че вие сте между спасенитѣ и затова ви проповѣдвамъ, а на хора, които се давятъ не проповѣдвамъ. Нѣкои ме питатъ, защо не проповѣдвамъ за спасение. Ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ спасение на спасени хора; ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ за сѣятеля на хора, които се давятъ. Ако бихте схванали идеята на този сѣятель, щѣхте да знаете вашето произхождение. Най-важното въ живота е произхождението на човѣка, отдѣ иде човѣшкиятъ духъ, каква е неговата задача въ природата и т.н. Това, което виждаме сега въ свѣта, то е едно прѣходно състояние.

Съврѣменниятъ свѣтъ е едно велико училище за обучение на човѣшкия духъ. Всички прѣдмети, вещи, всички сѫщества, които заобикалятъ човѣка, сѫ пособия на това велико училище. Човѣкъ трѣбва да изучи сѫщностьта на тѣзи идеи, защото тѣ съставляватъ извѣстни Божествени идеи. Да кажемъ, че сте малко дѣте, вие въ това положение сте безпомощенъ. Майка ви ви държи на рѫцѣтѣ си, кърми ви, но вие плачете, протестирате, че условията въ живота сѫ лоши, че не ви даватъ на врѣме храна, вършите неморални работи, а майка ви постоянно ви чисти. Пораснете, пращатъ ви въ училище да се учите. Добрѣ облѣченъ, хубаво нахраненъ, вие учите въ училището и си мислите, че сте ученъ, културенъ, мораленъ човѣкъ. Благодарете на вашата майка, която постоянно ви чисти. Ако бѣше ви оставила въ първоначалното състояние и не ви чистеше, щѣше да се дига смрадъ наоколо ви. Слѣдователно, сѣятельтъ е майката, която идва въ свѣта да сѣе най-възвишеното и благородното въ човѣшката душа.

Азъ не отричамъ живота съ неговитѣ подробности и тѣ си иматъ смисълъ. Този животъ трѣбва да се изживѣе въ каква и да е форма, но важното е какво ще се придобие въ края на краищата. Съврѣменнитѣ хора разсѫждаватъ като турцитѣ: „Я джафтъ – я бафтъ“. Това на български прѣведено значи: „Да става каквото ще.“ Така мислятъ само глупавитѣ хора. Ако си постѫпилъ разумно, нѣма да казвашъ „я джафтъ – я бафтъ“, но ако постѫпвашъ неразумно, ще казвашъ „я джафтъ – я бафтъ“,

И тъй, този сѣятель е дошълъ между хората, за да посѣе Разумното слово и съ това да измѣни характера имъ. Интересни сѫ противорѣчията, които ни навежда притчата, а именно: защо, като е сѣяль този разуменъ сѣятель сѣмената си, оставилъ едно отъ тѣхъ да падне на пѫтя, друго – на камениста почва, трето между трънетѣ и четвърто на добра почва? Защо този разуменъ сѣятель е билъ толкова невнимателенъ? Това е една неизбѣжность вѫтрѣ въ човѣшкия животъ. Пѫтьтъ, това е физическия животъ. Слѣдователно, когато дойде сѣятельтъ, нѣкои отъ неговитѣ зърна ще паднатъ на неблагоприятни условия за израстване и съ това ще служатъ за подкрѣпа на физическото тѣло, на физическия животъ. Птицитѣ небесни дошли и озобали това зърно, което паднало на пѫтя – значи тѣ се възползували отъ него, а не самия човѣкъ. На съврѣмененъ езикъ казано, тази енергия се иждивила въ една трудова повинность, за направа на кѫщи, шосета, желѣзници. Това сѣме дало потикъ на птицитѣ да работятъ, тѣ направили този пѫть. Другото сѣме паднало между трънетѣ. Христосъ не дава обяснение на какво съотвѣтствува това сѣме. Азъ уподобявамъ трънетѣ на умствения свѣтъ у човѣка, който свѣтъ е заетъ съ разрѣшаване само на материални въпроси. Това слово, като поникне, като израстне, пакъ не може да даде резултати, каквито очакваме. Напримѣръ съврѣменнитѣ философи по какъвъ ли не начинъ опрѣдѣлятъ що е Богъ. Едни отъ тѣхъ казватъ, че Богъ е абсолютенъ, а други Го опрѣдѣлятъ по другъ начинъ, докато човѣкъ се забърка и каже: „Този въпросъ ще го оставя да се разрѣшава за въ бѫдеще. Философитѣ не могатъ да го разрѣшатъ, та азъ ли простиятъ човѣкъ ще го разрѣша?“ Не очаквайте философитѣ да рѣшатъ такава важна задача, която вашиятъ духъ трѣбва да разрѣши.

Слѣдователно, всѣка идея, която попадне въ единъ неподготвенъ умъ, ще заглъхне, нѣма да се развие. Всички възвишени идеи трѣбва да паднатъ въ единъ обработенъ умъ, иначе ще даватъ обратни резултати. Какво ще се роди отъ тази идея въ единъ неподготвенъ умъ? Ще имаме култура като сегашната. Хората ще се обличатъ хубаво, ще знаятъ какъ да колятъ кокошки, агнета и прасенца, какъ да ги готвятъ, какъ да ги консервиратъ, ще иматъ хубави училища, ще ходятъ въ странство да се специализиратъ, ще се учатъ какъ да рѣжатъ греди. Това е дало словото, сѣмето, което е паднало между трънетѣ. Сега цѣлъ свѣтъ е пъленъ съ греди, консерви, карначета, жамбони и т.н. Видишъ нѣкой отъ умнитѣ господа, влѣзе въ нѣкоя касапница или колбасница, види единъ закаченъ жамбонъ, въодушевлява се и казва: „Като влѣзе този бутъ въ мене, азъ ще разрѣша една велика задача“. Като влѣзе бутътъ въ него, казва си: „Ехъ да има сега едно шише винце, че да си похапна още нѣщо слѣдъ него!“. Похапне си, попийне си и ако е българинъ, казва: „Да живѣе България!“ Ако е англичанинъ казва: „Да живѣе Англия!“ Съ нашитѣ разсѫждения, ние мязаме на онзи негърски проповѣдникъ, който прѣдъ една учена публика, развивалъ дълбокъ въпросъ за състоянието на човѣшката душа и сътворението на човѣка. Казвалъ имъ, че Господь направилъ човѣка отъ една красива пръсть по образъ и подобие свое, турилъ го на единъ плетъ да се суши въ продължение на три дни и слѣдъ това му вдъхналъ прѣзъ ноздритѣ животъ и дихание. Запитали го: „Ами кой направи плета?“ – „Това не е ваша работа!“

Сега съврѣменнитѣ хора разрѣшаватъ какъ човѣкъ се развилъ отъ единъ малъкъ микробъ, какъ е попадналъ на земята, какъ го сушили на плета и оживѣлъ. Като ги запитатъ за законитѣ, които регулиратъ тѣзи явления, казватъ: „Това не е ваша работа, това не може да го знаете“. Разсѫжденията спиратъ до тукъ. И тъй, сѣмето паднало между трънетѣ, съотвѣтствува на низшето ментално поле,

Третото сѣме паднало на камениста почва. Азъ уподобявамъ тази почва на човѣшкото сърце, т.е. на астралното поле.

