НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Служение с Любов / С любов

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Служение с Любов

Най-често използвани думи в беседата: аз, любов, може, хора, има, съм, бог, свят, човек, сега, казвам, казва, дявол, земя, бъде, тук ,

Съборни беседи , Утрини Слова , София, 31 Август 1941г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


(Матей 13)

Размишление

Природата, от която всички хора се интересуват, може да се уподоби на необятна книга, за едни – затворена, за други – отчасти отворена, или на грамаден склад, в който има безброй неща, привидно разхвърляни, в по-голям или по-малък безпорядък. Тук виждате големи камъни, там – по-малки. Защо са тези камъни, защо са разхвърляни, не знаете. Какво е целила природата, като ги е създавала, не знаете. За вас е важно, че вие можете да ги използвате за строеж на къщи, на огради и т.н. Другаде виждате треви, ниски и високи, до тях цветя, дървета, всички с определен стремеж нагоре, към слънцето. Между тревите, цветята и дърветата се явява спор, всяко растение иска да израсте по-високо, другите да не му отнемат нужната светлина. От големи спорове за светлината тревите са останали ниски и слаби. Големите дървета не са обръщали внимание на споровете и недоразуменията, но са расли нависоко, използвали са светлината и днес се радват на дълъг живот. Пак в природата срещате малки и по-големи мушици и насекоми, които по цели дни хвърчат от едно място на друго, блъскат се в хората, във всичко, каквото срещнат на пътя си. Къде отиват и се връщат, какво е предназначението им, не знаете. Жива е природата и дава живот на милиарди същества: риби, птици, млекопитаещи, хора – всичко живее и се радва на живота си. Като влезете между хората и тук виждате спор и недоразумения. Те се делят на бедни и на богати. Бедният няма къща, няма мебели, не е добре облечен. Като седне да яде, ще извади само една–две чинии, няма повече. Храната му е проста, оскъдна, едва задоволява глада си. След това отивате в къщата на някой богат. На вратата стои слуга, отваря я само за важни и знатни хора. Къщата му е добре мебелирана, със скъпи килими по пода. Яденето му е богато, пищно. Като се върнете у дома си, сравнявате живота на бедния и на богатия и се питате, защо Бог е създал света така, защо е допуснал тази неправда. Дали всичко това е наредено от Бога, въпрос е, но питам: Какъв свят бихте създали вие? Как бихте разпределили благата, които природата ви дава? Ето, всеки човек има един организъм – най-голямото богатство в света, нека си отговори, справедлив ли е към всички свои удове? Той дава на главата си най-голяма свобода. Главата се ползва и с най-големи привилегии. По-рано ѝ слагаха шапка, днес и от този товар я освободиха. Сега повечето хора, мъже и жени, ходят без шапки. Обаче дават ли такава свобода на краката си? Те носят обувки, които често пъти стягат и нараняват краката. Жените пък горят косите си с разни електрически машини, да ги къдрят. Това свобода ли е? Ще кажете, че правите това, за да бъдете по-красиви. Който иска къдрави коси, да отиде при негрите, да научи изкуството, по естествен начин да се къдри. Къдравите коси имат отношение към чувствата на човека. Хора, които имат къдрави коси, са крайно упорити. Намислят ли да направят нещо, никой не е в състояние да ги разубеди. Както косите им не се поддават на гребена, така и те не се поддават на чужди съвети. Не е лесно да се справи човек с къдравите си коси. Всеки косъм е самостоятелен. За да се възпита такъв човек, трябва да се възпитат всичките му косми, един по един. Това са 250,000 косми. Не е лесна тази работа.

Често хората се оплакват, че не могат да се хармонизират, не могат да се разбират. Много естествено. Човек не може да сложи в хармония космите на главата си, та ще влезе в хармония с хората. Със себе си не можеш да се хармонизираш, че с хората ли ще живееш в хармония. Излезеш вън, духне те вятър и разбърка косите ти. Вземеш гребен да ги оправиш, но вятърът не иска да знае, пак ги разбърка. Той се бори не само с косите на хората, но и с дърветата, и с животните. Каквото срещне на пътя си, разтърсва го. Вземе тояга и започне да удря дърветата едно след друго, заставя ги да работят, да не стоят на едно място. Понякога и човек изпада в положението на вятъра: вдигне тояга и започва да удря, каквото му падне. Удари едно гърне, второ гърне и като се види заобиколен от счупени гърнета, започва да мисли какво е направил. Счупеното гърне го погледне, засмее се и като Епиктет му казва: „Господарю, ти губиш сега. Ако бях здраво, щях да ти върша работа. Сега, нищо друго не ти остава, освен да купиш ново гърне“.

Като не разбират законите на живота и не познават себе си, хората се чудят откъде идват противоречията. Те не подозират, че сами ги създават. Причините за нещастията, страданията и противоречията на хората се крият в тях. Те имат слабости, недъзи, които ги отклоняват от правия път на мислене. Тази е причината, където хората имат различни идеи, различни разбирания. За пример, някой гледа на Бога като на същество, от което може само да изисква. Значи, Бог е длъжен само да дава и да помага, а човек е свободен от всякакво задължение към Него. Да мислиш така, това значи сам да си създадеш противоречия. Друг пък гледа на Любовта като на благо, което се отнася само до него. Той мисли, че като обича нещо, никой друг няма право да се ползва от него. Това разбиране на Любовта е създало робството. Ако обичаш някой човек, пазиш го само за себе си; ако обичаш някой предмет – дреха, обувки, книги, пазиш ги добре, да ти служат повече време. Не ги ли обичаш, ще ги захвърлиш настрана. Това не е Любов. Истинската Любов внася разширение в човешката душа. Щом обичаш някого, ще го оставиш свободен. Нека и другите хора се радват на този човек. Обичаш някоя дреха, някоя книга, остави и другите да се радват на тях.

