НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Прави възгледи

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Прави възгледи

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, хора, природа, дойде, слуга, време, сега, казвам, всички, каже, добре, себе, сто, път, аз, свят ,

Съборни беседи , София, 3 Септември 1941г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Сегашните хора се оплакват от несгодите и мъчнотиите на живота. Те искат да си обяснят причините за съществуването им, но не могат. Колкото по-големи са мъчнотиите им, толкова по-голямо е недоволството. На кого да се сърдят за мъчнотиите си, не знаят. Времето се разваля, студ хваща, недоволни са, но няма на кого да се сърдят. Къщата им има неудобства, недоволни са, но пак няма на кого да се сърдят. Да се сърди на себе си, не може; да се сърди на хората, не може; да се сърди на природата, пак не може. Но, въпреки това, сърди се, гневи се човек, упорства. Ще кажете, че човек е благородно същество. Наистина, благороден е той, но и упорит. По-благородно същество на земята от човека няма, но и по-упорито същество от него няма. Казано е в Писанието: „И разкая се Бог, че направи човека“. Значи Бог се разкая, че преждевременно е поставил човека в рая. Дълго време още трябваше да стои вън от рая, за да се приготви за райския живот. Понеже първите човеци не бяха готови за рая, изпъдиха ги вън, в широкия свят, там да се учат и възпитават. Няма по-велико училище за човека от живота. И няма по-велика възпитателка за човека от природата.

Каквото и да се говори за създаването на първите човеци, това е голяма история. Двама души бяха в рая, но не живееха в единство, имаше нещо, по което се различаваха. Когато двама души не са на еднакво ниво във физическо, в духовно или в умствено отношение, те не могат да вървят заедно: единият ще върви по-напред, другият – след него. Какво ще стане, ако двама души – единият висок два метра, а другият – 165 сантиметра, тръгнат на път? Високият прави големи крачки и върви напред. По-ниският прави малки крачки и остава назад, не може да върви наред с високия. За да бъдат на една линия, високият трябва да намали разкрача си, а ниският – да го увеличи. Ако ниският каже, че и той иска да намали разкрача си, както високия, и двамата ще се намерят в първото положение: единият ще върви напред, другият – след него. За да вървят заедно, високият трябва да се нагоди към ниския, а ниският – към високия. Не се ли нагаждат един към друг, хората ще бъдат на такова разстояние помежду си, че всякога ще се натъкват на противоречия.

Срещат се двама души: единият е добър цигулар, а другият не знае да свири. Това различие не трябва да ги отдалечава. – Защо? – Защото единият ще свири, а другият ще слуша и ще преценява. Вторият ще каже, че природата не го е надарила, лишила го е от възможността да свири. Той може да не свири, но има ухо да слуша и да разбира. Приложи ухото си, слушай музиката на цигуларя и двамата ще станете добри приятели. Природата е дала различни дарби на хората, но те трябва да ги развиват. Единият дава, другият взима. Не могат двама души едновременно да дават или да взимат. Важно е човек да знае как да дава и как да взима. Разумният знае кога и как да дава и да взима. Даването е закон, чрез който човек изпълнява Божията воля. Ако я изпълнява правилно и с Любов, той се ползва от Божието благословение. С други думи казано: ако даваш правилно, природата ти дава кредит; ако не даваш правилно, тя спира кредита ти. Същият закон се отнася и към вземането. Ако взимаш правилно, природата ти отпуска кредит; ако не взимаш правилно, тя спира кредита ти.

Представете си, че ви дават една семка. Вие взимате семката и я хвърляте настрана. В случая вие не сте взели правилно семката. – Защо не сте я взели правилно? – Защото не сте разумен. Разумният знае как да постъпи със семката. Той отива на нивата си, посажда семката, полива я и я оставя на грижите на природата. След време от тази семка ще израсте голямо дърво, което ще дава изобилно плодове. Когато диша, човек пак взима. Ще каже някой, че не иска да диша студен въздух. Един момент може да се откаже да диша, но втория момент ще се принуди да поема и студен въздух. Отказването от известно благо е пак неправилно взимане. Природата наказва всеки, който не знае да взима. – Защо? – Защото с неправилното взимане човек нарушава законите на природата. Когато яде, когато пие вода, когато диша, човек взима известни блага от природата, в замяна на което тя гради в него. Чрез разумното взимане човек доставя материали на природата, да гради. Промените, които стават в природата, са резултат на това, което тя създава. Като знае това, човек трябва да бъде готов, да се справя с всички промени в живота и в природата. Затова е казано: „Примирявайте се с Господа“.