Сѣмето изникнало, но като не било дълбоко заровено, скоро изсъхнало, нѣмало дълбока почва. Това състояние сѫществува и сега. Ще ви приведа примѣръ. Въ съврѣменното общество се образува едно дружество. Вѣстницитѣ започватъ да пишатъ: „Дружеството “Духовна пробуда„ съ такава и такава програма на дѣйность приканва всички българи да се запишатъ за членове, защото само чрѣзъ принципитѣ на това дружество ще се обнови България“. Започватъ да внасятъ членскитѣ си вноски, усилена работа се вижда. Не минаватъ, обаче и 2–3 години, като се пробуди това дружество, скоро заспива. Другъ примѣръ: момъкъ иска да се жени. Запознае се съ сѣмейството на нѣкоя мома, канятъ го день–два наредъ, носи той букети, подаръци, но по едно врѣме започва да се отдръпва. Защо? – Развали се нѣщо работата. Казвамъ, сѣмето е паднало на камениста почва. И момъкътъ и момата създали дружество за просвѣщаване на българския народъ. Четвъртото сѣме паднало на добра почва и дало 100, 60 и 30. Тукъ процесътъ е обратенъ. Числото 100 показва най-добритѣ условия въ сърцето на човѣка; числото 60 – висшето поле на менталния свѣтъ, а 30 – причинното или чисто духовното тѣло на човѣка.

Въ стария завѣтъ се казва, че Господь ще направи сърце отъ плъть у човѣка, върху него ще напише законитѣ си и ще го познаятъ отъ мало до голѣмо. Това е състояние, което хората ще прѣживѣятъ сега въ свѣта. Новото сърце нѣма да бѫде отъ плъть като сегашната да грѣши, а ще бѫде материя, взета отъ ангелскитѣ свѣтове. Това сърце ще бѫде скѫпоцѣнно. Сегашното сърце го знаемъ, лѣкаритѣ сѫ го рѣзали много пѫти, много сѫ го проучвали, но неговитѣ клапи се развалятъ често, въ него се явява сърцебиене, порокъ на сърцето и т.н. Новото сърце ще бѫде живо, то ще бѫде олтарь, върху който вѣчно ще гори Божественъ огънь и върху него ще се прѣнасятъ най-възвишенитѣ идеали на човѣчеството. Сѣмето, като падне въ такова сърце, ще се разрасти.

И тъй, едно дало 100, друго 60, а трето 30. Като съберете всички сѣмена, ще получите числото 190. Като го съкратите, ще получите пакъ числото 10, т.е. сѣмето, като мине прѣзъ тритѣ фази ще влѣзе въ чисто Божествения свѣтъ.

И тъй въ всѣка идея трѣбва да има съзнателенъ стремежъ, трѣбва да мине прѣзъ четири фази. Идеята, слѣдъ като почерпи всички сили за своето сѫществуване, трѣбва да мине въ човѣшката душа, да се прѣвърне въ чувствуване. Тогава стремежътъ и чувствуването ще вървятъ заедно. Но тази идея не трѣбва да се прѣвърне само въ чувствувание – значи да се зароди въ съзнанието, но да се прѣвърне и въ сила, да влѣзе въ ума, да придобие опрѣдѣлена форма, като форма на Божествена хармония. Най-послѣ идеята трѣбва да мине въ причинния свѣтъ, да се яви като принципъ.

Ще направя едно сравнение. За развиването на всѣка идея сѫ необходими най-малко два елемента, така и за развиването на всѣко сѣме, посѣто въ земята, сѫ необходими сѫщо два елемента: почва, която да му доставя храна и слънчеви лѫчи. За да могатъ рибитѣ да се развиватъ въ своята форма, потрѣбно имъ е вода. За да могатъ птицитѣ да хвърчатъ, да развиватъ своята дѣятелность, потрѣбно имъ е въздухъ. За да се прояви човѣшката мисъль, сѫщо сѫ необходими условия. Ако уподобимъ рибитѣ на човѣшкото сърце, то за да се проявятъ, потрѣбно имъ е вода, а водата е носителка на живота. За да се прояви човѣкътъ, за него сѫ потрѣбни много повече условия, отколкото за рибитѣ и птицитѣ.

Слѣдователно, вие трѣбва да съзнавате едноврѣменно Бога въ себе си, вашия духъ и вашитѣ ближни. Това е практическото приложение на въпроса. Бога вие нѣма да Го намѣрите, когато сте охолни. Ние не ви говоримъ за този Господь, Когото сегашнитѣ хора познаватъ – Господа въ църквата. Ние разбираме онзи Господь, Който ви се отзовава когато сте изоставени отъ всички хора, когато се намирате въ противорѣчия въ живота, когато се намирате на смъртно легло и се готвите за другия свѣтъ. Само умирающиятъ човѣкъ се занимава съ идеята за Бога. Не можете да познаете Бога, докато не минете отъ положението на смърть къмъ животъ.

Смъртьта е процесъ на минаване отъ нечистото къмъ чистото, тя е врагъ на собственостьта и казва: „Долу всѣка собственость!“ Тя ви лишава и отъ здраве и отъ имоти и отъ пари, отъ всичко, което имате. Тя казва: „ Ако разбирате моя законъ, само тогава може да разберете какво е Богъ!“ Сегашнитѣ хора, напълнили шкембетата си съ прасета, кокошки, агнета и започнали да се занимаватъ съ идеята за Бога! Докато сѫ тѣзи кокошки и прасета у васъ, вие ще бѫдете каруци, натоварени съ нечистотии. Това е кочина. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всичко скверно. Лъжата трѣбва да изчезне съвършено отъ васъ, да не остане нито поменъ отъ нея! Като намѣрите Бога, вие пакъ можете да се върнете въ свѣта, но тогава ще бѫдете господари на себе си, ще можете да помагате на братята си.