Светът се нуждае от хора с широки и благородни сърца, със светли умове и с възпитана воля. Само такива хора могат да любят Бога и да Му служат. На тях само може да се разчита, те могат да победят. Всички останали – българи, французи, германци, англичани, руснаци, ако не любят Бога, повече ще се заробят. Ако слънцето и звездите не вършат работата си, както трябва, и те ще объркат пътя си. Ако земята не върви по определения си път и тя ще се изгуби някъде. Целият свят ще се обърка, само Бог ще действа разумно и ще създаде нова вселена, нов свят, нов космос. Всичко е в Бога и всичко от Него произлиза. – Кой ще победи сега? – Бог ще победи. Победата е в ръцете на добрите, разумните, възвишените същества, които вървят в Божия път и изпълняват законите Му. Едно време ангелите и боговете се биха, но понеже се отклониха от правия път, сгрешиха и останаха на земята. И до днес още те живеят на земята и мъчат хората. Те са лошите ангели. Добрите ангели останаха на небето, откъдето помагат на страдащите и слаби души на земята. Ето защо, ако следвате пътя на ангелите, вървете в пътя на добрите, които всеки момент ви се притичват в помощ и ви учат как да прилагате доброто и Любовта в живота си.

Дошло е вече времето за пресяване на хората. Който служи на Бога е и готов да направи жертва за Неговата Любов, Правда, Милосърдие, Добродетел, добро го чака. Който не е готов за никаква жертва, смърт го чака. Ще умре и няма кой да го погребе. Божието благословение не може да се излива върху него. Човек е дошъл на земята да се учи, а не да благува. Царството Божие не е дошло още между хората. Земята е опитно училище, работилница, в която огън гори, чукове се вдигат и слагат; дъски се стържат с рендета, метали се топят и т.н. След всичко това хората очакват ред и порядък на земята. Преди да дойде този порядък, те ще минат през безпорядъка на света. Всяко нещо, което излиза от работилницата, трябва да бъде добре направено. Докато е на земята, човек трябва да работи, за да извае нещо хубаво от себе си, че като влезе в духовния свят, да го приемат направо, да не го връщат назад. Можете ли да пуснете една кална, нечиста жаба в чистия извор? Попадне ли в извора, тя ще го размъти и вие не можете да пиете от неговата вода. За да се ползвате и вие и окръжаващите от чистия извор, трябва да извадите жабата навън. Духовният свят е подобен на чистия извор. Който влиза в него, трябва да бъде чист. Не е ли чист, ще го изхвърлят навън, както изхвърлят жабата от чистия извор.

И тъй, докато сте на земята, работете съзнателно и с Любов, да се справите със съдбата, която се налага днес на света. Работете, докато Божието благословение е над вас. Отнеме ли се Божието благословение, нищо няма да стане нито от вас, нито от вашите близки. Ще кажете, че при дадените условия не може да не се гневите, да не се сърдите едни на други. Гневете се, но с Любов; сърдете се, но с Любов; карайте се, но с Любов. Каквото правите, с Любов го правете. Казано е в Писанието, че и Бог се гневи, но с Любов. Където е Любовта, там всичко е добро и намясто. Щом Любовта ви напусне, веднага идват мъчението, съмнението, лъжата, злото и т.н. Докато Адам и Ева слушаха Бога и Му се подчиняваха, те живееха като деца. Щом Ева си позволи да яде от забраненото дърво, веднага дойде лъжата. Непослушанието създаде първата драма. Значи Ева е родоначалница на драмата. Когато и Адам яде от забранения плод, Бог заповяда да ги изпъдят от рая. С излизането им от рая се създаде трагедията. Като влязоха в света, Ева роди два сина: Каин – земеделец и Авел – овчар. Един ден двамата братя решиха да принесат жертва на Господа, всеки от най-хубавия си плод. Каин принесе в жертва най-хубавите си плодове, Авел – едно от най-угоените си агнета. Бог благоволи към Авел и прие жертвата му, а от Каин не прие. Това смути духа на Каин и той реши да убие брат си. Каин си мислеше: „Ако Бог прие жертвата на Авел – агне, колко повече ще приеме моята. Вместо агне, аз ще пожертвам брата си – цял човек“. Обаче не излезе, както мислеше. Не само че жертвата му не се прие, но той чу гласа на Бога, Който го питаше: „Каин, къде е брат ти?“ – „Не съм стражар, Господи, да ходя по следите му.“ Каин направи престъпление – уби брат си, а след това излъга, че не знае къде е. Той чу пак Божия глас: „Кръвта на брат ти вика след тебе“. Каин се уплаши, да не го убие някой за стореното престъпление, но Бог му каза, че който се осмели да го убие, ще бъде седмократно наказан. „Ти ще живееш и ще носиш белега на престъплението, докато се разкаеш.“

Пазете се от грешките на хората. Ползвайте се от чуждите грешки, но не се занимавайте с тях. Не мислете, че можете да изправите грешките на хората. Всеки сам може да изправи грешките си. Да се занимават с чуждите грешки, това значи да се свързвате с дявола, т.е. със злото в света. В един манастир имало един игумен, който живеел разкошно, харчел манастирските пари без да дава сметка за какво ги употребява. Случило се, че внезапно умрял и оставил сметките си неуредени. Новият игумен, който го заместил, започнал да разглежда сметките на стария игумен и се видял в чудо, не могъл да се оправи. От страх да не попадне под отговорност, той започнал да се моли, да се яви по някакъв начин старият игумен, да оправи обърканите си сметки. Най-после молбата му била чута. Старият игумен дошъл от онзи свят, оправил сметките си и си заминал, но оставил след себе си такава нечистота, такъв смрад, че манастирът станал необитаем. В скоро време манастирът съвършено запустял.

Казвам: Не се свързвайте със злото и с дявола в света. Който греши, той сам ще оправи грешките си. Ще кажете, че от Любов към работата си вие се бъркате в чуждите грешки, да внесете ред и порядък в света. Сам човек това не може да направи. Задача на всеки човек е да изправи своите грешки и своя живот. Ако не спазва това правило, човек се свързва с дявола, който го заплашва, и по неволя човек започва да му служи. Същевременно той обещава големи придобивки и блага на човека, с което го примамва към себе си. Когато хората се оплакват от неуспехи и страдания и търсят причината за това, казвам: Хората не успяват в живота си, защото служат на дявола с любов, а на Бога – от страх. За да се освободят от страданията, те трябва да изменят начина на живота си: да служат на Бога с Любов, а с дявола да не стават съдружници. Станете ли съдружници с него, ще ви сполетят най-големите страдания, нещастия и болести. Дяволът е майстор да разрушава, а не да гради. Той е майстор да внася заблуждения в хората. Затова, именно, той живее в тъмнина и увлича хората в тъмнина. Искате ли да се освободите от него, потърсете светлината на живота. Щом излезе на светло и слънце го огрее, дяволът бяга. Страшно е, когато реката се отбие от своя път. Страшно е, когато Любовта напусне човешката душа. Страшно е, когато Бог напусне човека. Страшно е, когато човек се откаже от Бога. Където отсъства Любовта, там нещастието и страданието присъстват.