И тъй, да се примири човек, това значи да приема всичко с Любов и да дава всичко с Любов. Каквото учи той, трябва да го изучава с Любов. Вън от Любовта нещата губят своя смисъл. Като учи някакъв език, човек трябва да се научи да пише правилно буквите. За пример, като пишете буквата „М“, ще гледате и двете връхчета да бъдат еднакво дълги. Някои пишат първото връхче по-голямо от второто. Според графолозите това са хора, които мислят повече за себе си. Онези пък, които пишат второто връхче по-голямо от първото, са хора, които мислят повече за другите, по-малко за себе си. Ако онзи, който мисли повече за себе си, има слуга, ще изисква от него много работа, но като дойде до плащането, ще гледа да намали заплатата му. Ето защо, когато някой слуга се хваща на работа, трябва да види как пише господарят буквата „М“. Ако напише първото връхче по-високо, да не става слуга на такъв господар. И господарят има право да провери как слугата пише буквата „М“, за да знае да го вземе ли за слуга или не. Ако и слугата, и господарят пишат буквата „М“ правилно, с два еднакво високи върха, те са един за друг. Обаче има и друго нещо. Връхчетата на буквата могат да бъдат еднакви, но силно заострени. Това показва, че този човек е сприхав. Ако връхчетата са заоблени, този човек е мек, кротък, отстъпчив. Като изучава езиците, човек трябва да разбира и техния вътрешен смисъл. За пример, думата „сол“ в различните езици има различни значения. На английски език, думата „сол“ означава душа, нещо подвижно. В българския език тази дума има две значения: сол, която осолява, ограничава нещата. Когато някой каже, че го насолили добре, това значи, че го накарали да млъкне. И най-после, същата дума „сол“ в музиката означава музикален тон. Където влезе тонът „сол“, всички го чуват. Едно се изисква от човека: да прави разумна, съзнателна връзка между нещата. Всички неща в природата са тясно свързани. За пример, между главата, ръцете и краката има известна връзка. Когато върви, човек движи ръцете си, а главата в това време мисли. Когато десният крак излиза напред, лявата ръка отива назад; когато левият крак излиза напред, дясната ръка отива назад. Между десния крак и лявата ръка се образува едно течение от енергии; между левия крак и дясната ръка се образува друго течение. Тези две течения се прекръстосват. В това време пък енергии от природата събуждат мисълта и главата започва да работи. Доколко човек е работил с главата, с ръцете и с краката си, се познава по костите му. Един ден, когато човек замине за другия свят, Бог ще се произнесе научно за неговата дейност на земята по костите му. Той ще каже: „Донесете ми костите на еди-кой си човек“. Като разглежда главата му, Той ще види, с кои центрове е работил повече и с кои – по-малко. После ще разгледа костите на ръцете му и ще види доколко е бил справедлив. Като разгледа костите на краката му, Той ще се произнесе за неговата доброта. Като се говори за онзи свят, хората искат да знаят ще се срещат ли там с близките си и ще се познават ли. Ако двама музиканти свирят добре, те непременно ще се срещнат и ще се запознаят; ако двама оратори говорят сладко и красноречиво, непременно ще се срещнат и познаят; ако двама души ходят добре, непременно ще се срещнат. Докато човек се движи, всякога ще среща хора и ще се запознава с тях. Престане ли да ходи, никого не може да среща. Ако някой го посети и му дойде на крака, това е друг въпрос. Изобщо, страшно е положението на човек, който не може да ходи, да се движи. Понеже краката са символ на човешките добродетели, страшно е положението на човек, който не е работил върху добродетелите си. Който е развил добродетелите си, върви тихо, плавно, като че не стъпва на земята. Колкото по-груб е човек, толкова по-тежко, по-шумно ходи. Като говорите за срещи и запознаване с хората, нужни са ред условия. За пример, ако отивате на чешма, която дава изобилно вода, малко хора ще срещате и малко познанства ще правите. Ако отивате на чешма, която дава малко вода, ще чакате много време, докато напълните съдовете си. В това време ще се срещате с много хора и ще се запознавате. За да не седите без работа, можете да си вземете някоя книга да четете, или да пишете нещо. Кое е по-добре за човека: да отива при чешма, която тече изобилно, или при такава, която слабо тече? Ще кажете, че изобилието е за предпочитане. В едни случаи изобилието е за предпочитане, а в други – не. Рибите живеят в изобилно количество вода, но знаят ли нещо за водата? Хората, които са извън водата, като среда, знаят за нея повече, отколкото самите риби. Значи, за да прецени човек дадени условия и да ги разбере, трябва да излезе вън от тях, да ги смени с други. На същото основание, казвам: Животът може да се оцени и разбере само тогава, когато излезете от неговите рамки и влезете в нови условия, в нов живот. Животът има много форми, през които човек трябва да мине, за да научи това, което се крие в тях. Рибата, птицата, млекопитаещото, човекът са форми, чрез които животът се изявява. Има по-съвършени форми от човешката. Даже бъдещата човешка форма ще се различава от сегашната. Челото ще образува права линия, няма да има никакъв наклон. Но и сегашната човешка форма е красива, съдържа много ценни неща за изучаване. За пример, човешкото лице има много форми: кръгли, елипсовидни, продълговати и т.н. Всяка форма представлява специален предмет за изучаване.

При самовъзпитанието човек трябва да се спира върху промените, които стават във външния свят, и да ги разглежда като незавършени процеси. Само по този начин той може да си въздейства добре и възпитателно. За пример, срещате някой човек, разглеждате го и казвате, че очите му не ви харесват, не искате втори път да го видите. Това не е правилно отношение. Гледайте очите на този човек като на обикновени очи. Той няма очите на светията, на талантливия, нито на гениалния човек. Светлината на неговото съзнание е още слаба, не може да одухотвори очите му. Ще дойде ден, когато и неговите очи ще бъдат красиви. Гледайте на нещата така, както гледат разумните и възвишени същества. Ако някое разумно същество дойде на земята, ще се интересува от всичко. Всяко живо същество представлява ценен обект за изучаване. Когато дойде до човека, пред него се разкрива дълга история на миналото. В лицето на човека той чете като по книга, през какви поколения е минал, как е работил и т.н. От сегашния човек съдим за епохите, през които е минал, за начина, по който е работил. В това отношение всеки човек е справочна книга, в която е написано миналото му. В бъдеще и името му ще фигурира в тази справочна книга.

Както лицето на човека говори за живота на миналите поколения, така и най-малката му болка или неразположение говори за промените, които стават в природата. Мнозина се оплакват от ревматизъм в коленете, в стъпалата, в гърба, в ръцете и т.н. Човешкият организъм е барометър, който показва и най-малките промени на времето. Който разбира вътрешния смисъл на нещата, може да чете по промените в природата като по книга. За пример, вятърът вие в различни посоки: изток, запад, север и юг. Ако посоката на вятъра е към изток, това показва, че хората трябва да бъдат справедливи. Когато хората са справедливи, работите им се нареждат добре. Нарушават ли законите на справедливостта, работите им се развалят. Когато не успяват в живота си и работите им не вървят добре. Причината за това се крие в тяхната несправедливост. Бъдете справедливи към себе си и към ближните си.

Един камилар пътувал в пустинята със своята натоварена камила. Тя едва се движела под тежестта на големия товар. По едно време камиларят намерил една кожа на земята и си помислил да я вземе или не. Навел се към земята, взел кожата и я хвърлил върху гърба на камилата. От голямата тежест гърбът на камилата се пречупил – тя не могла да издържи нито един грам повече от това, с което била натоварена. Друг щеше да бъде въпросът, ако камиларят беше разпрегнал камилата и почакал малко да си почине. След малка почивка тя би могла да пренесе по-голям товар. Справедлив трябва да бъде човек, да знае колко може да носи едно животно и как да го товари. Справедливостта е чувство, което има отношение към всички живи същества. Справедливостта има отношение и към търпението на човека. Когато иска да постигне нещо, човек трябва да бъде търпелив. Представете си, че дават една ябълка на сто души. – Как ще я разделят? – Ще я нарежат на сто равни части и на всеки ще се падне по едно парченце. Това е човешко деление на благата. Дойдете ли до Божественото деление на благата, там всеки е готов на жертви. Всеки отстъпва парченцето си на друг и така цялата ябълка се дава на един от стоте души. На другата година ябълката ще се даде на втория, после на третия и т.н. Който е готов на големи жертви, ще остане последен. На стотната година той ще вземе ябълката и ще благодари, че се е пожертвал за другите. Онзи, който още първата година е изял ябълката, ще чака сто години, докато се изредят стоте души. – Не може ли всички да получат по една ябълка в една и съща година? – Не може. Щом искат непременно от едно и също дърво, ще чакат ред. Естеството на ябълката е такова, че дава годишно само по един плод. Изкуство е да се научи човек да търпи, да понася всичко с Любов. От своите мисли и чувства, положителни и отрицателни, човек гради бъдещото си тяло. Един ден той ще види своите добродетели и грешки в тялото си и ако е разумен, лесно ще ги изправи и ще се освободи.