Мнозина идватъ при мене и казватъ: „Азъ се съмнѣвамъ въ това, което говорите“. Какъ нѣма да се съмнѣвашъ, азъ зная защо се съмнѣвашъ, но нѣма да ти говоря по това. Азъ съмъ младъ момъкъ, ти имашъ дъщеря, мома – влизамъ въ кѫщата ти. Погледна дъщеря ти, жена ти казва: „Пази дъщерята, този момъкъ я гледа“. Бащата започва да ми говори: „Господине, ние има да направимъ едно посѣщение, ще дойдете ли съ насъ?“ Защо ме канятъ да отида заедно съ тѣхъ? – За да излѣза отъ кѫщата имъ. Когато нѣкой богаташъ иска да си брои паритѣ, остава винаги самъ, не желае никого при себе си. И това днесъ наричатъ култура.

Този сѣятель идва да прѣмахне всичко това. Птицитѣ ще изобатъ сѣмето, което е паднало на пѫтя. Сѣмето, което е паднало между трънетѣ, ще заглъхне, а това, което е паднало на камениста почва, ще изсъхне. Защо? Всичко това несигурно измамливо трѣбва да изчезне. Ще дойде смъртьта и ще го отнесе.

Идва слѣдъ това втората фаза, фазата на онова сѣме, което е паднало на добра почва. Това на съврѣмененъ езикъ значи – въ днешното общество при разбиранията, които има, при строя, съ който разполага, не може да има никакво споразумение. Въ свѣта трѣбва да настѫпи коренна промѣна, за да дойде въ всичко новъ редъ и порядъкъ. Днесъ, съ тази своя култура, хората сѫ достигали до своето крайно разбиране. Както и да завъртятъ това колело, тѣ ще мязатъ на единъ фалиралъ търговецъ, който кърпи отъ едно мѣсто кѫщата си, тя отъ друго протича; закърпи я на това ново мѣсто, отъ другадѣ протича. Кърпи я редъ години отъ тукъ отъ тамъ, докато единъ день цѣлото здание се сгромоляса.

Искамъ всички да сте свободни въ своето развитие, въ своитѣ размишления. Всѣки е свободенъ да мисли каквото иска. Не туряйте прѣграда на човѣшката мисъль. Нека всѣки свободно мисли, чувствува и дѣйствува! Трѣбва да знаете, че всѣко дѣйствие ражда и противодѣйствие и че въ съврѣменния свѣтъ сѫ допуснати всички противорѣчия. Ако бѣхте ясновидци, щѣхте да видите и доброто и злото въ свѣта, щѣхте да видите въ едно отношение ада, а въ друго – рая. Тогава и двата свѣта ще бѫдатъ за васъ видими и ще разберете защо сѫществува злото и доброто.

Всички противорѣчия въ живота ни се дължатъ все на неразбирания на законитѣ. Вземете, напримѣръ нѣкоя жена, която казва, че люби Господа, но единъ день Господь дойде при нея и ѝ казва: „Щомъ ме толкова обичашъ, азъ ще направя една услуга на мѫжа ти, ще го взема при себе си, ще го поставя на по-високо мѣсто.“ Като замине мѫжътъ ѝ, тя започва да плаче, сама не вѣрва, че той е отишълъ при Господа, Когото люби. Вие обичате Господа, Той иска да му изпратите единъ отъ вашитѣ синове или една отъ дъщеритѣ си. Замине вашиятъ синъ или дъщеря, вие постоянно ме питате: „Дѣ е моятъ синъ?“ Нали вѣрвашъ въ Господа, нали Го обичашъ, какъ да не знаешъ тази елементарна истина – дѣ е синъ ти? Като умре нѣкой близъкъ на сегашнитѣ хора, тѣ плачатъ, плачатъ, пращатъ заявленията си до Бога и Той казва на умрѣлия: „Върни се долу на земята, ти не си за този свѣтъ, твоитѣ близки те искатъ“. Като се върне той отъ онзи свѣтъ, всички близки се събиратъ наоколо му, радватъ се и казватъ: „Слава Богу, дойде си пакъ нашето дѣтенце!“ Но нищо не се постига по този начинъ. Човѣкътъ на новата култура трѣбва да се радва еднакво и когато се раждатъ дѣца и когато му умиратъ или когато заминаватъ за онзи свѣтъ. Това е геройство!

Ще се повърна къмъ сѣятеля. Всѣки отъ васъ има извѣстни задачи, които искате да постигнете. Задачи на вашия духъ сѫ: да постигнете свобода, знания, богатство. Знанието е сила, богатството – условия за развиване. Богатството уподобявамъ на почвата, а знанието на природни сили, които съдѣйствуватъ за проявяването на растящето сѣме.

Сега ще се обърна къмъ васъ, майкитѣ. Когато ви се роди едно дѣтенце, вземате го на рѫцѣ, дигате го нагорѣ, потупвате го и казвате: „Данъ дури-дунъ-дири“ – припѣвате му. „Да станешъ голѣмо на майка, богатъ търговецъ, ученъ човѣкъ“ и т.н. Благославяте дѣтето ви да стане всичко, но най-сѫщественото не му пожелавате. Като стане търговецъ, научава се да лъже; като стане ученъ – научава се да открива разни отрови и да трови хората; като стане силенъ – започва да изнасилва хората. Майката си знае това: „Данъ-дири, дунъ-дири“, а послѣ се чуди какво дѣте излѣзло, такова ли очаквала. Такава му пѣсень пѣла, такова дѣте станало! И все по задницата го потупва. Това не е правилно сѣене. Майката не трѣбва да поставя рѫката си върху задницата на дѣтето, а върху главата му и да каже: „Майка, нека въ тебе пораснатъ най-великитѣ сили, че да станешъ свѣтило на човѣчеството и отъ тази свѣтлина да пораснатъ и твоитѣ братя!“ Майката трѣбва да туря рѫката си и върху гѫрдитѣ на дѣтето. Наистина, майката понѣкога туря рѫката си върху гѫрдитѣ му, че го задушава дори, но съ това тя го учи на егоизъмъ. Това стискане значи: „Майка, като хванешъ нѣкого, стисни го здраво, че го изцѣди, а послѣ го захвърли.“ Нима една змия, като хване жертвата си, не я стиска тъй, че строшава всичкитѣ ѝ ребра? Не ме разбирайте буквално, азъ говоря за подтика, който ви кара да вършите това или онова. Майката се радва, че дѣтето ѝ е здраво. Да, но майката трѣбва да вникне дълбоко въ душата на дѣтето си и тамъ да посѣе истинскитѣ сѣмена. Не ги ли посѣе на това мѣсто, тѣ ще паднатъ на лоша почва и нито едно отъ тѣхъ на добра.

