НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Съкровището на човека

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Съкровището на човека

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, аз, казва, любов, свят, мене, може, бог, сега, носи, хора, бъде, работи, себе, съм, иде, всичко ,

 Неделни беседи , София, 25 Май 1941г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

„В начало бе Словото“

Ще прочета нещо от шеста глава от евангелието на Матея от деветнайсети стих. Някои от вас, които искат, може да прочетете и първите стихове после. Аз ще прочета това, което хората най-много обичат на земята. Стихът казва, че не е лошото в яденето, но в преядането. „Недейте събира съкровища на земята“ – това е преядане.

(Учителят прочете от деветнайсети до трийсет и четвърти стих на същата глава.)

/19/ Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля и дето крадци подкопават и крадат. /20/ Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля и дето крадци не подкопават, нито крадат; /21/ защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. /22/ Светило на тялото е окото; и тъй, ако е окото ти чисто, всичкото ти тяло светло ще бъде; /23/ ако ли бъде окото ти лукаво, всичкото ти тяло тъмно ще бъде. И тъй, виделината, която е вътре в тебе, ако е тъмнина, то тъмнината колко ще е! /24/ Никой не може на двамина господари да работи, защото или едного ще възненавиди, а другиго ще възлюби, или едному ще бъде привържен, а другиго ще презира. Не можете да работите Богу и Мамону. /25/ Заради това казвам ви: Не имайте грижа за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото ваше какво ще облечете. Не е ли животът по-драгоценен от храната и тялото от облеклото? /26/ Погледнете на птиците небесни, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират; и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тях? /27/ И кой от вас, ако се грижи, може да приложи един лакът на радостта си? /28/ И за облекло защо се грижите? Разсмотрете криновете в полето как растат: не се трудят, нито предат; /29/ но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен както един от тях. /30/ И ако Бог така облича тревата на полето, която я днес има и утре я в пещ хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловерни? /31/ И тъй, недейте се грижи и не думайте: Какво ще ядем или какво ще пием, или какво ще облечем? /32/ (защото всичко това езичниците го търсят) понеже Отец ваш небесни знае, че имате нужда от всичко това. /33/ Но търсете първом Царството Божие и правдата негова, и всичко това ще ви се приложи. /34/ Затова недейте се грижи за утре, защото утрешният ден ще се погрижи за себе си. Доста е на деня неговото му зло.

„Венир Бенир“

„Дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.“
Мъчно е да се разбират писани неща преди две хиляди години, понеже условията тогава са били други. Чудното е, че някой път ние искаме да проповядваме туй, което преди две хиляди години се е проявявало, и да го наложим. То е невъзможно, да учиш стария дядо да играе като младия. Но той вече е играл, какво ще го учиш. Вие нямате понятие още, какво нещо е стар човек. Хората имат понятие какво нещо е млад човек. Понятията, които имат те, са съвсем неверни. Защото един човек, който е роден от една болна майка, че плаче, това не е дете, то е едно анормално състояние. Един вярващ, който вярва в Бога, постоянно се смущава. То е един човек, който е роден от една болна майка. Казва: „Аз имам вяра.“ Вярата на болните хора. Той вярва, че ще умре. Той вярва, че ще осакатее. Той вярва, че ще осиромашее. Нищо няма да стане от него. Той вярва, че светът е лош, хората са лоши. Всичката тази кал е в ума му, и той иска да бъде здрав.

Някои казват: „В какво да вярвам?“ Вярвай в туй, което искаш. Ти не искаш болестта – не се занимавай с нея. Що ще ходиш да се занимаваш с нея, да я задяваш. Вярвай в здравето. В какво трябва да вярвам? Вярвай в светлия ум, не вярвай в глупавите умове. Остави ги да си вървят. Какво ще ходиш да се занимаваш, да изучаваш тяхното естество. Някои хора искат да знаят какво нещо е лошият ум. В света лоши умове няма, има лоши постъпки. В света лошо изкуство няма, има лошо рисуване. Изкуството си е изкуство, то не може да бъде добро и лошо. Проявленията на художника, нарисувал някоя картина, туй ни показва, че самата форма не е нарисувана както трябва. Че картината е лоша, ни най-малко не показва, че е лошо изкуството. Че едно дете, неживяло тъй, както майка му, това ни най-малко не показва, че майка му е лоша.

