НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Оценка на Божествената Любов / Оценяване на Божествената Любов

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Оценка на Божествената Любов

Най-често използвани думи в беседата: аз, сега, човек, има, може, казва, любов, години, свят, всички, бъде, работа, път, пари, добре, дойде, бог, казах, казват, можеш ,

Общ Окултен клас , София, 1 Ноември 1939г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 ч сутринта

(Небето облачно. Времето тихо и хладно.)

„Добрата молитва“

„Духът Божи“

Пишете на темата: „Ползата от белия и черния цвят“.

„Всичко в живота е постижимо“

Учениците в света защо учат? Всички ученици в света бързат да свършат учението, за да се хванат на някоя работа, да печелят пари. Някой път вие питате: „Без пари може ли?“ Може и не може. Щом сте гладен, без хляб не може. Щом си сит, може. Та казвам: Всяко нещо, което се твърди и отрича, има за това повод. „Гладният без хляб не може“ – казват. Казват още: „Ситият без хляб може.“ Хубаво, но това е механическо тълкувание. Може и не може. Значи в единия случай може, а в другия случай не може.

Вие казвате: „Човек трябва да бъде добър.“ Защо? Как ще обясните? Може да обяснявате, че човек трябва да бъде добър по разни начини. Трябва да се знае, че добротата е една необходимост за човека. Човек, ако не е добър, той няма да може да ходи. Ще бъде сакат. Ще бъде без крака. Следователно той трябва да бъде добър, за да има крака да ходи. Без крака ти няма да можеш да отидеш при своите приятели, при баща си, при майка си, на училище. Никъде няма да можеш да отидеш, с никого няма да се запознаеш. Защо трябва да бъдеш добър? За да имаш крака. Краката носят всичките добродетели. Краката мислят. Само че не могат да мислят така, както обикновено. Те имат една функция малко по-долна. Пръстите на краката са малко по-къси. Това показва, че и краката мислят много повърхностно. Пръстите им са къси.

Питам тогава: Защо човек трябва да бъде справедлив? Как ще обясните? Ако ти не си справедлив, няма да имаш ръце, нищо повече. Правдата е съществувала преди да се създадат ръцете. Тя е създала ръцете. Всеки, който иска да има здрави ръце и да изпълнява всички функции на ръцете, трябва да бъде справедлив. Ако не си справедлив, ще имаш недъг в ръката. И ако вашите ръце почнат да болят в работа, лакетя и прочее, има някоя липса в справедливостта ви. И ако краката ви болят, недъг има в добродетелите. И ще отиде при някой лекар, който ще констатира, че някоя жлеза се подула в крака ви или че страда някоя връзка в крака ви. Или някоя от костите. Краката са създадени по известни закони. Вие имате крака, но знаете ли колко кости имате в краката си? Вие имате ръце, но колко кости имат ръцете ви? То не е толкова важно. Имате ги сега, само че не сте се занимавали да отворите вашата каса и да видите каква е наличността. Казвате: „Секретарят знае. Касиерът знае.“ Но някой път касиерът може да задигне от касата. Ако вашият касиер задигне нещо от касата на вашите ръце, вие ще почувствувате един недоимък. Някой път касиерът може да е задигнал ценното във вас и е турил нещо фалшиво. Наместил е нещо друго на пръстите ви. И вие почвате да чувствувате някоя болка. Всяка болка показва, че капиталът ви е фалшив. Сега, това са твърдения. Вие ще кажете, че това трябва да се обяснява, да се доказва. Мислите ли, че ако аз ви кажа нещо, че то съществува?





Представете си, че имаме два квадрата. Представете си, че те представляват кесии: едната празна и другата пълна. Да кажем, аз обяснявам, че в празната кесия има пари. И доказвам, че в пълната кесия няма никакви пари. Доказвам и двете неща. Хубаво, вие се убедихте, че в празната кесия има пари, а [в] пълната няма. Но туря се това на опит и се показва, че тая, която твърдях, че е празна, е пълна. И обратно. И вие се намирате в едно противоречие. И казвате: „Как стана това нещо?“ Доказването не било вярно.

Сега, вие някой път доказвате, че сте добри. Как ще докажете добротата? За да бъдеш добър, ти трябва да се движиш. Питам: Ти добър ли си? Аз вървя и с това доказвам, че съм добър. Вие ще кажете, че този човек не постъпва добре. Това е друг въпрос. Аз не постъпвам добре по отношение на вас.

Когато един вълк изяжда една овца, той не постъпва добре за овцата, но постъпва много добре за своите деца. Като се върне, всички вълчета казват: „Колко е пълен баща ни с голяма любов към нас! Цяла нощ е ходил да търси храна и каква хубава храна!“ Кой е на правата страна сега? Овците или вълците са прави? Ако овцата разглежда въпроса от свой личен морал, вълкът е крив; и ако вълкът разглежда въпроса от свой личен морал, той е прав. Но ако овцата разглежда въпроса от гледището на вълка, тя ще намери, че вълкът е прав; и ако вълкът разглежда въпроса от гледището на овцата, той ще намери, че тя е права. Така че, зависи от какво становище вие разглеждате нещата. Вие намирате, че нещо е криво или право. То е от ваше гледище. Но ако разглеждате нещата от Божествено гледище, те са винаги прави. Криви са нещата, когато не ги разглеждаме от Божествено гледище и не постъпваме съобразно с Божественото гледище.

Сега вие искате да знаете дали нещо е право или криво. Щом вървиш по пътя и си удариш крака, право ли е това или криво? Щом те боли кракът, кракът ти казва: „Господарю, така не се ходи. Трябва да бъдеш по-внимателен и не трябва да ме туряш в това положение.“ Господарят може да се извинява, че бързал, че имал работа. Кракът казва: „Вие може да бързате, но ако се отнасяте нечовешки към мене, няма да Ви работя, ще се откажа от работа. Не отивам вече на работа.“ И ще остане работата. Значи ти трябва да вземеш предвид положението на своите крака.

Сега, всички вие сте дошли и искате да се учите. Вие разглеждате нещата само от ваше гледище. Искате да бъдете щастливи на Земята. Но щастието се обуславя от някои неща. То се обуславя от човешкия ум – как е възприел Божествената светлина; обуславя се от човешкото сърце – как е възприело Божествената топлина; обуславя се и от човешката воля – как е възприела Божествената сила. И за да бъде човек щастлив, той трябва да има светлина, топлина и сила. Аз сега говоря за онази светлина, която носи живот в себе си. И щом имаш ти тази светлина, тя привлича всичко онова, от което ти имаш нужда. И го урежда по магически начин. Тя го урежда както един цар урежда нещата. Царят само като дрънне на звънеца и каже: „Трябват ми 10 000 лева за една работа“, и веднага парите идват. След половин час царят пак казва: „100 000 лева!“ И парите идват. След някой час казва: „Няколко милиона искам!“ И парите идват.

Вземете за пример едно събрание. Там гласуват и веднага парите идват. Тук умът работи. Вие искате да бъдете богати, без да имате тая светлина, с която умът си служи. Парите никога не идват при един човек, който не ги обича. Те и като седят в джоба ти, щом видят, че не ги обичаш, погледнеш в джоба си и видиш, че са изчезнали. И парите пристават. И те са като млади моми. Някой път продират джоба ти и падат. Ако вие някой път се оплаквате от сиромашия, това показва, че нямате любов към парите. Или другояче казано: нямате любов към Божествената светлина. Защото парите произвеждат светлината. Онзи, който няма пари в джоба си, погледът му е потъмнял. Но ако му турите 250 лири в джоба, светне му на човека, той е весел, идва при жена си и носи нещо, радостен е! Парите го развеселиха.

Някои верующи искат да бъдат весели без пари. Аз съм съгласен без пари, защото думите „парѝ“ и „пари“ на български са една и съща дума. Парите са лоши, но златото е добро. За парите и аз съм съгласен. Защото те парят и изстудяват. Но златото носи добро. Казано е: „Събирайте вашите съкровища“, не е казано: „Събирайте пари.“

Аз често съм ви привеждал един пример, един анекдот. Да ви го разправя. Отиват в Ню Йорк 12 дами от високо произхождение, от благородното американско общество, при един американски милионер, който минавал за много скържав. Как казват на български? (– „Скъперник, стиснат, пинтия.“) Аз искам да туря по-хубава дума. Не бил много щедър. Отиват при него 12 дами и той им дал 12 долара. После отива една млада мома, 19-годишна. Тя отива сама и казва, като го поглежда в очите: „Господине, трябват ми 25 000 долара!“ Онзи казал: „Хубаво, на Ваше разположение съм!“ Изважда и дава 25 000 долара.

Питам сега: Де е силата? Онези, дванадесетте, едва изкъртват 12 долара. А пък тя е сама и изкъртва 25 000 долара. Как ще обясните? Сега може да се повдигне във вас едно съмнение дали е вярно това или не. Сега приемам противоречието: може да е вярно или невярно. Сега да допуснем, че е вярно. Как ще го обясните? Аз го обяснявам по следующия начин. Кесиите на онези, дванадесетте, които са отишли, били толкоз малки, че във всяка кесия само един долар можело да [се] събере. И човекът изважда и туря в кесията на всяка дама само по един долар. Той е съобразителен. Туря толкоз, колкото се събира в кесията им. Той е взел това предвид. А пък като дошла тази, младата мома, тя носела кесия, която събирала много.

Българинът, като види, че чувалът е голям, казва: „Ела насам към хамбаря.“ И туря 2, 3, 4, 5, 6 крини. Някои чували събират и 8 крини. А пък друг идва с едно канче и му дава толкоз. И тогава онзи, който получава толкоз, е недоволен и казва: „Много скържав човек е този.“ Той е скържав към онзи, който отива при него с малката кесия.