Сега хората ще проповядват, че работите трябва да се уреждат с Любов. Право е това твърдение, но който има да взима големи суми, сам не постъпва с Любов. Ако някой има да му дава, по десет пъти ще праща хора да му ги върнат. Ако доброволно не му ги върне, насила ще го заставят. Това са услуги, които не са правени с Любов. Затова, именно, казвам: Каквото правите, да е с Любов. Някой сложи в капан парче кашкавал или сланина, да залъже мишката, да влезе вътре. Като влезе вътре, мишката става жертва на котката. Рибарят пък направи мрежа и я хвърля няколко пъти във водата, да улови риба. Колкото е по-тежка мрежата му, толкова по-доволен е той – повече риба е уловил. Така и дяволът постъпва с човека. Първо го привлече към себе си, докато го хване. След това го слага на скара, опече го, извади, каквото му е нужно, а непотребното изхвърля навън. Помнете: всяка постъпка, която не се основава на Любовта, не е права, не е Божествена. – Какво направиха евреите с Христос? – Разпнаха Го. – От Любов ли Го разпнаха? – От ревност. За да запазят учението на Моисей, те разпнаха Христос и казваха: „Бог е говорил на Моисей, но на този не е говорил“. Откъде знаеха те, че Бог е говорил на Моисей, а на Христос не е говорил? Като защитаваха Моисей, те очакваха да получат Божието благословение. Ако искате да получите Божието благословение, вървете в правия път. Изкривите ли пътя си, губи се благословението.

Днес всички хора търсят правия път. Много проповедници им го сочат, но, въпреки това, малцина вървят по него. Дълъг и мъчен е този път, затова някои обикалят, искат да избягат страданията. Колкото и да обикалят, както и да го избягват, в края на краищата всички ще минат по него. За да се намалят страданията на хората, Бог праща пророци и проповедници на земята, които да им покажат кратък и прав път. Затова е казано в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. Наистина, без Учители, пророци и проповедници, страданията на хората щяха да бъдат по-големи. Ако слънцето не грееше, мрак щеше да скове земята и никакви растения нямаше да съществуват. – Какъв щеше да бъде животът при това положение? – Какъвто е животът на ескимосите. Могат ли ескимосите да бъдат вегетарианци? Вегетарианството може да се прилага само при добри условия, а не при лоши. Добрият живот е възможен при добрите хора. Какъв ще бъде животът при лошите хора? Ако господарят на някой слуга е лош и го бие по няколко пъти на ден, може ли слугата да бъде усмихнат? Може ли болният да бъде радостен и засмян? Ще кажете, че болестите и страданията идват от Бога. Ако това е вярно, какво ще кажете за стиха, в който се говори за Бога, че не съизволява в смъртта на грешника? Мнозина отричат съществуването на Бога, но ние твърдим, че единственото реално същество е Бог. Кой създаде света тогава? Кой създаде знанието? Кой дава благата в живота? Ако човек е единственият реален фактор в света, защо не го изправи? Клинът разцепва дървото, но той не създаде самото дърво. При това клинът сам не влиза, трябва да дойде някой отвън да го набие. Човек е клинът, с помощта на който светът може да се оправи. Но трябва да дойде някой отвън, да забие клина в дървото. Бог слиза между хората, забива ги като клин в дърветата и оправя света. Следователно Бог съществува, както и слънцето съществува, но за вярващите, т.е. на онези, които имат очи да виждат изгряването на слънцето. За невярващите, за лошите хора, за онези, които не виждат, слънцето залязва. В това отношение лошите хора гасят свещта, но не знаят как да я палят. Добрите хора палят свещта, но не знаят да палят и да гасят свещи. Те са и добри, и лоши. Да палиш свещ е по-добре, отколкото да гасиш. Запалиш ли веднъж свещта, не я гаси, остави я свободно да гори. Човек е запалена свещ, която никой не трябва да гаси преждевременно. Сегашните свещи се запалват и изгарят. Бъдещите свещи ще горят вечно. Важно е да се запали веднъж свещта. Запали ли се, вечно ще гори. И днес има свещи, които горят и не изгарят. Това са човешките мисли и чувства. Мисъл, чувство и постъпка, които се запалват, горят и не изгасват, са реални.

Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моя закон. Нова заповед ви давам: Да имате Любов помежду си“. С други думи казано: Служете на Бога с Любов. Нека Любовта бъде подбудителна причина в мислите, в чувствата и в постъпките ви. Само така ще познаете Бога, защото където е Любовта, там е Бог. Само по този начин ще дойдете в съгласие помежду си. Остане ли едни други да се убеждавате, нищо не се постига. Нито се убеждавайте, нито отричайте нещата.

Един от важните въпроси на съвременните хора е кой ще победи в сегашната война. Казах и пак ще повторя: Бог ще победи. – Защо? – Защото воюва с Любов. Ние сме против всички войни, които стават без Любов. Ние сме за живота, който се изявява чрез Любовта. Блажен е онзи, който живее и страда с Любов. Нещастен е онзи, който живее, мъчи се и страда без Любов. Щом прилагате Любовта, свободни сте да правите, каквото искате: ще пиете, но чиста, кристална вода; ще ядете, но чиста, доброкачествена храна. Може ли някой да превърне водата във вино, той има право да пие от него. Обаче на никого не се позволява да пие вино или ракия от чужди кръчмари. И тъй, искате ли да се разберете като братя, като синове на един Баща, приемете Любовта да действува между вас. – Как се постига това? – Като станеш проводник на доброто. Защо да не сте от страната на Господа? Всеки, който се е определил от страната на Господа, живял е с доволство, с радост, с Любов. Той е бил далеч от отрицателните прояви на живота. Желая ви да бъдете господари на всичко, което правите, и навсякъде да прилагате Любовта. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка да бъдат проникнати от Любовта.