Сега това са второстепенни неща, за които говорим. Трябва да имате нещо, за което да говорите. Може да говориш на хората за музика, които имат музикална способност; които нямат, не им говори. Какво ще говориш на глухия, остави го, не му говори. На глухия ако искаш да му говориш, вземи един тъпан и удряй, колкото можеш по-силно, че той едва ще чуе нещо. Ще каже, че тъпан се бие.

Сега ние, съвременните хора, сме дошли до едно положение – мислим, че много знаем. Като прочетете един роман, го разказвате на другите. Но какво ще разказваш? Преживял ли си онова, което е писано в романа вътре? Вторият въпрос: всичко онова, което един автор е писал, верно ли е? Не всички писани неща са верни. Верно ли е, че там, дето един плъх може да мине през един мост, и ти можеш да минеш? Ти можеш да минеш през моста, дето хората минават. Дето хората минават, всичките плъхове може да минат през този мост. Сто и два процента е верно това, че този мост е здрав. Но мостовете, дето плъхове не минават, законът е друг. Човек не може да разчита на интелигентността на плъховете. Та казвам, някои хора правят възражения, казват: „Има ли Господ в света, или няма?“ Събрали се вярващи и невярващи в света и доказват има ли Господ, или няма. Онези, които вярват, не си изорали нивите, оставили да видят какво Господ ще прорасте. Другите, които не вярват в Господа и вярвали в себе си, изорали нивите, посели ги. Казват: „Вие, които вярвахте, нищо не дадоха вашите ниви, само тръни и бодили. Ние, които не вярвахме, израстна нещо.“

Чудни са хората. Това, което човек направи, то Бог го прави чрез него. Онези не работили, оставили природата да работи. Глупавият елемент какво ще направи? Тръни и бодили. Бог работи чрез човека и дето човек работил, жито дало. Казват, че нямало Бог. Че чрез нас Господ се проявява повече, отколкото чрез окръжаващата природа. Ние, които съзнаваме това, Бог е в нас. Казваме – когато ние отречем тази реалност в нас, ние създаваме едно нещастие. Щом отречеш божественото, помрачи се умът. Богат си и казваш: „Не ме интересува богатството.“ Приятели имаш – не ги обичаш. Приемаш, че има нещо разумно в света, веднага всичко светне. Питат някои: „Откъде идат страданията?“ Ще оставиш природата да работи с тебе. Ще работиш ти със своя светъл ум. Мислите ли, че онези, които събират богатства, че щастието седи в богатството? Казват: „Събирайте богатство.“ Богатство е богатството, което е вложено в тялото. Един човек е богат, когато има богатство, вложено в главата, едно богатство, вложено в тялото. Вие по някой път снемате вашето богатство в главата, в тялото. Представете си, че един станал като буре, не може да спи, спре сърцето, затлъстяло, той яде постоянно и пъшка. Че той събрал всичкото богатство долу, не го събрал в мисълта, в чувствата, в светлите мисли, но поддържа краката да са дебели, ръцете да са дебели, вратът му да е дебел. Няма по-голямо нещастие – да имаш дебел врат. Казват: „На вълка дебел му е вратът, защото сам си върши работата.“ Ни най-малко вратът на вълка не е дебел. Аз опровергавам това. Той живее много хигиенично. Той не е тлъст. Ребрата му се четат. Като ходи, опашката вирната. Но пусната, казва: „Лош е светът, какво ще се прави.“ Много е умен, много е сериозен. Казва: „Лош е светът наоколо, какво ще се прави.“ Не му е дебел вратът. Упражнен е вратът, мускули силни има на врата. Да е дебел съобразно с тялото, никак не е дебел. Много добре е.