Аз много пъти съм говорил, че трябва да станете певци. Ако ме слушахте, всички трябваше да станете първостепенни певци тук. Някои казват: „То така се говори, но втори път като се родим в света.“ А някои казват: „Сега нямаме условия, нямаме пиано, апартамент, учители.“ Някои казват: „Аз певец няма да ставам.“ Ако вие певци няма да станете на Земята, на небето не ви приемат. Нито един от вас, който не е певец, няма да бъде приет на небето. Ще ви върнат от небето. Аз мога да ви подпиша това сега. Макар и по всичките други предмети да имате по 6, ще ви върнат, за да издържите изпит по пеене. И като вземете изпита, ще ви се отворят царските врата.

Казвате: „Без пеене не може ли?“ Всеки човек, който не знае да пее, мирише, има много развалени уста. И трябва да пеете – пеенето чисти човека. Човек, който не пее, не се чисти. Българинът много право казва: „Който пее, зло не мисли!“ А пък който не пее, зло мисли.

Сега, другото положение. Вие ще кажете: „Тези са философски разсъждения. Ние остаряхме вече.“ Остаряхте от какво? От какво остаряват старите волове? От оране на нивата. От какво остаряват конете? От каруцата. Всички вие остарявате, понеже сте се впрегнали в каруци, в които никой не ви е турил. Например вие седите и мислите как ще прекарате живота си и казвате: „Голяма сиромашия има сега в света!“ Я ми опишете сиромашията сега. Каква е тя? В какво седи сиромашията?

Двама души сиромаси попаднали в една чорбаджийска къща. Чорбаджията го няма. И двамата треперят. Гледат една цигулка. Единият казал: „Кой си е играл с това дърво да го прави това нещо? Нямал ли е друго нещо да направи, а пък с това си е играл?“ А пък другият е бил майстор цигулар. Той е знаел да свири на цигулка. Като видял цигулката, отворили му се очите, взема я и почва да свири. Чорбаджията идва вкъщи и вижда, че някой свири. Като влиза вкъщи, потупва свирача и му казва: „От колко години търся някой да ме научи да свиря! Това го купих.“ Потупва и другия и му казва: „Ти знаеш ли да свириш?“ – „Не знам.“ – „Тогава ще слугуваш на онзи, дърва ще сечеш, вода ще носиш.“ Той заръчал за свирача хубави дрехи. И до вечерта той бил вече хубаво облечен, по български хубаво. Да кажем, че в България е станало това.

Ако не знаете да свирите, вода ще носите, дърва ще цепите; а ако знаете да свирите, всичко ще имате.

Човек, който знае да мисли, той е цигулар. На всинца ви трябва да свирите на тази цигулка. Някой казва: „Защо ни създаде Господ в света, защо ни даде тази беднотия?“ Аз като ви гледам, виждам откъде са излезли вашите погрешки. Като ви пращаха от Невидимия свят, казваха ви: „Никъде няма да се спирате. Никъде няма да пиете вино. Позволява се само чиста вода. И от никаква ръка. Сам ще отидеш да пиеш. И като вземеш хляб, от никоя ръка няма да взимаш хляб, но сам ще си го вземеш.“ Вие това правило не очаквате. Вие очаквате баща ви да работи и да ви остави пари; вие очаквате майка ви да работи за вас и вашият чичо, и някой ваш приятел да работят за вас. Уповавате на това, което не ви е позволено. Забранили са ви това. Господ казва: „Уповавайте на това, което са ви дали.“ – На вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля. И като свършите училището, тогава ще приемете хляба. Защото престъпление е да ви даде някой човек хляб и да не може да го оцените.

Вие искате да ви обича някой. Престъпление е да ви обича и да не оцените неговата любов! Престъпление е да обичаш някого, който не оценява твоята любов. Сега поставям закона: Човек е дошъл на Земята – с това е проявена Любовта на Бога. И човек да оценява Божията Любов. Ти ще дойдеш да изпълниш Неговата Воля така, както иска Той! За да покажеш, че ти оценяваш Неговата Любов! Защото, ако не я оцениш, ти ще извършиш едно престъпление, за което за хиляди години ще страдаш. И хората страдат за неоценка на Божията Любов. Бог казва на хората: „От дървото на познанието на доброто и злото няма да ядеш.“ И не Го послушаха. Сега цитират Христа. Христос казва така: „Любете враговете си.“

Аз веднъж бях на едно евангелско събрание. Това беше в миналото, преди години, не в друго прераждане. Това беше една конференция. Проповедниците се скараха, вдигнаха скандал за един въпрос. Но не се карат както обикновено, но по един въпрос. Скараха се двама проповедници и на другия ден трябваше да се примиряват. Единият ето какво е казал: „Ти си една гарга, която не мисли.“ А пък другият казал: „Ти си една сврака.“ И след това, като ги примириха, те се хвърлиха един към друг и се разцелуваха – гаргата и свраката. Мен ми беше приятно. Гледах ги и казвах: „Защо се карат? Нещо обидно ли е това?“ Единият казва на другия: „гарга“, а другият му отговорил: „сврака“. Други гарги има ли? Аз вече ги виждам, че всички са гарги и свраки. Разцелуваха се.

Казвам: Отлично впечатление! Казаха ми след това: „Вие какво мислите?“ След това държаха много хубави евангелски проповеди. Разтърсиха сърцата на публиката. Направи ми силно впечатление, че гаргите и свраките се целуват.

Лошото у гаргите и свраките е, че те имат един лош навик. Когато някоя кокошка се разкречи и снесе някое яйце, ако няма никой, свраката пробива яйцето и го изяжда. Свраката бута там, дето не трябва; и гаргата бута там, дето не трябва. Това е лошото у тях. Свраката е много умна. Гаргите, и те са много умни. Гаргите имат солидарност. Всички те са солидарни да си помагат, когато една гарга страда. Свраките, и те са солидарни, но са много страхливи.

Имахме един пример. Това беше се случило в Търново. Един ден преди да стане един наш събор в Търново, гледам, че е дошъл един голям пъстър кълвач. Ходи по дърветата, инспектира дърветата дали има червеи в тях. Кацна на земята. Гледам, заобиколиха го 12 свраки. Той е седнал посредата и те грачат отгоре му. Той тръгне към едната страна и целият кръг се разшири. Той пак дойде на мястото си и свраките дойдат също на мястото си. Виждат, че на този кълвач човката е толкова силна, че ако удари някоя сврака, която се доближи, последната ще пострада. 12-те свраки се състезават и седят. Аз намерих една добра страна в това: не го нападат всички свраки. Нападне го една сврака, после друга сврака и когато кълвачът напредне към тях, те се отдалечават.

Питам се: За какво са се събрали тези свраки тук? Аз тълкувам въпроса. 12 мъчнотии има в живота, които спъват хората. Ти трябва да бъдеш като кълвача – в центъра да седиш и да ги респектираш всичките. Тези свраки грачеха, грачеха, седяха наоколо и по едно време кълвачът си хвръкна, замина си по работа; и те си отидоха по работа. Вие някой път се оплаквате, а този кълвач и от 12-те свраки не се уплаши. Какво представлява кълвачът? Той представлява в дадения случай човешката воля. Ако твоята воля няма енергията на един кълвач, ти нищо не можеш да свършиш. Той респектира тези свраки с човката си. Те грачат наоколо. Той казваше на свраките така: „Вие не трябва да се месите в моята работа. Аз виждам, че тук има някои паразити по дърветата. Вие само вдигате шум и работа не вършите, а пък аз цял ден инспектирам. И каквото намеря, изваждам го навън от дърветата. Чистя ги.“ Вие казвате: „Това е кълвач.“ Но в дадения случай кое е по-хубаво: сврака ли да бъдеш или кълвач? Ако е за дърветата, по-добре е да бъдеш кълвач. Но [в] какво седи добрата страна на свраките? Свраки има в България. Каква е отличителната страна на свраката? Ще знаеш чрез нея кога ще дойде някой неприятел. Тя ще дойде и ще те предупреди, ако знаеш да разбираш. Ако знаеш да разбираш, по нейния глас ще знаеш дали ще дойде някой вълк или някоя мечка. Свраката ще покаже. Тя ще ти покаже дали ще дойде някой добър или лош човек.

Сега вас това не ви ползува. Но тук, на Изгрева, имаме свраки. Аз днес слязох за лекция, понеже една сврака ми каза да сляза. Една сврака беше кацнала нататък и ми каза: „Добре ще сториш да слезеш да им поговориш на тези хора там.“ Аз се обърнах към свраката и ѝ казах: „Моля, много ви благодаря за добрия съвет, който ми давате. Но аз ще обичам да не закачаш нашите музиканти.“ Някой щурец, както си пее, те го хващат. Казах: „Музикантите да не буташ! Други работи като намериш, яж, но щурците да не буташ. Това е морал! Червейчета като намериш, гъсенички и други такива, яж, но щурците остави.“ Свраката се обърна към мене, вдигна си главата. Аз я питам: „Какво правиш?“ Тя казва: „Гледам нещо.“ Казах ѝ: „Всичко гледай, но само щурците да не закачаш.“

Сега, аз отнасям това към вътрешния живот на човека – към умствения и сърдечния му живот. Много пъти вие се безпокоите за нищо и никакво. Изпитанията не са нещо лошо. Всяко изпитание добре трябва да се издържи и разреши. Защото, ако едно изпитание не се разреши добре, то ще образува в живота един прелом. Ако не разрешите една мъчнотия, то в бъдеще ще дойде по-голяма мъчнотия. Мъчнотиите се увеличават като дълговете. Ако ти вземеш в заем и не платиш лихвата, то дълговете растат и след няколко години ще станат толкова големи, че не ще може да ги посрещаш. Всяка една мъчнотия, това са пари назаем, които сте взели от някоя банка и които трябва да изплатите. Всички мъчнотии, това са дългове, с които трябва да се справите. Например да кажем, че ти си страхлив като заек – ти си взел тези пари назаем. При страха ти имаш да даваш нещо. Как ще изплатите дълговете на страха? Представете си, че имаш да даваш 10 000 лева на една мечка. Представете си, че трябва да изпълните това задължение. Как ще го платите? Най-първо ще вземете предвид какво обича мечката. Като вземеш кошницата, с която ще я угостиш, ще ѝ дадеш това, което тя обича. И после ще ѝ представиш полицата, която имаш да изплащаш.