Служете с Любов!

Беседа от Учителя, държана на 31 август 1941 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.

С любов

Най-често използвани думи в беседата: аз, любов, може, хора, има, съм, бог, свят, човек, сега, казвам, казва, дявол, земя, бъде, тук ,

Съборни беседи , Утрини Слова , София, 31 Август 1941г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


“Добрата молитва”

“Молитва на Царството”

“В начало бе Словото”

Ще прочета 13. глава от Евангелието на Матея до 36. стих.

“Духът Божи”

Размишление

Цялата природа мяза на една затворена книга, дето всичко е разхвърляно. По пътя има камъчета, които се търкалят. Защо се търкалят, не ги знаем. Има малки и големи и по някой път е неудобно за ходенето. Малки цветя пораснали, дето не трябва. Малки мушици, които се разхождат, между тях има един вътрешен спор. Растения има, които все спорят. Тревите са останали малки от голям спор, от кавги, които са имали, че не могли да израстат. Няма по-големи кавгаджии от тревите. Най-големите кавгаджии са те. Затуй дребни останали. Големите дървета, които израснали, на тях не им останало време да се сърдят, израснали са нагоре.

Сега хората седят на земята. Влезете в някоя къща хубаво направена, на два етажа, на три етажа, добре мебелирана, има баня отлична, кухня отлична, гардероб за дрехите, килими. Идеш на друго място бедни. Едва ли има няколко паници. Питаш защо Господ на този нищо не дал, а на онзи дал много. Защо Господ направил малки червеи и ги турил в клозета, богатия турил в къща. Ако вие бихте направили света, как щяхте да го направите? Толкоз вие като сте добри и справедливи, защо не дадете почивка на вашите крака, както давате на главата си, защо ги измъчвате с вашите обуща? Защо измъчвате слабините си от корсети, стягате ги? Защо не давате свобода? Защо стягате краката си с тесни чорапи? После защо измъчвате косите си с горещи железа? Печете ги, пък за ядене не стават. Не са риби да ги печете. Казвате: “Да бъдем красиви.” Ако идете при негрите, косите им са накъдрени. Там идете, научете изкуството, те са родени с къдрави коси. Значи всички онези, които имат инстинктите на черните, косите им са къдрави. Няма по-упорити хора от тия с къдравите коси. С един човек с къдрави коси не може да дойдеш до едно споразумение. Погледни косите на един човек. Ако се подчиняват на гребен, щом не се подчиняват на гребен, не се възпитават, а всеки косъм казва: “Аз ще правя, каквото аз искам.” С този човек не можеш да се разбереш. Щръкнат косите, не се споразумяват. Всеки косъм трябва да го убеждаваш, че трябва да бъде благоразумен. То са двеста и петдесет хиляди косми. Ако речеш всеки да убеждаваш, докато дойдат всичките в хармония горе на главата, колко време ти трябва?

По някой път казвате: “Защо хората не са в хармония с нас?” Питам, защо косите не са в хармония с нас, а трябва по пет-шест пъти да се чешите, объркват се? Излезеш отвън, вятърът казва: “Какво си се стегнал по тази мода?” Вземе, че обърка косите, казва: “И така може да ходиш.” Казваш: “Не може така да ходя. Хората ще кажат, че умът ми е разбъркан.” Объркани коси, объркан ум. Хората искат гладки да са косите. Вятърът казва: “Аз днес не съм разположен.” Вятърът по някой път е сърдит. Като излезе из дома, разсърди се, вземе тоягата и започне да налага това дърво, онова дърво. Каква: “Какво седите, без да се движите. Я сега на работа.” Върне се назад.

По някой път вие се разгневите в себе си, заинатявате се: “Това ще направя аз, онова ще направя.” Какво може да направи човек в света? Заканиш се на едно гърне. Какво ще му направиш? Блъснеш го в земята, счупиш го. Гърнето казва, както Епиктета: “Аз можах да ти бъда полезен на тебе, сега, като ме счупи, в какво ще държиш вода?”

Та казвам, сега в най-големите културни хора съществуват противоречия. Идете някъде, ще намерите, че навсякъде имат понятие за Бога. Какво нещо е Господ? Един вярва в едно, друг вярва в друго. Хиляди понятия има за любовта, най-голямото разнообразие. От закона на любовта дошло робството. Онези неща, които вие обичате, вие ги заробвате. Че вие обичате един кон, възсядате го. Вие обичате една ябълка, изяждате я. Вие обичате едно дърво хубаво, сухо, изгаряте го да ви стопли. Обичате една дреха, обличате я. Не обичате една дреха, захвърляте я. Обичате я, пазите я молците да не я изядат. Щом не я обичате, нито мислите, оставяте я да я изядат молците. Аз един ден се учудих. Някога са ми подарили такива кожени обуща, гарнирани с плат, много хубав. Турил съм ги на тавана и с години стоят там. Вълната изядена, кожата стои там, но вълната молците я изяли.

Оставете сега. Не правете такива работи. Който спи, да си спи. Вие всички не слушате. С този морал, който имате сега, с него в рая не можете да влезете. Съжалявам, толкоз години съм проповядвал, не мислете, че харесвам, както постъпвате. Най-после и аз съм намислил нещо. Едно от двете, и аз ще направя нещо с вас. Гледам, тук се сърдят като деца. На Господа ли сте дошли да служите, или на мене. Ако сте националисти, живейте за българския народ. Ако сте православни, живейте за православието. Аз искам да служа на Господа. Друг освен Господа в света не съществува. Другите работи са фикции. Българският народ един ден ще изчезне, няма да го има. Англичани, французи, руси, германци всички ще изчезнат, и земята ще изчезне един ден, и слънцето ще изчезне, и него няма да го има. Всичките планети и звезди ще изчезнат, а Бог ще остане и ще създаде друга вселена. Че не ме искат в България, не искам да зная. Че не съм дошъл за българите. Да не мислите, че имам голямо мнение за българите. За мене, който люби Бога, той е важен. Който не люби, не важи.