Та казвам, във всички наши твърдения има нещо верно. Казва: „Кое е верно?“ Онова, което е верно в света, носи щастие на човека. Онова, което не е верно, носи нещастие на човека. Онова, което е любов, носи щастие; онова, което не е любов, носи нещастие. Онова, което е светлина, носи щастие; онова, което не е светлина, което е тъмнина, носи нещастие. Сега ние сме дошли на земята и се чудим по някой път защо Господ не обръща внимание на нас. Ние искаме той да ни има за първи. Всеки иска да бъде първи в света. Какво искаш да бъдеш: дайте си кандидатурата. Може да направят някоя месечина – да ви дадат да я управлявате, или на слънцето може да ви пратят, или на някои други звезди. Дайте си кандидатурата, ще ви пратят. Някои искате красиви мъже. Ще ви дам красиви мъже колкото искате, по един, по два, по три. И жени ако искате, – по три и четири, и по сто, ако искате, ще ви дам. Но те са неразбрани идеи.

Какво се разбира под думата жена? Ти с една жена не можеш да се разправиш, че с две. Този опит го прави Соломон – 300 жени имаше и 600 наложници. Казвам, разреши ли Соломон онзи великия въпрос на света, социалния въпрос на семейството разреши ли го? Ни най-малко не го разреши. Повдигна ли Соломон еврейския народ? Ни най-малко не го е повдигнал. Вие искате деца да имате. Питам, колко деца има Господ. Според Писанието има само един еднороден син. Ние сме направили доста кукли в света и тия кукли искаме да ги турим за синове Божии. Кое ваше дете може да го убедите, че неговите кукли са синове и дъщери на баща му и че майка му го е родила? Майката ли родила куклите? Ще каже, че от пазара ги е взела. Вие имате някои идеи, които са като кукли. Някои чувства има във вас, и те са като кукли. Вие искате Бог да обърне внимание на куклите.

Казват, че в днешна Русия не вярват в съвременното християнство. Че християните, първите християни не вярваха в идолопоклонството. И затова ги гониха, преследваха. Ако съвременното християнство седи на по-голяма височина, трябва да оправи света. Ако аз вярвам в една любов, която не може да оправи живота, това не е любов. Любовта, която може да оправи моя живот, моето сърце, да ме въздигне, това е любов. Вие говорите за една любов, в която хората страдат. То е извън рамките на любовта. То е идолопоклонство, неверие. Това не е любов. Ако един човек вас ви обича в младини, и на старини ви каже: „Остарял си, не мога да те гледам.“ – това не е любов. Че хората остаряват от безлюбие, подмладяват се от любов. Всички, които стават млади, от любов стават млади. Гледам – всеки в света, който остарява, остарява от безлюбие. Като вляза в един дом, правя научни изследвания. Погледна бащата – на 50 години, но остарял. Зная, че децата не го обичат. Бащата е богат, и в тия деца има една мисъл, бащата да си иде, да остави богатството им. Той – богат, има няколко милиона. Казват: „Да си върви, да ни остави богатството, да ядем и да пием. Ние не искаме да вървим в неговите идеи.“ Да си иде, да си иде – и той остарява, няма сокове вече.

Казвам, за съвременните бащи и майки най-голямото страдание иде от синовете и от дъщерите. И най-голямото благо за дома, пак иде от синовете и дъщерите. Най-голямото благо за учителите иде от учениците, но и най-голямото нещастие иде пак от тях. Най-голямото благо на господарите иде от слугите, но и най-голямото нещастие иде пак от слугите им. Сега това са факти. Няма какво да ги доказваме. Фактът е нещо реално, което съществува. Да го доказваш или да не го доказваш, той съществува. Този факт трябва да се обясни хубаво, за да бъде полезен. Вярата като един факт съществува, но какво отношение има тази вяра в практическия живот? Друг закон съществува. Казва: „Аз вярвам.“ Някой вярва в мене. В какво вярва той? Вярва, че аз съм учен човек, вярва, че аз съм богат човек. Но той е заинтересован в света. Ако един вярва в мене, понеже съм нарисувал 50, 60 хубави картини, вярва, че съм гениален човек и мисли, че тия картини създали гениалността в мене, той се лъже. Гениалността, която е в мене, тя създала тия картини. Тия картини са резултат. Не са реални картините, реалността е вътре в мене. Туй показва, че аз съм турил своята реалност на работа, работил съм в себе си.

