НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Храненето, условие за вечен живот

Най-често използвани думи в беседата: всички, ядене, има, казва, ядете, хора, яде, може, живот, себе, как, сега, уста, природа, иска, един, аз, тези ,

 Неделни беседи , София, 3 Април 1921г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.“ (Йоана 6:53)

Ако беше казано: „Ако не ядете, няма да имате живот в себе си“, всички щяха да разберат тая мисъл добре. Обаче, вметнатите думи „ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му“ пречат за разбирането на тоя стих. Сегашният живот, разгледан от човешко гледище, се състои от ред противоречия. Значи животът започва с противоречия и свършва с противоречия. Въпреки това хората не се спират върху тях, не ги взимат във внимание и търсят само положителното в живота. Тази е причината, дето се натъкват на големи мъчнотии. И младите, въпреки опитността на старите, пак не обръщат внимание на противоречията и търсят лесния път в живота. В това отношение децата – синът и дъщерята, представят положителна величина, а родителите – майката и бащата, представят отрицателна величина в живота. За да разбере живота, човек първо трябва да се справи с противоречията. Само те го заставят да мисли. Страданията, от какъвто характер и да са, заставят човека да мисли. Те са създали днешната култура, философия, поезия, наука, а в последно време – и трудовата повинност. Без страдания и мъчнотии трудовата повинност не съществува. Като се намериха в тежко материално положение, българите създадоха трудовата повинност. Богати и бедни, като се затрудниха, изпаднаха в противоречия. Това ги накара да приложат в действие труда. Бедният казва: „Добро нещо е трудовата повинност“. Богатият казва: „Роби ли сме, че трябва да изпълняваме трудова повинност? Какъв е тоя закон?“ Значи бедните са плюс, положителна величина, а богатите минус – отрицателна величина. Сега, ще се спра върху въпроса за храненето. Да се храни човек, това е най-същественото в живота. По-велика музикална ария от храненето не съществува. Първо започват да нареждат трапезата, да слагат чинии, вилици, лъжици, ножове, най-после слагат и яденето. Веднага се чува плющене на струни от цигулки, мандолини и китари – цял оркестър. Чиниите, вилиците, лъжиците, ножовете са инструментите в тоя велик оркестър. Изкуство е да знаеш добре да свириш, т.е. да знаеш как да сложиш лъжицата в устата си и да хапнеш. Изкуство е също да знаеш как да теглиш лъка върху струните на цигулката, за да излезе нещо хубаво. Някоя жена се сърди на мъжа си, не му говори, не отваря устата си да му каже поне една дума. Той казва: „Жена ми не иска да си отвори устата“. – Не е вярно, я покани жена си на трапезата да видиш как ще бръкне с лъжицата в чорбата и ще я сложи в устата си! За ядене веднага отваря устата си. И жената казва: „Мъжът ми от едно време мълчи като кютюк, не отваря устата си“. – Сложи ядене на трапезата да видиш как ще си отвори устата. – Защо отваря устата си? Защото храната съдържа нещо ценно в себе си. Чрез нея се изявява една положителна истина. Ето защо животът трябва да се разбере с всички свои противоречия, а също и да се намери причината на тия противоречия. Зад всяка причина стои друга причина, зад всяко следствие – друго следствие и зад всеки резултат – друг резултат.

Христос казва: „Ако не ядете плътта ми, нямате живот в себе си“. В тоя стих важни думи са „ако не ядете“. Аз добавям: ако не ядете, ако не чувствате, ако не мислите, ако не се подвизавате, ако не работите, нямате живот в себе си. Всичко това слагам под еднакъв знаменател. Една от възвишените работи е да вземеш лъжицата и да отвориш устата си. Казват за някого: „Тоя човек е отличен философ“. Според мене всеки, който отваря устата си и слага лъжицата в нея, може да стане отличен философ. Който не си отваря устата, не може да стане философ. Някоя майка казва: „Искам дъщеря ми да стане духовна“. – Ако отваря устата си и гълта съдържанието на лъжицата, тя може да стане духовна. – „Искам дъщеря ми да стане умна.“ – Ако отваря устата си и гълта съдържанието на лъжицата, може да стане умна. Религиозните поддържат, че човек трябва да яде малко. – Тия хора са минус, т.е. отрицателна величина. Обаче, между религиозни и духовни има разлика. Религиозните не са разбрали живота в неговата пълнота, духовните го разбират. Богатите поддържат мисълта, че човек трябва да яде много. Те са плюс, т.е. положителна величина. Религиозният е разбрал живота в едно отношение, а духовният – в друго отношение. Математиците си служат в изчисленията си с плюс и минус като две необходимости. За да напълниш шишето с ново съдържание, трябва да излееш старото съдържание. Минусът показва действие със съдържание отвътре-навън, а плюсът – действие със съдържание отвън-навътре. Приемаш нещо навътре, това е плюс; изхвърляш нещо навън, това е минус. Отварянето на устата и гълтането съдържанието на лъжицата, това е плюс. Казвам: вие, както и всички мислещи същества, трябва да разбирате ония закони на природата, върху които почива изобщо животът. Трябва да знаете, защо ядете. Според някои не е нужно човек да знае защо яде. – Нужно е. Ти се нахраниш и казваш: „Вече не ми трябва нито лъжица, нито чиния“. – Не ти трябват, защото си сит, но като огладнееш, ще ги търсиш. – „Не ми трябва наука, не ми трябва вяра.“ – Не ти трябват, защото си сит; като огладнееш, ще ги търсиш. Ако можете да разрешите всички въпроси и противоречия, които изникват около храненето, ще ги разрешите и при останалите въпроси. Задавали ли сте си въпроса защо се явява гладът, защо към някои храни имате разположение, а към други нямате? Ще кажете, че природата е наредила така. – Не е вярно. Ако си математик, трябва точно да знаеш защо една величина е положителна, а друга – отрицателна; защо една величина е по-голяма, а друга – по-малка. Когато учениците ти зададат един въпрос, ти трябва да им отговориш правилно. Ученикът може да каже на учителя си, че така е писано в учебника, но учителят трябва да бъде готов да обясни на ученика си това, което е писано там. Ако детето ни пита защо ядем, трябва ли да му отговорим с думите, че така е наредил Бог? Хората страдат от това, че всичко обясняват с думите: „Така е писано“, „така е казано“, „така е наредено“, „така е пророкувано“. – Знаеш ли ти какво е казал пророкът? – „Има писани закони.“ – Знаеш ли защо са писани тия закони. Когато поданикът изпълнява законите, трябва да знае защо са писани тия закони. Смешно е, когато един адвокат вземе едно дело, а не знае по кои закони ще ги защищава. Отиваш на черква и се молиш. Знаеш ли, защо се молиш? Казваш: „Както ям и пия, така трябва и да се моля“. Това е бързо разрешение на въпроса. Така са мислили много философи и така са разрешавали въпросите. И въпросът за храненето се разрешава бързо. – „Защо трябва да ядем?“ – Така е наредено от природата.

Религиозните казват, че трябва да се живее добре, за да наследим вечния живот. – Животът на земята не е ли вечен? Вие не разбирате временния живот, а говорите за вечния. Себе си не разбирате, а говорите за Бога. Първо трябва да разберете своя живот, своя ум и сърце, а после ще говорите за живота на другите хора и за вечния живот. Ако не разбирате близките неща, далечните съвсем няма да разберете. Прескочите ли близките неща, вашата математика ще бъде лишена от логика, съдържание и смисъл.

Сега, като говоря, някои от слушателите намират, че речта ми била несвързана. Не зная коя реч е несвързана, моята, или вашата. Моята реч изглежда несвързана, защото аз си служа едновременно с две величини – с плюс и минус, а вие си служите с една от тях – някога с плюс, а някога с минус.

Следователно, според вас аз съм нелогичен, но според мене вие сте нелогични. Сега аз ще ви задам темата: Защо трябва да ядем? Задайте тоя въпрос на вашите професори, свещеници и проповедници да видите какво ще отговорят те. Мислете всички върху смисъла на храненето. Аз не отричам храненето. Напротив, яжте, но по всички правила на храненето. Ще ядете като юнаци. Казваш: „Не зная, защо не ми се яде“. – Не ти се яде, защото си болен. Детето казва: „Мамо, днес не ми се яде“. – Защо не му се яде? – Защото е минус. Утре, като стане от сън, ще каже: „Мамо, днес ми се яде“. – Яде му се, защото е плюс. Майката се чуди, защо дъщеря ѝ не иска да яде. – Много просто, дъщерята си определила някаква среща. Тя казва: „Мамо, днес имам важна работа, нямам време за ядене“. Тя има гост, затова не може да яде. Щом си отиде гостът, тя има желание за ядене. Когато момата иска да се разхубави, яде много. Тя яде повече масло, за да затлъстее; повече месо, за да развие мускулите си, а за да придобие по-ясен поглед, яде повече тестени работи. Колкото повече яде, тя притуря нещо към лицето си: боядисва го с червенко и го заглажда. Добре прави момата, знае как да замаже лицето си. Тя използва яденето за мазане на къщата си, да я харесват другарките и другарите ѝ.

И тъй, ако питате какво представя животът, отговарям: животът е сбор от процеси. Храненето е един от тия процеси, резултат на една велика причина. Един от важните стимули в съвременната култура е въпросът за храненето. Войната, споровете и недоразуменията между хората се дължат главно на въпроса за осигуряване на храната. Някой философ пише книги, философства все за яденето. Адвокатът защитава хората, професорът преподава – всички осигуряват яденето. Материалистите казват: „Хлебец, бабам, хлебец! Той е смисълът на живота“.

Ще продължа мисълта си с едно разяснение върху материалистическите възгледи. Това може да бъде неразбрано за вас, но, покрай много неразбрани неща, нека остане още нещо неразбрано. Когато се роди дете в едно семейство, родителите веднага внасят в пощата или в банката на негово име известна сума за определен срок. Щом мине определеното време, те взимат парите, с лихвите заедно. Един знаменит математик правил изчисление в каква сума ще се превърнат пет стотинки дадени под сложна лихва в името на Христа, от деня на раждането Му до 1880 година. Той изчислил, че се получава едно грамадно число, образувано от 39 цифри. Математикът продължил по-нататък изчисленията си. Според него, земята тежи 5,875 секстилиона килограма. Ако беше направена от злато, земята щеше да тежи три и половина пъти повече от сегашното си тегло, т.е. 20,562 секстилиона килограма. Теглото ѝ в злато, изчислено в пари, възлиза на два милиарда по два милиарда английски стерлинги. Стойността на цялата земя пак не може да се сравни със сумата, получена от петте стотинки дадени в името на Христа. Значи цената на цялата земя би могла да изплати само една част от капитала, получен от петте стотинки. Ако всяка минута падаше от небето по едно златно кълбо, голямо като земята, нужни са 4,900 милиона кълба в продължение на 9,300 години, за да се изплати сумата, до която е достигнал капиталът от петте стотинки. – Как е възможно това? – Възможно е. Математиците, когато нямат работа, правят подобни изчисления. Дали е вярно това или не, то е друг въпрос. Важно е, че те са дошли до заключението: малките причини произвеждат големи последствия. Ако пет стотинки в определен срок нараснаха на такава голяма сума, колко по-голям ще бъде резултатът на по-големите причини.