Идат сега и ме питат кой ще победи. Никой няма да победи. Тия хора не са най-умните. Ангелите се биха едно време и се разделиха на добри и лоши, които паднаха тук, и сега ни мъчат. Всеки ден ни мъчат лошите ангели. Всичките лоши мисли, кавги са от тях. Те съгрешиха едно време и вие сега, като идете по техния път, ще се разделите и ще бъдете едни добри, други лоши.

Тук имаше един приятел. Казах му да си нагласи цигулката. Една сестра има, свири на органа, не може да се разберат. Ако аз съм органист, няма да свиря. Сега трябва да ги утешавам, трябва да ги примирявам. Няма какво да ги примирявам. Аз съм решил най-после да се оттегля и да живея за Господа. Ще ви оставя и вие да живеете, както разбирате, по български. Толкоз години тук какво не се е говорило.

Та казвам, ако има някой да дойде да слуша, да дойде. Ако не, аз отивам напред и няма да търся никого от вас. Помнете това. Нищо повече. Наясно да сме вие ще бъдете свободни и аз ще съм свободен. Че утре вие ще умрете. Къде ще идете? Кой ще ви погребва? Погребение ли ще търсите? Ако вие не може да имате благоволението на Бога, вашата работа е изгубена. Ако някой ще дойде на вас да ви проповядва друго учение, аз съжалявам. Ако не можете да направите жертва за Божията любов, аз ви съжалявам. Ако вие не можете да направите жертва за Божията правда, аз ви съжалявам. Ако не можете да направите жертва за Божието милосърдие, аз ви съжалявам. Ако не можете да направите жертва за Божията добродетел, с какво ще се похвалите? От четиридесет-петдесет години вече тук слушам раздори. Сега аз ще се вглъбя в себе си, имам много по-важна работа. За онези деца ще им се даде работа в света. Тук всички се събират и имат едни вътрешни спорове.

Не е Царството Божие на земята. Земята е едно училище на опит. Земята е работилница, чукове играят, огън гори, топят се нещата, каляват се. Работа има, херендета има, цепят се дървата, какво ли не правят. Вие искате в тази работилница да има ред и порядък. Никога няма да има. Там ще има безпорядък. Неща, които излизат от работилницата, ще бъдат добре обработени. Земята ще остане, каквато е. Вие, като се обработите, като влезете в невидимия свят, ще бъдете изработени. И тази работилница е хубава. Хубаво сега. Като влезе една кална жаба в извора, какво допринася на извора? Ще размъти извора, че хората не могат да пият, а тя ще се курдиса в извора. Калната жаба, като влезе в пръстената вода, ще остави своите извержения, своите нечистотии и ти ще идеш да пиеш вода от извора. Какво трябва да направиш? Извади жабата навън и кажи: “Тебе мястото ти не е тук.”

Съдба ще настане в света. Знаете ли, че и на българите може да дойдат гръмотевици, както над Лондон. Не мислете, че е изключена възможността. Знаете ли, че ако се оттегли Божието благословение от българите, какво ще стане? Нищо няма да остане от българите. Мислите ли, че сега е дошло време да се гневят хората. Аз да ви кажа. Ако вие не вложите любовта и с нея да побеждавате, вие нищо няма да постигнете. Носете гнева, той е потребен, но го обуздавайте. С любовта носете скържавостта, но я подчинете на любовта. Всичко, каквото имате, не искам да го изхвърлите, каквото и да е. Но всички тия положителни и отрицателни качества, които имате, са потребни.

Казвате, човек да се не сърди. Все трябва да се поразсърди, хубаво е. Писанието казва, че и Господ се сърди. Така както пишат, казват: “Разгневи се Господ.” Господ е яростен. Аз не тълкувам какъв е Господ. Господ е такъв, какъвто е. Откъде дойде гневът? Откъде дойде мъчението? Откъде дойде вярата, надеждата, любовта, милосърдието, кротостта, въздържанието? Убийството откъде дойде? Кой ги научи? Господ създаде всичко хубаво, че откъде изпъкна злото в света, кажете ми. Когато имате две деца и едното хване братчето си за главата, че му разтърси главата, кой го научи? Майката. Майката едно време разтърсваше главата на другите. То действа по навик.

Казвам, драмата се образува в рая. Ако ме питат кой образува драмата, ще кажа, че Ева образува драмата, тя яде от забраненото дърво и създаде една драма. Като създаде драмата, изпъдиха ги навън. Щом излязоха извън рая, създадоха трагедията. Тя, като излезе из рая, роди два сина Каин и Авел. И единият брат, който беше овчар, Авел, един ден закла едно агне пред брата си и го понесе в жертва. Казва: “Господ прие дима.” Господ, като го погледнал, приел дима. Господ искал да помирише дима на Авела, да види, че го забелязал и казва: “Не направи хубаво, че закла това агне. Аз не се нуждая от него.” Брат му, като видя, че Господ искал да помири дима, рече си: “Чакай аз да заколя брата си.” Взе едно дърво и претрепа брата си. Като го претрепа, от кръвта на брата му димът излезе към Бога. Бог, като помириса миризмата, каза: “Къде е брат ти?” Казва: “Не съм стражар на брата си.” Първата лъжа. Кой го научи да лъже? Казва: “Кръвта на брата ти вика, миризмата на брата ти вика към мене. Защо го уби?” “Убих го, защото помислих, че той като ти закла агне и ти благоволи към него, аз като ти пренеса в жертва брата си на тебе, ти пак ще благоволиш. Пък ти си недоволен от мене. Сега който ме срещне мене, мене ще претрепа. Аз като видях брата си, че закла агне, аз него претрепах. Сега всеки мене ще претрепе.” Хубаво. Какъв е законът? Казва: “Тебе няма да претрепат. Който те претрепа, седем пъти ще бъде наказанието по-голямо. Ти ще носиш белега на един престъпник, който не си разбрал законите на Господа, Бога твоего, до деня, в който ти се разкаеш.