Този разуменъ сѣятель е разбиралъ дълбоко законитѣ и е прѣдвиждалъ, че три отъ неговитѣ сѣмена нѣма да дадатъ добри резултати. Само нѣкои отъ неговитѣ сѣмена сѫ попаднали въ човѣшката душа и умъ и само тѣ сѫ израснали. Вие трѣбва да отворите пѫть на този сѣятель, за да посѣе въ насъ всички възвишени и благородни мисли и чувства. Той е Божественото въ васъ. Когато този сѣятель посѣе сѣмето си у васъ, ще почувствувате една свръхчовѣшка сила въ себе си и ще бѫдете винаги силни въ свѣта.

Сега сте малко малодушни. Защо? – Защото вѣрата ви още не е дала тѣзи резултати, които се очакватъ. За да се създаде единъ човѣкъ, има опрѣдѣлени закони, по които се създава. Христосъ не е говорилъ по този въпросъ. Когато дѣтето се учи да чете, има правила, по които то се учи; когато единъ музикантъ, билъ той пианистъ или цигуларъ изучава този инструментъ, трѣбва да изучи първо правилата, по които ще свири. Ученикътъ, докато учи, трѣбва да усвоява, да схваща и прилага правилно всички установени правила и закони. Но излѣзе ли да дава концертъ, той може да измѣни законитѣ, съобразно идеята, която сѫществува въ неговия умъ.

Ние сме подчинени на този законъ, докато го изучимъ, а слѣдъ като го изучимъ, може да го измѣнимъ. Този великъ законъ, който може да измѣня всички други закони, той е закона на любовьта. Като говоря, че трѣбва да любите, това се разбира за човѣкъ, който е завършилъ своето учение. Той трѣбва да прояви единъ свободенъ, широкъ замахъ, съ което да измѣни всички други закони и да тури своята идея въ нова форма. Сегашниятъ ви животъ е една пиеса и отъ васъ зависи какъ да я изиграете, какъ да я изсвирите. Онѣзи отъ васъ, които сѫ се малко подигнали, могатъ да прѣодоляватъ житейскитѣ мѫчнотии. Дѣцата, мѫжетѣ ви, приятелитѣ ви, па и цѣлото общество, това сѫ врѣменни изпитания, закони, които ви ограничаватъ, които ви прѣчатъ да се проявите, както искате. Цѣлото общество, мѫжътъ ви, дѣцата ви, си иматъ свои закони, а майката гледа да угоди на всички тѣзи закони. Майката трѣбва да бѫде изправна по отношение закона на любовьта и да знае какъ да видоизмѣня другитѣ закони.

Съврѣменното общество не може да се поправи, докато не разбере вѫтрѣшнитѣ закони и желания, защото това, което може да направятъ 100 души, единъ може да го развали щомъ не е въ съгласие с тѣхъ. Дойде между тѣхъ амбициралъ се за нѣщо, пусне една интрига и всичко разваля. Вие трѣбва да знаете какъ да постѫпвате съ неканенитѣ гости. Неканениятъ гостъ, това е дявола, той идва всѣкога неканенъ. Подъ думата „дяволъ“ азъ разбирамъ нашитѣ лъжливи схващания за нѣщата. За много работи вие се самоизлъгвате. Дойде нѣкой човѣкъ при васъ и ви услужи съ пари, имотитѣ си и съ кѫщата си и вие го считате за вашъ добродѣтель. Този човѣкъ още не ви е добродѣтель. Има два вида постъпки, по които сѫдите кой човѣкъ е истински добродѣтеленъ. Вървите си по пѫтя, носите въ кесията си 10 000 лева. Срѣщне ви нѣкой разбойникъ, спира ви: „Скоро давай паритѣ!“ Обере ви и ви пуща празни. Продължавашъ пѫтя си, срѣщне те другъ разбойникъ, изважда револвера насрѣща ти и казва: „Дай скоро кесията си!“ – „Нѣмамъ пари!“ – „Давай кесията!“ Давашъ я. Напълва ти я и казва: „Върви си скоро!“ И единиятъ и другиятъ ти казватъ: „Дай кесията!“ Само че единиятъ я изпразва, а другиятъ – напълва. Като си отидешъ у дома, за кой отъ тѣзи двама разбойника ще имашъ по-добро мнѣние? За този, който дава. Добрѣ, въ пълненето има друга опасность. Прѣдставете си, че нѣкой ти напълва кесията съ бомбички, които лесно експлодирватъ. Срѣщне те нѣкой добъръ човѣкъ като първия разбойникъ. Казва ти: „Дай си кесията!“ Изваждашъ кесията си и му я давашъ. Той я изпразва и ти казва: „Бѣгай скоро отъ тукъ!“ Сега разбирашъ ли причината на това обиране? Като изважда отъ кесията ти фишека съ бомбичкитѣ не ти ли е направилъ добро? Има случаи, когато нѣкой ти дава пари, богатство, но това е цѣло проклятие за тебе. Азъ не бихъ желалъ да ме направятъ наслѣдникъ на нѣкое прѣстѫпно богатство.

Единъ богатъ англичанинъ въ Африка, като умиралъ искалъ да направи зета си наслѣдникъ на всичкото си богатство на около 360 000 000 лева. Зетъ му каза: „Не, не ставамъ наслѣдникъ на такова богатство!“ Всички го взеха за глупакъ, като чуха, че се отказва отъ такова богатство. И всички българи биха го помислили за глупакъ. Да, но у този човѣкъ имаше идеи. Слѣдователно, докато ние, хората, не рѣшимъ да изкарваме прѣпитанието си изключително съ честенъ трудъ, дотогава нѣма да дойде и Божието благословение. Бихъ прѣдпочелъ да отида въ една кѫща, колкото и бедна да е тя, но да зная, че всичко тамъ е спечелено съ честенъ трудъ, отколкото да отида въ нѣкоя богата кѫща, дѣто всичко е спечелено на гърба и на сълзитѣ на другитѣ.

Ако всички се отказваме отъ нечестни наслѣдства, въ скоро врѣме бихме поправили свѣта. Ще кажете: „Тѣзи крадени пари да ги употрѣбимъ за Господа!“ Господь не се нуждае отъ крадени кѫщи, отъ крадени пари. Единственото нѣщо, отъ което се нуждае Господь, е хора съ благородни мисли и благородни сърца, които сѫ готови да се самопожертвуватъ. Като говоря за самопожертвуване, не говоря за него въ обикновения смисълъ на думата, а да се самопожертвувашъ въ онзи великъ законъ на любовьта, да се откажешъ отъ всичко нечисто, да се съединишъ съ Онзи, Който работи въ името на възвишеното. Когато Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“, това значи, че трѣбва да влѣзете въ съобщение съ човѣшкитѣ духове. Ако се храните по начина, който прѣпорѫчва Христосъ, само тогава ще влѣзете въ общение единъ съ другъ.

