НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Малките Божествени подтици

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Малките Божествени подтици

Най-често използвани думи в беседата: аз, има, може, човек, сега, път, дойде, казвам, всички, работа, писмо, любов, можеш, казва, иска, години, работи, имаш, мисъл, казват ,

Общ Окултен клас , София, 18 Октомври 1939г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 ч сутринта

(Небето чисто, със звезди.
Времето тихо и топло.)

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Има две неща, които са необходими за ученика. Ученикът, който не знае, трябва да учи, а който знае, трябва да прилага! Правят се две погрешки: онези, които не знаят, не искат да учат; а пък онези, които знаят, не искат да прилагат и вследствие на това няма резултати. Казват, че светът ще се оправи, че Господ ще оправи света. Ще го оправи, като че не е оправен. И трябва да го оправят.

Някои казват: „Ще чакаме бъдещето, когато станем по-даровити“, като че сега не сме даровити. Това са частични схващания. Младият не се е научил и не се учи; а пък старият, който много знае, не прилага. Питам: Каква полза има, ако си млад и не учиш? И каква полза има, ако си стар и не прилагаш? Младият какво търси? Малкото дете търси прегръдки, търси любов, малкото дете иска да го носят на ръце, да го галят, да го целуват. После, всичко за него да правят, да го турят в количката, да го къпят; после да го турят да си полегне. Той иска удобства, цял аристократ е. По-голям аристократ от него няма. И старият има същите навици. Като дойде до голяма възраст, иска да му прислужват. Става взискателен, нервен, прави въпрос защо не го почитат, не го уважават.

Но това са сега частични работи. Като говоря така, целият живот не е така. Само в известни области е така. При сегашното състояние хората се намират при едно анормално състояние: младият е болен и старият е болен. Те имат еднакви навици, привички. И единият, и другият пъшка. Има някъде малко изключение, а именно, че пъшкането на младия е с тънък глас, а пък на стария – дебеличък. А пък зад този тънкия и зад този дебелия глас седят различни разбирания.

Как ще си обясните сега следното? Германците, англичаните и французите имат няколко милиона войска натрупани и се бият с топове, пушки. Как ще си обясните това? Ще кажете: „Това е Волята Божия. Господ им е дал знание и сила, те имат право да се бият. Свободни са да се бият.“ Дали имат право да се бият, то е въпрос. Защото правото идва отпосле. Кой търси правото – праведният или грешният? Кой търси здравето – здравият или болният? Болният търси. Здравият даже не подозира, че му трябва здраве. Като му говориш за здраве, той казва: „Оставете този въпрос настрана, не ме интересува. Ако иска да дойде повече здраве, да дойде.“ А пък болният казва: „Здраве трябва да дойде!“ Трябва му здраве. Богатият казва: „Ако ми говориш за богатство, оставете този въпрос настрана.“ А който е беден, той се интересува от богатството, той иска богатството да дойде.

Вие може да разсъждавате за причините на войната. Но кои са същинските причини на една война? Толкоз обяснения има! Защо някой има подтик да учи, а пък друг не иска да учи? Някой казва, че му е потребно знание, а пък друг казва, че малко знание му трябва. Казват: „Защо трябва да се бият хората?“ Има си причини. Някой път излизат от факта, че като се насъбере известна енергия у хората, тази енергия иска да се прояви по някой начин. Ако не се прояви тази енергия разумно, тя ще се прояви по насилствен начин.

Например някой има да дава и му казват само така: „Плати си дълга!“ Минават се ден, два, онзи чака, лихвата се увеличава, а най-после има закон. Онзи, който има да взема от него, дава го под съд. Онзи пък, когото дават под съд, казва: „Не е право. Трябва да търпи, има братство, равенство.“ Онзи казва: „Братство, равенство, но той трябва да си плати дълга.“ Питам сега: Има ли право човек да диша? Имаме ли право тук да осветляваме салона? Имаме право. Но един ден ще дойдат онези и ще кажат: „Да ни платите толкова киловата енергия!“ Ние казваме: „Ние не трябва да плащаме, защото от Слънцето иде тая енергия.“ Те казват: „Откъдето и да иде, трябва да платите.“ Щом човек не иска да плаща, той сам да си образува светлина. Той си има в мозъка светлина, защо му трябва друга светлина сега? Това са ред разсъждения. Аз го наричам това гимнастическо упражнение.

В дадения случай днес какво ни трябва? Най-същественото: днес ви трябва най-малко 250 грама хляб. Трябват ви няколко килограма въздух, трябва ви известно количество светлина. За въздуха, за светлината, за храната ние плащаме на природата чрез известна работа, която вършим. Понеже на природата ѝ трябват някои енергии, тя е много умна и те кара да ядеш! Ти, ученият човек, който си свършил цялата философия, трябва да седнеш и да мляскаш. И ще вземеш малко хлебец и ще го дъвчеш. Ще „трошиш камъни“. И сега спекулантите, като ги хванат, трошат камъни. Големите крадци мъчно се хващат, но някого за 20–30 лева ще го пратят да чука камъни 6 месеца. Та казвам: Ти седиш и почнеш да мляскаш, и чукаш камъните, и мислиш, че като ядеш, ще добиеш енергия. Тази храна ще влезе в стомаха ти и част от нея ще се приеме от тялото. И част ще изхвърлиш. И ако не ти дадат да чукаш камъни, ти се докачаш и казваш: „Гладен ли ще умра?“ Като чукаш камъни с устата си, живееш. А иначе преставаш да живееш.

Има други, по-тънки работи. Тази е по-груба работа. Друга работа, по-деликатна, е дишането. Но там трябва да свършиш известна работа. Та казвам сега, като ти дадат работа, в природата има закон: ще си отбираш хубави камъни, когато ще ги чукаш. Трябва да избереш най-хубави камъни, че като ги чукаш, да излезе нещо хубаво. Калпав материал не върви. Ще кажеш: „Направихме погрешка, ще ни дадете да чукаме камъни, но ще ни дадете най-хубавите камъни. Ако не ни дадете такива, не чукаме.“

Питам сега: Яденето едно наказание ли е или едно благо? Сега, къде е погрешката в един закон? Когато има един закон, без да го искате, това не е закон. Божественият закон е наложен от[вътре], а пък човешкият закон е наложен отвън. Щом те заставляват да чукаш камъни отвън, то не е Божествен закон. Щом чукаш камъни, някой път можеш да станеш човек, но някой път и да чукаш, не ставаш човек. Ако чукаш камъни и ако чукаш мляко, каква е разликата? Ако чукаш камъни или мляко, какво ще извадиш? Всички Божествени работи вървят по закона на свободата, а пък всички човешки работи вървят по закона на насилието. Да допуснем, че някой път вие се сърдите на себе си. Нали се сърдите? Някой път критикувате отвън, а някой път се критикувате отвътре и казвате: „Много глупав човек съм. Другите хора си уредиха работите, а пък аз досега нищо не съм уредил.“

Сега, какво трябва да разбираме под думите „урежда си човек работите“? Ако се забие един кол в земята, работата уредена ли е? Ако се посее едно семе в земята, например една ябълчна семка, на кого е уредена работата? На кола е уредена работата: щом кола го забиете, той е там чиновник, взема си поста, пази като стражар никой да не може да минава. Но един кол за колко години могат да го турят стражар? Тук имаме такива стражари, които след 4[–]5 години се отказаха и си дадоха оставката. Трябваше да им търсим други заместници. Това е човешкото. Всички онези човешки работи претърпяват една такава криза. Но щом посееш една семка, тя се различава. Тя расте. Това, което се увеличава в човека, това е Божественото. А пък това, което никога не се увеличава, то е човешкото. Някой път слушам да казвате: „Едно време бяхме по-добри, а пък сега сме по-лоши.“ Че, доста голям прогрес сте направили!



Аз разсъждавам малко по-другояче. Представете си, че тук това е една плоскост. Имате тук, горе, една идея и долу – друга идея. Идея възходяща и идея низходяща. Горната слиза надолу, а пък долната се качва нагоре. Казваш: „Слезнал съм.“ Все си извървял известен път. Щом се качиш нагоре, втори път какво трябва да правиш? Щом дойдеш догоре, пак ще слезеш. При възходящата идея започва с възкачване, но щом се възкачиш, ще слезеш надолу. Този, който слиза, ще слезе донякъде и после ще се качи нагоре. И като се качите, ще се срещнете. Като се възкачи единият до едно място, после ще слезе надолу. И двамата се движат. Но в какво седи разликата? Единият, който слиза, се движи малко в по-гъста материя; следователно който слиза, винаги губи повече, повече енергия. А пък онзи, който се качва нагоре, той се движи в по-рядка среда. Но и онзи, който се качва нагоре, пак харчи доста, понеже трябва да прави усилие. Онзи, който слиза надолу, слизането му е по-лесно, но то е затруднено, понеже материята е по-гъста. Сега всички вие търсите лесния път.

Любовта е един път. Но в любовта има път на слизане и път на възкачване. В човешката любов ти слизаш, а пък в Божествената любов ти се качваш. Каква е разликата тогава между Божествената и човешката любов? Всичките постижения в човешката любов са временни. Имаш един слуга, когото обичаш, но той, макар и син да ти е, за колко време може да ти бъде слуга? За 4–5 години. Той сам си заминава или някой път ще го повикаш от другия свят.

Аз войната я наричам така: „експедитивно дружество за онзи свят“. Някои искатне искат, [от] експедитивно[то] дружество за онзи свят те хващат и ще ти дадат билет и ще те пратят за онзи свят. Вие ще кажете: „Благодарим за такова експедитивно дружество! По такъв начин ние не искаме.“

Това, което се мени, е човешкото. То е потребно. Защо се изменя човек? Това е човешката страна. Там, дето има изменение, има известен извървян път, но Божественото е, което дава цена на нещата. Ако ти по човешки работиш, няма да ти се плати нищо. Само ще ти платят за яденето. А пък друго нищо. Господарят приготовлява работници. След като работиш 20 години, ще те изпратят, както си дошъл. И ще ти дадат същите дрехи. Войника го обличат по войнишки, като служи, но като го уволнят, дават му същите дрехи и го изпращат такъв, какъвто е дошъл. Казват му: „Като дойдеш при нас, ще ти дадем дрехи, каквито искаме, а пък като си заминаваш, ще си вземеш дрехите, с които си дошъл.“ Вие сте новобранци от Невидимия свят. Някои сте дошли по-рано новобранец и очаквате да ви повикат. Например един войник, след като е служил и е станал редник, а пък друг е станал взводен или фелдфебел, придобил е един чин, но в края на краищата и войника, и ефрейтора, и фелдфебела, и всички генерали горе все ги уволняват.

Този е един човешки порядък, който трябва да ни служи като едно предметно учение. Сега човек е дошъл, той е войник в живота. Ученик, войник, слуга – това са все синоними. Войникът учи нещо. Той се учи да брани своето отечество. Ученикът и той се учи на нещо. Той се учи на знание, за да може в живота да достигне по-добре онова, което иска. Казват: „Човек трябва да има вяра, трябва да вярва.“ Това е едно много елементарно разбиране. Аз вярвам, че вие сте ученици. И вие вярвате, че аз съм учител. Питам: Какво ме ползува мене, като вярвам, че вие сте ученици; и какво ви ползува вас, вие като вярвате, че аз съм учител? Какво ползува детето, то като мисли, че тази му е майка? И майката какво [се ползува, като] мисли, че това ѝ е дете? Или какво се ползува господарят, като мисли, че онзи му е слуга? И какво се ползува слугата, ако мисли, че онзи му е господар? Какво се ползуват те, ако само вярват? Ако в това положение останат, те нищо не се ползуват.

То е все едно следното. Да кажем, че имате [в] музиката до. Напишеш на петолинието нотата до. Вие казвате: „Това е нотата до.“ Ако сега казвате, че това е до и не го пеете, какво се ползуваш? Или казваш: „Това е ре, ми, фа, сол, …“, всички имена знаеше. Казват ти: „Изпей ги.“ Ти казваш: „Това не ме интересува.“ Като ги изпееш, ти се ползуваш.

Който знае да пее до, той е човек, който много работа може да свърши. Ти започваш една работа и искаш да знаеш дали ще излезе успешна или не. В музикалния свят всеки човек, като си намисли някаква работа, той трябва да търси до. И ако може да го изпее, да започне работата. Но ако не може да изпее до, да не я бута. Работа, дето можеш да изпееш до, започни я. А дето не можеш да изпееш до, не я започвай.

Казвате: „Защо човек трябва да пее до?“ За да му върви работата, която е намислил. Една мома търси някой момък. Къде ще го намери? Ако може да пее до, ще го намери; ако не може да пее, никъде няма да го намери. Тези работи ги давам за изяснение. Или искаш да учиш. Ако не можеш да пееш до, ти не можеш да учиш.

Та казвам: Цялата музикална гама до–си показва пътя, по който човек трябва да мине. Ако човек не върви по този музикален път, той нищо не може да постигне. Щом може да пее до, може да пее и ре; щом може да пее ре, може да пее и ми. И сол, ла, си. Ако ти не можеш да пееш фа както трябва, ти богат не може да станеш, здрав не можеш да станеш, майка не може да станеш, учен не можеш да станеш, светия, нищо не можеш да станеш. Тогаз в какво седи успехът? Ти богат човек можеш да станеш, ако имаш любов към парите – да обичаш парите и те да те обичат.

Всичко онова злато, което ние търсим, то е резултат на разумни същества. Ти искаш да станеш богат, но те трябва да ти отпуснат кредит. Законът на богатството се определя от известно условие. Ти можеш да имаш толкова злато, колкото злато имаш в кръвта си. Известно отношение има между златото и кръвта. Някои хора имат повече външно злато, а пък някои имат повече злато в кръвта си. За предпочитание е да имаш в кръвта си повече злато. И ако имаш в кръвта си повече злато, ти ще бъдеш здрав, добър, умен. Ако малко злато имаш в кръвта си, ти постоянно ще боледуваш, доброто ти ще се колебае. И знанието ти, което имаш, ще бъде малко.

Ние говорим за богатство и хората, които не разбират вътрешния закон, те търсят вън. И като намерят богатство, те мислят, че са уредили този въпрос. Христос другояче казва: „Не събирайте вън богатство“, външно богатство, т.е. което крадец може да ти отнеме. А събирай богатство там, дето никой няма да го открадне. Златото трябва да бъде вашият ум, вашето сърце и вашата воля.

Сега аз не казвам, че трябва да се измени сегашният порядък на нещата. Този порядък е установен от Бога. Но той е изопачен в своите разбирания. Да допуснем, че вие имате една свещена книга като Библията, но ти не си я учил. Вземеш я, туриш я под възглавницата, но не можеш да четеш. Един богат човек прилича на този, който държи свещената книга и трепери за нея, но не я чете. А пък онзи човек, който има злато вътре в себе си, той прилича на онзи, който взима свещената книга и я изпълнява. Богатството на един човек е дадено, за да си направи приятели. Казано е: „Направете си приятели от богатството на правдата.“ Не искам да тълкувам това. Ти си богат човек. От външното богатство, което имаш, направи си приятели, че като отидеш на небето, да те приемат.

Христос казва: „Гладен бях и не Ме нахранихте; жаден бях и не Ме напоихте; болен бях и не Ме посетихте; в тъмница бях и не Ме посетихте и затова не искам нищо да знам заради вас.“ Ще Го попитат: „Кога Те видяхме гладен и не Те нахранихме; жаден и не Те напоихме?“ и пр. Той ще им каже: „Понеже не сте го направили на най-малкия от Моите братя, и на Мене не сте го направили.“ А на другите ще каже: „Елате при Мене, понеже гладен бях и Ме нахранихте, жаден бях и Ме напоихте“ и пр. И ще Го попитат: „Кога Те видяхме гладен и Те нахранихме?“ и пр. – „Понеже сте го направили на най-малкия от Моите братя, на Мен сте го направили.“

Вие всички тук за какво сте дошли на Земята? За три неща човек е дошъл на Земята Божествени: да прослави Името Божие, да служи на Царството Божие и да върши Волята Божия. За оня, който разбира, това е смисълът на живота. А оня, който не разбира, той вместо Славата Божия, ще тури своята слава; вместо да тури Царството Божие, ще изпълнява своите желания и вместо да изпълни Волята Божия, ще изпълни своята воля.

Идете в жилището на тези благородници и ще видите, че там пише така: „Тук почива един, който е служил на себе си.“ И понеже ще му трябва молитва, ще го поливат с вода и с вино, дано израсне. Поливат го с вода, с вино, възнасят молитви, дано да израсне, но нищо не излиза оттам. Писанието казва: „Ще възкръснат.“ Казваме, че един ден ще възкръснат. Но кои ще възкръснат? Тайната е скрита на друго място. Умрелите трябва да възкръснат. Нашето съзнание да е пробудено, че човек вместо да слиза надолу, да се качва. Земният живот е слизане надолу. После се качваш, пак слизаш и т.н. Та, ние правим тази погрешка. Една дама, която е била много благородна, страдала е от неврастения и от бездействие. Седяла цял ден. Лекарят ѝ казал: „Трябва да упражнявате всеки ден и краката, и ръцете си.“ И тя си кръстосала пръстите на двете си ръце, като оставила само палците свободни един до други. И почнала да върти палците в една посока; после обърнала в обратна посока. Право е това движение: с това се активира волята. Палците трябва да се движат. То е хубаво. Като се движат пръстите, човек вече може да оздравее. Тя трябва да излезе от това статическо положение. Ще излезе по този начин.

Двама парализирани лежали в болницата 20 години. Това било в Южна Америка. Лекарите казали, че по никой начин не могат да се излекуват. Оставили ги в една стая. И те си казали: „20 години сме тук и тук ще си останем.“ Това било малко градче в планината. Влязла в града една боа и като я гонили да я убият, тя като бягала, влязла в болницата, влязла в тази стая. Те като я видели, че влиза тази боа, изведнъж се намерили отвън. И казали: „Благодарим, че влезе голяма боа! И вървим вече здрави!“ Кой ги направи здрави? Те престанали да мислят, че са парализирани. И в тях се зародило желание, че могат да излязат вън, и излезли. Всички страдания в живота, които ви сполитат, са голяма змия и тя е влязла, за да излезете от това статическо положение. Ти казваш: „Това не мога, онова не мога.“ Но като дойде боата, излизаш навън, напускаш мекото легло.

Войниците са спретнати, облечени са хубаво. По-рано той е бил хлабав, а пък сега е хубаво облечен, хубаво се движи и се учи да стреля. Какво е биенето, стрелянето? Да знаеш да мислиш. Да стреляш, това значи, че всяка мисъл, която излиза от твоя ум, от твоята пушка, ще бъде за благото на човечеството. По този начин трябва да се разсъждава. Ако разглеждаме живота в тялото си, ще ни убеждават, че в бъдеще, в някое друго прераждане, ще се подобрят работите. Пита ме един: „В миналото прераждане какъв съм бил?“ Казвам му: „Бил си грък. В Атина си живял.“ – „А в друго прераждане къде съм бил?“ – „В Рим.“ Той мисли по-нататък. Най-после го докарах до едно положение и му казах: „Бил си и в гората един вълк.“ Той сега не знаеше как. Ти като караш, ще дойдеш до вълка. И от вълка по-надолу си бил – риба; после ще намериш, че си бил по-долу – дърво и някой камък в земята. И оттам нататък ще намериш, че си бил някоя частица, излязла от Слънцето, и т.н.

Ти казваш: „Какъв съм бил в миналото?“ Това са форми на живота. Вълкът е една форма, в която човек не е разбирал живота. Или си бил във формата на някое дърво. Ти се заблуждаваш от външната форма на растението. Я погледнете на една ябълка, колко добрини прави! Едно житно зърно какво самоотричане има. То се дава за жертва на човечеството. Житните зърна са все същества, които минават по този път, че упражняват добродетелите, жертвуват се. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, не може да влезете в Царството Божие.“ Житното зърно се е отрекло. То прави първите опити. Ние казваме: „Това е жито, това е ябълка.“ Всички трябва да вземем пример от житото, от ябълките. Това жито прави тези жертви, за да може да прогресира. Ако не ги прави, то не може да прогресира. И ако ние в живота си не сме готови да вършим Волята Божия, ще се спре процесът ни. И няма да може да се организираме.

Сега, тия работи вие ги знаете. Някой път погрешката е в това, че ние казваме: „Има време.“ Тогава закъснеем и почнем да вървим с бързина. И мислим, че знанието може да се добие бързо. И да станем гениални. Всеки един момент има своята работа. И като дойде всеки ден, ти не се грижи за работите, които не са за този момент.

Например дойде ти идея да имаш 100 милиона. Защо ти са 100 милиона? Какво ще правиш с тях? Ще ви дам изяснение за богатия човек. Отивам в една банка и ме кредитират и изваждам 100 000 лева. Но тези пари ми ги дават с лихва. Аз не мога да ги платя и лихвите се увеличават. И най-после, има закон. Хванат ме и ме принудят да работя за тях и да ги изплатя. Колко години трябва да работя, докато изплатя 100 000 лева? А пък друг някой отива в банката и го кредитират 100 лева.

Като ви кредитират 100 лева, е по-безопасно, а пък ако никак не ви кредитират, е по-добре. Мислите ли, че големият кредит, който ви се дава, е във ваша полза? Полезно е за човека само онова, което той сам може да изработи. Онази мисъл, която ти можеш да изработиш. Една добра мисъл, едно добро чувство и една добра постъпка, които можеш да изработиш, струват повече, отколкото всичкото богатство, което могат да ти дадат. Аз не казвам, че тези работи не са потребни, но ако ти можеш да изработиш една хубава мисъл, едно хубаво чувство, то всички други неща, които ще дойдат, са на място. Аз разсъждавам, че в здравата мисъл е щастието на човешкия ум; в здравото чувство е щастието на сърцето и [в] здравата постъпка е щастието на неговата воля. Защо ти е една храна, която като приемеш, след няколко часа ще имаш коремоболие. И защо ти е този въздух, който като приемеш, ще ти образува болки в дробовете? И защо ти е една мисъл, която ще образува болка в ума ти? Трябва да приемеш мисъл, която да внесе блага в ума ти; въздухът, който приемаш, и храната, която приемаш, трябва да ти донесат блага.

Сега, мнозина искате новото, но вървите по старите методи. Кой е старият метод? Стар метод е винаги човешкият метод, а пък новият метод е Божественият. Стария метод аз го наричам метод на безлюбието, а пък новия метод аз го наричам метод на любовта. Това, което е винаги младо, това, което носи живот в себе си, то е Божествената любов, която всякога се проявява неизменна, при всичките условия. При тази любов ще забележите всякога в себе си следното. Кога се намираш при най-лошите условия, щом си спомниш за любовта, веднага ще почувствуваш една радост, ще ти светне! А пък при човешкото, щом си помислиш, нещо мрачно ще ти се представи. Може да си богат, но си казваш, че то може да изчезне; може да си здрав, но си казваш, че може да се изгуби здравето. А при Божествения ред на нещата, и да си болен, ще ти се каже отвътре: „Тази болест ще се превърне в полза, за добро. Тези лоши условия в тебе ще станат добри.“ Вие сте поставени на един изпит. Да си издържите изпита сега.

Вие казвате за някого: „Този не е търпелив, онзи не е търпелив.“ Най-първо трябва да знаеш в какво седи търпението. Да не казваш никога една обидна дума, това не значи, че си търпелив. Да кажем, че имам да плащам. Тогава изглеждам много щедър. Да кажем, че имам да плащам на 30–40 души. Дойде някой и му давам 100 лева. Друг ме гледа и казва: „Много е щедър.“ Дойде друг и му давам 200 лева, на трети – 500 лева, на други – 1000 лева, 2000 лева, 3000 лева и пр. и всички казват: „Много дава този човек.“ Давам от зор. Защото тези, на които имам да давам, ми казват: „Ако не дадеш – призовка!“ Казвам им: „Вземете 100 лева, утре елате, ще дам повече.“ Това не е добрина. Това е насилие.

Говори се много за даването. Ето как аз разбирам даването. Ако дойде някой и ми поиска, казвам му: „Нямам нищо. Ти си помисли и аз ще си помисля, да направим нещо. Не ти обещавам. Ако мога да направя, ще видя! Ти си поспи и зная, че твоите работи ще се уредят.“ Аз съм много умен, имам ключ. Когато той спи, аз ще вляза вътре и ще му туря сумата, която иска, до възглавницата и после пак ще изляза. Той, като ме срещне, казва ми: „Уредиха се работите ми. Дойдоха ми пари!“ Казвам му: „Много се радвам, че са ти помогнали.“ Аз като помагам, да не разберат, че помагам, да не ме безпокоят. Те да знаят, че не им помагам, а пък аз да зная, че помагам. Защото, ако знаят, че помагам, ще бъда недоволен. Някой дойде и ми казва: „Дай ми.“ А аз ще почна да мърморя в себе си: „Днес ли намери той да дойде! Не знаят, че не ми е възможно! Не знае кога да иска.“ Аз ще направя зло на себе си.

Мнозина казват: „Когато дойде любовта.“ Вие мислите като че любов нямате. Че, вие живеете! Любовта отдавна е дошла. Аз вече съзнавам, че Бог е създал света – значи има любов! Светлината свети – любов има; растенията растат – значи има любов. Слънцето изгрява – любов има! Казвам: Защо Бог създаде света? За мен създаде Бог света! Защо създаде Слънцето? За мен! И като изгрее Слънцето, аз трябва да отворя Божествената книга на живота и да прочета онова писмо, което ми е писано. И каквото пише в това писмо, да го изпълня. Всеки ден така да правя. Като се събудиш, прочети писмото. Пишат ти от Невидимия свят. Колко души се оплакват вече, че не си показал любов към тях. В какво седи любовта? Понеже чрез теб са изпратени няколко писма, да им ги дадеш, и ти си закъснял само с половин час и те се оплакват, че не им си ги дал. С половин час си закъснял – в това седи погрешката. Щом дойде писмото, ще отидеш точно навреме и ще го предадеш. Не закъснявай, защото [пощата] е голяма. Като закъснееш половин час и твоите писма ще започнат да закъсняват. Чрез пощата ти е пратено писмото и ти е казано: „В понеделник в 8 часа тръгни да си дойдеш.“ Тази поща с половин час е закъсняла. Тогава изгубваш понеделника.

Всяка една мисъл, която е изпратена до вас, е едно писмо от Невидимия свят, изпратено до вас. За вас или за някого. Ако е за вас, прочети го; ако е за друг, предайте го. Ако закъснееш с половин час да прочетеш писмото си, ще изгубиш. Щом дойде до тебе писмо, отвори го и го прочети. Някои казват, че не трябва да се четат писмата веднага и да бъдем търпеливи. Аз казвам: Някой ти писа писмо и те реже в писмото. Това писмо, като го приемеш, тури го на масата, тури го настрана. Ти говориш любовно за приятелите, имаш събрание някъде. Получаваш писмо, в което те режат. Не го чети, понеже след като го прочетеш, ще те пореже вътре. Хубаво, онези, които приемат писмата, какво трябва да пишат сега? Щом го прочетеш, ти тълкувай така: „Голяма любов виждам в твоето писмо. Такова писмо никой не ми е писал. Трогва сърцето ми!“ Напиши му едно любовно писмо и виж какво ще ти пише той втори път. Той ще ти пише така: „Голям лицемер си ти.“ Ти му пиши второ такова писмо: „Много ти благодаря! Голямо благородство има в тебе. Ти си толкова чистосърдечен, че мед капе от устата ти. Много ти благодаря за хубавото ти писмо. Аз се зарадвах, само че, да не би да ми откраднат радостта, изпратих всичките приятели, които имах, и тогава прочетох писмото Ви, та всичкото благо на мен да остане. И ти пожелавам същото благо да ти даде Господ, което аз имам.“ Така може ли да пишете?

От неправилната любов произтичат всичките нещастия. Иаков имаше 12 сина и обичаше единия повече, но обичаше го заради майка му, понеже той беше излязъл от неговата любимка. И като го погледнеше, радваше се. Направи му хубава дрешка. Така направи другите синове да имат желание да го притрепят. Една злоба имаха: как така баща им да го обича повече от другите? И продадоха Иосифа и той 2 години седя в затвора. Учеше се в Египет. И баща му никак не подозираше, че тази любов има някой път лошо влияние. В Иосифа влезе човешкото тщеславие, че баща му го обича повече. И че седи по-горе. Но като отиде в Египет, като се отдели от братята си, от баща си и от майка си, дойде между хората да опита грубата, лошата страна. И да съпостави двете неща.

В света ние сме в опасност: вие сте като Иосифа, с хубави дрехи облечени. И сънища хубави имате. И виждате, че като жънете на нивата, на вашия сноп се покланят другите снопи – снопите на братята, 11 снопа, и снопът на баща ви и майка ви. И този сън възгордява. И вие може да помислите: „Ние сме окултни ученици. Ние знаем вече за онзи свят.“ Имате право да мислите така ето при какви условия: когато вие проговорите, умрелите да станат от гробищата; когато проговорите на камъните, и те да станат; като проговорите на замръзналата вода, тя да се разтопи; когато проговорите на Слънцето и звездите, те да ви слушат; когато заговорите на вятъра – също. Тогава имате право да кажете: „Вие знаете ли аз кой съм?“ Тогава имате какво да кажете. Тогава може да кажете: „Аз съм човек, който като кажа една дума, умрелите стават; като кажа на водата, тя тръгва; като кажа на леда да се стопи, той се разтопява; като кажа на вятъра, той ме слуша; като кажа на Слънцето, то изгрява; като кажа на звездите и те ме слушат.“ Вече имате тогава факти.

Вие ще кажете: „Тщеславие е това.“ Не, нека да знаят хората това тщеславие! Вие може да кажете: „Аз съм говорил на умрелите и те са станали.“ Другите ще ви кажат: „Сега го направи.“ Вие казвате: „Сега не.“

Често ние, съвременните хора, приличаме на онзи старец на 85 години. Тръгнал той да се разхожда. Дошъл до едно място, дето имало един трап. Той казал: „Едно време, когато бях млад, аз прескачах този трап. Но това беше на млади години. Но сега, на стари години, не мога.“ И като погледнал, че няма никой наоколо, казал: „Каквото беше на млади години, такова е и сега.“ Вие казвате: „Едно време бяхме по-добри.“ Каквото е едно време, такова е и сега. Златото не може да си измени състава. С добрия човек може да стане една външна промяна, но вътре в човека не може да стане промяна. Сега аз ви говоря за един подтик не външен. Но трябва да имате един вътрешен подтик, да слушаме онзи вътрешен подтик на Божественото. Бог ни поощрява във всички направления.

Някой път аз гледам на полянката някоя малка книжка и ми минава мисълта: „Кой ли я е хвърлил?“ И си казвам: „Който я е хвърлил, той я е хвърлил, за да я взема аз.“ И аз я вземам и я чета. Някой писал едно писмо и го е скъсал. Аз събирам късовете и чета: „Любезна, снощи те чаках, но не дойде.“ Взимам подписа. Аз я срещам и ѝ казвам: „Намерих писмото на Вашия възлюблен. Той от гняв, понеже не те е срещнал, написал писмо и го е хвърлил. Бъдете така добра, много е отпаднал духом вашият възлюблен. Намерих, че е накъсал писмото, което е писал до Вас. Не му чупете сърцето, напишете му едно писмо.“ Той го е нахвърлил така, че умният, като го чете, да разбере. Казвам: Ето един благороден човек! Той ѝ казва така: „На една възлюблена, която не седи на думата си, обещава и не изпълнява, аз вече не чета нейните писма.“ И хвърлил писмото, което ѝ е написал. А пък аз си казвам: Аз именно това търся! Понеже той не иска да ѝ го прати, аз търся писмото, прочета го, за да изправя една погрешка.

Ти видиш погрешката на един човек. То е скъсано писмо. Прочети го. Ти се повдигаш – повдигаш и другите. Помнете: Всеки човек, който се стреми да се повдигне, той едновременно помага на цялото човечество! Всеки човек, който не иска да се повдигне, той спъва цялото човечество! Та, въпросът е: Никой не живее за себе си. Ти като служиш на Бога, служиш на цялото човечество. И като не служиш, спъваш и себе си.

За всяка една хубава мисъл, която дойде, и за всяко хубаво чувство, благодарете на Бога. Като дойде лошо чувство, и за него благодарете. И то е скъсано писмо. Всички лоши мисли, чувства, желания и постъпки са скъсани писма.

Аз съм привеждал следующия пример, от който се вижда как мислите се предават. Това може би преди повече от 35 години. Аз се разхождам по Галата, Варненско. Никога не ми е идвало на ум. Седя, няма никой. Горе по поляната се разхождам. Морето може би е на половин [кило]метър разстояние. Идва ми една мисъл, която никога не ми е идвала на ум. Идва ми на ум, че пред мен седи една млада мома и тя иска аз да я целуна. Казах: „Аз не съм целувал. Откъде сега това?“ Тръгвам по посока на морето и гледам двама души: една млада мома и един млад момък. Тя иска той да я целуне. Той се опъва. И после той я прегърна и я целуна. Те спорят хората, а пък вие седите на известно разстояние и тези мисли минават и през вас. Казвам си: „Тази работа не е моя работа. Аз не трябва да се спирам.“ Аз като отидох към двойката, той не искаше да я целуне, понеже аз казах: „Не може.“ И аз казах: „Целуни я, за да не накара аз да я целуна. Защото аз си имам горе друга работа, а ти работа нямаш.“ Аз обяснявам въпроса. Обяснявам един закон, който е верен. Казвам му: „Свърши си работата, която имаш. Това е Божия работа.“

Вие, като не искате да изпълните Волята Божия, пращате друг да я изпълни. Не. Свърши си тази работа, която е за вас. И ако ние всички вършим работите си, светът щеше да има друг облик. При това дълбоко разбиране няма да бъдете такива религиозни и такива духовни, както сте сега. Че има страдания, спънки, те са временни неща.

Та, да се радваме, че сме дошли до това положение, в което сега се намираме. Никога не съжалявайте, че минавате през известна опитност! Радвай се и на доброто, и на злото. Една лоша постъпка щом направите, и от всичко, което дойде при вас, се ползувайте. Щом поправиш погрешката, оттам иде благото. А пък ти направиш погрешката и като не я поправиш, прекратяваш доброто. Ти като се отклониш, то ще дойдат други хора и като дойдат на това място, ще се отклонят и те.

Та, искам сега да бъдете хора, които да не се отклоняват от своя път. Аз говоря за малките подтици. Дойде една мисъл, едно чувство, една постъпка – поправи ги. Може да не са твои. Поправи ги, понеже всички, които дойдат след тебе, ще ти благодарят, защото ти им услужваш. И тогава тези хора няма да правят погрешката.

Вчера идва един брат и ми казва: „Учителю, един от нашите братя влезнал в една изба, в която имало една дупка от 2 метра.“ Той в тъмнината пада в нея и се удря ръката! И той ме пита: „При Воденичаров ли да отиде или по-рано при рентген да му направят снимка, за да се види дали се е пукнала костта?“ Казах му: Нека да отиде при Воденичаров, с по-малко разноски да отиде. Ако отиде за рентгенова снимка, ще се мине повече време и затова ще траят повече болките. Да отиде при Воденичаров и ако Воденичаров му каже да отиде при рентген, ще отиде и ще се свърши работата.

Та, сега вие казвате: „При Воденичаров ли да отиде или при рентген?“ По-добре иди при Воденичаров и ако Воденичаров каже да отидеш при рентген, иди. А пък ако не, ще се задоволиш само с Воденичаров. И аз казвам на себе си: Ти, когато влизаш в изба, да имаш електрическа лампа запалена, за да видиш дали няма някоя дупка. Тъй че, когато слизаш в изба, запали лампичката и виж. Ако има една дупка, спри се. Не бързай да вървиш.

Сега някои се спират и казват: „Как е писано?“ Има много хубави работи, които са писани. Написани работи има и в Библията, и в други книги, но има работи, които не са приложени и сега трябва да се направят. И ние страдаме все от написаните работи, които трябва да се изправят.

Та, сега сме призвани да поправим миналото. Защото миналото не може да се изправи, ако умът, сърцето и човешката воля не взимат участие.

Та казвам: Всичките страдания, които ви идват, може да са чужди. 99 на сто от страданията са чужди, а пък едно на сто са ваши. Повечето са чужди. Някой път се усещаш много неразположен духом. Това са все чужди страдания. Внимавайте на погрешките на чуждите хора. Помагайте на погрешките на чужди хора, които минават през вас – поправяйте ги. И във всички хора като се зароди желание да поправят чуждите погрешки, то ще се намалят страданията и животът ще стане по-сносен.

Виждаш някой брат, че прави погрешка. Прати му една хубава мисъл. Не го съди. Отвън може да му кажеш нещо, но вътре му изпрати една хубава мисъл. Ако той възприеме тази мисъл и поправи живота си, той с това помага на цялото човечество. Ти казваш: „Дали думите ми ще се приемат?“ Ти ще се намериш на мястото на пророка, комуто казват: „Иди и кажи; и дали ще те приемат или не, то е друг въпрос.“ Ако не приемат, отговорността е тяхна, а ако приемат, ти се ползуваш.

Всяко добро, което ние направим и всяко добро, за което ние станем повод да стане, то е в наша полза. А пък всяко добро, за което ние станем причина да не се направи, то е в наш ущърб.

Всички трябва да работим за поощрение доброто в света. Не само нашият живот трябва да се подобри. В Бога има желание, но трябват работници. И тези работници не трябва да бъдат сакати, с пукнати кости, с пукнати колена, но трябва да бъдат със здрави крака, [със] здрави ръце, те показват човек със здрава воля, с добро сърце, в което има разположение. Такъв човек има разположение към всички. Той никога не се възмущава. Възмущението ще дойде, но той трябва да му бъде господар. Човек трябва да бъде господар на своите мисли. Той трябва да знае дали са негови мисли или чужди; дали са негови желания или чужди.

И ще турим всяко нещо на мястото му. Ще поправим и нашите погрешки, и чуждите погрешки. И другите хора в същия закон ще работят: и своите погрешки ще поправят, и чуждите ще поправят. И този е пътят, по който човечеството ще се повдигне. Дълго време трябва да се работи. Това е работа не за един ден. За един ден, за сто години няма да стане. Но хиляди години трябва да се работи, за да се достигне това, което искаме.

Та, вие в себе си може да внесете това. Щастливи може да бъдете за един час.

Ако един час сте щастливи, това ще ви струва за целия ден.

Слугувайте добре на вашите мисли!
Слугувайте добре на вашите чувства!
Слугувайте добре и на вашите постъпки!

Това е сега, което трябва.

„Добрата молитва“

Чистите по сърце ще видят Бога!

6.32 ч сутринта

(Направихме на поляната упражненията си.)

ХIХ година (1939–1940)
4-та лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 18 октомври 1939 г.,
София – Изгрев.

Малките Божествени подтици

Най-често използвани думи в беседата: аз, има, може, човек, сега, път, дойде, казвам, всички, работа, писмо, любов, можеш, казва, иска, години, работи, имаш, мисъл, казват ,

Общ Окултен клас , София, 18 Октомври 1939г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Отче наш"

"В начало бе Словото"

Има две неща, които са необходими за ученика. Ученикът, който не знае, трябва да учи, а който знае, трябва да прилага! Правят се две грешки: онези, които не знаят, не искат да учат, а пък онези, които знаят, не искат да прилагат и вследствие на това няма резултати. Те казват, че светът ще се оправи, че Господ ще оправи света. "Ще го оправи!" Като че не е оправен! Те самите своя свят трябва да оправят! Някои казват: "Ще чакаме бъдещето, когато станем по-даровити." Като че сега не сме даровити! Това са частни схващания. Младият не се е научил и не се учи, а пък старият, който много знае, не прилага. Питам, каква полза има, ако си млад и не учиш? И каква полза има, ако си стар и не прилагаш. Какво търси младият? Малкото дете търси прегръдки, търси любов; малкото дете иска да го носят на ръце, да го галят, да го целуват. Иска всичко за него да правят; да го турят в количката; да го къпят; после да го турят да си полегне. То иска удобства, цял аристократ е. По-голям аристократ от него няма. И старият има същите навици. Като дойде до голяма възраст, иска да му прислужват. Става взискателен, нервен, прави въпрос защо не го почитат, не го уважават. Но това са сега частични работи. Като говоря така, не значи, че целият живот е такъв. Само в известни области е така. При сегашното състояние[положение] хората се намират в едно анормално състояние. И младият е болен, и старият е болен. Те имат еднакви навици, привички. И единият, и другият пъшка. Има някъде малко различие, а именно, че пъшкането на младия е с тънък глас, а на стария - с дебеличък. А пък зад този, тънкия, и зад този, дебелия глас, седят различни разбирания.

Как ще си обясните сега следното: германците, англичаните и французите имат няколко милиона войска и се бият с топове, пушки. Как ще си обясните това? Ще кажете: "Това е Волята Божия. Господ им е дал знание и сила, те имат право да се бият. Това е въпрос. Защото правото идва отпосле. Кой търси правото -праведният или грешникът? Кой търси здравето - здравият или болният? Болният го търси. Здравият даже не подозира, че му трябва здраве. Като му говориш за здраве, той казва: "Оставете този въпрос настрана, не ме интересува. Ако иска да дойде повече здраве, да дойде". А пък болният казва: "Здраве трябва да дойде!" Трябва му здраве. Богатият казва: "Ако ми говориш за богатство, остави този въпрос настрана." А който е беден, той се интересува от богатството, той иска богатството да дойде. Вие може да разсъждавате за причините за войната. Но кои са същинските причини за една война? Толкоз обяснения има! Защо някой има подтик да учи, а пък друг не иска да учи? Някой казва, че му е потребно знание, а пък друг казва, че малко знание му трябва. Казват: "Защо трябва да се бият хората?" Има си причини. Някой път излизат от факта, че като се насъбере известна енергия у хората, тази енергия иска да се прояви по някой начин. Ако не се прояви тази енергия разумно, тя ще се прояви по насилствен начин. Например някой има да дава и му казват: "Плати си дълга!" Минават се ден, два, онзи чака, лихвата се увеличава... Но най-после има закон. Онзи, който има да взема от него, дава го под съд. Онзи пък, когото дават под съд, казва: "Не е право! Трябва да търпи, нали има братство, равенство." Онзи казва: "Братство, равенство, но той трябва да си плати дълга!" Питам сега, има ли право човек да диша? Имаме ли право тук да осветляваме салона? Имаме право. Но един ден ще дойдат онези и ще кажат: "Да ни платите толкова киловата енергия!" Ние казваме: "Ние не трябва да плащаме, защото от слънцето иде тая енергия." Те казват: "Откъдето и да иде, трябва да платите." Щом човек не иска да плаща, той сам да си образува светлина. Той си има в мозъка светлина, защо му трябва друга светлина? Това са ред разсъждения. Това аз го наричам гимнастическо упражнение.

В дадения случай днес какво ви трябва? Най-същественото -днес ви трябва най-малко 250 г хляб. Трябват ви няколко килограма въздух, трябва ви известно количество светлина. За въздуха, за светлината, за храната ние плащаме на природата чрез известна работа, която вършим. Понеже на природата й трябват някои енергии, тя е много умна и те кара да ядеш. Ти, ученият човек, който си свършил цялата философия, трябва да седнеш и да ядеш. И ще вземеш малко хлебец и ще го дъвчеш Ще "трошиш камъни". И сега спекулантите, като ги хванат, трошат камъни. Големите крадци мъчно се хващат, но някого за 20-30 лева ще го пратят да чука камъни 6 месеца. Та казвам, ти седиш и почнеш да дъвчеш, "да чукаш камъните" и да мислиш, че като ядеш, ще добиеш енергия. Тази храна ще влезе в стомаха ти и част от нея ще се приеме от тялото. Част ще изхвърлиш. И ако не ти дадат да "чукаш камъни", ти се докачаш и казваш: "Гладен ли ще умра?" Като "чукаш камъни" с устата си, живееш. А иначе преставаш да живееш. Има други, по-тънки работи. Тази е по-груба работа. Друга работа, по-деликатна е дишането. Но там трябва да свършиш известна работа. Та казвам сега, като ти дадат работа в природата, има закон: ще си отбираш хубави камъни, когато ще ги чукаш. Трябва да избереш най-хубави камъни, че като ги чукаш, да излезе нещо хубаво. Калпав материал не върви. Ще кажеш: "Направихме погрешка, ще ни дадете да чукаме камъни, но ще ни дадете най-хубавите камъни. Ако не ни дадете такива, не чукаме." Питам сега, яденето наказание ли е или благо? Сега, къде е погрешката в един такъв закон? Когато има един закон, който не искате, това е Божествен закон. Божественият закон е наложен отвътре, а пък човешкият закон е наложен отвън. Щом те заставят да чукаш камъни отвън, то не е Божествен закон. Щом чукаш камъни, някой път можеш да станеш човек, но някой път и да чукаш, не ставаш човек. Ако чукаш камъни, и ако чукаш мляко, каква е разликата? Ако чукаш камъни или мляко, какво ще извадиш? Всички Божествени работи вървят по закона на свободата, а пък всички човешки работи вървят по закона на насилието. Да допуснем, че някой път се сърдите на себе си. Нали се сърдите? Някой път критикувате отвън, а някой път се критикувате отвътре и казвате: "Много глупав човек съм. Другите хора си уредиха работите, а пък аз досега нищо не съм уредил." Какво трябва да разбираме под думите: "урежда си човек работите." Ако се забие един кол в земята, работата уредена ли е? Ако се посее едно семе в земята, например една ябълкова семка, на кого е уредена работата? На кола му е уредена работата; щом го забиете, той е там чиновник - взема си поста, пази като стражар никой да не може да минава. Но един кол за колко години могат да го турят стражар? Тук имаме такива стражари, които след 45 години се отказаха и си дадоха оставката. Трябваше да им търсим други заместници. Това е човешкото. Всички човешки работи претърпяват една такава криза. Но щом посееш една семка, тя се различава. Тя расте. Това, което се увеличава в човека, то е Божественото! А пък онова, което никога не се увеличава, то е човешкото. Някой път слушам да казвате: "Едно време бяхме по-добри, а пък сега сме по-лоши." Че доста голям прогрес сте направили!... Аз разсъждавам малко по-другояче. Представете си, че тук това е една плоскост. Имате тук горе една идея и долу друга идея.



Идея възходяща и идея низходяща. Горната слиза надолу, а пък долната се качва нагоре. Казваш: "Слезнал съм" Все си извървял известен път. Щом се качиш нагоре, втори път какво трябва да правиш? Щом дойдеш догоре, пак ще слезеш. При възходящата идея се започва с възкачване, но щом се възкачиш, ще слезеш надолу. Този, който слиза, ще слезе донякъде и после ще се качи нагоре. И като се качите, ще се срещнете. Като се възкачи единият до едно място, после ще слезе надолу. И двамата се движат. Но в какво седи разликата? Единият, който слиза, се движи малко в по-гъста материя; следователно, който слиза винаги губи повече енергия. А пък онзи, който се качва нагоре, пак харчи доста, понеже трябва да прави усилие. Онзи, който слиза надолу, слизането му е по-лесно, но то е затруднено, понеже материята е по-гъста. А сега всички вие търсите лесния път.

Любовта е един път. Но в любовта има път на слизане и път на възкачване. В човешката любов слизаш, а пък в божествената любов се качваш. Каква е разликата тогава между Божествената и човешката любов? Всички постижения в човешката любов са временни. Имаш един слуга, когото обичаш, но той макар и син да ти е, за колко време може да ти бъде слуга? За 4-5 години. Той сам си заминава или някой път ще го повикат от другия свят. Аз войната я наричам така: "Експедитивно дружество за онзи свят". Някои искат, не искат, Експедитивното дружество за онзи свят ги хваща, дава им билет и ги праща за онзи свят. Вие ще кажете: "Благодарим на такова експедитивно дружество! По такъв начин ние не искаме."

Това, което се мени, е човешкото. То е потребно. Защо се изменя човек? Това е човешката страна. Там, дето има изменение, има известен извървян път, но Божественото е това, което дава цена на нещата. Ако ти по човешки работиш, няма да ти се плати нищо. Само ще ти платят за яденето. А пък друго нищо. Господарят подготвя работници. След като работиш 20 години, ще те изпратят, както си дошъл. И ще ти дадат същите дрехи. Войникът го обличат по войнишки, като служи, но като го уволнят, дават му същите дрехи и го изпращат такъв, какъвто е дошъл. Казват му: "Като дойдеш при нас, ще ти дадем дрехи, каквито искаме, а пък като си заминаваш, ще си вземеш дрехите, с които си дошъл." Вие сте новобранци от невидимия свят. Някои сте дошли по-рано като новобранци и очаквате да ви повикат. Например един войник като е служил, е бил редник; друг е станал взводен или фелдфебел - придобил е един чин, но в края на краищата и войника, и ефрейтора, и фелдфебела, и всички генерали горе все ги уволняват. Това е човешки порядък, който трябва да ни служи като едно предметно учение. Сега човек е дошъл - той е войник в живота. Ученик, войник, слуга -това са все синоними. Войникът учи нещо. Той се учи да брани своето отечество. Ученикът - и той се учи на нещо. Той се учи на знание, за да може в живота да постигне по-добре онова, което иска. Казват: "човек трябва да има вяра, трябва да вярва." Това е едно много елементарно разбиране. Аз вярвам, че вие сте ученици. И вие вярвате, че аз съм учител. Питам, какво ме ползва мене, като вярвам, че вие сте ученици; и какво ви ползва вас, като вярвате, че аз съм учител? Какво ползва детето, като мисли, че тази жена е майка му и майката като мисли, че това й е дете? Или какво се ползва господарят, като мисли, че онзи му е слуга? И какво се ползва слугата, ако мисли, че онзи му е господар? Какво се ползват те, ако само вярват? Ако останат в това положение те нищо не се ползват. То е все едно следното: да кажем, че имате нотата "до". Напишеш на петолинието нотата "до". Вие казвате: "Това е нотата "до". Ако само казвате, че това е "до", а не го пеете, какво се ползвате? Или казваш: "Това е "ре", "ми", "фа", "сол" - всички имена знаеш. Казват ти: "Изпей ги!" Ти казваш: "Това не ме интересува." Като ги изпееш, ти се ползваш! Който знае да пее "до", той е човек, който много работа може да свърши. Ти започваш една работа и искаш да знаеш дали ще излезе успешна или не. В музикалния свят всеки човек като си намисли някаква работа, трябва да търси "до". И ако може да го изпее - да започне работа, но ако не може да изпее "до" - да не я бута! Работа, дето можеш да изпееш "до", започни я. А дето не можещ да изпееш "до", не я започвай.

Казвате: "Защо човек трябва да пее "до"? За да му върви работата, която е намислил. Една мома търси някой момък. Къде ще го намери? Ако може да пее "до", ще го намери, ако не може да пее, никъде няма да го намери. Тези работи ги давам за изяснение. Или искаш да учиш. Ако не можеш да пееш "до", не можеш да учиш. Та казвам, цялата музикална гама от "до" до "си" показва пътя, по който човек трябва да мине. Ако човек не върви по този музикален път, той нищо не може да постигне. Щом може да пее "до", може да пее и "ре"; щом може да пее "ре", може да пее и "ми", и "сол", и "ла", и "си". Ако не можеш да пееш "фа" както трябва, богат не можеш да станеш, здрав не можеш да станеш, майка не можеш да станеш, учен не можеш да станеш, светия, нищо не можеш да станеш. Тогава в какво седи успехът? Ти богат човек можеш да станеш, ако имаш любов към парите - да обичаш парите и те да те обичат. Всичкото онова злато, което търсим, е резултат от работите на разумни същества. Ти искаш да станеш богат, но те трябва да ти отпуснат кредит. Законът на богатството се определя от известно условие. Ти можеш да имаш толкова злато, колкото злато имаш в кръвта си. Известно отношение има между златото и кръвта. Някои хора имат повече външно злато, а пък някои имат повече злато в кръвта си. За предпочитане е да имаш в кръвта си повече злато. И ако имаш в кръвта си повече злато, ще бъдеш здрав, добър и умен. Ако малко злато имаш в кръвта си, постоянно ще боледуваш, доброто ти ще се колебае. И знанието, което имаш, ще бъде малко. Ние говорим за богатство и хората, които не разбират вътрешния закон, го търсят отвън. И като намерят богатство, те мислят, че са уредили този въпрос. Христос другояче казва: "Не събирайте външно богатство, което крадец може да ви отнеме. А събирайте богатство там, където никой няма да го открадне". Златото трябва да бъде вашият ум, вашето сърце и вашата воля. Аз не казвам, че трябва да се измени сегашният порядък на нещата. Този порядък е установен от Бога. Но той е изопачен в човешките разбирания. Да допуснем, че ти имаш една свещена книга като Библията, но не си учил; вземеш я, туриш я под възглавницата, но не можеш да четеш. Един богат човек прилича на този, който държи Свещената книга и трепери за нея, но не я чете. А пък онзи човек, който има злато вътре в себе си, той прилича на онзи, който взима Свещената книга и я изпълнява. Богатството на един човек е дадено, за да си направи приятели. Казано е: "Направете си приятели от богатството на правдата." Не искам да тълкувам това. Ти си богат човек. От външното богатство, което имаш, направи си приятели, че като отидеш на небето, да те приемат. Христос казва: "Гладен бях и не ме нахранихте; жаден бях и не ме напоихте; болен бях и не ме посетихте; в тъмница бях и не ме посетихте и затова не искам нищо да знам за вас." Ще Го попитат: "Кога те видяхме гладен и не те нахранихме; жаден и не те напоихме?" и пр. Той ще им каже: "Понеже не сте го направили на най-малкия от Моите братя, и на Мене не сте го направили." А на другите ще каже: "Елате при Мене, понеже гладен бях и ме нахранихте, жаден бях и ме напоихте" и пр. И ще Го попитат: "Кога те видяхме гладен и те нахранихме?" и пр. "Понеже сте го направили на най-малкия от Моите братя, на Мен сте го направили."

Вие всички тук за какво сте дошли на земята? За три божествени неща човек е дошъл на земята: да прослави Името Божие, да служи на Царството Божие и да върши Волята Божия. За оня, който разбира, това е смисълът на живота. А оня, който не разбира, той, вместо Славата Божия, търси своята слава, вместо да служи на Царството Божие, изпълнява своите желания и вместо да изпълни Волята Божия, ще изпълни своята воля.

Идете в гробището на благородниците и ще видите, че там пише така: "Тук почива един, който е служил на себе си." И понеже ще му трябва молитва, ще го поливат с вода и с вино, дано израсне. Поливат го с вода, с вино, възнасят молитви, дано да израсне, но нищо не излиза оттам. Писанието казва: "Ще възкръснат." Казвахме, че един ден мъртвите ще възкръснат. Но кои ще възкръснат? Тайната е скрита на друго място, умрелите трябва да възкръснат. Нашето съзнание да е пробудено така, че човек вместо да слиза надолу, да се качва. Земният живот е слизане надолу. После се качваш, пак слизащ и т.н. Та ние правим тази грешка. Една дама, която е била много благородна, страдала от неврастения и от бездействие. Седяла по цял ден. Лекарят й казал: "Трябва да упражнявате всеки ден и краката, и ръцете си." И тя си кръстосала пръстите на двете си ръце, като оставила само палците свободни един до друг. И почнала да върти палците в една посока; после обърнала в обратна посока. Право е това движение. С това се активира волята. Палците трябва да се движат. Го е хубаво. Като се движат пръстите, човек вече може да оздравее. Тя трябва да излезе от това статическо положение. Ще излезе по този начин. Двама парализирани лежали в болницата 20 години. Това било в Южна Америка. Лекарите казали, че по никой начин не могат да се излекуват. Оставили ги в една стая. И те си казали: "20 години сме тук и тук ще си останем." Това било малко градче в планината. Влязла в града една боа и като я гонили да я убият, тя бягала и влязла в болницата, влязла в тази стая. Те, като видели, че влиза боата, изведнъж се намерили отвън. И казали: "Благодарим, че влезе голяма боа! И вървим вече здрави!" Кой ги направи здрави? Те престанали да мислят, че са парализирани. И в тях се зародило горещо желание да излязат вън и излезли... Всички страдания в живота, които ви сполитат, са голяма змия и тя е влязла, за да излезете от това статическо положение. Ти казваш: "Това не мога, онова не мога." Но като дойде боата, излизаш навън, напускаш мекото легло. Войниците са спретнати, облечени са хубаво. По-рано той е бил хлабав, а пък сега е хубаво облечен, хубаво се движи и се учи да стреля. Какво е биенето, стрелянето? Да знаеш да мислиш. Да стреляш, това значи, че всяка мисъл, която излиза от твоя у.м, от твоята пушка, ще бъде за благото на човечеството. По този начин трябва да се разсъждава. Ако разглеждаме живота в тялото си, ще ни убеждават, че в бъдеще, в някое друго прераждане ще се подобрят работите! Пита ме един: "В миналото прераждане какъв съм бил?" Казвам му: "Бил си грък. В Атина си живял." "А в друго прераждане къде съм бил?" "В Рим." Той пита за по-нататък. Най-после го докарах до едно положение и му казах: "Бил си и в гората вълк!" Той се намери в чудо. Ти като питаш така, ще дойдеш до вълка, и от вълка по-надолу си бил - риба си бил, после ще намериш, че си бил по-долу - дърво и камък в земята. И оттам нататък ще намериш, че си бил някоя частица, излязла от слънцето и т.н.

Ти казваш: "Какъв съм бил в миналото?" Това са форми на живота! Вълкът е една форма, в която човек не е разбирал живота. Или си бил във формата на някое дърво. Ти се заблуждаваш от външната форма на растението. Я погледнете една ябълка, колко добрини прави? Едно житно зърно какво самоотрицание има! То се дава за жертва на човечеството. Житните зърна са все същества, които минават по този път, те упражняват добродетелите, жертват се. Христос казва: "Ако не се отречете от себе си, не можете да влезете в Царството Божие." Житното зърно се е отрекло. То прави първите опити. Ние казваме: "Това е жито, това е ябълка..." всички трябва да вземем пример от житото, от ябълките. Това жито прави тези жертви, за да може да прогресира. Ако не ги прави, то не може да прогресира. И ако ние в живота си не сме готови да вършим волята Божия, ще се спре прогресът ни. И няма да можем да се организираме.

Тия работи вие ги знаете. Някой път погрешката е в това, че ние казваме: "Има време." Тогава закъсняваме и почваме да вървим бързо. И мислим, че знанието може да се добие бързо и че е лесно да станем гениални. Всеки един момент има своята работа. И като дойде всеки ден, ти не се грижи за работите, които не са за този момент. Например дойде ти идея да имаш 100 милиона. Защо ти са 100 милиона? Какво ще правиш с тях? ще ви дам пояснение за богатия човек. Отивам в една банка да ме кредитират и вземам 100 хиляди лева. Но тези пари ми ги дават с лихва. Аз не мога да ги платя и лихвите се увеличават. И най-после има закон. Хванат ме и ме принудят да работя за тях и да ги изплатя. Колко години трябва да работя, докато изплатя 100 хиляди лева? А пък друг някой отива в банката и го кредитират 100 лева. Като ви кредитират 100 лева е по-безопасно, а пък ако никак не ви кредитират, е най-добре. Мислите ли, че големият кредит, който ви се дава, е във ваша полза? Полезно е за човека само онова, което той сам може да изработи - онази мисъл, която сам можеш да изработиш. Една добра мисъл, едно добро чувство и една добра постъпка, които можеш да изработиш, струват повече, отколкото всичкото богатство, което могат да ти дадат. Аз не казвам, че тези работи не са потребни, но ако можеш да изработиш една хубава мисъл, едно хубаво чувство, то всички други неща, които ще дойдат, са на място. Аз разсъждавам, че в здравата мисъл е щастието на човешкия ум, в здравото чувство е щастието на сърцето и в здравата постъпка е щастието на неговата воля. Защо ти е една храна, която, като приемеш, след няколко часа ще имаш коремоболие? И защо ти е този въздух, който, като приемеш, ще ти образува болки в дробовете? И защо ти е една мисъл, която ще образува болка в ума ти? Трябва да приемеш мисъл, която да внесе блага в ума ти; въздухът, който приемаш и храната, която приемаш, трябва да ти донесат блага. Сега мнозина искате новото, но вървите по старите методи. Кой е старият метод? Стар метод е винаги човешкият метод, а пък новият метод е Божественият. Старият метод аз го наричам "метод на безлюбието", а пък новият метод го наричам "метод на любовта". Това, което е винаги младо, това, което носи живот в себе си - то е Божествената любов, която всякога се проявява, неизменна при всичките условия. При тази любов ще забележите всякога в себе си следното: когато се намираш при най-лошите условия, щом си спомниш за Любовта, веднага ще почувстваш една радост, ще ти светне. А пък при човешкото, щом си помислиш, нещо мрачно ще ти се представи. Може да си богат, но си казваш, че богатството може да изчезне; може да си здрав, но си казваш, че здравето може да се изгуби. А при Божествения ред на нещата и да си болен, ще ти се каже отвътре: "Тази болест ще се превърне в полза, за добро. Тези лоши условия в тебе ще станат добри." Вие сте поставени на един изпит. Да си издържите изпита сега!

Вие казвате на някого: "Този не е търпелив, онзи не е търпелив." Най-първо трябва да знаеш, в какво седи търпението. Да не казваш никога една обидна дума, това не значи, че си търпелив. Да кажем, че имам да плащам. Тогава изглеждам много щедър. Да кажем, че имам да плащам на 30-40 души. Дойде някой и му давам 100 лева. Друг ме гледа и казва: "Много е щедър!" Дойде друг и му давам 200 лева, на трети - 500 лева, на други - 1000 лева, 2 хиляди лева, 3 хиляди лева и пр. и всички казват: "Много дава този човек." Давам от зор! Защото тези, на които имам да давам, ми казват: "Ако не дадеш - призовка!" Казвам им: "Вземете 100 лева, утре елате, ще дам повече." Това не е добрина. Това е насилие. Говори се много за даването. Ето как аз разбирам даването. Ако дойде някой и ми поиска, казвам му: "Нямам нищо. Ти си помисли и аз ще си помисля да направим нещо. Не ти обещавам. Ако мога да направя, ще видя! Ти си поспи и знай, че твоите работи ще се уредят." Аз съм много умен, имам ключ. Когато той спи, аз ще вляза вътре и ще туря до възглавницата сумата, която иска и носле ще изляза. Той, като ме срещне, казва ми: "уредиха се работите ми. Дойдоха ми пари!" Казвам му: "Много се радвам, че са ти помогнали." Аз като помагам, гледам да не разберат, че помагам, за да не ме безпокоят. Те да знаят, че не им помагам, а пък аз да зная, че помагам. Защото ако знаят, че помагам, ще бъда недоволен. Някой ще дойде и ще каже: "Дай ми!" А аз ще почна да мърморя в себе си: "Днес ли намери той да дойде! Не знае, че не ми е възможно! Не знае кога да иска." И така ще направя зло на себе си.

Мнозина казват: "Когато дойде Любовта." Вие мислите така, като че нямате любов. Че вие живеете! Любовта отдавна е дошла! Щом вече съзнавам, че Бог е създал света, значи има любов! Светлината свети - Любов има! Казвам, защо Бог създаде света? За мен създаде Бог света! Защо създаде слънцето? За мен! И като изгрее слънцето, аз трябва да отворя Божествената книга на живота и да прочета онова писмо, което ми е писано. И каквото пише в това писмо да го изпълня. Всеки ден така да правя. Като се събудиш, прочети писмото. Пишат ти от невидимия свят. Колко души се оплакват вече, че не си показал любов към тях? В какво седи любовта? Понеже чрез теб са изпратили няколко писма, да им ги дадеш, а ти си закъснял само с половин час и те се оплакват, че не си им ги дал. С половин час си закъснял. В това седи погрешката. Щом дойде писмото, ще отидеш точно навреме и ще го предадеш. Не закъснявай, защото пощата е голяма. Като закъснееш половин час и твоите писма ще започнат да закъсняват. Чрез пощата ти е пратено писмото и ти е казано: "В понеделник в 8 часа тръгни да си дойдеш." Тази поща с половин час е закъсняла. Тогава изгубваш понеделника. Всяка една мисъл, която е изпратена до вас, е едно писмо от невидимия свят, изпратено до вас. За вас или за някого. Ако е за теб, прочети го, а ако е за друг, предай го. Ако закъснееш с половин час да прочетеш писмото си, ще изгубиш. Щом дойде до тебе писмо, отвори го и го прочети. Някои казват, че не трябва да се четат писмата веднага, че трябва да бъдем търпеливи. Аз казвам: някой ти писа писмо и те реже в писмото. Това писмо, като го приемеш, тури го на масата, тури го настрана. Ти говориш любовно за приятелите, имаш събрание някъде. Получаваш писмо, в което те режат. Не го чети, понеже, след като го прочетеш, ще те пореже вътре. Хубаво, онези, които получават такива писма, какво трябва да пишат сега? Щом го прочетеш, отговори така: "Голяма любов виждам в твоето писмо. Такова писмо никой не ми е писал. Трогва сърцето ми!" Напиши му едно любовно писмо и виж какво ще ти пише той втория път. Той ще ти пише така: "Голям лицемер си ти!" Ти .му пиши второ такова писмо. "Много ти благодаря! Голямо благородство има в тебе. Ти си толкова чистосърдечен, че мед капе от устата ти. Много ти благодаря за хубавото писмо. Аз се зарадвах, само че да не би да ми откраднат радостта, изпратих всичките приятели, които имах, и тогава прочетох писмото, та всичкото благо на мен да остане. И ти пожелавам същото благо да ти даде Господ, което аз имам." Така можете ли да пишете?

От неправилната любов произтичат всичките нещастия. Яков имаше 12 сина и обичаше единия повече, но обичаше го заради майка му, понеже той беше излязъл от неговата любимка. И като го погледнеше, радваше се. Направи му хубава дрешка. Така направи другите синове да имат желание да го претрепят. Голяма злоба имаха - как така баща им да го обича повече от другите. И продадоха Йосифа и той две години седя в затвора, учеше се в Египет. И баща му никак не подозираше, че тази любов има някой път лошо влияние. В Йосифа влезе човешкото тщеславие, че баща му го обича повече. И че седи по-горе от братята си. Но като отиде в Египет, като се отдели от братята си, от баща си и от майка си, дойде между хората да опита грубата, лошата страна. И да съпостави двете неща. В света ние сме в опасност: вие сте като Йосифа с хубави дрехи облечени. И сънища хубави имате. И виждате, че като жънете на нивата, на вашия сноп се покланят другите снопи - снопите на братята, 11 снопа, плюс снопа на баща ви и майка ви. Този сън възгордява. И вие може да помислите: "Ние сме окултни ученици! Ние знаем вече за онзи свят." Имате право да мислите така ето при какви условия: когато проговорите - умрелите да станат от гробницата. Когато проговорите на камъните - и те да станат. Като проговорите на замръзналата вода - тя да се разтопи; когато проговорите на слънцето и звездите - те да ви слушат; когато заговорите на вятъра - също. Тогава имате право да кажете: "Вие знаете ли аз кой съм?" Тогава може да кажете: "Аз съм човек, който, като кажа една дума - умрелите стават; като кажа на водата - тя тръгва; като кажа на леда да се разтопи -той се разтопява; като кажа на вятъра - той ме слуша; като кажа на слънцето - то изгрява; като кажа на звездите - и те ме слушат." Тогава имате факти. Вие ще кажете: "Тщеславие е това." Не, нека да знаят хората това тщеславие! Вие можете да кажете: "Аз съм говорил на умрелите и те са станали." Другите ще ви кажат: "Сега го направи!" Вие казвате: "сега не!"

Често ние, съвременните хора, приличаме на онзи старец на 85 години. Тръгнал той да се разхожда. Дошъл до едно място, където имало един трап. Той казал: "Едно време, когато бях млад, аз прескачах този трап. Но това беше на млади години. Сега на стари години не мога." И като погледнал, че няма никой наоколо, казал: "Каквото беше на млади години, такова е и сега." Вие казвате: "Едно време бяхме по-добри." Каквото е едно време, такова е и сега! Златото не може да си измени състава. С добрия човек може да стане външна промяна, но вътре в човека не може да стане промяна. Сега ви говоря за един подтик, но не външен. Трябва да имаме един вътрешен подтик, да слушаме онзи вътрешен подтик на Божественото. Бог ни поощрява във всички направления. Някой път гледам на полянката някоя малка книжка и ми минава мисълта: "Кой ли я е хвърлил?" И си казвам: "Който я е хвърлил, той я е хвърлил, за да я взема аз." И аз я вземам и я чета. Някой писал едно писмо и го скъсал. Аз събирам късовете и чета: "Любезна, снощи те чаках, но ти не дойде." Взимам писмото. Аз я срещам и й казвам: "Намерих писмото на вашия възлюбен. Той от гняв, понеже не ви е срещнал, написал писмо и го е хвърлил. Бъдете така добра, много е отпаднал духом вашият възлюбен. Намерих, че е накъсал писмото, което е писал до вас. Не му чупете сърцето. Напишете му едно писмо." Той го е нахвърлил така, че умният, като го чете, да разбере. Казвам: ето един благороден човек! Той й казва така: на една възлюбена, която не седи на думата си, обещава и не изпълнява, аз вече не чета писмата й. И хвърля писмото, което й е написал. А пък аз си казвам: аз именно това търся! Понеже той не иска да й го прати, аз търся писмото, прочитам го, за да изправя една погрешка. Ти видиш погрешката на един човек. То е скъсано писмо. Прочети го. Ти се повдигаш - повдигаш и другите. Помнете, всеки човек, който се стреми да се повдигне, той едновременно помага и на цялото човечество! Всеки човек, който не иска да се повдигне, той спъва цялото човечество! Та въпросът е никой не живее за себе си. Ти, като служиш на Бога, служиш на цялото човечество. А като не служиш, спъваш и себе си. За всяка една хубава мисъл, която дойде, и за всяко хубаво чувство, благодарете на Бога. Като дойде лошо чувство и за него благодарете. И то е скъсано писмо. Всички лоши мисли, чувства, желания и постъпки са скъсани писма.

Аз съм привеждал следния пример, от който се вижда как мислите се предават. Това беше може би преди повече от 35 години. Аз се разхождам по Галата, Варненско. Седя, няма никой. Горе, по поляната се разхождам. Морето, може би, е на половин километър разстояние. Изведнъж ми идва една мисъл, която никога не ми е идвала на ум. Идва ми на ум, че пред мен седи една млада мома и иска да я целуна. Казах: "Аз не съм целувал." Откъде сега това? Тръгвам по посока на морето и гледам двама души: една млада мома и един млад момък. Тя иска той да я целуне. Той се опъва. И после той я прегърна и я целуна... Те спорят хората, а пък вие седите на известно разстояние и тези мисли минават и през вас... Казвам си: "Тази работа не е моя работа. Аз не трябва да се спирам." Аз, като отивах към двойката, той не искаше да я целува, понеже аз си бях казал: "Не може!" И аз казах: "Целуни я, за да не ме кара аз да я целуна. Защото аз си имам горе друга работа, а ти работа нямаш." Аз обяснявам въпроса. Обяснявам един закон, който е верен. Казвам му: "Свърши си работата, която имаш". Това е Божия работа. Вие, като не искате да изпълните Волята Божия, пращате друг да я изпълни. Не! Свърши си тази работа, която е за теб. И ако ние всички вършим работите си, светът щеше да има друг облик. При това дълбоко разбиране няма да бъдете такива религиозни и такива духовни, както сте сега. Че има страдания, спънки - те са временни неща. Нека да се радваме, че сме дошли до това положение, в което сега се намираме. Никога не съжалявайте, че минавате през известна опитност. Радвай се и на доброто, и на злото. И от една лоша постъпка, която направите, и от всичко, което дойде при вас, се ползвайте. Щом поправиш погрешката, оттам иде благото. А пък ти направиш погрешката, и като не я поправиш, прекратяваш доброто. Ти, като се отклониш, то ще дойдат други хора, и като дойдат на това място, ще се отклонят и те.

Та искам сега да бъдете хора, които да не се отклонявате от своя път. Аз говоря за малките подтици. Дойде една мисъл, едно чувство, една постъпка - поправи ги. Може да не са твои. Поправи ги, понеже всички, които дойдат след тебе, ще ти благодарят, че им услужваш. И тогава тези хора няма да правят погрешка. Вчера идва един брат и ми казва: "учителю, един от нашите братя влезнал в една изба, в която имало една дупка от 2 метра." Той в тъмнината пада в нея и си удря ръката! И той ме пита: "При Воденичаров ли да отиде или преди това на рентген? Да му направят снимка, за да се види дали се е пукнала костта." Казах му: "Нека да отиде при Воденичаров, с по-малко разноски ще мине. Ако отиде за рентгенова снимка, ще се мине повече време и затова болките ще траят повече. Да отиде при Воденичаров и ако Воденичаров му каже да отиде на рентген, ще отиде и ще се свърши работата. Та сега вие казвате: "При Воденичаров ли да отида или на рентген? По-добре иди при Воденичаров и ако Воденичаров каже да отидеш на рентген, иди, а пък ако не, ще се задоволиш само с Воденичаров. И аз казвам на себе си: когато влизаш в изба, да имаш запалена електрическа лампа, за да видиш дали няма някоя дупка. Тъй че, когато влизаш в изба, запали лампичката и виж. Ако има дупка, спри се. Не бързай да вървиш. Сега някои се спират и казват: "Как е писано?" Има много хубави работи, които са писани, написани работи има и в Библията, и в други книги, но има работи, които не са приложени и сега трябва да се направят. И ние страдаме все от написаните работи, които трябва да се изправят. Та сега сме призвани да поправим миналото. Защото миналото не може да се изправи, ако умът, сърцето и човешката воля не вземат участие.

Та казвам, всички страдания, които ви идват, може да са чужди. 99 на сто от страданията са чужди, а пък едно на сто са ваши. Повечето са чужди. Някой път се усещаш много неразположен духом. Това са все чужди страдания. Внимавайте в погрешките на чуждите хора. Помагайте на погрешките на хората, които минават през вас - поправете ги. И във всички хора, като се зароди желание да поправят чуждите погрешки, то ще се намалят страданията и животът ще стане по-сносен. Виждаш някой брат, че прави погрешка. Прати му една хубава мисъл. Не го съди. Отвън може да му кажеш нещо, но вътре му изпрати една хубава мисъл. Ако той възприеме тази мисъл и поправи живота си, с това помага на цялото човечество. Ти казваш: "Дали думите ми ще се приемат?" Ти ще се намериш на мястото на пророка, комуто казват: "Иди и кажи, а дали ще те приемат или не, то е друг въпрос." Ако не приемат, отговорността е тяхна, а ако приемат, ти се ползваш. Всяко добро, което направим и всяко добро, за което станем повод да се направи, то е в наша полза. А пък всяко добро, за което станем причина да не стане, то е в наш ущърб. Всички трябва да работим за поощрение на доброто в света. Не само нашият живот трябва да се подобри. В Бога има желание, но трябват работници. И тези работници не трябва да бъдат сакати, с пукнати кости, с пукнати колене, а трябва да бъдат със здрави крака, здрави ръце - това показва човек със здрава воля, с добро сърце, в което има разположение. Такъв човек има разположение към всички. Той никога не се възмущава. Възмущението ще дойде, но той трябва да му бъде господар. Човек трябва да бъде господар на своите мисли. Той трябва да знае дали те са негови мисли или чужди. Дали са негови желания или чужди. И ще тури всяко нещо на мястото му. Ще поправим и нашите погрешки, и чуждите погрешки. И другите хора в същия закон ще работят и своите погрешки ще поправят. И този е пътят, по който човечеството ще се повдигне. Дълго време трябва да се работи. Това е работа не за един ден. За един ден, за сто години няма да стане. А хиляди години трябва да се работи, за да се достигне това, което искаме.

Та вие в себе си може да внесете това: щастливи може да бъдете за един час. Ако един час сте щастливи, това ще ви струва за целия ден.

Слугувайте добре на вашите мисли!

Слугувайте добре на вашите чувства!

Слугувайте добре на вашите постъпки!

Това е сега, което трябва.

"Добрата молитва"

Чистите по сърце ще видят Бога!

4. Лекция на Учителя, държана на 18-ти октомври 1939 г., 5 - 6:32 часа сутринта. София, Изгрев.

Тихо и топло време, чисто небе.

НАГОРЕ




placeholder