Та казвам, дяволът дошъл тук и се шири в цялото братство, от четиридесет и пет години се шири. Толкоз скандали са ставали в събранието, все от него става и всички сте негови слуги. Всичките скандали, които ще вдигнете и тук, в салона, и на планината, навсякъде, са все на дявола. Още шепотничество има и какво ли не, какви ли не работи, помии. Срамота е. Тези работи са на дявола. Което е вярно, вярно е. Което е хубаво, е хубаво. Един брат имаше тук, ходеше и по Витоша разправя той Учителят има десет милиона, турил ги в европейските банки. И поезия пишеше. Искаше да стане кандидат за Нобеловата премия. Казвам, аз ги подарявам десетте милиона на този брат да ги вземе. Толкоз пари не ми трябват. Че нека фактът да е верен, да не е лъжа. Ако имам десет милиона, имам. Но ще лъжа. Ако нямам десет милиона, що ще казвам, че имам. Пък аз имам не десет милиона, имам повече. Не съм събрал всичките пари по банките. Един ден ще ги събера, ще ги взема. Всичкото богатство в света е мое, взели са го и някои не плащат. Колкото пъти съм пращал своите слуги, набият ги, никой нищо не плаща.

Няма да бъдете дребнави хора. Не искам нито един от вас да бъде слуга на дявола. Може да бъдете слуга, позволявам ви, ако можете да му служите от любов. Но без любов абсолютно ви забранявам да служите на дявола. От любов позволявам да му служите. Нямам нищо против. Но без любов абсолютно ви забранявам. Понеже то е най-голямото нещастие, което може да те постигне в света да служиш на дявола без любов. Пък вие на дявола служите с любов, на Бога служите без любов. То е моето схващане за религиозните хора. От страх всички служат на Бога, а на дявола служите от любов. Веднага обърнете правилото. Вие от любов на дявола служите, каквото ви каже, служите. Аз бих ви изнесъл смешни работи, но какво вие ще се ползвате? Да ги изнеса, само ще ви оцапам. Да изнеса погрешките на някой брат, значи да ви оцапам. Че вие ще се заразите с тях. Аз съм привеждал онзи пример.

Един палав игумен, който използвал благата на манастира, оставил сметките объркани, като умрял. Новият игумен, който дошъл, не могъл да уреди сметките. Започнал той да се моли първият да дойде, да се яви и да му помогне да уреди тия сметки, защото другояче ще обвинят новия игумен, че той направил престъпление. Най-после изискал го. Изпрати първият игумен от оня свят да уреди сметките. Като стъпил, уредил сметките, но оттам насетне манастирът опустял. Като дошъл от ада първият игумен, тогава миризма донесъл, че никой вече не стъпил в манастира.

Да не викаме дявола, той разваля всички работи. Аз, дявола като съм го срещал, съм намазвал краката с гюлова вода. После съм мазал гърба с мед, обличал съм го с копринени дрехи, турил съм цилиндър на главата. Казвам му: слушай, ще изпоплашиш моите хора. Ако те видят, ще имат лошо мнение заради тебе. Аз искам да имат по-добро, ти не си толкоз лош, но си малко смахнат, много горделив си, мислиш, че си като Бога, а ти си загазил. Ти, без да си направил нещо в света, казваш, че този свят и ти може да го направиш. Майстор си. Може да развалиш хората. Може да те цапат като някой бивол. Ще те тури в локвата, ще те убеди, че ти си грешник, че ти си нищожно същество, така създадено от Бога. Ще те направи инвалид. Може да те изпоплаши. Може да те ослепи, може да те накара да си счупиш краката, гръбначния стълб. Всичките болести са негов майсторлък. Ревматизмът е майсторлък на дявола. Боли те гръбначният стълб майсторлък е на дявола. Отслабнали очите ти майсторлък е на дявола. Отслабнали ушите ти майсторлък е на дявола. Не живееш с жена си майсторлък е на дявола. Жената не живее с мъжа майсторлък е на дявола. Шепотник си майсторлък е на дявола. Ходи да прави, каквото не трябва, - майсторлък е на дявола. Всеки ден вие изнасяте търговските табели на дявола, изнасяте неговите продукти навсякъде.

Аз се чудя на хората, като дойдат и лъжат. Казва някой, че видял в Божествения свят. Нищо не е видял. Толкоз ясновидци са идвали да ми кажат, че видели Господа. Един го е видял в шопски дрехи. Казват той не е шоп. Друг го видял в калугерска мантия. Такава не носи. То са ваши заблуждения. Господ е най-красивото, най-благородното същество, най-възвишеното същество. Не му туряйте форма. Никой никога не е видял Господа. За да го видите, ще турите известни препятствия, ще му турите някоя черна дреха. Мойсей, като седя четиридесет деня на планината, като слезе, от лицето му излизаше светлина. Еврейският народ не можеше да го гледа, той си тури няколко була, да може да го гледа.

Знайте, то е лошо нещо, когато Господ напусне един човек, то е страшно. Когато някоя река се отбие в някоя градина, тя запустява. Когато любовта напусне един дом, домът се скапва. Оттам, отдето Бог се оттегля в света, всичко изчезва. Отдето Бог изчезва, всичко е нещастие.

Сега философията каква е? Представете си, че аз съм един силен човек. Едно изяснение ще дам. Има сто души да ми дават, но не си плащат. Пращам един слуга не плащат. Пращам други не плащат. Взема тоягата, пък когото срещна, започна да ги налагам. На едного счупя крак, на друг изкълча ръка пак не плащат. Какво се ползвам, като ги набия? Мене не ми е приятно, така като ви говоря. Аз не бих желал така да ви говоря.

Казвам, не бъдете толкоз глупави да служите на дявола. Съжалявам да служите на дявола, и то без любов. И с любов ако му служите и очаквате нещо от него, вие се лъжете. Досега не съм видял дяволът да е направил някому някое добро. Привидно добро съм видял. Той ще направи един капан, ще тури кашкавал вътре, една мишка ще бъде хваната и я даде на котката, ще я изяде. Дяволът направи една мрежа, ще хванат една риба, ще я опекат. Ще я продаде. Като те хване дяволът, ще те пече вече на пиростия, ще извади всичко от тебе, което си придобил. Каквото не струва, ще го остави и ще ти каже: “Иди в света пак да работиш.”

Сега какво ви казва дяволът? Прекали го, не е така. Казва не е така, вие сте благородни хора, като вас няма втори на земята. Той ви хвали, надува ви. То като тебе втори няма на земята. Ти като кажеш нещо, всичко ще стане. От години тук казват, че този е светия, онзи е светия. Няма никакви светии тук. Светът е пълен със свещици. Като оная свещ за четири-пет часа свети, ще изгори свещта, свърши се със светийството. Светиите изобщо живеят за благото на всичките хора.