Нѣкои често ме запитватъ: „Кажете ни начинъ за спасение“. Отговарямъ: Самопожертвувайте се! – „Ами какъ, да излѣземъ отъ свѣта ли?“ – Не, не излизайте отъ свѣта, защото въ него има и благородни и неблагородни работи, въ него има и сѫществени и несѫществени нѣща, тъй че има много нѣщо да се учи въ свѣта. Извадете благородното отъ свѣта. Не казвамъ, че цѣлото общество е покварено, но въ него има много привички, много нрави и етикеции, които сѫ абсолютно неморални. Този сѣятель иде сега на земята, за да посѣе новото сѣме на живота. Въ това ново сѣме всички хора трѣбва да бѫдатъ радостни, весели. Голѣмо геройство е, слѣдъ като те обератъ, както правятъ съ сегашнитѣ милионери и слѣдъ като не ти останатъ петь пари въ джеба, да започнешъ да пѣешъ и да благодаришъ на Бога. Трѣбва да имате геройството на Александрийския светия.

Единъ светия живѣлъ 20 години въ една пустиня, дѣто работилъ усилено върху себе си, за да бѫде въ послѣдствие силенъ и да работи за хората. Единъ день, като вървѣлъ и си размишлявалъ, вижда едно гърне пълно съ злато, заровено отъ нѣкого, а сега открито отъ проливнитѣ дъждове. Като го зърналъ, веднага отскочилъ и избѣгалъ далечъ отъ него. Другарьтъ му, който сѫщо се подвизавалъ съ него, заинтересувалъ се да види отъ какво бѣга и го прослѣдилъ. Вижда паритѣ и си казва: „Чудно нѣщо, бѣга отъ пари!“ Взелъ паритѣ, направилъ църкви, болници, училища. Възгордѣлъ се отъ това, което сторилъ и единъ день запитва Господа: „Господи, кажи ми, доволенъ ли си отъ моята дѣятелность!“ Господь изпраща единъ ангелъ при него, който му казва: „Всичкитѣ твои добрини, сторени съ намѣренитѣ пари, турени на едното блюдо на вѣзнитѣ, не тежатъ колкото подскачането на брата ти.“

Човѣшкото сърце не трѣбва да се привързва къмъ богатството. Човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ, но по умъ и по сърце. Богатството въ свѣта е изразъ на човѣшкитѣ добродѣтели. Всички народи, който въ миналото сѫ водили порядъченъ животъ, сѫ богати. Положението на единъ народъ всѣкога се опрѣдѣля отъ неговото морално или духовно състояние. Сѫщото е и съ васъ. Ако бихте разсѫждавали така, тази истина би оживѣла въ душата ви. Проповѣдвайте тази истина мълчаливо, а не открито, навънка. Кога проповѣдва житото? Като го смѣлятъ на брашно и като влѣзе у насъ въ видъ на хлѣбъ, тогава работи, тогава проповѣдва то. Какъ проповѣдватъ плодоветѣ? И тѣ мълчаливо. Всички сѫщества, който проповѣдватъ мълчаливо, произвеждатъ най-добри резултати. Всѣко учение, което се проповѣдва мълчаливо или на нашъ езикъ казано: Всѣко учение, което се проповѣдва чрѣзъ животъ, то е силно, то е чисто.

Ще кажете: „Възможно ли е това?“ Какъ мислите вие, това не е важно, но свѣтътъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ, да проявява чисти дѣла. А такъвъ животъ е възможенъ. Единственитѣ сѫщества на земята, който опетняватъ живота, това сме ние, хората. Никаква външна сила, никакво сѫщество, никой духъ не е въ състояние да опорочи ума и сърцето ви, освѣнъ онзи духъ, който живѣе въ него. Като ме слушате, ще си кажете: „Много строгъ моралистъ е този човѣкъ“. Това не е моралъ, това сѫ неизбѣжни закони. Каквато е почвата, такова е и зрѣенето на сѣмето. Каквито условия давате на плодоветѣ, който зрѣятъ у васъ, такива добродѣтели ще имате.

Христосъ казва на слушателитѣ си: „Сѣмето, което е паднало на добра почва, дало добри резултати.“ Ако вашиятъ животъ е егоистиченъ, плодоветѣ му ще бѫдатъ като сѣмето, което е паднало на пѫтя. Ако животътъ ви е алченъ, резултатитѣ ще бъдатъ, като тѣзи отъ двѣтѣ сѣмена, паднали на каменистата почва и между трънетѣ. Такива случаи съмъ ималъ много. Дойде нѣкой и ми каже: „Азъ искамъ да направя много нѣщо за Бога, вѣрвамъ въ Него“. Тогава правя слѣдния опитъ – напиша на този човѣкъ едно обидно писмо. Той казва: „Хвърлямъ учението на този човѣкъ, не вѣрвамъ в Бога, нѣма Богъ“. Не си герой, ти, приятелю! Съ своето писмо му казвамъ: „Дай кесията си, искамъ да я напълня“. Той я дава, не знае защо му я искамъ, не дочаква края и казва: „Не искамъ това учение“. Това не е алегория, а факти,

Най-благороднитѣ хора въ свѣта сѫ тѣзи, който сѫ най-много страдали, който не сѫ страдали много, не сѫ благородни. Най-учени хора сѫ тѣзи, който сѫ учили най-много. Хора, който не сѫ учили много, тѣ си оставатъ прости. Чудно е, когато хората въ свѣта искатъ да бъдатъ умни, учени, силни, безъ да работятъ. Искатъ да дойде Духътъ въ тѣхъ, но какъ? Да взематъ една магическа тояжка и съ нея – allez-passez (идва-преминава), хопъ! И тогава ще започнатъ: „Сега ще прѣмѣстя тази планина, България ще оправя въ най-скоро врѣме, стига да ми я дадатъ“ и т.н. Ами какъ ще оправятъ България? Ще турятъ навсѣкѫдѣ бѣсилки и виновенъ ли си за нѣщо, хайде на бѣсилката! Че това гениално нѣщо ли е?

Въ Варна, прѣди Митхадъ паша, е имало единъ валия, който издалъ заповѣдь да насадятъ съ плодни дървета цѣлитѣ варненски и силистренски окрѫзи. Насадили всичко съ плодни дървета, но ги оставили безъ пазачъ. Забѣлѣзватъ, че липсватъ плодове, значи крадатъ ги. Поставили единъ пазачъ, липсватъ повече. Поставили още единъ пазачъ, кражбата на плодове се усилила. И двамата крадѣли. Валията издалъ заповѣдь: „Който се улови въ кражба на плодове, да бъде обѣсенъ“. Единъ день прѣзъ тѣзи мѣста минавалъ турчинъ съ своята каруца. Врѣмето било тежко, задушно. Турчинътъ заспалъ на каруцата си и воловетѣ, като минавали покрай дърветата, закачили една круша и тя паднала отъ дървото. Споредъ заповѣдьта на валията, турчина затворили, защото заспалъ, а воловетѣ обѣсили, защото съборили една круша. Съ това турската държава оправи ли се? Не. Така и въ нашето съзнание трѣбва да стане една коренна промѣна, всички да бѫдете силни, та като дойде у васъ сѣятельтъ, всички да познавате Неговото присѫствие.