Като знаете това, приложете тоя закон и при храненето. Ако само един път се нахраните по всички правила на природата, след години ще имате благоприятни резултати, т.е. ще придобиете голямо богатство. Много от сегашните хора не знаят как да се хранят. Като ядеш, да не се яви в ума ти нито една лоша мисъл, в сърцето ти нито едно лошо чувство и никакво отпадане на духа. Като ядеш, да не виждаш никъде нито една грешка. Видиш ли най-малката грешка, след години тя ще даде лоши резултати. Често, през време на ядене, хората правят малки грешки, поради което страдат, с години изплащат дълговете на своите грешки и най-после умират. Казвате: „Свободни сме да ядем, както искаме“. – Но и природата е свободна да ви наложи каквото иска наказание. Българското правителство издало закон за „трудовата повинност“ и всички българи отиват да работят – изпълняват закона. Така се подчиняват всички граждани на наредбите на своето правителство. И природата изисква да се подчиняват на нейните закони, но хората протестират против тях. Запитайте се, защо се е създала трудовата повинност?

Христос казва: „Ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си“. Това е една велика математическа задача, в която има известни и неизвестни величини, а също плюсове и минуси. Една част от учениците на Христа се съблазниха в минуса, а други – в плюса, и напуснаха школата. На останалите ученици Христос каза: „Не говоря по буква, а по дух. Не говоря за своята плът и кръв, а за Духа, Който работи. Той носи живот в себе си“. Казвате: „Разбрахме една истина“. – Не се лъжете, още не сте я разбрали. Виждали ли сте какво прави бедният изпаднал човек, потънал в дългове? Понеже няма възможност да изплати дълговете си той ходи между богати хора, кланя им се, разговаря с тях, но само за дълговете си мисли. Той казва, че бедните му дотегнали, иска да се запознае с богати хора, да намери отнякъде пари да изплати дълговете си. Тропа на вратата на един банкер, но не му се отваря. Банкерът му отговаря отвътре: „Господине, не мога да ви дам пари на заем. Вие тропате на задната врата, затова, моля ви се, върнете се назад. Пари се дават само на оня, който хлопа на предната врата“. Всички ученици на Христа, които влязоха през задната врата, излязоха навън. На времето тия ученици бяха малко, но сега се умножиха. Днес светът е пълен с ученици, които са влезли през задната врата. Те говорят за небето, за да им се простят греховете, но как ще стане това? Велика наука е да знаете как ще ви се простят греховете. Богатият, който дава пари на заем, иска гаранция. Той иска да знае, честен ли си, умен ли си. Ако не разчита на тебе, иска да му представиш хора, които да те гарантират. И Господ иска от всички хора гаранция. Тя се определя от душата на човека. Като дадеш дума за нещо, трябва да я изпълниш. Човек трябва да има широки разбирания.

„Ако не ядете, нямате живот в себе си.“ Аз не отричам процеса на яденето, но трябва да знаем начина за трансформиране на енергията. Като се нахраниш, трябва да трансформираш енергията, която си възприел. Ако не знаеш как да я трансформираш, тя ще създаде ред наслоявания в организма ти, докато един ден шишето ти се запуши и кажеш: „Не зная, какво ми става, нямам апетит вече, не ми е добре, не ми се работи“. Викаш лекар, взимаш очистително, но апетитът ти не се връща. Тоя закон е верен не само по отношение на физическия свят, но и по отношение на сърдечния и умствения свят. Законът е един и същ, но методите са различни. Искаш да любиш, но в сърцето ти е влязло тягостно чувство и казваш: „Не мога да любя, сърцето ми е закоравяло“. Искаш да ядеш, но не можеш. Казваш: „Някакъв дявол е влязъл в мене“. – Никакъв дявол не е влязъл.

Питам: как си представяте дявола? Има ли той форма, съдържание и смисъл? Рационално число ли е той, или ирационално? Въплътеният дявол е самият човек. Ако кажеш, че дяволът е влязъл в корема ти, това значи: Ти, дяволът, който си объркал законите, си влязъл в корема си. Дяволът се движи много, поради което се уморява. Като разбереш, че е много уморен, ти му казваш: „Приятелю, сега ще почиваш“. Под „почивка“ разбирам пост. Значи щом не можеш да ядеш, ще постиш. Пост, почивка, глад са синоними. Религиозният мисли, че постът може да го спаси. Не е така. Енергията трябва да се трансформира. Как става това? – Чрез пост. Природата изпраща на човека някаква болест, която го заставя да лежи известно време и да не яде. Като пости, стомахът му постепенно се подобрява, апетитът се връща и той оздравява. Майката се радва, че детето ѝ напълняло. Аз виждам, че след време то ще заболее и ще стане слабо като кука. Пълнотата е като надута гайда. Като свири гайдарджията, тя се надува до пръсване. Щом престане да свири, тя се изпразва и от нея се чуват звукове „пи-у-у“. После пак се надува и започва да свири. Гайдарджията разбира добре законите. Като не му се свири, той свие гайдата, сложи я под мишница и пак тръгва. – Закъде? – Дето има сватба. Там ще надуе гайдата и всички ще го обиколят. Той ще свири, те ще играят. Така ще стане обмяна. Учените питат: „Как така ще играем?“ – Ще играете, разбира се. Когато един свири, друг играе. После първият играе, вторият свири. Ако единият не свири, а другият не играе, и двамата ще постят, ще държат ръцете си на благоутробието, или главата си в ръцете, и ще минават за религиозни. Да играеш и да свириш правилно, това значи да се научиш правилно да ядеш и да мислиш. Това значи да свиеш гайдата си и да отидеш на друго място да свириш. Това, върху което ви говоря днес, е важно за вас. Ако не се научите да ядете правилно, нито учени ще станете, нито религиозни. Една турска поговорка казва: „Теле дошъл, вол си отишъл“. Ако кажеш на някого, че не знае, той се обижда. Обаче, ние знаем, че не знаем. Съществува философия на незнанието, наречена „агностицизъм“. Тя твърди, че хората нищо не знаят. Каква философия има в това да мислиш, че нищо не знаеш? Агностицизмът, според мене, е наука да знаеш как да изпразваш шишето. Изпразването е отрицателна величина, т.е. минус. Като изпразниш шишето, ще стане „грозно“ и ще почнеш да наливаш нещо в него. Значи съществуват две философии: агностицизъм, с минус, и гностицизъм – с плюс. И двете спорят върху въпроса трябва ли да се пие кръв, или не трябва. Като ядете, трябва да разберете дълбокия смисъл на храненето, да разберете защо природата ви го е наложила. Това ви се вижда смешно, обаче, аз често си служа със смешни работи, за да не заспите.

Един знаменит евангелски проповедник държал една хубава, съдържателна проповед. Залата, в която държал проповедта, била голяма и се проветрявала с много вентилатори. Тоя ден забравили да отворят вентилаторите, поради което въздухът се развалил от образувания въгледвуокис при дишането. От нечистия въздух хората започнали един след друг да заспиват. Полузаспали те едва разбирали какво им се говори и казвали: „Така е, право говориш“. Като видял това, проповедникът извикал: „Огън!“ – „Къде?“ – „В ада.“ Значи когато се говори на хората за възвишени работи, те спят. Когато чуят думата „огън“, те веднага скачат и питат де е огънят. Сега пак ви питам: Защо природата е наложила яденето?

Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето“. Значи има хляб, който не е жив. Изкуство е да се храниш със живия хляб, със живата храна. Хората се хранят с мъртва, заразена храна, поради което страдат. – „Вярно ли е, че ядем нечиста, заразена храна?“ – Вземете малко месо и го сложете под микроскоп да видите какви бацили има в него. Според някои лекари и най-издръжливите бацили при 100 градуса вече умират. Не, има бацили, които и при 2,000 градуса не умират. Значи не е безопасно да ядеш месо, което е стояло два–три дни закачено на кука. В него се развили вече бацили, които внасят своята отрова в организма и причиняват различни болести. Сегашната медицина е дошла до невъзможност да се справи с многобройните болести, особено нервните. Лекарите не знаят вече как да ги именуват, затова на всяка нова нервна болест дават общото име „американичи“. Един знаменит американски лекар изследвал нервните болести в Америка и дошъл до положение да не знае какви имена да им даде. Всеки ден той се натъквал на различни вариации нервни болести и най-после ги нарекъл с общото име „американичи“. В същото положение се намира и математикът, като дели ирационалните числа. Дели, дели и все остатък получава. Най-после той казва: „Получава се еди-какво си число с остатък“. Колкото и да се дели това число, краят му не може да се намери. – Защо? – Защото числото е несъизмеримо. Ще изнеса един научен факт, който е толкова неразбран, колкото примера за петте стотинки, дадени под сложна лихва за 1880 години. Представете си, че поставите под микроскоп, който увеличава няколко хиляди пъти, една малка инфузория. При това увеличение тя се вижда много голяма. Тя има стомах, нервна система и други. Има известен род инфузории с 20 стомаха. Ученият, който прави наблюдение, казва: „Ако приемем, че инфузорията не представя една хилядна част от затвореното пространство на микроскопа, но един метър, то всяка молекула от нея ще бъде един милиметър от големината ѝ, атомът ѝ пък съставя една милионна част от метъра“. Същият учен изчислява колко атома има в главичката на една игла с два милиметра в диаметър. За колко време могат да се преброят тия атоми? Ако всяка секунда преброяваме по един милиард атоми от главичката на иглата, ще ни бъдат нужни 250,000 години, за да преброим числото на всичките атоми, които се равняват на едно число, с начална цифра 8 и 21 нули накрая. Какво печелим ако преброим всичките атоми, които съставят главичката на иглата?