Да допуснем сега, че някой дойде и донесе кошница с ябълки. Казва: “Аз имам особено мнение за вас, че ви давам подарък.” Допуснете, че аз имам кошницата, но имам друго мнение. Тия плодове не ги създадох, те са чужди, искам да ви подкупя с чуждото. Казвам: “Аз ви обичам.” Има някой, който ви обича, но не съм аз. Аз съм последен. Онзи, който създал плодовете, то е Бог. Той е, който те обича. Аз, който ида, казвам: “Аз ви обичам.” Ако разбирам, че съм пратен, аз ще ви обичам, както той ви обича. Това е право. Ако казвам, че аз ви обичам, не говоря истината. Казвам: “Аз ви обичам, че дадох тия плодове.” Защо ще говорите така? Ако тия плодове ви кажат, че те ви обичат, те се жертват за вас, но вие какво пожертвахте? Вие само сте иждивили една сила, извървели сте двеста-триста крачки или сто километра сте изходили и дойдохте до мене. Ако аз съм дошъл до вас и съм изходил сто километра, какво съм допринесъл?

Казвам, всяка една постъпка в света, която не е придружена с Божията любов, няма смисъл. Всичките тия неща в края на краищата носят лоши последици. От ревност евреите не разпънаха ли Христа? Казваха: “Да пазим учението на Мойсея. На Мойсей Господ говорил, но на този не е говорил.” Отде знаеха, че Господ е говорил на Мойсея.

Та казвам, понеже търсите Божието благоволение, търсете го по правия път. И без да ви проповядвам, вие пак ще научите този път. Само че този път е толкоз дълъг, толкоз страдания ще имате, че пак ще научите същото. Учителите ще пращат в света, за да се намаляват страданията на хората. “Бог не благоволява със смъртта на грешника.” Пращат учители, проповедници, пророци, за да се намалят страданията на хората. Ако те не дойдат, страданията ще се увеличат. Ако слънцето не грееше, ако царуваше онзи студ, знаете колко мъчно щеше да бъде. Благодарение на слънцето и без много гориво минават един сносен живот. Ако този студ беше толкоз голям, че никакви растения не можеха да растат, как щяхме да живеем? Тогава на ескимосите може ли да им проповядвате вегетарианска храна. Какви домати, какви ябълки, какви круши растат там? Ескимосите ядат тюлени, риби, месо на мечки. Казвам, при лошите условия ние не можем да проповядваме вегетарианство. При добрите условия, дето има растения, може хората да бъдат вегетарианци. Добър живот ще имате при добрите хора, но при лошите хора какъв живот ще имате? При лошите хора не може да живеете добре. Ако ти си слуга при един господар, който те бие по няколко пъти на ден, може ли да бъдеш усмихнат? Не може. Ще бъде лицето ти тъжно. Постоянно тревогите на твоя господар ще бъдат на гърба ти. Тия болести, от които ние страдаме, какво са те? Те не са от Бога пратени. Дяволът счита хората причина за неговото падане и казва: “Вие станахте причина за моите нещастия. Ще ви измъча. Вие ми създадохте толкоз неприятности, че аз ще си отмъстя на вас.

Ще дойде някой да каже, че ни дявол има, ни Господ има. Господ има. Единствената реалност, то е той. Няма никакъв друг живот, животът е на земята. Каквото ядеш и пиеш, като умреш, всичко се свършва. Ни свобода има, нищо няма. Има Господ в света. Че туй учение съществува, откъде дойде? Ако ние сме единствените същества, които съществуват, как ние, единствените умни същества, да не сме в състояние да оправим света. Ако беше така, аз трябва да оправя света. Щом не мога да го оправя, значи фактите са други. Един клин може да разцепи едно дърво, но този клин не създава дървото. Този клин сам не влиза. Аз ще го набивам. Той служи като средство за разцепване на дърветата.

Казвам, две неща са ви потребни. Когато искате да направите някоя пакост някому, направете я с любов. Намислили сте да му ударите сто тояги. Разгневили сте се. Ударете му две, три, но с любов. Като вдигнеш, ще засилиш тоягата и като доближиш, леко ще докоснеш с тоягата, малко да го заболи, както майката удря детето. И втората тояга с любов ще ударите. Ние, съвременните хора, нямаме срам и страх от Бога. Ние грешим и Бог ни вижда. Казва: “Какво правиш? То не е хубаво.” Нас ни страх от хората, нас ни страх от Бога. Като се боиш, направил си нещо, ще идеш да поправиш погрешката си. Кажеш една дума, не е съгласна, поправи я. Дойде ти една мисъл, не е хубаво, изгони я. И мислите идват. Вие не може да се освободите. Защото и духовният свят е пълен с мисли лоши и добри. Има добър грях и лош грях. Има добри мисли и лоши мисли. Добрите мисли помагат. Лошите не помагат. Та казвам, лошите мисли ще ги пращате, те стават за присадки. Добри мисли присаждайте върху лошите. Може да посадите и една добра мисъл върху една лоша, пък може и обратното може да присадите една лоша мисъл върху добра. Туй е в света.

Казвам, ние не сме свободни. Всеки във вас може да присади една лоша мисъл, да внесе подозрение. Казва: “Какво си тръгнал, няма нищо друго, животът е тук, на земята.” Хубаво. Той как познал, че животът е тук, на земята? Ще поставим на опит. Има ли нещо в реалността? Другояче разглеждам въпроса. Казва: “Нищо няма тук.” Прав ли е този възглед? Казвам, ако е прав твоят възглед, тук няма вода, кажи да излезе вода. Той казва, и вода не излиза. Казвам, аз ще кажа, да видя дали моят възглед е прав. Като кажа да излезе вода, и излиза. Онзи, който каже, че излезе вода, той е на правата страна. Който каже да израсне дърво, и израства, той е на правата страна. Който казва, и нищо не израства, той е на кривата страна.