Веднъж един светия се молил на Господа и благодарил за всички блага, с които го обсипвал. В това време някой похлопал на вратата му. Светията чул хлопането, но не отворил вратата. Той си казал: „Сега се моля на Господа, с Него се разговарям, не приемам никого“. На вратата хлопал един беден, страдащ пътник. Като видял, че светията не отваря, пътникът си отишъл огорчен. След време светията заминал за другия свят. Преди да стигне на определеното за него място, той видял една хубава статуя, с една малка дупка на нея. Той помислил, че статуята принадлежи на някого и се заинтересувал да знае чия е. Отговорът бил: „Тази е твоята статуя. Това си изработил през времето, когато си бил на земята“. – „Защо не е завършена окончателно? Какво показва тази дупчица?“ – „Тя е останала от деня, когато ти не прие бедния, страдащ човек. Ако беше го приел, щеше да разбереш по какъв начин да запълниш дупката на своята статуя. Тази дупка показва, че имаш една грешка, която не можа да изправиш на земята.“ – „Моя ли е грешката?“ – „Твоя.“ Обаче и да не е твоя, щом видиш една грешка в друг човек, все едно, че е твоя. В този човек щеше да видиш една грешка, която щеше да те научи как да запълниш дупката на твоята статуя. В това време ти се молеше на Господа и четеше „Отче наш, Който Си на небесата, да се свети Името Ти, да дойде Царството Ти, да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята“. След всичко това не беше готов да посрещнеш един страдалец. Това не е молитва, така не се чете Отче наш. В лицето на този страдалец се крие баща ти, брат ти. Чрез тях Бог иска да те изпита, как се отнасяш с ближните си. Какво ще кажеш, ако сам Бог се е скрил в тази форма? Ако Той те посети направо, придружен с ангели и серафими, облечен със светлина и с великолепие, ти щеше да знаеш как да Го посрещнеш. Обаче изкуство е да Го видиш в най-простите и микроскопически форми и да Му отдадеш нужното внимание. Погледнеш ли на бедния и окъсан човек отвисоко, дупката на твоята статуя ще остане празна. Бог е скрит и в малките, и в големите неща и чрез тях ни изпитва. Виждаш един камък на земята, ритнеш го. Защо го риташ? Спънал те. Не можа ли, преди да те спъне, да се наведеш, да го сложиш настрана, или да го вземеш у дома си и да го сложиш някъде на работа? Виждаш едно хубаво цвете и веднага го откъсваш. Защо го късаш? Не можа ли да се наведеш, да го помиришеш, да го погалиш и да благодариш за хубавия аромат, който се отделя от него? Ако постъпваш по този начин, ти ще получиш благословение.

Като се натъкват на противоречия, хората искат да ги разрешат по изкуствен начин. Те мислят, че с едно махане на ръка могат да сложат нов ред и порядък в света. Това е невъзможно. Каквото и да прави човек, работилницата ще работи, ще кове гвоздеи на наковалнята и шум ще се вдига; каквото и да прави, фабриките, тъкачниците ще работят, ще тъкат платната си и шум ще се вдига. На физическия свят шумът няма да престане. Каквито усилия и да прави човек, параходът няма да спре сред морето. Параходът пътува, върви по своя път и за никого не спира. Когато минава покрай пристанища, той спира за известно време и пак продължава пътя си. Който успее да се качи, добре; който не успее, пак добре – параходът нищо не губи. – Защо пътува параходът по морето? – Такъв е пътят му. Ако искате да спре малко, да се качите и вие, това е невъзможно. Ако искате да се качите на него, ще го чакате на определено пристанище.

Ето защо, не се спъвайте от противоречията, не роптайте против тях, но разумно ги изправяйте. Какво противоречие е това, че сте се натъкнали на една дупка и кракът ви хлътнал вътре? Вземете камъни, запълнете дупката и продължете пътя си. Ако вие не направите това, друг някой ще хлътне след вас. Противоречие ли е това, че някой човек мирише? Вие се отдалечавате от него, не можете да го търпите. Защо не влезете във връзка с този човек, да разберете причината за лошата миризма? Може би той не е могъл да се къпе цял месец, защото нямал пари за баня, нямал риза да се преоблече. Ако всичко това е така, предложете му вашата баня, дайте му една риза да се преоблече, нахранете го добре и го изпратете. Всички хора търсят лесния път и затова не успяват в живота си. Лесно е да ритнеш камъка, който се изпречва на пътя ти. Лесно е да откъснеш едно цвете, да го подариш на възлюбения си. За такива случаи българите казват: „С чужда пита помен“. Лесно е да отбягваш хора, които не ти се нравят. Питам: Толкова години вече живеете на земята, какво сте направили в името на Любовта? Кой от вас е спасил давещия? Кой от вас е отрязал въжето на онзи, когото бесят? Кой от вас е повдигнал едно сираче, да му даде възможност да учи и да свърши училище? Всички ще отговаряте за делата си. Като отидете на онзи свят, Бог ще ви пита как сте живели на земята и какво носите със себе си. Ако сте били бакалин, ще ви пита защо продавахте нечестно? При всяко мерене на стоката отиваха десетина грама във ваша полза. Ще кажете, че везните не били точни. Разликата във везните може да бъде с един–два грама, но с десет грама? При това вие сте бакалин от десет години насам, трябваше да проверите везните си. Защо не теглите с десет грама повече, а всякога намалявате с десет грама? Ще кажете, че ако давате повече, ще осиромашеете. Не, зад вас седят Божествените блага, които се дават в изобилие. Бъдете щедри, изобилно давайте и не се страхувайте от обедняване. Който щедро дава, получава щедро. Някои хора са щедри, но само по отношение на тези, които обичат. Към онези, които не обичат, не са щедри, там се затварят, нищо не дават. – „Еди-кой си не заслужава.“ – Как да не заслужава? И той е създаден от Бога. Христос казва: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери“.