И тъй, животът на сегашните хора не е нищо друго освен проверка на това, което са правели в миналото. Вашите мисли и чувства, които имате, са проверка на миналия ви живот, но всичко това е толкова разхвърляно у вас, че не знаете кое отде иде и защо иде. Един ден си въодушевен, на другия ден си сгушен, не знаеш, какво да правиш; един ден си гладен, на другия – сит; един ден си болен, на другия – здрав. Като не знаете защо става така, казвате: „Това е американичи!“ – минавате за учен човек. Казвате: „Съвременната наука е разрешила всичко“. – Ако наистина е разрешила всичко, тя трябва да ни покаже как да устроим живота си. Ако социологията е разрешила важните въпроси, тя трябва да покаже как да се оправят отношенията между всички народи и общества, как да се избягват войните. Нека дойде една жена – домакиня, да ни обясни как вади масло от млякото. Освен чрез биене не може ли и по друг начин да го получи? Защо вадят масло от млякото? Защо квасят млякото? Ще кажете, че според професор Мечников киселото мляко съдържало известни бацили, които продължават живота. Проверихте ли това? Вие си служите с непотвърдени истини. Когато Христос казва „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми“, Той подразбира великите закони на Битието. Следователно, който разбира Божията Мъдрост и яде по всички правила на Божествената наука, той има живот в себе си. Сега аз говоря върху въпроса за яденето от практична гледна точка. Всички майки и бащи, всички учени, цялото общество търсят начин за подобряване на живота си. Тоя въпрос зависи от правилното хранене. Разрешаването на всички социални и икономични въпроси зависи от правилното хранене. – Възможно ли е това? – Възможно е, разбира се. Ако знаеш как да гребнеш с лъжицата, как да отвориш устата си, ти си разрешил много въпроси. Трябва да се справите със своята нервност, с пиянството. – Защо треперят ръцете на пияницата? – За да се отвикне да пие. Природата нарочно разслабва ръцете му, за да не пие. Той взима чашата с вино и, докато я донесе до устата си, тя се разлее. Вземе втора чаша, и нея разлива. Казва си: „Кой е тоя дявол, който ме мъчи?“ Връзва чашата с връв, но пак я разлива. Той започва да мисли как да се справи с дявола. Казвате: „Да вържем дявола с букаи за ръцете и краката“. – Така не се разрешава въпросът. По-скоро ще го усложните, отколкото да го разрешите. Следователно, когато яденето ви се разлива, ще знаете, че някой дявол ви пречи. – Какво трябва да се прави? – Не връзвайте дявола! Ръцете ви трябва да бъдат свободни! Като сложите лъжицата в устата си, да се чува хубава музика. Чупете хляба си по всички правила. Дъвчете го дълго време, да възприемете всичката енергия, която той съдържа. Казвате: „Важно е да ядем, макар и да не е по всички правила на храненето“. – Нямам нищо против това, но и последствията на яденето ще бъдат такива. Христос казва: „Който яде по правилата на Божествената наука, има живот в себе си; който не яде по тия правила, няма живот в себе си“. Да се храним по новия начин: с малко хляб – с живия хляб, слязъл от небето! Сегашните хора ядат много и въпреки това страдат от липса на енергия. Това е причината за различните болести. Когато гредите на къщата ви започнат да се изкривяват, това показва, че тя се нуждае от нови греди. Видите ли прегърбен човек казвате, че е остарял. – Не е остарял той, но е грешил в храненето. Боли те глава, грешил си в яденето; болят те гърдите, грешил си в яденето; боли те стомах, грешил си в яденето. Ако лекувам болен, каквато и да е болестта му, ще кажа: Приятелю, грешил си в яденето. Трябва да се научиш да ядеш правилно. – „Знаем как да ядем.“ – Не знаете.

Правете опити да видите, че моето учение почива на велики закони. Задайте си за цел в продължение на една седмица да бъдете добри, внимателни с всички хора; да ядете и пиете по всички правила на храненето. Вижте след това каква енергия ще придобиете, каква радост ще внесете в дома си. Казвате: „Бог да оправя работите, ние нищо не можем да направим“. Бог да оправи света! Бог е дошъл на земята да оправи работите, но с минуси. Той е решил да изпразни всички пълни шишета. Той е решил да изпразни всички каси, в които с години са трупани богатства. Той е решил да изпразни всички хамбари и навсякъде по света да засее новото семе. По какъв начин ще направи това Бог, нямам намерение да превеждам на ваш език. Ако го преведа, гащите ви ще почнат да треперят. Няма да изнеса цялата истина. Опасно е да се говори истината на хората. Когато прекарваш страхливия през някаква пропаст, завържи очите му да не вижда отде минава. Като не вижда по какъв път го водиш, ще мине благополучно. И за вас казвам: Ако развържа връзките, с които временно сте превързани, косите ви ще побелеят. Превръзките ви още трябва да стоят. – Развържи ги! – Не, превръзките ви ще стоят, докато минете пропастта. Като излезете благополучно на другия край, ще кажете: „Пътешествието беше хубаво“. Сега ще мислите за ядене. Думите на Христа: „Ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си“. Това означава: Ако не възприемете в себе си Духът и Словото, няма да разберете вътрешния смисъл на живота. Страшни неща идат, но трябва да бъдете герои. И войникът на бойното поле изпитва страх, но дългът към отечеството го заставя да бъде герой.

Един полковник ми разправяше за геройството си, проявено на Солунския фронт. Той казва: „Стоим, аз и генералът, и наблюдаваме как върви сражението. Страшно сражение беше. Цял треперя от страх. Генералът ме пита: „Как сте?“ – „Много добре съм. Вие, господин генерал?“ – „И аз съм много добре.“ И двамата се тресем от страх, но минаваме за герои. Като се свърши сражението, генералът се обърна към мене с думите: „Видяхте ли какви герои излязохме? Такива трябва да бъдат всички войници!“ – Когато човек влиза в живота с идейни разбирания, зъбите му не трябва да тракат от страх. Човек трябва да знае, че яде, за да живее. Животът на човека трябва да бъде насочен към великото, възвишеното и красивото. Човек трябва да знае, защо се жертва.

И тъй, направете опит в продължение на една седмица да се храните по правилата на Божествената наука. Яжте с разположение на духа, без никакво вътрешно смущение. През всичкото време бъдете бодри и весели. Като се храните, бъдете хладнокръвни, като Сократ. Един ден, като му дошли гости, жена му започнала да тропа, да вдига шум. С това тя изразявала недоволството си от гостите. Те запитали Сократ: „Как търпиш това?“ – „Нищо, аз често слушам красноречието на жена си. Тя е много красноречива, произвежда гръм и светкавици, след което иде и дъжд.“ Докато Сократ се разговарял с учениците си, жена му не закъсняла да произведе и дъжда. Взела един леген с вода и заляла Сократ и учениците му. Той спокойно и невъзмутимо казал: „Няма нищо, без дъжд нищо не може да расте“.

Често и при мене идват хора и ми казват: „Лоши сме станали, само се критикуваме“. – Тия, които обичат да критикуват и одумват, са пощаджии. Те носят писмата на хората, с които им съобщават, че някой умрял, друг спечелил или изгубил и т.н. Вината за неприятните известия не е в пощаджията. Той е назначен от бюрото на „трудовата повинност“ да носи писма, за което аз го поздравявам. Като свърши работата си, той е вече свободен. И природата е наложила на човека трудова повинност, той трябва да яде. Който не яде според нейните правила и закони, тя го наказва. – Как наказва природата? – Чрез различни болести: ревматизъм, гръдобол, неврастения и други. Тя казва: „Докато не се научите да ядете по моите правила, всякога ще страдате“. Мъжът донесъл в къщи само жито, а жената се сърди. Не, тя трябва да каже: „Няма нищо, и с жито ще минем. Ще сваря житото, ще сложа малко захар и ще се нахраним сладко“. Какво да прави той? Беден е, няма възможност да купи месо, масло, сирене. И с един килограм жито на ден може да се прекара обяда. И на другия ден може да се мине с жито. Когато хората се разбират и си помагат, могат да живеят добре. Днес хората страдат и се мъчат, понеже не искат да ядат плътта на Сина Человеческаго и не искат да пият кръвта Му. Тази е причината, дето са объркали законите и не знаят на кой закон да служат. Сега съществува голяма борба между висшите и низшите животни. Един ден, обаче, хората ще се свържат с разумната природа, ще разберат нейната задача и големите противоречия в света. Дотогава ще има болести, страдания, войни, противоречия – без тях не може.

Сегашните хора искат да съгласуват настоящето с бъдещето. Това е невъзможно. Те могат да се съгласуват само в крайните си резултати. Затова всеки трябва да възприеме Духа, Разумната воля, Словото. Това значи разбиране на закона защо трябва да ядем и как да ядем. Аз изучавам тоя въпрос, наблюдавам, как и кога се хранят животните; как и кога се хранят хората. От наблюденията си правя математически изчисления, а от изчисленията съдя за бъдещите хора. Аз не упреквам хората, но изучавам законите на разумната природа. Когато бедният посещава богатия, аз зная, защо прави това. Той търси начин да изплати дълговете си. Въз основа на това простият търси учения, грешникът търси светията, болният търси лекаря. Тия прояви имат своите причини в себе си. Така може да проверите и своите мисли и чувства. Мислите и чувствата са живи, а не мъртви, както някои казват. Ето защо, когато започнеш да ядеш, трябва да поканиш своите мисли и чувства и да кажеш: „Хайде, мои слуги, мои приятели, да ядем всички заедно“. Господарят трябва да седне да яде заедно със слугите си. Направете тоя опит да видите резултата. Само така ще станете по-силни, по-здрави, по-издръжливи. И като ви дойде едно страдание ще знаете как да го превърнете в радост.

Сега, като заболее някой, веднага вика лекар. Обаче, ако е болен и не може да плати на лекаря, той се сърди, че не му прави отстъпка. Вината не е в лекаря. Лекарите са учители на днешното човечество. За да нямате нужда от лекар, трябва да се научите да ядете правилно. Колкото и пари да ви иска лекарят, пак не му е платено както трябва, защото той иска да ви научи да се храните правилно. В това отношение и духовните, и светските хора са под еднакъв знаменател. В бъдеще хората трябва да се научат да ядат правилно, за да няма болни и гладни. Природата не търпи гладни хора, защото те развалят духа и разположението на ситите. Когато яде един, трябва да има за всички. Пълненето трябва да бъде за всички, но и изпразването трябва да бъде за всички. Сегашните революции не са нищо друго, освен резултат на дългогодишното неправилно хранене. Сега Бог казва на бедните: „Идете да изхвърлите богатите, да заемете местата им“. След две хиляди години, като дойда отново на земята, ще уравновеся сметките между богатите и бедните. Това е закон. Ако не можете да се храните правилно, революцията неизбежно ще дойде. Тя ще стане в главата, в дробовете, в стомаха – навсякъде.

Христос казва: „Ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си“. Ако вашите мисли, чувства и постъпки не са разумни, ще дойдат лошите последствия в живота. Това е философията на живота, която може да се приложи. Направете тоя опит за една седмица. Който не го направи, ще бъде съден от природата. Тя ще го осъди на две хилядно годишно робство и ще го сложи на работа в трудовата повинност. – Какво представя трудовата повинност в психичния живот на човека? – Нищо друго, освен болести, мъчнотии и страдания.