Казвам, ако вашата любов, която е у вас, няма едно външно проявление, тогава тази любов е непроявена, която тепърва трябва да проявите. Да обясня моята идея. Представете си, че вие имате хиляда яйца на комари, на мухи, на пчели, на разни животни, птици, всичките са в една голяма кошница и започват да ги излюпвате малките яйца. Има и едно човешко яйце и човешкото яйце го оставите за най-после. Ще намерите едно голямо противоречие. Вие само след като излюпите човешкото яйце, само тогава ще имате една ясна представа, какво нещо е човекът. Всичките яйца представят съвсем други форми. Запример във вас се явява желание да бъдете богати. Тази идея не е човешка. Тя е животинска идея. Когато на един вълк се ревне да влезе в кошарата, вземе едно агне и го тури на врата си и го носи, питам, туй желание какво е?

Ще ви приведа един пример, не зная колко е верен. Мене ми го разправиха, и на вас ще го кажа примера такъв, какъвто е. Случило се е някъде там във Варненско между две семейства заможни, богаташи българи. В турско време било. Едното семейство имало една млада мома, другото имало един млад момък. Оженват ги. Като ги оженват, нейният избраник я накарва да му приготви кокошка. Тя за пръв път готви, никога не е готвила, понеже са богаташи. Той обича кокошчици. Донесъл една ярка да я сготви, че двамата да ядат и да си гугуцат. Понеже не е клала кокошки, вика един човек и той ѝ заколва кокошката. Полива я с гореща вода, оскубва я. Изнесла я навън пред къщата на поляната. Като я оскубала, иде един голям котарак и хваща кокошката за шията, опулва си очите насреща ѝ, държи с крака кокошката и най-после котаракът задига цялата кокошка. Тя остава без кокошка. Започва да плаче. Наближава време да дойде нейният възлюблен, да яде хубава ярчица. Но котаракът я яде. Тя гледа и мисли какво да прави. Вие как бихте разрешили въпроса? Идва си той, нищо не е приготвено. Пита къде е кокошката. Тя разправя за котарака. Той казва: „Аз ще го убия. Защо не ми съобщи да купя друга ярка?“ Сега онзи, който дал този пример, де е лошото сега? Тия двамата живеят и заколват една кокошка, никак не влизат в положението на кокошката, че тя страдала, никак не мислят за нейните страдания. Но котаракът задигнал кокошката, той направил цяло престъпление. Той иска да убие котарака, че задигнал кокошката. Онзи, на когото принадлежи кокошката, той няма ли да си дигне пушката и да му тегли един куршум?

Ние мислим, че имаме право в света. Има един закон, който регулира всичките неща. Нещата, които стават по любов, вървят по друг закон. Това пак станало във Варненско. Един овчар, като се обагнила една овца, той все ѝ вземал и заколвал агнето. Това се случило 6–7 години наред. На седмата година, като ѝ взел агнето, тя се затичала и започнала да блее по агнето. Той я бута, и пак заколва агнето. Вечерта умира детето му. Ще кажете – нещастие. Щастието на неговото дете се дължи на щастието на това агне, което е в дома му. Някой път твоето щастие се дължи на едно дърво, което е в двора ти. Ако ти отсечеш това дърво, ти ще идеш с него заедно. Някои хора не могат да видят отношението, че в природата всичките неща са нагодени. Те са необходими за нашето щастие. Ако осакатя очите си, то е нещастие за мене. Ако осакатя ухото си, то е нещастие за мене. Ако осакатя носа, ръката си, каквото и да осакатя, аз осакащам човека вътре.