Вие сега не взимайте мечката в лош смисъл. Имаме два порядъка. Мечката е създадена от Бога. Но името ѝ е турено от човека. Адам е турил името ѝ. То не е Божие име, а човешко. Лошото в мечката е човешкото име, а пък хубавото в мечката е Божественото. Тя има добри черти. Мечката е много признателна. Като ѝ направиш една услуга, тя не забравя. В Карнобатско имаме мечкари. В Карнобатско хванали едно мече. Една жена го [отч]увала. И след време, един ден, тя, като станала голяма мечка, разигравали я. Тази мечка дошла при краката ѝ и почнала да ѝ ближе краката. Мечката ѝ казала: „Ти добре постъпи с мене. Ти ме отхрани, но този мечкар какво ми тури в устата. Да са всички хора като тебе, колко хубав щеше да бъде светът!“ И ближе ѝ краката, че тя добре постъпила.

В сегашния век се изисква от хората една вътрешна признателност за онова, което Бог ни е дал. И малко хора ще намериш, които са доволни от това, което имат. Всеки седи и мисли, че му липсва нещо. Погрешно е това. Ние бихме били прави да мислим така, ако това може да се обоснове. Но научно се доказва, че в човешкия мозък има големи възможности за работа. Човек не е почнал да работи още. Един учен човек прави следното сравнение. Ако вземем всичкото знание, което съществува в света, то може да се събере в 90 книги, големи като Библията. След като ги отпечатаме в човешкия мозък, в него ще остане място за още 900 такива книги. Значи, какво грамадно богатство има в мозъка! Колко много има още да се работи! Колко таланти има заровени в човека!

В бъдещия свят ще ви съдят, че не сте употребили талантите си, които Бог ви е дал. Вие имате много възможности. Някои млади сестри има, които казват: „Ние сме млади, да си поживеем.“ Старите казват: „Ние сме остарели.“ И двамата са в заблуждение. Младостта е един процес не статически. Човек постоянно трябва да се подмладява и постоянно да остарява. Въпросът седи в това, че ние постоянно остаряваме и постоянно не се подмладяваме. Погрешката не е, че остаряваме, но е в това, че едновременно не поддържаме двата процеса. Подмладяването носи сила, а пък остаряването носи знание. Вие тълкувате криво въпроса. Ако под думата „старост“ разбирате безсилие, то е погрешно. Най-добрите ученици са старите хора, а пък най-работливите са младите. Като работиш, ти придобиваш сила. А пък като работиш като стар, като учиш, ти добиваш знание. Те са два процеса в човека. Чрез младостта ще добиеш сила, а пък чрез старостта – знание. А пък силата и знанието са необходими за повдигането и прогреса на човешката душа.

Вие казвате: „Остаряхме.“ Питам: Какво знание имате? Кажете ми какво означава 1. Колко означават 2, 3, 4? Какво означава този квадрат?





Квадратът, това е вече един дом. Вие имате две успоредни линии и още две. AD и BC са успоредни; също AB и DC са успоредни. AD е бащата, BC е майката. AB е синът, а пък DC е дъщерята. Така е образуван един дом. Ъглите, които се образуват, са прави. Синът има еднакви възможности както баща си; и дъщерята има еднакви възможности както майка си. Това, което бащата е постигнал, и синът може; това, което майката е постигнала, и дъщерята може.

Същият закон е и за вас. Сега вие какво сте постигнали? Вие остаряхте без знание. Но помнете, че човек два пъти не може да бъде млад наведнъж. Човек постоянно трябва да остарява и да се подмладява. И хората не се подмладяват, понеже не остаряват. Някой казва, че е стар, че е на 90 години. Да, Земята 90 пъти е обиколила около Слънцето, но ти какво си научил през това време?

Аз наскоро посетих изложбата на един художник, който беше на Рила (Ив. Тричков). Нарисувал човекът! Другите художници се чудят къде е намерил тези изгледи! Но око има този човек! Другият е минал и не е обърнал внимание. А той е намерил Божието благословение, което съществува в природата.

Често казва някой: „Да ми даде Господ такъв талант!“ Ти го имаш този талант, но не го обработваш. Нито един от вас не е без талант. Че, вашите крака не са ли талант? Талант Господ е турил в ръцете ви, в краката ви, в устата ви, в очите ви. Един човек, който има очи, уши, той има талант в себе си.

В този художник виждаме къде е тайната на успеха му: той има любов. И всички тия картини той ги е рисувал с любов. Художникът не може да рисува или музикантът не може да свири без любов. Ако някой ми каже, че може да пее без любов, това е заблуждение. Ако един художник ми каже, че може да рисува без любов, това е заблуждение. Или че една майка може да ражда без любов, това е заблуждение. Или че един генерал може да воюва без любов, това е заблуждение. За всяка една работа трябва любов. Не можеш да бъдеш умен човек, ако нямаш любов; не можеш да бъдеш добър човек, ако нямаш любов; не можеш да бъдеш справедлив човек, ако нямаш любов. Любовта е един фактор вътре в човешката душа. И Писанието казва: „Бог е Любов.“ Значи Бог, като Любов, ни повдига, за да извършим велики работи. Ти питаш: „Защо трябва да вярвам в Бога?“ Ти трябва да вярваш в Бога, за да извършиш велики работи. Не само да вярваш, но и трябва да любиш Бога, за да възприемеш Божията Любов. Ако не възприемеш Божията Любов, нищо не можеш да направиш. Ако възприемеш Божията Любов, няма нещо невъзможно. Всичко ще направиш.

Сега ще остане във вас мисълта: „Ние остаряхме. Втори път като дойдем на Земята…“ Знаете ли за онези моми, които са останали неженени? Наскоро дойде една мома и ме пита: „Ще се оженя ли аз?“ Казах ѝ: „Защо не се ожени досега? На колко си години?“ – „На 30 години. Дойде един, но майка ми не го хареса, изпъди го. Дойде друг, той ме обичаше, но баща ми не го хареса. Трети дойде и брат ми не го хареса. Дойде един, последният, а пък той не беше облечен добре и аз не го харесах. А пък сега не идат вече.“ Най-после дошъл един, който не бил облечен. Тя каза: „Съжалявам сега, много съжалявам, че него поне не хванах.“ Вие сега може да вземете буквалната страна на това, но не е там въпросът.

Думата „женитба“ вие взимате в много ограничен смисъл. Изопачено е това. Казвате: „Ще се ожениш ли или няма да се ожениш.“ Под „женитба“ подразбирам онзи Божествен процес, който е създал света, онзи Божествен процес, чрез който всички неща в света са станали. Всичко в света се дължи на женитбата Думата „женитба“ в първичния език означава това, чрез което нещата се създават. Ако вземете вътре в живота, това е Божественият процес на любовта. Любовта постоянно създава нещата. На български думата „женитба“ е близка до думата „жъна“ – да се жъне житото. Това, което е готово, да се пожъне и овършее. Всякога, когато човек може да събира в себе си хубавите мисли, хубавите чувства и хубавите постъпки, това е женитба Под „женитба“ аз разбирам онзи процес на хубавите възприятия, на Божествената Любов, която ще ни подтикне да извършим велика работа. Защото ако човек не възприеме Божествената Любов, какво ще даде в света?

Женитбата не е нищо друго освен съединение на две души, които се съединяват за работа. Никога в света една душа сама по себе си не може да извърши нещо.

Когато Бог реши да създаде света, то любовен обект за него беше човешката душа. Ако тази душа не беше обект за Божествения Дух, Той не щеше да създаде света. Но Бог, Който имаше предвид човешката душа, създаде света, създаде и всички благословения, за да има с какво да се занимават душите. Следователно светът е създаден за вашите души. Какво сте научили от това, което Бог ти е дал?

Аз съм наблюдавал някой път някои работи, които наглед са много малки. Има ученици, които се занимават в една класна стая, която е откъм пътя. Минават някои по улицата. Ученикът седи в класната стая до прозореца и когато се разправя една лекция, той гледа на пътя, вниманието му се отвлича. Когато влизаш в клас, до прозореца не сядай. Далеч да бъдеш от прозореца. Онова, което е на пътя, не гледай. Главният обект е професорът, учителят и онзи предмет, който той развива. Това е главният обект.

Какво показва единицата? Това е Бог в света, законът на Любовта. 2-те е човешката душа, обектът на Бога. А пък 3-те е вече резултат на онова, което Бог е създал. Добродетелите, нашите мисли и чувства – това е резултатът на онова, което ние сме свършили.





Да кажем, че седнеш и напишеш на книга цифрата 3. Някой път вие в тази цифра правите горната дъга по-малка, а долната – по-голяма. 3-те, това е семката. Ако вземете едно житно зърно, едната и другата страна са равни. Като го отваряте, то е 3. Отвореното зърно, отдето то ще покълне, е 3. Когато горната дъга на цифрата 3 е по-малка от долната, това какво показва? Аз съм написал така по единствената причина, че вие сте материалисти. Вашият материализъм накара да напиша долната дъга по-голяма от горната. Течението на материализма, което дойде до мене, ме накара на това. Такова 3, с долна дъга по-голяма, показва следното. Онзи, който пише така, иска да каже: „Аз обичам материалното. За себе си мисля повече, а за Бога по-малко.“ „За Бога мисля по-малко“ – това е малката горна дъга. „За себе си мисля повече“ – това е голямата долна дъга.