На ученицитѣ отъ Новото учение не се позволява да се съмнѣватъ, а всичко трѣбва да провѣряватъ и да подлагатъ на опитъ. Нашето учение е учение на опити, то не говори празни приказки. То не се занимава съ въпроси, дали има Господь или не, дали има душа или не, или дори не подига и въпросъ, ще се оправи ли свѣта или не. Ние абсолютно и положително знаемъ, че има Господь, че има душа, че свѣтътъ е оправенъ и че съврѣменнитѣ хора не се поправятъ по причина на своенравието си. Нѣкои ще кажатъ: „Това е само едно твърдение.“ Не, това е само едно изражение, то не доказва нищо. Тѣзи думи, че има Господь, че има душа, за васъ сѫ неразбрани, но има единъ свѣтъ, дѣто животътъ и условията въ него сѫ безгранични и тамъ смърть не сѫществува. Въ този свѣтъ човѣшката душа може да се прояви, да станете безгранични, да придобиете безсмъртие. Ако отидете въ този свѣтъ, ще видите, че въ него всичко върви като въ музиката. Всѣки отъ васъ може да отиде въ този свѣтъ. Какъ? Ако въ продължение на 20 години постите 9 пъти по 40 дни, ще влѣзете въ този свѣтъ, ще го видите и като се върнете, ще разправяте за него. Който е герой, ще го види, а който не е, нека не пости, нека си живѣе на земята, както си разбира, нека се жени, нека се плоди и да се занимава съ обикновени работи. Който иска да се занимава съ възвишеното, нека пости, но да разбира добрѣ закона на постенето. Да пости, не се разбира, че трѣбва да гладува. Да не си кажете: „Ама гладъ ще бъде!“ Който е гладенъ, нека си яде, а да пости само този, който е ситъ. Такъвъ човѣкъ трѣбва да се наяде добрѣ веднъжъ и това ядене да му държи топло цѣли 40 дни, за да може да се занимава.

Който отива на небето, да не взима багажъ съ себе си, да е ситъ. Единъ день всички ще влѣзете въ този свѣтъ, само че ще олекнете. Вашата частна собственость, всичко, което имате, ще трѣбва да го оставите на онзи, който ще ви замѣсти. Вие, който се готвите да дадете примѣръ на човѣчеството, трѣбва да бѫдете снабдени като сѣятеля, само съ Божествени сѣмена и да сѣете навсѣкѫдѣ. Сѣмето, което ще израсне въ свѣта, ще бѫде вашата сила.

За да разберете този сѣятель, изисква се просвѣтенъ умъ, просвѣтено сърце и просвѣтена воля. Ето защо това учение мѫчно се разбира и азъ ви влизамъ въ положението. Вашето положение е като това на нѣкой болникъ, у когото кръвьта е пълна съ нечистотии и каквото да му говорите, той усѣща болки, нищо не го утѣшава. Извадете всички нечистотии вънъ отъ организма му и тогава неговиятъ умъ ще бѫде въ състояние да ви разбере. Сега и на васъ казвамъ, че кръвьта ви трѣбва да се прѣчисти. Като ви казвамъ, че трѣбва да прѣчистите кръвьта си, т.е. да измѣните начина на живота си, това не значи, че трѣбва да напуснете свѣта и да отидете въ горитѣ. Ние нѣмаме нужда отъ калугери, отъ постници. Тѣ бѣха отъ значение за миналото. Азъ правя една аналогия. Едно врѣме постницитѣ сѫ живѣли въ горитѣ, тамъ се подвизавали, ходили сѫ около дърветата, плачели сѫ, но дърветата всѣкога сѫ мълчали. Всички животни, мечки, вълци по горитѣ сѫ започнали да живѣятъ като светиитѣ. Днесъ нѣма мѣсто за светиитѣ въ горите, тѣ трѣбва да живѣятъ между хората. Между хората сѫ всички вълци, мечки, тигрове. Казвате: „Не искаме да се занимаваме съ хората.“ – Защо? Ами като се занимавате съ опитомяването на различни животни? Слѣдователно, вие сте въ втората фаза. Нѣкой казва: „Иде ми да си взема главата, че да бѣгамъ въ гората ли, дѣто ми видятъ очитѣ“. Геройството е да живѣете въ най-голѣмия градъ, при най-голѣмитѣ спънки и мѫчнотии.

Дошълъ вчера тукъ единъ проповѣдникъ, селянинъ и казва: „Искамъ да говоря на свещеницитѣ, не ме слушатъ, искамъ да говоря на васъ, сѫщо не ме слушате“. А какво говори? Казва, че тѣло има, глава нѣма. Прѣдлагатъ му да остане на обѣдъ, той казва, че коремъ има, но глава нѣма. На другия день пакъ дохожда и казва на хората, които заварва тукъ, да се покаятъ. Какъ ще се покаятъ, когато той нѣма глава? Такива хора не слушаме. Само той и друга една жена имало, които трѣбвало да се слушатъ. Това сѫ тщеславни хора, на които тщеславието се вижда прѣзъ гащитѣ. Не се нуждаемъ отъ такива хора. Ние трѣбва да служимъ въ разумния животъ на разумния опитъ. Въ насъ лъжи или какво и да е прѣувеличаване, не се позволяватъ. Азъ зная много религиозни хора, които казватъ, че сѫ избрани. Кой отъ васъ е избранъ? Имате ли глава? Главата означава мѫдрость. Когато този човѣкъ казва, че има тѣло, а глава нѣма, то значи, че има физически животъ, но мѫдрость нѣма. Той ме пита защо страда. Казвамъ му: „Като грѣшишъ, ще страдашъ, разбира се“. Той ме гледа, обърна се къмъ изтокъ, направи единъ поклонъ, послѣ се обърна къмъ югъ, къмъ западъ, направи по още единъ поклонъ, цѣлуна земята и си отиде. Нѣкои ще кажатъ, че въ него живѣе Духътъ. Какъвъ духъ? Единъ глупавъ духъ, който нѣма глава, нѣма никакви убѣждения. Въ него живѣе една душа, която не е живѣла добрѣ и сега, като влѣзла въ това тѣло, възгордѣла се и днесъ казва: „Мене слушайте!“ Какъ ще го слушаме като нѣма глава?