Та казвам, в съвременния морал ето онова, което хората не знаят. Ще ви наведа факти. Те са следните. Върви един приятел с мене и гледа – преди мене една жена едва крета. Той я гледа и казва: „След два–три месеца ще свърши.“ Говори ми на мене. Тя възприема неговата мисъл, че след три–четири месеца ще свърши, и веднага потъмнява умът ѝ, обезсърчава се. Казвам: „Тя има да живее още 10, 15, 20 години.“ Като прие моята мисъл, се съживи. Аз наблюдавам и виждам – като възприе неговата мисъл, се сгушва; като възприе моята мисъл, се измени. Този, който казва, че в три месеца ще свърши, той издава присъда. Аз премахнах тази присъда. И на вас някой път ви дойде някоя обезсърчителна мисъл, и ти си помислиш, че тебе няма да те бъде. Няма да се мине дълго време, ще дойде друга мисъл от други, които те обичат. Сега често вие, като видите някого, казвате: „Няма да го бъде този човек.“ Казвам: „Отде знаеш? Аз чета на неговото лице. Господ е наложил, че ще живее.“ Сега има една ирисова диагностика за всичките болезнени състояния. Това не е наука, това е криминална психология. Ще видят някаква болест на очите. Има една друга наука, която показва белезите на здравето, ще живее ли човек, или няма да живее. Или една наука, която показва как можеш да се повдигнеш. Всичко е написано в живота. Сега някои от вас може да кажат: „Че това не съвпада с моите вярвания.“ Оставете вашата вяра. Аз съм за онова, което съществува в природата, не привременното, което ме задоволява. Аз не искам да имате едно временно задоволство. Трябва да разбираме онзи велик закон, който направлява живота на нашата мисъл, главата направлява; да разбираме онзи закон, който направлява сърцето ни, и онзи закон, който направлява тялото ни.

По някой път аз представям нещата много реално. Всички мислят, че знаят и тяхното знание трябва да се опита. Всеки може да направи един опит, колко сте умен. Посадете една череша, посадете една слива, посадете една праскова и вижте колко праскови ще роди. От първата година ще видите колко череши ще роди. Първата година аз искам да роди само три череши, но да са хубави. Вие първата година искате да имате сто, двеста. Вие не разбирате закона. Знайте, че когато дърветата много раждат, то е изтощаване на живота. Искат хората нивите им постоянно да раждат. Те изтощават почвата. Няма нужда от толкоз жито, няма нужда от толкова плодове. Ние сме толкоз користолюбиви и искаме много плодове да продаваме, да забогатеем. Няма нужда толкоз хората да ядат. Една ябълка като изядеш, здрав да станеш, не десет да изядеш, и да се разболееш. Едно верую да имаш, и човек да станеш, не десет верую, че идолопоклонец да станеш. Вие може би мислите – не съм за вашите възгледи. Но ви казвам, не минавайте през мостове, през които плъховете минават. През този мост прекарайте тежък товар. Ако издържи, тогава минавайте.

Имам един пример, който стана преди няколко години в България. Един полковник и един майор в един автомобил пътуват. Шофьорът казва: „Господин полковник, тук има знак, че мостът не може да издържи.“ Полковникът казва: „Аз заповядвам да минеш.“ Минаха, но платиха с живота си. Ти си полковник, няма да заповядваш. Казваш: „Аз искам това да стане.“ Мостът ще се събори, какво ще стане. Ако мостът не е здрав, не минавай. Ако мисълта ти е здрава, минавай. Ако чувствата ти са здрави, минавай. Ако волята ти е здрава и разумна, минавай. Всяко нещо, което мислиш, че е разумно, да е в съгласие с онова, което Бог иска. Бог, който е всякога между нас, казва: „Не прави това нещо.“ Пошушне ти три пъти, и те остави.

Всичките хора са насилници. Те изнасилват Господа, който е в тях. Казва ти нещо: „Не знаеш това, не го прави.“ „Ще го направя.“ Като го направиш, казваш: „Нещо в мене ми казваше да не го правя, не го послушах.“ Че трябваше да го послушаш. Първо, ще ти каже в главата, после ще ти каже в лъжичката. Казва: „Аз искам да го направя.“ Като го направиш, не си признаваш погрешката. Казваш: „Външните условия бяха такива: жената, децата, приятелите, обществото, народът, веруюто.“ Ти си причината, нищо повече. Не си послушал Господа в себе си. Или казано на друг език: не си послушал своя светъл ум, не си послушал своето благородно сърце и не си послушал своето добро тяло. Те ти казват: „Не го прави.“ Някои хора разсъждават. В какво седи разсъждението? Ако един човек в една минута прави 30 вдишки, той не е здрав човек. Колкото се увеличава броят на вдишките, той не е здрав човек. В една минута, за да бъдеш здрав, трябва да правиш по три вдишки – по 20 секунди всяка вдишка. Този човек е здрав. Всички ония хора, които са нетърпеливи, дишането в тях е неправилно. Търпеливите хора се отличават с дълбоко дишане, не е плитко дишането.

