НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Две състояния

СТАР ПРАВОПИС

Две състояния

Най-често използвани думи в беседата: има, може, сега, дойде, казва, аз, един, любов, земя, ползува, хора, деца, казвате, съм, имаш ,

Общ Окултен клас , София, 28 Май 1941г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче нашъ.

Цвѣтята цъвтѣха.



Сега, като седите, имате две състояния. Половината отъ васъ обичате да давате, другитѣ имате да вземате. Седите по нѣкой пѫть недоволни, мислите какво ще се прави. Какво ще се прави? Или ще вземашъ или ще давашъ. Щомъ си боленъ, какво е състоянието? Имашъ да давашъ. Щомъ си здравъ – имашъ да вземашъ. Здравето взема, болестьта дава. Болестьта, като дойде, ще те затвори, ще те тури на легло, казва: „Дай тукъ. Защо не си изпълнилъ обещанието?“ Сега всичкитѣ хора иматъ една философия, която нищо не разрешава. Питате: „Това защо е така, онова защо е така? Какъ трѣбва да бѫде?“ Ами защо слънцето изгрѣва отъ изтокъ? Защо залѣзва на западъ? Откѫде трѣбва да изгрѣва и да залѣзва слънцето? Казвате: „Защо трѣбва да изгрѣва отъ изтокъ?“ Хубаво, откѫде трѣбва да изгрѣва? Засега най-хубавото мѣсто, откѫдето изгрѣва слънцето, е изтокъ. За бѫдеще отъ другаде може да изгрѣва. Слънцето не изгрѣва отъ едно и сѫщо мѣсто никога. Мислимъ – идната година пакъ отъ едно мѣсто изгрѣва. Всѣкога има едно различие въ изгрѣването. Тѣ сѫ тънки работи. Има трудни и лесни работи. Азъ наричамъ леснитѣ работи „дебело предене“. Щомъ не можешъ тънко да предешъ, преди дебело, колкото можешъ. Щомъ имашъ вълна – ще предешъ дебело. Дебелото трѣбва да го направишъ гладко туй вѫже. По какво ще се познае, че прогресирашъ? Дебелото ще го направишъ тънко, по-тънко и по-тънко. Трѣбва да предешъ. Слушамъ, (че) нѣкой отъ васъ предете доста дебело. Гледамъ, (че) нѣкой отъ васъ даже не пѣете, установили сте се. Има единъ анекдотъ изъ американския животъ. Отиватъ на едно събрание, дето всички сѫ весели, пѣятъ. Бащата казва на сина си: „Синко, тѣ пѣятъ весели, нека пѣятъ. Азъ съмъ установенъ. Пѣлъ съмъ едно време, нѣма какво да пѣя. Нека пѣятъ другитѣ“. Детето си казва: „Баща ми е установенъ“. Единъ день бащата впрѣга една малка бричка, коньтъ спира и не върви, навикъ ималъ да спира. Детето казва: „Татко, коньтъ се установи“.

Установяването е да изхвърлите всичко изъ живота. Тукъ, преди години, идвамъ отъ нашето шосе отъ София, качвамъ се по нашия пѫть нагоре. Единъ полковникъ съ своя адютантъ въ единъ файтонъ се возятъ. По едно време двата коня спиратъ, единиятъ гледа настрани и не иска да върви. Слѣзе полковникътъ отъ коня, коньтъ тръгва. Като се качи полковника, той спира. Направи ми впечатление, седя и наблюдавамъ. Нѣколко пѫти се качи и слѣзе полковникътъ и най-после каза на войника: „Карай нагоре, азъ после ще дойда“. Какъ ще си го обясните? Може да си го обясните, както искате. Качи се на колата – коньтъ върви назадъ, слѣзе отъ колата – коньтъ тръгне. Качи се адютантътъ му – коньтъ върви. Питамъ сега: Какво трѣбва да правишъ? Необходимо ли е да се качишъ, да те вози този конь? И безъ файтонъ може. Сега изводътъ какъвъ е? Да допуснемъ, че вие нѣмате обуща и ви е срамъ да излѣзете изъ кѫщи. Казвате: „Кѫде ще излѣземъ, обуща нѣмаме.“ Питамъ: Вашата мисъль права ли е, че нѣмате обуща, не искате да излѣзете? Че вие съ обуща ли се родихте? Безъ обуща се родихте. Ако ви трѣбваха обуща, щѣхте съ обуща да се родите. Когато Мойсей отиваше при Господа, като видѣ онази кѫпина, каза му: „Изуй човѣшкитѣ си обуща, съ боси крака трѣбва да дойдешъ, съ обущата, съ които си роденъ“. Азъ бихъ желалъ единъ день да ви видя съ боси крака тукъ. На туй мѣсто трѣбва да си изуете обущата. Не върви. Докато държите обущата, нищо нѣма да стане. Боси трѣбва да бѫдете всички тукъ. Вие ще кажете: „Голѣма ексцентричность“. Сега е два пѫти по-голѣма ексцентричность. Сега е по-голѣма ексцентричность, не е до буквата.

Имашъ една идея като обущата, една стара идея, стари възгледи – обулъ си ги. Казвашъ: „Не се мърдамъ“ и вървишъ. Седи идеята въ ума ти: „Какво ще кажатъ хората?“ Ако ходишъ добре, хората ще кажатъ, че ходишъ добре. Ако ходишъ криво, хората ще кажатъ, че ходишъ криво. Ако се клатушкашъ като гемия, хората ще кажатъ, че като гемия се клатишъ. Ако пѣешъ добре, хората ще кажатъ, че добре пѣешъ. Ако пѣешъ лошо, лошо пѣешъ. Какво ще кажатъ хората? Кои сѫ хората? Тази гръцка дума „хоръ“, „хора“, „хоро“ – какво значи? Ти на хорото като се хванешъ, трѣбва да знаешъ какъ да се въртишъ. Той отива напредъ, ти назадъ, това игра ли е? Въ играта има единъ ритъмъ. Той, като отива напредъ, и ти трѣбва да отивашъ напредъ. Единъ напредъ, другъ назадъ – дисхармония има. Въ мисъльта е сѫщиятъ законъ. Хармония трѣбва да има. Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричатъ ги мѫжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърдцето. Тѣ трѣбва да се комбиниратъ. Еднитѣ трептения произвеждатъ топлина въ сърдцето, другитѣ произвеждатъ свѣтлина. Ако трептенията въ ума произвеждатъ свѣтлина, тѣ сѫ нормални. Ако трептенията произвеждатъ топлина, тѣ сѫ нормални. Щомъ еднитѣ не произвеждатъ топлина, други – свѣтлина, ние казваме, че сѫ анормални. Намирашъ се въ едно особено състояние. Ти чувствувашъ свѣтътъ стѣгнатъ. Дойде топлината – обръща се. Дойде свѣтлината – отвори свѣта предъ тебе, умътъ ти е отворенъ. Сега васъ ви е страхъ по нѣкой пѫть отъ хората и има защо да ви е страхъ. Заекътъ, като се намѣри предъ нѣкое куче, го е страхъ. Защо? Защото кучето може да постѫпи съ заека така, както той не иска. Всѣкога ние се страхуваме, когато знаемъ, че ония хора нѣма да постѫпятъ съ насъ, както ние искаме. Тогава какво трѣбва да правишъ? Трѣбва да бѫдешъ отъ тия, лошитѣ хора. Азъ вземамъ „лоши хора“ условно. Лоши хора въ живота сѫ ония, които зле постѫпватъ. Ония хора, които добре постѫпватъ спрямо насъ, ние сме свободни. Вие казвате: „Тия работи ние ги знаемъ“. Хубаво. Направете единъ опитъ. Знание е туй, което можешъ да приложишъ въ даденъ случай. Имашъ знание. Имашъ една болка долу на пръста. Ако знаешъ, веднага може да престане болката. Ти знаешъ вече законитѣ на организъма, можешъ да премахнешъ туй препятствие на болката. Какъ ще го премахнешъ? Хубаво, турямъ голѣмъ товаръ на палеца. Палецътъ усѣща болка 10, 20, 30, 40 килограма желѣзо тежи, усѣщашъ, че палецътъ е притиснатъ, усѣщашъ болка. Умниятъ човѣкъ взема товара, туря го настрана, освобождава палеца. Ти седишъ и викашъ този, онзи, гледашъ да ти помогнатъ. Не си свободенъ човѣкъ. Значи сила нѣмашъ въ себе си. Ти, ако не можешъ 20–30 килограма, които тежатъ на палеца ти, да ги премѣстишъ, пъкъ искашъ да давашъ умъ на хората. Ще вземешъ товара. (Когато) не знаешъ да вземешъ товара, какво достойнство имашъ? Казвашъ: „Не искамъ да се покланямъ“. Какво значи „не искамъ да се покланямъ“? Казватъ: „Азъ не съмъ се научилъ да се покланямъ“. Казвамъ: Ти не можешъ да живѣешъ, докато не се кланяшъ. Ще идешъ при нѣкой изворъ, ще се поклонишъ. Ти не може да живѣешъ, докато не се кланяшъ. Какво ще правишъ? Не можешъ да кажешъ на извора: „Ти знаешъ ли азъ кой съмъ?“ Изворътъ казва: „Азъ нищо не искамъ да зная за хората, които не се покланятъ. Петь пари не давамъ“. Той върви надолу. Наведешъ се, казва: „Заповѣдайте“ (и) веднага ще вземешъ вода.

Вие сега сте отъ тѣзи, които не се кланяте. Не че не искате да се покланяте, но нѣкой пѫть крака се вдърви (и) не може да го свиешъ. Какво трѣбва да се прави? Нѣкой пѫть искате да вземете нѣкой тонъ, но ларингсътъ не се поддава (и) не може да вземете тона. Всѣкога трѣбва да държите едно състояние, което е меко. Никакво противоречие не дръжте въ вашето сърдце.

Азъ искамъ да изпѣемъ едно упражнение: „Азъ ще пазя топлината, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“. Ако ти не знаешъ какъ да пазишъ топлината, която внася въ твоето сърдце Божиитѣ блага, ти всѣкога ще бѫдешъ недоволенъ. Божествената топлина внася Божиитѣ блага. Ти може да четешъ молитви, колкото искашъ. Сега вие разбирате (отъ) четене на молитви. Пѫтуватъ двама души, единиятъ слабъ, другиятъ силенъ. Единиятъ казва: „Азъ, каквато мѫчнотия (ми) дойде, чета молитви и тя се премахва“. Иде единъ бикъ. Той (човѣкътъ) чете молитви, но бикътъ го настига, натиска го на земята, както имаме такъвъ единъ случай съ единъ нашъ приятель отъ Беброво на име Симеонъ. И тукъ има единъ братъ, който се казва Симеонъ, Симеоновци има, пъкъ и нашиятъ престолонаследникъ се казва Симеонъ. Този бикъ не разбира отъ молитва. Този бикъ не е научилъ твоитѣ молитви, натиска те. Онзи, силниятъ, хваща го за рогата и му казва: „Пусни ме“ и бикътъ го пуща.

Една мѫчнотия, ако не можешъ да я хванешъ за рогата, ти не си силенъ човѣкъ. Молитвата подразбира сила да имашъ. Молитва, която не носи сила, не е молитва. Въ момента, въ който се боришъ, Богъ, Който дойде въ тебе, е силенъ, Той хване бика и казва: „Ще го пуснешъ“. Като речешъ да се молишъ, станешъ проводникъ. Натисналъ те този бикъ на земята, като се обърнешъ – хванешъ го за рогата. Господь казва: „Ще го пуснешъ“. Бикътъ разбира, че има сила и се подчинява на нея.

Вие сега чакате за бѫдеще да станете силни. Всинца сте се свикнали да очаквате времето. Казвате: „Времето не е дошло“. Като младъ – времето не иде, като възрастенъ – времето не иде, и като остарѣете – и тогава нѣма да дойде времето. Като дете имашъ добри условия, като младъ имашъ още по-добри условия, като възрастенъ имашъ най-добри условия. Ако ти, като дете при добритѣ условия, като младъ и като възрастенъ не използувашъ добритѣ условия и чакашъ да остарѣешъ – ти не ще имашъ никакъ тогава условия, нѣма да имашъ. Като чуятъ въ свѣта, че има стари хора, отъ цѣлъ свѣтъ изпращатъ комисия да ги видятъ. Въ милионитѣ години едва ли ще се роди единъ старъ човѣкъ. Че като се роди, стариятъ човѣкъ е единъ зрѣлъ плодъ. Една комисия ще дойде да го вземе и да го занесе въ оня свѣтъ. Голѣмо тържество даватъ на стария човѣкъ. Всички идватъ да го видятъ. То не е лесна работа. Вие сега ставате стари хора, казвате: „Остарѣхме“. Комисия дойде ли? Като дойде, ще донесе царска мантия на стария човѣкъ, корона, огърлица и ще тръгне. Вие мислите, (че) старитѣ хора сѫ се сгушили. Сега това не е разрешенъ въпросъ. Казвате: „То тъй сѫществува, но да има човѣкъ“. Какво да има? Да има пари. Питамъ: Дървото ли отива при децата или децата отиватъ при дървото, при плодоветѣ? Имате единъ банкеринъ. Той има вече зрѣли плодове. Ще идете при него, ще изпѣете една пѣсень (и) той ще ви даде. Азъ сравнявамъ. Защо не се позволява едно дърво съ плодове да го търсишъ? Като ида при дървото, погледна го, дойде вѣтъръ и като го разтърси – започнатъ да падатъ плодоветѣ. Плода, който падне долу, имамъ право да го взема. Онзи, който не е капналъ, трѣбва да искамъ позволение. Онзи, който е капналъ, имамъ право да го взема. Дойда при дървото, не ги събирамъ всичкитѣ (плодове), взема единъ–два, другитѣ ги оставямъ на земята.

Та казвамъ: Ако вие съ вашата мисъль не можете да накарате плодоветѣ на едно дърво да капнатъ на земята, де ви е силата? Да допуснемъ, че има едно вѫже, съ което сте вързани (и) то има две хиляди нишки. Не можете да ги скѫсате наведнажъ. Питамъ: Ако всѣка минута бихте откѫсвали по единъ конецъ, две хиляди нишки за колко часа бихте ги скѫсали? Две хиляди като раздѣлите на 60, колко правятъ? Ами ако всѣка секунда кѫсате по една нишка, за колко часа ще ги скѫсате?

Вие въ обикновения животъ може да употрѣбите каквито искате думи съ едно, съ две, съ три, съ четири значения, но като ученици въ живота, за да бѫдете силни, трѣбва да имате единъ речникъ, че всѣка дума да има свое значение. Ти казвашъ „топло“. Какво означава „топло“? Ти казвашъ „студено“. Какво означава „студено“? Ако кажешъ: „Гладенъ съмъ“, какво означава? Като говорите за любовьта, казвате: „Божествена любовь, човѣшка любовь, плътска любовь“. Въ човѣшката любовь има известни съображения, известни интереси. Въ човѣшката любовь ние всѣкога искаме да вземемъ. Всѣка любовь, която иска първо да взема, е човѣшка любовь. Всѣка любовь, която първо дава, е Божествена любовь. Ако свържемъ думата „давамъ“ съ Божествената любовь, „вземамъ“ съ човѣшката любовь, ние ще имаме идеята. Казваме сега: „Не ме обичатъ хората“. Всички казватъ: „Ти обичашъ ли ме?“ Децата сѫ много умни. Азъ съмъ забелѣзалъ, (че) децата най-първо питатъ: „Ти жененъ ли си? Деца имашъ ли?“ Значи, пита ме дали съмъ жененъ. Защото, ако съмъ жененъ и имамъ деца, далъ съмъ нѣщо отъ себе си. Децата иматъ една опредѣлена идея. (Детето) пита: „Деца имашъ ли и колко деца имашъ?“ Иска да знае колко си щедъръ. Колкото повече деца имашъ, счита, че си щедъръ. Като нѣмашъ деца, счита, че ти още не си влѣзълъ въ Божествения свѣтъ. Казва: „Че защо сега да нѣмашъ деца?“ Какво ще му кажешъ? Азъ често казвамъ: Жена нѣмамъ, деца нѣмамъ. Казвамъ имъ: Младъ съмъ още. Казвамъ имъ: Вие имате ли деца? – „Като израснеме“. Казвамъ: И азъ не съмъ израсналъ. Жененето става точно навреме. Не можешъ да се женишъ всѣкога. Какво разбирате вие подъ думата „женене“? Не само трѣбва да се качите на една каруца, но тази каруца трѣбва да тръгне, и да тръгне добре. Не да ме прекатури на пѫтя, да си пукна главата и да слѣза да ходя пешъ. Като се кача – да ме занесе на мѣстоназначението. Женитбата е качване въ Божествената каруца, на каруцата на любовьта. И двамата седнатъ на каруцата вече нашироко. Женитбата въ свѣта е най-приятниятъ животъ, който нѣкога човѣкъ може да има. Отдето минешъ – съ овации, съ вѣнци, посрѣщане, ядене, пиене. Да живѣе човѣкъ. Сега вие казвате: „Лошо е“. Ние не сме отговорни за това. Когато те турятъ на нѣкое менгеме, не си виноватъ. Стѣгатъ те. Защо те стѣгатъ? Да извадятъ нѣщо отъ туй менгеме. Ние, съвременнитѣ хора, сме стѣгнати много. Менгемета има. Трѣбва да бѫдемъ по-свободни. За да бѫдемъ свободни, има закони човѣшки, има закони духовни и Божествени закони. Най-първо трѣбва да изпълнимъ човѣшкитѣ закони, после законитѣ на духоветѣ и най-после Божественитѣ закони да разбираме. Тия закони сѫ закони на тѣлото, законитѣ на човѣшкото сърдце и законитѣ на ума. За да можемъ да се освободимъ, то става по единъ начинъ.

Сега въ васъ седи идеята: „Азъ съмъ вече на 45 години, остарѣхъ. Азъ съмъ на 40 години, азъ съмъ възрастенъ“. Че ти още нищо не си свършилъ. 40 пѫти земята обиколила около слънцето, върти се съ 39 километра въ секунда, тя се движи, пъкъ ти, като си седѣлъ на пружината – ти си остарѣлъ, не е ли смѣшно? Тя обиколила 40 пѫти, ти казвашъ: „Остарѣхъ“. Като се върти земята, тя има единъ ритъмъ. Чули ли сте ритъма на земята? Като се върти, тя пѣе. Знаешъ ли какъ пѣе земята? Толкозъ деца има по кората си, правятъ ѝ главоболия, ровятъ кожата ѝ, тя хичъ не обръща внимание на тия деца. Като погледне слънцето, пѣе си тя. Слушали ли сте гласа ѝ? Евагелиститѣ казватъ за земята: „Този плачевенъ идолъ“. Земята пѣе и като пѣе – всичко върви, като пѣе – всичко расте, слънцето изгрѣва и залѣзва, вѣтроветѣ вѣятъ отъ пѣенето на земята.

Сега можете ли ми изпѣ: „Азъ ще пазя тази Божия топлина, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“. Можете ли да ми я изпѣете? Трудно е. Защо е трудно? Азъ ще изпѣя пѣсеньта, не се безпокойте, ако я забравите. По единъ начинъ, по втори, по трети, никога нѣма да забравите тази пѣсень. Както и да я пѣете, е правилно. Не мислете, че трѣбва да я научите и само по единъ начинъ да я пѣете. /Учительтъ пѣе: „Азъ ще пазя тази топлина, която внася въ моето сърдце Божиитѣ блага“/. По който начинъ и да я пѣете, нѣма погрѣшка. Сега азъ бихъ ви изпѣлъ „Отче нашъ“. „Отче нашъ“ ще пѣете по единъ начинъ, но като дойде „и избави насъ отъ изкушение“, ще го пѣете по другъ начинъ. „Отче нашъ“ е тържествено. /Учительтъ изпѣ „Отче нашъ“ тържествено, после изпѣ „не веди насъ во изкушение, но избави насъ отъ лукаваго“/. „Не веди насъ“ е опасна работа. Има единъ голѣмъ пехливанинъ, като те хване, казва: „Знаешъ ли да се боришъ?“ Ако се боримъ съ дявола, той ще ни блъсне на земята и ще пострадаме. /Пѣе: „И не веди насъ въ изкушение“/. Ние може да минемъ отъ една гама въ друга. Не ме въвеждай, Господи, въ това изкушение, за да мога да ти служа, както трѣбва. Ако се изкушавамъ, нѣма да мога да ти служа. Ще се справимъ съ дявола. Той засега е по-силенъ отъ мене. Тъй ще пѣемъ: „Не ни въвеждай въ изкушение“. Дяволътъ, като дойде, като те погледне – знае слабостьта ти кѫде е. Обичашъ паритѣ, току ти се усмихне, започва да ти показва златото. Хване те за врата, седне отгоре ти, натисне те и казва: „Вардете го“. Като те върже дяволътъ, тогава изтегли соковетѣ, после те остави. Ти си разнебитенъ духомъ, казвашъ: „Прекарахъ голѣмо изкушение“.

Ще оставимъ тия (нѣща). Искамъ да мислите. Не искамъ да ви запознавамъ съ дявола, вие сте запознати съ него. Вие сте го видѣли облѣченъ съ цилиндъръ, съ фракъ. При мѫжете той се явява като красива дама, като ги погледне – поусмихне имъ се, казва: „Високоуважаеми господине, моитѣ почитания. Високопочитаеми“, че като го хване за врата, сега нѣма да представямъ страшното. Когато дойдете при него, ще го поздравите. На дявола ще му дадете почитание. Нѣма да му казвашъ какъвъ е, не е твоя работа, че той изкушава този-онзи. Не е твоя работа, то е негова работа. Вие сте чудни. Че когато видите онзи желѣзарь съ своя чукъ (какъ) кове на наковалнята, наклалъ огънь, казвашъ ли му кой му далъ правото да нажежава желѣзото? Той го нажежи, удря го съ чука, туря го въ огъня, после въ водата, ще кажешъ: „Какъвъ е този човѣкъ?“ Дяволътъ е скулпторъ. Съ благоговение ще се спрешъ, ще кажешъ: „Много хубаво, намѣсто постѫпва човѣкътъ“. Съпротивлявайте се на дявола и той ще побѣгне. Никога досега не съмъ срѣщалъ това тълкувание. Като срещнешъ дявола – обикни го, той ще побѣгне. Обичали ли сте вие дявола? Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лошъ отъ една котка. Горкиятъ, навсѣкѫде го хукатъ, нѣма кой да го обича. Каквото стане въ свѣта, все той (е) виноватъ. Само като го погледнешъ, като дойдешъ до него, на голѣмо изпитание е това сѫщество. Той разрешава една много трудна задача. Иска да победи, не може да победи. Иска да завладѣе и не може да завладѣе. Тамънъ дойде – хванатъ го. Колко пѫти сѫ му рѣзали ноктитѣ, колко пѫти сѫ му чупили зѫбитѣ, майсторъ е. Счупятъ му единъ зѫбъ, направи другъ, по-хубавъ. Изрѣжатъ му ноктитѣ, направи по-хубави нокти. Майсторъ е човѣкътъ.

Сега да имате една ясна представа за онази борба вѫтре, на която вие минавате, за свѣтлината, която трѣбва да дойде. Една млада сестра ми казва: „Господинъ Учителю, защо ми е твоето учение, какво ще ми донесе въ живота?“ Ако го разбирашъ, ще те ползува. Ако не го разбирашъ, ще ти бѫде товаръ, нѣма защо да го носишъ. Ако научишъ пѣсеньта, ще те ползува. Ако една пѣсень само я носишъ, какво те ползува? Хубаво. Какво те ползува свѣтлината, какво те ползува вѣтърътъ, какво те ползуватъ камъчетата, какво те ползуватъ рѣкитѣ? Онѣзи, които не разбиратъ законитѣ, може да кажатъ, че нѣматъ полза. Тия рѣки не сѫ създадени само заради мене. Какво ме ползува рѣката? Ако тази рѣка ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живѣятъ вѫтре. Ако въ дадения случай въздухътъ не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива. Какво ме ползува като духа вѣтърътъ? Не е право така да се мисли. Благото не е само заради мене. Благото е свързано съ всички. За да мисля азъ, преди мене безброй сѫщества сѫ мислили, приготвили сѫ условията. Ако азъ съмъ първиятъ човѣкъ, който трѣбва да мисли, тя е изгубена работа. Ако вие сега трѣбва да мислите, за да уредите вашата работа – кѫсно е. Ако работитѣ ви не сѫ редени отъ по-рано – нищо не може вие да уредите.

Колко ни говорятъ, че трѣбва да имаме любовь къмъ Бога. Въ какво седи любовьта къмъ Бога? Въ Божията Любовь ти нѣма да вземешъ ни повече, ни по-малко. Вие за Божията Любовь отивате съ голѣми чували. Една капчица, като взема отъ нея, е достатъчно. Вие вземате цѣла стомна или идете съ бурета да си напълните. Тъй не може. Малко ще вземете, една капка е достатъчна отъ Божията Любовь. Какво ще разберете? Една капка какво ще произведе? Трѣбва да знаешъ, да мислишъ. Какво може да произведе една искра? Нѣщо зло? Но тази искра може да запали цѣлата земя, ако ѝ се дадатъ условия. Значи тя има мощна сила. Какво може да произведе едно зрънце? Ако на туй житеното зърно дадете условия, то следъ време има магическа сила. Казвамъ: Малкото въ насъ е, което е живо. Отъ любовьта ти ще вземешъ единъ малъкъ зародишъ. Но любовьта ти ще посѣешъ въ твоятъ умъ, твоето сърдце и твоето тѣло. Веднага ще имашъ резултати. Нѣма да се безпокоишъ, ще се оставишъ Божията Любовь да се проявява, както тя знае. Нѣма да поставишъ законъ какво нѣщо е любовьта. Азъ съмъ говорилъ толкозъ за любовьта. То още не е любовь. То е външна работа. Сега казватъ, че любовьта имала цвѣтове, но цвѣтоветѣ не сѫ любовь. Може да кажете, (че) любовьта носи топлина, но топлината е само качество, тя не е любовь. Може свѣтлина да носи, но любовьта не е това, което носи. Чистота може да носи въ себе си, но тя е проявление на Бога въ всичката Негова пълнота. Като кажемъ: „Богъ е Любовь“, имате вече всичкитѣ възможности въ себе си, не само за даденъ моментъ, но за цѣла вѣчность имате всичкитѣ възможности. Ако вие схващате така – вие ще се радвате. Вие ще се уплашите, ако престане Божията Любовь. Казвате: „Ако постигнемъ всичкото познание, после какво ще има?“ Че тамъ се спъвате всички. Азъ съмъ слушалъ много мѫже да казватъ: „Сега ме обича, ами за бѫдеще не зная дали ще ме обича“. За мене въпросътъ е ясенъ. Ако го виждамъ, че носи едно шише съ вода, зная следъ колко време, като започне да излива водата, ще излѣе водата изъ шишето. Нѣма да иде цѣлия день, но нѣколко, 10–15 минути. Ако шишето е отъ едно кило – за 15 минути ще свърши водата. Любовьта ще престане. Тогава казвате: „Това не е любовь“. Но ти си повѣрвалъ въ любовьта въ шишетата. Шишето не е единъ изворъ, това не е любовь. Любовь е това, което никога не тече и никога не изтича. Думата „изтича“ има двуяко значение. Любовьта никога не се свършва.

Дошли тукъ нѣкои за първи пѫть да ме търсятъ, влѣзли въ салона, отворили тамъ и взели бушонитѣ, задигнали крайната крушка, два бушона по 150 лева, за 40–50 лева крушката, задигнали ги и си отишли. Казватъ ми: „Нѣма свѣтлина въ салона“. Отварямъ въ моята стая, понеже е друга фаза – свѣти. Идвамъ тукъ, нѣма ги бушонитѣ. Дошълъ, извадилъ бушонитѣ и си заминалъ. Казвамъ: Затваряйте. Какво означава това? Безъ бушони свѣтлината ще дойде ли? Ние ги поправихме безъ бушони, но днесъ трѣбва да купимъ. Казвамъ: По нѣкой пѫть и въ васъ дойдатъ електротехници, вие сте заинтересовани другаде, задигнатъ бушонитѣ. Тогава въ ума не свѣти, сърдцето не работи. Не дръжте отворено, както тукъ. Ще заключишъ, че само ти да стѫпвашъ. Ще отключишъ, ще заключишъ. Щомъ дойде до сърдцето, този ключъ да го държите вие. Само вие отваряйте и затваряйте сърдцето си. Никога не давайте да отваря и затваря сърдцето ви нѣкой другъ. Само на едного може да повѣрите. Като дойде Господь, понеже Той ви е далъ сърдцето и ключа на сърдцето ви, само на Него може да повѣрявате ключа. Като дойде нѣкой другъ, ще кажете: „Не“. Като дойде нѣкой младъ момъкъ при една мома, казва: „Може ли да ми дадешъ сърдцето си?“ Че защо му е? Ако една мома иска моето сърдце, защо ѝ е? Тя има едно, и моето сърдце – две сърдца. Защо ѝ сѫ две сърдца, кажете ми?

По сѫщиятъ начинъ онзи техникъ дошълъ тукъ и ми открадналъ бушонитѣ. Не зная другъ пѫть да сѫ крали. Разбира човѣкътъ, той ще ги продаде евтино. Ако знаемъ, ще ги купимъ. Ще ги вземемъ по-евтино. Който отъ васъ го намѣри, купете бушонитѣ и азъ отгоре ще ви дамъ 20 лева. Работитѣ не вървятъ, защото бушонитѣ ги нѣма. Всичкитѣ наши неразположения на сърдцето се дължатъ, че бушонитѣ на сърдцето ги нѣма, бушонитѣ на ума ги нѣма, бушонитѣ на тѣлото ги нѣма. Ще бѫде заключено, да се не губятъ бушонитѣ.

Та казвамъ пѣсеньта: /Пѣе: „Азъ ще пазя тази топлина, която внася Божиитѣ блага въ моето сърдце или въ моята душа“/. Като станете сутринь – пѣйте пѣсеньта. Всѣки день до идната срѣда, като ставате – пѣйте я. Кой както знае – да я пѣе.

Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти Си изпратилъ.

ХХ година
33. Лекция на Общия Окултенъ класъ
28 май, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.

Две състояния

Най-често използвани думи в беседата: има, може, сега, дойде, казва, аз, един, любов, земя, ползува, хора, деца, казвате, съм, имаш ,

Общ Окултен клас , София, 28 Май 1941г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш. Цветята цъфтяха.



Сега, като седите, имате две състояния. Половината от вас обичате да давате, другите имате да вземате. Седите по някой път недоволни, мислите какво ще се прави. Какво ще се прави? Или ще вземаш или ще даваш. Щом си болен, какво е състоянието? Имаш да даваш. Щом си здрав – имаш да вземаш. Здравето взема, болестта дава. Болестта, като дойде, ще те затвори, ще те тури на легло, казва: „Дай тук. Защо не си изпълнил обещанието?” Сега всичките хора имат една философия, която нищо не разрешава. Питате: „Това защо е така, онова защо е така? Как трябва да бъде?” Ами защо слънцето изгрева от изток? Защо залязва на запад? Откъде трябва да изгрява и да залязва слънцето? Казвате: „Защо трябва да изгрява от изток?” Хубаво, откъде трябва да изгрява? Засега най-хубавото място, откъдето изгрява слънцето, е изток. За бъдеще от другаде може да изгрява. Слънцето не изгрява от едно и също място никога. Мислим – идната година пак от едно място изгрява. Всякога има едно различие в изгряването. Те са тънки работи. Има трудни и лесни работи. Аз наричам лесните работи “дебело предене”. Щом не можеш тънко да предеш, преди дебело, колкото можеш. Щом имаш вълна – ще предеш дебело. Дебелото трябва да го направиш гладко туй въже. По какво ще се познае, че прогресираш? Дебелото ще го направиш тънко, по-тънко и по-тънко. Трябва да предеш. Слушам, (че) някой от вас предете доста дебело. Гледам, (че) някой от вас даже не пеете, установили сте се. Има един анекдот из американския живот. Отиват на едно събрание, дето всички са весели, пеят. Бащата казва на сина си: ”Синко, те пеят весели, нека пеят. Аз съм установен. Пял съм едно време, няма какво да пея. Нека пеят другите”. Детето си казва: „Баща ми е установен”. Един ден бащата впряга една малка бричка*, конят спира и не върви, навик имал да спира. Детето казва: ”Татко, конят се установи”.

Установяването е да изхвърлите всичко из живота. Тук, преди години, идвам от нашето шосе от София, качвам се по нашия път нагоре. Един полковник с своя адютант в един файтон се возят. По едно време двата коня спират, единият гледа настрани и не иска да върви. Слезе полковникът от коня, конят тръгва. Като се качи полковника, той спира. Направи ми впечатление, седя и наблюдавам. Няколко пъти се качи и слезе полковникът и най-после каза на войника: „Карай нагоре, аз после ще дойда”. Как ще си го обясните? Може да си го обясните, както искате. Качи се на колата – конят върви назад, слезе от колата – конят тръгне. Качи се адютантът му – конят върви. Питам сега: Какво трябва да правиш? Необходимо ли е да се качиш, да те вози този кон? И без файтон може. Сега изводът какъв е? Да допуснем, че вие нямате обуща и ви е срам да излезете из къщи. Казвате: „Къде ще излезем, обуща нямаме.” Питам: Вашата мисъл права ли е, че нямате обуща, не искате да излезете? Че вие с обуща ли се родихте? Без обуща се родихте. Ако ви трябваха обуща, щяхте с обуща да се родите. Когато Мойсей отиваше при Господа, като видя онази къпина, каза му: „Изуй човешките си обуща, с боси крака трябва да дойдеш, с обущата, с които си роден”. Аз бих желал един ден да ви видя с боси крака тук. На туй място трябва да си изуете обущата. Не върви. Докато държите обущата, нищо няма да стане. Боси трябва да бъдете всички тук. Вие ще кажете: „Голяма ексцентричност”. Сега е два пъти по-голяма ексцентричност. Сега е по-голяма ексцентричност, не е до буквата.

Имаш една идея като обущата, една стара идея, стари възгледи – обул си ги. Казваш: „Не се мърдам” и вървиш. Седи идеята в ума ти: „Какво ще кажат хората?” Ако ходиш добре, хората ще кажат, че ходиш добре. Ако ходиш криво, хората ще кажат, че ходиш криво. Ако се клатушкаш като гемия*, хората ще кажат, че като гемия се клатиш. Ако пееш добре, хората ще кажат, че добре пееш. Ако пееш лошо, лошо пееш. Какво ще кажат хората? Кои са хората? Тази гръцка дума “хор”, “хора”, “хоро” – какво значи? Ти на хорото като се хванеш, трябва да знаеш как да се въртиш. Той отива напред, ти назад, това игра ли е? В играта има един ритъм. Той, като отива напред, и ти трябва да отиваш напред. Един напред, друг назад – дисхармония има. В мисълта е същият закон. Хармония трябва да има. Еднакви трептения – силни и меки трептения, наричат ги мъжки и женски трептения, трептения на ума и трептения на сърцето. Те трябва да се комбинират. Едните трептения произвеждат топлина в сърцето, другите произвеждат светлина. Ако трептенията в ума произвеждат светлина, те са нормални. Ако трептенията произвеждат топлина, те са нормални. Щом едните не произвеждат топлина, други – светлина, ние казваме, че са анормални. Намираш се в едно особено състояние. Ти чувствуваш светът стегнат. Дойде топлината – обръща се. Дойде светлината – отвори света пред тебе, умът ти е отворен. Сега вас ви е страх по някой път от хората и има защо да ви е страх. Заекът, като се намери пред някое куче, го е страх. Защо? Защото кучето може да постъпи с заека така, както той не иска. Всякога ние се страхуваме, когато знаем, че ония хора няма да постъпят с нас, както ние искаме. Тогава какво требва да правиш? Требва да бъдеш от тия, лошите хора. Аз вземам “лоши хора” условно. Лоши хора в живота са ония, които зле постъпват. Ония хора, които добре постъпват спрямо нас, ние сме свободни. Вие казвате: „Тия работи ние ги знаем”. Хубаво. Направете един опит. Знание е туй, което можеш да приложиш в даден случай. Имаш знание. Имаш една болка долу на пръста. Ако знаеш, веднага може да престане болката. Ти знаеш вече законите на организъма, можеш да премахнеш туй препятствие на болката. Как ще го премахнеш? Хубаво, турям голям товар на палеца. Палецът усеща болка 10, 20, 30, 40 килограма желязо тежи, усещаш, че палецът е притиснат, усещаш болка. Умният човек взема товара, туря го настрана, освобождава палеца. Ти седиш и викаш този, онзи, гледаш да ти помогнат. Не си свободен човек. Значи сила нямаш в себе си. Ти, ако не можеш 20-30 килограма, които тежат на палеца ти, да ги преместиш, пък искаш да даваш ум на хората. Ще вземеш товара. (Когато) не знаеш да вземеш товара, какво достойнство имаш? Казваш: „Не искам да се покланям”. Какво значи “не искам да се покланям”? Казват: „Аз не съм се научил да се покланям”. Казвам: Ти не можеш да живееш, докато не се кланяш. Ще идеш при някой извор, ще се поклониш. Ти не може да живееш, докато не се кланяш. Какво ще правиш? Не можеш да кажеш на извора: „Ти знаеш ли аз кой съм?” Изворът казва: „Аз нищо не искам да зная за хората, които не се покланят. Пет пари не давам”. Той върви надолу. Наведеш се, казва: „Заповядайте” (и) веднага ще вземеш вода.

Вие сега сте от тези, които не се кланяте. Не че не искате да се покланяте, но някой път крака се вдърви (и) не може да го свиеш. Какво трябва да се прави? Някой път искате да вземете някой тон, но ларингсът* не се поддава (и) не може да вземете тона. Всякога трябва да държите едно състояние, което е меко. Никакво противоречие не дръжте в вашето сърце.

Аз искам да изпеем едно упражнение: “Аз ще пазя топлината, която внася в моето сърце Божиите блага”. Ако ти не знаеш как да пазиш топлината, която внася в твоето сърце Божиите блага, ти всякога ще бъдеш недоволен. Божествената топлина внася Божиите блага. Ти може да четеш молитви, колкото искаш. Сега вие разбирате (от) четене на молитви. Пътуват двама души, единият слаб, другият силен. Единият казва: „Аз, каквато мъчнотия (ми) дойде, чета молитви и тя се премахва”. Иде един бик. Той (човекът) чете молитви, но бикът го настига, натиска го на земята, както имаме такъв един случай с един наш приятел от Беброво на име Симеон. И тук има един брат, който се казва Симеон, Симеоновци има, пък и нашият престолонаследник се казва Симеон. Този бик не разбира от молитва. Този бик не е научил твоите молитви, натиска те. Онзи, силният, хваща го за рогата и му казва: „Пусни ме” и бикът го пуща.

Една мъчнотия, ако не можеш да я хванеш за рогата, ти не си силен човек. Молитвата подразбира сила да имаш. Молитва, която не носи сила, не е молитва. В момента, в който се бориш, Бог, Който дойде в тебе, е силен, Той хване бика и казва: „Ще го пуснеш”. Като речеш да се молиш, станеш проводник. Натиснал те този бик на земята, като се обърнеш – хванеш го за рогата. Господ казва: „Ще го пуснеш”. Бикът разбира, че има сила и се подчинява на нея.

Вие сега чакате за бъдеще да станете силни. Всинца сте се свикнали да очаквате времето. Казвате: „Времето не е дошло”. Като млад – времето не иде, като възрастен – времето не иде, и като остареете – и тогава няма да дойде времето. Като дете имаш добри условия, като млад имаш още по-добри условия, като възрастен имаш най-добри условия. Ако ти, като дете при добрите условия, като млад и като възрастен не из-ползуваш добрите условия и чакаш да остарееш – ти не ще имаш никак тогава условия, няма да имаш. Като чуят в света, че има стари хора, от цял свят изпращат комисия да ги видят. В милионите години едва ли ще се роди един стар човек. Че като се роди, старият човек е един зрял плод. Една комисия ще дойде да го вземе и да го занесе в оня свят. Голямо тържество дават на стария човек. Всички идват да го видят. То не е лесна работа. Вие сега ставате стари хора, казвате: „Остаряхме”. Комисия дойде ли? Като дойде, ще донесе царска мантия на стария човек, корона, огърлица и ще тръгне. Вие мислите, (че) старите хора са се сгушили. Сега това не е разрешен въпрос. Казвате: „То тъй съществува, но да има човек”. Какво да има? Да има пари. Питам: Дървото ли отива при децата или децата отиват при дървото, при плодовете? Имате един банкер. Той има вече зрели плодове. Ще идете при него, ще изпеете една песен (и) той ще ви даде. Аз сравнявам. Защо не се позволява едно дърво с плодове да го търсиш? Като ида при дървото, погледна го, дойде вятър и като го разтърси – започнат да пада-т плодовете. Плода, който падне долу, имам право да го взема. Онзи, който не е капнал, трябва да искам позволение. Онзи, който е капнал, имам право да го взема. Дойда при дървото, не ги събирам всичките (плодове), взема един-два, другите ги оставям на земята.

Та казвам: Ако вие с вашата мисъл не можете да накарате плодовете на едно дърво да капнат на земята, де ви е силата? Да допуснем, че има едно въже, с което сте вързани (и) то има две хиляди нишки. Не можете да ги скъсате наведнаж. Питам: Ако всяка минута бихте откъсвали по един конец, две хиляди нишки за колко часа бихте ги скъсали? Две хиляди като разделите на 60, колко правят? Ами ако всяка секунда късате по една нишка, за колко часа ще ги скъсате?

Вие в обикновения живот може да употребите каквито искате думи с едно, с две, с три, с четири значения, но като ученици в живота, за да бъдете силни, трябва да имате един речник, че всяка дума да има свое значение. Ти казваш “топло”. Какво означава “топло”? Ти казваш “студено”. Какво означава “студено”? Ако кажеш: „Гладен съм”, какво означава? Като говорите за любовта, казвате: „Божествена любов, човешка любов, плътска любов”. В човешката любов има известни съображения, известни интереси. В човешката любов ние всякога искаме да вземем. Всяка любов, която иска първо да взема, е човешка любов. Всяка любов, която първо дава, е Божествена любов. Ако свържем думата “давам” с Божествената любов, “вземам” с човешката любов, ние ще имаме идеята. Казваме сега: „Не ме обичат хората”. Всички казват: „Ти обичаш ли ме?” Децата са много умни. Аз съм забелязал, (че) децата най-първо питат: „Ти женен ли си? Деца имаш ли?” Значи, пита ме дали съм женен. Защото, ако съм женен и имам деца, дал съм нещо от себе си. Децата имат една определена идея. (Детето) пи-та: „Деца имаш ли и колко деца имаш?” Иска да знае колко си щедър. Колкото повече деца имаш, счита, че си щедър. Като нямаш деца, счита, че ти още не си влязъл в Божествения свят. Казва: „Че защо сега да нямаш деца?” Какво ще му кажеш? Аз често казвам: Жена нямам, деца нямам. Казвам им: Млад съм още. Казвам им: Вие имате ли деца? – ”Като израснеме”. Казвам: И аз не съм израснал. Жененето става точно навреме. Не можеш да се жениш всякога. Какво разбирате вие под думата “женене”? Не само трябва да се качите на една каруца, но тази каруца трябва да тръгне, и да тръгне добре. Не да ме прекатури на пътя, да си пукна главата и да сляза да ходя пеш. Като се кача – да ме занесе на местоназначението. Женитбата е качване в Божествената каруца, на каруцата на любовта. И двамата седнат на каруцата вече нашироко. Женитбата в света е най-приятният живот, който някога човек може да има. Отдето минеш – с овации, с венци, посрещане, ядене, пиене. Да живее човек. Сега вие казва-те: „Лошо е”. Ние не сме отговорни за това. Когато те турят на някое менгеме*, не си виноват. Стягат те. Защо те стягат? Да извадят нещо от туй менгеме. Ние, съвременните хора, сме стегнати много. Менгеме-та има. Трябва да бъдем по-свободни. За да бъдем свободни, има закони човешки, има закони духовни и Божествени закони. Най-първо трябва да изпълним човешките закони, после законите на духовете и най-после Божествените закони да разбираме. Тия закони са закони на тялото, законите на човешкото сърце и законите на ума. За да можем да се освободим, то става по един начин.

Сега в вас седи идеята: „Аз съм вече на 45 години, остарях. Аз съм на 40 години, аз съм възрастен”. Че ти още нищо не си свършил. 40 пъти земята обиколила около слънцето, върти се с 39 километра в секунда, тя се движи, пък ти, като си седял на пружината – ти си остарял, не е ли смешно? Тя обиколила 40 пъти, ти казваш: „Остарях”. Като се върти земята, тя има един ритъм. Чули ли сте ритъма на земята? Като се върти, тя пее. Знаеш ли как пее земята? Толкоз деца има по кората си, правят й главоболия, ровят кожата й, тя хич не обръща внимание на тия деца. Като погледне слънцето, пее си тя. Слушали ли сте гласа й? Евангелистите казват за земята: „Този плачевен идол”. Земята пее и като пее – всичко върви, като пее – всичко расте, слънцето изгрява и залязва, ветровете веят от пеенето на земята.

Сега можете ли ми изпя: „Аз ще пазя тази Божия топлина, която внася в моето сърце Божиите блага”. Можете ли да ми я изпеете? Трудно е. Защо е трудно? Аз ще изпея песента, не се безпокойте, ако я забравите. По един начин, по втори, по трети, никога няма да забравите тази песен. Както и да я пеете, е правилно. Не мислете, че трябва да я научите и само по един начин да я пеете. /Учителят пее: “Аз ще пазя тази топлина, която внася в моето сърце Божиите блага”/. По който начин и да я пеете, няма погрешка. Сега аз бих ви изпял “Отче наш”. “Отче наш” ще пеете по един начин, но като дойде “и избави нас от изкушение”, ще го пеете по друг начин. “Отче наш” е тържествено. /Учителят изпя “Отче наш” тържествено, после изпя “не веди нас во изкушение, но избави нас от лукаваго”/. “Не веди нас” е опасна работа. Има един голям пехливанин*, като те хване, казва: „Знаеш ли да се бориш?” Ако се борим с дявола, той ще ни блъсне на земята и ще пострадаме. /Пее: “И не веди нас в изкушение”/ . Ние може да минем от една гама* в друга. Не ме въвеждай, Господи, в това изкушение, за да мога да ти служа, както трябва. Ако се изкушавам, няма да мога да ти служа. Ще се справим с дявола. Той засега е по-силен от мене. Тъй ще пеем: „Не ни въвеждай в изкушение”. Дяволът, като дойде, като те погледне – знае слабостта ти къде е. Обичаш парите, току ти се усмихне, започва да ти показва златото. Хване те за врата, седне отгоре ти, натисне те и казва: „Вардете го”. Като те върже дяволът, тогава изтегли соковете, после те остави. Ти си разнебитен духом, казваш: „Прекарах голямо изкушение”.

Ще оставим тия (неща). Искам да мислите. Не искам да ви запознавам с дявола, вие сте запознати с него. Вие сте го видели облечен с цилиндър, с фрак*. При мъжете той се явява като красива дама, като ги погледне – поусмихне им се, казва: „Високоуважаеми господине, моите почитания. Високопочитаеми”, че като го хване за врата, сега няма да представям страшното. Когато дойдете при него, ще го поздравите. На дявола ще му дадете почитание. Няма да му казваш какъв е, не е твоя работа, че той изкушава този-онзи. Не е твоя работа, то е негова работа. Вие сте чудни. Че когато видите онзи железар с своя чук (как) кове на наковалнята, наклал* огън, казваш ли му кой му дал правото да нажежава желязото? Той го нажежи, удря го с чука, туря го в огъня, после в водата, ще кажеш: „Какъв е този човек?” Дяволът е скулптор. С благоговение ще се спреш, ще кажеш: „Много хубаво, на място постъпва човекът”. Съпротивлявайте се на дявола и той ще побегне. Никога досега не съм срещал това тълкувание. Като срещнеш дявола – обикни го, той ще побегне. Обичали ли сте вие дявола? Ако можете да обичате едно куче, ако можете да обичате една котка, той не е по-лош от една котка. Горкият, навсякъде го хокат, няма кой да го обича. Каквото стане в света, все той (е) виноват. Само като го погледнеш, като дойдеш до него, на голямо изпитание е това същество. Той разрешава една много трудна задача. Иска да победи, не може да победи. Иска да завладее и не може да завладее. Таман дойде – хванат го. Колко пъти са му рязали ноктите, колко пъти са му чупили зъбите, майстор е. Счупят му един зъб, направи друг, по-хубав. Изрежат му ноктите, направи по-хубави нокти. Майстор е човекът.

Сега да имате една ясна представа за онази борба вътре, на която вие минавате, за светлината, която трябва да дойде. Една млада сестра ми казва: „Господин Учителю, защо ми е твоето учение, какво ще ми донесе в живота?” Ако го разбираш, ще те ползува. Ако не го разбираш, ще ти бъде товар, няма защо да го носиш. Ако научиш песента, ще те ползува. Ако една песен само я носиш, какво те ползува? Хубаво. Какво те ползува светлината, какво те ползува вятърът, какво те ползуват камъчетата, какво те ползуват реките? Онези, които не разбират законите, може да кажат, че нямат полза. Тия реки не са създадени само заради мене. Какво ме ползува реката? Ако тази река ме ползува мене, тя ползува хиляди риби, които живеят вътре. Ако в дадения случай въздухът не ме ползува, той ползува хиляди растения, на които донася влагата и ги полива. Какво ме ползува като духа вятърът? Не е право така да се мисли. Благото не е само заради мене. Благото е свързано с всички. За да мисля аз, преди мене безброй същества са мислили, приготвили са условията. Ако аз съм първият човек, който трябва да мисли, тя е изгубена работа. Ако вие сега трябва да мислите, за да уредите вашата работа – късно е. Ако работите ви не са редени от по-рано – нищо не може вие да уредите.

Колко ни говорят, че трябва да имаме любов към Бога. В какво седи любовта към Бога? В Божията Любов ти няма да вземеш ни повече, ни по-малко. Вие за Божията Любов отивате с големи чували. Една капчица, като взема от нея, е достатъчно. Вие вземате цяла стомна или идете с бурета да си напълните. Тъй не може. Малко ще вземете, една капка е достатъчна от Божията Любов. Какво ще разберете? Една капка какво ще произведе? Трябва да знаеш, да мислиш. Какво може да произведе една искра? Нещо зло? Но тази искра може да запали цялата земя, ако й се дадат условия. Значи тя има мощна сила. Какво може да произведе едно зрънце? Ако на туй житеното зърно дадете условия, то след време има магическа сила. Казвам: Малкото в нас е, което е живо. От любовта ти ще вземеш един малък зародиш. Но любовта ти ще посееш в твоят ум, твоето сърце и твоето тяло. Веднага ще имаш резултати. Няма да се безпокоиш, ще се оставиш Божията Любов да се проявява, както тя знае. Няма да поставиш закон какво нещо е любовта. Аз съм говорил толкоз за любовта. То още не е любов. То е външна работа. Сега казват, че любовта имала цветове, но цветовете не са любов. Може да кажете, (че) любовта носи топлина, но топлината е само качество, тя не е любов. Може светлина да носи, но любовта не е това, което носи. Чистота може да носи в себе си, но тя е проявление на Бога в всичката Негова пълнота. Като кажем: „Бог е Любов”, имате вече всичките възможности в себе си, не само за даден момент, но за цяла вечност имате всичките възможности. Ако вие схващате така вие ще се радвате. Вие ще се уплашите, ако престане Божията Любов. Казвате: „Ако постигнем всичкото познание, после какво ще има?” Че там се спъвате всички. Аз съм слушал много мъже да казват: „Сега ме обича, ами за бъдеще не зная дали ще ме обича”. За мене въпросът е ясен. Ако го виждам, че носи едно шише с вода, зная след колко време, като започне да излива водата, ще излее водата из шишето. Няма да иде целия ден, но няколко, 10-15 минути. Ако шишето е от едно кило – за 15 минути ще свърши водата. Любовта ще престане. Тогава казвате: „Това не е любов”. Но ти си повярвал в любовта в шишетата. Шишето не е един извор, това не е любов. Любов е това, което никога не тече и никога не изтича. Думата “изтича” има двояко значение. Любовта никога не се свършва.

Дошли тук някои за първи път да ме търсят, влезли в салона, отворили там и взели бушоните, задигнали крайната крушка, два бушона по 150 лева, за 40-50 лева крушката, задигнали ги и си отишли. Казват ми: „Няма светлина в салона”. Отварям в моята стая, понеже е друга фаза – свети. Идвам тук, няма ги бушоните. Дошъл, извадил бушоните и си заминал. Казвам: Затваряйте. Какво означава това? Без бушони светлината ще дойде ли? Ние ги поправихме без бушони, но днес трябва да купим. Казвам: По някой път и в вас дойдат електротехници, вие сте заинтересовани другаде, задигнат бушоните. Тогава в ума не свети, сърцето не работи. Не дръжте отворено, както тук. Ще заключиш, че само ти да стъпваш. Ще отключиш, ще заключиш. Щом дойде до сърцето, този ключ да го държите вие. Само вие отваряйте и затваряйте сърце то си. Никога не давайте да отваря и затваря сърцето ви някой друг. Само на едного може да (го) поверите. Като дойде Господ, понеже Той ви е дал сърцето и ключа на сърцето ви, само на Него може да поверявате ключа. Като дойде някой друг, ще кажете: „Не”. Като дойде някой млад момък при една мома, казва: „Може ли да ми дадеш сърцето си?” Че защо му е? Ако една мома иска моето сърце, защо й е? Тя има едно, и моето сърце – две сърца. Защо й са две сърца, кажете ми?

По същият начин онзи техник дошъл тук и ми откраднал бушоните. Не зная друг път да са крали. Разбира човекът, той ще ги продаде евтино. Ако знаем, ще ги купим. Ще ги вземем по-евтино. Който от вас го намери, купете бушоните и аз отгоре ще ви дам 20 лева. Работите не вървят, защото бушоните ги няма. Всичките наши неразположения на сърцето се дължат, че бушоните на сърцето ги няма, бушоните на ума ги няма, бушоните на тялото ги няма. Ще бъде заключено, да се не губят бушоните.

Та казвам песента: /Пее: „Аз ще пазя тази топлина, която внася Божиите блага в моето сърце или в моята душа”/. Като станете сутрин – пейте песента. Всеки ден до идната сряда, като ставате – пейте я. Кой както знае – да я пее.

ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИННАГО ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ИЗПРАТИЛ.

33. Лекция на Общия Окултен клас
28 май, 1941 год., Сряда, 5 ч.с.
Изгрев

НАГОРЕ




placeholder