И тъй, разбирането или неразбирането на хората се дължи на начина, по който се хранят. Храненето разрешава всички въпроси. Ако дойде в дома ви неприятел, не го гонете, но нахранете го добре. Това препоръчва Евангелието. Казано е: Когато в дома ти дойде неприятелят, ако е гладен, нахрани го; ако е жаден, напои го. Щом си богат, давай на всички, които се нуждаят. Ако всички постъпват така, навсякъде ще има радост и веселие. Затова Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Христос дава плътта си и кръвта си, т.е. всичко, което има. Хората казват: „Христос всичко дава, но ние не даваме“. – Щом не давате, животът ви ще бъде пълен с положителни и отрицателни величини: ще боледувате, ще страдате и ще се мъчите. Така ще бъде за ония, които не дават. Ония, които дават като Христа, ще имат живот в себе си и ще се ползват от плодовете на великото учение. Като ме слушате да говоря, мнозина казват: „Говори, каквото искаш, ние ще правим, каквото знаем“. – Правете, каквото искате, но ще плащате. Най-простото учение, което може още сега да приложите, е учението за правилното хранене. Съветвам всички ви да слезете до учението за храненето, да не мислите, че сте влезли вече в небето. Никой още не живее на небето. Набожни хора още няма. – „Той е религиозен човек.“ – Отвън фирмата му е на религиозен, но вътре в него няма нищо религиозно и набожно. – Той вярва в Бога. – Външната му фирма е такава, но вътре няма никаква вяра. Казваш: „Голяма вяра имам“. – Дай ми тогава хиляда лева на заем. – „Не мога да ти дам, нямам на разположение; не давам пари без поръчителство.“ – Твоята вяра не е достигнала още до хиляда лева. От друг искат сто лева на заем. – „Ех, нямам сега.“ – Каже ли „ех“, ще знаеш, че тоя човек няма вяра.

Доста вече лъжи! Престанете да се лъжете. Не говорете това, което не е; говорете само това, което е. Мъже с мъже, жени с жени, братя с братя, сестри със сестри, говорете само истината! Говорете истината и на себе си! Вие не говорите истината, защото не ядете правилно. Боли те корем, пъшкаш. В това време един твой приятел иде да те види. Ти казваш: „Махни се от очите ми! Корем ме боли“. – Той едва могъл да намери един час свободно време да те посети от любов, а ти го пъдиш. Казвам му: Приятелю, коремът те боли, защото си ял нечиста храна. Пази се да не разстроиш стомаха си, за да не развалиш добрите си отношения със своя брат и приятел. Неправилното хранене разваля добрите отношения между хората. Вън от правилното хранене никаква философия не признавам. Яжте по правилата на природата. Само така ще се разрешат въпросите на живота. Мислете върху храненето, както и аз мисля, прилагам правилата на природата и наблюдавам какви резултати имам. Правете и вие опити.

Като излезете оттук, помнете думите, които ви казах: Яжте правилно! Като вземеш един варен картоф в ръката си, кажи: „Братко, ще ме извиниш, че събличам дрешката ти. Ще те изпратя да се разходиш из стомаха ми, в дробовете и сърцето ми. Там няма да бъдеш добре, но като минеш през мен, ще влезеш в светлата страна на моя живот, ще разбереш какъв е моят ум и моето сърце. Там ще си дадем по една братска целувка“. Така ще постъпите и с ябълката, и с крушата. Като минат през вас, пак ще се целунете. Като се нахраните, ще благодарите за посещението, което сте имали на обяд. Който чуе как се разговаряте с картофите и плодовете, ще каже, че говорите с духове. Кажи: „Разговарям се с храната, която влиза в мене, благодаря ѝ и давам ѝ една целувка. След това моля тия гости да не разказват на никого какво сме говорили“. Когато се храните и вашите братя и сестри отидат в другия свят, ще кажат: „Хората се научиха вече да живеят и да ядат правилно. Заслужават да ги посещаваме“.

Направете тоя малък опит, който ви дадох днес. Като успеете, той ще усили вярата ви в бъдещите опити.

Беседа от Учителя, държана на 3 април 1921 г. в София.

Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ

Най-често използвани думи в беседата: всички, ядене, има, казва, ядете, хора, яде, може, живот, себе, как, сега, уста, природа, иска, един, аз, тези ,

 Неделни беседи , София, 3 Април 1921г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„А Исусъ имъ рече: Истина, истина ви казвамъ, ако не ядете плътьта на Сина Человѣческаго и не пиете кръвьта му, нѣмате животъ въ себе си.“ (Йоана, гл.6, ст. 53)

Ако би било казано така: „Ако не ядете, нѣма да имате животъ въ себе си“, всички бихте разбрали тази мисъль много добрѣ. Но вмѣтнатитѣ думи – „ако не ядете плътьта на Сина Человѣческаго и не пиете кръвьта Му“, прѣчатъ за разбирането на този стихъ.

Цѣлиятъ човѣшки животъ, разгледанъ въ кое и да е направление, седи въ редъ противорѣчия. Животътъ започва съ противорѣчия и свършва съ противорѣчия. Тѣзи противорѣчия сѫществуватъ въ свѣта, но въпрѣки това хората ги изключватъ отъ изчисленията си, не ги взиматъ въ внимание, а търсятъ само положителното въ живота, вслѣдствие на което се натъкватъ на редъ мѫчнотии. Въпрѣки всички опитности на майкитѣ и бащитѣ, въпрѣки всички горчивини, които сѫ изпитали, въпрѣки тѣхния моралъ, дѣцата имъ никога не взиматъ въ внимание противорѣчията, които се явяватъ въ живота, а се държатъ само за положителното. Въ това отношение дѣцата – синътъ и дъщерята, прѣдставляватъ положителна величина, плюсъ, а майката и бащата – отрицателна величина, минусъ.

За да разбере човѣкъ живота, най-напрѣдъ трѣбва да разбере противорѣчията въ живота, защото само тѣ го заставятъ да мисли. Всички страдания въ свѣта, отъ каквото естество и да сѫ, тѣ сѫ заставили съврѣменното човѣчество да мисли, тѣ сѫ дали потикъ за създаване на днешната философия, поезия, музика, а въ най-послѣдно врѣме – и трудовата повинность. Безъ мѫчнотии нѣма трудова повинность. Българитѣ, като се намѣриха въ затруднено материално положение, като задлъжнѣха, намѣриха условия за прилагане трудовата повинность. И богати и сиромаси, като се затрудниха, намѣриха се въ противорѣчие – заговориха за трудова повинность. Бѣднитѣ казватъ: „Трудовата повинность е отлично нѣщо!“ Богатитѣ казватъ: „Ние роби ли сме да изпълняваме трудовата повинность, това законъ ли е?“ Слѣдователно, бѣднитѣ сѫ плюсъ, положителна величина, а богатитѣ – минусъ, отрицателна величина.

Сега ще се спра върху въпроса за яденето. Да се храни човѣкъ, да яде, това е най-сѫщественото нѣщо въ свѣта. По-велика ария, по-велика музика отъ яденето нѣма. Като започне да се нарежда трапезата, да се слагатъ чинии, вилици, лъжици, ножове – чувашъ плющене на струни отъ цигулки, мандолини, китари. Паницитѣ, вилицитѣ, лъжицитѣ, това сѫ инструментитѣ на този оркестъръ. Голѣмо изкуство е да знаешъ какъ да туришъ лъжицата въ устата си и да хапнешъ! Такова изкуство е и прѣкарването на лѫка върху струнитѣ на цигулката, за да изкара нѣщо хубаво. Нѣкоя жена се гнѣви на мѫжа си, не отваря уста да му каже нѣкоя дума. Мѫжътъ казва: „Жена ми не иска да си отвори устата“. Казвамъ му: „Не е вѣрно, я тури жена си на трапезата, да видишъ какъ ще бръкне съ лъжицата си въ чорбата и какъ ще поднесе пълна лъжица къмъ устата си!“ За ядене си отваря устата. Жената казва: „Моятъ мѫжъ отъ едно врѣме мълчи като кютюкъ, не си отваря устата“. Дай му лъжица, сложи му чорба, да видишъ какъ ще си отвори устата! Защо? – Защото въ яденето има една положителна истина, съдържа нѣщо въ себе си. Ето защо, човѣкъ при ядене си отваря устата.

И тъй, животътъ трѣбва да се разбере въ всичкитѣ си противорѣчия, да се намѣрятъ причинитѣ на тѣзи противорѣчия. Надъ всѣка причина има причина, надъ всѣко слѣдствие има слѣдствие, надъ всѣки резултатъ има резултатъ.

Христосъ казва: „Ако не ядете моята плъть, нѣмате животъ въ себе си.“ Важно е „ако не ядете“. Но азъ казвамъ: ако не ядете, ако не чувствувате, ако не мислите, ако не се подвизавате, ако не работите, нѣмате животъ въ себе си. Всичко това турямъ подъ еднакъвъ знаменатель. Въ какво седи всичко? Най-възвишената работа е да вземешъ лъжицата и да отворишъ устата си. Нѣкои казватъ: „Този човѣкъ е отличенъ философъ!“ Който може да си отваря устата и да гълта съ лъжицата, той може да стане философъ, а който не може да си отваря устата, не може да стане философъ. Нѣкоя майка казва: „ Азъ искамъ дъщеря ми да стане духовна!“ Казвамъ ѝ: „Ако твоята дъщеря гълта съдържанието на лъжицата, може да стане духовна.“ – „Искамъ дъщеря ми да стане умна!“ – „Ако тя отваря устата си и гълта съдържанието на лъжицата, ще стане умна, иначе не може.“

Сега религиознитѣ хора проповѣдватъ, че трѣбва да се яде малко. Тѣ сѫ минусъ, отрицателна величина. Азъ правя разлика между религиозни и духовни хора. Тѣзи, които не сѫ разбрали живота, сѫ религиозни хора. Богатитѣ хора пъкъ казватъ, че трѣбва да се яде много. Тѣ сѫ плюсъ, положителна величина. Религиознитѣ хора съ разбрали живота въ едно отношение, а богатитѣ – въ друго. Математицитѣ взиматъ тѣзи величини плюсъ и минусъ при своитѣ изчисления. И минусътъ е потрѣбенъ въ живота. За да напълнишъ едно шише съ нѣщо ново, трѣбва да го изпразнишъ отъ старото му съдържание. Минусътъ показва една операция на шишето отвѫтрѣ навънъ, а плюсътъ – една операция отвънъ навѫтрѣ. Приемашъ нѣщо навѫтрѣ, това е плюсъ, изхвърляшъ нѣщо навънъ, това е минусъ. Какво е плюсътъ? Плюсътъ е отваряне на устата и гълтане съдържанието на лъжицата.