Човек трябва да има права мисъл, прави разбирания. Някой религиозен се хвали, че работите се нареждали добре, че имало плодородие, че житото било хубаво, защото той се молел на Бога. Когато стават нещастия, той ги отдава на другите хора. Защо и тогава не се моли да се избегнат нещастията? Това е криво разбиране на нещата. Това е непознаване на себе си. Ако човек се счита съучастник в доброто, едновременно трябва да се счита съучастник и в злото. Колкото си причина за доброто, толкова си виновен и за злото. Постоянно се молете, да не изпадате в изкушения, и за доброто всякога благодарете. Днес светът се нуждае от добри слуги. И Бог изисква от хората същото. Кой е добрият слуга? Какви са качествата му? Ако е за автомобил, или за някакъв друг предмет, лесно е да се каже кой е най-добър. Добър автомобил е този, на който машината е здрава и от добра система. Като върви, той не вдига шум, не се клати на една и на друга страна, но се движи тихо, спокойно, като че плава. Добрият слуга има тихо, спокойно, засмяно лице. Той върши работата си с Любов и разположение, никой не го чува какво прави и кога свършва работата си. Всички са доволни от него – и господарите му, и външните хора. Желая ви да бъдете добри слуги и като тръгнете за другия свят, да носите препоръчителни писма, както от господарите си, така и от външните хора. Като дадете тия писма, всички ще кажат: „Ето един човек, който изпълни задачата си съзнателно. Ето един добър слуга!“

Сега пък ще ви запитам, кой е добрият господар? На този въпрос сами трябва да отговорите. Възползвайте се от това, което казах за правилното написване на буквата „М“. Ако господарят пише първото връхче на буквата „М“ по-високо от второто, не е добър. И ако слугата пише буквата „М“ по същия начин, пак не е добър. И двамата мислят главно за себе си. За да бъдат добри и да имат правилни отношения помежду си, господарят и слугата не трябва да пишат нито едното, нито другото връхче на буквата по-високо, но и двете да бъдат еднакво високи и слабо закръглени. Това значи слугата да живее за господаря си и господарят – за слугата.

Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си проводил.

Беседа от Учителя, държана на 3 септември 1941 г. 5 ч. сутрин, София, Изгрев.

Прави възгледи

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, хора, природа, дойде, слуга, време, сега, казвам, всички, каже, добре, себе, сто, път, аз, свят ,

Съборни беседи , София, 3 Септември 1941г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


“Отче наш”

“Духът Божи”

Направихме упражнението. Ръцете настрани, дясната ръка пред лявата с допрени пръсти. Дясната се движи по лявата и се поставя настрани. Лявата пред дясната. Същото движение с лявата.

Издигане ръцете нагоре над главата и поемане. Спускане ръцете надолу и издишане. Няколко пъти.

“Цветята цъфтяха”

Вие по някой път седите и не може да разберете защо идат несгодите в живота. Усещате някоя несгода, не знаете причината за промените на времето. Веднага се изменя времето, стане бурно, спадне почти с двадесет и един градуса. Казвате: “То се промени.” Тази промяна вие чувствате и започвате да се свивате. Досега ходехте с тънки дрехи, започнахте да търсите дебелите палта. Макар че сме недоволни, не можем да се сърдим никому. Някой път къщата е хубава, но си недоволен. Някой път къщата няма тия приспособления, пак сте недоволни. И да има всичките приспособления, има някои органически недостатъци.

Казвам, природата е място за възпитание на човека. По-велико същество в света от човека няма, много благородно. Толкова упорито, толкова своенравно, подобно ни на земята, ни на небето има като него. За него има един стих, че Господ се е разкаял, че го е направил. В Писанието има следния стих: “И разкая се Господ, че направи човека.” Какво значи разкаянието? Казва Господ не му беше времето, трябваше да седи извън, защо го взел отвън рая и го внесъл в рая. Той не е за рая. И като видял, че не е за рая, изпъдил го вън от рая. Сега това е една далечна история. Някой път двама души се съберат, двама пътници, но не вървят еднакво бързо. Единият върви по-бързо, другият по-полека, единият по-висок, близо два метра, другият сто шестдесет и пет сантиметра, с четиридесет и пет сантиметра по-нисък. На онзи спорят му крачките, като закрачи. И този с два метра височина, ако иска да вървят заедно, трябва да намали хода си, а другият да го ускори. Питам, какво трябва да правят двамата сега? Ако единият върви бързо, а другият полека, какво трябва да правят? Онзи с големите крачки трябва да намали крачките си. Другият не трябва да го следва, да каже: “Каквото прави онзи, и аз ще правя.” Ако този с малкия ръст започне да прави крачките си малки, но той не трябва да намалява крачките си, но да си разкрачва краката. Неговото разкрачване не е така голямо, той не може да взема такава голяма стъпка. Тази разлика има между двама хора, които не са еднакво умни.

Като се погледнат хората, се различават. Погледнеш някой човек, говориш, но не разбира. Вземете някой музикант, който свири на цигулка. Какво изкуство има да нагажда пръстите си, те да говорят. Не е лесна работа. Може да имаш слух, всичко туй, но пръстите са дебели, не са пластични, от малък не е започнал, после не е изучавал всичките потънкости, от природата не е одарен. Казва, природата да ме одари. Някой път природата дари, но ти не даряваш. В природата трябва да се спазва. Ние казваме имаш да даваш, имаш да вземаш. Имаш да даваш борчлия си. Имаш да вземаш давал си. Но думите се употребяват в природата. Някой човек няма да взема от мене - нищо не съм дал. От никого нямаш да вземаш никому нищо не си дал.

Как трябва да даваш? Онова, което си ял, трябва да го дадеш. Ако го дадеш, както си го ял, ти си умен човек. Ако не го приемеш, както си го ял, не си от умните хора. Ще създадеш едно положение, което за бъдеще ще те лиши от Божествените блага. Значи в дишането може най-първо да вземеш въздуха, тогава има да даваш. Не че имаш да даваш. Този въздух, за да се опресни, ще го дадеш такъв, какъвто си го взел. Какво ще дадеш? Ако ти приемеш този въздух и нямаш благодарност заради него, ти покваряваш въздуха. Тогава въздухът излиза навън, ти си задържал нещо за себе си. Втория път приемаш, пак задържаш. След време, като дишаш, ти ставаш нервен, недоволен. Да кажем, ако вие дишате студен въздух, приемаш лакомо. Ако не знаеш как да приемеш, може да стане простудяване на дробовете ви.

Казвам, даването е закон да изпълниш волята Божия, тъй както Бог е наредил нещата. Ако не даваш, както той дава, ти губиш кредита. Даваш, и в даването ти образуваш кредит в природата. Ако даваш правилно, ще имаш кредит. Ако не даваш правилно, кредит в природата няма да имаш. Ако не вземаш правилно, същото е. Има да даваш, има да вземаш. Ако не вземаш, пак ще се намали твоят кредит. Да допуснем, тебе ти дадат една семка. Тази семка ще я вземеш, ще я занесеш и ще я посееш. Защото в даването, в този закон може да ти дадат хиляди семки на ден, които трябва да ги посееш. Понеже ти, като не разбираш закона, вземаш едната семка и я хвърляш. Казваш: “Тази работа аз не я върша вече.”