Казваш, Господ съществува. За онези, които вярват, слънцето изгрява. Слънцето изгрява за вярващите, не за невярващите. Казвате Господ създал света. Като кажат другите, че Господ не създал света, и така става. Слънцето залязва. Затуй залязва слънцето. И те са силни. Лошите хора изгасват свещта и не знаят как да я запалят. Добрите хора знаят да ги запалват, не знаят как да ги изгасват. Онези, които гасят свещите, са лошите хора. Онези, които ги палят, са добрите хора. Някои има, които палят и изгасват. Казват: “Ние сме добри и лоши.” И то не е лошо

Казвам, кое е по-хубаво да палим свещи или да ги изгасяме? Да палиш, е по-хубаво. Като запалиш, Божественият закон е: не гаси. Туй, което си запалил, не гаси. Нека гори, остави го. Човек е запалена свещ. Няма да го изгасиш, да изгори. Защо ще го изгасиш? Казва: “Не ни трябва.” За утре вечер ще имаме свещи, които горят и изгарят. За бъдеще ще имаме свещи, които не изгарят. В старо време, като запалиш една свещ, хиляди години не изгаря. Има свещи, които горят и не изгарят.

Казвам, запалете една мисъл, която да не изгаря. Някой път дойде любовно чувство и след четири-пет-шест месеца няма го. То не е реално. Чувство, което угасва, то не е реално. Чувства, които не угасват, те са реални. Мисли, които не угасват, те са реални. Постъпки, които не угасват, те са реални. Изменя се твоето състояние, то е друг въпрос.

Сега аз не съм за онази философия, да ви изнасям и да ви уча какво нещо е едно лошо ухание. Аз съм даже за уханието на розата в света. Не е лошо човек да бъде наръсен с розово масло. Не съм против да имаш уханието на здравеца или каквото и да е ухание. То е реално. Може да се намажеш. После не съм против белосването. Може да си намажеш лицето с белило и с червило. И против туй не съм. Има два вида червило. Аз съм за онова червило чрез храната, не отвън. Може да туриш червило, каквото искаш. Може да туриш белило, каквото искаш. Може да туриш, каквато искаш краска. Съзнание трябва. Може да си направиш лицето, каквото и да е, но какво допринася на лицето. Хубави мускули може да си създадеш. Красотата зависи от човешките мисли, от човешките чувства и от човешките постъпки. Дотолкоз, колкото са красиви мислите, чувствата и постъпките, дотолкова хората стават красиви. Щом изгубят хората своята красива мисъл, щом изгубят своето красиво чувство и своята красива постъпка, хората погрозняват.

Сега ще ви кажа: служете на Бога с любов. Христос казва: “Ако ме любите, ще опазите моя закон.” Нова заповед ви давам: да имате любов в себе си, във вашата мисъл, не отвън. Всичките ви мисли трябва да се подбуждат от любов. Всичките ви чувства трябва да се подбуждат от любов. Любовта да бъде подбудителната причина. Там е Бог. Именно тъй ние ще дойдем в съгласие. Другояче е безпредметно, тогава ще оставим всеки човек да носи последствията. Няма какво да съдим никого. Един е на противоположно на моето мнение. Няма да му кажа нищо. Спорят се двама. Казвам, няма нищо. Аз съм опитвал туй, опитвал съм и другото. Ще оставим напълно всички да опитат своите възгледи и всеки да носи последствията, няма кого да убеждаваме. Казвам и на вас: опитайте, по този начин аз за в бъдеще няма да се спирам. Ще оставя всеки да понесе последствията. Няма да бъда никакъв ходатай. Всеки да носи последствията. Който е праведен, да бъде праведен. Който е грешен, да бъде грешен. Който обича Бога, да го обича. Всеки да живее, както разбира.

Сега питат някои кой ще победи. В какво има да победи? Какво ще ви донесе една победа? Една победа на англичаните и България ще бъде раздробена. Една победа на Германия и България ще бъде велика. Тъй седи въпросът политически. Тогава сърбите ще искат да победят англичаните, българите ще искат да победят германците. Питам сега, Господ създал ли е хората, да се измъчват едни други? Тази война от Бога ли е? По любов ли се бият? Ако се бият с любов, нямам нищо против войната. Аз съм против една война, която е без любов. Аз съм против всеки живот, който е без любов. Ако живееш и страдаш по любов, облажавам те. Ако живееш добре по любов, облажавам те. Ако живееш без любов и се мъчиш, съжалявам. Ти имаш желание да ядеш и пиеш винце. Казваш грешно е. Яж и благодари, пий вода и благодари. Пий десет и двадесет пъти на ден пий вода. Казваш винце, ракийца. Като искате да пиете вино или ракия, тогава научете да си правите вино, както Христос направи. Вие имате няколко кюпчета, напълнете ги с вода, обърнете водата на вино и пийте. На всеки, който така сам може да си направи виното, позволявам да пие. Но от кръчмарските бъчви не пийте. От кюповете, напълнени с вода и после обърнати на вино, пийте. Когато Христос обърна водата на вино, казват на младоженеца: “Защо си оставил хубавото вино за най-после?”

Ако любовта не дойде тук, как ще се разберем? Чудни сте. Ако има някой, който може да направи това, аз може да направя това. Ако аз застана днес, знаеш какво ще стане? Всеки може да прави пакост. Станеш проводник на злото, разрушил си. Защо ще станеш проводник на злото? Стани проводник на доброто, и Господ да дойде да живее заради него. Защо да не си на страната на Господа? Какво ви дал дяволът досега? Защо ходите да го слушате? Какво ще внесе във вас? Недоволството е от него. Вие сте недоволен, че някой ви обидил. Че как ви е обидил? Единственият, който обижда, той е дяволът. Дяволът създал обидата. Той отрича това, което Господ е направил, и казва това, което Господ е направил, не е любов. То е лъжа. Според него любовта е лъжа, пък неговите лъжи са истини. Христос казва - когато лъже, от своето си лъже, понеже е баща на лъжата.

Служете с любов. Всеки от вас може да го направи. Впрегнете мислите си с любов. Впрегнете чувствата си с любов. Впрегнете и постъпките си с любов. На всичко, което вършите в себе си, да сте господари и да го правите по любов. Тогава ще видите онзи прогрес, който ще имате. Всичката спънка седи в това, че ние не мислим с любов.

“Отче наш”

Беседа

31 август 1941 г., неделя, 5 часа

София Изгрев

НАГОРЕ


placeholder