В свѣта има само единъ разуменъ сѣятель, Той е Богъ. Въ свѣта има само единъ принципъ, който прониква цѣлото пространство, всички човѣшки души и не се намира специално въ една форма, въ единъ човѣкъ, а е навсѣкѫдѣ и Той е Богъ.

Христосъ казва: „Не дойдохъ въ свѣта да извърша своята воля, а волята на Този, Който ме изпратилъ“. А Той е Великото, Невидимото, Цѣлото небе. Подъ „небе“ Христосъ разбира безграничното, което обхваща въ себе си всичко. Като дойде Духътъ въ васъ, нѣма да казвате, че глава нѣмате, че душа нѣмате и т.н. Видѣхъ другъ единъ въ Търново, той ми разказваше, че сърце нѣмалъ, искалъ птичка да стане. Дѣ е сърцето му ? Какво ще си помислятъ свѣтскитѣ хора за религиознитѣ, като чуватъ, че единъ отъ тѣхъ нѣмалъ глава, другъ – сърце, трети стомахъ и т.н. Ще кажатъ: „Луди хора сѫ религиознитѣ!“. Свѣтскитѣ хора казватъ: „Ние пъкъ имаме и глава и стомахъ и сърдце, всичко си имаме“. Че имаме сърце, турете си рѫката да видите какъ тупа. Че имамъ стомахъ, сложете ми трапеза, да видите какъ ямъ. Че имамъ мозъкъ, отворете си касата, ще видите какъ ще постѫпя. Ние казваме: „Приятелю, ние не знаемъ какъ се изпразватъ пълнитѣ каси, но знаемъ какъ се пълнятъ празнитѣ.“ Слѣдователно, процесътъ у насъ е обратенъ.

И тъй сегашнитѣ религиозни хора трѣбва да се пазятъ отъ заблуждения, въ които попадатъ. И азъ съмъ ясновидецъ, но по другъ начинъ виждамъ нѣщата, пипамъ ги. Напримѣръ, виждамъ тази библия, пипамъ я. У мене чувствата сѫ тъй силно развити, че пипамъ нѣща, които другитѣ не могатъ да пипатъ, правя опити съ тѣхъ. Нѣкога дойде нѣкой при мене и азъ го виждамъ, че не иде самъ, а още десетина души идватъ заедно съ него. Започватъ да се изреждатъ единъ слѣдъ другъ, разговарятъ се съ мене. Първиятъ започва: „Ти си ученъ, великъ човѣкъ, можешъ да направишъ много нѣщо въ свѣта“. Мисля си: ето първата лъжа. Колко такива като мене има въ свѣта! Вториятъ: „Ти много познавашъ, като че ли прониквашъ вѫтрѣ въ човѣка“. – Казвамъ, колко има като мене, които проникватъ. И тъй се изреждатъ да говорятъ единъ по единъ. Това не е важно за мене, но ги питамъ: „Мога ли да ви бѫда полезенъ въ нѣщо, кесията ви празна ли е? Ако е празна, извадете я да ви я напълня.“ Азъ зная какво ще бѫде мнѣнието ви за мене, ако не напълня празната ви кесия. Споредъ моето учение, азъ не се лъжа. Защо? – Защото, ако днесъ ме дигнатъ горѣ, утрѣ ще ме свалятъ; ако днесъ ме облѣкатъ, утрѣ ще ме съблѣкатъ; ако днесъ ме цѣлуватъ, утрѣ ще ме плюятъ. Прѣдпочитамъ да ходя голъ и босъ, нежели да се подамъ на промѣнливитѣ чувства на хората.

Дойде единъ день една госпожица при мене, страда – страданията ѝ сѫ отъ любовенъ характеръ. Пита ме: „Ти не си ли страдалъ?“ – „Да, страдамъ.“ – „А, значи и ти страдашъ?“ – „Е, тогава се разбрахме!“ Да, но между моитѣ и нейнитѣ страдания има разлика. Между начина, по който азъ страдамъ и тя страда, има разлика. Като дойдатъ при мене страданията, азъ ги посрѣщна учтиво, нахраня ги разговоря се съ тѣхъ любезно и ги поканя и другъ пѫть да ме посѣтятъ. А ти бѣгашъ отъ тѣхъ, гонишъ ги. „Е, ти си голѣмъ философъ“, ми казва тя. Не, за това не се изисква голѣма философия, това е обикновена мѫдрость – посрѣщни страданието и го нагости. Дойде ти страданието, бѫди благодаренъ, че е дошло, считай го нѣщо живо. И наистина, всѣко страдание се дължи на нѣщо живо. Кой може да ви причини страдание? Нали вашата жена или вашиятъ мѫжъ или дѣцата ви или приятелитѣ ви. А тѣ сѫ живи сѫщества. Задъ всѣко страдание се крие едно живо сѫщество. Мъртвитѣ сѫщества не могатъ да причиняватъ страдания, болки. Дойде нѣкой при мене, питам го: „Какво има приятелю, ела у дома, азъ ти давамъ половината си богатство, доволенъ ли си ?“ – „Не.“ – „Добрѣ, давамъ ти три четвърти от богатството, доволенъ ли си?“ – „Да.“ – „Сбогомъ тогава, азъ те оставямъ за свой наслѣдникъ.“ Ще кажете: „Ето единъ глупакъ!“ Че и вие сте глупци. Ще разясня мисъльта си. Въ момента, когато вие, като баща, оставите наслѣдството си на вашия синъ или дъщеря, не сте ли глупецъ? Казвате: „Не, това е благородна работа“. Да, това е права философия и когато всички започнете да постѫпвате като майки и бащи, вие сте на правия пѫть.

Новото учение изисква отъ васъ да сте герои, да ходите боси, но да вървите честно и справедливо въ живота. Азъ прѣдпочитамъ да ходя босъ, отколкото да одера кожата на единъ волъ; прѣдпочитамъ да ходя гладенъ, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертвува и съ това да ѝ причиня страдания. Това значи да има у насъ велики действия, това значи да дойде у насъ сѣятельтъ на Новото сѣме.

А какво става въ свѣта? Единъ създава нѣщо, а другъ го разваля. Така се опитватъ и съ мене, азъ градя, а нѣкои искатъ да развалятъ, но това не може. И цѣлъ свѣтъ да се опита да го развали, не ще може. По-скоро главата си ще счупи, отколкото да развали това велико Божествено учение. То се сѣе навсѣкѫдѣ, въ всички обществени слоеве сѫ заговорили за него. И какво още ще видите слѣдъ 10 години! Нѣма да ви казвамъ, какво има да видите. Ще ви кажа, както казватъ турцитѣ: И който влѣзе вѫтрѣ ще се разкайва и който не влѣзе, пакъ ще се разкайва. Така и вие – който е дошълъ на свѣта, ще се разкайва и който не е дошълъ, пакъ ще се разкайва.