Да допуснем сега, вие се разсърдите на времето, понеже е студено. Казвате: “Няма да дишам в такова време такъв въздух.” Какво ще правиш? Постоите една минута, и ще приемете пак въздуха. Или ти си недоволен от живота. Казваш: “Няма да ям.” Хубаво, не ядеш един ден, два, три, четири, пет, шест, седем, десет дни. Изведнъж ще почувстваш една слабост. Значи между природата и тебе няма една правилна обмяна. Защото природата и тя взема. Ти, като дишаш, ти доставяш материал, тя гради вътре. В нас има едно естество, което гради. Когато живеем, то гради. Като започнем да нарушаваме Божиите закони, туй естество се отказва да гради, и тогава идат всичките тия промени. Понеже всички вие ги имате.

Та казвам, първото нещо, Писанието казва: “Примирете се с Бога.” Какво значи? Всичко онова, което Бог изисква от тебе, трябва да дадеш. Учиш един език, трябва да знаеш всичките букви много добре. Като учиш еврейски, научават се само съгласните, двадесет и две съгласни букви има. Българският език колко букви има? Колко са останали? Трябва да знаеш всяка една буква къде да я туриш. Най-първо трябва да знаеш как да пишеш буквите. Буквата “а” може да я напишете по различни начини.



Питам, кои са причините, че вие сте изопачили и сте написали “а”-то като “л”? По какъв закон? Кой закон те накара да измениш “а”-то? Този човек, който е посредствен, той няма време, той иска всичко бързо да свърши. Има големи препятствия в живота си. Препятствието, ако си силен, ще го изхвърлиш вън от пътя, но ако препятствието е голямо, трябва да го заобиколиш. Графолозите взели по азбуката, като пишеш, те изваждат какъв е характерът ти.



Запример, ако пишеш главната буква “М” и ако напишеш първото краче по-високо, а второто по-късо, показва, че този, който така пише, този човек за себе си мисли повече. Ако вторият крак е по-висок от първия, този човек, който така написал “М”-то, показва, че мисли повече за другите. Този, който по първия начин пише “М”-то, ако има слуга и той е господар, той ще иска слугата му да работи много добре, ще изисква от него. Когато дойде до плащането, той е малко небрежен, няма да плаща насвят. Това намерили графолозите. Значи слугата ще каже първо на господаря: “Моля за знак на приятелство напишете ми буквата “М”. Да си имам за спомен. Като го види как написал “М”-то с първото краче по-високо, да не му става слуга. Ако ли е господар и учен човек, на този, който иска да му стане слуга, да каже: “Я ми напиши “М” за спомен”. Той напише “М”-то с второто краче по-високо, да го не взема за слуга. И двамата като напишат, първият, който написал първото краче на “М”-то високо, да не става слуга при такъв господар. И господарят, като види, че написал второто краче високо на “М”-то, да каже: “Такъв слуга не ми трябва.” Третото положение когато и двата крака на “М”-то са еднакви. Ако двата крака са равни и остри, показва, че и двамата са сприхави. Ако са затъпени, то е друго.

По някой път, вземаме, имате съвпадение на думите. “Сол” какво значи на български? Имате “сол”, дето солят яденето. На английски означава съвсем друго. В музиката имате пак “сол”. На английски значи душа, на български значи това, с което се осолява яденето, в музиката имате “сол”, един тон, който доминира. Умният човек трябва да знае коя дума е “сол”. Тази дума е подвижна. На английски, както е душата, е нещо подвижно, обемисто. Солта ограничава. Без сол нещата гният. Сол е звучно, като се яви някъде, хич няма да мълчи, но да знаят, че сол е дошъл. Сол, като дойде, осолява всичките, хората ще мълчат. Всичките като те осолят, не можеш да говориш. Един полковник като осоли войниците, не може да говорят. Инспектор като дойде някъде, всички се осоляват, всички мълчат. Та казвам, майката като роди едно дете, сол е дошъл първият или вторият, или третият.

Вие не можете да видите връзката между нещата. Съществува една връзка между нещата. Съществува една връзка между ръцете, краката и главата едновременно. Когато краката вървят, ръцете какво правят? Като ходи човек, ръцете се движат. Може, като вървиш, да си държиш ръцете спокойни. Същевременно природата изисква, като вървиш, ръцете горе да работят. Да кажем, левият крак е напред, лявата ръка е назад. Имате две противоположни движения. Но в тия двете противоположни движения в левия и в десния крак протича едно течение с природата и минава през левия крак и дясната ръка. Щом туриш десния крак напред, има друго течение, което минава през десния крак и лявата ръка. Има две течения, които се прекръстосват. Едно умно същество ще види това.

Да допуснем, вие живеете двадесет, тридесет години на земята. Ти мислиш, че си невежа. Умен си. Какво ще оставиш за себе си? Човек като замине за другия свят, хората по твоята глава ще видят, че ти си бил умен човек. Главата ти показва, че си мислил. Ако не си мислил, главата ще бъде точно такава, каквато е била мисълта ти. После костите ти показват също. Като намерят ръцете, по тях ще познаят дали си бил справедлив човек. Ако намерят краката ти, по краката ти ще познаят дали си бил добър човек.

Та казвам, като идете в оня свят и искат мнение за тебе, Господ ще каже: “Донесете костите тук, донесете главата.” Той иска научно да определи. Най-първо от земята ще донесат празната глава, да видят какво си направил. Да видят главата ти как си я съградил. Ще погледне, ще погледне, ще запише. Нищо няма да каже. Ще каже: “Донесете костите, донесете ръцете, донесете краката.” И като ги види, ще каже: “Занесете ги назад, турете ги в музея.”

Сега някои от вас запитват често ще има ли срещане в оня свят. Има срещане. Двама музиканти, за да се срещнат, трябва да знаят да свирят. Двама хора, за да се срещнат, трябва да знаят да говорят един и същ език, да говорят сладко, медленно. Тогава може да се срещнат. Ако двама не може да говорят и ако двама не може да ходят, защото ходенето на човека, движението на човека зависи от неговата добродетел. Не може да ходиш правилно, ако нямаш добродетел. Има едно ходене, което е по-приятно. Ходили ли сте вие, да не вдигате шум? Така да ходите, че никакъв шум да не правите, нищо да не чувате, съвсем леки стъпки? Или може да ходите по три начина. Да ходите така леко, че да не чувате никакъв шум, да вървите и да чувате един лек шум или да вървите и да вдигате шум. (Учителят върви и показва това ходене.) Кое е по-приятно ходене? В първото ходене искаш да не плашиш хората. Като вървиш полекичка, да не стряскаш хората. Второто искаш, дето има препятствия на пътя, да се махнат, даваш знак, иде някой. Питам, когато светлината иде при нас, прави ли и какъв шум? Няма никакъв шум.