Търпението по какво се отличава? Виждам – един човек прави погрешка, радвам се, не го съдя. Пада. Не му казвам: „Сляп ли си ти?“ Не е сляп. Аз ако бях при неговите условия, щях да направя същата погрешка. Като падне, да стане, да се изтърси и да благодари, че не си изкълчил крака. Ние, съвременните хора, за погрешките, които правим, съжаляваме, от погрешките не вземаме поука, да избегнем бъдещите погрешки, които идат. Кои са бъдещите погрешки? Хора, които мислят, че светът ще се оправи без любов – ние сме хора, които мислим, че като оправим нашите работи, ще оправим и работите на света. Там е погрешката. Света Бог го е създал тъй добре. Светът сам по себе си е оправен. Някои казват: „Светът е лош.“ Не, по отношение на мене светът не е лош. По отношение на българския народ, по отношение на английския народ, по отношение на германския народ светът може да е лош, но по отношение на целия Космос светът е тъй хармонично създаден, че всичко, което съвременните народи правят, е едно заблуждение. За онзи разумния свят, който направлява всичките работи, всичко е разумно. Този морал, ако изнеса, ще кажат, че не е морално. И в най-лошите работи, които хората вършат, те се опознават. Мислят ли, че вълкът, който яде овцете, че той не е отговорен за това. Един ден всеки вълк, който е ял овце, е осъден да стане овца. Каква овца? И него да го ядат вълците. Сега вие имате понятие за овцете, които да не ги ядат вълците. То е друг въпрос. Те са избраните овце. Има овце, които не са избрани – трябва да станат жертва. Щом вълкът стане овца, определено му е хиляди пъти да го колят, да го ядат вълци. Ако пита тази овца защо ви дойде всичко туй до главата, ще ѝ кажем, че тя жъне плодовете на своя минал живот, каквото тя е мислила.

Сега да ви наведа друг случай. Това са психологически моменти в живота. Някой път може да се изяснят. Вие вземате фактите, но не смесвайте със законите, защото ще си създадете едно нещастие. Разправяше ми един мой познат. „Имах – казва – една приятелка, която беше много красива. Все исках да я целуна, пък ме беше срам да ѝ кажа. Ако я целуна, ще си наведа беля на главата. Туй го чувствах – казва – в себе си. Един ден си позволих умствено да я целуна. Представих си, че я хващам, целувам. Веднага на другия ден тя ме среща сериозна, възприела мисълта ми, като че съм направил нещо. Върнах се вкъщи. Умствено ѝ се извинявам, да ми прости за прегрешението. На другия ден я срещам весела, разположена, усмихна ми се.“ Ти в ума си направиш нещо, кажеш нещо, направиш някакво престъпление. Това, което желаеш да направиш, трябва да бъде в съгласие с другите.

Казва Христос: „Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз.“ Когато двама или трима вършат Волята Божия, то е великото в света. Ако ти не вършиш Волята Божия, но своята воля, резултатите ще бъдат лоши. Трябва да се създаде едно общество, в което хората да вършат Волята Божия. Тогава всеки човек ще бъде вързан чрез закона. Кой ще го съди отвън? Вие, след като остареете, къде ще идете? Като умрете, ще живеете в главите на хората, ще влезете в един свят. Ще влезеш във вашата глава, ще се разбърка главата ви. Ще кажат: „Извадете ни навън.“ Няма никакъв рай, какъвто хората си го мислят. Онзи рай, за който Христос говори, е за съвършените хора, на които умът е светъл, сърцето – благородно и върши Волята Божия. За тях е раят. Ти, който не си се научил да бъдеш в човешката глава затворен, ще чакаш. Казвате: „Къде са нашите умрели?“ Казвам, в твоята глава са. Сега ще кажете, че това е еретичество. То е факт за мене. За да изляза от ограничено състояние, трябва да вляза в окръжаващата среда.