Освободете се отъ заблужденията, отъ всички връзки. Турете за основа възвишеното, Божественото. Приемете въ себе си Христовото сѣме, което е живо и което Христосъ прѣди 2000 години посѣ. Нѣкои отъ Неговитѣ сѣмена паднаха въ църквата и не изникнаха. Азъ се чудя на съврѣменнитѣ църкви, който мислятъ, че разбиратъ Христовото учение. Хората, който прилагатъ „трудовата повинность“, разбиратъ повече това учение.

Въ Англия хората разбраха, че не трѣбва да има частна собственость, а всичко да бѫде общо.

И тъй, Христовитѣ думи, който не се разбраха отъ свещеницитѣ, разбраха се отъ хора, който сѫ далечъ отъ Христа. Затова право казва Христосъ, че синоветѣ Божии ще бѫдатъ изпѫдени отвънъ отъ Царството Божие, а тѣзи, който сѫ отвънъ, ще дойдатъ въ Него. Необрѣзанитѣ ще дойдатъ въ свѣта, за да проповѣдватъ.

Новото учение носи свобода за всички хора, за всички общества и домове. Доста това иго! Никакви владици и попове не ни трѣбватъ, ние се нуждаемъ отъ братя и сестри, отъ майки и бащи и отъ учители, да ни учатъ. Бихъ желалъ всички да бѫдете и бащи и майки, братя и сестри, учители и да освободите духа си отъ робството. Така проповѣдва Великото учение. Питате ме: „Е, какви да бѫдемъ тогава?“ Вие се поставяте по-горѣ, отколкото сте. Въ сѫщность, вие трѣбва да сте готови за всичко. Това е учението, което сега Христосъ носи въ свѣта. Той казва, че ще унищожи всички затвори и бѣсилки, до дъно ще ги изкорени. Нѣма връщане назадъ. Въ новия животъ ще царува Божията правда, радость и хармония. Тези който казватъ, че всичко ще върне назадъ, лъжатъ се.

Ако хората приематъ Христовото учение, Той ще дойде миромъ, а ако не го приематъ доброволно, цѣлата съврѣменна култура ще мине седемь пѫти прѣзъ огънь, докато се прѣчисти. Тази огнена вълна ще мине прѣзъ умоветѣ на хората и всички мисли ще се обновятъ. И тогава хората нѣма да се питатъ: „Ти какъвъ си“, а ще се запитватъ: „Може ли въ твоето сърце да се прояви любовьта като стремежъ, като чувство, като сила и като принципъ?“ Ако има въ сърцето ти любовь, ще ти подадатъ рѫка. Само така хората могатъ да се разбиратъ.

Младитѣ да бѫдатъ млади, старитѣ – стари. Младиятъ човѣкъ трѣбва да се проявява, а стариятъ – да се жертвува, да прилага закона на самопожертвуването. Младитѣ да носятъ бѫдещето, а старитѣ да приготовляватъ почва за новата култура. И затова, когато казвамъ, че бѫдещето е на младитѣ, то е, защото тѣ носятъ зародишитѣ на бѫдещето, а старитѣ сѫ почвата за тѣзи зародиши.

Слѣдователно, въ Новата култура и стари и млади, всички ще бѫдатъ на 30 години. Въ новата култура нѣма да има хора съ побѣлѣли глави, стари хора нѣма да има. Косата побѣлѣва отъ противоположноститѣ на хора въ живота. Ние прѣживѣваме единъ неестественъ животъ, тревожимъ се, мислимъ, че сме направили много нѣщо, а въ сѫщность нищо не сме направили. Нѣкой пѫть мислимъ, че сме като Христа. Трѣбва да си зададемъ въпроса: можемъ ли да носимъ кръста си като Христа? Христосъ казва: „Вземи кръста си и върви заедно съ мене“. Казвате: „Ама да се кача на каруца!“ Не, не всички млади и стари, като носятъ кръстоветѣ си, да пѣятъ и да се веселятъ. Днесъ какво правятъ хората? Турятъ кръста си на гѫрдитѣ си, рѫце на благоутробието и тръгватъ смѣло, гордо въ живота. Човѣкъ трѣбва да има кръстъ на ума, на сърцето, на волята и на свободата. Защо умрѣ Христосъ? – За да освободи хората отъ грѣха. Носете тази мисъль въ ума си и не питайте дали ще дойде Христосъ. Христосъ е вече въ свѣта, вземете кръстоветѣ си, и кажете: „Ние сме готови!“ Нѣкои казватъ: „На всичко сме готови.“ Ако ви повикатъ днесъ на работа за Христа, въпросъ е колко отъ васъ, отъ тѣзи, които заявяватъ, че сѫ готови, ще издържатъ. И да се откажете всички, за мене е безразлично, азъ ще свърша работата на всинца ви, азъ съм силенъ, колкото всички вие заедно. Ще разкопая, ще изора, ще посѣя и послѣ ще ви повикамъ при мене, ще ви кажа: „Елате да опитате плодоветѣ, благородни Христови послѣдователи!“ Ако рѣшите да работимъ заедно, още по-добрѣ, Богъ е въ сила да направи и отъ тѣзи камъни чада Авраамови.

И тъй, всѣки отъ васъ е силенъ факторъ, не си давайте низка цѣна. Когато Богъ е у васъ, всичко може да направите, но безъ Него, нищо не може да направите. Когато Богъ е у васъ, вие ще бѫдете пропити съ велики идеи и никога нѣма да се обезсърчавате. Човѣкъ, у когото живѣе Богъ, като му дойде страдание, ще си поговори съ него, ще го нагости и ще го покани и другъ пѫть да го посѣти. Като се работи и постѫпва споредъ Божественитѣ правила, ще се образува едно разумно общество, което никога нѣма да се разваля. А тъй, както живѣете сега, съ вашия старъ моралъ, скоро ще ликвидирате.

И тъй, да нѣма между васъ абсолютно никаква измама, лъжа, никакво съмнѣние. Който не може да стори това, да остане вънъ въ свѣта.

Излѣзе Сѣятельтъ да сѣе и едно отъ сѣмената Му падна на добра почва и даде 100, 60 и 30 зърна. Тогава ще чуете гласа на ангелитѣ, които пѣятъ: „Днесъ се възцарява Господь въ свѣта, елате да наслѣдите царството Божие, което е опрѣдѣлено за васъ още отъ начало!“

Бесѣда, държана на 27 мартъ 1921 година

НАГОРЕ




placeholder