Съберат се хората на някоя чешма, където водата е малко. Дойде някой при мене и ме пита защо са се събрали толкоз хора. Идеш при някоя чешма няма хора събрани. Коя е причината, дето много хора се събират? Събират се много, понеже малко тече вода и всеки трябва да чака. Кой как дойде, вече е недоволен, че много хора са се събрали. При такава една чешма, ти си носи книгата. Като идеш, отвори и чети, да не губиш времето си. Ще четеш книгата, може да учиш, може половин час да седиш. Отвори си книгата, даже може да пееш, да пишеш, докато ти дойде ред. Като дойдете до тази чешма, казвате: “На тази чешма трябва повече вода.” Повече вода трябва, но в тази местност има толкова вода, няма повече. При тази чешма, дето се събират много хора, ще се срещнете, ще се запознаете с хората, за десет-петнадесет минути ще се запознаеш с десет души. При онази, която тече бързо, не можеш да се запознаеш. Кое е по-хубавото? При голямата чешма, където никой не седи, или при малката, дето много се събират.

Питам, рибите, които живеят във водата, научиха ли нещо повече в изобилието на водата. Колко знаят рибите за водата? Нищо не знаят. Хората, като излязоха из водата навън, знаят за водата повече и я оценяват, отколкото рибите я оценяват. Когато ние сме извън условията човек трябва понякога да излезе извън едни условия, да влезе в други, за да оцени онова положение, в което е бил. Един живот може да се оцени само когато излезеш из неговите рамки и влезеш в нов живот. Животът в света има много форми, в които трябва да влезе. Ти имаш формата на една риба то е една форма, в която животът се изявява. Или имаш формата на една птица то е друга форма, в която животът се изявява. Имаш формата на едно млекопитающе или имаш формата на човека. То са все форми, в които животът се изявява. Пък още по-високи форми от човешката.

Бъдещият човек се отличава много от сегашния. Челото почти ще образува една права линия отпред. Сегашното лице на хората не е симетрично направено. Линията на челото не е хубава. Някой път скулите са изпъкнали, трябва да работиш. Ако те изпъкнат, хората стават много инертни. Човек трябва да се справи със своята инертност. Образуват се консерватизъм, неподатливост и винаги човек ще направи това, което знае. Трябва да страда дълго време за някоя погрешка. Може да имате едно валчесто лице. Хубави са валчестите лица, но тия валчестите лица са много променчиви. Валчестото се търкаля, навсякъде върви. Ако намери гладка почва, може да се търкаля.

Та казвам, при сегашното самовъзпитание ние някой път обръщаме внимание върху промените, които стават отвън. Срещнем един човек не ни се харесва, очите не са както трябва. Двата клепача не са направени, тъй както трябва. Или веждите не са направени, тъй както трябва. Защото у умните хора веждите са другояче направени, на гениалните хора са другояче направени, на талантливите са другояче направени и на обикновените хора са другояче направени. Някой казва: “Що е духовен човек?” На духовния човек очите са другояче направени, клепачите и зениците са другояче устроени.

Та казвам, ако дойде едно същество от невидимия свят, едно учено същество, всичките хора ще представят нещо ценно за изучаване, може да бъде много интересно за него. Всеки човек ще бъде обект за изучаване, ще носи в себе си хиляди поколения. Той е като справочна книга. Той ще види хиляди поколения какво са работили. При такъв, като дойде, ще се спре, ще чете, ще знае хиляди поколения как са работили. Той ни най-малко няма да каже защо така е написана тази книга. Всеки човек, какъвто характер има, той определя работата на хиляди поколения, понеже и той спада за бъдеще, като дойде, в книгата ще се впише и неговото име, и той ще влезе в тази справочна книга.

Да допуснем сега, че някой от вас има ревматизъм. Като се измени сега времето, дойде една сестра и казва: “Тук ме пробожда.” Казвам, няма нищо, времето ще се измени. Дойде някой, казва: “Кракът ме боли.” Времето ще се измени. Или друг коляното го боли, трети рамото. Казвам, времето ще се измени. Когато ще се разваля времето, един крака го боли, друг рамото, трети коляното. Всичките болки показват, че има някакъв дисонанс, хиляди неразположения има, някакъв дисонанс има или в ума, или в сърцето, или във волята. Най-първо едно разположение има, което определя и ще го търсите или във вашия ум, или във вашето сърце, или в окръжаващата среда. Запример туй време има отношение към войната. Ще видите, хората куцат, кракът ги боли, ревматизъм имат, в ревматизъм се изразява. Вятърът отива към изток, значи природата казва: на вас, хората, ви трябва справедливост. Ако постъпвате справедливо, работите ще се уредят. Ако не постъпвате справедливо, работите няма да се уредят. Аз съм привеждал примера за онзи камилар, който пътувал в пустинята с натоварената си камила. По пътя намерил един кош и го турил на гърба на камилата, та гърбът на камилата се счупил. Тя била претоварена. Та казвам, първото нещо приложете.

Та казвам, дойде едно противоречие, казвате зло е времето. Ако вие бяхте господари на времето, как щяхте да направите времето за днес според вашата програма? Ти си недоволен от времето. Ако аз съм господар, какво време ще дам? Туй в себе си може да го направите. Аз, ако съм богат, ще направя един дворец, въздухът пречистен вътре, пресен, осветлението хубаво, ще отопля салона добре, ще повикам един оркестър нека духа времето отвън, колкото иска. Вътре в този салон ще имам музика, най-хубавото разположение, най-хубавото осветление. Може един вътрешен свят да го създадем такъв, какъвто искаме. Обаче туй външното време, провидението пита: “Какво време да ви създадем ний на вас?” Салонът бил проветрен, но имало събрание, въздухът станал нечист. Сега се явява голяма буря, да се пречисти салонът. Щом се пречисти, ще затворят прозорците, времето ще бъде тихо.

Вий никога не може да приемете, че това е един голям салон, който в природата проветрява. Вие седите и често казвате, светът Бог го създаде. Той го създаде заради мене. Дойде втори и каже: “Бог създаде света заради мене.” Сто души се съберат и всеки мисли, че светът е заради него. Като дойдат сто души и всеки мисли, че този свят е заради него създаден. Сто души имат една ябълка. Какво трябва да правят с ябълката? Да я разделят на сто равни части и всеки да вземе една част. Ако един вземе цялата ябълка и каже на другите: “Вий чакайте поред.” Представете си, че тази ябълка ражда само по един плод в годината. Сто души сто години трябва да чакат, докато всеки вземе само по една ябълка. Този, който пръв взема, е доволен, другите ще чакат по ред сто години по реда на раждането. Първият взел ябълката и я изял и той трябва да чака сто години за втората ябълка. Той пръв взе ябълката, но в реда на нещата е сто години да чака, докато дойде редът му за втората ябълка.

Питам сега, кой е най-умният? Който изял ябълката първата година или който я изял последната, който изял ябълката след сто години? Кой е най-умният? Аз считам, че учен е онзи, който чакал сто години и я изял. Онези са я изяли, той сега яде и онези гледат. По-напред той страдаше, сега те страдат. Той седи и гледа, казва: “Как ви се вижда?” Той яде ябълката и никому не дава нищо. Той яде и на всички им текат лигите. Казвате: “Има ли право?” Има право човекът. Сто години чакал за тази ябълка, онзи никак не чакал. Онези, като изядоха ябълката, се научиха да чакат. Този човек, преди да изяде ябълката, сто години чака. Той е най-умният. Аз ви казвам, по-добре да чакате сто години и после яжте ябълката, отколкото пръв да я изядете и после да чакате. Като изядеш, сто години трябва да чакаш, докато дойде твоят ред.

Та казвам, желанията и мислите, които в нас се образуват, винаги имат отрицателен характер. Ако ти имаш известни несгоди и търпиш, туй търпение ако е разумно, в тебе се отразява. Ще се отрази върху главата ти, върху тялото, върху всичките удове. Всяка постъпка, която човек прави, тя оказва известно влияние върху целия организъм. Та казвам, в света ние живеем, понеже Бог строи онова, което ние правим, влиза в Божествения строеж на нещата. Един ден вие ще видите вашите погрешки вътре.

Един светия веднъж направил една погрешка. Дошъл при него един беден човек, много тъжен. Той бил занят с молитва, молил се на Господа. Онзи хлопал, хлопал, казва: “Аз се моля на Господа, с Господа имам работа, няма какво да се занимавам с него, сега не излизам да го посрещам.” Като отива в оня свят, гледа една хубава статуя, направена в една дупка вътре. Пита защо е тази статуя в дупка. Казват: “Тази дупка ти си направил. Ти се молеше на Господа, онзи дойде да иска съвет от тебе, как да се поправи тази дупка на тази статуя и като не го прие, дупката остана непоправена.” Той мисли, че тази дупка принадлежи на друг.

Вие виждате някоя погрешка на някой човек. Щом видите една погрешка, да знаете тя е ваша погрешка. Вие може да се молите на Господа, ще направите погрешка. По-добре оправи погрешката, и пак после се моли на Господа. Ти се молиш на Господа, речи: “Този човек дойде при мене, научи ме какво да направя, как да го посрещна, какво да му дам.” Ще се молиш на Господа, ще имаш обект. Ти казваш: “Чакай да прочета на Господа молитвата “Отче наш, който си на небето”. Господи, направил си всичко, ти си наш баща. Отче наш, който си на небето, да се свети Царството твое.” Така не се чете “Отче наш”. Баща ти е дошъл в този бедния човек, ще излезеш, ще го посрещнеш. Господ се е скрил в този бедния човек. Защо, ако Господ дойде с ангели, с гръмотевици, ти ще знаеш, ще го посрещаш. Сега той заел една форма, ти го гледаш и казваш: “Сега ли намери да дойде.” И горе погледнеш.

Във всички неща Бог ни изпитва в света. Той е скрит. Ти риташ един камък. Господ е скрит в камъка вътре. Хубаво, защо риташ този камък? Вземи го, виж, направи нещо хубаво от него. Видиш някое малко цвете, откъснеш го. Не го откъсвай. Приближи се при него, помириши го, кажи: “Колко хубаво мирише.” Божественият живот израства.

Та казвам, вие всичките противоречия, които срещате в живота, вие искате да ги уредите, казвате: “Аз ще туря един бъдещ порядък.” Колко време ще ви вземе да се тури един бъдещ порядък? Винаги в тия работилници шум ще има. В работилницата на наковалнята, дето се коват гвоздеи, шум ще има. Във фабриката, дето се коват гвоздеи, шум ще има. Във фабриката, дето се тъкат платове, шум ще има. Параходите, които плават в морето, шум ще има, няма да чакат, няма удобства. Ако гониш парахода, онези, които са на парахода, и кажеш: “Спри!” може ли да спре параходът? Той тръгнал по пътя, не се спира никъде. Той спира само на пристанищата. По някой път вие искате параходът да спре не на пристанището, но някъде в морето. Вие казвате: “Защо този свят така е направен?” Ти питаш защо параходът пътува в морето. Той пътува, има рейс, цяла компания разполага с него, казва: “Да се спре.” Не може да се спре.

Някой път седели ли сте до някой човек, седнете до него, излиза ухание от него неприятно. Да допуснем, че е беден, от един месец не се е преобличал, тази риза издава ухание. Ти си недоволен от него. Ако седиш при този човек и ти е неприятно, какво трябва да направиш? Сега да ви приведа този пример в друг смисъл. Да допуснем, че минаваш покрай един път, в една голяма дупка потъва кракът ти, ще се спреш да кажеш: “Защо не направили този път, защо оставили тази дупка, такова безобразие!” Хубаво, ти си човек, вземи камъни и напълни дупката, поправи я. Ти може да направиш това. Ще мине втори и ти ще видиш онзи, като хлътне в дупката, казва: “Ти си човекът, поправи тази дупка.”

Питам сега, този човек, на когото ти усещаш уханието, какво трябва да направиш? Запознай се с него. Той ще ти разправи историята, ще ти каже, че цял месец не е имал вода да се окъпе. Заведи го вкъщи, отвори банята, дай му нова риза, кажи му: “Вземете банята, окъпете се.” Като излезе, има нова риза. Тогава ще се образува една връзка между вас. Вие ще кажете: “Мирише, не мога да го търпя.” Един не може да търпи някого. Не зная, ако уханието на вас на всичките беше развито, щяхте да видите всеки какво ухание има. Ако вашето ухание беше развито, както на копоите едно куче тръгне подир господаря си и след един час познава къде е минал господарят му, познава стъпките му. Усеща уханието на господаря си. Може хиляди хора да са минали, но по това ухание познава господаря си.

Казвам, правата мисъл в света определя уханието на хубавото в света. Сега аз ще ви задам един въпрос. Питам, някои от вас сте живели петдесет, шестдесет, седемдесет години, в двадесет години какво сте направили, от което Господ да е доволен? Някой от вас не е спасил някой, който се дави във водата. Някой от вас не е спасил някого, когото бесят, че да отвърже въжето. Някой от вас не е въздигнал някой болен. Някой от вас не е изменил състоянието на едно даровито дете да свърши училище. Питам, какво сте направили да е оставило отпечатък. Някой от вас да кажем, война има да каже да престане войната, и тя да престане. Всички чакате да престане войната. Войната от Божествено гледище има съвсем друг характер. Господ казва: “Извикайте тия хора. Този войник донесете го при мене. Пита го: Защо се биеш?” “Офицерите, полковникът, капитанът, генералът заповяда.” Пита го: “Ти защо се биеш? Каква е твоята идея?” Като умрете, Господ ще ви пита защо живяхте така. Какъв отговор бихте дали? Пита ви Господ: “Защо живяхте по този начин?” Ти си бакалин. Като идеш там, те пита: “Защо изяждаше по един грам от захарта, от смокините?” Пита те Господ защо от всяко кило отделяше за себе си по един грам и го оставяше за себе си. Най-първо грамовете бяха лъжливи. Ами втората година ти беше бакалин и по десет грама отделяше. Казва, че везните били лъжливи. При един грам везните може да бъдат лъжливи, но при десет грама не лъжат. Защо? Кое е по-хубаво сега? Да изяждаш по десет грама или да даваш по десет грама?

Представете си, че аз продавам водата на едно езеро, бакалин съм на водата. Представете си, че вие не виждате, че зад мене има цяло езеро, имам голям канал, през който изтича това езеро. Продавам на вас вода. Какво печеля аз, ако изяждам от водата, която трябва да ви дам. Нека да замине, туй езеро няма да осиромашее. Като дойде някой, не по кило, но кило и половина му давайте. Щедри бъдете. Иска едно кило. Две му дайте. Иска кило. Десет му дай. Той да каже: “Стига, едно кило ми трябва.” Той е практичен. Десет кила са доста тежки. Не бивайте бакали, да имате бакалия, да разваляте работите.

Зад вас стоят Божествените блага, раздавайте щедро. Вие раздавате много щедро. Виждам, всички сте много щедри за онези, които обичате. Ако бяхте към всички така, както към тия, които обичате. Ще направите бакалница, ще повикате, когото обичате, ще направите хляб, ще повикате на угощение, а пък, когото не обичате, никак не го викате. Казвате: “Не заслужава.” Как не заслужават? Всичките хора Бог ги създал. Вие се спирате при едно цвете и му обръщате внимание. При друго не се спирате.

Помнете, законът е такъв: с каквато мярка мерите, ще ви се възмери. Често разискват религиозните хора и казват: “Аз като се помолих на Господа, всичко все става. Казва: “В нашето село стана пожар.” Имало плодородие от него било, понеже той се молил. Кравите раждали от него било, той се молил. Времето е хубаво от него било, той се молил. Изгоряла къщата от друг е. Казвам, когато изгори къщата, ти се облиняваш. Трябваше да се молиш да няма пожар в селото. Вие се молете да има добри хора. Кои са най-добрите хора? Нали казват “добър войник”, често употребяват “добре въоръжен войник”. Добре въоръженият войник, знаеш, какво прави? Ако ти добре въоръжиш войника, той добре ще стреля. Питам, трябва ли един войник да се въоръжи добре? Несъобразен е езикът ни. Щом е добре въоръжен, трябва да е въоръжен с нещо хубаво, с което да не прави зло. Щом този войник употребява доброто, което носи, този войник трябва да служи на Бога, както трябва.

Вие тази сутрин, като станахте, поблагодарихте ли за студеното време? Имало е земетресение, имало е слягване на планински пластове, излязло с милиони киловата електричество в пространството и туй електричество образува студена вълна. Ще мине доста време, докато се нормализира времето. Пък и вие се чудите. Аз снощи по краката си чувствах студеното течение. Снощи както разглеждах, няма да се оправи скоро студенината. Според вас какво трябва да стане? Кажете ми сега един план, как трябва да се оправи времето. Според мене намирам, че времето има един дефект. Времето според мене тук, в Софийско, не падна достатъчно дъжд, много скържаво валя дъждът. Казвам, не може така. И из други места има, тук минава, на други не дава. Казвам, времето стана пристрастно. На някои дава повече, на някои по-малко. Затуй, как сега виждам, казват: “Нека софиянци да гледат как се ядат ябълки. По-напред ядяха сладките ябълки, сега, като ядат другите, те да гледат.”

На Господа му трябват добри слуги. Вие всички тук аз искам поне да бъдете най-добрите слуги. Според вас, от вашето гледище кой е най-добрият слуга, кой е най-добрият автомобил, който има една машина? Като върви, да не прави шум, да се не клати. Ако на този автомобил слушаш дрънкане, тракане, после хаскате, той не е от добрите автомобили.

Та казвам, добрият слуга според мене има едно тихо лице, той предвижда всичко, задоволява и господаря, и господарката, и господарчетата задоволява, и външните хора са доволни от този слуга. Този слуга е добър, от който всички са доволни. Този слуга, от който господарят не е доволен, и господарката, и господарчетата, и външните хора не са доволни той е един лош слуга в света.

Сега пожелавам на вас да се стремите да бъдете добри слуги, че и господарят, и господарката, и господарчетата, и външните хора да са доволни. Като тръгнете за другия свят, ще имате акредитивни писма. Още като покажете писмата, ще кажат: ето един слуга, от който господарят бил доволен, господарката била доволна и господарчетата били доволни, и външните хора били доволни. Той е най-добрият слуга в света. Господ сега иска такива слуги, от които всички да бъдат доволни от него. Тогава вие искате да бъдете господари. Я вие ми кажете какъв трябва да бъде добрият господар. Аз ви описах добрия слуга. Кой е добрият господар? Ще оставим за друг път кой е добрият господар да разгледаме. Ще определим кой е добрият слуга, да не правим погрешки вече. Аз ви казах, докато първият крак на буквата “М” е по-дълъг, господарят не е намясто. Докато вторият крак е по-дълъг от първия, слугата не е намясто. Дадох едно разрешение това е “М”, което има затъпени върхове. Тук и господарят, и слугата е по-лош. Във втория случай господарят е по-лош, слугата е по-добър. Когато първият крак на “М”-то е по-голям, живее за себе си. Ако вторият крак е по-дълъг от първия, може да го считаме за лош. Щом слугата живее за себе си, ако вторият крак е по-дълъг от първия, може да го считаме за лош. Господарят и слугата, като живеят за себе си, нямат правилно отношение. Когато господарят живее за слугата и слугата живее за господаря, тогава отношенията са правилни.

Казвам, описах ви какъв трябва да бъде слугата. Да бъде доволен господарят, да бъде доволна господарката, да бъдат доволни господарчетата, външните хора да бъдат доволни и самият слуга да бъде доволен. Като остане вечер, и той да е доволен от себе си. Няма нещо по-хубаво в света от такъв един слуга.

“Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога и Христа, когото си изпратил.”



Беседа

3 септември 1941 г., сряда, 6 часа

София Изгрев

НАГОРЕ


placeholder