Външната природа е съзнанието на Бога. Ще видим как Бог гледа на нещата. Аз съм част от него, трябва да бъда в съгласие с целия Бог. Аз съм част от него, и трябва да бъда в съгласие. Моят живот зависи от неговата мисъл. Моята мисъл зависи от неговата мисъл. Моята любов зависи от неговата любов. Моята сила зависи от неговата сила. Аз съм в съгласие с него, имам всичко на разположение. Щом върша волята, ще имам всичкото разположение – толкоз, колкото ми трябва. Сега ние искаме новото в света да дойде, не искаме старото. Новото да го носим. Старото си е старо, новото си е ново. Ти на старата дреха нова не може да туриш. Под стара любов разбираме старите форми, които не издържат. В любовта новата форма, която иде, – тя нас ни трябва. Тази новата любов носи безсмъртие в себе си. Новата любов носи младост в себе си. Новата любов носи и знание в себе си, сила носи, поезия носи, художество носи, носи всичко в света. Всичкото е в нея.

Казва: „Ти разправи ми за оня свят.“ Къде е оня свят? Той туй, което вижда, не знае, пък иска да влезе в другия свят. В оня свят, ако влезете с тия ваши разбирания, нищо няма да видите. Мухата не вижда човека, тя вижда неговия пръст. От пръста се плаши, от човека не се плаши. Трябва да имаш обсег на твоето съзнание. Как ще видиш онова безбрежното? Когато един човек ме погледне, казвам: „Това е свещената усмивка на Бога.“ Виждам една мисъл, това е божественото в един човек. Виждам едно чувство, това е божественото в един човек. Дойде човешкото, има една несъобразност. Щом Господ говори, самоотричане има, това-онова има. Щом дойде човекът, започне да се колебае, казва: „Кой знае, човек трябва да мисли малко за себе си.“

Две неща са потребни за всинца ви: работете заради Бога, за да работи и Бог заради вас, да помисля. Това е най-новото. Ти, ако работиш за Бога, за себе си не мисли. Работи за Бога, не мисли за себе си, направи го добро. Тъй както ти си работил заради Господа, така и той ще работи заради тебе. Господ иска да работи за онзи, който работи заради него. Никога не работи за онзи, който не работи заради него. То е факт, ще го опитате. Няма какво да ви доказвам. Тия работи не ги доказвам, това са факти, които ще ги проверите. Работи за Бога тъй, както ти разбираш в себе си. Щом го направиш, ще бъдеш винаги радостен, ще имаш сила, ще се подмладиш. Ако започнеш така, ще видиш, че косата ти ще почернее, веждите ще се изправят, ръцете ще се огладят, няма да искаш пудра. Отвътре ще дойде всичко. Сега от ден на ден остарявате. Казвате: „Остаряхме.“ Остарявате, защото не любите. Всеки, който не люби Господа, ще остарее. Всеки, който не люби Господа, ще изгуби своята сила. Всеки, който не люби Господа, всичко ще му дойде до главата.

Аз пристъпвам да говоря за един въпрос, който е свещен за мене. Единственото нещо, което зная, е, че има един, който ви обича. Сега опитват вашите умове. Ако вие спрямо неговата любов сте неверни, той ще ви повърне вашето. Понеже Бог е единственото чисто същество в света, той не може да задържи това за себе си. В Бога няма никаква алчност. Нечистота, която пращаме, ще я повърнем с лихвите и доброто, което пращаме, пак ни го връща с лихвите. Ние страдаме от нечистите мисли, които Бог ни ги връща. Ние страдаме от нечистите чувства, които Бог ни ги връща. Ние сме причина за нашето щастие и за нашето нещастие. Бог ни връща, каквото ние пращаме на него. Той иска всинца да бъдем щастливи. Като страдаме, иска да ни научи, казва: „Не постъпвате право.“ Туй е величието на Бога. Опитайте, и ще видите. Казва: „Туй, от което страдате, не го правете; туй, от което се радвате, правете го.“ Сега ние правим туй, което не трябва да правим. Казвате: „Защо Господ създаде света така? – Казвате – нищо не ни е дал.“ Как нищо не ти е дал? Дал ти една глава, която показва накъде да се стремиш. Дал ти един капитал – сърцето. Голям е капиталът, с който функционира сърцето. Дал ти е едно тяло с 300 милиарда поданици – да те слушат и да изпълняват всичките желания. Ти – съществото с 300 милиарда поданици, интелигентни същества, души, които пожертвали себе си за твоето щастие – и ти си нещастен. Това показва, че ти не живееш според Волята Божия. Тогава Господ казва: „Вземете този талант, пък го дайте на онзи, който има десет. А пък него, който не иска да прости, затворете го, докато се научи.“