Това е важно за онези, които изучават почерците. Ако е някоя мома и пише писмо на своя възлюблен, и употреби в писмото такова м , той, като се ожени, ще види каква е тя – тя ще бъде чорбаджийка. А ако момъкът пише такова м, и той ще бъде чорбаджия. Но ако тя му пише такова м , тя иска да му каже: „Аз ще те оставя да бъдеш господар.“ Дали ще го остави, е въпрос! А някой път пишат м с напречна дъга. Защо турят тая дъга в средата? Завърти я дъгата. Иска да каже: „По братски ще го делим, по равно.“

Сега някои сте млади и ще остареете. Някои сте стари и ако не се подмладите, ще умрете. Ако някои от вас сте млади и ако не знаете как да се подмладите, ще остареете. А ако някои от вас сте стари и ако не знаете как да остарявате, ще умрете. Сега искам да ви избавя от едно нещо: младите искам да не остаряват; старите искам да се подмладят. Младите искам да остареят, без да станат стари и старите да се подмладят, без да станат млади. Какво разбирате вие под това? Когато някой направи някоя погрешка, казвате, че той е млад. Да сте млад, без да правите погрешки; и да сте стар, без да правите погрешки. Младият е щедър, а старият е скържав. Това е характерна черта. Защо старият е скържав? Скържавостта на хората седи тук, отстрани на главата (над слепите очи, при началото на косата). Който е скържав, мисли за себе си. Младият казва: „Бог ми е дал всичко.“ И той дава, щедро. Често младият, като остарее, съжалява, че е давал.

Даването трябва да бъде разумно. Никога не давай на онзи, който не те обича. Казано е: „Обичайте враговете си.“ Човек, който те мрази, дай му нещо, понеже той може да те обича, тъй като омразата е противоположното на любовта. Омразата е опакито на любовта. Щом имаш една ръкавица, обърната наопаки, какво трябва да правиш? Вземи, че я тури на другата ръка и точно ще ти стане. Христос казва: „Обичайте враговете си.“ Обърнете тези врагове. Те са ръкавица, но обърната. Обърнете я и ще видите, че в този човек има добро сърце. Не мислете, че вашите врагове са лоши. Някой казва: „Как можем да обичаме враговете си?“ Че, ти си създаваш сам един враг. В сегашното общество как се създават враговете? Например вземеш от един свой приятел или от друг човек, който има доверие в тебе, че си честен и ти дава известна сума. Ти отлагаш плащането, не плащаш. И този човек почне да говори лошо за тебе, че не си устояваш на думата. И той ти стане враг. Иска да ти отмъсти. Какво се изисква? Иди и плати на този човек, плати с лихвите и му се извини и ще видиш какво добро сърце има!

Та, всичките хора, които считам врагове, ние сами ги създаваме и следователно сами можем да изправим своята погрешка. Често ние сме несправедливи. Отидеш някъде. Приемат те в къщата много добре, угостят те. Ти казваш: „Какво лицемерие! Те ме приеха, но са лицемерни.“ Това е криво разбиране. Щом са те угостили, ще кажеш: „Много добре ме угостиха.“ А ти казваш: „Те си имат някой долап, арменски долап.“ То е криво тълкувание на нещата. Аз сега говоря от Божествено гледище: Всяка една душа, която живее в едно тяло, в нея няма никакви арменски долапи.

Има хора в света, които се сблъскват. Те са автомати. Те не са хора. Вие се заблуждавате. Човек [е] едно тяло, в което живее една Божествена душа. Той прави известни погрешки. Но има известни тела, които нямат души. Че, вие ако пуснете една съвременна машина по железопътната линия и машинистът слезе, то какво ще стане с машината? Ще се сблъска с друга машина. Къде е причината? Разумното начало го няма там. И ако вие правите погрешка, душата, разумното начало, е отвън, а механическото е направило погрешка. Та, всички погрешки стават извън Божествения свят.

Аз разглеждам нещата от чисто Божествено гледище. Щом имате една човешка душа, няма какво да се съмнявате. Щом душата я няма там, бъдете тогава внимателни. Една змия ви ухапва, когато душата я няма в нея. Змията не хапе когото и да е. Ако ти обичаш една змия и ако тя чувствува това, тя никога няма да те ухапе. Но в момента, в който престане любовта ти, ухапването ще дойде. Преди години аз минавах през Борисовата градина и бях се замислил. Чувам съскане отблизо. Виждам една черна змия, изплезила си езика навън. Аз се спрях. Тя каза: „Господине, аз не мисля зло.“ Тя с раздвоения си език навън ме поздравлява. Тя казва: „Пека се на слънце.“ Аз ѝ казах: „Много ти благодаря, че ме предупреди.“ И взех път настрани. Тя ме погледна отдалече. Аз ѝ казах: „Много добре правиш, но ако мине някой друг и ти седиш на пътя, хората не разбират и ще ти смачкат главата.“ И аз като минах десетина крачки, обърнах се. Тя ме разбра и си отиде.

Сега, с тези обяснения аз искам да събудя във вас онзи интерес, който сте изгубили. Вие седите и казвате: „Остаряхме.“ На колко години сте? На 40–50. Адам на 50 години беше едно дете, играеше с пръчица, припкаше из райската градина като малко детенце. До 900 години, чакайте де! Имайте предвид 999 години. 50 години какво са във вашия живот? На 50 години ти си още едно малко дете. Сега колко години искате да смъкна от вашия живот? Искате ли да смъкна? Турците казват „елли-белли“ за 50-годишния. Значи на 50 години човек се вижда какъв ще бъде – дали човек ще стане, или не. На 50 години ще се познае. Турците казват за 100-годишния „юз-дюз“, значи „равно е“. (Учителят написа на дъската: 1 + 2 = 3.) Значи, като станеш на 100 години, ще можеш да различиш един политически въпрос, социален въпрос, семеен въпрос и прочее. Може да ти даде 100-годишният един съвет: да се жениш ли или не; да станеш ли търговец или не; да следваш ли на училище или не. А пък вие търсите онзи, на 21 година. А пък тези на 21 година, те са войници, въоръжени. Онзи на 21 година е часовой. Ако говорите с един на 21 година, вас ще ви арестуват. Вие не трябва да го отклонявате.

Аз веднъж говорих с една стара баба, както и на вас говоря. Тя казва: „Синко, защо не дойде, когато бях млада?“ Аз ѝ казах: „Опасно беше тогава! Сега си на 85 години, сега си безопасна.“ 8 плюс 5 прави 13. Ти не можеш да закачаш един човек на 85 години. Казах ѝ: „Сега тъкмо можеш да учиш.“ Тя казва: „Остарях.“ – „Не си остаряла.“

Човек остарява, щом мисли, че няма кой да го обича. Всякога констатирам това. Някой казва: „Остарях.“

Аз започнах като изследовател да питам бабата: „Дядото жив ли е?“ – „Умря.“ – „Дъщери имаш ли?“ – „Поминаха се.“ Тя остаряла като една фиданка и казва: „Остарях.“ Дядото заминал, синовете заминали, дъщерята заминала. И тя остана само и казва: „Няма смисъл в живота.“ На тая баба ѝ казах: „Бабо, ако тебе те подмладя на 19-годишна и да ти възвърна дядото, какво ще кажеш?“ Тя се съживи и каза: „Може ли това нещо?“ Казах: „Може.“ – „Не думай, синко! Ще мога ли да тропам на хорото?“ – „Можеш, много хубаво можеш да тропаш.“ – „Я още веднъж ми кажи как ще стане.“ Тая баба ме послуша. Казах ѝ: „Ти сега се научи да четеш.“ И тя се научи да чете и каза: „Отвориха ми се очите! По-рано не можах да виждам, но сега малко прогледнах!“

Та, имайте вие онази непреодолима вяра! Срещат ме някои сестри и казват: „Остаряхме вече!“ Казах им: „Не сте по-стари от мене!“ Сега всички онези сестри, които са остарели вече, нека да дойдат при мене и аз ще образувам от тях един хор. Млади не искам, само стари сестри. От 50 години нататък. От „елли-белли“. Оттам нагоре до „юз-дюз“. Сега се съберете. Ще направя едно събрание само от братя и сестри само от „елли-белли“ нагоре. Никакви млади няма да влизат. (Голям смях.) Има психология на смеха. Като се смеят хората, то е хубаво. Човек, за да стане весел, трябва да се повдигнат мускулите край устата. Ще ви дам една песен:

Човек си ти създаден.
Човек ти стана.
Напред тръгни.
И със светлината работа върши.

Това ще бъде мотото на старите. Малко практичност. Вие сте се обезсърчили. Вдигали сте ненужни товари. Разрешавали сте въпроси, които не се отнасят до вас. Вие сега мислите какво ще стане със света. Със света нищо няма да стане. Реформират го света сега. Бог реформира света сега. Нали като влезете в един театър, като се свърши едно действие, има антракт, през време на който сцената се променя. Сега има антракт, ще стане една промяна. Ще се чуе малко шум, това-онова и във второто действие ще има друга сцена.

Та, всичко онова, което става в света, е на мястото си за всички онези, които правилно мислят. Когато цветът окапе, на окапалото място на цвета се явява плод, който постепенно се увеличава и узрява. Не трябва да се разочароваме, че цветът е окапал. Този цвят е нещо външно. Но има нещо вътрешно, което се събира. И един ден ще опитаме вътрешното съдържание. В живота има външен и вътрешен процес. Та, ние, като не разбираме вътрешния процес, някой път се обезсърчаваме от външните процеси. А онзи, който е разбрал Божествения закон, за него тези процеси другояче се слагат. Сега ще ви прочета „Малката молитва“ („Езикът на Любовта“, стр. 353.). Тази малка молитва е за „елли-белли“ и „юз-дюз.“

„Отче наш“

Да се радваме на живота така, както се представя пред нас и ще видим, че един ден от всичко това Бог ще изкара нещо хубаво.

6.30 ч сутринта

(На поляната направихме гимнастическите си упражнения.)

ХIХ година (1939–1940)
5-а школна лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 1 ноември 1939 г.,
София – Изгрев.*

* На 25 октомври 1939 г. по каталога на Елена Андреева няма лекция. (Бел. на координатора Вергилий Кръстев.)

Оценяване на Божествената Любов

Най-често използвани думи в беседата: аз, сега, човек, има, може, казва, любов, години, свят, всички, бъде, работа, път, пари, добре, дойде, бог, казах, казват, можеш ,

Общ Окултен клас , София, 1 Ноември 1939г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Добрата молитва"

"Духът Божий"

Пишете върху темата: "Ползата от белия и черния цвят".

"Всичко в живота е постижимо".

Учениците в света защо учат? Всички ученици в света бързат да свършат учението, за да се хванат на някоя работа да печелят пари. Някой път питате: "Без пари може ли?" Може и не може. Щом си гладен, без хляб не може. Щом си сит, може. Та казвам: всяко нещо, което се твърди и отрича, има за това повод. "Гладният без хляб не може" - казват. Казват още: "Ситият без хляб може." Хубаво, но това е механическо тълкуване. "Може" и "не може"... Значи в единия случай може, а в другия случай не може.

Вие казвате: "Човек трябва да бъде добър". Защо? Как ще обясните? Може да обяснявате, че човек трябва да бъде добър по разни начини. Трябва да се знае, че добротата е една необходимост за човека. Човек, ако не е добър, няма да може да ходи. Ще бъде сакат. Ще бъде без крака. Следователно трябва да бъде добър, за да има крака да ходи. Без крака няма да можеш да отидеш при своите приятели, при баща си, при майка си, на училище. Никъде няма да можеш да отидеш, с никого няма да се запознаеш. Защо трябва да бъдеш добър? За да имаш крака. Краката носят всичките добродетели. Краката мислят. Само че не могат да мислят така, както обикновено. Те имат една функция малко по-долна. Пръстите на краката са малко по-къси. Това показва, че и краката мислят, но много по-повърхностно - пръстите им са къси.

Питам тогава: защо човек трябва да бъде справедлив? Как ще обясните? Ако не си справедлив, няма да имаш ръце - нищо повече. Правдата е съществувала преди да се създадат ръцете. Тя е създала ръцете. Всеки, който иска да има здрави ръце и да изпълнява всички функции на ръцете, трябва да бъде справедлив. Ако не си справедлив, ще имаш недъг в ръката. И ако вашите ръце почнат да болят в рамото, лакета и пр., има някоя липса в справедливостта ви. И ако краката ви болят, недъг има в добродетелите. И ще отидете при някой лекар, който ще констатира, че някоя жлеза се подула в крака ви, или че страда някоя връзка в крака ви, или някоя от костите ви. Краката са създадени по известни закони. Вие имате крака, но знаете ли колко кости имате в краката си? Вие имате ръце, но колко кости имат ръцете ви? "То не е толкова важно." Имате ги сега, само че не сте се занимавали да отворите вашата каса и да видите каква е наличността. Казвате: "Секретарят знае." По някой път касиерът може да задигне от касата. Ако вашият касиер задигне нещо от касата на вашите ръце, вие ще почувствувате недоимък. Някой път касиерът може да е задигнал ценното във вас и да е турил нещо фалшиво. Наместил е нещо друго на пръстите ви. И вие почвате да чувствате болка. Всяка болка показва, че капиталът ви е фалшив. Това са твърдения. Вие ще кажете, че това трябва да се обяснява, да се доказва. Мислите ли, че ако аз ви кажа нещо, то съществува?



Представете си, че имате два квадрата. Представете си, че те са кесии - едната празна, а другата пълна. Да кажем, аз обяснявам, че в празната кесия има пари. И доказвам, че в пълната кесия няма никакви пари. Доказвам и двете неща. Хубаво, вие се убедихте, че в празната кесия има пари, а в пълната няма. Но се прави опит и се показва, че тая, която твърдях, че е празна, е пълна. И обратно. И вие се намирате в едно противоречие. И казвате: "Как стана това нещо?" Доказването не било вярно. Сега вие някой път доказвате, че сте добри. Как ще докажете добротата? За да бъдеш добър трябва да се движиш. Питам: Ти добър ли си? Аз вървя и с това доказвам, че съм добър. Вие ще кажете, че този човек не постъпва добре. Това е друг въпрос. Аз не постъпвам добре по отношение на вас.

Когато вълк изяжда една овца, той не постъпва добре за овцата, но постъпва много добре за своите деца. Като се върне, всички вълчета казват: "Колко е пълен баща ми с голяма любов към нас! Цяла нощ е ходил да търси храна, и то каква хубава храна!" Кой е на правата страна сега? Овцете или вълците са прави? Ако овцата разглежда въпроса от свой личен морал, вълкът е крив, а ако вълкът разглежда въпроса от свой личен морал, той е прав. Но ако овцата разглежда въпроса от гледището на вълка, тя ще намери, че вълкът е прав, и ако вълкът разглежда въпроса от гледището на овцата, той ще намери, че тя е права. Така че зависи от какво становище разглеждате нещата. Вие намирате, че нещо е криво или право. То е от ваше гледище. Но ако разглеждате нещата от Божествено гледище, те са винаги прави. Криви са нещата, когато не ги разглеждаме от Божествено гледище и не постъпваме съобразно с Божественото гледище.

Вие искате да знаете дали нещо е право или криво. Щом вървиш по пътя и си удариш крака, право ли е това или криво? Ще те боли кракът, кракът ти казва: "Господарю, така не се ходи! Трябва да бъдеш по-внимателен и не трябва да ме туряш в това положение." Господарят може да се извинява, че бързал, че имал работа. Кракът казва: "Вие може да бързате, но ако се отнасяте нечовешки към мене, няма да ви работя, ще се откажа от работа. Не отивам вече на работа." И ще остане работата. Значи, ти трябва да вземеш предвид положението на своите крака.

Сега всички вие сте дошли и искате да се учите. Вие разглеждате нещата само от ваше гледище. Искате да бъдете щастливи на земята. Но щастието се обуславя от някои неща. То се обуславя от човешкия ум - как е възприел Божествената топлина; обуславя се и от човешката воля - как е възприела Божествената сила. И за да бъде човек щастлив, трябва да има светлина, топлина и сила. Аз сега говоря за онази светлина, която носи живот в себе си. И щом имаш тази светлина, тя привлича всичко онова, от което имаш нужда. И го урежда по магически начин. Тя го урежда, както един цар урежда нещата. Царят, само като дръпне на звънеца и каже: "Трябват ми 10 хиляди лева за една работа" - и веднага парите идват. След половин час царят пак казва: "Сто хиляди лева!" - и парите идват. След някой час казва: "Няколко милиона искам!" - и парите идват.

Вземете за пример едно събрание. Там гласуват и веднага парите идват. Тук умът работи. Вие искате да бъдете богати, без да имате тая светлина, с която умът си служи. Парите никога не идват при един човек, който не ги обича. Те, и като седят в джоба ти, щом видят, че не ги обичаш - погледнеш в джоба си и видиш, че са изчезнали. И парите пристават. И те са като млади моми. Някой път продират джоба ти и падат. Ако вие някой път се оплаквате от сиромашия, това показва, че нямате любов към парите. Или другояче казано: нямате любов към Божествената светлина. Защото парите произвеждат светлина. Онзи, който няма пари в джоба си, погледът му е потъмнял. Но ако му турите 250 лири в джоба, светне му на човека, той е весел, идва при жена си и носи нещо, радостен е! Парите го развеселиха.

Някои верующи искат да бъдат весели без пари. Аз съм съгласен без пари, защото думите "пари" и "пари" на български са една и съща дума. Парите са лошо, но златото е добро. За парите и аз съм съгласен. Защото те парят и изстудяват. Но златото носи добро. Казано е "Събирайте вашите съкровища", не е казано "събирайте пари".

Аз често съм ви привеждал един пример, един анекдот. Да ви го разправя: Отиват в Ню Йорк 12 дами от високо произхождение, от благородното американско общество, при един американски милионер, който минавал за много скържав. Как казват на български - скъперник, стиснат, пинтия? Аз искам да туря по-хубава дума - не бил много щедър. Отиват при него 12 дами и той им дал 12 долара. После отива една млада мома, 19-годишна. Тя отива сама и казва, като го поглежда в очите: "Господине, трябват ми 25 хиляди долара!" Онзи казал: "Хубаво, на ваше разположение съм!" Изважда и дава 25 хиляди долара. Питам сега: де е силата? Онези, 12-те, едва изкарват 12 долара, а пък тя е сама и изкарва 25 хиляди долара. Как ще обясните? Сега може да се повдигне у вас едно съмнение дали е вярно това или не? Приемам противоречието - може да е вярно или невярно. Да допуснем, че е вярно. Как ще го обясните? Аз го обяснявам по следующия начин: кесиите на онези, 12-те, които са отишли, били толкова малки, че всяка кесия само по един долар можела да събере. И човекът изважда и туря в кесията на всяка дама само по един долар. Той е съобразителен. Туря толкова, колкото се събира в кесията им. Той е взел това предвид. А пък като дошла тази, младата мома, тя носила кесия, която събирала много. Българинът като види, че чувалът е голям, казва: "Ела насам към хамбаря." И туря 2, 3, 4, 5, 6 крини. Някои чували събират и 8 крини. А пък друг идва с едно канче и му дават толкова. И тогава онзи, който получава толкоз, е недоволен и казва: "Много скържав човек е този!" Той е скържав към онзи, който отива при него с малка кесия.

Аз много пъти съм говорил, че трябва да станете певци. Ако ме слушахте, всички трябваше да станете първостепенни певци тук! Някои казват: "То така се говори, но втори път като се родим в света." А някои казват: "Сега нямаме условия, нямаме пиано, апартамент, учители." Някои казват: "Аз певец няма да ставам." Ако вие певци няма да станете на земята, на небето не ви приемат. Нито един от вас, който не е певец, няма да бъде приет на небето. Ще ви върнат от небето. Аз мога да ви подпиша това сега. Макар и по всичките други предмети да имате шестици, ще ви върнат, за да издържите изпит по пеене. И като вземете изпита, ще ви се отворят царските врата.

Казвате: "Без пеене не може ли?" Всеки човек, който не знае да пее, мирише, има много развалени уста. И трябва да пеете - пеенето чисти човека. Човек, който не пее, не се чисти. Българинът много право казва: "Който пее, зло не мисли!" А пък който не пее, зло мисли!

Сега другото положение. Вие ще кажете: "Тези са философски разсъждения. Ние остаряхме вече." Остаряхте от какво? От какво остаряват старите волове? От оране на нивата. От какво остаряват конете? От каруцата. Всички вие остарявате, понеже сте се впрегнали в каруци, в които никой не ви е турил. Например вие седите и мислите как ще прекарате живота си и казвате: "Голяма сиромашия има сега в света!" Я ми опишете сиромашията сега! Каква е тя? В какво седи сиромашията?

Двама души сиромаси попаднали в една чорбаджийска къща. Чорбаджията го няма. И двамата треперят. Гледат - една цигулка. Единият казал: "Кой си е играл с това дърво да го прави на това нещо? Нямал ли е друго нещо да направи, ами с това си е играл?" А пък другият бил майстор цигулар; той знаел да свири на цигулка. Като видял цигулката, отворили му се очите, взема я и почва да свири. Чорбаджията идва в къщи и вижда, че някой свири. Като влиза вкъщи потупва свирача и му казва: "От колко години търся някой да ме изучи да свиря. Това го купих отдавна." Потупва и другия и му казва: "Ти знаеш ли да свириш? " "Не знам." "Тогава ще слугуваш на онзи - дърва ще сечеш, вода ще носиш." Той заръчал на свирача хубави дрехи. - И до вечерта той бил вече хубаво облечен - по български хубаво. Да кажем, че в България е станало това.

Ако не знаете да свирите, вода ще носите, дърва ще цепите, а ако знаете да свирите, всичко ще имате.

Човек, който знае да мисли, той е цигулар. На всинца ви трябва да свирите на тази цигулка. Някой казва: "Защо ни създаде Господ в света, защо ни даде тази беднотия?" Аз, като ви гледам, виждам откъде са излезли вашите погрешки. Като ви пращаха от невидимия свят, казваха ви: "Никъде няма да се спирате. Никъде няма да пиете вино. Позволява се само чиста вода. И от никаква ръка! Сам ще отидеш да пиеш. И като вземеш хляб - от никоя ръка няма да взимаш хляб, но сам ще си го вземеш!" Вие това правило не очаквате. Вие очаквате баща ви да работи и да ви остави пари; вие очаквате майка ви да работи за вас, и вашия чичо, и някой ваш приятел да работят за вас. Уповавате се на това, което не ви е позволено. Забранили са ви това. Господ казва: "Уповавайте се на това, което са ви дали" - на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля. И като свършите училището, тогава ще приемете хляба. Защото престъпление е да ви даде някой човек и да не можете да го оцените.

Вие искате да ви обича някой. Престъпление е да ви обича и да не оцените неговата любов! Престъпление е да обичаш някого, който не оценява твоята любов. Сега поставям закона: човек е дошъл на земята - с това е проявена любовта на Бога. И човек трябва да оценява Божията Любов! Ти ще дойдеш да изпълниш Неговата Воля така, както Той иска! За да покажеш, че ти оценяваш Неговата Любов! Защото, ако не я оцениш, ти ще извършиш едно престъпление, за което хиляди години ще страдаш. И хората страдат заради неоценяването на Божията Любов. Бог казва на хората: "От дървото на познанието на доброто и злото няма да ядеш." И не Го послушаха. Сега цитират Христа. Христос казва така: "Любете враговете си".

Веднъж бях на едно евангелско събрание. Това беше в миналото, преди години, не в друго прераждане. Това беше една конференция. Проповедниците се скараха, вдигнаха скандал за един въпрос. Не се карат както обикновено, а по един въпрос. Скараха се двама проповедници. И на другия ден трябваше да се примиряват. Ето какво казал единият: "Ти си една гарга, която не мисли!" А пък другият казал: "Ти си една сврака!" И след това, като ги примириха, те се хвърлиха един към друг и се разцелуваха - гаргата и свраката... Мен ми беше приятно. Гледах ги и си казвах: "Защо се карате? Нещо обидно ли е това? Единият казва на другия "гарга", а другият му отговорил "сврака"... Други гарги няма ли? Аз вече виждам, че всички са гарги и свраки. Разцелуваха се... Казвам: отлично впечатление. Питаха ме: "Вие какво мислите?" След това държаха много хубави евангелски проповеди. Разтърсиха сърцата на публиката. Направи ми силно впечатление, че гаргите и свраките се целуват. Гаргите и свраките имат един лош навик. Когато някоя кокошка се разкряка и снесе яйце, ако няма никой, свраката пробива яйцето и го изяжда. Свраката бута там, дето не трябва; и гаргата бута там, дето не трябва. Това е лошото у тях. Свраката е много умна. Гаргите - и те са много умни. Гаргите имат солидарност. Всички те са солидарни да си помагат, когато една гарга страда. Свраките - и те са солидарни, но са много страхливи. Имахме един пример. Това се случи в Търново. Ден преди да стане един наш събор в Търново гледам, че е дошъл голям пъстър кълвач. Ходи по дърветата, инспектира дърветата дали има червеи в тях. Кацна на земята. Гледам, заобиколиха го 12 свраки. Той е седнал по средата и те грачат отгоре му. Той тръгне към едната страна и целият кръг се разшири. Той мак дойде на мястото си и свраките дойдат също на мястото си. Виждат, че на този кълвач човката е толкова силна, че ако удари някоя сврака, която се доближи, тя ще пострада. 12-те свраки се съвещават и седят. Аз намерих една добра страна в това. Не го нападат всички свраки. Нападне го една сврака, после друга сврака и когато кълвачът напредне към тях, те се отдалечават.

Питам се за какво се бяха събрали тези свраки там? Аз тълкувам въпроса така: 12 мъчнотии има в живота, които спъват хората. Ти трябва да бъдеш като кълвача - в центъра да седиш и да ги респектираш всичките. Тези свраки грачиха, грачиха, седяха наоколо и по едно време кълвачът си хвръкна - замина си по работа; и те си отидоха по работа. Вие някой път се оплаквате, а този кълвач и от 12-те свраки не се уплаши. Какво представлява кълвачът? Той представлява в дадения случай човешката воля. Ако твоята воля няма енергията на един кълвач, ти нищо не можеш да свършиш. Той респектира тези свраки с човката си. Те грачат наоколо. Той казваше на свраките така: "Вие не трябва да се месите в моята работа. Аз виждам, че тук има много паразити по дърветата. Вие само вдигате шум и работа не вършите, а пък аз по цял ден инспектирам. И каквото намеря, изваждам го навън от дърветата. Чистя ги. "Вие казвате: "Това е кълвач..." Но в дадения случай кое е по-хубаво: сврака ли да бъдеш или кълвач? Ако е за дърветата, по-добре е да бъдеш кълвач. Но в какво е добрата страна на свраките? Има свраки в България. Каква е отличителната страна на свраката? Ще знаеш чрез нея кога ще дойде някой вълк или някоя мечка. Свраката ще покаже. Тя ще ти покаже дали ще дойде някой добър или лош човек. Сега вас това не ви ползва. Но тук, на "Изгрева", имаме свраки. Аз днес слязох за лекция, понеже една сврака ми каза да сляза. Една сврака беше кацнала нататък и ми каза: "Добре ще сториш да слезеш, да им поговориш на тези хора там." Аз се обърнах към свраката и й казах: "Моля, много ви благодаря за добрия съвет, който ми давате. Но аз желая да не закачате нашите музиканти!" Някой щурец, както си пее, те го хващат. Казах: "Музикантите да не буташ! Други работи като намериш, яж, но щурците да не буташ. Това е морал! Червейчета като намериш, гъсенички и други такива - яж, но щурците остави." Свраката се обърна към мене, вдигна си главата. Аз я питам: "Какво правиш?" Тя казва: "Гледам нещо." Казах й: "Всичко гледай, но само щурците да не закачаш!"

Сега аз отнасям това към вътрешния живот на човека - към умствения и сърдечния му живот. Много пъти вие се безпокоите за нищо и никакво. Изпитанията не са нещо лошо. Всяко изпитание добре трябва да се издържи и разреши. Защото, ако едно изпитание не се разреши добре, то ще образува в живота един прелом. Ако не разрешите една мъчнотия, то в бъдеще ще дойде по-голяма мъчнотия. Мъчнотиите се увеличават като дълговете. Ако вземеш назаем и не платиш лихвата, то дълговете растат и след няколко години ще станат толкова големи, че не ще може да ги посрещнеш. Всяка една мъчнотия - това са пари назаем, които сте взели от някоя банка и които трябва да изплатите. Всички мъчнотии - това са дългове, с които трябва да се справите. Например да кажем, че си страхлив: като заек си взел тези пари на заем. Щом си страхлив, имаш да даваш нещо. Как ще изплатите дълговете на страха? Представи си, че имаш да даваш 10 хиляди лева на една мечка. Представи си, че трябва да изпълниш това задължение. Как ще го платиш? Най-първо ще вземеш предвид какво обича мечката. Като вземеш кошницата, с която ще я угостиш, ще й дадеш това, което тя обича. И после ще й представиш полицата, която имаш да изплащаш.

Вие сега не вземайте мечката в лош смисъл. Имаме два порядъка. Мечката е създадена от Бога. Но името й е турено от човека. Адам е турил името й. То не е Божие име, а човешко. Лошото в мечката е човешкото име, а пък хубавото в мечката е Божественото. Тя има добри черти. Мечката е много признателна. Като й направиш една услуга, тя не забравя. В Карнобатско мечкарите хванали едно мече. Една жена го взела и го изгледала. И след време, като станало голяма мечка, започнали да я разиграват. Тази мечка дошла при краката на жената и почнала да ги ближе. Мечката й казала: "Ти добре постъпи с мене; ти ме изхрани, но този мечкар какво ми тури в устата! Да са всички хора като тебе, колко хубав щеше да бъде светът". И ближе й краката, че тя добре е постъпила. В сегашния век се изисква от хората една вътрешна признателност за онова, което Бог ни е дал. И малко хора ще намериш, които са доволни от това, което имат. Всеки седи и мисли, че му липсва нещо. Погрешно е това. Ние бихме били прави да мислим така, ако това можеше да се обоснове. Но научно се доказва, че човешкият мозък има големи възможности за работа. Човек не е почнал да работи още. Един учен човек прави следното сравнение. Ако вземем всичкото знание, което съществува в света, то може да се събере в 90 книги, големи като Библията. След като ги отпечатаме в човешкия мозък, в него ще остане място за още 900 такива книги. Значи какво грамадно богатство има в мозъка! Колко много има още да се работи. Колко таланти има заровени в човека. В бъдещия свят ще ви съдят, че не сте употребили талантите си, които Бог ви е дал. Вие имате много възможности. Някои млади сестри казват: "Ние сме млади, да си поживеем." Старите казват: "Ние сме остарели." И едните, и другите са в заблуждение. Младостта не е статическо състояние, а един процес. Човек постоянно трябва да се подмладява и постоянно да остарява. Въпросът седи в това, че ние постоянно остаряваме и постоянно се подмладяваме. Погрешката не е, че остаряваме, но е в това, че едновременно не поддържаме двата процеса. Подмладяването носи сила, а пък остаряването носи знание. Вие тълкувате криво въпроса. Ако под думата "старост" разбирате безсилие, то е погрешно. Най-добрите ученици са старите хора, а пък най-работливите са младите. Като работиш, придобиваш сила. Като учиш, добиваш знание. Това са два процеса в човека. Чрез младостта ще добиеш сила, а пък чрез старостта - знание. А пък силата и знанието са необходими за повдигането и прогреса на човешката душа.



Вие казвате: "Остаряхме." Питам, какво знание имате? Кажете ми, какво означава "едно"? Какво означават числата 2, 3, 4, какво означава този квадрат. Квадратът - това е вече един дом. Вие имате две успоредни линии и още две. АD и ВС са успоредни; също АВ и DС са успоредни. АD е бащата, ВС е майката. АВ е синът, а пък DС е дъщерята. Така е образуван един дом. Ъглите, които се образуват, са прави. Синът има еднакви възможности с баща си, и дъщерята има еднакви възможности с майка си. Това, което бащата е постигнал, и синът може, това което майката е постигнала, и дъщерята може. Същият закон е и за вас. Сега вие какво сте постигнали? Вие остаряхте без знание. Но помнете, че човек два пъти не може да бъде млад. Човек постоянно трябва да остарява и да се подмладява. И хората не се подмладяват, понеже не остаряват. Някой казва, че е стар, че е на 90 години. Да, земята 90 пъти е обиколила около слънцето, но ти какво си научил през това време?

Аз наскоро посетих изложбата на един художник, който беше на Рила (Ив. Тричков). Нарисувал човекът! Другите художници се чудят къде е намерил тези изгледи! Но око има този човек! Другият е минал и не е обърнал внимание. А той е намерил Божието Благословение, което съществува в природата. Някой често казва: "Да ми даде Господ такъв талант" Ти го имаш този талант, но не го обработваш. Нито един от вас не е без талант. Че вашите крака не са ли талант? Талант Господ е турил в ръцете ви, в краката ви, в устата ви, в очите ви! Един човек, който има очи и уши, той има талант в себе си.

В този художник виждаме къде е тайната на успеха му: той има любов. И всички тия картини той ги е рисувал с любов. Художникът не може да рисува или музикантът не може да свири без любов, това е заблуждение. Или, че един генерал може да воюва без любов, това е заблуждение.

За всяка една работа трябва любов. Не можеш да бъдеш умен човек, ако нямаш любов; не можеш да бъдеш добър човек, ако нямаш любов; не можеш да бъдеш справедлив човек, ако нямаш любов. Любовта е едни фактор вътре в човешката душа. И Писанието казва: "Бог е Любов." Значи, Бог като Любов ни повдига, за да извършим велики работи. Ти питаш: "Защо трябва да вярвам в Бога?" Ти трябва да вярваш в Бога, за да извършиш велики работи. Не само да вярваш, но и трябва да любиш Бога, за да възприемеш Божията любов. Ако не възприемеш Божията любов, нищо не можеш да направиш. Ако възприемеш Божията Любов, няма нещо невъзможно. Всичко ще направиш!

Сега виждам във вас мисълта: "Ние остаряхме. Втори път като дойдем на земята..." Знаете ли за онези моми, които са останали неженени. Наскоро дойде една мома и ме пита: "Ще се оженя ли?" Казах й: "Защо не се ожени досега? На колко си години?" Тя обясни: "На 30 години. Дойде един, но майка ми не го хареса, изпъди го. Дойде друг, той ме обичаше, но баща ми не го хареса. Трети дойде - него брат ми не го хареса. Дойде още един, последният, но той не беше облечен добре и аз не го харесах. А пък сега не идат вече. Съжалявам сега, много съжалявам, че него поне не хванах." Вие сега може да вземете буквалната страна на това, но не е там въпросът.

Думата "женитба" вие вземате в много ограничен смисъл. Изопачено е това. Питате: "Да се женим ли или да не се женим?" Под "женитба" подразбирам онзи Божествен процес, чрез който всички неща в света са станали. Всичко в света се дължи на женитбата. Думата "женитба" в първичния език означава това, чрез което нещата се създават. Вътре в живота това е Божественият процес на любовта. Любовта постоянно създава нещата. На български думата "женитба" е близка до думата "жена" - да се жъне житото. Това, което е готово - да се пожъне и овършее. Всякога, когато човек може да събира в себе си хубавите мисли, хубавите чувства и хубавите постъпки, това е женитба. Под "женитба" аз разбирам онзи процес на хубавите възприятия, на Божествената Любов, която ще ни подтикне да извършим велика работа. Защото, ако човек не възприеме Божествената Любов, какво ще даде в света? Женитбата не е нищо друго освен съединение на две души, които се съединяват за работа. Никога в света една душа сама по себе си не може да извърши нещо.

Когато Бог реши да създаде света, то любовен обект за него беше човешката душа. Ако тази душа не беше обект за Божествения дух, той нямаше да създаде света. Но Бог, който имаше предвид човешката душа, създаде света, създаде и всички благословения, за да има с какво да се занимават душите. Следователно светът е създаден за нашите души. Какво сте научили за това, което Бог ви е дал?

Аз съм наблюдавал някой път някои работи, които наглед са много малки. Има ученици, които се занимават в една класна стая, която е откъм пътя. Минава някой по улицата. Ученикът седи в класната стая до прозореца и когато се разправя една лекция, той гледа на пътя, вниманието му се отвлича. Когато влизаш в клас, до прозореца не сядай. Далеч да бъдеш от прозореца. Онова, което е на пътя, не гледай. Главният обект е професорът, учителят и онзи предмет, който той решава. Това е главният обект.

Какво показва единицата? Това е Бог в света, законът на любовта. Двойката е човешката душа, обекта на Бога. А пък тройката е вече резултат на онова, което Бог е създал. Добродетелите, нашите мисли и чувства - това е резултатът на онова, което ние сме свършили.



Да кажем, че седнеш и напишеш на книга цифрата три. Някой път вие в тази цифра правите горната дъга по-малка, а долната по-голяма. Трите - това е семката. Ако вземете едно житно зърно, едната и другата страна са равни. Като го отваряте, то е три. Отвореното зърно, отдето то ще покълне, е три. Когато горната дъга на цифрата три е по-малка от долната, това какво показва? Аз съм го написал така по единствената причина, че вие сте материалисти. Вашият материализъм ме накара да напиша долната дъга по-голяма от горната. Течението на материализма, което дойде до мене, ме накара да напиша това. Такова три с по-голяма долна дъга показва следното. Онзи, който пише така, иска да каже: "Аз обичам материалното. За себе си мисля повече, а за Бога по-малко." "3а Бога мисля по-малко" - това е малката горна дъга. "За себе си мисля повече" - това е голямата долна дъга. Това е важно за онези, които изучават почерците. Ако някоя мома пише писмо на своя възлюблен и употреби в писмото такова [ръкописно М]: той, като се ожени ще види каква е тя: тя ще бъде чорбаджийка. И ако момъкът пише такова [ръкописно М] и той ще бъде чорбаджия. Но ако тя му пише такова [ръкописно М] , тя иска да му каже: "Аз ще те оставя да бъдеш господар." Дали ще го остави, е въпрос! А някой път пишат М с напречна дъга [ръкописно М] . Защо турят тая дъга в средата. Завърти я дъгата... Иска да каже: "По братски ще го делим, по равно."

Сега някои сте млади и ще остареете. Някои сте стари и ако не се подмладите, ще умрете. Ако някои от вас сте млади и не знаете как да се подмладите, ще остареете. И ако някои от вас сте стари и не знаете как да остарявате, ще умрете. Сега искам да ви избавя от едно нещо: младите искам да не остаряват; старите искам да се подмладят. Младите искам да остареят, без да станат стари. И старите - да се подмладят, без да останат млади. Какво разбирате вие под това? Когато някой направи някоя погрешка, казвате, че той е млад. Въпросът е да сте млад, без да правите погрешни; и да сте стар, без да правите погрешки! Младият е щедър, а старият е скържав - това е характерна черта. Защо старият е скържав? Скържавостта на хората седи тук, отстрани на главата (над слепите очи при началото на косата). Който е скържав, мисли за себе си. Младият казва: "Бог ми е дал всичко" - и той дава щедро. Но често младият, като остарее, съжалява, че е давал.

Даването трябва да бъде разумно. Никога не давай на онзи, който не те обича. Но, заедно с това, казано е: "Обичайте враговете си." Човек, който те мрази, дай му нещо, понеже той може да те обича, тъй като омразата е противоположното на любовта. Щом имаш една ръкавица, обърната наопаки, какво трябва да правиш? Вземи, че я тури на другата ръка и точно ще ти стане. Христос казва: "Обичайте враговете си." Обърнете тези врагове. Те са ръкавица, но обърната. Обърнете я и ще видите, че в този човек има добро сърце. Не мислете, че вашите врагове са лоши. Някой казва: "Как можем да обичаме враговете си?" Че ти си създаваш сам един враг! В сегашното общество как се създават враговете? Например поискаш от един свой приятел или от друг човек, който има доверие в тебе, че си честен, и той ти дава известна сума. Но ти отлагаш плащането, не плащаш. И този човек почне да говори лошо за тебе - че не си устояваш на думата. И той ти стане враг. Иска да ти отмъсти. Какво се изисква? Иди и плати на този човек, плати с лихвите и му се извини - и ще видиш какво добро сърце има! Та всичките хора, които считаме за врагове, ние сами ги създаваме и следователно сами можем да изправим своята погрешка. Често сме несправедливи. Отидеш някъде. Приемат те в къщата много добре, угостят те, ти казваш: "Какво лицемерие! Те ме приеха, но са лицемерни." Това е криво разбиране. Щом са те угостили, ще кажеш: "Много добре ме угостиха." А ти казваш: "Те си имат някой долап, арменски долап." Това е криво тълкуване на нещата. Аз сега говоря от Божествено гледище: всяка една душа, която живее в тяло, в нея няма никакви "арменски долапи".

Има хора в света, които се сблъскват. Те са автомати. Те не са хора. Вие се заблуждавате. Човек е едно тяло, в което живее една Божествена душа. Той прави известни грешки. Но има и такива тела, които нямат души. Че вие ако пуснете една съвременна машина по железопътната линия и машинистът слезе, то какво ще стане с машината? Ще се сблъска с друга машина! Къде е причината? Разумното начало го няма там. И ако вие правите грешка, душата, разумното начало е отвън, а механическото е направило грешка. Та всички грешки стават извън Божествения свят.

Аз разглеждам нещата от чисто Божествено гледище. Щом имате човешка душа, няма какво да се съмнявате. Щом душата я няма, бъдете внимателни. Една змия ще ви ухапе, когато няма душа в нея. Змията не хапе когото и да е. Ако обичаш една змия и ако тя чувствува това, никога няма да те ухапе. Но в момента, в който престане любовта ти, ухапването ще дойде. Преди години аз минавах през Борисовата градина и бях се замислил. Чувам съскане от близо. Виждам една черна змия, изплезила си езика навън. Аз се спрях. Тя каза: "Господине, аз не мисля зло." Тя с раздвоения си език навън ме поздравява. Тя казва: "Пека се на слънце." Аз й казах: "Много ти благодаря, че ме предупреди." И взех път настрани. Тя ме погледна отдалеч. Аз й казах: "Много добре правиш, но ако мине някой друг и ти седиш на пътя, хората не разбират и ще ти смачкат главата. И аз като минах десетина крачки, обърнах се. Тя ме разбра и си отиде.

С тези обяснения, аз искам да събудя във вас онзи интерес, който сте изгубили. Вие седите и казвате: "Остаряхме." На колко години сте? На 40-50. Адам на 50 години беше едно дете - играеше с пръчица, припкаше из райската градина като малко детенце. До 900 години ще има да чакате... Имайте предвид 999 години! 50 години какво са във вашия живот? На 50 години ти си още едно малко дете! Сега, колко години искате да смъкна от вашия живот? Искате ли да смъкна? Турците казват: "елли-белли" - за 50-годишния. Това значи, че на 50 години човек се вижда какъв ще бъде - дали човек ще стане или не. На 50 години ще се познае! Турците казват за стогодишния: "юз-дюз". Значи: "Равно е." (Учителят написа на дъската: "1 + 2 = 3".) Значи. като станеш на сто години, ще можеш да разрешиш един политически въпрос, социален въпрос, семеен въпрос и пр. Стогодишният може да ти даде един съвет: да се жениш или не: да станеш ли търговец или не; да следваш или не. А вие търсите онзи, на 21 година. Те са часовои. Ако говорите с един на 21 година, вас ще ви арестуват. Вие не трябва да го отклонявате.

Аз веднъж говорих с една стара баба, както и на вас говоря. Тя казва: "Синко, защо не дойде, когато бях млада?" Аз й казах: "Опасно беше тогава! Сега си на 85 години, сега си безопасна." 8 плюс 5 прави 13. Ти не можеш да закачаш един човек на 85 години. Казах й: "Сега тъкмо можеш да учиш." Тя казва: "Остарях." "Не си остаряла."

Човек остарява, щом мисли, че няма кой да го обича. Всякога констатирам това. Някой казва: "Остарях"...

Аз започнах като изследовател да питам бабата: "Дядото жив ли е?" "Умря." "Дъщери имаш ли?" "Поминаха се." Тя остаряла като една фиданка и казва: "Остарях!" Дядото заминал, синовете заминали, дъщерите заминали, а тя останала сама и казва: "Няма смисъл в живота." На тая баба й казах: "Бабо, ако те подмладя на 19-годишна и ти възвърна дядото, какво ще кажеш?" Тя се съживи и каза: "Може ли това нещо?" Казах: "Може!" "Не думай, синко! Ще мога ли да тропам на хорото?" "Ще можеш. Много хубаво ще можеш да тропаш." "Я още веднъж ми кажи как ще стане?" Тая баба ме послуша. Казах й: "Ти сега се научи да четеш." И тя се научи да чете и каза: "Отвориха ми се очите? По-рано не можех да виждам, но сега малко прогледнах!

Та имайте вие онази непреодолима вяра! Срещат ме някои сестри и казват: "Остаряхме вече!" Казах им: "Не сте по-стари от мене!" Сега всички онези сестри, които са остарели вече, нека да дойдат при мене и аз ще образувам от тях един хор. Млади не искам, само стари сестри - от 50 години нататък. От "елли-белли". От там нагоре до "юз-дюз". Сега се съберете. Ще направим едно събрание само от братя и сестри от "елли-белли" нагоре. Никакви млади няма да влизат (голям смях). Има психология на смеха. Като се смеят хората, то е хубаво. Човек, за да стане весел, трябва да се повдигнат мускулите край устата. Ще ви дам една песен:


"Човек си ти създаден.

Човек ти стана.

Напред тръгни.

И със светлината работа върши."


Това ще бъде мястото на старите. Малко практичност! Вие сте се обезсърчили. Вдигали сте ненужни товари. Разрешавали сте въпроси, които не се отнасят до вас. Сега мислите какво ще стане със света. Със света нищо няма да стане. Реформират го света сега. Бог реформира света сега. Нали като влезете в един театър, като се свърши едно действие, има антракт, през време на който сцената се променя. Сега има антракт и ще стане една промяна. Ще се чуе малко шум, това-онова и във второто действие ще има друга сцена.

Та всичко онова, което става в света, е на мястото си за всички онези, които правилно мислят. Когато цветът окапе, на окапалото място на цвета се явява плод, който постепенно се увеличава и узрява. Не трябва да се разочароваме, че цветът е окапал. Този цвят е нещо външно. Но има нещо вътрешно, което се събира. И един ден ще опитаме вътрешното съдържание. В живота има външен и вътрешен процес. Та ние, като не разбираме вътрешния процес, някой път се обезсърчаваме от външните процеси. А онзи, който е разбрал Божествения закон, за него тези процеси другояче се слагат. Сега ще ви прочета "Малката молитва" ("Езикът на любовта" стр. 353). Тази малка молитва е за "елли-белли" и "юз-дюз".


"Отче наш "

Да се радваме на живота така, както се представя пред нас и ще видим, че един ден от всичко това Бог ще изкара нещо хубаво.

5. Лекция на Учителя, държана на 1 ноември 1939 г., 5 - 6,30 часа сутринта. София. Изгрев

Тихо и хладно време, облачно.

НАГОРЕ




placeholder