Вие, както и всички сѫщества, които мислятъ, трѣбва да разбиратъ какви сѫ законитѣ вѫтрѣ въ природата, върху които почива вашия и тѣхния животъ. Трѣбва да знаете защо ядете. Нѣкои казватъ: „Не трѣбва да знаемъ защо ни е яденето“. Не, трѣбва, трѣбва да знаете това. Нѣкой се нахрани, а послѣ казва: „Повече не ми трѣбва лъжица“. Да, защото днесъ си ситъ, но утрѣ като огладнѣешъ, пакъ ще я търсишъ. Нѣкой казва: „Не ми трѣбва повече наука, не ми трѣбва вече вѣра!“ Да, защото си ситъ, но утрѣ като огладнѣешъ, ще търсишъ и наука и вѣра. Плюсътъ и минусътъ, това сѫ два процеса, които ставатъ отвънъ навѫтрѣ и отвѫтрѣ навънъ. Този законъ е цѣлокупенъ, той работи въ всички животи.

Ако може да разрѣшите всички противорѣчия въ живота върху яденето, на сѫщото основание по аналогия ще можете да разрѣшите всички други въпроси. Задавали ли сте си нѣкога въпроса защо се явява гладъ у насъ, защо имаме желание да ядемъ извѣстни храни, да пиемъ извѣстни течности? Казвате: „Тъй е наредила природата“. Това не е вѣрно. Ако си математикъ, трѣбва да знаешъ защо едни величини сѫ такива, а други – инакви. Утрѣ ученицитѣ ще те запитатъ защо това е така и ти трѣбва правилно да имъ отговоришъ. Ако учительтъ каже на ученика си: „Е, този, който е наредилъ учебника е писалъ така“. Не, учительтъ трѣбва да обясни на ученика това, което е писано въ учебника и върху което той учи. Ако дѣтето ви запита: „Мамо, татко, защо трѣбва да ядемъ?“ Вие ще му отговорите: „Тъй е наредилъ, така“.

И ние страдаме отъ това, че всичко обясняваме съ думитѣ: „тъй е писано, тъй е казано, тъй е казалъ еди кой си пророкъ“. Ти знаешъ ли какво е казалъ този пророкъ? – Има написани закони. Ти знаешъ ли защо сѫ написани тѣзи закони? Когато поданикътъ ще изпълни нѣкои закони, трѣбва да знае защо сѫ написани. Ще бѫде смѣшно, когато единъ адвокатъ се заеме за едно дѣло, а не знае законитѣ, по които ще го защищава. Вие отивате на църква, но знаете ли защо трѣбва да се молите? Вие казвате: „Е, както трѣбва да пия, така трѣбва и да се моля!“ Съ това набързо разрѣшавате въпроса. Досега тъй сѫ мислили и всички философи. И за яденето така мислятъ. Казватъ, че то е наредено така отъ природата. Нѣкога ученитѣ казватъ, че трѣбва да живѣемъ по-добъръ животъ, защото има вѣченъ животъ. Ами този животъ, който живѣете тукъ на земята, не е ли вѣченъ? Вие не разбирате този животъ, а говорите за вѣченъ животъ. Себе си не разбирате, а за Бога говорите. Най-напрѣдъ трѣбва да разберете своя животъ, своя умъ, своето сърце и послѣ ще говорите за живота на другитѣ и за вѣчния животъ. Не разберете ли това нѣщо, вашата математика почива на редъ нелогичности, безъ съдържание или смисълъ.

Когато ви говоря, нѣкои отъ слушателитѣ намиратъ, че моята рѣчь е много несвързана. Не зная, дали моята рѣчь е несвързана или вашата. Моята рѣчь ви се вижда несвързана, защото азъ оперирамъ едноврѣменно съ двѣ величини, съ плюсъ и минусъ, а вие оперирате съ една отъ тѣхъ, нѣкога съ плюсъ, а нѣкога съ минусъ. Слѣдователно, азъ ще бѫда нелогиченъ спрѣмо васъ, но спрѣмо мене и вие сте нелогични. Питамъ ви, защо трѣбва да ядемъ? Този въпросъ ви задавамъ като тема за размишление. Задайте този въпросъ на вашитѣ професори, на свещеници, на проповѣдници. Всички разрѣшете въпроса: какъвъ е смисълътъ на яденето?

Азъ не отричамъ яденето, напротивъ, когато ядете, по мѫжки ще ядете, по всички правила. Когато ядете, ще ядете като юнаци, когато почивате, ще почивате като юнаци. Нѣкой казва: „Не ми се яде“. Да, защото си боленъ. Дѣцата ви казватъ: „Мамо, днесъ не ми се яде!“ Днес си минусъ, а утрѣ, като станешъ плюсъ, ще кажешъ: „Мамо, искамъ да ямъ!“ Майката се чуди, защо дъщеря ѝ не иска да яде и казва: „Дъщеря ми не иска да яде днесъ“. А то защо било? – Тя си опрѣдѣлила рандеву. Дъщерята казва: „Мамо, днесъ си имамъ много важна работа, затова се лишавамъ отъ ядене“. Това значи: имамъ си гостенинъ. И наистина, когато замине гостенинътъ, тя иска да яде. Когато момата иска да разхубавѣе, яде повечко. Иска повече маслице, за да затлъстѣе, да се заглади лицето ѝ; иска повече месце, за да спечели мускули; за да бъдатъ очитѣ ѝ по-свѣтли, яде повече деликатеси, точено, пасти и др. И всичкото това ядене е да се боядиса хубаво лицето ѝ. Всѣки день туря тя отъ менюто върху лицето си. Хубаво прави момата, знае какъ да мажи лицето си. Тя използува яденето въ това отношение, да замажи добрѣ кѫщата си, та да я харесатъ нейнитѣ другарки и другари.

И тъй животътъ е съвкупность отъ редъ причини. Яденето е слѣдствие на една велика причина въ свѣта. Единъ отъ най-важнитѣ стимули за цѣлата съврѣменна култура се дължи на яденето. Всички войни, всички спорове между хората, въ каквото и да е направление, се дължатъ почти изключително на яденето. Нѣкой философствува, пише нѣкоя книга и все мисли да спечели нѣщо отъ нея за ядене. Свещеникъ държи нѣкоя проповѣдь, за яденето мисли, него да осигури. Сѫдия отсѫжда нѣкое дѣло, за яденето мисли. Адвокатъ защищава нѣкого, за яденето мисли. Всички професии, все яденето осигуряватъ. Яденето е главния стимулъ въ съврѣменната философия. Материалиститѣ казватъ: „Хлѣбецъ, бабамъ, хлѣбецъ, той е смисъла на живота“.

Ще продължа своята мисъль, като ще ви дамъ едно малко разяснение върху тѣзи математически съотношения. То ще остане малко неразбрано, но нищо, толкова работи имате неразбрани, та и това може да остане неразбрано. Често родителитѣ, като имъ се роди дѣте, турятъ въ касата или въ нѣкоя банка на негово име извѣстенъ капиталъ за опрѣдѣлено число години и на изтеклия срокъ ги взиматъ, но вече увеличени, съ лихвитѣ заедно. Единъ знаменитъ математикъ е правилъ подобно едно изчисление и то е слѣдното: ако се внесатъ на името на Христа 5 стотинки отъ деня на рождението Му до 1880, на колко ще възлѣзе прѣзъ тѣзи години цѣлата сума? Този математикъ е намѣрилъ, че цѣлата сума ще възлѣзе на едно грамадно число, образувано отъ 39 цифри. Казвате: „Е, толкова голѣмо ли е това число?“ Ще ви обясня грамадностьта на това число. Математикътъ продължава изчисленията си: споредъ него земята тежи 5875 секстилиона кг. Ако земята би била направена отъ злато, тя би тежала 3,5 пѫти повече отъ сегашното си тегло и би тежала 2 062 секстилиона кг. Това ѝ тегло, като злато изчислено въ пари, ще струва 2 милиарда по 2 милиарда английски стерлинги. Тъй че, всичката цѣна на земята, ако би се дала, пакъ не ще може да се изплати цѣлия капиталъ на Христа. Значи само една часть отъ Христовия капиталъ ще се изплати съ цѣната на цѣлата земя. Ако всѣка минута отъ небето би падало кълбо, голѣмо като нашата земя, необходими сѫ 4900 милиона такива кълба. Тѣзи кълба трѣбва да падатъ всѣка минута въ продължение на 9300 години и само тогава ще се изплати тази сума, на която е достигналъ капитала отъ 5 стотинки, вложенъ на името на Христа.

Ще кажете: „Какъ е възможно 5 стотинки, дадени подъ сложна лихва за този периодъ години, да дадатъ такава сума?“ Математицитѣ, като нѣматъ работа, занимаватъ се съ такива играчки. Дали това е вѣрно или не, това е другъ въпросъ, но този математикъ е изчислилъ, че малкитѣ причини съ врѣме раждатъ голѣми послѣдствия. Ако 5 ст. въ толкова години нарастнаха на такава голѣма сума, какво биха създали по-голѣмитѣ причини.

И тъй, вие трѣбва да приложите този математически законъ и въ яденето, да знаете какъ да ядете. Ако единъ пѫтъ въ живота си се наядете по всички правила на природата, слѣдъ години ще имате най-благотворни влияния, голѣми богатства. Азъ казвамъ, че съврѣменнитѣ хора не знаятъ какъ да ядатъ. Като седнешъ да ядешъ, да не ти дохожда на ума никаква лоша мисъль, да не се поражда въ сърцето ти нито едно лошо чувство, да нѣма никакво отпадане на духа. Въ врѣме на яденето да не забѣлѣжишъ въ нищо и въ никого дори и най-малката грѣшка. Една най-малка грѣшка, ако забѣлѣжишъ, тя слѣдъ години ще даде своитѣ лоши резултати. Всички хора днесъ въ врѣме на яденето си допущатъ много такива малки грѣшки, затова умиратъ, страдатъ и съ хиляди години ще изплащатъ този голѣмъ дългъ.

Ще ми възразите: „Свободни сме да ядемъ както искаме!“ – Да, но и природата е свободна да ви наложи каквото иска наказание. Българското правителство издаде законъ за „трудовата повинность“, всички му се подчиняватъ, всички отиватъ да работятъ, а природата издала закони, иска да имъ се подчиняватъ – всички протестиратъ. Запитайте се: защо се създала трудовата повинность?

Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта на Сина человѣческаго и не пиете кръвьта Му, нѣмате животъ въ себе си“.

Това е една велика математическа задача, въ която има извѣстни и неизвѣстни, въ нея има плюсове и минуси. Часть отъ Христовитѣ ученици се съблазниха отъ този минусъ, а други – отъ плюса и напуснаха. Христосъ ги запита: „Това ли ви съблазнява?“ Еднитѣ си заминаха, а на тѣзи, които останаха, Христосъ каза: „Не говоря буквално за плътьта и кръвьта си, а Духътъ, който работи въ тѣзи думи, съдържа живота въ себе си“. Вие ще кажете: „А добихме се сега до една истина“. Не, вие се лъжете още, не се лъжѐте.

Срѣщали ли сте нѣкой бѣднякъ, задлъжнѣлъ около 20 000 лева, търси пари на заемъ, напеченъ е човѣкътъ, обикаля около хората, много любезенъ съ всички, но все мазни риби търси. Събира се съ голѣмци, банкери и казва: „Искамъ да се запозная съ богати хора.“ – Защо? – „Дотегнаха ми сиромаситѣ!“ А то е, за да намѣри отъ нѣкѫдѣ пари на заемъ, да изплати дълговетѣ си. Видишъ го нѣкой пѫть, слѣди нѣкой богаташъ и си казва: „Този човѣкъ ще ми изплати дълговетѣ“. Потропа на вратата му, не се отваря. Банкерътъ отвѫтрѣ му казва: „Господине, не мога да ви дамъ пари на заемъ, защото не сте намѣрили правата врата, а пари се даватъ само на човѣкъ, който влиза прѣзъ правата врата; вие сте влѣзли прѣзъ задната врата, затова моля ви се, излѣзте!“

Всички Христови ученици, които бѣха влѣзли презъ задната врата, излѣзоха навънъ. Този родъ ученици въ врѣмето на Христа бѣха малко, но сега се наплодиха. Днесъ свѣтътъ е пъленъ съ Христови ученици, които влѣзоха прѣзъ задната врата. Тѣ говорятъ за небето, да имъ се простятъ грѣховетѣ, но по кой начинъ да се простятъ грѣховете имъ? Да знаете какъ ще се простятъ грѣховетѣ ви, това е цѣла наука. Онзи богаташъ, който ще ти даде пари на заемъ, иска гаранция, иска да те разбере честенъ ли си, уменъ ли си. Ако на тебе не разчита, иска да му прѣдставишъ хора, които да гарантиратъ за тебе. И сега Господь иска отъ всинца ви сигурна гаранция. Тази гаранция зависи отъ човѣшката душа. Като даде човѣкъ дума за нѣщо, трѣбва да я изпълни, трѣбва да има широки разбирания.

И тъй, ако не ядемъ, нѣмаме животъ въ себе си.

Азъ не отричамъ яденето, но трѣбва да знаемъ начинъ за трансформиране на енергията. Слѣдъ като се наядешъ, трѣбва да трансформирашъ енергията, която си възприелъ; ако не знаешъ какъ да я трансформирашъ, тази енергия ще остане въ стомаха ти, дѣто ще станатъ наслоявания, наслоявания, докато шишето ти се затвори и ще кажешъ: „Не знамъ какво ми стана, но нѣмамъ апетитъ“. Викашъ лѣкарь, той ти прѣпорѫчва очистително. Вземешъ очистително, но апетитътъ ти не се връща. Този законъ е вѣренъ не само за физическия свѣтъ, но и за свѣта на чувствата и мислитѣ. Методитѣ сѫ различни, но законътъ е единъ и сѫщъ. Нѣкой пѫть въ сърцето си имате нѣкакво тягостно чувство, искате да любите и си казвате: „Не мога да любя, сърцето ми е нѣщо закоравѣло.“ Сѫщото нѣщо е и при яденето, искате да ядете, но не можете. Казвате: „Нѣкакъвъ дяволъ е влязълъ вѫтрѣ въ мене.“ – Нѣма никакъвъ дяволъ. Какъ си прѣдставяте дявола, има ли форма, съдържание или смисълъ, нѣкакво рационално число ли е той? Въплотениятъ дяволъ, това сме ние. Когато кажемъ, че дяволъ е влѣзълъ въ корема ми, то значи: азъ дяволътъ, който съмъ забъркалъ законитѣ, съмъ влѣзълъ въ корема си. Дяволътъ е сѫщество, което се движи много и като се движи много, уморява се. Казвамъ му: „Приятелю, ти си много уморенъ, ще почивашъ сега.“ И тъй, почивката прѣвеждамъ съ думата „постъ“. Щомъ не можешъ да ядешъ, ще постишъ. Религиознитѣ хора мислятъ, че ще се спасятъ съ поста. Постъ, почивка, гладуване, това сѫ синоними.

И тъй енергията трѣбва да се трансформира. Какъ ще се трансформира? Ще те улови нѣкоя болесть, ще отслабнешъ, ще изгубишъ апетитъ, а послѣ ще започнешъ да се подобрявашъ, ще се поправишъ и апетитътъ ще ти се върне. Нѣкой пѫть майката се радва, че дѣтето ѝ напълнѣло, поправило се. Да, но слѣдъ врѣме, то ще стане като кука, азъ виждамъ това. Гледамъ нѣкоя гайда, надула се, надула се чакъ ще се пукне, но като прѣстане да свири, чува се отъ нея звука: пиу-у…, изпразва се. Послѣ пакъ се надува, започватъ да свирятъ на нея. Гайдарджията разбира по-добрѣ закона отъ васъ. Не ти се яде, ще свиешъ, гайдата си, стомаха, ще я туришъ подъ мишца, ще тръгнешъ. На кѫдѣ? – Нѣкѫдѣ, дѣто има сватба. Ще надуешъ гайдата и всички ще те заобиколятъ, ти ще свиришъ, тѣ ще играятъ. Ще стане обмѣна. Ученитѣ хора питатъ: „Какъ тъй ще играемъ?“ – Да, ще играете. Когато единъ свири, другъ ще играе, а послѣ първиятъ ще играе, вториятъ ще свири. Не играе ли единиятъ, не свири ли другиятъ и двамата ще постятъ, ще бѫдатъ много религиозни, ще държатъ рѫцѣтѣ си на благоутробието, ще държатъ главата въ рѫцѣтѣ си. Това значи, че ще се научатъ какъ да мислятъ, какъ да ядатъ.

И тъй, ще свиешъ гайдата си и ще тръгнешъ на друго мѣсто. Това, върху което днесъ ви говоря, е много важно за васъ. Ако не се научите да ядете правилно, нито учени, нито религиозни хора ще станете. Една турска пословица казва: „Теле отишълъ, волъ се върналъ“. Като се каже на съврѣменнитѣ хора, че не знаятъ, тѣ се докачватъ. Ние знаемъ, че не знаемъ. Има и философия на незнанието, тя е наречена агностицизъмъ. Тя е отлична философия въ живота, твърди, че хората не знаятъ нищо. Каква философия има въ това, че нищо не знаешъ? Агностицизъмъ е наука да знаешъ какъ да изпразвашъ шишето навънъ. Това е отрицателна величина, минусъ. Като изпразнишъ шишето, ще стане „гносо“ и ще почнешъ да вливашъ навѫтрѣ. И тъй има двѣ философии: агностицизъмъ, съ минусъ и агностицизъмъ съ плюсъ. И двѣтѣ спорятъ върху това, трѣбва ли да се пие кръвь или не? Като седнете да ядете, постарайте се да разберете дълбокия смисълъ на яденето, да разберете, защо природата ви го е наложила. Ще ви се види малко смѣшна тази работа, но азъ често си служа съ смѣшни нѣща, защото, ако ви държа много сериозно, ще заспите.

Единъ знаменитъ евангелски проповѣдникъ държалъ една хубава, съ дълбоко съдържание проповѣдь. Залата, въ която държалъ проповѣдьта се провѣтрявала добрѣ чрѣзъ вентилатори, но този день забравили да ги отворятъ и отъ многобройната публика, въздухътъ въ залата се развалилъ отъ отдѣления въ по-голѣмо количество вѫгледвуокисъ. Вслѣдствие на това, публиката започнала да клима съ глава, да заспива. Тъй полузаспали, слушали, казвали: „Тъй, тъй много право казвашъ!“ Проповѣдникътъ, като ги вижда, че заспиватъ, извикал: „Огънь!“ – „Кѫдѣ?“ – „Въ ада!“ Едно противорѣчие. Като се говори за възвишени работи, всички спятъ, а като се каже „огънь“, всички наскачатъ, питатъ дѣ е.

Защо природата ни е наложила яденето? Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето.“ Значи има хлѣбъ, който не е живъ. Най-голѣмото изкуство е да се хранишъ съ жива храна. Ние съврѣменнитѣ хора се хранимъ съ мъртва, заразена храна и вслѣдствие на това страдаме. Ще запитате: „Какъ да е заразена нашата храна?“ Разглеждали ли сте съ микроскопъ месото отъ халитѣ, да видите какви бацили има по него. Лѣкаритѣ казватъ, че и най-издържливитѣ висока температура бацили, при 100 градуса умиратъ. Не, има бацили, които и при 2000 градуса не умиратъ. Слѣдователно, не е тъй безопасно да ядешъ месо, което е стояло закачено по куките 2–3 дни и въ което сѫ успѣли да се развиятъ бацили, които въ организъма ви ще прѣдизвикатъ извѣстна химическа реакция и лѣкаритѣ ще констатиратъ въ послѣдствие, че у васъ се развила извѣстна болесть.

Съврѣменната медицина се намира вече въ тази стадия, когато не насмогва да наименува многобройнитѣ нервни болести съ специални названия, а ги именува съ общо име „американиди“. Единъ знаменитъ германски лѣкарь изслѣдвалъ нервнитѣ болести въ Америка, но тѣ се оказали съ хиляди. Слѣдъ като ги наричалъ всѣка една съ подходящо име, дошълъ въ невъзможность да имъ измисля имена и на останалитѣ, които всѣки день се явяватъ въ най-разнообразни вариации и ги нарекълъ съ общо име „американиди“. Така постѫпва и математика, като дѣли нѣкое ирационално число. Дѣли го, дѣли го и все остатъкъ има. Тогава той казва: „Получава се еди кое си число и прочие“. Колкото и да се дѣли това число, краятъ му не може да се намѣри. Защо? – защото ти измѣрвашъ едно число съ мѣрка, съ която не може да се мѣри.

Ще ви приведа единъ наученъ фактъ, който ще остане сѫщо тъй неразбранъ, както и примѣра за печалбата на Христа. Ако вземете единъ микроскопъ, който увеличава въ диаметъръ нѣколко хиляди пѫти и поставите подъ микроскопа една отъ най-малкитѣ инфузории, тя ще попадне въ едно дѣление, което прѣдставлява 1/1000 часть отъ тази междина. При това вие виждате тази инфузория увеличена много пѫти. Тя си има стомахъ, нервна система и други. Нѣкои отъ инфузориитѣ иматъ около 20 стомаха. Авторътъ, който наблюдава инфузорията, казва така: „Ако смѣтнемъ, че тази инфузория прѣдставлява не 1/1000 часть отъ цѣлото пространство, а 1 метъръ, тогава всѣка молекула отъ нея ще заема 1 мм отъ този метъръ, а атомътъ ѝ ще съставлява една милионна часть отъ цѣлия метъръ“. Друго изчисление: намира колко атоми има въ главичката на една игла съ диаметъръ 2 мм и за колко врѣме ще се прѣброятъ тѣзи атоми. Той казва така: „Ако всѣка секунда бихме отдѣляли по единъ милиардъ отъ атомитѣ на игловата глава, ще ни сѫ нужни 250 000 години, за да прѣброимъ тѣхното число, което се равнява на числото 8 съ 21 нули слѣдъ него.“

Да допуснемъ, че прочетемъ всичкитѣ атоми, какво особено сме спечелили? Сегашниятъ ни животъ не е нищо друго, освѣнъ велика провѣрка на това, което сме вършили. Всички мисли, чувствувания, които сега прѣживѣвате, сѫ провѣрка на вашия миналъ животъ, но всичко това е така разхвърляно у васъ, че не знаете защо е то и за какво. Единъ день си въодушевенъ, на другия день – сгушенъ, не знаешъ какво да правишъ; единъ день си гладенъ, на другия – ситъ; единъ день си боленъ, на другия – здравъ. Като не знаете всичко това защо е, казвате: „Това е американиди, това е и прочие.“ И минавате за учени хора. Казвате: „Съврѣменната наука е разрѣшила всичко“. Ако е разрѣшила всичко, трѣбва да ни покаже начинъ какъ да устроимъ живота си. Ако социологията е разрѣшила много въпроси, трѣбва да ни покаже сигуренъ методъ какъ да изглаждаме отношенията между всички народи и общества, какъ да избѣгваме войнитѣ.

Нека дойде нѣкоя жена, която вади масло отъ млѣкото, да ни обясни защо прави това. Нѣма ли другъ начинъ? Защо изваждатъ маслото отъ млѣкото? Защо подквасватъ млѣкото? Ще кажете: „Професоръ Мечниковъ казва, че въ киселото млѣко има извѣстни бацили, които продължаватъ живота“. Това провѣрихте ли го? Ние си служимъ съ редъ твърдения. Когато Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта на Сина Человѣческаго и не пиете кръвьта Му“, Той подразбира друго нѣщо. Той подразбира тѣзи велики закони, които Богъ е поставилъ въ битието на живота, ако възприемете Неговата Мѫдрость, ако разбирате думата мѫдрость и животъ, ако яденето става по всички правила на Божествената наука, ще имате животъ въ себе си. Азъ говоря върху този въпросъ отъ чисто практическо гледище. Съврѣменното общество, всички майки, бащи искатъ да намѣрятъ единъ методъ за подобрение на живота си. Всички професори, учители трѣбва да се занимаватъ съ разрѣшаване въпроса за яденето. Отъ правилното ядене зависи разрѣшаването на всички социални въпроси, отъ яденето зависи разрѣшаването на всички научни въпроси.

Ще кажете: „И тази хубава!“ Хубава, разбира се, по-хубаво нѣщо отъ яденето има ли? Ако можете да разрѣшите какъ да гребнешъ съ лъжицата, какъ да отворите устата си, вие сте разрѣшили много въпроси. Вие не трѣбва да бѫдете нервни, рѫцѣтѣ ви да не треперятъ като на пияница, когото природата, като иска да го отвикне отъ пиене, разслабва рѫцѣтѣ му. Взима чаша, пълна съ вино, докато я донесе до устата си, разлива я. – „Ехъ, отъ дѣ е дошълъ този дяволъ!“ Налива втора чаша и нея разлива. – „Има тукъ нѣкой дяволъ, който ми прѣчи да пия!“ Започва да мисли какъ да го върже. Взима връвь, но пакъ не успѣва.

Ние казваме: „Дръжте дявола, турете му букаи на рѫцѣтѣ и краката!“ По този начинъ не само, че не сте разрѣшили въпроса, не само че не сте уловили дявола, но сте усложнили въпроса. Когато кажете, че яденето ви се разлива, това показва, че нѣкой дяволъ ѝ прѣчи. Не го връзвайте, рѫцѣтѣ ви трѣбва да сѫ свободни. Като вземете лъжицата въ устата си, да се чува правилна музика. Като си отчупите парче хлѣбъ, отчупете го по всички правила, дъвчете го дълго врѣме, за да почувствувате въ себе си сила и енергия, за да разберете защо ядете. Казвате: „Е, както и да е, трѣбва да ядемъ, че макаръ и да не е по всички правила!“ Нѣмамъ нищо противъ това, но отъ ядене до ядене има разлика.

Христосъ казва: „Който яде по правилата на Божествената наука, нѣма да умре, а който яде безъ всѣкакви правила, ще умре“. Слѣдователно, по новия начинъ ще се хранимъ съ малко хлѣбъ и нѣма да умираме. Съврѣменнитѣ хора ядатъ много и вслѣдствие на това има недостигъ отъ енергия и съ това се зараждатъ много болести. Ако гредитѣ на вашата кѫща се изкривятъ и отъ това покривътъ ѝ се снижи, това показва, че нови греди сѫ нужни. Когато нѣкой се прегърби, казватъ, че е остарѣлъ. Той се прегърбилъ не защото е остарѣлъ, а защото е сгрѣшилъ въ яденето. Боли те стомахъ, сгрѣшилъ си въ яденето; боли те глава, сгрѣшилъ си въ яденето; болятъ те дробоветѣ, сгрѣшилъ си въ яденето. Ако бихъ лѣкувалъ болни, бихъ имъ казалъ: „Приятели, сгрѣшили сте въ яденето, трѣбва да се научите да ядете правилно“. – „Знаемъ какъ да ядемъ!“ Не знаете! Можете да направите опитъ въ това отношение, да провѣрите, че моето учение почива на единъ великъ законъ. Задайте си за цѣль прѣзъ една цѣла недѣля да бѫдете съ всички добри, любезни, пъргави въ всѣка работа и да ядете и пиете съ радость на душата, ще видите каква енергия ще внесете въ дома си. Ще ми възразите: „Господь, Господь да оправи свѣта!“ Господь, който иде сега да оправя свѣта, работи съ минуси. Той е рѣшилъ да изпразни всички пълни шишета, Той е рѣшилъ да изпразни всички каси, който съ хиляди години сѫ трупали богатства, Той е рѣшилъ да изпразни всички хамбари и навсѣкѫдѣ въ свѣта да засѣе Новото.

Азъ нѣма да прѣвеждамъ на вашъ езикъ начина, по който ще стори това нѣщо Господь, защото ако го прѣведа, гащитѣ ви ще започнатъ да треперятъ. Нѣма да ви казвамъ цѣлата истина, защото като се говори истината, опасно е. Когато прѣкарвашъ нѣкой страхливецъ прѣзъ пропасть, завържи му очитѣ да не вижда и тъй го прѣкарай. Той нѣма да знае гдѣ го водишъ и ще мине пѫтя благополучно. Сега, ако ви развържа бандеролитѣ, съ който врѣменно сѫ ви свързали, коситѣ ще ви побѣлѣятъ! Не, тѣзи прѣвръзки ще стоятъ. – „Ама хвърли ги!“ Не, ще минете съ завързани очи прѣзъ пропастьта и като минете на другия край, ще кажете: „Пѫтешествието бѣше много хубаво, сега ще мислимъ за яденето“.

Христовитѣ думи: „Ако не ядете плътьта на Сина Человѣческаго и не пиете кръвьта Му“, значатъ: ако не възприемете въ себе си Духътъ и Словото, който дѣйствуватъ въ този свѣтъ, нѣма да разберете вѫтрѣшния смисълъ на нѣщата. Въ свѣта сега има голѣмъ страхъ, но и при това положение ще трѣбва да бѫдете герои. Нима войникътъ на бойното поле не изпитва страхъ. Изпитва, но дългътъ му къмъ отечеството го заставя да бѫде герой. Единъ полковникъ ми разправяше за едно свое геройство, проявено при сраженията на Солунския фронтъ. Стоятъ той и генералътъ, слѣдятъ какъ върви започнатото сериозно сражение. „Гащитѣ ми започнаха да треперятъ отъ страхъ, казва полковникътъ, генералътъ ме пита: Какъ сте? – Много добрѣ! Ами вие? – И азъ съмъ много добрѣ. И на двамата гащитѣ ни треперятъ, но минаваме за герои. Като се свърши сражението, генералътъ се обръща къмъ мене, казва ми: Видѣ ли какви сме герои, такива трѣбва да бѫдатъ всички българи!“ Не, не, когато човѣкъ влѣзе въ живота съ идейни разбирания, зѫбитѣ му не трѣбва да тракатъ отъ страхъ и гащитѣ му не трѣбва да треперятъ. Той трѣбва да знае, че яде, за да живѣе. Този животъ трѣбва да съдържа въ себе си великото, възвишеното. Трѣбва да знаете защо да се жертвувате.

И тъй, направете опитъ за една седмица, да прѣкарате всичкото врѣме весело и бодро, безъ най-малко смущение въ душата си. При този случай трѣбва да имате хладнокръвието на Сократа. Единъ день му дошли гости. Жена му дигнала много голѣмъ шумъ въ кѫщи, недоволна отъ гоститѣ. Тѣ запитали Сократа: „Какъ търпишъ това?“ – „Нищо, това е малко гръмъ, много е краснорѣчива моята жена, но слѣдъ този гръмъ ще дойде и дъждъ“. И наистина, слѣдъ малко влиза жена му съ единъ легенъ вода, полива Сократа и гоститѣ му. Сократъ сѫщо тъй спокойно казалъ: „Нѣма нищо, безъ дъждъ нѣма растене!“

Сега и при мене идватъ много хора и ми казватъ: „Сегашнитѣ хора сѫ станали много лоши, много се одумватъ.“ Тѣзи, които одумватъ, това сѫ пощаджии, носятъ писма, съ които съобщаватъ, че еди кой си умрѣлъ, този изгубилъ, онзи спечелилъ и т.н. Пощаджията, който носи писмото, не е виновенъ, а вината е у този, който е писалъ писмото. Пощаджията е назначенъ отъ бюрото на „трудовата повинность“ да носи писма, телеграми и затова азъ го поздравлявамъ. Като се свърши опрѣдѣленото врѣме и той ще спре раздаването на писма.

Сега и природата ви е наложила трудова повинность и вие трѣбва да ядете. Ако не ядете споредъ нейнитѣ правила и закони, тя ви наказва, изпраща ви разни болести: ревматизъмъ, грѫдоболие, неврастения и др. Като страдате, тя казва: „Докато не се научите да ядете по моитѣ правила, до тогава ще страдате!“ Мѫжътъ донесълъ малко жито въ кѫщи, жената да не се сърди, а да каже: „Нѣма нищо, мѫжо, ще сваря житото, ще му туря малко захарчица и съ него ще минемъ.“ Бѣденъ е човѣкътъ, донесълъ само 1 кг. жито. И съ 1 кг. жито на день се минава. За другия день ще има пакъ 1 кг. Хората могатъ да живѣятъ много добрѣ помежду си, като си помагатъ. А сега съврѣменнитѣ хора сѫ объркали този законъ, понеже не искатъ да ядатъ плътьта и кръвьта на Сина Человѣческаго, а затова и страдатъ.

Днесъ има борба между висшитѣ и нисшитѣ животни. Единъ день, обаче, ще разберете каква е задачата на висшата природа и ще разберете защо сѫществуватъ тѣзи голѣми противорѣчия въ свѣта. Днесъ ще има болести, страдания, войни, разни противорѣчия, не може безъ тѣхъ. Единъ день когато животътъ се измѣни органически, когато се постави на друга база, ще разберете всички противорѣчия. Вие искате да съгласувате настоящето съ бѫдещето. Това не може. Тѣ могатъ да се съгласуватъ само въ крайнитѣ си резултати.

Затова всѣки трѣбва да възприеме Духа, Разумната воля, Словото. Словото, това е разбиране на закона, защо трѣбва да ядемъ и какъ да ядемъ. Азъ проучавамъ този въпросъ, какъ и кога се хранятъ животнитѣ и т.н. Азъ слѣдя и хората какъ ядатъ, какъ сѫ наредени чиниитѣ имъ, цялъ редъ математически изчисления правя. Отъ тѣзи изчисления при яденето вадя заключение какви ще сѫ бѫдещитѣ хора. Не укорявамъ хората, а проучвамъ законитѣ на природата. Когато бѣдниятъ обикаля богатия, зная защо прави това. Търси начинъ да си изплати дълговетѣ. Простиятъ търси учения. Грѣшниятъ търси светията. Болниятъ търси лѣкаря. Тѣзи нѣща иматъ своитѣ дълбоки причини въ себе си. Слѣдователно, по този законъ вие може да провѣрите и вашитѣ мисли и чувства. Не мислете, че мислитѣ и чувствата ви сѫ мъртви, тѣ сѫ живи. Когато седнешъ да ядешъ, трѣбва да поканишъ всичкитѣ си мисли и чувства и да имъ кажешъ: „Хайде, мои слуги, хайде да ядемъ заедно!“ Не трѣбва само господарьтъ да седне. Направете този опитъ и ще видите резултата. Като изпълнявате това, ще станете по-мощни, по-силни, съ по-издръжливи нерви и когато ви дойде страдание, ще знаете да го прѣвръщате въ радость.

Като заболѣешъ, викашъ лѣкарь. Трѣбва да му платишъ, но като си бѣденъ, сърдишъ се, че той иска много и казвашъ: „Не може ли да отстѫпи той?“ Лѣкарьтъ не е виновенъ, той е добъръ учитель на човѣчеството. Вие трѣбва да се научите да ядете както трѣбва и да нѣмате нужда от лѣкарь. Когато лѣкарьтъ ви взима 50 лв. на визита, съ това иска да каже: „Азъ ви взимамъ даже малко, вие трѣбва да се научите да ядете“.

И тъй всички свѣтски, всички духовни хора сѫ подъ еднакъвъ знаменатель. За въ бѫдеще хората трѣбва да се научатъ да ядатъ правилно, да нѣма между васъ гладни хора. Природата не търпи гладни хора, защото тѣ развалятъ добрия ефектъ на сититѣ. Когато се донесе яденето, трѣбва да има за всички. Когато дойде изпразването, пакъ трѣбва да дойде за всички. И днесъ всички революции не сѫ нищо друго, освѣнъ резултатъ на толкова годишно ядене. Сега Господь казва на бѣднитѣ: „Идете да изхвърлите богатитѣ, заемете мѣстата имъ, та слѣдъ 2000 години, когато дойда отново на земята, ще уравня смѣтката между богатитѣ и бѣднитѣ“. Такива сѫ законитѣ. Ако не знаете какъ да се храните, нѣма да избѣгнете революцията. Тя ще стане и въ стомаха и въ дробоветѣ ви, навсѣкѫдѣ.

Слѣдователно Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта на Сина Человѣческаго и не пиете кръвьта Му, нѣмате животъ въ себе си“. Тъй че, ако вашитѣ мисли, чувства и дѣйствия не сѫ разумни, непрѣменно ще дойдатъ лошитѣ послѣдствия на този животъ. Това е една философия, която може да приложите въ живота си е да я провѣрите. Направете опитъ за една седмица. Който отъ васъ не направи този опитъ, грѣхъ е на душата му. Който не направи този опитъ, природата ще го осѫди на 2000 годишно робство, ще го тури на работа въ „трудовата повинность“. „Трудовата повинность“ не е нищо друго, освѣнъ болести, неврастения, маниачество и всѣкакъвъ родъ страдания.

И тъй, съгласието между всинца ви ще зависи отъ начина на яденето. Дойде при васъ противникътъ ви, не го изгонвайте, но го нахранете, напойте добрѣ. Това прѣпорѫчва Евангелието. Отлично учение е то! Казва: „Когато дойде при тебе неприятельтъ ти и е гладенъ, жеденъ, нахрани го, напой го, дай на него, дай на всички сиромаси, щомъ си богатъ“. Ако постѫпвате така, ще има навсѣкѫдѣ радость и веселие.

Христосъ казва: „Който не яде плътьта ми и не пие кръвьта ми, нѣма животъ въ себе си“.

И тъй, Христосъ дава всичко, каквото има. Сега хората казватъ: „Христосъ дава, но ние не даваме“. Щомъ не давате, ще има положителни и отрицателни величини въ вашия животъ, ще се сърдите, че животътъ е скѫпъ, постройкитѣ на кѫщитѣ струватъ скѫпо и т.н. Тъй ще бѫде за тѣзи, който не даватъ, а който даватъ, както Христа, животътъ имъ ще се оправи и ще се ползуватъ отъ плодоветѣ на това велико учение.

Като ме слушате, вие си казвате: „Говори, каквото искашъ, ние си знаемъ нашето“. Азъ ви казвамъ: „Правете, каквото искате, но ще си плащате“. Най-простото учение, което можете още сега да приложите на земята, то е науката за яденето. Прѣпорѫчвамъ на всинца ви да слѣзете до учението за яденето, да не мислите, че сте на небето. Никой не е на небето. Набожни хора нѣма. – „Но той е религиозенъ човѣкъ!“ – Да, фирмата, титлата му отвънъ показва това, но вѫтрѣ въ него нѣма нищо. – „Еди-кой си е много вѣрующъ!“ – Да, титлата му отвънъ е такава, но вѫтрѣ нѣма нищо. Нѣкой казва: „У мене вѣрата е много голѣма“. – Е, тогава дай ми 1000 лева на заемъ. „Е, нѣмамъ на разположение, не мога сега.“ Казвамъ, твоята вѣра не е достигнала до 1000 лева. Отъ нѣкого искатъ 100 лева на заемъ. „Ехъ, нѣмамъ сега“. Каже ли „ехъ…“, значи нѣма вѣра.

Доста тѣзи лъжи, прѣстанете да се лъжете! Не говорете вече това, което не е, а само това, което е! Мѫже съ мѫже, жени съ жени, братя съ братя, сестри съ сестри, говорете само истината! Говорете истината за себе си! Не говорите истината, защото не знаете какъ да ядете. Яли сте нечиста храна, боли ви коремъ. Дойде въ това врѣме нѣкой да ви види, казвате му: „Махни се отъ очитѣ ми, коремъ ме боли!“ Този човѣкъ едва е могълъ да откѫсне единъ часъ свободно врѣме и отъ любовь къмъ васъ идва да ви види, а вие го изпѫждате. Казвамъ му: „Приятелю, не яжъ лоша, нечиста храна, пази да не разстроишъ стомаха си, за да не развалишъ хубавитѣ, добритѣ отношения съ брата си“. Яденето е причина да се развалятъ добритѣ отношения помежду ни. Никаква друга философия не признавамъ! Яжте споредъ правилата на природата и всички въпроси ще се оправятъ лесно. Спрѣте се върху тѣзи думи, размишлявайте върху яденето. Почти всички сте еднакви въ яденето, ядете по единъ и сѫщъ начинъ.

Всичко това, което ви говоря, азъ го прилагамъ и наблюдавамъ какви сѫ резултатитѣ. Правете и вие опити. Като си излѣзете отъ тукъ, помнете, което ви казахъ, че трѣбва да се научите да ядете. Като вземешъ една сварена картофа, кажи ѝ: „Сестричко, азъ те обичамъ, ще ми позволишъ да ти съблѣка дрешкитѣ, искамъ да влѣзешъ въ мене, да се разходишъ изъ стомаха, сърцето, дробоветѣ ми; тамъ нѣма да си добрѣ, ще имашъ страдания, но като минешъ прѣзъ тѣхъ, ще влѣзешъ въ свѣтлата страна на моя животъ, ще видишъ какво е моето сърце и моя умъ и тамъ ще си дадемъ по една цѣлувка“. Вземешъ една ябълка, една круша, по сѫщия начинъ ще се разговоришъ съ тѣхъ и най-послѣ вѫтрѣ въ васъ ще се цѣлунете. Като свършишъ яденето, ще кажешъ: „Днесъ имахъ три гостенки мои сестри отъ невидимия свѣтъ, отъ небето и ги пратихъ да се разходятъ вѫтрѣ въ мене“. Ще кажете: „Този човѣкъ се занимава съ духове, разговаря съ тѣхъ“. – Да, азъ се разговарямъ съ картофки, ябълки и круши, давамъ имъ по една цѣлувка като влѣзатъ въ мене и имъ казвамъ да не разправятъ това нѣщо никому.

Тѣзи ваши сестри, като отидатъ на другия свѣтъ, ще кажатъ: „Тѣзи хора се научиха вече какъ да живѣятъ, може да ги посѣщаваме“.

И тъй, направете този малъкъ опитъ върху яденето. Като успѣете, този опитъ ще ви даде вѣра за бѫдещитѣ ви опити.

Бесѣда, държана на 3 априлъ 1921 година.

НАГОРЕ




placeholder