Та сега, като говоря за ада, то е място за изправление. Обществена безопасност е адът. Адът според мене е обществена безопасност. Там те турят, да се оправиш. Като се оправиш, ще излезеш в обществото. Там е раят. Раят значи е установеният благороден живот. Адът е място на обществена безопасност. Мислите, че ако се премахне адът, ще бъде по-добре. Ако се премахне адът, ще бъде два пъти по-тежко. Благодарение на ада сме по-щастливи. Ако нямаше ад, тогава какво щеше да бъде? Всеки един от вас не носи ли ада? Има нещо във вас, което бушува. Казваш: „Като го хвана, ще го обеся, ще го разкъсам.“ Седиш и мислиш какво да направиш. Някоя жена на 45 години влюбила се в млад красив момък. Мисли какво да направи. Полее го със сярна киселина, напръска лицето, да стане грозно, да не го обичат и другите. Този ад не е ли в нея? Туй е, което става. Някой критик пише: „Този е еретик, той е против народа.“ Всеки, който не изпълнява Волята Божия, не е патриот. Всеки, който не люби Бога, не е патриот. Всеки, който не обича мъдростта, не е патриот. Всеки, който не обича истината, не е родолюбец. За мене родолюбец представя идеята на любовта, мъдростта, истината, на живота, светлината, свободата, на всички добродетели. Този, който ги има, той е родолюбец. РОДО ЛЮБЕЦ. Р-то представя светлината, която иде отгоре. Хвани я, тури я в живота, използвай всичките условия. Всичко онова, което Бог е вложил в ума, сърцето и тялото, то е човекът. То е родолюбец. Но родина имаме цялата Вселена. Цялата Вселена е нашето родно място. То е за мене България. Цялата Вселена за мене е Германия, цялата Вселена е Англия, Америка.

Това е идеята за бъдеще в новата раса, която иде. Всичко ще бъде според законите, които Бог е поставил. Че като погледна небето – и тази малка България. Има си причини. Кракът е щастлив по причина на цялото тяло. Сега българите мислят, че са станали велики. Във вестника имаше една карикатура – България стъпила в два острова и пише: „Още една велика сила се явява в света.“

Всеки един човек, който обича Бога, е велик. Всеки един човек, който носи Божието знание, е велик. Всеки един човек, който носи Божията истина, е велик. Това е величието на всичките хора. Те трябва да го знаят. Бих желал всички да бъдете велики. Казва: „Дето е съкровището, там ще бъде и сърцето.“ Казвам и на вас, вложете вашия ум във вашето съкровище на любовта, която Бог е вложил във вас. Там ще бъде и сърцето. Служете на Бога, тъй както разбирате, и ще имате всички постижения, които желаете за бъдеще.

Та първото нещо, като станете сутрин, отправете ума си към Бога и кажете: „Благодаря ти, Господи, за очите, които си ми дал, да виждам красивото, което си създал. Благодаря ти, Господи, за ушите, които си ми дал, да чувам най-хубавото в душата си.“ Като вземеш хляба, кажи: „Благодаря ти, Господи, и за устата, която си ми дал, да живея. Нека всичко да бъде за твоя слава.“

„Благословен Господ, Бог наш“

„Отче наш“

Тридесет и втора неделна беседа
25 май 1941 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, аз, казва, любов, свят, мене, може, бог, сега, носи, хора, бъде, работи, себе, съм, иде, всичко ,

 Неделни беседи , София, 25 Май 1941г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder